РЕШЕНИЕ
гр. София, 07.08.2018
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти с-в, в открито заседание на осми
май две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Съдия Вергиния Мичева-Русева
при секретаря Диана Борисова, като
разгледа докладваното от съдията гр. д. № 11315 по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл.208 от КЗ /отм./, във вр. с пар.22 от КЗ /отм./ и по
чл.86 от ЗЗД.
Ищцата П.К.К. твърди, че е застраховала при
ответника собствения си автомобил Мерцедес МЛ 350 с комбинирана застрахователна
полица „Каско“ и „Злополука“ със срок на действие от
15.02.2015г. до 14.02.2016г. Ищцата сочи, че е заплатила застрахователната
премия и договорът е влязъл в сила, като застрахователната сума за автомобила е
уговорена на 60 000лв. Ищцата сочи, че на 6.01.2016г. автомобилът й е бил
противозаконно отнет, а авторът на деянието не бил разкрит. Ищцата е уведомила
ответника в срок за застрахователното събитие „кражба на цяло МПС“. Ответникът
отказал да й заплати застрахователно обезщетение. Счита отказа за неправилен на
посочените от ответника основания. Моли съда да
уважи иска за заплащане на обезщетение в размер на 60 000лв.
главница, 3 941,20лв. лихва от 22.02.2016г., лихвата върху главницата от
подаване на исковата молба и разноските по делото .
О
тветникът З. "А." АД оспорва предявените
искове. Поддържа, че не дължи обезщетение , тъй като ищцата е обявила, че
автомобилът е снабден с фабрична алармена система, но проверката при официалния
представител на марката е показала, че автомобилът е произведен без алармена система.
Позовава се на т.38.1 от Общите условия към договора, съгласно която З.ължително условия за покриване на рисковете по договора е
наличието на функционираща сигнално - охранителна система. Наличието на имобилайзер не отменя това З.ължение.
На следващо място сочи, че ищцата не е обявила коректно в предложение за сключване
на застрахователен договор дали автомобилът е снабден с алармена система. Обуславя
отказа си да плати обезщетение и на разпоредбата на т.50.9 от общите условия. На
трето място посочва, че ищцата не е
обявила данни от значение за риска, а именно че се е снабдила с нов
допълнителен ключ, което обстоятелство ответникът установил в хода на
ликвидационната дейност. Позовава се на т.50.1 във вр.
с т.50.9 от Общите условия , съгласно които неизпълнението на това З.ължение е скрепено със санкция на отказ или намаляване на
размера на обезщетението. Оспорва претендирания размер от 60 000лв. като завишен, като твърди,
че действителната стойност на автомобила е по-ниска. Оспорва и претенцията за
лихви. Претендира разноски.
Софийският градски съд, като взе предвид становищата на страните и след
като обсъди събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа
страна:
По делото не се спори, че между страните е сключен договор за застраховка
"Пълно каско" на 15.02.2015 г. относно
собствения на ищцата автомобил марка Мерцедес – МЛ 350, с ДК № ********,
валиден към момента на настъпване на застрахователното събитие на 06.01.2016г.
Изпълнено е задължението на застрахования за уведомяване на застрахователя за
ПТП на 07.01.2016 г. по чл. 206
и чл.
207 от КЗ /отм./. Представени са и общите условия за застраховка на моторни
превозни средство ("Каско").
Автомобилът е бил застрахован при ответника след
закупуването му през 2013г. В предложението –декларация за сключване на
застраховки Каско и Злополука от 14.02.2013г. ищцата
е посочила, че автомобилът има 1 бр.ключове, работеща алармена система и имобилайзер. Същите обстоятелства са заявени и при
подновяване на застраховката за следващата година в предложение-декларация от
12.02.2014г.
По уведомление на собственика на л. а. " Мерцедес – МЛ 350" при
ответника е образувана щета под № 133016030100023 .
Образуваното във връзка с кражбата на
автомобила досъдебно наказателно производство е спряно, тъй като извършителя не
е разкрит.
С писмо от 19.07.2016 г. до ищцата застрахователят е отказал да заплати
обезщетение по договора за настъпилия риск - кражба на автомобила, тъй като по
преписката е установено, че автомобилът не е имал фабрична алармена система и
не са взети мерки за предпазване на имуществото по смисъла на чл. 207 КЗ, ищцата е предоставила неверни данни за автомобила, като е декларирала,
че той е оборудван с фабрична алармена система, с което е заблудила
застрахователя. Според застрахователя, за него не е възникнало задължение за
заплащане на застрахователно обезщетение по договора.
Съгласно писмо на оторизирания генерален
представител на Д.за България, процесния автомобил е
бил произведен на 9.05.2011г. за вътрешния пазар на Италия със система за
разрешаване на стартиране „имобилайзер“, който е с
уникални сигнали при всяко следващо стартиране на двигателя.
Ответникът представя писмо от същия
представител , съгласно което към датата на производството , автомобилът няма
заводски монтирана алармена система – звукова и светлинна. Представителят на Д.е
уведомил застрахователя, че на 7.03.2013г. на автомобила е подменена
електронната ключалка за достъп и стартиране на двигателя. Посочено е, че при
програмиране на електронната ключалка действащите до сега контактни ключове
продължават да работят.
От заключението на вещото лице по САТЕ, което не е оспорено от страните, се
установява, че пазарната стойност на автомобила е 44 255,30лв. с ДДС.
Представен е протокол №
0306702/06.02.2015г. за оглед на автомобила от представител на застрахователя,
в който е отбелязано, че автомобилът е с аларма и с имобилайзер.
Протоколът се оспорва от ответника, като частен документ, съставен между ищеца
и трето неучастващо по делото лице – С.Г.ЕООД. В тази връзка ответникът
представя договор от 13.11.2014г. , по който е възложил на С.Г.ЕООД да
осъществява оглед и заснемане на ППС, за които е сключил застрахователен
договор по застраховка Каско. Съдът намира, че
доколкото става въпрос за частен документ, които е подписан от представител на
застрахователя и подпечатан с печата на
застрахователя, той съставлява доказателство за неизгодните обстоятелства,
които установява. Бланката не носи данни да е съставена или подписана от друго
лице, различно от страните. Освен това, към момента на сключване на първия
застрахователен договор през 2013г. ответникът не твърди трето лице да е
извършвало огледи на автомобилите при сключване на застрахователните
договори.
Във връзка с установяване състоянието на автомобила, по делото е разпитан
свидетел на ищцата В.М., който живее на фактически начала с ищцата. Същият
установява, че са закупили автомобила в перфектно състояние, поддържали са го в
официалния сервиз на Мерцедес в София. Свидетелят е присъствал на огледа на
автомобила при сключване на застраховката Каско.
Посочва, че на този оглед се снимат талоните, рамата на автомобила, състоянието
му. Всяка година при подновяване на застраховката свидетелят е носил автомобила
на оглед.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявен е иск с правно основание чл.
208 ал. 1 от КЗ /отм./ .
С пар.
34 от ПЗР на новия Кодекс
за застраховането, приет с ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г., е отменен КЗ, действащ към момента на
настъпване на риска – кражбата. Тъй като застрахователното правоотношение е
възникнало при действието на отменения КЗ, съгласно пар.22
от новия КЗ, спорът следва да се реши съобразно отменения КЗ.
По силата на договора за застраховка застрахователят се задължава да поеме
определен риск срещу заплащане на застрахователна премия от страна на
застрахования и при настъпване на застрахователното събитие - да му заплати
застрахователно обезщетение. Договорът за имуществено застраховане е сключен
при Общи условия, приети от застрахования, съгласно чл.
186 ал. 1 от КЗ (отм.). С приемане на общите условия, същите стават част от
индивидуалния застрахователен договор и при тълкуването им следва да се
използват критериите на чл. 20 ЗЗД - отделните уговорки да се тълкуват във връзка едни с други и всяка да
се схваща в смисъла, който произтича от целия договор.
Установените по делото факти сочат, че е било налице застрахователно правоотношение
между ищцата и ответното дружество ЗАД "А." АД по застраховка
"Пълно каско", като е настъпила вреда
кражба на застрахованото МПС на 06.01.2015 г. в срока на действието на
договора.
Основният спорен въпрос е дали ответникът е имал основание да откаже
плащане на застрахователното обезщетение след като се установява настъпване на
събитие, което съставлява покрит застрахователен риск, на основание, че според
него автомобилът не е имал алармена система към момента на сключване на застраховката,
както и че според него ищцата е декларирала неверни данни, които имат отношение
към риска – наличието на алармена система и наличието на 1 ключ за автомобила.
Основанията, при които застрахователят по имуществена застраховка може да
откаже изплащане на застрахователно обезщетение, са уредени в хипотезите на чл.
189 ал. 4 от КЗ (отм.), чл.
190 ал. 4 от КЗ (отм.), чл.
207 ал. 2 от КЗ (отм.), чл.
206 ал. 3 от КЗ (отм.), чл. 211 от КЗ (отм.).
Първите две хипотези касаят неточно обявяване или премълчаване на
обстоятелство, при наличие на което договора не би бил сключен, като според чл.
189 ал. 1 от КЗ (отм.) обстоятелството следва да е известно на
застрахования, а в случая на 190
ал. 1 от КЗ (отм.) - да му е станало известно по-късно. При настъпване на
застрахователното събитие следва да се установи, че неточно обявеното или
премълчано обстоятелство е оказала въздействие за настъпването на вредите или
само за увеличаване размера на вредите, като в последния случаи застрахователят
не може да откаже заплащането на обезщетението, а може само да иска неговото
намаляване в посочените в тези текстове съотношения.
Същият извод се налага и по отношение на нормативно определените
възможности за отказ за изплащане на обезщетението по чл.
206 ал. 3 от КЗ (отм.) при несвоевременно обявяване настъпването на
застрахователното събитие и по чл.
207 ал. 2 от КЗ (отм.), при неизпълнение на задължението на застрахования
да вземе мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди. И в тези
случаи е предвидено, че застрахователят може само да намали обезщетението, а
отказ от изплащане може да направи само ако изрично е предвидил това в
договора. Хипотезите на чл.
211 т. 1, 2
и 3
от КЗ (отм.) касаят изцяло неизпълнение на задължения на застрахования по
застрахователния договор и умишлено причиняване на вредите на застрахованото
имущество.
Следователно, по смисъла на действащия към момента на събитието КЗ,
застрахователят може да откаже изплащане на застрахователно обезщетение при
неизпълнение на задължения на застрахования, които по силата на закона или по
волята на страните са значителни от гледна точка на интереса на застрахователя
или имат отношение към настъпване на застрахователното събитие и/или към
вредите от него или при умишлено причиняване на застрахователното събитие от
застрахования или от трето ползващо се лице.
В съответствие с процесуалния закон и разпределената от съда доказателствена тежест, изцяло в тежест на ответника е било
да установи, по правилата на чл.
154 ал. 1 от ГПК, че са се реализирали изключенията по закона за отказ от
изплащане на застрахователно обезщетение.
В случая, съгласно изложеното в отговора на исковата молба, за да откаже
изплащане на обезщетение застрахователят се е позовал 38. 1 от ОУ на
застраховката, според който задължително условие за сключване на застраховка
покриване на риска "Пълно каско" е
наличието на функционираща сигнално - охранителна система със светлинна или
звукова сигнализация. Съгласно чл. 38 от ОУ при сключване на застраховката,
всички ключове на автомобила, в това число и за устройствата за сигнализация и
защита, задължително се предоставят за оглед и заснемане на застрахователя .
Застрахователят по имуществена застраховка няма право да откаже изплащане
на застрахователно обезщетение при настъпване на застрахователното събитие като
се позове на факт, за чието съществуване е знаел към момента на сключване и
влизане в сила на застрахователния договор. (така съгласно решение № 173 от
22.11.2013 г. по т. д. № 727/2012 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС).
Според настоящият състав, от тълкуването на клауза от Общите условия на
договора, на която се позовава застрахователя, следва извод, че наличието на
такова оборудване - алармена система за звукова или светлинна сигнализация, е
условие за поемане на риска от застрахователя - т. е. за сключване на
застрахователния договор при покритие "пълно каско".
Това специално изискване е въведено с цел да се обезопаси в максимална степен
застрахованото превозно средство, за да се предотврати или най - малкото
ограничи риска от евентуалната му кражба. Към момента на подписване на договора
и на плащане на първата застрахователна премия застрахователят би трябвало да е
знаел дали превозното средство отговаря на тези изисквания на ОУ.
Този факт се потвърждава от протокола за оглед, подписан от представител на
застрахователя при сключване на договора, съгласно който автомобилът е имал
алармена система към момента на подписване на полицата, поради което и
застрахователят се е съгласил да осигури застрахователно покритие срещу риска
"кражба". Не отговаря на съдържанието на протокола и не се установява
да е налице деклариране наличието на алармена система от застрахования, тъй
като не става въпрос за индивидуална декларация, а за протокол за оглед,
извършен с цел сключване на застрахователния договор. Както самия ответник е
поддържал, наличието на функционираща алармена система е едно от задължителните
условия предвидени в чл. 38. 1 от ОУ за подписване на застрахователния договор.
Изводът не се променя от предоставената от официалния представител на
марката автомобил за България, че този модел автомобил е произведен фабрично
през 2011 г. без алармена система. Автомобилът е застрахован за първи път при
ответника през 2013г. и при всеки оглед на автомобила през 2013г., 2014г. и
2015г. е било установено наличието на алармена система.
Следователно, към момента на сключване на договора със срок на действие от
15.02.2015г. до 14.02.2016г. ответникът се е съгласил да сключи договора при
тези условия. Той или е знаел, че автомобилът няма фабрична аларма и въпреки
това е сключил договора, съобразявайки риска или е констатирал при огледа, че
автомобилът има аларма. Не са ангажирани доказателства за опровергаване на
вписаното в протокола за огледа на МПС от 06.02.2015 г.
Необезопасяването на превозното средство е обективен факт, който е съществувал според застрахователя още при сключване на договора и не може да бъде подведен под нормата на чл. 211 т. 2 от КЗ (отм.).
Поради това ответникът няма право да откаже изплащане на обезщетение за
вредите от кражбата с аргумент, че задълженията произтичащите от 38. 1. от ОУ
задължения, предвидени като условие за сключване на договора, не са изпълнени.
Необезопасяването на МПС като факт, осъществил се при сключването на
договора и известен на застрахователя, не може да бъде основание за отказ на
застрахователя за плащана на обезщетение, тъй като от значение за отказа е
поведението на застрахования след възникване на застрахователното
правоотношение. Поведението на застрахования преди сключване на
застрахователния договор е от значение за други права на застрахователя, като
например правото да откаже да сключи договора или да прекрати или измени договора,
но не и към правото на отказ от изплащане на обезщетение.
Не се установи и невярно деклариране на
обстоятелства от ищцата, при сключване на договора и по-конкретно невярно
деклариране че автомобилът е обезопасен с алармена система и че разполага само
с един ключ за автомобила. Както вече съдът прие, липсват доказателства
автомобилът да е бил без алармена система, поради което твърдението за
невярната декларация на ищцата е неоснователно. Не се установи също, че ищцата
е притежавала повече от един ключ за автомобила. Фактът, че е подменена
електронната ключалка за достъп и стартиране на двигателя не означава, че
ищцата е снабдена с втори ключ. При подмяна на електронната ключалка се
програмира и ключът, но не се издава нов ключ. В този смисъл следва да се
разбира и уведомителното писмо на генералния представител на марката автомобил
за България /л.48 от делото/. Дори да се приеме, че ищцата е притежавала втори
комплект ключ, не се доказва наличието на втория ключ да е в пряка причинна
връзка с кражбата на МПС. Липсват доказателства твърдяното от ответника
неизпълнение на задължение на ищцата да декларира известните й обстоятелства за
автомобила да е способствало настъпването на застрахователното събитие или да е
оказало друго въздействие върху него, или пък това неизпълнение да е довело до
невъзможността да бъдат предотвратени вредите от събитието , вкл.
невъзможността откраднатото имущество да бъде открито /така и решение
№ 49 от 29.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 840/2012 г., I т. о., ТК/.
Между страните не е спорно, че ищцата е изпълнила задълженията си по чл.
206 ал. 1 и 2
и чл.
207 ал. 3 от КЗ /отм./ към застрахователя, след който момент възниква
вземането й за застрахователно обезщетение за настъпилото застрахователно
събитие по сключения договор за застраховка "Пълно каско
на МПС".
Съгласно разпоредбата на чл.
208 ал. 1 от КЗ (отм.) при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение за покритите
рискове в уговорения срок, но не повече от действителната стойност на
увреденото имущество (чл.
15 ал. 2 и 3
от Наредба № 24/08.03.2006 г.). При съдебно предявена претенция за
заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи
застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента
на настъпване на застрахователното събитие съгласно чл.
208 ал. 3 от КЗ (отм.). Действителната стойност на вредата е определена
съгласно разпоредбата на чл.
203 ал. 2 от КЗ (отм.) - това е стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество.
От приетото по делото заключение на САТЕ се установява, че средната пазарна
стойност на автомобила е в размер на 44255,30 лв. До този размер искът следва
да се уважи, като до размера на предявената претенция от 60 000лв. следва
да се отхвърли.
Претенцията за лихва за забавено
плащане е основателна. Ищцата претендира лихва за периода 22.01.2016г., когато
е изтекъл 15 дневния срок за ответника по чл.208 от КЗ/отм./ до предявяване на
исковата молба, която лихва е в размер на 2525.13 лева /изчислено от съда на https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html/.
Претенцията за лихва до първоначално предявения размер от 3 941,20лв.
следва да се отхвърли. Лихва за забава ответникът дължи върху главницата и от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
По разноските.
Всяка от страните претендира разноски, но
не представя списък по чл.80 от ГПК.
Съобразно представените по делото платежни
документи ищцата е направила разноски в размер на 2812,65лв. за държавна такса
, експертиза и съдебно удостоверение. Липсват доказателства за заплатено
адвокатско пълномощно, поради което съдът не присъжда такова.
Ответникът не е представил доказателства за
направени по делото разноски, вкл. и платен адвокатски хонорар, поради което
такъв не му се следва.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК съобразно
уважената част от исковете, на ищцата се следват разноски в размер на
1843,34лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД "А." АД , ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на П.К. ***, ЕГН **********, съдебен адрес ***, офис 4, адв. Н.Д., ШАК, на основание чл.208 ал.1 от КЗ /отм./ сумата 44255,30 лв., представляваща застрахователно обезщетение по Договор за имуществена застраховка сключен с полица № 0306Х0092574 клауза "Пълно каско", за настъпило на 06.01.2016г. застрахователно събитие - кражба на лек автомобил м."Мерцедес" модел „МЛ 350“ с ДК № ********, ведно със законната лихва върху сумата от 14.09.20 16 г. до окончателното изплащане, както и да й заплати сумата 2525,13лв. на основание чл.86 от ЗЗД , представляваща лихва за забавено плащане на главницата за периода 22.02.2016г. – 13.09.2016г. и 1843,34лв. съдебни разноски, като ОТХВЪРЛЯ исковете за главница и лихва за забава до предявените размери като неоснователни.
ОСТАВА
без уважение претенцията на ЗАД "А." АД за разноски по
делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: