Р
Е Ш Е Н И Е
18.03.2020 год.
Номер . . . . . .
. . . . . Година 2020 Град Велики Преслав
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Великопреславският районен съд четвърти състав
На 25 (двадесет и
пети) февруари Година 2020
В публично съдебно
заседание, в следния състав:
Председател
Дияна Петрова
Секретар Мюжгян
Ахмедова,
Прокурор . . . .
. . . . . . . . . . . .,
като разгледа
докладваното от съдия Д.Петрова
гражданско дело
номер 845 по описа за 2018 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени положителни установителни
искове с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл.422,
ал.1 от ГПК вр. с чл.240 от ЗЗД вр. с чл.79
от ЗЗД вр. с чл.9 и сл. от ЗПК от „П.К.Б.” ЕООД, с ЕИК ........, седалище:***,
адрес на управление:***, представляван по закон от С.Н.Н.,
О.Л., Я.Я.Ч.и И.Х.Г.-управители, представляван по
пълномощие от Р.И.И. – юрисконсулт, срещу З.Х.Р. с
ЕГН **********, постоянен адрес ***, с които се иска да бъде прието за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 3049.52 лева (три хиляди
четиридесет и девет лева и петдесет и две стотинки), представляваща: главница в
размер на 3019.52 лв.; такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в
размер на 30 лв., начислени за периода от 02.05.2017 г. (дата на изпадане в
забава) до 03.04.2018 г. (дата на прекратяване на договора), законна лихва от
датата на подаване на заявлението – 27.08.2018 г. до изплащане на вземането,
както и сумата 211,23 лв. (двеста и единадесет лева и двадесет и три стотинки),
представляваща разноски по заповедното производство, като вземането произтича
от следните обстоятелства: Задължение по договор за потребителски кредит №
********** от 03.04.2017 г. с кредитополучател З.Х.Р. и кредитор „П.К.Б.” ЕООД,
за които вземания е издадена
заповед за изпълнение №269/30.08.2018г. по ч.гр. дело №677/2018г. по описа на
ВПРС. Претендират се и направените по
делото разноски, включително и по заповедното производство.
В исковата молба се твърди, че на 03.04.2017 г. между
страните бил сключен Договор за потребителски кредит № **********, съгласно
който кредиторът предоставил на ответника сумата от 2000.00 лв. за срок от 24
месеца, при размер на месечната погасителна вноска от 123.64 лв., при годишен процент
на разходите (ГПР): 49.89 %, годишен лихвен процент: 41.17%, Лихвен процент на
ден: 0.11 %, или общото задължение по кредита възлизало на 2967.36 лв.
Потребителят избрал и закупил пакет от
допълнителни услуги в размер на 1857.60 лв., заплащането на която сума също било
разсрочено на 24 равни месечни вноски в размер на 77.40 лв. Падежът на
месечните вноски и по двата договора бил на първо число от месеца. Излага, че
предвид факта, че ответникът не е изпълнявал точно поетите с договора
задължения и е направил само осем пълни погасителни вноски, след изпадането в
забава и съгласно уговореното и прието от страните в т. 12. 3. от Общите
условия към договора за потребителски кредит на 03.04.2018 г. договорът бил
прекратен от страна на ищеца и съгласно уговореното в ОУ при прекратяването на договора
за потребителски кредит размерът на кредита станал предсрочно изискуем и
ответника дължал остатъчните вноски по погасителен план по договора и по
закупения пакет от допълнителни услуги, лихви за забава и такси.
Към
настоящия момент размерът на погасеното от длъжника задължение по договора за
кредит било в общ размер на 1900.96 лева. Плащанията са разпределени по следния
начин 1805.44 лв. по договора за кредит, 25.52 лв. лихвите за забава по
кредита, на основание т. 12. 1 от ОУ: " В случай, че клиентът просрочи
плащането на месечна вноска, кредиторът начислява лихва за забава в размер на
ОЛХ + 10 % годишно, изчислена на всеки ден забава върху размера на просроченото
плащане. " и 70.00 лв. такси.
Поради неплащане на задължението по договора за заем ищецът
депозирал против ответника заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК по което било образувано гр.д.№677/2018 г. по описа на ВПРС.
Ответникът
в срока за отговор е депозирал такъв чрез назначения му съда особен представител.
В отговора оспорва частично предявените искове по основание и по размер.
Навежда твърдение за нищожност на клаузите на договора, поради неравноправния
им характер. Като неравноправни клаузи сочи "Споразумение за предоставяне
на пакет от допълнителни услуги". Твърди,
че същите противоречат на чл.10а от Закона за потребителските кредити.
Особеният представител заявява, че иска до размера на дадената в заем сума
ведно с дължимата лихва, след приспадане на внесените от ответника суми за погасяване на този кредит е
основателен. Поради което моли исковете да бъдат отхвърлени в останала им част.
Съдът,
като прецени съобразно чл. 12
и чл.
235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните, и по вътрешно убеждение, приема за
установено от фактическа страна следното:
На
03.04.2017 г. между страните е сключен Договор за потребителски кредит №
**********, съгласно който кредиторът –ищец предоставил на ответника сумата от
2000.00 лв. за срок от 24 месеца, при размер на месечната погасителна вноска от
123.64 лв., при годишен процент на разходите (ГПР): 49.89 %, годишен лихвен процент:
41.17%, Лихвен процент на ден: 0.11 %, или общо задължението по кредита –
главница и договорна лихва е в размер на 2967.36 лв. Представено е и преводно
нареждане за кредитен превод от 30.10.2018 г., с което ищецът е превел
ответника сумата от 2000 лв. с основание **********.
Между
ищецът и ответника е сключено и споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, изразяващи се в:
приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит, възможност за
отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност за намаляване на
определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на падежна дата,
улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. Съгласно
втори абзац от споразумението кредиторът предоставя на клиента правото да се
възползват от всяка една от посочените услуги при изпълнение на специфичните
условия за всяка една от тях, съгласно уговореното в Общите условия срещу
задължението на клиента да заплати на кредитора възнаграждение за
предоставянето (респективно възможността за предоставянето) не тези услуги. За
предоставените услуги ответникът се задължавал да заплати сума в размер на
1857.60 лв., заплащането на която сума също било разсрочено на 24 равни месечни
вноски в размер на 77.40 лв. В споразумението е посочено също, че клиентът е
уведомен и разбира, че сключването на настоящото споразумение за предоставяне
на допълнителни услуги не е условие за сключването на Договора за потребителски
кредит или за получаването му при предлаганите условия.
Представени
са общи условия и погасителен план. Съгласно погасителния план към договора за
потребителски кредит падежът на месечните вноски бил на първо число от месеца.
В размерът на месечните вноски се включвали сумите за погасяване на
потребителския кредит в размер на по 123.64 лв. /главница и договорна лихва/ и
вноска по закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 77.40 лв.
Ответникът
за погасяване на задълженията си по договора за кредит е заплатил сума в общ
размер на 1900.96 лв.
От
представеното извлечение от сметка към договор за потребителски кредит №
********** е видно, каква част от задълженията според ищеца, ответникът е
погасил и какъв е периода на забава.
Поради
неплащане на остатъка от сумите по заема и на осн. т.
12. 3. от Общите условия към договора за потребителски кредит на 03.04.2018 г.
договорът бил прекратен от страна на ищеца и съгласно уговореното в ОУ при
прекратяването на договора за потребителски кредит размерът на кредита станал
предсрочно изискуем.
Представено
е и Уведомително писмо, с което ищцовото дружество
уведомява ответника, че считано от 03.04.2018 г. договорът му е едностранно
прекратен и всички задължения по кредита са предсрочно изискуеми, като не е
представено доказателство за получаване от ответника на уведомлението.
За претендираните суми по договора за кредит и споразумението
за допълнителни услуги, ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК въз основа на което е образувано ч.гр.д.№677/2018
г. по описа на ВПРС.
Със
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК №269/30.08.2018г. по ч.гр.
