Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 31.05.2019 г.
СГС,
VI-4 състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛА ЧОМПАЛОВ
При участието на
секретар Анелия Груева, кaто разгледа докладваното от съдия Чомпалов т. дело № 2199/18
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
СГС е сезиран с искова молба от
„С. -04“ ЕООД, с която са предявени срещу А. по З. искове с правно основание
чл.79 ал.1 и чл.86 ЗЗД. Твърди се от ищеца, че има качеството на доставчик на
обучение по смисъла на чл.7 ал.2 ПМС N 251 от 21.01.2009 г. за определяне на
условията и реда за предоставяне на ваучери за обучение по оперативна програма
„Развитие на човешките ресурси“, а през периода 19.02.2013 г. – 21.06.2013 г. е
организирал и извършил обучение срещу ваучери по схема „Аз мога повече“, по
която е проведено обучение по професия „монтажник на водоснабдителни и
канализационни мрежи“ по специалност „външни ВиК мрежи“ и са издадени 23
бр.ваучери за придобиване на професионална квалификация за втора степен с
продължителност от 660 учебни часа с номинална стойност от по 1200 лв. Ищецът е
направил на 25.07.2013 г. искане за плащане, но ответникът не е изпълнил
задължението си. Иска се от ищеца ответникът да бъде осъден да заплати сумата
от 27 600 лв. - главница, както и
сумата от 14 013,10 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода 18.10.2013 г. – 18.10.2018 г.
Ответникът е подал писмен
отговор, с който оспорва исковете с възражението, че са погасени по давност,
защото на 26.08.2013 г. е изтекъл 30-дневният срок от получаване на искането за
плащане от 25.07.2013 г., а исковете са предявени на 18.10.2018 г. По същество
исковете се оспорват с възражението, че на 05.10.2010 г. е сключено с ищеца
споразумение, с което е възложено на ищеца да извърши обучение срещу ваучери на
представители на целеви групи по процедури за директно предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ, а на 03.04.2013 г. е била извършена проверка на провежданите от ищеца обучения и са
констатирани пропуски. На ищеца е била
дадена възможност с писмо от 15.04.2013 г. да отстрани пропуските, но не го е
сторил, поради което с писмо от 20.05.2013 г. е развален договорът, поради
което на основание чл.6, т.6.1.1 от Общите Условия, вр. с чл.11 ал.3, т.1 от
ПМС N 251/21.10.2009 г. изпълнителят
няма право на паричната стойност на ваучерите.
Представено е споразумение по
чл.7 ал.7 ПМС 251/21.10.2009 г., от което се установява, че между страните е
възникнало облигационно правоотношение, по което ищецът по възложение на
ответника е поел задължението да организира и извърши обучение по схема „Аз
мога повече“ обучение по професия „монтажник на водоснабдителни и
канализационни мрежи“ по специалност „външни ВиК мрежи“, а ответникът в
качеството на възложител е поел задължение да предостави финансова помощ.
Представени са Общите условия към доставчиците на обучение
по реда на ПМС 251/21.10.2009 г.
Представен са анекси от 29.07.2011
г. и от 02.04.2013 г.
Представен е списък на 23 лица,
успешно завършили обучение по оперативна програма „Развитие на човешките
ресурси“ 2007-2013 г.
Представени са свидетелства за
професионална квалификация на 23 лица, придобили след проведено от ищеца
обучение професионална квалификация „монтажник на водоснабдителни и
канализационни мрежи“.
Представени са констативни
протоколи за извършена проверка по обучение „икономика и мениджмънт“, „офис
мениджър“; N 76 и 75/03.04.2013 г., както и протоколи за проверка по обучение за
специалност „Външни В и К мрежи“ - 522/19.02.2013 г., N 638/19.03.2013
г., 671/28.03.2013 г., 704/08.04.2013 г., 811/29.04.2013
г., 867/14.05.2013 г., 902/21.05.2013 г., протокол от 27.05.2013 г.,
971/06.06.2013 г., 993/12.06.2013 г., 1034/21.06.2013 г.
Представено е писмо изх.N 4705/2054 от 20.05.2013 г., с
което ответникът е уведомил ищеца, че поради неизпълнение на задължения за
обучение по посочени специалности прекратил договора.
Представени са писма на ответника
от 20.02.2014 г. и от 08.04.2014 г., в които ответникът е отказал да плати
претендирани от ищеца суми до приключване на проверка за точно изпълнение на
задълженията по споразумението.
При така установената фактическа обстановка
съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на спора пред
първоинстанционния съд са искове с правно основание чл.79 ал.1 и чл.86 ЗЗД.
Според съда спорът за вземания, които
произтичат от споразумение за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативна
програма „развитие на човешките ресурси“, което е сключено на 05.01.2010 г. ,
т.е преди влизането в сила на ЗУСЕСИФ на
25.12.2015 г., е подведомствен на гражданските съдилища. Приложимият
ред за защита на правата и на двете страни по договор, сключен преди влизане в сила на
ЗУСЕСИФ, е редът на ГПК, защото този договор поражда гражданскоправни последици, а съществуването на спорното материално
право е свързано именно с изпълнението/неизпълнението на задълженията
по облигационната връзка /в този смисъл са решение № 246 от 23.02.2018 г. по т.д. № 571/2017 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, решение № 228 от
07.02.2018 г. по т.д. № 424/17 г. на ВКС, І т.о., определение № 304 от 02.07.2018 г. по ч.т.д. № 935/2018 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, както и решение № 245 от
23.02.2018 г. на ВКС по т. д. № 93/2017 г., II т. о., ТК и решение № 338 от 20.12.2018 г. по т.д. № 730/2018 г./.
По същество на спора. Не се спори, че между страните е сключено на основание чл. 7 ал. 7 от ПМС № 251/21.10.2009 г.
споразумение от 05.01.2010 г., изменено с анекс от 02.04.2013 г., по което ищецът в качеството на „доставчик на обучение“ по възложение на ответника е поел задължението
да извършва обучение на лица с
предоставени ваучери по Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси", а ответникът в качеството на възложител е поел насрещното задължение да плати стойността на ваучерите за успешно преминалите обучение лица.
Ответникът е навел възражение, че
споразумението е развалено с писмо от 20.05.2013 г., получено от ищеца на
29.05.2013 г., в което като основание за разваляне се сочат допуснати от ищеца пропуски
при обучение по специалност „автотранспортна техника“, специалност „икономика и
мениджмънт“ и специалност „бизнес администрация“. Доколкото процесната
претенция има за предмет възнаграждение за проведено обучение по специалност
„външни ВиК мрежи“ и по делото се установява фактът, че на 21.05.2013 г.,
27.05.2013 г., 06.06.2013 г., 12.06.2013 г. и на 21.06.2013 г. са извършени от
ответника проверки именно по процесното обучение, съдът приема, че изявлението
на ответника за разваляне не е породило посочените в него правни последици.
В представените по делото констатитивни
протоколи от 19.02.2013 г., 19.03.2013 г., 28.03.2013 г., 08.04.2013 г.,
29.04.2013 г., 14.05.2013 г. 21.05.2013 г., 27.05.2013 г., 06.06.2013 г.,
12.06.2013 г. и на 21.06.2013 г. се сочи, че на посочените дати са извършени от
служители на ответника проверки, при които не са констатирани неточности при
провеждане на организираното от ищеца обучение по специалност „външни ВиК
мрежи“. Посочените по-горе протоколи са частни удостоверителни документи, но
носят подписи на служители на ответника, поради което направените в тях
констатации за неизгодни за ответника факти следва да се приемат за доказани.
Въз основа на тези протоколи съдът приема за доказано, че обучението по
процесната специалност „външни ВиК мрежи“ е проведено от ищеца точно и
съобразно уговореното.
Фактическата констатация на съда за точно
изпълнение на задълженията на ищеца за провеждане на обучение по процесната
специалност се подкрепя и от обстоятелството, че от страна на ответника не се
представиха никакви доказателства, които да установяват факти, сочещи на
неточно изпълнение на задълженията на ищеца
и които да опровергават констатациите в посочените по-горе протоколи.
