Решение по дело №3211/2019 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1107
Дата: 15 май 2020 г. (в сила от 19 юни 2020 г.)
Съдия: Калин Стефанов Кунчев
Дело: 20192120103211
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 април 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е№ 1107

гр. Бургас, 15.05.2020 год. И.П.

В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – XL гр. състав, в публично съдебно заседание на дванадесети февруари през две хиляди и двадесета година, с

                                                                                                    Председател: Калин Кунчев

при секретаря Зинаида Монева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 3211 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Искове по чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявени от “Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управ-ление: гр.Бургас, ул.”Ген. Владимир Вазов” № 3, срещу Ц.П.П., с ЕГН: **********, и Н.Н.К., с ЕГН: **********, двамата с адрес: ***.

Ищецът твърди, че в периода от 30.10.2015г. до 26.01.2017г. е предоставил на от-ветниците услуги по доставка, отвеждане и пречистване на вода за обект, находящ се на горния адрес – абонатен № 964440, на стойност 469.35 лв. Твърди също така, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против тях, въз осно-ва на което е било образувано ч. гр. дело № 7374/2018г. на РС Бургас. По него e била издадена такава – за тази сума, ведно със законната лихва върху нея, считано от 16.10. 2018г. до окончателното й изплащане; за сумата 77.36 лв. обезщетение за забавено пла-щане за периода от 24.01.2016г. до 12.10.2018г., както и за деловодните разноски в раз-мер на 75 лв. Сочи и че същата е била връчена на длъжниците при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и му е било указано да предяви иск за вземането си. Предвид това, иска от Съда да постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на тях, че дължат горните суми – разделно, при равни части. Претендира разноски.

Ответниците – чрез особения си представител, оспорват исковете и молят Съда да ги отхвърли.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производ-ство доказателства, намира за установено следното:

По заявление на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД е издадена заповед за из-пълнение по чл.410 от ГПК против П. и К. за заплащане на исковите суми – разделно и при равни части, по ч. гр. дело № 7374/2018г. на РС Бургас, приложено към настоящото.

Същата е връчена на ответниците при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.

Горното обуславя наличието на правен интерес у ищеца от водене на предявените установителни искове.

Ищцовото дружество е ВиК оператор по смисъла на чл.2 от ЗРВКУ, и като такъв – предоставя ВиК услуги на потребителите, съгласно чл.2 от Наредба4 от 14.09.2004г.

От приетите по делото справка от СВ – гр.Бургас и Постановление за възлагане на недвижим имот от 16.11.2016г. на ЧСИ Делян Николов, в сила от 19.01.2017г., се уста-новява, че през процесния отчетен период – от 30.10.2015г. до 26.01.2017г., ответници-те са били собственици на жилището, находящо се на адрес: гр.Бургас, ЖК “Меден руд-ник“, бл.290, вх.1, ет.2, ап.6. Предвид това, следва да се приеме, че П. и К. са имали качеството на потребители на ВиК услуги, доставяни от ищцовото дружество, по смисъла на чл.3, ал.1, т.2 от Наредба4 от 14.09.2004г., и като такива е следвало да ги заплащат.

От показанията на свидетелката М.Р. – служител-инкасатор в ищцово-то дружество, обслужваща района, в който се намира процесното жилище, се установя-ва, че ответниците редовно са я допускали в имота и тя е отчитала реално показанията на водомера с мобилно устройство.

От заключението по СТЕ, което като обективно и компетентно изготвено и неос-порено от страните Съдът изцяло кредитира, се установява, че за отчитане на консуми-раната в имота на ответниците вода – по откритата им партида с абонатен № 964440, са били монтиран два измервателни уреда, а според показанията им – за периода от 30.10. 2015г. до 26.01.2017г., потребеното количество е общо 209.60 куб. м.

От заключението по ССЕ се установява, че за горното количество потребена вода в периода от 23.12.2015г. до 24.02.2017г. ищецът е издал фактури на името на К., на обща стойност 471.53 лв. Те са надлежно осчетоводени в счетоводството на дружество-то – редовно водено, като за първата от тях е отразено плащане в размер на 2.21 лв., а останалата част от сумата – общо 469.35 лв., не е платена. Обезщетението за забавеното й плащане за времето от 24.01.2016г. до 12.10.2018г. пък е в размер на 92.93 лв.

Предвид обстоятелството, че през исковия период ответниците са били съсобстве-ници на процесния недвижим имот, както и с оглед липсата на съответна правна норма или на договор, уреждащи възникване на солидарност между тях, чл.121 от ЗЗД, следва да се приеме, че съгласно разпоредбата на чл.30, ал.3 от ЗС всеки от тях участва в пол-зите и тежестите на общата вещ, съразмерно с частта си – поравно, т. е. двамата дължат по 234.68 лв. главница и по 46.47 лв. мораторна лихва /претенциите са за по 38.68 лв./.

При тяхна доказателствена тежест, П. и К. не са ангажирали доказател-ства да са изпълнили задълженията си към “Водоснабдяване и канализация” ЕАД.

Ето защо, следва да се приеме, че в хода на настоящото производство последното по несъмнен начин установи дължимостта на сумите, за които се е снабдило със Запо-вед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № 7374/2018г. на РС Бургас, от тях.

Двамата дължат и законната лихва върху главницата, считано от датата на подава-не на заявлението в съда – 16.10.2018г., до окончателното плащане.

Предявените установителни искове са основателни и следва да бъдат уважени из-цяло.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени на-правените в заповедното и в настоящото производства разноски – общо 100 лв. за ДТ и 150 лв. за юрисконсултски възнаграждения, 230 лв. за съдебни експертизи и 300 лв. де-позит за особен представител.

По изложените съображения, Съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ц.П.П., ЕГН: **********, и Н.Н.К., с ЕГН: **********, двамата с адрес: ***, че същите дължат на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД, с ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул. ”Ген. Владимир Вазов” № 3, сумата от общо 469.35 лв., представляваща стойност на доставена, отведена и пречистена вода, за периода 30.10.2015г. – 26.01.2017г., в обект, находящ се на горния адрес – с абонатен № 964440, ведно със законната лихва, счи-тано от 16.10.2018г. до окончателното плащане, и сумата от общо 77.36 лв. – обезщете-ния за забавено плащане за периода от 24.01.2016г. до 12.10.2018г., съответно по 234.68 лв. главница и 38.68 лв. мораторна лихва – всеки от тях, за които е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № 7374/2018г. на РС Бургас.

ОСЪЖДА Ц.П.П. и Н.Н.К. да заплатят на “Во-доснабдяване и канализация” ЕАД направените в заповедното и в настоящото произ-водства разноски: общо 100 лв. за ДТ и 150 лв. – юрисконсултски възнаграждения, как-то и 230 лв. за съдебни експертизи и 300 лв. депозит за особен представител.

 

Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в двуседмичен срок от връчва-нето му на страните.

 

                                                                                           Съдия: