№ 657
гр. Пазарджик, 27.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Николинка Н. Попова
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Николинка Н. Попова Гражданско дело №
20235220104253 по описа за 2023 година
В исковата си молба ищцата К. Ц. Л. ЕГН **********, с адрес : **, със съдебен
адрес : гр. Пазарджик , ул. ** 9, чрез адв. Л. М. твърди против ответника Г. Б. Т., с
постоянен адрес : с. **, че е собственик на недвижим имот с идентификатор **, находящ се
в с.**, общ.Пазарджик, обл.Пазарджик, по КККР, одобрени със Заповед РД-18-
274/27.10.2020г. на ИД на АГКК с адрес на поземления имот: с.**, с площ от 496 кв.м. - по
силата на Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка №
94, том V, нот., дело №. 1790/1991 г. на Нотариус **ва.Твърди се още , че ответникът живее
в собствения на сина му съседен на имота на ищцата недвижим имот с идентификатор **
по КККР с.**. Откъм улицата на нейния имот и този на ответника имало изградена масивна
каменна ограда, построена през 1962г. -1963г. и реновирана през 2018г. Тази ограда била
висока 1,90м., от които 0,80м./45см. каменни основи и 1,10м./20см. изградена от циментови
тухли. Върху оградата имало поставена керемидена шапка, а оградата била облицована с
лепен камък. Пред оградата имало бетонова площадка. Ищцата твърди, че през месец юли
2023 г. ответникът бутнал оградата на имота, в който живее откъм улицата, но заедно с нея
бутнал и 25 см.- 30 см. от нейната ограда. Бутнал и 2 метра от бетоновата площадка пред
оградата, която е с ширина около 20 см. Той извикал геодезист, който направил замерване и
установил, че е бутната и част от оградата и бетоновата площадка, които попадат в нейния
имот.Счита , че са налице всички елементи от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД - налице
е имуществена вреда за нея вследствие на разрушаване на част от оградата на имота и част
от бетоновата площадка пред оградата на имота и изразяваща се в стойността за
възстановяването й, налице е противоправно деяние, извършено виновно от ответника и
причинна връзка между вредата и действията на ответника. С оглед на гореизложеното се
1
моли съда , да постанови решение, с което да осъди ответника Г. Б. Т. да заплати на ищцата
сумата от 1500,00 лв. /хиляда и петстотин лева/, представляваща обезщетение за
имуществени вреди, съставляващи разходите за възстановяване на част от масивна каменна
ограда и част от бетонова площадка пред оградата на собствения на ищцата недвижим имот
с идентификатор ** по КККР на с.**, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане. Сочат се
доказателства. Претендират се разноски.
На основание чл. 214 ал.1 ГПК съдът по искане на ищцовата страна е допуснал
изменение на предявения иск чрез намаляване на неговия размер от 1500,00 лв. на 197,17 лв.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна, в
който се поддържа становище, че искът е допустим, но неоснователен.Твърди се, че не се
доказват никакви лични действия на ответника за причиняването на вредоносните
резултати, в какво се изразяват те, както и че видът и размерът на тези вредоносни
резултати не отговаряли на твърдените от ищцата, понеже такива нямало. Твърди още, че са
необосновани и недоказани твърденията на ищцата за личното участие на ответника в
претендираното увреждане на имота, както и, че не отговаряло на истината твърденията, че
през месец юли 2023 г. ответникът бил бутнал оградата на имота й. Сочи, че било видно от
заснетите изображения в Гугьл мапс, направени през месец април 2023 г., тоест преди да се
„бутне“ ограда и направената в момента снимка, че това не било вярно. Твърди, че от
представените от него снимки се виждало ясно, че била бутната само и единствено оградата
на имота на сина на ответника, която била изградена лично от ответника, но не и оградата
на ищцата. Сочи, че бетоновата площадка пред оградата, била изградена в Поземлен имот
15028.501.800, област Пазарджик, община Пазарджик, с. **, п.к. 4409, ул. Втора, , която
обаче била публична Общинска собственост, вид територия Урбанизирана, НТП За
второстепенна улица, площ 23554 кв. м, и не са представени никакви документи за
отстъпено право на строеж, разрешение от общината за извършване на строителни дейности,
виза за строеж и т.н., като излага становище, че на основание чл. 92 от ЗС „Собственикът на
земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено
друго.“ Твърди, че не може да се претендира за разрушена собственост с иск по чл. 45 от
ЗЗД в тази част, тъй като ищцата нямала правно основание за това, тъй като не била
собственик. Твърди, че няма обстоятелства, които да доказват твърденията на ищцата за
личното участие на ответника и вината му за твърдените увреждания на нейния имот. Моли
съдът да отхвърли иска като неоснователен и недоказан. Претендира присъждане на
разноските по делото. Сочи доказателства и формулира доказателствени искания, като
изразява становище и по доказателствените искания на ищцата.
Съдът като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за
установено следното от фактическа страна:
Безспорно е , а това обстоятелство се установява и от представеното копие от нот.
акт № 94/ 1991 г. и копие от съдебно решение по брачно дело № 1556/1988 г. , че ищцата е
собственик на дворно място от 500 кв.м. и построената в него сграда от 75 кв.м. , за което
дворно място е отреден парцел № VІІ-135 в кв. 10 по плана на с. **. Не е спорно и се
установява от представената скица на поземлен имот № 15-706054/ 30.06.2023 г. , е че
актуалната идентификация на този имот по КККР на с. ** общ. Пазарджик е съответно : **.
Съседен на този имот е имот с идентификатор № **, който според представения нотариален
акт № 115/ 2018 г. , ответникът Г. Б. Т. и й Б.а Т.а са дарили на своя син т Г.ев Т.. Не е
спорно , че ответникът Г. Б. Т. живее със семейството си в съдения на ищцата имот.
През 2023 г., собственикът на този имот съседен на имота на ищцата се е снабдил с
разрешение за строеж № 198/ 27.07.2023 г. – за постояването на междусъседска ограда –
плътна с височина до 2,20 м., изцяло разположена в собствения УПИ. На негово име са
издадени и останалите строителни книжа – проектно решение с указания за изпълнение,
2
протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво
на строежа. Представен е и снимков материал , който дава нагледна представа за
разположението и състоянието на процесната ограда.
От другите представени по делото писмени доказателства се установява, че ищцата
К. Л. е подала в Община Пазарджик жалба вх. № 44-2737-001/07.09.2023 г. , по повод на
която ищцата е получила писмо – отговор от 18.09.2023 г. , видно от който
административният орган не е констатирал наличието на данни за допуснато от страна на
собственика на имот ** – нарушение на строителните норми при строеж на плътна ограда
между двата съдебни имота.
По жалба на ищцата К. Л. с вх. № 181800-13993/07.09.2023 г. е образувана и
прокурорска преписка , като тя е подала оплакване, че съседите й извършват строителни
дейности и бутат нейната ограда , вследствие на което има смачкани цветя. Извършена е
проверка , в хода на която са снети писмени обяснения от ц. н Т.а, която е декларирала пред
разследващите органи, че действително нейният свекър Г. Т. , е отворил част от оградата за
поставяне на врата към техния двор, но тя била точно на границата на двата имота и която
впоследствие геодезистите измерили. Много малка част от оградата на съседите им била
разрушена, а Т.а заявява , че при построяването на тяхната ограда – тази част ще им бъде
възстановена. Тя е заявила още, че първоначално не са имали намерение да строят ограда, но
тъй като отношенията между съседите се влошили, нейният съпруг взел такова решение, а
именно да си построят ограда , за да си нямат абсолютно никакви отношения със съседите.
Представени са и издадените за строителството на оградата строителни книжа и
нотариалния акт за собственост. По повод последващи жалби подадени от ищцата Л. от
02.10.2023 г. / за унищожена зеленина по оградата/ и от 17.10.2023 г. / за поставено
видеонаблюдение / отново са извършени проверки и преписката , заедно със съставените
докладни записки са изпратени на РП – Пазарджик за становище.
За изясняване на спора от фактическа страна по делото са събрани главни
доказателства. Св. х б твърди, че от към улицата на двата имота има изградена ограда от
камък. Била правена преди много години, но през 2018 г. била реновирана -с камък и
гипсови орнаменти, с шапка с керемиди. Свидетелят твърди, че е разговарял с ищцата Л. и
от нея знае, че техните комшии започнали да им съборят оградата и една част от оградата от
около 20 см. изцяло липсвала. Освен това пред двора имало нещо като отводнителна
канавка , която служела за отводняване на сградите.Тя имала предназначение да отвежда
водата от двора към улицата , за да не се образува гьол . Свидетелят установява, че на място
бил викан геодезист да заснеме имотите и се установило , че съборена част е изцяло в имота
на Л.. Оградата била реновирана цялата , чак до имота на ответника , но сега от нея били
съборени около 20 см. Сега на това място имало дупка , била нарушена и съседната мазилка.
Другият свидетел посочен от ищцата – ц ф – неин син, поддържа, че живее в процесния
имот в с. ** , заедно със своята майка. Ответникът му е комшия. Тяхната ограда била с
плътна каменна зидария и продължавала на височина с циментови тухли и керемидена
шапка. През 2018 била редовирана, тъй като била строена преди много години. През лятото
3
на 2023 г. неговият комшия ответникът Г. Т. бутнал неговата си ограда и свидетелят не се
противопоставил, тъй като той бутал оградата в неговия си двор. Същият ден обаче когато
се прибрал вечерта , видял , че била бутната и старата част от ограда, но заедно с това била
нарушена и фасадата на неговата ограда , защото двете огради до тогава били долепени.При
реновацията двете огради били свързани , за да имат завършен вид. Имали и бетонна
площадка пред тяхната врата, на която той бил направил замазка - заоблена за оттичане, да
не задържа водата, защото ставало кал, но това нещо също било изкъртено. По- късно бил
повикан геодезист и той установил, че бутнатото било изцяло в имота на неговата майка.
Свидетелят поддържа, че бил направен някакъв опит да бъде възстановена бутната част от
оградата, но и до сега нямало нищо общо с това , което е било преди това бутане.
Свидетелите посочени от ответната страна са х с и т Т.. Свидетелят с , който
поддържа, че е съсед от отсрещната страна на улицата, твърди, че не е видял ответникът Г.
Т. да бута оградата на съседния имот . Той бутнал само тяхната ограда. Доколкото си
спомня циментовата площадка отпред имала наклон и той бил към новата врата, която
ответникът искал да си направи. Площадката била пред двора на ищцата Л. , но имала
наклон към двора на ответника и сега тази площадка била премахната. Също знае, че
имотите са заснети от геодезист. В момента имало изградена колона от страна на ответника
Г. Т.. Свидетелят Т. поддържа, че той е собственик на имота и целта да се бутне тяхната
ограда била да се отвори вход за техния двор. Тъй като ищцата не била съгласна и по този
повод отношенията им се влошили , те съответно се снабдили с всички видове строителни
документи. Твърди , че той е собственикът на имота и не трябва да съдят баща му.Твърди ,
че след като бутнали оградата, дошъл геодезист и той действително установил, че имало
някакви отклонения, но те тогава се извинили с намерението да поправят всичко. Твърди, че
неговият баща е бутнал тяхната ограда, но тази ограда , която бутнали била изцяло в техния
имот. Преди геодезиста да постави колчетата, те не знаели къде е точно.
По делото е изслушано заключение на съдебно- техническа експертиза, което съдът
кредитира изцяло като компетентно изготвено, обосновано и неоспорено от страните.
Вещото лице Г. установява, че на място на лицето на ПИ 220/ на ищцата / до границата с
ПИ 219 е съществувала колона , изцяло разположена в имота на ищеца и изградена до
обновената плътна ограда, която е съборена и на нейно място е отлята вертикална колона от
бетон. Вещото лице описва вида и размерите на съборената колона и на новоизградената,
като определя , че размера на разходите за възстановяване на съборената част от оградата
по средни пазарни цени се равнява на сумата от 152,48 лв. Също така вещото лице
установява, че пред имота на ищцата изцяло върху тротоара на ПИ 15028.501.800,
представляващ част от улицата / публична общинска собственост / е била изградена
площадка от бетон на терена с ширина 5 л.м. и дължина 3,80 л.м. До площадката пред имота
на ищеца е премахната циментовата замазка в края и пред съборената колона с размер от
1,25 кв.м. Вещото лице дава заключение, че за премахната циментова замазка от външната
бетонова площадка размера на разходите се равнява на сумата от 44,69 лв. На вещото лице
не са представени и той не е открил издадено строително разрешение за изградената
4
бетонова площадка пред имота на ищеца. Вещото лице е категорично , че не е налице
разлика при заснемането на лицата на двата съседни имота съобразно старата кадастрална
карта и сега действащата КККР на с. **. Двата имота са съседни , като плана не е създал
регулационни отношения и страничната дворищно регулационна граница, а самата
регулационна граница се покрива с имотната граница.
При така установената по делото фактическа обстановка, и изхождайки от
обстоятелствата изложени в исковата молба и заявения петитум с искане за защита на
накърнени права съдът приема, че е сезиран с искове правно основание чл.45 от ЗЗД за
присъждане в тежест на ответника на обезщетение за имуществени вреди в резултат на
негово противоправно поведение и чл. 86 ЗЗД за присъждане на обезщетение за забава.
Съгласно чл.45 ал.1 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму, а съгласно ал.2 от същата правна норма, във всички случаи на
непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното. Непозволеното
увреждане е сложен юридически факт, елементи на който са : деяние /действие или
бездействие/, вредата, противоправността на деянието, причинната връзка и вината,
съединени от правната норма в едно единство.
Ищцата твърди, че ответникът носи отговорност за причинени имуществени вреди
изразяващи се в намаляване на нейното имущество поради нарушаване целостта на оградата
на нейния имот , както и на циментовата площадка пред него. В писменият си отговор
ответникът оспорва , че той е причинил вредата на ищцата, оспорва вината си за тази вреда
и оспорва нейния размер.
Съдът намира тези възражения за неоснователни. От събраните по делото гласни и
писмени доказателства безспорно се установява, че именно ответникът Г. Т. е бутнал
процесната част от оградата на ищцата и е премахнал част от циментовата площадка пред
дома й. Категорични данни в тази посока се съдържат и в показанията на разпитаните по
делото свидетели ц ф и т Т., така и в обясненията дадени пред разследващите органи от
снахата на ответника -ца Т.а. Фактът , че съседният името е собственост на сина на
ответника,който се е снабдил със строителни документи за изграждане на вътрешната ограда
– е без значение в случая, тъй като действията по нарушаване на целостта на оградата на
ищцата и на част от поставената от нея циментова площадка – са извършени лично от
ответника. Деянието като проява на човешка постъпка е един от елементите на фактическия
състав на непозволеното увреждане, представляващо конкретна външна проява на дадено
лице. Деянието може да се прояви както в едно действие, така и в бездействие / пропускане
или въздържане да се извърши нещо, което е трябвало да се направи/, като във всички
5
случаи, деянието трябва да е противоправно и виновно. Отговорността по чл.45 ЗЗД се носи
не само при нарушение на писана норма, но и на общото правило да не се вреди другиму.
По делото е безспорно и се установява от всички събрани доказателства / писмени,
гласни и заключение на СТЕ/, че именно ответникът в изпълнение на издадените
строителни книжа е започнал да подготвя изграждането на вътрешната ограда между двата
имота. Установява се обаче , че повредената част от оградата на ищцата и част от
циментовата площадка се намират на границата между двата имота и при извършване на
горните разрешени строителни действия от ответника , той е причинил вреда на ищцата
като е бутнал и съществуващата колона на оградата от лицевата страна имота и
представляващ основа от каменна зидария с цепен камък и цокъл с височина от 0,85 л.м. ,
ширина 0,40 л.м. и дебелина от 0,50 л.м. , както и плътната част над основата от тухлена
зидария с височина от 0,75 л.м. , дебелина и ширина от 0,39 л.м. / ВЛ Г. /. Освен това до
площадката пред имота на ищцата е премахната циментова замазка в края на циментова
площадка пред съборената колона в размер от 1,25 кв.м. От заключението на ВЛ Г. и преди
всичко от показанията на св. б и ф безспорно се установява , че тази част от циментова
площадка / циментова замазка/ , която е премахната , действително се намира на място пред
дома на ищцата, но не е в собствения й имот, тъй като представлява тротоарната част. Но се
установява и доказва, че тази част е била поставена , за да се отводнява двора на ищцата и
да не се събира кал пред дома й.
След анализ на събраните по делото доказателства, съдът намира за безспорно
установено и доказано, че ответникът Г. Т. с поведението си и е реализирал всички
елементи от състава на непозволеното увреждане. Освен това с оглед на приетите за
установени по делото обстоятелства, съдът намира, че ответникът след като е бил уведомен
от съседите си -не е предприел всички необходими действия за да възстанови положението
от преди увреждането. Свидетелите и вещото лице установяват, че към настоящия момент
на мястото на увредената ограда вече е поставен една колона , но безспорно се установява ,
че дупката в оградата си стои и предходния й вид не е възстановен. Вещото лице Г. е отчел
това положение и го е съобразил, като в своето заключение е посочил стойността на
разходите , които са необходими за възстановяване на вредите по оградата и циментовата
замазка и в този размер , исковата претенция се поддържа от ищцата- след допуснатото
намаление на нейния размер. В този размер претенцията е основателна и следва да бъде
уважена. Неоснователни и недоказани са възраженията на процесуалната защита на
ответника , че той не е знаел, че тази част от оградата се пада в чужд имот , както и че тази
част е малка и е в границите на допустимото отклонение според Наредба № РД -02-50-5/
15.12.2016 г. в площта на имотите. От една страна доводът, че вредите причинени на едно
лице са в сравнително малък размер, не води до законосъобразен извод , че тези вреди не
следва да бъдат обезщетени, тъй като нормата на чл. 45 ЗЗД не прави такова разграничение
– „ Всеки е длъжен да поправи вредите които виновно е причинил…“.От друга страна дори
и да се приеме, че ответникът добросъвестно се е заблуждавал за границите на имота , то
по делото са събрани многобройни писмени и гласни доказателства, че дори и след като е
6
бил уведомен и вече е знаел, ответникът е бездействал и не е предприел необходимите
действия за да поправи вредите , които е причинил.
В писмената си защита , процесуалният представител на ответника е развил доводи и
за първи път е изложил възражения , с които по същество оспорва правата на собственост на
ищцата върху увредената част от оградата, като поддържа, че имотът винаги се е владял
така и тази част била придобита по давност от собственика на съседния имот. Тези
възражения изложени едва на този етап от процеса , не са били включени в предмета на
спора и се е преклудирала възможността им за бъдат предявени. Затова съдът счита, че не
следва да ги обсъжда и подлага на анализ , но само за пълнота на изложението следва да
отбележи , че законът не допуска да са придобиват по давност части от УПИ, освен в
изрично упоменати изключения, каквото в настоящия случай не е. Неоснователно е
възражението на ответника и че премахната част от циментовата площадка не представлява
вреда за ищцата, тъй като тази замазка е била направена на тротоара, който не е нейна
собственост и тя не е имала строителни книжа за поставянето на тази площадка. От една
страна , ответникът не разполага с правото самоволно да премахва по своя преценка ,
изграденото в чуждата собственост / публична общинска собственост / , тъй като за това има
специален ред за защита. А от друга страна , както беше посочено по-горе, това съоръжение/
циментова площадка / е било изградено именно за да запази и предотврати наводняване на
имота на ищцата и да осигури проходимост и по-добър вид / да не се създава кал / на
пространството около дома й . От което може да се направи извод, че с действията си
ответникът не е реализирал някакво свое законно право , а е причинил вреда за ищцата,
поставяйки имота и в неблагоприятно положение.
По делото не са налице доказателства, които да оборват презумпцията за вина,
визирана в чл.45 ал.2 от ЗЗД. Дължимото поведение, което ответникът е следвало да
предприеме,/ но не е сторил / се е състояло или в отстраняване на повредата / изцяло / или в
заплащане на разходите за нейното отстраняване. Предвид на това съдът намира, че именно
поведението на ответника, се намира в отношение на пряка и непосредствена причинна
връзка с причинените на ищцата вреди. Вредите, които са в причинна връзка с виновното и
противоправно деяние са доказани , като същите подлежат на възстановяване в установения
по делото размер, а именно обезщетението следва да се определи с оглед стойността на
материалите и стойността на услугата, необходими за отстраняване на причинените вреди,
съобразно приетото по делото заключение на вещото лице в размер на 197,17 лв., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба.
По разноските. И двете страни претендират разноски и са представили списъци по
чл. 80 ГПК. В писмената си защита, ответникът е направил възражение за прекомерност,
което съдът не следва да обсъжда , доколкото същото се е преклудирало , след като не е
направено до края на последното по делото заседание. В случая макар, съдът да уважава
иска изцяло след допуснатото намаление на неговия размер,следва да намери приложение
разпоредбата на чл. 78 ал.4 ГПК. Действително при допуснато намаляване размер на иска ,
ще липсва отхвърлителен диспозитив, но не следва да се присъждат в пълен размер всички
7
разноски , които ищцата е направила в хода на настоящото производство. Това е така , тъй
като изменението на иска чрез намаляване размера на вземането по съществото си е
съчетано с десезиране на съда за разликата до първоначално предявения размер, за която на
основание чл. 78 ал.4 ГПК , ответникът има правото на съответните разноски. От
изложеното се налага извода , че при пълното уважаване на намаления размер по реда на чл.
214 ГПК иск на ищцата, следва да се присъдят разноски съобразно уважената част от
първоначално предявения размер на иска, като в този случай право на разноски има и
ответника съобразно частта от първоначално предявения размер, за която съдът е сезиран. В
случая намалението на цената на иска е от 1500,00 лв. на 197,17 лв. Сторените от ищцата
разноски са в общ размер от 800,00 лв. , а тези от ответника са в общ размер от 650,00 лв.
Съобразно изхода от делото ответникът Г. Т. ще дължи на ищцата К. Л. разноски в размер
от 104,30 лв.,а ищцата ще дължи на ответника разноски в размер на 565,22 лв.
Водим от изложеното, Пазарджишкият районен съд :
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. Б. Т. ЕГН **********, с постоянен адрес : с. **, да заплати на К. Ц. Л.
ЕГН **********, с адрес : **, със съдебен адрес : гр. Пазарджик , ул. ** 9, чрез адв. Л. М.
сумата в размер от 197,17 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди за
възстановяване на част от масивна каменна ограда и част от бетонова площадка пред
оградата на нейния имот с идентификатор ** по КККР на с. ** , общ. Пазарджик, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба
24.11.2023 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Г. Б. Т. ЕГН **********, с постоянен адрес : с. **, да заплати на К. Ц. Л.
ЕГН **********, с адрес : **, със съдебен адрес : гр. Пазарджик , ул. ** 9, чрез адв. Л. М.
сумата в размер от 104,30 лв. сторени по делото разноски.
ОСЪЖДА К. Ц. Л. ЕГН **********, с адрес : **, със съдебен адрес : гр. Пазарджик
, ул. ** 9, чрез адв. Л. М. да заплати на Г. Б. Т. ЕГН **********, с постоянен адрес : с. **
сторените по делото разноски в размер от 565,22 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишки окръжен съд в двуседмичен
срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено.
8
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
9