Решение по дело №1287/2019 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 510
Дата: 25 юли 2019 г. (в сила от 25 юли 2019 г.)
Съдия: Даниела Каролова Телбизова Янчева
Дело: 20195500501287
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 8 юли 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  510                                         25.07.2019  Година               Град Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,    ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На 25 юли  ………………………………….две хиляди и деветнадесета  година

В закрито заседание в следния състав:

 

                                                 Председател: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

 

                                                          Членове:НИКОЛАЙ УРУКОВ

 

                                                                       АТАНАС АТАНАСОВ

Секретар………………………...………………………………….………………

Прокурор ……………………………………………………………………………

като разгледа докладваното от     зам.председателя ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА 

въззивно гражданско дело номер 1287………...…..по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

         

        Производството е по реда на чл.435 и следв. ГПК.

 

Образувано по жалба на „МАШПРОМ-КМХ“ ЕООД с.Енина, общ.Казанлък, обл.Стара Загора чрез адв. Ф.Е.М.  - длъжник по изп.дело № 20197640400034 по описа на ЧСИ А.П., рег.№ 764, с район на действие ОС-Стара Загора против постановление за разноските, обективирано в Покана за доброволно изпълнение с изх.№ 1384/09.04.2019г., получена на 19.04.2019г. от длъжника.  

        Жалбоподателят счита, че частният съдебен изпълнител е нарушил императивните разпоредби на Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ, като незаконосъобразно е начислил недължими съгласно тарифата прости и пропорционални такси в цитираната призовката за принудително изпълнение и незаконосъобразно е наложил запори и насрочил описи на имуществото му. Възразява срещу разноските в размер на 850, 59 лв., тъй като счита, че същите са необосновано и неправомерно начислени, освен това са прекомерно високи.

Излага подробни съображения в жалбата си. Моли съда да отмени изцяло постановлението за разноски, инкорпорирано в Съобщение с изх. № изх.№ 1384/09.04.2019г. по изпълнително дело 20197640400034 по описа на ЧСИ А.П., на първо място поради нарушаване на императивните норми, определящи формирането на таксите и разноските по изпълнителното производство и на второ място- поради липсата на изискуемото се по закон съдържание на постановлението за разноски.Моли да бъдат присъдени в полза на дружеството всички разноски, които са сторени в настоящото производство. В случай, че жалбата бъде оставена без разглеждане като недопустима или отхвърлена като неоснователна, в производството по настоящата жалба и взискателят се представлява от адвокат и се претендират разноски, по- големи от определените с Наредба 1 от 9 юли 2004 г., прави възражение за прекомерност и моли да бъде присъдена сума в размер на 200 лв., колкото е размерът на хонорара за образуване на изпълнително дело съобразно чл. 10, т.5 от Наредба 1 от 9 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

        Взискателят „Х и Ш ГРУП“ ООД с.Тъжа, обл. Стара Загора, чрез пълномощника си адв.Х.П., счита, че жалбата е неоснователна и недоказана, и следва да бъде оставена без уважение. Излага подробни съображения. Моли да му бъдат присъдени направените разноски в настоящото производство в размер на 200 лв. съобразно чл. 10, т.5 от Наредба 1 от 9 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

        Приложени са мотиви по обжалваното действие от Частния съдебен изпълнител А.П. съгласно чл.436, ал.3 ГПК, в които се изразява становище по жалбата.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и провери  законосъобразността на обжалваните действия на съдебния изпълнител,   намери за установено следното:

         Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване от длъжника действие на съдебния изпълнител в хипотезата на чл. 435, ал.2, т.7 от ГПК. Следователно, подадената частна жалба е допустима, а по съществото си – неоснователна.

Изпълнително дело № 20197640400034 по описа на ЧСИ А.П., рег.№ 764, с район на действие ОС-Стара Загора е образувано по молба, подадена от  „Х и Ш ГРУП“ ООД с.Тъжа, обл. Стара Загора, чрез пълномощника си адв.Х.П. на 01.04.2019г. на основание изпълнителен лист, издаден по гр.д. №220/2008г. по описа на Казанлъшкия районен съд за събиране на сумата от 2430,59 лв. съдебни разноски по изпълнителен лист, платен в брой адвокатски хонорар в размер на 400 лв., такси и разноски по делото. В молбата за образуване на делото взискателят е поискал сумата да се събере: 1.  чрез запор на банкови сметки; 2. Чрез продажба на притежавано движимо и недвижимо имущество.

По делото при образуването му са начислени от ЧСИ минимални такси в размер на 48 лв. с включен ДДС за образуване, връчване ПДИ, тъй като справките са направени в предходното ИД 20197640400033 със същите страни. Тези такси и разноски са начислени в сметка 0020264 от 01.04.2019г. За таксите е изготвена и фактура 18861 от 01.04.2019г.  На 05.04.2019г. взискателят е внесъл такси в размер на 18 лв. и 1,95лв. допълнителни разноски /пощенски разходи/, начислени в сметка 0020273 и фактура 18877 от 05.04.2019г. за налагане запор в „ПрокредитБанк"АД.  Задължено лице по посочените сметки по чл.79 от ЗЧСИ е взискателят, който ги внася авансово, поради което те се издават на негово име и са необходими за неговото счетоводство. Единствените такси и разноски, който се начисляват в сметка на името на длъжника са, тези за прекратяване на делото, в случая включващи такси за връчване на съобщение за прекратяване на делото, изготвяне на сметка за размер на дълг по чл.12 от ТТРЗЧСИ, таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ и доп. разноски - пощенски разходи за изпращане на съобщения за вдигане на наложените запори след събиране на дълга. Сметката за размер на дълг по чл. 12 от ТТРЗЧСИ се изготвя при прекратяване на делото и в нея се включват всички такси и разноски, които са за сметка на длъжника и всички погашения по делото. Тази сметка се изпраща на длъжника заедно със съобщението за прекратяване на делото и фактурата за таксите, събрани от длъжника и отразени в последната сметка - в случая сметка № 0020334 от 17.04.2019г.  Относно таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ за събиране на вземането ЧСИ е посочил, че  тя се начислява съобразно материалния интерес и посочва в първоначалния документ, който получава длъжника - в случая Покана за доброволно изпълнение. По делото тя е в размер на 246,45лв. като с ДДС става 295,74 лв. върху материален интерес от 2830,59 лв, /т.26в от ТТРЗЧСИ/, включващ задължението по изпълнителен лист 2430,59лв. и платения адвокатски хонорар в размер на 400лв., като в размера на паричното вземане не са включени авансовите такси / т.26 т.4 от ТТРЗЧСИ/. Тази такса и всички разноски по изпълнението са за сметка на длъжника независимо дали дългът е събран доброволно или принудително след образуване на изпълнителното дело./В този смисъл Решение №640/04.10,2010г. на ВКС/. Всички начислени по делото такси са съобразени с извършените действия и изискванията на ЗЧСИ, тарифата към него и чл. 73 от ГПК.

Едновременно с изпращане на Покана за доброволно изпълнение на 09.04.2019г. е изпратено и Запорно съобщения до банката, видно от находящите се в делото фискални бонове. Дължимата по делото сума е постъпила на 12.04.2019г. от наложения запор в „ПрокредитБанк" АД . За да не се увреждат интересите на длъжника веднага запорът е вдигнат.

Видно от материалите по приложеното изпълнително дело, действително Поканата за доброволно изпълнение е получена от длъжника след постъпване на сумата от наложен запор, но тя е изпратена едновременно със запорното съобщение. Тъй като обратната разписка не се е върнала в Кантората на ЧСИ, същия е изпратил  куриер, който е посетил базата на „Машпром КМХ" ЕООД в с. Енина, където е седалището на длъжника и където има работещо предприятие. На място в управлението не се е намерило лице съгласно да получи документа. Счетоводителката Р.В. е заявила, че  всички книжа от правен характер се получават лично от представляващия фирмата М.К., който е в чужбина на изложение. Поради тази причина на 17.04.2019г. е залепено Уведомление на осн. чл.50, ал.4 от ГПК. Обратната разписка за получената Покана се е върнала на 23.04.2019г., подписана лично от М.К. на 19.04.2019г.

Длъжникът не отговаря за разноски в изпълнителното производство, само ако не е дал повод за предявяване на изпълнителния лист, защото е платил дълга преди това, а във всички останали случаи, дори когато е платил в срока за доброволно изпълнение, той отговаря за разноски в изпълнителното производство.

Разноските в изпълнението не са материализирани в изпълнителния лист и съставляват всички разходи, които взискателят прави в изпълнителното производство с оглед реализиране на съдебно признатото си право – за адвокатско възнаграждение, за дължими такси по изпълнението и за други разходи, свързани с принудителното изпълнение. Събирането на вземането на разноските в изпълнението се осъществява в рамките на образуваното изпълнителното производство, като е необходимо да бъде установено, че внесените суми са действително дължими по изпълнителното производство, поради което за длъжника е възникнало задължение за възстановяването им.

С оглед на това съдът намира, че заплатеното от взискателя възнаграждение не е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, поради което и на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК в тежест на длъжника следва да се възложат сторените от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение в минималния нормативно установен размер по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г., поради което с оглед на това намира обжалваното постановление за правилно. Видно от горепосочените по- горе обстоятелства, длъжникът не е изпълнил задължението си в срока за доброволно изпълнение, което е наложило след този срок да се извършат и други принудителни действия от ЧСИ- налагане запор по банковите сметки на длъжника, което е довело и до увеличаване на разноските по принудителното изпълнение. Следователно, освен изпращането на покана за доброволно изпълнение по делото са били извършени и други изпълнителни действия за събиране на вземането. С оглед на това, неоснователно в жалбата се твърди, че обжалваното постановление за разноски е незаконосъобразно.  Настоящия състав намира, че с оглед наличните данни по делото, правната сложност на производството, предприетите изпълнителни действия по делото, обжалваното постановление е правилно и законосъобразно. Съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, за образуване на изп. дело. се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева. Съгласно чл. 10 ,т. 2  вр. С чл. 7, ал. 2 т. 2  от Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по" изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания над 1000 лв. се дължи   1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2 т. 2  от Наредба № 1/2004  или 386,00 лв.   / 2- 193,00 лева. С оглед доказателствата по изпълнителното дело от пълномощника по делото са извършвани действия, както по образуване на изпълнителното дело, така и в процеса /напр. допълнително заплащане на  таксите за запор на банковите сметки /.

В допълнение следва да се посочи, че съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника с изключение на случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433 от ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда. Плащането е направено след започване на изпълнителното производство, когато длъжникът е погасил задължението си след предявяване на изпълнителния лист от взискателя пред съдебния изпълнител – съгласно чл. 426, ал. 1 от ГПК, изпълнението започва, когато взискателят поиска писмено от съдебния изпълнител да пристъпи към изпълнение на основание представен изпълнителен лист или друг акт, подлежещ на изпълнение /в този см. решение № 640 от 04.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 920/2009 г., IV г. о. /. В настоящия случай плащанията са извършени след започване на изпълнението, поради което таксата върху събраната сума за изпълнение на паричното вземане по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ, по общото правило на чл. 79, ал. 1 от ГПК е за сметка на длъжника. Това е така, тъй като поведението на длъжника е станало причина за образуване на изпълнителния процес, поради което същия следва да понесе и отговорността за разноските. Не е налице изключението по чл. 53, ал. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съгласно който текст държаният съдебен изпълнител не събира такса върху сумата, която длъжникът е погасил в срока за доброволно изпълнение. Касае се за изпълнение, извършвано от частен съдебен изпълнител, при което длъжникът дължи такса във всички случаи, когато плащането е извършено при висящо дело за принудително изпълнение, вкл. и при плащане в срока за доброволно изпълнение. Сумите са постъпили на 12.04.2019г. от наложения запор в „ПрокредитБанк“ АД.

        Ето защо съдът намира, че подадената жалба е неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение.

 

Относно разноските:

При този изход на делото ответника по жалбата има право на разноски по силата на чл. 78, ал.3 от ГПК, като съобразно представените от страната доказателства – договор за правна помощ и списък на разноски, в нейна полза следва да се присъди сумата от 200 лв., съставляваща платено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред ОС-Стара Загора.

 

       Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

                                      Р   Е   Ш   И :

 

        ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна жалбата на „МАШПРОМ-КМХ“ ЕООД с.Енина, общ.Казанлък, обл.Стара Загора чрез адв. Ф.Е.М.  - длъжник по изп.дело № 20197640400034 по описа на ЧСИ А.П., рег.№ 764, с район на действие ОС-Стара Загора против постановление за разноските, обективирано в Покана за доброволно изпълнение с изх.№ 1384/09.04.2019г., получена на 19.04.2019г. от длъжника.   

 

        ОСЪЖДА „МАШПРОМ-КМХ“ ЕООД със седалище и адрес на управление  с.Енина 6142, ул. „Димчо Астажов“ № 37 ЕИК *********,общ.Казанлък, обл.Стара Загора, представлявано от управителя М.К.,  чрез адв. Ф.Е.М. от ПАК с БУЛСТАТ **********, сл. адрес: *** офис 2- длъжник по изп.дело № 20197640400034 по описа на ЧСИ А.П., рег.№ 764, с район на действие ОС-Стара Загора да заплати на „Х и Ш ГРУП“ ООД ЕИК202761497, със седалище и адрес на управление  с.Тъжа, обл. Стара Загора, ПК 6160, ул. „Партизанска“ №20, представлявано от управителя на дружеството Х.О.Х.ЕГН **********, с адрес за призоваване : гр.Павел баня ПК 6155 ул. „Бенковски“ №1 чрез пълномощника си адв.Х. П. , направените в настоящото производство разноски в размер на 200 лв. /двеста лева/.

 

        Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: