ПРОТОКОЛ
№ 686
гр. Смолян, 05.10.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на пети октомври
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Сийка Златанова
при участието на секретаря Сирма Купенова
Сложи за разглеждане докладваното от Сийка Златанова Гражданско дело №
20225440101123 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 11:30 часа се явиха:
Страните по делото редовно призовани.
Ищецът С. Д. не се явява и не се представлява.
На 07.09.2023 г. е постъпило становище от адв. ***, с което уточнява размера
на законната лихва и взема становище по отношение на твърденията за недопустимост.
Счита, че с изпращането на множество извънсъдебни покани въпросното вземане се
претендира от ответното дружество и независимо дали тази претенция е предявена под
формата на иск или пък е заявена извънсъдебно, тя представлява упражняване на права
и предприемане на действия от кредитора за събиране на суми от негови длъжници.
Признанието на иска по чл. 237 ГПК е заявление от страна на ответника, че правното
твърдение на ищеца, заявено в исковата молба отговаря на действителното правно
положение. От това следва, че при иск с правно основание чл. 124 ГПК, признанието
включва и наличието на правен интерес от завеждането му, т.е. ответника признава
твърдението в исковата молба, че е налице оспорване от негова страна на правата на
ищеца за недължимост на посочените суми. Наличието на такова оспорване безспорно
изключва възможността да се приеме липсата на поведение от страна на ответника,
представляващо повод за завеждане на иска. Закона изисква завеждане на иск за
признаване на установено, че сумите са погасени по давност. В тази хипотеза ищецът
не може да се защити извънсъдебно, т.е. това може да стане само по съдебен ред, чрез
предявяване на иск.
Когато обаче сезирането на съда е условие за упражняване на субективни права
на ищеца, признанието на иска не е достатъчно, за да се освободи ответника от
отговорността за разноски, защото липсва първата предпоставка на чл. 78, ал. 2 ГПК.
1
Прилагането на чл. 78, ал. 2 ГПК в настоящия случай би означавало ищецът да бъде
натоварен с разноски, които е бил длъжен да направи, за да защити накърнените си
права, които разноски обаче да не може да получи обратно от неизправната страна,
респективно би означавало ответникът да черпи права от собственото си неправомерно
поведение. Такова разбиране напълно противоречи на принципите на ГПК.
На 03.10.2023 г. адв. *** изпраща втора молба с вх. № 5916/03.10.2023 г., с
която моли, ако не са налице процесуални пречки да бъде даден ход на делото. Няма
възражения по доклада, други доказателства и доказателствени искания няма. В
случай, че делото бъде прието за решаване, моли да бъде уважен предявения иск като
основателен и доказан. Моли да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
Ответникът *** не се явява и не се представлява.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото и затова
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
На основание чл. 146 ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
СЪОБЩАВА доклада по делото, като съдът поддържа напълно
определението, с което на страните е съобщен проекта за доклад, разпределена е
доказателствената тежест и се е произнесъл по доказателствените искания.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА И ПРИЛАГА копие на изпълнително дело № 160/2011 г. по описа
на съдебно изпълнителна служба при РС- Мадан.
Съдът счита делото за изяснено от фактическа страна и затова
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Съдът обяви устните състезания за приключили и че ще се произнесе с
решение на 05.11.2023 г.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, закрито в 11:40 ч.
2
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
Секретар: _______________________
3