Следва да се спомене, че с определението за доклад от 27.03.2019 г. са дадени на основание чл.145
ал.2 ГПК указания на ответника да конкретизира твърденията си за допуснати от
ищеца пропуски при обучението и да
посочи в какво точно се изразяват тези
пропуски, но в съдебното заседание на 18.04.2019 г. ответникът се е позовал
на писмото от 20.05.2013 г., което обаче не сочи за пропуски при процесното
обучение по специалност „външни ВиК мрежи“.
Освен това в определения срок от 60 календарни дни от постъпване на
искането за плащане от 25.07.2013 г., в който възложителят е имал възможност да
прецени приложените към искането за плащане документи, не са направени
възражения за некачествено изпълнение, респ. не е изпратено уведомление до доставчика
да представи липсващи документи за констатирани несъответствия.
При
тези факти съдът намира, че ищецът е изправна по договора страна, която е
изпълнила точно дължимата по договора престация, поради
което в негова полза е възникнало
вземане за възнаграждение за обучението на посочените в неоспорения от ответника опис 23 лица,
приносители на ваучери. Следва да се спомене, че посочените в описа 23 лица,
приносители на ваучери, съвпадат с лицата, на които са издадени от ищеца
свидетелства за професионална квалификация по специалността „външни ВиК мрежи“
за професия „монтажник на водоснабдителни и канализационни мрежи“. Вземането на
ищеца възлиза по размер на претендираната от него стойност 27 600 лв. /23
х 1200 лв./.
По възражението за погасителна давност. За
процесното вземане за неизплатено възнаграждение по договор следва да се
прилага общият 5-годишен давностен срок по чл.110 ЗЗД.
В
анекс от 29.07.2011 г. страните са постигнали съгласие ищецът в качеството на
доставчик на обучение да получи плащане в срок от 60 календарни дни от подаване
на искането за плащане – чл.4. В случая искането на ищеца за плащане е
направено на 25.07.2013 г., когато е
постъпило при ответника искане с вх.N ESF
-2114-807-23644/25.07.2013 г. Това означава,че последният
ден от 60-дневния срок е 23.09.2013 г.
От този ден е започнал да тече и 5-годишният давностен срок. Давностният срок
от 5 години по чл.110 ЗЗД е изтекъл на 23.09.2018
г., поради което предявеният на 18.10.2018 г. иск е погасен по давност.
Важно е да се отбележи, че в рамките на 60-дневния срок /25.07.2013 г. -23.09.2013 г./
по искането на ищеца за плащане не е направено от страна на ответника
уведомление за констатирани несъответствия и не е поискано от ищеца да се
представят допълнителни документи по искането за плащане от 25.07.2013 г.
Съдът не споделя довода на ищеца, че давността
е била прекъсната на основание чл.116 ЗЗД. Представените по делото писма на
ответника от 20.02.2014 г. и от 09.04.2014 г., на които се позовава ищецът в
допълнителната искова молба, не съдържат направено от ответника признание на
процесното вземане, заявено за плащане на 25.07.2013 г. Подаденото от ищеца
заявление по чл.410 ГПК, по което е образувано гр.дело N 34021/17 г. на СГС, не е за процесното вземане, а за друго вземане
по споразумението, поради което не води до прекъсване на давността.
С оглед на изложеното съдът намира, че
исковете следва да се отхвърлят като погасени по давност.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „С. -04“ ЕООД срещу А. по З. искове с правно основание чл.79
ал.1 ЗЗД за сумата от 27 600 лв. -
по споразумение от 05.01.2010 г. по чл.7 ал.7 ПМС 251/21.10.2009 г., представляваща стойност на 23 бр. ваучери за обучение по оперативна програма "Развитие
на човешките ресурси", Схема "Аз мога повече" по специалност „Външни ВиК мрежи", код 5820502, проведено през периода 19.02.2013 г. – 21.06.2013 г., както и по чл.86 ЗЗД за сумата от 14 013,10 лв. –
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 18.10.2013 г. –
18.10.2018 г.
ОСЪЖДА „С. -04“ ЕООД, ЕИК********, гр.София,
ж.к.“********ет.********, да заплати на А. по З., гр.София, бул.“********, съдебни разноски в размер на
450 лв. – за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред САС в
двуседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: