Решение по дело №2499/2016 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ ……………

гр. София 4.4.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийският градски съд, Първо гражданско отделение, І-15 състав, в публичното заседание на осми февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

Председател: ГАЛЯ ВЪЛКОВА

 

при секретаря Антоанета Петрова

като разгледа докладваното от  съдия Вълкова гражданско дело № 2499 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предмет на разглеждане е иск с правно основание чл.49 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Ищцата П.Б.С. твърди на 06.01.2015 г., около 8:20 часа да се е намирала в гр. София, на спирка на междуградски транспорт пред МВР болница гр. София. Достигайки до спирката се подхлъзнала на леда на тротоара под нея, който не бил почистен. Паднала на земята върху дясното си коляно и почувствала силна болка. Колегите й й помогнали при изправянето и прибирането до дома, където очаквала болките да отминат. Това не се случило и на 8.01.2015 г. ищцата отишла на преглед, в рамките на който било констирано счупване на фибулата на десния крак, изкълчване на глезена. Била извършена операция, направена мануална репозиция на фрактурата и й била поставена гипсова имобилизация. На 12.01.2015 г. ищцата била изписана от МВР болница гр. София, с препоръки за продължаване на медикаментозното лечение в рамките на 30 дни, като впоследствие й бил издаден нов болничен. В периода 17.02.2015 г. – 24.02.2015 г. на ищцата била проведена физиотерапия в МВР болница. Въпреки това болките й се усилили и тя отново ползвала отпуск за временна нетрудоспособност от 30 дни. Твърди се в резултат на противоправно бездействие на служители на ответника причинените на ищцата телесни увреждания да са довели до болки и страдания, чиято компенсация претендира да й бъде заплатена в размер на 25001,00 лв. – частичен от 40000 лв., ведно със законната лихва, считано от 06.01.2015 г. до окончателното изплащане на претендираната сума.

В отговор на исковата молба ответникът оспорва иска. Посочва, че по справка от Столичен инспекторат на 06.01.2015 г. спирката на градския транспорт, където се твърди да е получено увреждането, е била почистена. Евентуално твърди прекомерност на претендираното обезщетение.

В съдебно заседание ищцата, чрез адв. Д., поддържа предявения иск. Ответникът не изпраща представител и не заявява становище.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелката Н.Г.К.. Свидетелката сочи, че на 6.01. синът на ищцата има рожден ден, поради което помни датата добре. Двете имали уговорка да се чакат след нощна смяна и да се прибират заедно. Ищцата излязла от Медицински институт на МВР, където работи и предната нощ била на смяна, заедно със своя приятелка. Тръгнали заедно да пазаруват и на тротоара пред спирката на болницата на тролеите ищцата се подхлъзнала на заледен участък и паднала. Споделила, че много я боли, но отказала да се върнат в болницата за преглед. Вечерта крака й се подул и при преглед на лекар било установено счупване. Свидетелката я посетила в дома й и я видяла с гипсиран крак. Било й трудно да се обслужва сама и ползвала помощ от съпруга й, свекърва й и майка й. Тримата се редували около месец. През това време ищцата споделяла, че изпитва силни болки. След завръщането си на работа ищцата споделяла, че се чувства травмирана, тъй като не може да е така дейна, както преди.

По делото е приета Комплексна съдебномедицинска експертиза, изготвена от вещите лица д-р Е.Г. и д-р В.В.. Съдът кредитира изводите на експертите. Отразено е, че в резултат на процесното падане П.С. е получила като телесно увреждане: закрита фрактура на главичката на малкия пищял. Това увреждане съответства на описания от ищцата механизъм на получаване. Приложена е мануална репозиция с гипсова имобилизация. Лечението й е в съответствие със стандартите за добрата медицинска практика. Даден й болничен за временна нетрудоспособност 35 дни, като срокът за лечение и имобилизация съответства на общоприетите стандарти. Според експертите нормалният период за възстановяване е 506 седмици. Според вещите лица закритата фрактура на главичката на фибулата следва да бъде възстановена. В Допълнителна съдебномедицинска експертиза от 08.03.2018 г. експертите сочат, че по делото няма убедителни данни за допълнително прекаран тромбофлебит, което се потвърждава от извършената еходоплерсонография. В рамките на делото изследването е повторено в ДКЦ Токуда. Същото е ползвано от вещото лице Е.Г. при отговор на допълинтелно поставен въпрос. Според експерта от приложената към делото медицинска документация не са налице данни за прекаран дълбок тромбофлебит в предхождащ процесния инцидент период. Възможно е поради неадекватно извършена (пристегната) гипсова имобилизация да се получи лек оток на долния крайник, който впоследствие да се съпътства във времето от оток и тежеств дясната подбедрица. Констатираната при преглед на 09.10.2018 г. венозна инсуфициенция (хронична, периферна) е възможна да се дължи на множество причини, като към момент ана прегледа не е възможно да се прецени релевантността спрямо процесния инцидент. Същевременно от медицинска гледна точка пълната реканализация без остатъчни промени е много рядка, но не и изключена. В заключение експертът формулира извод, че констатираната венозна инсуфициенция на дясната подбедрица е с неизяснен поизход, като е възможно същата да е и в следствие на процесния случай.

В съдебно заседание експертът допълва, че венозната инсуфициенция е лека, няма данни за дълбока венозна тромбоза. Същата може да се дължи на много фактори, включително и на условията на труд – напр. продължително стоене в право състояние, при което налягането в долните крайници се увеличава. Дадената от другите лекари оценка се определя като неубедителна, при гранични данни без извършена еходоплерсонография.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна страна.

За да е възникнало спорното право за обезщетяване ищцата следва да докаже факти, които да се подведат под хипотезата на гражданския деликт /виновно и противоправно поведение, в причинна връзка от което да са настъпили вреди/, както и фактите, водещи до ангажиране на отговорност на възложителя - възлагане на работа на деликвента и причиняване на вредите при или по повод на извършването й.

Отговорността по чл. 49 ЗЗД има обезпечително-гаранционна функция. Тя не произтича от вината на лицето, което възлага работата, а настъпва, когато натовареното лице причини виновно щетата при и по повод изпълнението на възложената му работа. То отговаря не за свои действия, а за действията на своя работник или служител. Терминът "възложил", който се употребява в чл. 49 ЗЗД, е указание, че лицето, което извършва работата, се намира в определени отношения с този, който отговаря за неговите действия. С оглед на това възлагане има в случая, когато работникът или служителят е длъжен, да извърши работата по силата на отношенията, в които той се намира с лицето, което възлага. Отговорността на възложителя на работата по чл. 49 ЗЗД е отговорност пред пострадалите трети лица.

С оглед установените фактически обстоятелства по делото и предвид правната характеристика на предявения иск, настоящият състав намира, че предявеният иск за причинени на ищеца неимуществени вреди е доказан по своето основание.

Разпоредбата на чл. 11 от ЗОС вменява в тежест на собственика /ответника/ задължението да управлява общинските имоти в интерес на населението съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин. Съгласно чл. 31 от Закона за пътищата изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините, като общинските пътища са публична общинска собственост на основание чл. 8, ал. 3 от ЗП. Организирането на дейностите по поддържане на общинските пътища е задължение, с което е натоварена С.О., съгласно чл. 31, ал. 2 от Наредбата. Според чл. 35 от наредбата, при зимно поддържане на пътищата, се изпълняват следните видове работа: снегозащита на пътищата, снегопочистване, разпръскване на минерални материали /опесъчаване/ за стопяване на снега и леда и организиране на работа при влошени метеорологични условия.

Съдът кредитира събраните по делото гласни доказателства, съгласно които на мястото на инцидента – тротоар, е имало неопесъчен лед, на койот ищцата се е подхлъзнала. Макар в представения по делото ежедневен констативен протокол  да е отразено почистване на процесната спирка, от същия липсва ясно към кой момент на деня е осъществена проверката, респ. как е осигурена превенция от последващо заледяване.

Съдът намира, че не може да се вмени в тежест на ищцата неизбягването на този участък от тротоара. За да достигне до този извод съдът съобрази приетите гласни доказателства, установяващи ищцата да е преминала през участъка с бавна походка, но въпреки това падането на леда да е последвало.

По изложените съображения съдът приема, че в полза на ищеца е възникнало вземане за обезщетение за причинените й неимуществени вреди.

Обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определено от съда по справедливост – чл. 52 от ЗЗД. Понятието "справедливост" по смисъла на тази разпоредба не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, претърпени медицински интервенции и необходим възстановителен период, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др., както и произтичащите от това фактически и психологически последици за увредения, възраст (Постановление N 4 от 23.XII.1968 г., Пленум на ВС). При определяне на обезщетението съдът следва да съобрази и икономическите условия в държавата в периода, на настъпване на вредите.

Съдът отчита, че ищцата е изпитвала интензивни болки непосредствено след инцидента и при репозиция на получената фрактура. Възстановяването е траело 5-6 седмици, според вещите лица, като ищцата е ползвала до 12.04.2015 г. отпуск за временна неработоспособност.  През първия месец изпълнението на дейности от ежедневието е зависело от оказваната на ищцата помощ от трети лица. С днешна дата ищцата се придвижва самостоятелно и според експертите травматичното увреждане е възстановено. Твърдяният дълбок тромбофлебит не може еднозначно да се свърже с инцидента, поради което съдът не съобразява същия при определяне на обезщетението. Съдът отчита, че за сочения от експертите период на лечение ищцата е ограничила активността си.

Като се вземе предвид всички горепосочени обстоятелства, съдът приема, че справедливо обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди би била сумата от 10 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 06.01.2015 г., като за разликата до пълния предявен размер от 25001 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

По разноските:

С определение от 20.02.2016 г. ищцата е освободена от държавна такса и разноски, поради което такива й му се присъждат. Дължимото от ответника адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от иска, е в размер на 512,01 лв. 

 На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът дължи заплащане на сумата от 760.02 лв. – държавна такса и възнаграждения за вещо лице съобразно уважената част от исковете.

Съобразно отхвърлената част от иска на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 60 лв.

Водим от горното съдът

 

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА С.О., адрес: гр. София, ул. *****,  да заплати на П.Б.С., ЕГН **********, на основание чл. 49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – претърпени  болки и страдания от травматично увреждане настъпило на 06.01.2015 г., ведно със законната лихва върху горната главница, считано от датата на увреждането - 06.01.2015 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 25001 лв., частично от 40000 лв.

ОСЪЖДА С.О., адрес: гр. София, ул. *****, да заплати на адв. М. Д. от САК на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от 512,01 лв. – адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА С.О., адрес: гр. София, ул. ******, да заплати по бюджетна сметка на Софийски градски съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 760,02 лв. – държавна такса и разноски за първоинстанционното разглеждане на делото.

ОСЪЖДА П.Б.С., ЕГН ********** ***, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК юрисконсултско възнаграждение в размер на 60 лв.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му страните.

 

СЪДИЯ: