№ 255
гр. П., 09.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Петя Кр. Борисова
като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско
дело № 20245200500362 по описа за 2024 година
Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение №401/27.03.2024г., постановено по гр.д.№5/2024г. по описа
на РС- П. е осъдена Ц. И. Ш., с ЕГН **********, с адрес: гр.П., ул.“В.“ №15,
ет.1, да заплати на И. П. Ш., с ЕГН **********, с адрес: гр.П., ул.“В.“ №15,
съдебен адрес: гр.П., ул.“И. Вазов“ №12, ет.1, офис 4, с пълномощник и
процесуален представител адв.А. К. от АК- П., с адрес на кантората: гр.П.,
ул.“И. Вазов“ №12, ет.1, офис 4, на основание чл.45 от ЗЗД, сумата в размер на
1000лв., представляваща обезщетение за причинените му от нея
неимуществени вреди от осъществения от същата деликт, изразяващ се в
публично нанесени му обиди и приписване извършването на престъпление,
осъществен на 15.10.2023г. в гр.П., на улица „В.“ около 15.30-16,00 часа, а
именно: „Крадец, шизофреник, алкохолик“; „Зареждаш цялата махала с
крадената нафта“; „С подкупи от кражбите ти на нафта си създаваш
приятелствата“; „Ще отидеш там, където е мястото на крадците“, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 15.10.2023г. до окончателното
изплащане на сумата, както и сторените от него разноски по делото за
държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер общо на 850лв.
1
Против това решение е постъпила въззивна жалба от страна на Ц. И. Ш.,
чрез пълномощника й адв.Н. Я..
Твърди се в същата, че решението е неправилно поради нарушение на
материалния закон и са нарушени съществени нарушения на процесуалните
правила. В тази насока се визира, че правните и фактически изводи на
районния съд не кореспондират със събраните по делото доказателства, като
приетата от съда фактическа обстановка не отговаря на действителната такава.
Сочи се, че в нарушение на процесуалните правила, съгласно
разпоредбите на чл.12, чл.236, ал.2 от ГПК, първата инстанция не е обсъдила
всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност. Приема се, че
доказателствата са обсъдени избирателно и повърхностно, което е довело до
необсъждане на множество конкретно установени обстоятелства по делото,
релевантни за разкрИ.е на обективната искания. В случая, невземането
предвид и на установяващи се от тях актуални обстоятелства, релевантни за
спора се счита, че съставлява съществено процесуално нарушение, което е
довело до необоснованост на първоинстанционното решение, а оттам и до
нарушение на материалния закон.
Твърди се, че районният съд неправилно е възприел и съответно основал
изводите си върху показанията на свидетелите П. и И., без да вземе предвид
тяхната заинтересованост. Сочи се, че тези свидетели описват здравословното
състояние на ищеца и майка му, като тези техни възприятия са приети от съда,
без да се вземе предвид, че същите не са медицински лица. В случая се счита,
че тези гласни доказателства не са достатъчни за да се твърди, от
първоинстанционния съд, че по безспорен и категоричен начин в
патримониума на ищеца са настъпили неблагоприятни изменения- вреди.
Твърди се, че по делото не са представени медицински документи за
влошилото се здравно състояние на И. Ш. и неговата майка.
Сочи се, че съдът не е призовал, като свидетели д-р М.а оказала
медицинска помощ и нейния зет, за който свидетелят П., че също бил на
улицата и помогнал на ищеца да отида до домът му, където му била оказана
медицинска помощ и не се поиска изготвянето на съдебно- медицинска
експертиза.
Визира се, че И. Ш. не се е справил с доказателствената тежест да
проведе пълно и главно доказване на елементите от деликтния състав
2
изразяващи се в противоправно поведение на Ц. Ш. и наличието на причинна
връзка между него и претърпените от ищеца неимуществени вреди.
Твърди се, че първоинстанционният съд е обсъдил и кредитирал
единствено доказателствата на ищеца, като в случая е игнорирала
доказателствата представени от Ц. Ш., без да вземе предвид, че същите
потвърждават противоправните действия извършени от И. Ш. и без са се
обоснове в мотивите на решението, защо приема едни доказателства, а
отхвърля други.
Твърди се, че районният съд не е отчел и факта, че исковата молба е
подадена от ищеца, след като Ц. Ш. е подала жалба на 16.10.2023г. до РП- П., с
вх.№5416/16.10.2023г.
Сочи се, че съдът не е обсъдил и не е взел предвид, че преди това на
02.10.2023г., Ц. Ш. е подала жалба срещу И. Ш. до РП- П., с вх.
№5416/02.10.2023г. и жалба до Регионална инспекция по околната среда и
водите. Ш. е била уведомена от инспекцията, че след извършена проверка в
посочения имот е констатирано действително наличието на мазни петна с
миризма на нафта, излята в почвата около плододаващите растения от вида
киви. Също било констатирано, че мазните петна се наблюдавали в основата
на самите петна, както и по зида на намиращата се близост ограда. В резултат
на извършената проверка бил съставен констативен протокол на И. Ш. като му
е издадена задължително предписание да извърши почистване/изгребване на
замърсената почва от нафта и да я съхранява в подходящи съдове.
Твърди се, че по делото не са събрани доказателства от които да се
обоснове извод, че Ц. Ш. е отправила към ищеца И. Ш. думи и изрази с които
да е наранила честта и достойнството му. Приема се, че това твърдение е
голословно с оглед на събраните по делото писмени и гласни доказателства.
От показанията на свидетелите М. Ш. и А. Ш.а, които не са кредитирани от
съда се установява, че те не са чули Ц. Ш. да е изрекла твърдените в исковата
молба обидни думи на И. Ш.. Чули са единствено гласовете на ищеца и
неговата майка, които са обиждали ответницата.
С оглед на това се счита, че не е налице извършения от Ц. Ш. деликт, тъй
като не са налице всички елементи от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, а
именно поведение, противоправност на поведението, вина, настъпили вреди,
причинна връзка между вредите и противоправно, виновно поведение.
3
Твърди се, че районният съд е достигнал до грешни изводи, като е
постановил в мотивите на решението си, че Ц. Ш. е осъществила състава на
престъплението „обида“. За обидни действия в случай се приема, че не може
да се говори, тъй като същите не са доказани по безспорен и категоричен
начин, защото е налице съществено противоречие между свидетелските
показания на св.П. и св.И.. Районният съд не е взел предвид, че в отговора на
исковата молба, Ц. Ш. категорично отрича да е изрекла твърдените обидни
изрази, като това обстоятелство се потвърждава и от свидетелските показания
на св.М. Ш. и св.А. Ш.а, които категорично са потвърдили, че тя не използва
такива думи и изрази.
Твърди се, че в настоящия случай, осъществените от Ц. Ш. деяния не са
противоправни, тъй като произтичат от факта, че изказването на мнение, чрез
слово- писмено или устно е конституционно гарантирано право на всеки
гражданин, закрепено в чл.39, ал.1 от Конституцията на Република България.
По отношение на претърпените от И. Ш. неимуществени вреди в
резултат на деянията по чл.146 и чл.147 от НК се визира, че не са доказани в
какво точно се изразяват същите и дали става дума за нарушаване на общото
правило да не се вреди другимо- чл.45 от ЗЗД.
Визира се, че от съдържанието на исковата молба следва извод, че
релевираното от И. Ш. непозволено увреждане се основава на нарушение от
страна на Ц. Ш. на императивни правни норми от областта на наказателното
право. Това са нормите на чл.146 и чл.147 от НК, а именно съставите на обида
и клевета. Противоправното поведение на ищеца се обосновава именно с
нарушение на тези правни норми. В тази насока се приема, че това налага да
се изследват фактическите състави на тези правни норми от РС- П., което не е
сторено при постановяване на решението. Коментират се формите на
изпълнително деяние касаещи обидата и клеветата.
Искането е да се постанови решение, с което се отхвърли изцяло
предявения от И. П. Ш. иск, срещу Ц. И. Ш., като неоснователен и недоказан,
по основание и размер.
Претендират се разноски.
В срок е постъпил писмен отговор от страна на И. П. Ш., чрез
пълномощника му адв. К. от АК- П..
Твърди се в същият, че подадената въззивна жалба е допустима, но по
4
съществото се е неоснователна. В този аспект се визира, че наведените с
въззивната жалба оплаквания са неоснователни. Приема се, че
първоинстанционният съд е обсъдил всички искания и възражения на
страните, допуснатите и събрани по делото доказателства- писмени и гласни,
както поотделно, така и в тяхната съвкупност, изложил е и мотиви досежно
приложното поле на чл.172 от ГПК и мотиви, защо кредитира едни
свидетелски показания, а други не, досежно релевираните за спора факти.
Правилно е квалифицирано от съда деянието и неговата противоправност-
обида по смисъла на чл.146 от НК и приписване извършване на престъпление,
като е отговорено в мотивната част на решението и на възражението на
ответницата- жалбоподател за изразено от нея отрицателно мнение и
оценъчно съждение, което не било противоправно деянието.
Относно оплакването, че не е достатъчно само със свидетелски
показания да се доказва претърпяна от ищеца вследствие на деянието вреда, а
трябва медицински документи, СМЕ, то се сочи, че следва да се има предвид
характера на твърдените от ищеца неимуществени вреди. Изложени са
подробни съображения за това.
Искането е да се постанови решение, с което въззивната жалба се остави
без уважение, като неоснователна, съответно се потвърди обжалваното
решение, като правилно и законосъобразно.
Моли се за присъждане на сторените в настоящото производство
съдебно- деловодни разноски.
В съдебно заседание, жалбоподателя Ц. И. Ш., редовно призована не се
явява. За нея се явява пълномощникът й адв.Н. Я.. От страна на последната се
поддържа подадената въззивна жалба. Искането е да се отхвърли изцяло
предявения иск, като неоснователен и недоказан по размер. В този смисъл се
излагат съображения, подробно изложени в представени писмени бележки.
Моли се за присъждане на направените разноски.
Ответникът по жалбата- И. П. Ш., редовно призован не се явява. За него
се явява процесуалния му представител адв.А. К.. Последната оспорва
подадената въззивна жалба, като моли да се постанови съдебно решение, с
което да се остави без уважение същата и се потвърди обжалваното решение,
като правилно, законосъобразно и обосновано. Изцяло поддържа изложените
в отговора аргументи от правна и фактическа страна. Претендира разноски
5
пред въззивната инстанция.
Пазарджишкият окръжен съд, след като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите
и становищата на страните и в съответствие с правомощията си,
регламентирани в чл. 269 от ГПК, намира за установено следното:
Пред РС- П. производството е образувано по повод на подадена искова
молба от И. П. Ш., против Ц. И. Ш., с която се предявени искове, с правно
основание чл.45 от ЗЗД- за обезщетение за неимуществени вреди и по чл.86 от
ЗЗД- за законна лихва.
Твърди се от страна на ищецът, че ответницата е негова леля- сестра на
майка му. Живеят съвместно в един имот, находящ се в гр.П., ул.„В.“ №15, в
който е построена двуфамилна жилищна сграда, като ответницата и синът й
живеят на първия етаж от сградата, а ищецът и майка му- на втория етаж.
Дворното място, таванските и избените помещения се ползват общо от тях.
Сочи се от Ш., че от дълги години, както и към настоящия момент
работи като международен шофьор, поради което повечето дни от месеца е
извън дома си. Ответницата също доста години живеела в САЩ, така че
имотът се обитавал преимуществено от майка му и от сина на ответницата.
През този период поддържали помежду си горе- долу нормални, спокойни
отношения.
Визира се, че след завръщането на ответницата от САЩ и трайното й
установяване в имота в гр.П., отношенията им се влошили. Възползвайки се
от отсъствието му, поради естеството на работата му, ответницата и синът й
подлагали на психически тормоз майка му, обиждали я, непрестанно я
следели къде ходи, с кого се среща, с какво се занимава. Търсели
непрекъснато повод за скандал, позволявали си да унищожават имущество,
което е общо на всички им, съсипвали растения, които са засадени от майка му
и за които тя се грижела. Това поведение се насочило и към него, когато се
прибирал от път и пребивавал в дома си. Ситуацията се влошила особено
много, след като ответницата научила, че ищецът е инвестирал в изграждане
на малка фотоволтаична електрическа централа в негов собствен имот в
с.Елшица. Леля му решила, че е станал милионер, озлобила се към него и
майка му още повече. Заплашвала ги, че ще намери начин да ги съсипе. Без
повод и основание започнала да подава жалби срещу него до полицията,
6
икономическа полиция, прокуратурата, в които твърдяла, че той я
обезпокоявал, вдигайки шум, че бидейки международен шофьор крадял
нафта, която включително и продавал, че незаконно е монтирал на покрива на
къщата соларен панел за топла вода, че е психично болен /шизофреник/ и
алкохолик и да се вземат мерки срещу него. Срещу майка му също подавала
жалби. Вследствие поведението на ответницата, а и на сина й, ищецът и майка
му в един момент започнали да обмислят вариант да продадат тяхната
собственост и да напуснат имота, тъй като тормозът и напрежението им
дошли в повече.
Твърди се, че на 15.10.2023г. /неделя/, около 15,30ч.- 16,00ч. ищецът бил
на улицата пред дома му, където бил паркирал автомобила си. Имало още
четири- пет паркирани на съседи коли. Подреждал колата си и чакал майка му
и кумът на племенника му да си дойдат от с.Елшица, където били отишли с
бусчето на кума на племенника да закарат някои строителни материали до
тамошния му имот. Освен него, на улицата били племенникът му, приятелката
на кума му, двама съседи, с които разговаряли. Забелязал, че ответницата на
няколко пъти се показвала от къщата, излизайки на двора и следяла какво се
случва на улицата. Когато майка му и кумът на племенника му пристигнали,
ответницата отново била на двора и го наблюдавала. В един момент ищецът
отишъл и отворил багажника на автомобила си, за да остави едни
инструменти. Тогава ответницата изскочила на улицата с телефон в ръка и
започнала да крещи: „От колко време те дебна да те хвана с крадената нафта,
ама сега ми падна в ръчичките. Крадец! Къде ще я носиш тая нафта от
багажника? Зареждаш цялата махала с крадената нафта. С подкупи от
кражбите ти на нафта си създаваш приятелствата.“.
Визира се, че нареждайки горните обиди и клевети, ответницата правела
и снимки с телефона си.
Твърди се от ищецът, че се стъписал в първия момент, защото неочаквал
ответницата да си позволи такова неправомерно поведение пред толкова
много хора. Единственото нещо, което успял да й каже, било да дойде лично
да погледне и в багажника и в купето на автомобила дали има туби с нафта.
На тази покана ответницата отговорила: „ Ще отидеш там, където е мястото на
крадците и майка ти много, ама много ще има да плаче“. След тези думи на
майка му й станало зле. Ищецът тръгнал към ответницата, с намерение да й
7
потърси сметка за думите, но тя бързо се насочила към къщата,
продължавайки да го обижда, викайки: „Крадец, шизофреник, алкохолик“.
Ищецът се върнал при роднините и съседите му. Племенникът му го попитал,
дали е вярно това, което казвала ответницата.
Сочи се от Ш., че се почувствал изключително зле, че трябвало да
опровергава тези лъжи по негов адрес, чувство на неудобство и срам пред
съседите, близките и познатите, които станали свидетели на този случай.
Роднините и съседите му започнали да го успокояват. В един момент се
почувствал много зле: усетил как лицето му пламнало, зачервил се,
притъмняло му пред очите, започнало бучене в ушите му, усетил тежест в
гърдите си.
Визира, че негова съседка е д-р М.а- невролог и нейният зет, който
присъствал на случилото се го завел в дома им, за да го прегледа тъщата му.
Полежал доста в дома им, кръвното налягане му било доста високо, като д-р
М.а му дала и лекарство. Докато е бил в дома на д-р М.а, майка му и кумът на
племенника му отишли до неговия дом и като дошли да го видят и вземат от
дома на д-р М.а му казали, че ответницата междувременно е изляла нафта по
вътрешната страна на оградата към къщата и всичко миришело на нафта.
Твърди се от ищецът, че сред роднините, съседите и колегите му се
ползва с добро име, като човек, който винаги е готов да помогне с каквото
може, като честен човек и човек с достойнство.
Приема се, че обидните, неверни твърдения на ответницата към него,
отправени и публично, уличаването му публично от същата в извършване на
престъпление представляват деликт, противоправно деяние, нарушение на
общоприетия правен принцип да не се вреди другиму, да не се увреждат
морални интереси на други лица. Деянието на ответницата му създало
социален дискомфорт, причинило му емоционални, психически и физически
сътресения, изразяващи се в силно притеснение, чувство на срам,
потиснатост, неудобство в комуникацията му с хората, присъствали на случая
- негови близки, роднини, съседи, поради накърнената му репутация, отразило
се и на физическото му здраве- главоболие, високо кръвно налягане,
нарушение на съня му- всички те представляващи неимуществени вреди
вследствие на противоправното деяние на ответницата. Счита, че от
фактическа и правна страна са налице предпоставките за ангажиране
8
отговорността на ответницата по чл.45 от ЗЗД, във връзка с чл.52 от ЗЗД.
Искането е да се постанови съдебен акт, с който на основание чл.45 от
ЗЗД, във връзка с чл.52 от ЗЗД, да се осъди ответницата да му заплати сумата
от 1000лв., представляваща обезщетение за причинените му от нея
неимуществени вреди от осъществения от същата деликт, изразяващ се в
публично нанесени му обиди и приписване извършването на престъпление,
засягащо репутацията и доброто му име в обществото, уронващ честта и
достойнството му, личния му и професионален авторитет, осъществен на
15.10.2023г. в гр.П., на улица „В.“ около 15.30-16,00 часа, а именно: „Крадец,
шизофреник, алкохолик"; „Зареждаш цялата махала с крадената нафта“; „С
подкупи от кражбите ти на нафта си създаваш приятелствата“; „Ще отидеш
там, където е мястото на крадците“, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 15.10.2023г., както и да му заплати сторените от него
съдебни разноски.
В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на
исковата молба от страна на ответницата Ц. И. Ш., чрез пълномощника й. В
него е взето становище, че исковата молба е допустима, но неоснователна.
Ответницата оспорва изцяло описаните в исковата молба обстоятелства, а
именно, че: е причинила неимуществени вреди, вследствие на осъществен от
нея деликт, изразяващ се в публично нанесени обиди на ищеца и
приписването на извършване на престъпление, засягащо неговата репутация и
доброто му име в обществото, уронващ честта и достойнството му, както
личния и професионалния му авторитет, осъществен на 15.10.2023г. в гр.П.,
ул.„В.“ №15 около 15.30 часа- 16.00 часа, а именно: „Крадец, шизофреник,
алкохолик“; „Зареждащ цялата махала с крадената нафта“; „С подкупи от
кражбите ти на нафта си създаваш приятелства“; „Ще отидеш където е
мястото на крадците“.
Възразява, че не отговарят на фактическата обстановка, изложените в
исковата молба обстоятелства, а именно, че на 15.10.2023г. в гр.П., ул.„В.“
№15, около 15.30 часа- 16.00 часа, ответницата Ц. И. Ш. е причинила на И. П.
Ш. неимуществени вреди, вследствие на осъществен от нея деликт, изразяващ
се в публично нанесени обиди на ищеца и приписването на извършване на
престъпление, засягащо неговата репутация и доброто му име в обществото,
уронващ честта и достойнството му, както личния и професионалния му
9
авторитет, като отправила към него думите; „Крадец, шизофреник,
алкохолик“; „Зареждащ цялата махала с крадената нафта“; „С подкупи от
кражбите ти на нафта си създаваш приятелства“; „Ще отидеш където е
мястото на крадците“.
Твърди се от ищцата Ц. Ш., че на 15.10.2023г. е излязла на улицата
случайно и видяла, че пред пътната врата на съседите, И. Ш. сипвал нафта в
резервоара на един от автомобилите от 10-литрова туба за минерална вода. Тя
се върнала, взела телефона и започнала да снима, направила десетина снимки.
След като ищецът видял, че ответницата го снимала, избухнал, като пред
всички на улицата й показал среден пръст, а майка му П. Ш. отправила към
нея неприлични изрази, а именно: „Одиш да се ръгаш, с който ти падне“.
Ответницата им отвърнала с думите: „Този момент от кога го чаках“ и се
прибрала в къщата.
Твърди се от ищцата, че не е отправяла към ищеца сочените в исковата
молба изрази: „Крадец, шизофреник, алкохолик“; „Зареждащ цялата махала с
крадената нафта“; „С подкупи от кражбите ти на нафта си създаваш
приятелства“; „Ще отидеш където е мястото на крадците“. През това време
нейният син бил с дъщеря си във всекидневната стая, която имала видимост
към улицата и прозореца бил отворен, те видели случващото се на улицата,
как ищецът наливал нафта в паркираните автомобили и показал среден пръст
на Ц. Ш. и чули неприличните изрази, изречени от майката на ищеца към Ц.
Ш..
Възразява, че видно от направените снимки, ищецът и неговата майка,
не са изпитали твърдените от тях вреди. Точно обратното, той отишъл в дома
на д-р М.а и на двора, към който има видимост и чуваемост от дома на Ц. Ш.,
д-р М.а му давала съвети и описвала симптомите за наличие на високо кръвно
налягане, а не му е оказвала първа помощ.
Твърди се, че не са представени с исковата молба медицински
документи, които да удостоверяват настъпило разстройство на здравото на
ищеца и неговата майка.
Визира се, че исковата молба е подадена от И. Ш., след като тя е подала
на 16.10.2023г. до Районна прокуратура- П. жалба с вх.№5416/16.10.2023г. че
на 15.10.2023г., като посочила, че се е натъкнала на ситуация, в която ищецът
изнасял от вкъщи нафта в 10- литрови туби от минерална вода, като най-
10
демонстративно ги изсипвал в резервоарите на три автомобила, паркирани на
улицата. Преди това на 02.10.2023г. била подала жалба срещу И. Ш. до
Районна прокуратура, с вх.№5416/02.10.2023г. и жалба до Регионална
инспекция по околната среда и водите- П., че същият на 30.09.2023г. в двор на
жилищен имот, находящ се на ул.„В.“ №15 е излял нафта около плододаващи
растения- киви, с цел да бъдат унищожени.
Сочи се, че след извършена проверка, ответницата била уведомена с
писмо изх.№ж-12-10/19.10.2023г. от Регионална инспекция по околната среда
и водите- гр.П., че в посочения от нея имот е констатирано действително
наличието на мазни петна с миризма на нафта, която е излята в почвата около
плододаващи растения от вида киви. При проверката било констатирано, че
мазни петна се наблюдават в основата на самите стъбла, както и по зида на
намиращата се в близост до тях ограда. Растенията били на видима възраст
около 15 години. В резултат на извършената проверка бил съставен
констативен протокол на ищеца И. Ш., като му било дадено задължително
предписание да извърши почистване (изгребване) на замърсената почва от
нафта и указания да я съхранява в подходящи съдове, плътно затварящи се до
предаването й на лице, притежаващо документ по чл.35 от ЗУО.
Твърди се, че на 30.09.2022г. Ц. Ш. е подала жалба до Районна
прокуратура- П. срещу ищеца, че на 25.09.2022г. в 01:40 часа на ул.„В.“ №15,
ет.1, в къщата, където живеела със сина си и семейството му, чувала се силна
музика и тропане от горния етаж, обитаван от сестра й и племенника й- И. Ш..
Това не представлявало единичен акт от негова страна, тъй като при снетите
от ответницата обяснения, тя посочила, че ищецът работел като
международен шофьор и когато го нямало било спокойно, но когато се върнел
от път, започвал да ги тормози, като през нощта пускал силна музика и
тропал.
Твърди се, че при отправени забележки от нейна страна, той я обиждал с
думите „дърта курва“, като към посочената по- горе жалба приложила
разпечатка от мобилно приложение Вайбър на водена кореспонденция между
нея и племенника й И. Ш.. По подадената от Ц. Ш. жалба била образувана
прокурорска преписка с вх.№6279/2022г. по описа на РП- П. и от извършената
проверка действително се установило, че И. Ш. действително нарушавал
нощната тишина. По преписката не се съдържали данни за отправени закани
11
към ответницата, а единствено данни за отправена към нея обида от И. Ш.,
поради което било налице състав на престъпление по чл.146 ал.1 от НК, като
същият бил предупреден устно по телефона от П.П., прокурор от РП- П., да не
отправя обидни квалификации спрямо Ц. Ш.. С Постановление от 14.11.2022г.
на РП- П. е отказано да се образува досъдебно производство по подадената от
ответницата жалба, тъй като нарушението на нощната тишина не
съставлявало престъпление по НК.
Твърди се, че от изложеното по- горе се установявало безспорно, че
отношенията между страните са влошени от години и изнесените от Ц. Ш.
факти отговарят на обективната истина, тъй като тя е подавала жалби до
различни институции и то преди И. Ш. да заведе исковата молба. Думите,
които ответницата казала на ищеца, а именно: „От кога го чакам този момент“
не представлявали обида или клевета, а представлявали оценка на ответницата
към определен факт или събитие. Оценъчните твърдения представлявали
оценка на изказалия ги към определени факти, лица или събития и в този
смисъл те не подлежали на преценка от страна на съда за верността им.
Единствената преценка, която следвало да се направи е дали тези оценъчни
твърдения представляват обида. В този смисъл Решение №204 от 12.06.2015г.
по гр.д. №7046/14г., IV г.о., Решение №62/06.03.2012г. на ВКС по гр.д.
№1376/2011г., IV г.о. и др., съгласно които оценъчните съждения не могат да
се проверяват за тяхната вярност- те представлявали коментар на фактите, а не
възпроизвеждане на обстоятелства от обективната действителност. За вярност
можело да бъдат проверявани само фактическите твърдения, но не и оценката
на фактите. Не било противоправно поведението при изказани мнения с
негативна оценка, пряко или косвено засягащи конкретно лице, когато името
му се коментирало.
Сочи се, че за да възникне задължение за обезщетяване на претърпени
вреди, в хипотезата на извъндоговорната отговорност при непозволено
увреждане, съгласно чл.45 от ЗЗД, кумулативно следва да са изпълнени
следните предпоставки, а именно: 1.да има деяние (действие или
бездействие); 2.деянието да е противоправно; 3.да е налице вреда-
имуществена или неимуществена; 4.да е налице причинна връзка между
деянието и вредата, като последната е пряка и непосредствена последица на
същото; 5.деянието да е извършено виновно, а съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД,
вината се предполага до доказване на противното.
12
Твърди се, че в настоящия случай осъществените от Ц. Ш. деяния не са
противоправни, тъй като произтичат от факта, че изказването на мнение, чрез
слово- писмено или устно е конституционно гарантирано право на всеки
гражданин, закрепено в чл.39, ал.1 от Конституцията на Република България.
Правото на мнение и правото на разпространяване на информация са
упражнени от ответницата така, че да не се засяга доброто име на другиго. В
случая, тя не е нарушила посочените граници и не е изложила невярна
информация, с клеветнически характер за И. Ш., което да породи деликтна
отговорност, а оттам и задължение за обезщетяване.
Възразява се, че в случая не са налице всички предпоставки, обуславящи
деликтната отговорност на Ц. Ш.: деяние, извършено от нея; противоправност
на същото; вина на дееца; вреди за пострадалия и причинна връзка между
противоправното виновно извършено деяние и вредите, с оглед на което
исковата молба е неоснователна.
Посочва, че следва да се прави ясно разграничение между обидата и
клеветата, които са в обсега на предвидените с чл.39- 41 от КРБ ограничения,
и оценъчните съждения, които са извън този обсег. Съгласно установената
съдебна практика, когато не се касае за превратно упражняване на правото по
чл.39, ал.1 от Конституцията на Република България (КРБ) и свободата на
мнение не е използвана, за да се увреди доброто име на другиго, твърдения и
оценки могат да се разпространяват свободно. Свободата на изразяване на
мнение е изключена в случаите, визирани в чл.39, ал.2 КРБ, но във всеки друг
случаи гражданите могат да разпространяват правомерно свои оценъчни
съждения. Публичното изказване на оценъчни съждения, които не
осъществяват състава на обидата или състава на клеветата, не е
противоправно, поради което и не е налице основание за ангажиране
отговорността на автора им.
Искането е да се постанови решение, с което да отхвърли изцяло
предявения от И. П. Ш. иск срещу Ц. И. Ш., като неоснователен и недоказан
по основание и размер.
Моли се да бъдат присъдени направените разноски по делото.
Въззивният съд приема за установена следната фактическа
обстановка:
Не е спорно по делото, като тава се установява и от събраните по делото
13
доказателства, че ищецът и ответницата са роднини, като ответницата е леля
на ищеца- сестра на неговата майка. Същите живеят съвместно в къща,
находяща се в гр.П., на ул.„В.“ №15. Съответно, ответницата и синът й живеят
на първия етаж от жилищната сграда, а ищецът и майка му- на втория
жилищен етаж. Дворното място, таванските и избените помещения се ползват
общо от тях.
Не се спори, че ищецът от дълги години работи като международен
шофьор и през повечето дни от месеца е извън дома си. Ответницата от доста
години живяла в САЩ, но се завърнала и трайно се установила в имота в гр.П..
След завръщането си, отношенията между двете семейства се влошили, като
ответницата подала редица жалби срещу ищеца и неговата майка до
полицията и прокуратурата.
В показанията си свидетелите М. П. и И. И. излагат данни, че на
15.10.2023г., ден неделя, около 15,30ч.- 16,00ч. ищецът бил на улицата пред
дома си. Чакал племенника си и неговия кум да си дойдат от с.Елшица, където
били отишли с буса на кума на племенника му да закарат строителни
материали до имота на ищеца, намиращ се там, в който имот предстояло да
бъдат извършени определени строителни дейности. Когато те пристигнали се
разговорили на улицата. Намирали се срещу къщата на ищеца, където този ден
той бил паркирал лекия си автомобил, в близост до леките автомобили на
съседите отсреща. Заедно с тях на улицата била и приятелката на кума на
племенника му. В един момент тя им казала, че някаква жена от съседната
къща ги гледала и снимала с телефон. Ищецът й казал да не й обръща
внимание, че не било за първи път. Тази жена била ответницата, която в един
момент изскочила от къщата на улицата с телефон в ръка и ги снимала.
Започнала да крещи: „От колко време те дебна да те хвана с крадената нафта,
ама сега ми падна в ръчичките. Зареждаш цялата махала с крадената нафта. С
подкупи от кражбите ти на нафта си създаваш приятелствата.“ В първия
момент ищецът се стъписал от поведението й. След това й казал: „Ела да
видиш нафтата къде е!“. Отворил багажника на колата си. Там нямало нито
туби, нито нафта. Имало само инструменти. Излязла и майката на ищеца и
започнала да разпитва какво се случва и й станало лошо. Ищецът се
притеснил и тръгнал към ответницата да й търси обяснение защо говори така
и да се разберат. Тогава ответницата му казала: „ Ще отидеш там, където е
мястото на крадците и майка ти много, ама много ще плаче“. После бързо се
14
обърнала и тръгнала обратно към къщата да се прибира, като викала: „Крадец,
шизофреник, алкохолик“. Ищецът се върнал при роднините и познатите си и
тогава приятелката на племенника му го попитала, дали е вярно това, което
казвала ответницата. В един момент ищецът се почувствал много зле.
Изпитвал неудобство и срам пред хората, които станали свидетели на
случилото се. Въпреки, че роднините му започнали да го успокояват, лицето
на ищеца пламнало, зачервил се, притъмняло му пред очите, усетил тежест в
гърдите си. Тогава съседът му - зетят на д-р М.а - невролог, който
междувременно също бил излязъл на улицата, го отвел в дома им, за да го
прегледа тъщата му. Наложило се да остане там и да полежи известно време,
тъй като кръвното му налягане било доста високо. Д-р М.а му дала и
лекарство.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира
следното от правна страна:
Въззивната жалба е допустима- подадена е в законоустановения срок, от
страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт.
След извършената служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът
намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, а подадената жалба
се явява неоснователна.
По същество, обжалваното решение е правилно. Правните изводи са
формирани въз основа на установената по делото фактическа обстановка и са
основани на материалния закон.
В тази връзка, настоящата инстанция няма основание да не ги приеме
изцяло и изложените съображения в тази насока без да е необходимо да ги
преповтаря в цялост.
На практика, по безспорен и категоричен начин е установено на база
ангажираните от страна на ищеца гласни доказателства и възприети правилно
от първата инстанция, че ответницата Ц. Ш. на инкриминираната дата
15.10.2023г. е отправила към ищеца И. Ш., обидни думи, каквито безспорно
са: „Крадец, шизофреник, алкохолик“. В случая се касае за обидни думи по
смисъла на чл.146 от НК, като тези думи няма основание да не се приема, че
са унизителни за честта и достойнството на последния.
Съответно, същата е заявила с отправени реплики към ищеца следното:
15
„Зареждаш цялата махала с крадената нафта“, „С подкупи от кражбите ти на
нафта си създаваш приятелствата“, „Ще отидеш там, където е мястото на
крадците“. С тези си изявления, реално ответницата е приписала на ищеца
извършването на престъпление.
Относно описаните по- горе действия и отправени конкретни думи
следва да се отбележи, че те безспорно се установяват, от показанията на
свидетелите на ищцовата страна М. П. и И. И.. Същите са преки очевидци на
случилото се на 15.10.2023г. и са чули ясно отправените от ответницата към
ищеца думи и реплики, цитирани по- горе, респективно поведение на Ш..
Няма основание да не се приеме, че показанията на тези двама свидетели не си
противоречат, последователни и допълващи са и в тази насока следва де се
отбележи, че първоинстанционния съд правилно ги е ценил изцяло. Не може
да не се игнорира и обстоятелството, че св.М. П. е извън роднинския кръг на
страните по делото и по отношение на него не може да бъде установено
наличие на заинтересованост от изхода на делото.
Следва да се посочи, че тези показания, на посочените двама свидетели
не са опровергани по какъвто и да е било начин от ангажираните от страна на
ответната страна свидетели. В този аспект следва да се посочи, че в
показанията си св. М. Ш., който е син на ответницата не отрича, че е бил
свидетел на разправия, но същата е била в смисъл, че само е чул, че братовчед
му- И. Ш. се е заканвал на майка му, че ще го вкара в беля. Същият не отрича,
че майка му е снимала братовчед му, като това не го е знаел, а го е разбрал
впоследствие. Не по- различно звучат и показанията на св.А. Ш.а, която е
внучка на ответницата, която ясно заявява: „Чувала съм за инцидент между
баба ми и И. Ш.. Не съм била пряк свидетел.“. На практика това са данни,
които ясно дават основание за извод, че те не са присъствали пряко на
описания от свидетелите на ищцовата страна инцидент касаещ отправянето на
обидни изрази, респективно клевети спрямо И. Ш..
В този аспект на анализ на ангажираните гласни доказателства не може
да се приеме за основателно възражението наведено във въззивната жалба, че
първоинстанционния съд е обсъдил и кредитирал единствено доказателствата
на ищеца, като в случая е игнорирал доказателствата представени от Ц. Ш.,
без да вземе предвид, че същите потвърждават противоправните действия
извършени от И. Ш..
16
Няма основание да се приеме възражението, че описаните дейния не са
противоправни, тъй като произтичат от факта, че изказването на мнение, чрез
слово- писмено или устно е конституционно гарантирано право на всеки
граждани, закрепено в чл.39, ал.1 от Конституцията на Република България.
В конкретният казус то не е приложимо, тъй като свободата на словото,
прокламирана в чл.39 и сл. от Конституцията на РБ, няма абсолютен характер
и се разпростира до пределите, до които засяга други конституционни
ценности, каквито са доброто име и правата на гражданите. На практика
ищцата, с конкретно отправените от нея изрази към ищеца Ш. е надхвърлила
пределите на конституционно гарантираното й право по чл.39, ал.1 от КРБ.
Нещо повече с така установеното й поведение с отправени реплики, както е
отразено и по- горе същата обективира обидни изявления, както и твърдения,
внушаващи извършено престъпление и изявления, съдържащи неверни факти.
В случая, същата и не доказва изложените от нея твърдения. В тази насока
неопровергани са показанията на св.И., които коментира, че И. Ш. се ползва с
добро име в обществото и държи на това име.
В случая, не може да не се приеме, че конкретните изрази- „Крадец,
шизофреник, алкохолик“ не могат да се приемат, че не накърняват честта и
достойнството на ищеца. В тази връзка няма основание да не се посочи, че от
ангажираните доказателства се установява, че последния е с чисто съдебно
минало и не е осъждан за извършването на престъпления, включително и за
кражба. Съответно няма данни да се води на психиатричен отчет и няма данни
за наличието на негово психично заболяване, в това число и шизофрения.
От страна на ищцата не се установява на база ангажираните от нея
доказателства, че И. Ш. злоупотребява алкохол или да е включван в програми
за работа с алкохолно зависими лица. Няма как да се игнорира и
обстоятелството, че тези обиди към него са отправени на улицата, в
присъствието на други хора- майката на ищеца, неговия племенник, кума на
племенника му и неговата приятелка.
Относно репликите отправени от страна на Ц. Ш. в насока че ищецът е
бива уличен от нея в извършване на престъпление, с репликите: „Зареждаш
цялата махала с крадената нафта“, „С подкупи от кражбите ти на нафта си
създаваш приятелствата“, „Ще отидеш там, където е мястото на крадците“,
няма основание да не се приеме, че с тези изявления ответницата на практика
17
приписва на ищеца извършването на престъпление.
Няма основание да не се приеме въз основа на така изложеното, че е
налице виновно поведение от страна на ответницата, с оглед установеното в
процесния случай.
Дори и при хипотеза на установени мазни петна, съответно, че ищецът е
сипвал нафта в туби, съответно, че е бил с мръсни и мазни ръкавици, това не
може да е основание да се приеме, че заявеното от ответницата на
инкриминираната дата е вярно. С такива твърдения, реално не се доказва
истинността на разгласените обстоятелства или на приписани престъпления,
каквито на практика не са реализирани.
Съответно от ангажираните по делото доказателства не се установява, че
последния е извършил каквито и да е било престъпления, за които той да има
образувани досъдебни производство, още повече постановени присъди за
извършени от него неправомерни действия, в каквато насока се навеждат и
доводи. Това, че има подадени жалби до РП- П. и до Регионална инспекция по
околната вода и водите не може да се приемат, че са относими към настоящия
спор по същество, касаещо конкретно случилото се на 15.10.2023г. Не може да
се игнорира в тази насока, че от приетите по делото прокурорски преписки,
образувани по подадени от ответницата жалби срещу ищеца е видно, че по тях
са постановени откази да се образува досъдебно производство.
Няма основание да не се счете, че твърдените неимуществени вреди от
страна на ищеца не са доказани. В този аспект се прави възражение, че това не
е реализирано в конкретния процес. Основанието за този извод се извежда от
показанията на св.П., а именно: „И. почервеня и каза, че го стяга гърдите.“. Не
по- различно звучат и показанията на св.И., който коментира: „Вуйчо се
изчерви, стана му лошо.“. Доказателства в насока на противно на така
установеното от страна на тези свидетели по делото не са налице.
Не следва да се счете за основателно и възражението в насока, че не е
достатъчно само със свидетелски показания да се доказва претърпяна от
ищеца вследствие на деянието вреда, а трябва медицински документи, СМЕ,
като основанието за това се мотивира от въззивния съд, че следва да се има
предвид конкретния характер на твърдените от ищеца неимуществени вреди.
За същите, с оглед тяхното естество, причинени от обида и клевета, на
практика не е необходимо да се събират твърдените от защитата на въззивника
18
доказателства.
В случая, първоинстанционния съд правилно е определил и размера на
присъденото обезщетение, съобразявайки се с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД,
въз основа на установеното деяние, противоправно поведение на ответницата
и установената причинна връзка между тях.
С оглед съвпадане на крайните правни изводи на първоинстанционния с
тези на въззивния съд, решението на първия следва да се потвърди изцяло,
като правилно и законосъобразно, а въззивната жалба, като неоснователна да
се остави без уважение.
При този изход на делото, в тежест на жалбоподателката следва да се
присъдят направените от страна на въззиваемата страна разноски пред
въззивната инстанция в размер на 800лв.- адвокатско възнаграждение.
Предвид на гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №401/27.03.2024г., постановено по гр.д.
№4005/2023г. по описа на РС- П..
ОСЪЖДА Ц. И. Ш., с ЕГН **********, с адрес: гр.П., ул.“В.“ №15, ет.1,
да ЗАПЛАТИ на И. П. Ш., с ЕГН **********, с адрес: гр.П., ул.“В.“ №15,
съдебен адрес: гр.П., ул.“И. Вазов“ №12, ет.1, офис 4, с пълномощник и
процесуален представител адв.А. К. от АК- П., с адрес на кантората: гр.П.,
ул.“И. Вазов“ №12, ет.1, офис 4, съдебно- деловодни разноски пред въззивната
инстанция в размер на 800лв.- адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19