дело №677/2018г. по описа на ВПРС е разпоредено
ответникът да заплати на ищеца сумата 3049.52 лева (три хиляди четиридесет и
девет лева и петдесет и две стотинки), представляваща: главница в размер на
3019.52 лв.; такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на
30 лв., начислени за периода от 02.05.2017 г. (дата на изпадане в забава) до
03.04.2018 г. (дата на прекратяване на договора), лихва 12.22 лв. за периода
02.05.2017 г. – 03.04.2018 г., законна лихва от датата на подаване на
заявлението – 27.08.2018 г. до изплащане на вземането, както и сумата 211,23
лв. (двеста и единадесет лева и двадесет и три стотинки), представляваща
разноски по заповедното производство, като вземането произтича от следните
обстоятелства: Задължение по договор за потребителски кредит № ********** от
03.04.2017 г. с кредитополучател З.Х.Р. и кредитор „П.К.Б.” ЕООД.
Предвид
невъзможността длъжникът да бъде намерен на регистрирания от него адрес в НБДН,
както и по месторабота, за му бъде връчена издадената заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК, съдът на основание чл. 47, ал. 6 вр.
ал. 5 и чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, съдът с разпореждане от 26.09.2018 г. е
дал указания на заявителя да предяви иск, който е предявил такъв в определения
от закона срок и въз основа на който е образувано настоящото производство.
Ищецът
е направил отказ от иска за лихва и производството по делото е прекратено в
тази му част на осн.чл.233 от ГПК за сумата от 12.22
лв.
От
така изложената фактическа обстановка, в съответствие с приложимите към спора
правни норми, съдът стигна до следните правни изводи:
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл.422, ал.1 от ГПК вр. с
чл.240 от ЗЗД вр.
с чл.79 от ЗЗД вр. с чл.9 и сл. от ЗПК. Исковете са
предявени след успешно провеждане на производство по чл. 410 ГПК и в срока, предвиден в разпоредбите на чл.
415, ал. 1 ГПК, с оглед на което са процесуално допустими. Предмет на установителният иск е съществуването на вземането по
издадената заповед за изпълнение и успешното му провеждане предполага
установяване на дължимостта на сумите, за които е
издадена оспорената заповед. Или, в контекста на основанието, на което се
претендира вземането, в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и
главно доказване възникването в негова полза на изискуемите вземания, за което
е издадена заповедта, т. е. да докаже, че между ищеца и ответника е възникнала
валидна облигационна връзка по посочения в исковата молба договор за заем, по
силата на който на ответника е предоставена в заем сумата 2000, 00 лв. срещу
задължение за връщането й заедно с договорна лихва и такси в посочения размер,
изпадането на заемателя/кредитополучателя в забава,
че кредитът е обявен за предсрочно изискуем, че предсрочната изискуемост е
надлежно обявена на заемателя/кредитополучателя.
Между
страните не се спори, че вземането произтича от сключен между ответника и ищеца
договор за потребителски кредит № ********** от 03.04.2017 г. Не е спорно и
обстоятелството, че сумата по кредита е предадена от кредитора на ответника,
като това обстоятелство е удостоверено и с подписването на договора за паричен
заем. С оглед на това за ответника е възникнало задължение да погаси усвоената
заемна сума и уговорената договорна лихва на падежните дати, съгласно договора
за заем.
В
разпоредбата на чл.
11 от ЗПК е посочено съдържанието на договора за кредит и са предвидени
задължителни реквизити, които то следва да включва като условия за усвояване на
кредита, начин на формиране на лихвен процент, условия за издължаване,
съдържание на погасителния план, информация за дължимите плащания и т. н. Видно
от представените от ищеца доказателства на кредитополучателя е предоставена преддоговорна информация, европейски формуляр, договор,
отговарящ на изискваният на ЗПК – необходимо съдържание, шрифт, размер на
годишния процент на разходите и др. Към договора има погасителен план и Общи
условия.
В
случая договорът е сключен съобразно правилата на ЗПК.
В т.
VI от договора е уговорено заплащането на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 1857.60
лева. Възнаграждението, което се е задължил да заплати потребителят за
предоставения му пакет от допълнителни
услуги се явява прекомерно и не отговаря на изискванията на закона. На първо
място предоставените за тази цена услуги не са изчерпателно изброени в договора
за потребителски кредит каквото е изискването на императивните разпоредби на
закона, а наред с това не е формирана цена за всяка от услугите по отделно. В
тази връзка в чл.
10а, ал. 4 от ЗПК е предвидено, че "Видът, размерът и действието, за
което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени
в договора за потребителски кредит". В случая в Договора за потребителски
кредит не са посочени вида, размера и действието, за което се събират съответните
такси. Наред с това заплащането на това възнаграждение от потребителя е
предварително, т. е. то е дължимо само за "възможността за
предоставянето" на изброените по-горе услуги, както е посочено и в самото
Споразумение, и е без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по
време на действието на сключения между страните Договор. Или от изложеното съдът
прави извод, че потребителят дължи предварително възнаграждение за услугата,
която кредиторът може и да не достави, ако не са спазени правилата, установени
от кредитора в ОУ. Принципът на добросъвестност и справедливост при
договарянето изискват потребителят да заплати такса за реалното ползване на
определена услуга, а не хипотетично ползване на такава. Поради изложеното съдът
намира, че така уговорената цена за пакета
от допълнителни услуги по естеството си представлява скрита лихва над
определената в договора. Така именно размерът на годишния процент на разходите
излиза извън рамките, определени от ЗПК – петкратния размер на законната лихва.
Съгласно чл.
21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за
цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е
нищожна. В чл.
10а, ал. 2 от ЗПК изрично е регламентирана забраната да се изисква
заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. С процесният договор за
потребителски кредит страните са сключили и споразумение за предоставяне на
допълнителен пакет от услуги, свързани с
усвояването и управлението на кредита и услуга, гарантираща улеснена процедура
за получаване на допълнителни парични средства, срещу възнаграждение съизмеримо
с размера на кредита, поради което тази клауза се явява нищожна на осн. чл. чл.
21, ал. 1 от ЗПК и следователно сумата претендиране на основание
допълнителното споразумение в размер на 1857.60 лв. не се дължи на ищеца.
В
самата искова молба няма изявление до кредитополучателя, че кредиторът ще счита
кредита за предсрочно изискуем, респ. че договорът е прекратен. Доколкото
срокът на кредита е изтекъл към датата на подаване на исковата молба такова
изявление от страна на кредитополучателя е и безпредметно. Представеното с
исковата молба уведомление не е достигнало до знанието на кредитополучателя,
доколкото не са представени доказателства за това. Поради изложеното по-горе
съдът намира, че договорът с ответника не е бил прекратен до изтичането на
погасителния план, нито е редовно обявена предсрочна изискуемост на същия,
доколкото до кредитополучателя не е достигало изявление на ищцовото
дружество в този смисъл.
Ищецът
в исковата си молба признава, че ответникът е извършил плащания по кредита в общ
размер на 1900.96 лв., които ищецът бил разпределил за главница – 1805.44 лв.
по договора за кредит, включваща и сумите за допълнителни услуги, 25.52 лв.
лихва за забава по кредита, на основание т. 12. 1 от ОУ и 70.00 лв. такси.
Съгласно чл.
19, ал. 6 от ЗПК при плащания по договори, съдържащи клаузи, които са
обявени за нищожни по ал. 5, надвзетите средства над прага по ал. 4 се удържат
при последващи плащания по кредита. Доколкото съдът
намира за нищожно споразумението за закупен пакет
за допълнителни услуги, то заплатената от него сума в общ размер на 1805.44 лв.
следва да бъде отнесена съща към вноските по договора за кредит, дължими от
ответника.
Предвид
изложеното съдът счита, че ответникът дължи на ищеца заплащане на главницата по
кредита от 2000.00 лв. и на договорната лихва от 967.36 лв. Заплатената от
ответника сума в общ размер на 1900.96 по кредита, съдът счита за погасени
задълженията, както следва 25.52 лв.
лихва за забава, 70.00 лв. такси и 1805.44 лв., представляващи 14 пълни
вноски-главница и договорна лихва и част от петнадесетата вноска, от която
целия размер на лихвата на осн.чл.76, ал.2 от ЗЗД/ и
част от главницата, съгласно погасителния план по договора за кредит /без
сумите по нищожното споразумение за предоставяне на допълнителни услуги/,
разпределена, както следва главница в общ размер на 1007.14 лв. и договорна
лихва в общ размер на 798.30 лв. Предвид
изложеното, съдът счита исковете за основателни до общ размер на 1161.92 лв.,
от които 992.86 лв. главница по договора за кредит и 169.06 лв. договорна
лихва. Съгласно издадената заповед за изпълнение е разпоредено
ответникът да заплати на ищеца сумата 3049.52 лева (три хиляди четиридесет и
девет лева и петдесет и две стотинки), представляваща: главница в размер на
3019.52 лв.; такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на
30 лв., начислени за периода от 02.05.2017 г. (дата на изпадане в забава) до
03.04.2018 г. (дата на прекратяване на договора), като в исковата молба се
претендира единствено главница в размер на 3019.52 лв., не е направен отказ или
оттегляне на иска в частта за такса за
извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30 лв., поради което съдът счита
че поради непредявяване на иск за тази сума, заповедта за изпълнение, следва да
бъде обезсилена в тази й част на осн. чл.415, ал.4 от ГПК.
Ето
защо исковете следва да бъдат уважени до размер на 1161.92 лв., от които 992.86
лв. главница по договора за кредит и 169.06 лв. договорна лихва, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата.
В останалата им част от 1857.60 лв. до пълния предявен размер от 3019.52 лв.
следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Предвид изхода на спора, ищецът има право на разноски, за
което е направил изрично искане съобразно уважената част от исковете. С оглед
изхода на делото, от общо 802.60 лв. разходи за ищеца /държавна такса за
образуване на дело, възнаграждение за особен представител и юрисконсулско
възнаграждение/, в негова полза следва да бъде присъдена сумата от 308.84 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
в отношенията между ищеца „П.К.Б.”
ЕООД, с ЕИК ........, седалище:***, адрес на управление:***, представляван по
закон от С.Н.Н., О.Л., Я.Я.Ч.и
И.Х.Г.-управители, представляван по пълномощие от Р.И.И.
– юрисконсулт, срещу З.Х.Р. с ЕГН **********, постоянен адрес ***,
че В ПОЛЗА НА ИЩЕЦА СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ
ПРОТИВ ОТВЕТНИКА в общ размер на 1161.92 лв. (хиляда сто шестдесет и
един лева и деветдесет и две стотинки), от които 992.86 лв. (деветстотин
деветдесет и два лева и осемдесет и шест стотинки) - главница по договора за
кредит и 169.06 лв. (сто шестдесет и девет лева и шест стотинки) договорна
лихва, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата. – 27.08.2018
г. до изплащане на вземането, както и сумата 211,23 лв. (двеста и единадесет
лева и двадесет и три стотинки), представляваща разноски по заповедното
производство, като вземането произтича от следните обстоятелства: Задължение по
договор за потребителски кредит № ********** от 03.04.2017 г. с
кредитополучател З.Х.Р. и кредитор „П.К.Б.” ЕООД, за които вземания е издадена
заповед за изпълнение №269/30.08.2018г. по ч.гр. дело №677/2018г. по описа на
ВПРС на основание чл. 415, ал. 1 вр. чл.422, ал.1 от ГПК вр. с
чл.240 от ЗЗД вр.
с чл.79 от ЗЗД вр. с чл.9 и сл. от ЗПК, като ОТХВЪРЛЯ
предявените искове за сумата над 1161.92 лв. до пълния предявен размер от 3019.52
лв., КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА З.Х.Р. с ЕГН **********,
постоянен адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „П.К.Б.” ЕООД, с ЕИК ........, седалище:***,
адрес на управление:***, представляван по закон от С.Н.Н.,
О.Л., Я.Я.Ч.и И.Х.Г.-управители, представляван по
пълномощие от Р.И.И. – юрисконсулт, сумата от 308.84
лв. /триста и осем лева и осемдесет и четири ст./, представляваща реализирани от ищеца съдебно
деловодни разноски в настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, като отхвърля искането за
разноски в останалата му част, като неоснователно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски
окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните по
делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
След влизане в сила на решението, приложеното ч.гр. дело №677/2018 г. по описа на ВПРС да се
върне в състава, ведно с препис от настоящото решение.
Районен
съдия: