№ 14610
гр. София, 25.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. П.А
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско
дело № 20231110158153 по описа за 2023 година
Производството е образувано по исковата молба на М. И. Г. с ЕГН
**********, с адрес в гр. С./адрес/ чрез адв. К. с адрес за книжа гр. С./адрес/
спрямо Б. към М., ЕИК ..., със седалище в гр. С./адрес/, представлявано от
П.И., чрез адв. П-С.. с адрес за книжа ул.П./адрес/. Ищцата твърди, че страните
са в трудово-правни отношения на основание ТД с № 16/04.08.2020 г. , по
който изпълнявала длъжността ‚чистач“, за която по длъжностната
характеристика е със задължение да почиства и поддържа хигиената в
сградите/ частите от сгради и прилежащите околни терени, които се ползват от
БИМ в гр. София и регионалните отдели на ГД МИУ и ГД НЦМ. Твърди се, че
е била с фиксирано работно време, а именно: осем часа дневно, 40 часа
седмично при 5 дневна работна седмица (от понеделник до петък
включително) с работно време от 8.00 ч. до 16.30 ч. Излага се, че на
03.07.2023г., в 8.30 ч., при изпълнение на трудовите си задължения М. при
почистването на кабинет № 220 на ет. 2 в БИМ на бул. ./адрес/, е претърпяла
злополука, а именно - подхлъзва се на пода, с покритие от ламинат и пада
върху него от собствен ръст. Излага се, че в резултат на това падане е
получила счупване на фибулата на лява глезенна става като след падането си е
потърсила помощ от колеги на етажа. Откарана е от шофьора на директора в
Спешното отделение при „Университетска многопрофилна болница за
1
активно лечение „Св. Анна“ - АД - София (Окръжна болница), където се
установява, че е с оток от външната страна на глезена, болезнен при палпация.
Направена й била и рентгенова снимка, от която се установило, че е с наличие
на фрактури в долния край на фибулата, поради което временно в периода
преди операцията и е поставена гипсова отливка на счупения крак. Излага се,
че е с операция впоследствие, като на левия й крак е направено репониране и
фиксиране на фрактурата с 1-3 тубуларна плака и винтове.
Сочи се, че е била изписана от болницата на 09.07.2023г. с указания за
дома;но лечение. Твърди се, че и към момента на сезиране на съда М. може да
стои основно в легнало положение, поради подутина в крака, а при изправяне
оттокът става значителен и кракът посинява.
Излага се, че ищцата е в невъзможност да помръдне нито крака си, нито
пръстите на този крак, което й причинява непоносими болки, за които взема
болкоуспокояващи лекарства през целия период.
Излага се и че към датата на сезиране на съда ищцата продължава да е в
отпуск поради временна нетрудоспособност. Твърди се още, че случилото се е
било признато за трудова злополука по смисъла на чл.55, ал.1 от КСО с
Разпореждане № 33284/07.07.2023 г. на НОИ по искане на работодателя с вх.
№ 5101-21-595/06.07.2023 г. Навежда се още, че преди случилото се от юли
месец на 2023г. ищцата е била в активна и работоспособна възраст – на 68
години, която живеела сама и се е грижила изцяло самостоятелно за себе си.
Била е в добра физическо състояние и въпреки пенсионната си възраст е
работила при ответника ежедневно по 8 часа на ден. С полагането на този труд
и като песионер се излага, че е била полезна и на себе си, и на работодателя, и
на децата и внуците си. Вследствие на травмата обаче М. Г. се излага, че търпи
затруднения, неприятни усещания, болки, страдания и неудобство в
ежедневието си. Излага се, че преди случилото се е била жизнена и много
подвижна жена, но след инцидента животът и се е променил драстично -
извършването на елементарни навици и дейности от битов и хигиенен
характер са затруднени до степен на невъзможност, а в продължение на почти
два месеца след инцидента не е могла нито да си сготви нещо за ядене, нито
да отиде самостоятелно до тоалетната, нито да се преоблече или изкъпе сама.
Излага се, че не е ясно състоянието й и за в бъдеще. Отделно се
навеждат и страдания от престоя й в болницата, а впоследствие и на легло у
2
дома, което продължавало и към датата на сезиране на съда до зарастване на
глезена и възможността отново да стъпва на крака си, както и страдания от
подължителни и постоянни по интензитет физически болки, страдания,
чувство на обреченост и безпомощност. Отделно от това - поради
залежаването и обездвижването по тялото и вече са се появили схващания, а
промяна е настъпила и в психическото й състояние – затруднения със съня,
чувство на страх от движение, състояния на нервност и сприхавост, и най-
вече притеснение за бъдещето й в случай, че не успее да проходи отново с
наранения крак, както и препоръки на лекарите, че ако има бъдеща работа то
тази работа не трябва да бъде свързана с много движение или стоене права
през по[1]продължителен период от време.
Излага се още, че и към момента на сезиране на съда М. все още е
нетрудоспособна, а й предстои и втора операция на глезена, рехабилитация и
физиотерапия. Излага се още, че всички опити да стъпва на крака си макар и
за минути, са съпроводени с болки и невъзможност да отпусне товара на
тялото си на него и продължава да изпитва рязка болка при допира на крака с
крачол на панталон, а поставянето на чорап е болезнено и направо
невъзможно предвид болката, която изпитва при допира на крака с друго тяло.
Въпреки извършената операция и назначените й терапии, тя и до датата на
подаване на исковата молба продължава да изпитва силни болки в областта на
счупването, а с глезена си като цяло не може да извършва елементарни
движения, която билка може би ще изпитва докато е жива. Освен физическите
болки е изживяван и психологически шок, а налични са и депресивни
изживявания, депресивно и/или хиподепресивно настроение, безпокойство за
настоящето и бъдещето, чувство за невъзможност за справяне със ситуациите
и планиране на бъдещето. Излага се, че са нарушени ежедневните и рутинни
дейности и психическия баланс и равновесие за дълъг период от време и се е
променил значително начина й на живот, режима, ритъма на ежедневието,
стереотипите и нагласите и. Отделно от това се навежда, че вследствие на
трайното обездвижване, социалните и контакти са занижени и ограничени,
невъзможно е осъществяването на трудова дейност, от която да бъдат
реализирани доходи, а пенсията й е минимална. Появили са се притеснения за
това как ще се справя и след започване на новата учебна година тъй като се
твърди, че всъщност грижите за нея са поети от внучка й, която е ученик.
Твърди се още и че през целия период след травмата М. се е затворила в себе
3
си, отслабнала е, не общува с никого освен с най[1]близките си, дистанцирала
се е от приятелите си и изобщо не е човекът, който е била преди настъпване на
злополуката и най-сетне се сочи, че е претърпяла психически срив и с оглед
прекратеното с ответника трудовото и правоотношение месец след
злополуката - считано от 04.08.2023 г. Навежда се, че във връзка с лечението
са били направени и разходи за хирургични/оперативни интервенции,
медицински изделия, лекарствени продукти, рехабилитация/физиотерапия,
които доверителката ми определя в размер на 3000 лева.
И при горното се търси решение на съда, с което да бъде осъден
ответникът да заплати на ищцата М. сума в общ размер от 27 155 лева като
частичен иск от обща сума в размер на 29 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени вреди – имуществени и неимуществени такива
вследствие на случилата се 03.07.2023 г. трудова злополука, както следва: сума
в размер на 25 500 лв. - частичен иск от 26 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпените на ищцата неимуществени вреди - физически
болки, страдания, неудобства и стрес ведно с мораторна лихва върху сумата,
считано от датата на трудовата злополука - 03.07.2023 г. до окончателното
плащане и законната лихва за забава върху сумата, считано от датата на
завеждане на исковата молба – 31.08.2023г. до окончателното и изплащане,
както и 1655 лв. - частичен иск от 3000 лв., представляваща обезщетение за
претърпените от ищцата имуществени вреди за направени от нея разноски за
лечение ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано от датата
на завеждане на исковата молба – 31.08.2023г до окончателното и изплащане.
Претендират се разноски и се ангажират доказателства.
В срока за отговор по исковата молба е депозиран такъв, с който се
оспорват заявените претенции. Не се спори по наличието на ТП през исковия
период, както и по възникване на твърдяното увреждане, но се излага, че
случилото се поради проявена от страна на М. груба небрежност, а именно
същата при изпълнение на възложените й задачи е използвала неподходящо
облекло и обувки. Навежда се, че почистването не се е осъществило съобразно
формалната житейска логика от вътрешната част към външната. Така се е
наложило М. да стъпва върху почистваното място при излизане от
помещението, което е довело до подхлъзване върху мократа повърхност и до
падането й и счупване на глезена. С тези твърдения се навежда съпрчиняване
от 90 %. От така евентуално определената сума по възражения на ответната
4
страна следва да се приспаднат и сумите, които тя е получила като
обезщетение от НОИ на основание чл.200, ал.3 от КТ. Като се ангажират
доказателства се желае решение в този смисъл и се претендират разноски.
В съдебно заседание от 14.05.2024г. ищцата чрез своя пълномощник на
основание чл.214 от ГПК е изменила своите претенции като за сторени в хода
на делото процедури по рехабилитация от 2 май на 2024г. е увеличила общата
претенция на обезщетението за имуществени и неимуществени вреди, цялата
в размер на 27 446,60 лв. като частичен иск от 29 000 лв., от която сумата от
25 500 лв. остава частичен иск за неимуществени вреди и е увеличила
претенцията за имуществени вреди - претърпени загуби във връзка с
проведено лечение за рехабилитация от 1655 лв. частичен от 3000 лв. на 1
946,60 лв. частичен от 3000 лв.
Искът е с правно основание по чл.200 от КТ във вр. с чл.52 от ЗЗД и
чл.86 от ЗЗД като с доклада си по чл.146 от ГПК съдът е приел, че страните
нямат спор за наличието на ТД помежду им към исковия период, както и
досежно наличието на разпореждане на НОИ за признаване на твърдяното
увреждане като трудова злополука.
След преценка поотделно и в съвкупност на събрания доказателствен
материал, доводите и становищата на страните и като съобрази закона съдът
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Страните не спорят, че са били страни по трудово правоотношение по
договор с № 16/ 04.08.2020г. и това се установява от самия договор като не
спорят и досежно това, че по него ищцата е изпълнявала длъжността ‚чистач‘
с код по НКПД 9112 0004. На основание този договор М. се е съгласила да
полага труд в сградата на БИМ, отдел УС с работно време от осем часа при
пет дневна работна седмица. Договорът е бил сключен със срок на изпитване
като при изтичане на срока предизвестието за прекратяване е било уговорено
за тридесет дни за всяка една от страните. Трудовото възнаграждение е било в
размер от 610 лева и допълнително такова за стаж. Страните не спорят и това
се установява от длъжностната характеристика към Договора, че в нейно
основно задължение е било уговорено почистването и поддръжката на
хигиената в сградите/ частите от сгради, които се ползват от БИМ, както
следва: за тези от тях, които работят в София, са онези части от общите части
на сградата в СОфия, която се ползва съвместно с Патентното ведомство на
5
бул.‘Г.М.Димитров“ 52, а именно коридори, предверия, стълбищни площадки,
сутеренни помещения и др.; онези части, които се ползват съвместно с
ДАМТН на ул. ‚Проф. Мутафичев“ 2 са коридори, предверия, стълбищни
площадки, сутеренни помещения и др.; онези, които са офиси на служители
на ДОА, ГД НЦМ, ГД МИУ в сградите в София; в лабораториите на ГД НЦМ и
ГД МИУ в София по заявка на служителите. За онези служители, които
работят в помещения на сгради към регионалните отдели и сектори към БИМ
е определено онази част, която е от общите части на сградите и помещенията,
в които работят служителите на БИМ. Отделно е уговорено по ДХ, че следва
да изпълнява задълженията си точно, добросъвестно и безпристрастно при
спазване на законовите норми вкл. и на Устройствения правилник на БИМ; да
спазва нормите на Кодекса за поведение на служителите в държавната
администрация; да спазва изискванията за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд и самостоятелно или в екип да изпълнява и
допълнително възложени задачи и разпореждания, свързани с областите на
дейност в рамките на длъжността. Работата й се възлага от началника на отдел
‚Управление на собствеността“, Директора на ДОА, главен секретар,
заместник председател на БИМ. Заемащият длъжността чистач не планира
самостоятелно задачи, свързани с основната цел на длъжността, а ги
изпълнява след възлагане. Организира дейността си като осигурява
изпълнението на приоритетните задачи, заемащият тази длъжност отчита
изпълнението на възложените задачи пред лицата, които са й ги възложили.
Съгласно определените й отговорности ищцата е следвало да носи
отговорност за почистването и хигиената на сградите и части от тях и околни
терени, които БИМ ползва; да спазва стриктно правилата за употреба на
измиващи и дезинфекциращи препарати, да използва постоянно работно
облекло и лични предпазни средства; да отговаря за поверените й
инструменти и материали; да носи отговорност за добросъвестно,
професионално и безпристрастно изпълнение на служебните си задължения и
носи имуществена отговорност по КТ. Не взема самостоятелни решения във
връзка с изпълнение на поставените й задачи по преките й задължения;
подпомага вземането на решения на по – високо ниво чрез устни и писмени
предложения по конкретни задачи; участва в съвместни обсъждания с
останалите служители от дирекцията. Определени са изискванията за заемане
на длъжността, както и нужните компетентности.
6
Не се спори и се установява от заповед за прекратяване на ТД с № 7/
01.08.2023г., че считано от 04.08.2023г, трудовото й правоотношение е
прекратено с изтичане на уговорения срок по него. Определени за изплащане
са обезщетения за неползван, платен годишен отпуск.
Страните не спорят и това се установя от декларация за трудова
злополука от 06.07.2023г., както и от Разпореждане с № 33284/ 07.07.2023г.,
че случилото се на 03.07.2023г. около 08. 30 часа с ищцата, а именно в кабинет
на БИМ с № 220, ет.2 в София, на бул.Д- р “Г.Димитров“ на обичайното си
работно място при почистване на кабинетите, находящи се на ет.2 в сградата
М. се е подхлъзнала при почистването. Подхлъзването е било на мокър под (
ламинат) и е паднала върху него от собствен ръст. За случилото се е бил
съставен Протокол за трудова злополука, която била призната за такава с
Разпореждане с № 33284/ 07.07.2023г. на ТД София към НОИ.
От Епикриза на УМПБАЛ Света Анна АД, Клиника по ортопедия и
травматология – л.19 от делото, се установява, че М. на 03.07.2023г., около
10.10 часа е постъпила в Клиниката е и е била изписана на 09.07.2023г. около
12.00 часа. Същата е била с поставена диагноза ‚Фрактура фибула синистри S
82.40 . Счупване само на фибулата, закрито като това се е случило по данни на
пациента при падане, подхлъзване на мокър под и падане от собствен ръст
като усетила внезапна, силна болка в областта на лява глезенна става,
ограничени движения на глезенната става. Видно е още, че същата е
настанена за лечение в клиниката, с оперативно лечение по спешност,
медикаментозна терапия, превръзки. Проведена била и операция с открито
наместване на фрактура с вътрешна фиксация, тибиа и фибула. Фрактурата
при тази операция се е репонирала и фиксирала с 1/3 тубуларна плака и
винтове, контролни ренгенографии. Бил проверен и обема на движенията в
глезенната става като се провел шев на тъкани по слоеве, суха стерилна
превръзка, налични периферни пулсации и сетивност. Констатирано е било и
това, че крайникът е без данни за съдово неврологичен дефицит. Изписана е с
подобрение, стабилна хемодинамика като ранната е без данни за инфекция и с
препоръки за контролен преглед на 17.07.2023г.
От няколко броя болничен лист – се установява още, че за периода от
03.07.2023г. до 29.12.2023г. ищцата е била в отпуск по болест с режим
първоначално болничен, и по останалите домашно – амбулаторен поради
7
настъпилата трудова злополука.
Съдът е допуснал и изслушал съдебно – медицинска експертиза, която
кредитира като дадена от лица с нужните за поставените задачи знания, както
и е събрал показанията на свидетели и на двете страни по делото.
От заключението на вещото лице К., работил по събраната по делото
медицинска документация и преглед на ищцата, се установяват горе-
описаните въз основа на епикризата и болничните листи състояние и лечение
на ищцата, както и че на 04.02.2023 г. под спинална анестезия ищцата е била
оперирана като е направена кръвна репозиция на фрактурата и е поставен
имплант - плака със 7 винта и 1 свободен. Изписана е без данни за
усложнения, с проведена ранна постоперативна рехабилитация и указания да
провежда антикоагулантна терапия и да ходи с 2 помощни средства без да
натоварва левия долен крайник за срок от 30 дни. От 14.09 до 17.09.2023 г.
ищцата е била хоспитализирана за втори път в УМБАЛ „Св. Анна“ - София за
3 дни след консулт с лекуващия лекар, за изваждане на един от винтовете на
поставения имплант поради разхлабване. Изписана е без данни за усложнения
в глезенната става. Вещото лице сочи, че в делото няма други медицински
документи, обективизиращи локалния статус на ищцата до провеждането на
ЛП на 02.03.2023г., освен амбулаторения лист от ортопед от 12.12.2023 г.
където е дадено мнение за удължаване на временната нетрудоспособност на
ищцата заради затруднената й походка, от което мнение същата не се е
възползвала, поради пенсионната си възраст и отстраняването си от работа.
Експертът сочи, че фрактурата на външния глезен, както е била нейната, е
свързана е понасяне на болки с висока интензивност до оперативното лечение,
след което същите стават умерени с временни изостряния за период около 1
месец и утихват към края на пълното костно зарастване на фрактурата след
около 3 месеца. Ищцата е търпяла страдания не само от понасяните болки, но
и от затрудненото придвижване с две помощни средства за един месец, както
и от нуждата от чужда помощ за този период. Поради разхлабване на единия
от поставените винтове на импланта, същият е трябвало да бъде отстранен на
втората операция, а описания белег от 9 см. е спокоен и не пречи на
движенията в глезенната става.
Вещото лице споделя, че конкретната фрактура на ищцата, получена от
трудовата злополука на 03.07.2023 г., е лека по характер, доколкото е засегнат
8
само външния глезен. При механизма на получаване, а именно стъпване на
външния ръб на стъпалото - т.нар. „стъпване накриво“ и падане от собствен
ръст с натиск върху така, подгънатото стъпало. Получената фрактура е
лекувана своевременно и адекватно и според експертът би трябвало да се
възстанови напълно за срок от около три месеца в следния режим – един месец
ненатоварване, при ходене с 2 патерици; един месец ходене с едно помощно
средство; с частично натоварване и един месец за поне 1 курс рехабилитация.
Медицинските критерии за пълно възстановяване от понесената от ищцата
фрактура на външния глезен, при навременно и адекватно лечение и липса на
усложнения, за възрастовата група на ищцата е около 3 месеца. Същата е
получила 4 болнични листа (03.07 - 29.12.2023) за общо 120 дни (4 месеца), с
мнение да ги продължи поради описвани все още ограничени и болезнени
движения в лявата глезенна става като след датата 12.12.2023г. вещото лице
сочи, че по делото не се открити медицински документи, обективизиращи
наличието на евентуални усложнения в локалния статус на глезенната става.
Не е давано мнение на ищцата от лекуващия лекар за пълно изваждане на
поставения имплант, което е практика при възрастни хора и след преценка, че
изваждането на импланта може да дестабилизира зарасналата вече фрактура, а
към датата на прегледа на обследваното лице експертът сочи, че е установен
умерен оток със зачервяване по лявата глезенна става и болка при опит за
крайни движения в същата. Това били белези на възпаление от локална
остеопороза на костта около фрактурата и засягане на околните меки тъкани
(болест на Зудек), но за наличието на такава болест експертът сочи, че е само
предположение, доколкото тази диагноза не е доказана с актуална рентгенова
снимка на фрактурата. Допълва, че може да се дължи и на съдова причина за
същото.
При тези данни експертът заключва, че ищцата към датата на прегледа –
02.03.2024г,. не е възстановена напълно от процесната фрактура, като е
налично, но недоказано по вид и диагноза усложнение, ограничаващо
движенията в глезенната става и налагащо към датата на прегледа ползване на
помощно средство при предвижване все още. Допълва, че за период от месец
след травмата, ищцата е следвало да ползва помощ при самообслужване,
която към датата на прегледа е необходима само частично.
В съдебно заседание обаче вещото лице дава заключение и въз основа на
представената и приета като неоспорена по делото рентгенова снимка от
9
07,.03.2023г. Въз основа на заснето с нея Д-р К. сочи, че към датата на
прегледа – 02.03.2024г и въз основа на събраните до онзи момент документи
се е допускало наличието на локална остеопороза или съдова причина. Но
след преглед и разчитане на рентгенографията вкл. и под увеличение би могло
да се приеме за доказано защо ищцата не се е възстановила до ден днешен, а
именно защото е настъпило усложнение. Експертът се мотивира за това
усложнение с това, че много често след фрактури на долните крайници се
получава една локална остеопороза в областта на фрактурата и поставения
имплант, която има собствено име „Болест на Зудек“. Това състояние ( болест
) е трудно лечимо, бавно минава, изисква особена индивидуална
рехабилитационна програма и най-вероятно изисква сваляното на импланта,
защото той поддържа локалното възпаление. Споделя, че в случай, че
фрактурата е зарастнала добре, изваждане на импланта не би било проблем
тъй като все това е чуждо за организма тяло. Допълва, че „Болест на Зудек“
създава същите неудобства и за в бъдеще – отток в областта на глезената става
с болезнени и ограничени движения, нужда от ползване на помощно средство,
за да облекчава натоварването на левия долен крайник при придвижване
(бастун, или олекотена патерица тип канадка, каквато ползва и сега) като
може, но със съдействие от нейна страна, да изпълнява стриктно и точно
разпоредбите на рехабилитатора. Това усложнение е свързано най - често с
грешки при рехабилитацията или непровеждане на такава, каквото е и
конкретното положение. Това се обяснява от Д- р К. с това, че глезената става
е капризна и сложна и след фрактура изисква индивидуален
рехабилитационен и целенасочен подход, който да доведе до очакваното
пълно възстановяване. Неспазването обикновено води до конкретното
усложнение, което е възникнало. А по делото няма данни за такава
рехабилитация като е проведена само рутинна рехабилитация докато е била в
болницата, каквато се прави на всички пострадали с фрактури. Според
експертът рехабилитацията се предписва още с епикризата и провеждането и
всъщност зависи от волята и съдействието на пострадалото лице.
Допълва, че „лека“ е фрактурата по характер по лекарските стандарти и
то защото в тази област глезената става може да има не една, а цели три
фрактури на външен, вътрешен глезен и на задната част, а тази всъщност е
възможно най-благоприятна и в сравнение с останалите, които са по-сложни и
налагат двустранна операционна намеса и по-дълго възстановяване, в тази
10
хипотеза счупването на тази част от глезена и в тази област е най- леко
лекувано и отминаващо. И отново заключва при защита на своето заключение
в зала, че лошо проведената или непроведената, ранна, късна рехабилитация,
както и всички тези несполуки при провеждането й са в основата на
локалната, в областта на глезена остеопороза.
От показанията на свидетелката Г.Д. Г. – дъщеря на ищцата М., но чийто
показания съдът кредитира като дадени от лице с преки, пълни и
непосредствени впечатления от случилото се, се установява следното:
По данни на нейната майка – М. - падането се е случило към края на
почистването, когато тя привършвайки е почиствала отвътре навън и преди
вратата на голямата зала и излизайки вече до вратата е била кофата й.
Обърнала се последно да изтиска парцала и при самото обръщане по
твърдения на М. паднала така, че все едно някой я е бил ударил. Излязла в
коридора, където главната счетоводителка е видяла. Казала й, че паднала, след
което счетоводителката я е сложила на стол и извикала шофьора на шефа на
института. Той я е закарал до Окръжна болница, където е била приета по
спешност, в ортопедията с установено счупване на ляв глезен. Наложило се
оперативна намеса. Била изписана след около една седмица. Била е
неподвижна, но не пожела да отиде в дома на дъщеря си, а искала да си отиде
у дома. Споделя, че след операцията е с пластини и винтове като до преди 20
дни преди датата на заседанието ( 20.02.2024г. ) въобще не се е движила.
Свидетелят сочи, че на 19.02.2024г били на лекарски преглед, заради
болничния, при който преглед Лекарят забелязал, че издуването на крака вече
е стигнало и до коляното като ги препратила към съдов хирург – било
притеснително.
Във връзка със следоперативния период свидетелят Г. споделя, че след
14-тия ден след операцията й били махнали конците като лекарите казали, че
на 40-тия ден трябва да се отиде на преглед. При този преглед Доцентът казал,
че се налага да се вкара в операционната, защото единият от винтовете трябва
да се премахне на момента. Но тази интервенция свидетелят сочи, че е била
само с местна упойка и майка й излязла от операционната ревяща, тъй като е
усетила цялата операция. От там насетне свидетелката споделя, че
положението станало много зле тъй като М. не можел да се грижи сама за себе
си и имала нужда от денонощни грижи, За нея са се грижили внучка й –
11
дъщерята на свидетеля и самата свидетелка. Давани са й били лекарства през
два часа, обезболяващи, които ги е пиела на по – малки интервали заради
силната болка. Тази им употреба пък е довела кръвоизлив, което е довело до
слагане на обезболяваши инжекции и такива, да не се съсирва кръвта. От тях
пък й ставало много лошо, но те били задължителни след такава тежка.
Свидетелката сочи, че ищцата винаги е била усмихната, отворена за приятели,
без да се оплаква от несгодите, но след тази злополука се затворила, започнала
да крещи, да вика, станала сприхава, и казвала, че е „по добре да бях умряла,
не ме мислете ако умра“. Допълва за физическото й състояние, че по
препоръка на лекарите шест месеца след втората операция т.е през март на
тази година, трябва да се отиде пак на преглед, за да се прецени дали трябва да
махат нещо, какво и как. Споделя, че през целия този период от травмата до
края на януари въобще не е ставала като едната от баните е приспособена, за
да може да се вкарва инвалиден стол, за да се извършват там всички
процедури. Ползвала е инвалиден стол, а от 20 януари започнали – тя и сестра
й, да я учат поне да става и на самата проходилка с единия крак, да скача и да
ходи до тоалетна скачайки, защото иначе се налага подлога. Споделя за това,
че М. след случилото се се е затворила и не говори по телефона и не иска да
говори с хора и не желае да е сред хора. Не може да стои дълго време в едно
състояние, защото кракът й се подува, като заради това и тя и близките й се
страхуват да не стане нещо. Споделя за майка си, че е била много подвижна
преди злополуката и не спирала да се движи. Не е имала съдови заболявания,
но е с диабет и високо кръвно. А на въпроси за работното й облекло
свидетелката споделя, че майка й винаги си е купувала скъпи обувки, а към
момента на случилото се е била с ортопедична обувки и с престилка, която
престилка свалила заради изпотяване.
Досежно механизма на случилото се и обстоятелствата след злополуката
съдът е събрал показанията и на свидетелите К. Т. М., Д. Д. Н., М. К. Н. и П.
И. Б., които свидетели всички са служители при ответника, но чийто
показания съдът кредитира като кореспондиращи помежду си. От показанията
им в цялост се установява, че служителите, изпълняващи длъжността ‚чистач“
следва да имат работно облекло по силата на заповед, въз основа на която
всяка година си купуват комплект работно облекло, което ползват на
работното си място, както и на подходящи обувки – в конкретния случай
равни, с каквито е била пострадалата по показания на свидетелите М., Н. и Б..
12
От показанията на свидетелите Н. и Н. пък се установяват даденит
показания на свидетелката Г. М., дадени по възприети от нейната майка
факти, а именно, че на исковата дата, около 8:30ч. при качване на стълбите на
втория етаж свидетелката Н. е видяла М. пред председателския кабинет, в
коридора пред вратата. Тогава тя й се оплакала, че си е контузила крака, а
свидетелката й казала да изчака да дойде шофьор, за да я закарат на преглед. В
последствие разбрала, че кракът й е счупен и й предстои операция, но
споделя, че не е била свидетел на падането. М. се оплакала, че травмата е
станала докато е мила пода в председателския кабинет, този срещу стълбите, а
тя била пред вратата му. Показанията досежно тези факти се допълват и от
тези на свидетеля Н., който споделя, че М. я познава като чистачка в
Института, в който той е бил шофьор като тя се е занимавала с почистването
на коридора и целия етаж. В деня на инцидента я е видял в коридора като в
разговор помежду си му казала, че е паднала докато е чистила в кабинета на
шефа. След около час и половина след като са се видели са го накарали да я
закара в Окръжна болница до където я е закара я със служебната кола и в
присъствието и на свидетеля М.. М. била на задната седалка като се оплакала,
че я боли крака, но не е плакала в колата. Помогнал й да слезе и я придружил
да спешното на Окръжна болница. Накуцвала е леко, но не може да каже за
точното състояние на крака й. В останалата част съдът не дава вяра на
показанията на свидетеля Н., а именно в частта, в която сочи, че е чистила
коридора след падането й в стаята на председателя.
Или при така установената фактическа обстановка съдът по иска с
основание по чл.200 от КТ намира следното:
Претенцията на ищеца е за осъждане на ответника като негов
работодател да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на
25 500 лева като част от цялата сума от 26 000 лева от претърпени от него
болки и страдания – физически, емоционални и психически такива от
увреждане, случило се на 03.07.2023г. на територията и в сградата на
ответника, а именно „счупване на фибулата на лява глезенна става, с
оперативна интервенция чрез открито наместване на фактурата с вътрешна
фиксация, тибиа и фибула“. Установи се, че се е случило такова събитие като
последица - в пряка причинна връзка от това събитие - е и твърдяното
увреждане - счупване на фибулата на лява глезенна става и оперативната
13
интервенция.
Текстът на чл.55, ал.1 от КСО определя трудовата злополука като всяко
внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по
повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес
на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно
намалена работоспособност или смърт. Налични са всички елементи, а именно
неочаквано въздействие върху телесния интегритет на работника – счупване
на фибулата на глезената лява става, фукционална връзка с възложената
работа по трудовото правоотношение на заемната от ищеца длъжност т.е по
време на изпълняване на работа при ответното предприятие, а именно при
почистване в помещения от работната среда, настъпило временно състояние
на невъзможност за полагане на труд – ищцата е била повече от шест месеца в
отпуск по болест, с оперативна намеса и причинна връзка между злополуката
и счупването. Съдът намира, че следва да бъде ангажирана отговорността на
работодателя по чл. 200 от КТ като са налични всички елементи за
присъждане на претендираната обезвреда.
В тази насока направеното възражение от страна на ответния
работодател, че е налице съпричиняване с проявена от работника груба
небрежност – същата при изпълнение на възложените й задачи е използвала
неподходящо облекло и обувки, както и в нарушение на формалната при
почистването житейска логика да почиства от вътрешната част към външната,
което тя не е сторила, и което е наложило М. да стъпва върху почистваното
място при излизане от помещението, което е довело до подхлъзване върху
мократа повърхност и до падането й и счупване на глезена, съдът намира за
недоказано и неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл.201, ал.2 от КТ
отговорността на работодателя може да се намали, ако пострадалият е
допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност.
Съгласно константата практика на ВКС (Решение № 291 от 11.07.2012 г. на
ВКС по гр. д. № 951/2011 г., IV г., Решение № 62 от 24.02.2015 г. на ВКС по гр.
д. № 2798/2014 г., IV г. о.) небрежността в поведение на работника е
неполагане на дължимата грижа – тази на добрия стопанин - с оглед
естеството на дейността и условията за извършването й. Грубата небрежност
пак е небрежност, но е такава небрежност, която би положил дори и най-
небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. При
трудовата злополука именно тази степен на такова немарливо и небрежно
14
отношение към възложената работа, изпълнението й, отношението към нея и
работодателя, както и към правилата на работния процес, би могла да доведе
до съпричиняване на вредоносния резултат и евентуално до намаляване на
дължимото обезщетение от работодателя. Твърдението на ответника, че
ищцата е допуснала проява на такава небрежност неносейки подходящо
работно облекло остана недоказано тъй като от показанията и на двете групи
свидетели се установи, че при изпълнение на конкретното почистване на
исковата датата тя е била с работно облекло и равни обувки т.е спазила е
нужното, за да предпази здравето си.
А относно неправилното почистване, което е довело до стъпване на
мокра повърхност и подхлъзването й заради това, то съдът приема., че и това
твърдение остана недоказано при липсата на преки свидетели на случилото се.
Но дори и да се приеме, че е почиствала в поредност отвън – навътре, и така
да е стъпвала върху мокър под, то отново остава недоказано твърдението, че
това падане е при проявена груба небрежност от ищцата към възложената й
работа. Грубо нарушение по смисъла на чл.201, ал. 2 от КТ би била ситуация,
в която при изключително хлъзгав под – например лед, тя е решила да
почисти, обута в обувки на висока платформа например токове, тичайки и
бързайки да извърши задачите си върху заледената повърхност и нехаейки за
възможността и високия риск при такава комбинация от падане. А това не е
така в конкретната хипотеза.
С тези съображения настоящият състав изключва приложението на
чл.201, ал. 2 от КТ и работодателят следва да носи имуществена отговорност
за претърпените от ищцата болки и страдания в пълен размер.
А досежно размера на претенцията за претърпените болки, стрес,
физически и психически страдания съдът прилагайки правилото на чл.52 от
ЗЗД и като съобрази, че неимуществените вреди нямат парична оценка и по
своето вътрешно убеждение мотивиран намира, че следва да се присъди
обезщетение в размер от 20 000 лева за претърпените болки и страдания. При
даване на този размер съдът се съобразява с дългия срок на възстановяване,
който продължава и след датата по приключване събирането на
доказателствата или около десет месеца, претърпяната оперативна намеса и то
два пъти като единият път е бил изключително болезнен, неблагоприятните
последици от счупването–според вещото лице К. заради поставения имплант
15
М. ще страда от „Болест на Зудек“, която е трудно лечима и е се изразява във
възпаление на засегнатото от травмата място и причинява отток с болезнени и
ограничени движения, както и нужда от ползване на помощно средство при
движение и рехабилитация, без които няма как да отмине. Съдът взема в
предвид и възрастта на пострадалото лице и нуждата й от постоянни грижи от
нейните близки, както и настъпилата рязка след инцидента промяна и във
физическо и в емоционално и психическо естество – отчужденост,
затвореност, страх и емпатия в живота й без изгледи за преживяването им.
За разликата до 25 500 лева като част от 26 000 искът следва да бъде
отхвърлен.
Относно претенцията за имуществени вреди – претърпени загуби по
осъщественото лечение съдът намира следното:
От приетите фактура и касов бон към нея за закупване на медицинско
изделия от 05.07.2023г. на стойност от 1480 лева, както и от два броя фактури
с касов бон към тях за осъществена във връзка с медицинско направление за
периода от 15.04 до 26.04.2024г процедура по рехабилитация на стойност от
291.60 лева се установява, че са сторени разходи по закупване на имплант и
рехабилитация в общ размер на 1771.60 лева, за която сума искът е
основателен като доказан и следва да бъде уважен. В останалата си част
претенцията за разликата до пълния размер от 1946.60 като част 3000 лева
следва да бъде отхвърлен.
Възражението на ответника за приспадане от така определените
обезщетения на получените от ищцата обезщетения от НОИ за времето на
трудовата й неправоспособност, съдът следва да остави без уважение тъй като
сумите, получени от НОИ в размер на 5009.74 лева съгласно заключението на
вещото лице по ССчЕ са такива, които имат характер на обезщетения за
настъпил осигурителен риск – безработица, а не такива, с характер на
обезвереда от злополука, които се търсят по реда на имуществената
отговорност на работодателя при възникнала злополука.
Или следва да бъде осъден ответника да изплати на М. 20 000 лева за
претърпените болки и страдания от случилото се като за разликата до 25 500
като част от 26 000 лева искът е неоснователен, както и сумата от 1771.60
лева като сторени разходи по лечение и рехабилитация като за разликата до
1946.60 лева като част от 3000 лева искът следва да бъде отхвърлен.
16
Страните съобразно нормата на чл. 78, ал.1 и ал. 3 от ГПК носят тежест
за разноски съобразно уважената част от исковете.
На ищеца следва да му се присъдят разноски за възнаграждение на
адвокат. Съобразно списъка по чл.80 от ГПК и представения договор
възнаграждението е в размер на 3300 лева. От него се дължи на ищцата сумата
от 2 520.92 лева съобразно уважената част от исковите претенции. Сторено е
възражение за прекомерност, което е неоснователно. Минималният размер на
адв. възнаграждение съобразно чл.7, ал.2, т.4 от НМАВ ( касае се за оценяеми
искове ) е от 2650 лева и 8 % за разликата над 25 000 или в размера, който се
искат платените възнаграждения като видно от представения договор за
правна помощ от 06.11.2023г във връзка със защита и процесуално
представителство на ответника и пълномощникът на Бъ. се е договорил и
получил възнаграждение за защита по делото в подобен размер от 3155.50
лева.
Ответникът дължи държавна такса върху уважената част от исковете в
размер на 870.04 лева.
Разноските за заплатено възнаграждение на вещото лице по СМЕ от
522.40 лева следва да бъде събрано от ответната страна.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ответното предприятие има право на
разноски за платено възнаграждение на адвокат съобразно уважената част от
претенциите в размер на 689.67 лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът,
РЕШИ:
ОСЪЖДА Б. към М., ЕИК ..., със седалище в гр. С./адрес/,
представлявано от П.И., чрез адв. П-С.. на основание чл.200 от КТ да заплати
на М. И. Г. с ЕГН ********** , с адрес в гр. С./адрес/ чрез адв. К. с адрес за
книжа гр. С./адрес/, офис 31 сумата от 20 000 лева – обезщетение за
претърпени неимуществени вреди – болка, страдание, неудобства и стрес от
трудова злополука, случила се на 03.07.2023г. в предприятието на ответника, а
именно „счупване на фибулата на лява глезенна става, с оперативна
интервенция чрез открито наместване на фактурата с вътрешна фиксация,
тибиа и фибула“ призната за такава с Разпореждане на НОИ на РБ № 33284/
17
07.07.2023г. ведно с лихвата за забава от датата на подаване на исковата молба
– 31.08.2023г. до окончателното изплащане на задължението като ОТХВЪРЛЯ
искът за разликата до 25 500 лева като частичен от 26 000 лева и
ОСЪЖДА Б. към М., ЕИК ..., със седалище в гр. С./адрес/,
представлявано от П.И., чрез адв. П-С.. на основание чл.200 от КТ да заплати
на М. И. Г. с ЕГН ********** , с адрес в гр. С./адрес/ чрез адв. К. с адрес за
книжа гр. С./адрес/, офис 31 сумата от 1771.60 лева като обезщетение за
имуществени вреди – разходи по закупуване на медицинско изделие и
проведена рехабилитация във връзка с трудова злополука, случила се на
03.07.2023г. в предприятието на ответника, а именно „счупване на фибулата
на лява глезенна става, с оперативна интервенция чрез открито наместване на
фактурата с вътрешна фиксация, тибиа и фибула“ призната за такава с
Разпореждане на НОИ на РБ № 33284/ 07.07.2023г. ведно с лихвата за забава
от датата на подаване на исковата молба – 31.08.2023г. до окончателното
изплащане на задължението като ОТХВЪРЛЯ искът за разликата до 1946.60
лева като частичен от 3000 лева и
ОСЪЖДА Б. към М., ЕИК ..., със седалище в гр. С./адрес/,
представлявано от П.И., чрез адв. П-С.. да заплати на М. И. Г. с ЕГН
**********, с адрес в гр. С./адрес/ чрез адв. К. с адрес за книжа гр. С./адрес/,
офис 31 на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 2 520.92 лева, които
представляват заплатено по делото адвокатско възнаграждение и
ОСЪЖДА Б. към М., ЕИК ..., със седалище в гр. С./адрес/,
представлявано от П.И., чрез адв. П-С.. да заплати по сметка на СРС сумата
от 870.04 лева на основание чл.78, ал.6 от ГПК – държавна такса, както и
522.40 лева за възнаграждение на вещо лице по СМЕ и
ОСЪЖДА М. И. Г. с ЕГН ********** , с адрес в гр. С./адрес/ чрез адв.
К. с адрес за книжа гр. С./адрес/, офис 31 да заплати на Б. към М., ЕИК ...,
със седалище в гр. С./адрес/, представлявано от П.И., чрез адв. П-С.. на
основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 689.67 лева, които представляват
заплатено по делото адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщението до страните за неговото постановяване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
18
19