Р Е Ш Е Н И Е
№
01.08.2019г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на четвърти юли две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При секретаря Петя Иванова и прокурора.........................., като разгледа
докладваното от председателя гр.д.№9209/2018г.
по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за установено следното:
Искове с правно основание чл.422, ал.1, вр.чл.415, ал.1
от ГПК, вр. чл.430, ал.1 от ТЗ, вр. чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД и при условията на евентуалност- с правно основание чл.430, ал.1 от ТЗ,
вр. чл.79, ал.1, и по чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Пред ПлРС
е депозирана искова молба от “Т.Б.А.Б.” ЕАД, ***, чрез юрк. ***, против Т.С.М.,
с която се твърди, че на 14.11.2017г., между страните, е сключен договор за потребителски кредит №**********, с общ
размер на отпуснатия кредит- 950,87лв. Твърди се, че към кредита се включва
еднократна такса за оценка на риска от 114,10лв., дължима към деня на
подписване на договора, финансира се от кредитодателя и подлежи на връщане от
кредитополучателя с дължимите месечни вноски, по погасителен план. Твърди се,
че съобразно договора, кредитодателя превежда сумата по кредита, по сметка на
продавач на стоката, избрана от кредитополучателя, за заплащане на продажната й
цена. Твърди се, че ищецът –кредитодател, е превел сумата в размер на 949лв.,
на продавача, на основание протокол за приемане на закупена стока, финансирана
съгласно процесния договор. Твърди се, че ответникът е декларирал, че е получил
стоката. Твърди се, че в случая ответникът е поискал сключването на застраховка
„безработица”, в размер на 51,44лв и видно от Приложение №5, общото задължение
по договора е 1169,48лв, дължима на 18 месечни погасителни вноски, 17 от които
в размер на 64,97лв. и последна изравнителна от 64,99лв., при ГЛП от 12,05%.
Твърди се, че ответникът е преустановил плащанията по кредита на 15.02.2018г,
за повече от 3 месечни вноски- с падежи 15.02.218г, 15.03.218 и 15.04.2018г,
като считано от 16.04.2018г., е настъпила предсрочната изискуемост на кредита,
на основание чл. 16,2 от Договора. Твърди се, че посочената норма урежда
настъпването на автоматична предсрочна изискуемост на непогасената част от кредита, но длъжникът е уведомен за това.
Твърди се, че чл. 25,8 и 25,11 от Договора уреждат, че кореспонденцията между
страните по договора, да се осъществява на адреса за контакт, посочен в него,
като при промяна всяка страна следва да уведоми другата. Твърди се, че
уведомление за предсрочна изискуемост е изпратено до адреса на ответника,
посочен в договора, и същото е получено лично от ответника. Твърди се, че по
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, е образувано ч.гр.д.
№4653/2018г. по описа на ПлРС, по което има издадена заповед за незабавно
изпълнение. Моли съдът да признае за установено спрямо ответника, че дължи
сумата от общо 1191,46лв., от които: 1064,97лв. главница, сумата 104,51лв.-
договорна лихва за периода 15.02.218-16.04.2018г., сумата от 21,98лв.-
обезщетение за забава за периода 15.02.2018-14.06.2018г, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на заявлението по чл. 417 от ГПК.
Претендират се разноски.
При
условията на евентуалност, спрямо ответника е предявен осъдителен иск, за
заплащане на сумата общо 1191,46лв., от които: 1064,97лв. главница, сумата
104,51лв.- договорна лихва за периода 15.02.218-16.04.2018г., сумата от
21,98лв.- обезщетение за забава за периода 15.02.2018-14.06.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на ИМ.
Ответникът Т.С.М., в срока на чл.133 от ГПК, чрез назначеният от съда особен представител – адв. Б.Д., изразява
становище за неоснователност на предявените искове. Твърди се, че процесния
договор е сключен в нарушение на ЗПК, тъй като на кредитополучателя не е
предоставена преддоговорна информация, под формата на стандартен европейски
формуляр. Оспорва се твърдението за настъпване на автоматична предсрочна
изискуемост по договора, с оглед разясненията по т.18 от ТР №4/2014г. и
задължението на Банката да уведоми длъжника за настъпването на предсрочната
изискуемост на задълженията по договора. Посочва се, че в случая подписът, положен за получател, не принадлежи
на ответника, а на неизвестно лице, като се твърди, че поради това,
уведомлението не е получено от нея и съответно- не е налице уведомяване за
предсрочна изискуемост. Прави се
възражение за нищожност на клаузите за
ГПР и ГПЛ, на основание чл. 26, ал.2 от ЗЗД- поради противоречие с добрите нрави. Оспорва се
дължимостта на такса оценка на риска, тъй като
няма данни кредиторът да е извършвал такава и същата само увеличава
стойността на кредита.
Съдът, като съобрази становищата
на страните, на основание събраните по делото доказателства и закона, намира за
установено следното:
По делото се установява, че въз основа на заявление по чл. 417, т.2 от ГПК, въз основа на извлечение от сметка, е образувано ч. гр.д.№4653/2018г. на
ПлРС, по което е издадена заповед за незабавно изпълнение №2890/28.06.2018г., връчена
по реда на чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК.
По делото
се установява, че между страните е сключен договор за потребителски кредит
№**********/14.11.2017г., въз основа на който, ищецът- като кредитодател, е предоставил
на ответника- като кредитополучател, сумата от 950,87лв., за покупка на стока, която
сума кредиторът превежда по сметка на продавача, със срок на договора– 15.07.2019г.,
падеж- 15- то число на месеца. Установява се също, че в договора е предвидена
еднократна таса за оценка на риска от 114,10лв., дължима към момента на
подписване на договора и която е част от месечните погасителни вноски. Установява
се също, че в договора за кредит, е предвидено сключването на застраховка Комбо
Живот- на стойност 50,43лв. и на застраховка Комбо Безработица, на стойност
51,44лв., като стойността на двете застраховки е включена в общата стойност на
кредита, посочен в договора-950,87лв. От съдържанието на договора се установява
също, че застраховките се предлагат от кредитодателя, в качеството му на
застрахователен агент/чл.19/, като частта от средствата по кредита,
представляващи съответната премия, се превежда от кредитора директно по банкова
сметка ***. В договора е посочен също ГПР от 24,97% и ГПЛ от 12,05%, с обща
дължима сума по кредита- 1169,48лв., по погасителен план, вкл. главница,
договорна лихва и такса оценка на риска, инкорпориран в договора, с месечна
вноска от 64,99лв. В договора е установено също,- чл. 16, 2, че при пълно или
частично просрочие на три поредни месечни погасителни вноски, вземането по
договора става предсрочни изискуемо, считано от падежа на третата вноска и
считано от тази дата, върху цялото вземане, кредиторът начислява законна лихва
и предсрочната изискуемост настъпва автоматично, без да е необходимо кредиторът
да изпраща уведомления за това на длъжника. От съдържанието на договора– чл.
25,13 се установява също, че с подписването му, кредитополучателя декларира, че
му е предоставено своевременно на хартиен носител и на български език,
необходимата информация, под формата на Стандартен европейски формуляр.
По делото, с ИМ е представена
касова бележка, на стойност 849лв., за закупена стока на 14.11.2017г. По делото
е представено и застрахователно удостоверение, за сключени застраховки Живот
и Безработица, с посочена обща
застрахователна премия от 101,87лв., подписано от страна на кредитополучателя .
По делото е изслушана и приета ССЕ, от
заключението по която се установява следното: при проверка в счетоводството на
ищеца, ВЛ е констатирало процесния договор, за сумата от 950,87лв. и срок на
погасяване – 15.07.2019г; ВЛ е установило, че към сумата по кредита, се добавя
50,43лв- за застраховка Комбо Живот и 51,44лв.- за застраховка Комбо
Безработица. ВЛ е установило, че като част от кредита е и такса оценка на риска
от 114,10лв. ВЛ е дало в табличен вид общия дълг по договора, осчетоводен от
ищеца, както следва: главница- 849лв., застраховка Живот- 50,43лв.,
застраховка Безработица- 51,40лв.,
договорна лихва- 104,49лв., такса оценка на риска- 114,10лв- общо сумата от
1169,46лв. ВЛ е констатирало, че кредита е усвоен на 15.11.2017г, като с
платено нареждане, кредитодателя е превел сумата на доставчика. ВЛ е
констатирало също, че с две преводни нареждания от 08.12.2017г, кредитодателя е
превел на ЗК Уника Живот, застрахователните премии от общо от 101,87лв. По
отношение на еднократната такса оценка на риска, ВЛ е установило, че е
предвидено да е включена в месечните погасителни вноски. ВЛ е установило, че
уговореният ГПЛ е от 12,05% годишно. ВЛ е установило, че плащания по договора не са осъществени, като считано от 22.05.2019г., поради 4
неплатени вноски, кредитът е отнесен като предсрочно изискуем, със следните
суми: 1064,97лв.- главница и 104,51лв. договорна лихва. ВЛ е посочило също, че
към 27.06.2018г. /датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК/, в
счетоводството на ищеца са отразени следните суми: 1064,67лв- главница,
104,51лв- договорна лихва, лихва за забава- 21,98лв, за периода 15.02.2018-14.06.2018г.
ВЛ е дало вариант на погасителен план, без включване на претенцията за
застраховка и такса оценка на риска. В с.з., при изслушване на ВЛ , същото
посочва, че застрахователната премия, е олихвявана от страна на ищеца. Посочва също, че без застраховката и
таксата оценка на риска, месечната погасителна вноска е в размер на 51,97лв.
По делото,
с протоколно определение от 04.07.2019г, по реда на чл. 183 от ГПК, от
доказателствата по делото е изключено
представеното с ИМ известие за доставяне, до ответника, за обявяване на кредита
за предсрочно изискуем .
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
По исковете с правно основание
чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.430 от ТЗ, вр.чл.79, ал.1, вр.чл.86, ал.1
от ЗЗД.
Както бе посочено по- горе, по
делото безспорно се установява съществуването на договорни отношения между
страните, въз основа на валиден договор за банков кредит, въз основа на който
ответникът, като кредитополучател, е получил сумата от 849лв.- за покупка на
стока и сумата от 101,87лв.- за застрахователна премия, която сума е включена в
общия размер на кредита. Безспорно по делото се установява и факта на
сключването на застраховките Живот и Безработица и факта на превеждане на премията в полза на
застрахователя, от страна на кредитодателя, съобразно условията по договора за
кредит. Установи се също, съобразно отразеното в договора, че на
кредитополучателя, е предоставена своевременно, на хартиен носител и на
български език, необходимата информация, под формата на Стандартен европейски
формуляр, с което съдът приема, че такъв е предоставен на ответника преди подписване на договора. Следва да се
отбележи също, че по арг. чл. 22, ал.1 от ЗПК, непредставянето на преддоговорна
информация, не е основание за недействителност на договора.
По делото безспорно се установи,
че от страна на ответника, няма плащане на нито една от месечните погасителни вноски.
По делото безспорно се
установи също, че към датата на
депозиране за заявлението по чл. 410 от ГПК- 27.06.2018г, от страна на
кредитора – ищец, не е обявена предсрочната изискуемост на кредита, съобразно
указанията, дадени в т.18 на ТР№4/2013г. на ВКС. Съдът
констатира, че към датата на
заявлението, са падежирали вноските с
падежи от м. 02. до м. 06.2018г. Съобразно нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът взема предвид и фактите, настъпили след
предявяването на иска, с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК, които са от
значение за спорното право, поради което следва да се вземе предвид и факта на настъпването
на падежа на определени вноски след този момент. Преценката се извършва съобразно момента, към който се формира силата на присъдено
нещо - приключване на съдебното дирене. Поради това, искът по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК следва да се уважи за изискуемите вземания към датата, към която се
формира сила на присъдено нещо- ТР№8/2017г на ОСГТК. В случая, към момента на
приключване на съдебното дирене в настоящата инстанция- 04.07.2019г,
непадежирала се явява само последната
вноска по погасителен план, с падеж 15.07.2019г., с което съдът намира, че
твърдението на ищеца, че е настъпил
изцяло падежа по договора, е неоснователно. С оглед изложеното, съдът
намира, че предявеният установителен иск е основателен за претенцията включваща
главница по кредита и договорна лихва до м. юни. 2019г.- за вноските с настъпил
падеж. Съдът намира също, че уговореният с договора годишен лихвен процент от
12,05% и ГПР от 24,67%, са действителни, като непротиворечащи на нормата на чл.
19, ал.5 от ГПК, съобразно която, размерът
на ГПР не може да надвишава повече от пет пъти размера на законната лихва.
По отношение на претенцията за
установяван дължимостта на сумата от 114,10лв.- такса оценка на риска, посочена
от ищеца като част от претендираната главница, съдът намира, че искът следва да
бъде отхвърлен като неоснователен, поради служебно констатирана нищожност на
клаузата. Процесният договор за кредит от 14.11.2017г., е сключен при
действието на Закона за потребителския кредит /обн.
ДВ, бр. 18 от 05.03.2010г., в редакцията му изм. и доп. с ДВ, бр. 57 от
28.07.2015г./. Съгласно чл. 10а, ал. 1 ЗПК, кредиторът може да събира от
потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит, като в ал. 2 на цитираната норма е предвидено, че
кредиторът не може да иска заплащане на такси и комисиони за действия, свързани
с усвояване и управление на кредита. Независимо от използваната в договора
формулировка „такса за оценка на риска“, съдът намира че сумата от 114,10 лева,
представлява такса за усвояване на заема. За да формира този си извод, съдът
отчита на първо място посоченото в искането-декларация, че таза такса ще се
дължи само при одобряване на кредита. Таксата е осчетоводена от самия ищец като
част от отпуснатия кредит, поради което, съдът намира, че същата не съставлява възнаграждение за действията на
кредитора по преценка платежоспособността на кандидатстващото за кредит лице и
риска на кредитора от загуби, а по съществото си представлява прикрита такса за
управление на кредита. На основание чл. 21, ал. 1 ЗПК, всяка клауза в договора
за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на
закона, е нищожна и като такава
непораждаща права и задължения за страните по заемното правоотношение.
На основание изложеното, следва искът с правно
основание чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. чл. 430 от ТЗ, вр чл. 79, ал.1 от ЗЗД, следва
да бъде уважен до размера на сумата от 886,53лв.- включващ погасителните вноски
с настъпил падеж, до датата на приключване на съдебното дирене в настоящата
инстанция- 04.07.2019г- или с падеж до м. юни. 2019 вкл. , като за разликата до
пълния предявен размер на иска от 1064,97лв., включващ главницата по последната
погасителна вноска за м.юли. 2019- с падеж 15.07.2019г и за сумата от 114,
10лв.- такса оценка на риска, следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Искът
за установяване съществуването на договорна лихва, следва да бъде уважен до
размера на сумата от 102,86лв., като за разликата по пълния предявен размер от
104,51лв., искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен, по изложените
съображения, касаещи последната вноска по кредита, с ненастъпил падеж. За
разликата до пълния предявен размер от 21,98лв.-
за същия период, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен .
Искът с правно основание чл. 422,
ал.1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за установяване дължимостта на лихва за
забава върху главницата, е основателен, съобразно установеното по делото
неизпълнение на задълженията от страна на кредитополучателя и на основание
уговореното в чл.9,4 от договора, в размер на 21,98лв..,
за периода 15.02.2018- падежа на първата неплатена вноска, до 14.06.2018г. , съобразно заключението на
ВЛ.
По иска с правно основание чл. 430, от ТЗ, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД.
С оглед на изхода на главният иск,
и установяване неговата частична неоснователност, следва да бъде разгледан
предявеният осъдителен иск, с правно основание чл. 430, от ТЗ, вр. чл. 79, ал.1
от ЗЗД.
Както бе посочено по- горе, съдът
намира за установен факта, на съществуването на валиден договор за кредит от
14.11.2017г, със срок 15.07.2019г. установява се също, че задължението по
договора, е следвало да бъде погасено от страна на длъжника, на 18 равни
месечни вноски, всяка от 64,67лв., съобразно погасителен план, с падеж– 15- то
число на месеца. Установява се също, факта на сключването на застраховка
„Живот” и Безработица, със застрахователна премия от общо 101,87лв, която е
прибавена към общият размер на кредита. Както бе посочено по- горе, от приетата
ССЕ, се установи, че от страна на ответника няма извършено нито едно плащане по
договора. По делото безспорно се установи също, че от страна на кредитора няма
надлежно обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. По делото се установи също, че към датата на приключване на съдебното дирене,
последната погасителна вноска по
погасителен план- с падеж 15. 07.2019г, не е настъпил. Съгласно постановеното по реда на чл. 290 от ГПК и
задължително за съдилищата Решение № 139/05.11.2014г. по т.д. № 57/2012г., І
т.о. на ВКС, „вземането, произтичащо от
договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била обявена на
длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от
банката – кредитор по реда на чл.418 вр. чл.417, т.2 ГПК и чл.60, ал.2 от
Закона за кредитните институции не е изискуемо, независимо, че кредиторът се е
позовал на предсрочната изискуемост на целия остатък от кредита в исковата
молба. В тази хипотеза изискуеми са само вземанията, представляващи вноски по
кредита и други акцесорни вземания /неустойки, лихви/, които са с настъпил
падеж към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение и са включени в представеното извлечение от счетоводните книги”.
Поради изложеното и предявеният
осъдителен иск, за сумата от общо
64,99лв., от която 64,34лв.- главница и 0,65лв- договорна лихва, следва да бъде
отхвърлен като неоснователен, поради неизискуемост на задължението. Осъдителен
иск за лихва за забава не е предявен.
Следва ответникът, с оглед на
изхода на спора, да бъде осъден да заплати на ищеца разноски, по настоящето
производство, в размер на 550,50лв.,
съразмерно на уважената част от исковете, вкл. държавна такса, деловодни
разноски и 100лв.- юрк. възнаграждение, определено от съда по реда на чл.78,
ал.8 от ГПК, както и сумата от 62,09лв.- разноски в заповедното производство,
също съразмерно на уважената част от исковете.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 430
от ТЗ, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, ЧЕ Т.С.М., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ НА „Т.Б.А.Б.”
ЕАД, ***, ЕИК131134023,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от В. ***и Ал. ***,
сумата от 886,53лв.-
главница и сумата от 102,86лв.- договорна лихва,
дължими по Договор за потребителски кредит №**********/14.11.2017г., ведно
със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410
от ГПК-27.06.2018г., за които суми има издадена заповед за незабавно
изпълнение № 2890/28.06.2018г по ч. гр.д.№4653/2018г на ПлРС, като ЗА
РАЗЛИКАТА ДО ПЪЛНИЯ ПРЕДЯВЕН размер от 1064,97лв. -главница
и от 104,51лв. - договорна лихва, ОТХВЪРЛЯ ИСКА КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.86,
ал.1 от ЗЗД, ЧЕ Т.С.М.,
ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ НА „Т.Б.А.Б.” ЕАД, ***, ЕИК131134023, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от В. ***и Ал. ***, сумата от 21,98лв.-
лихва за забава, за периода
15.02.2018- 14.06.2018г., за която сума има издадена заповед за незабавно
изпълнение №2890/28.06.2018г по ч. гр.д.№4653/2018г. на ПлРС.
ОТХВЪРЛЯ, предявеният
от „Т.Б.А.Б.” ЕАД, ***, ЕИК131134023, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от В. ***и Ал. ***, против Т.С.М., ЕГН **********,***, иск с
правно основание чл. 430, ал.1 от ТЗ, вр.
чл.79, ал.1 от ЗЗД, за присъждане на сумата от общо 64,99лв., от
която 64,34лв.- главница и 0,65лв- договорна лихва, по
Договор за потребителски кредит №**********/14.11.2017г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1, вр ал.8 от ГПК, Т.С.М., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА „Т.Б.А.Б.” ЕАД, ***, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано
от В. ***и Ал. ***, сумата
от 550,50лв.- разноски по настоящето производство и сумата от 62,09лв-разноски по ч. гр.д.№4653/2018г. на
ПлРС.
Решението може да бъде обжалвано
в двуседмичен срок от съобщението до страните, пред ПлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: