Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Плевен, 10.09.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски районен
съд, V граждански състав, в публично заседание на 10.08.2020 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ВИДОЛОВА
при секретаря Галя
Николова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 533 по описа за 2020
год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по искова молба
от М.К.И., против ГД „Национална полиция“ – МВР гр.София, Ищецът сочи, че в
процесния период – 01.02.2017г. – 31.12.2019г. е работил на длъжност младши
инспектор в група 01 Патрулно-постова дейност на Сектор Опазване на обществения
ред в железопътния транспорт гр.Г.Оряховица на Зонално жандармерийско
управление гр.Г.Оряховица към Дирекция Жандармерия при ГД Жандармерия – София,
с местослужене – гр.Плевен. Твърди, че служебните си задължения изпълнява на
работа на смени с продължителност 12 часа по утвърдени протоколи и месечни
графици, при режим на труд на нощна смяна от 22.00ч. до 06.00ч. при сумарно
изчисляване на работното време. Сочи нормативната уредба за периода 2014
-2016г. на отчитането на работата му. Излага, че за процесния период е положил
общо 1604 часа нощен труд, които преизчислени с коефициент 1,143 възлизат на
1833.372 ч., което от своя страна води до извънреден труд от 229.372 часа,
който следва да му бъде платен допълнително. Излага, че съобразно заплатата му
часовата ставка е в размер на 6,06 лева, следователно за посочения труд му се
дължи сумата от 1389.99 лева. В заключение моли съда да постанови решение, с
което да осъди ответника на основание чл.178, ал.1, т.3 вр.чл.179, ал.1 от ЗМВР
да му заплати сумата от 1389.99 лв., представляваща възнаграждение за положен
извънреден труд, вследствие преобразуване на нощен към дневен такъв за периода
01.02.2017г. – 31.12.2019г., както и лихва за забава върху неизплатеното
възнаграждение за извънреден труд в размер на 80лв. за периода от 01.02.2017г.
– 31.12.2019г., законна лихва върху главницата от датата на ИМ до окончателното
изплащане на сумата. Претендират се и сторените деловодни разноски. В с.з. на 10.08.2020г.
е допуснато изменение на предявения иск, като претенцията за главница се счита
предявена за сумата от 1649.97лв. за извънреден труд в размер на 231.088ч., а
претенцията за лихва – за сумата от 237.84лв. за уточнен период 01.04.2017г. –
31.01.2020г.
Ответникът счита, че искът е допустим, но е
неоснователен. Оспорва предявения иск, както по основание, така и по размер. Твърди
се, че не е налице празнота в нормативната уредба Сочи, че претенцията на ищеца
е неоснователна, тъй като НСОРЗ се прилага за работниците и служителите по
трудово правоотношение във всички предприятия. Твърди се, че ищецът е държавен
служител и неговото служебно правоотношение е уредено в специалния ЗМВР и КТ е
неприложим. Сочи се нормативната уредба, приложима според ответника. Моли се
съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Заявява,
че не оспорва, че ищеца е негов служител. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното: Прието
е за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото обстоятелството, че в
исковия период ищецът е бил в служебно правоотношение с ответника. Ищецът
осъществява трудовата си дейност по утвърдени графици, при режим на труд -
дневни и нощни смени с продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на
работното време съгласно разпоредбата на чл.187 ал.3 от ЗМВР и през периода 01.02.2017г.
– 31.12.2019г. е заемал длъжност младши инспектор в група 01
Патрулно-постова дейност на Сектор Опазване на обществения ред в железопътния
транспорт гр.Г.Оряховица на Зонално жандармерийско управление гр.Г.Оряховица
към Дирекция Жандармерия при ГД Жандармерия – София, с местослужене –
гр.Плевен. От заключението на изготвената по делото съдебно-икономическа
експертиза, която съдът кредитира изцяло като компетентна и обоснована, се
установява, че с оглед характера на заеманата длъжност през процесният период,
ищецът е полагал труд през нощта от 22.00 ч. до 06.00 ч., а отработеното
работно време се е изчислявало сумарно. Съобразно задачата, поставена от ищеца,
експертизата е извършила преизчисляване на нощните часове към дневни с коефициент
1.143, съобразно чл.9 ал.2 от НСОРЗ. Посочен е начина на формиране на
коефициента 1.143 - съгласно КТ нощните смени при 5 дневна работна седмица не
могат да надвишават 7 часа, а нормалната продължителност на работното време е 8
часа дневно при 5 дневна работна седмица. Поради различната нормална
продължителност на дневното и нощното работно време, установени в КТ, за 7 часа
през нощта следва да се заплати трудово възнаграждение, колкото за 8 часа през
деня. Ето защо, когато нормалната продължителност на дневното работно време е 8
часа и нормалната продължителност на нощното работно време е 7 часа,
отношението е 8 ч :7 ч, и коефициентът за превръщане на нощните часове в дневни
е равен на 1,143. Заключението на експертизата сочи, че за периода от 01.02.2017г. – 31.12.2019г., ищецът е положил общо 1616 часа нощен труд. Този нощен труд не е бил
преизчислен от ответника с коефициент 1.143 при превръщането му в дневен труд.
Нощният труд, приравнен в дневен с коефициент 1.143, се равнява на 1847.088 часа, като за разликата 231.088 часа се изчислява брутно възнаграждение в общ
размер на 1649.97 лв., изчислено със средна
ставка 7.14 лв., формирана от основната заплата
на ищеца по периоди и нормативно определените работни дни за всеки отработен
месец. Изчислението е съобразно поставената от ищеца задача - с увеличение 50%
за извънреден труд.
По отношение на предявения иск с правно чл.178, ал.1,
т.3 вр.с чл.179, ал.1, вр.чл.187 ЗМВР, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР, брутното
месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни такива. Сред предвидените в същия закон
допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за
извънреден труд – чл. 178 ал.1 т.3 от ЗМВР. Според нормата на чл. 187, ал.9 от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. В процесния
период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., на министъра на вътрешните
работи, уреждаща реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР.
Чл. 3, ал.3 от тази наредба сочи, че при работа на смени е възможно полагането
на труд и през нощта между 22:00 и 6:00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В тази наредба липсва
изрична разпоредба, съответстваща на разпоредбата на чл. 31, ал.2 от отменената
Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. за преобразуване на часовете положен нощен
труд с коефициент 0.143. Липсата на такава норма, обаче не да следва да се
възприема като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от
служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в
уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи. При
наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР,
следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007 г.), в която в чл. 9 ал.2 е предвидено
при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място. По тези съображения исковата претенция за
заплащане на неизплатено възнаграждение за положения от ищеца нощен труд, при
сумирано изчисляване на работното време, при превръщане на нощните часове в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното
време в процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен
труд в дневен, се явява доказана по своето основание. Коефициентът 1,143 се
получава като нормалната продължителност на работното време през деня - 8 часа
(установена в чл. 136, ал. 3 КТ ) се раздели на нормалната продължителност на
работното време през нощта - 7 часа (установена в чл. 140 КТ). В действалата за
предходен период Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. също се възприема този
коефициент - 1,143, но формулиран по друг математически начин, който води до
същия резултат - при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143 и
полученото число да се сумира с общия брой отработени часове за отчетния
период. Видно е, че в посочената наредба законодателят е възприел подхода,
установен в Кодекса на труда и в Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата. Разпоредбите на НСОРЗ са приложими по аналогия и по
отношение на лица със служебно правоотношение в МВР, тъй като Конституцията на
Република България утвърждава като основно достижение на социалната държава
правото на труд и изрично прогласява гаранции за пълноценната му реализация.
Основният закон гарантира равенство на правата на лицата, предоставящи наемен
труд без оглед на спецификите на правоотношението, в рамките на което
реализират правото си на труд, поради което следва да бъдат поставени при
еднакви условия всички служители, полагащи труд. В този смисъл е и Решение №
311/08.01.2019г. по гр.д. № 1144/2018г. на ІV г.о. ВКС, изясняващо, че
лишаването на държавните служители в системата на МВР от допълнителни
възнаграждения за нощен труд и за труд на официалните празници в течение на
един продължителен период от време, би ги поставило в неравностойно положение
както спрямо останалите държавни служители, така и спрямо работниците и
служителите по трудово правоотношение, които получават такива допълнителни
възнаграждения съгласно разпоредбите на чл. 261 и чл. 264 от КТ, както и че
това тълкуване е в съответствие с основния правен принцип за равенство и
недопускане на дискриминация, закрепен в чл.6 КРБ и чл.14 ЕКЗПЧОС.
Поради това, включеният в рамките на дежурството нощен
труд на ищеца следва да бъде приравнен на дневно работно време, на която основа
и следва да бъде определен реално положеният от него труд за исковия период.
Съдът намира, че определения максимален брой часове нощен труд - 8 часа,
съгласно обсъдените наредби, не установява нормална продължителност на нощния
труд, а само определя максималния брой часове нощен труд, допустим за полагане
от служителите по ЗМВР. Изразът, употребен в действащата Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. – „при
работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и
6,00 ч…..“ не сочи задължителност на полагането точно на 8 часови смени,
изключвайки 7 часови такива, а правна възможност да се определи такъв график,
при който служителите на МВР да покриват цялото денонощие, съобразно своята
численост в съответното подразделение.
Неоснователно е и възражението
на ответника, че коефициентът 1.143 в случая е неприложим, т.к. целта на този
коефициент е да определи така възнаграждението на работника или служителя, че
когато той работи 7 часа през нощта, да получава трудово възнаграждение за 8
часа, а в случая ищецът работи 8 часа през нощта, т. е. няма какво да се
"приравнява". Ако изводът в становището е верен, то служител, който
полага повече от 7 часа труд през нощта, ще бъде поставен в по-неблагоприятно
правно положение, защото за него "приравняване" няма да е налице,
което е недопустимо. От друга страна, липсата на приравняване ще постави в
неравностойно положение държавните служители в МВР спрямо работниците по
трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ.
Независимо, че чл.9г от
Наредбата за работното време, почивките и отпуските /който също е приложим
нормативен акт/, в една от редакциите си през процесния период - за периода от
01.01.2018г. до 17.07.2018г. - е предвиждал, че отработените часове от
служителя, които в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване
на работното време, са повече от часовете, определени съгласно чл. 9б, се
отчитат за извънреден труд по реда на чл. 149 КТ пред ИНСПЕКЦИЯТА ПО ТРУДА, без
превръщане на нощните часове в дневни, съдът намира, че тази разпоредба не следва
да се отчита при преценка на заплащането на тези часове. Тя касае ОТЧИТАНЕТО на
извънреден труд пред друг държавен орган - ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА, но не променя
характеристиката на труда, положен и изчислен чрез превръщане на нощния в
дневен такъв, като извънреден, в случай че надвишава нормативно определения
брой часове за периода. В случай, че при сумираното изчисляване на работното
време за съответния период се установи, че чрез превръщане на нощния труд в
дневен, работникът е положил повече от нормативно определените часове труд,
тази разпоредба не забранява неговото заплащане. На още по-силно основание
следва да се отчете, че тази разпоредба е обща за всички работници, които
работят при сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 КТ, и не
касае индивидуално работещите в системата на ЗМВР, а липсва спор в практиката,
че положения нощен труд за всички работещи се превръща в дневен такъв по
описаното правило на чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ. След като се установи положен
извънреден труд, независимо от начина на отчитането му в ИТ, той следва да бъде
заплатен от работодателя.
В случая, ответникът не само
не твърди, че е заплатил на ищеца дължимото допълнително възнаграждение за
положения за исковия период нощен труд в установения от експертизата по делото
размер, той оспорва, че такъв подлежи на обезщетяване.
Предвид обаче изложените от
съда правни изводи за основателност на исковата претенция за заплащане на нощен
труд за периода 01.02.2017г. – 31.12.2019г.,
получен при приложение на чл.9 ал.2 от НСОРЗ, след преобразуване на положените
часове нощен труд в дневен и отчитането му като извънреден, се налага извод, че
искът е основателен, и следва да се уважи изцяло в предявения след допуснатото
изменение размер от 1649.97лв.
По отношение на предявения
иск по чл.86, ал.1 ЗЗД:
Възнаграждението за
извънреден труд е част от задължението за заплащане на трудово възнаграждение,
за което е установен срок /месечно или тримесечно сумарно отчитане на работното
време/. В този смисъл ответникът е изпаднал в забава след изтичането на срока,
в който е следвало да заплати дължимото се възнаграждение. При съобразяване на
заключението на вещото лице съдът приема, че дължимата се лихва за забава за
уточнения период 01.04.2017г. – 31.01.2020г. върху
неизплатеното възнаграждение за извънреден труд от 1649.97лв.
за периода от 01.02.2017г. – 31.12.2019г., възлиза общо на сумата от
237.84лв. Предвид изложеното искът се явява
основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен в предявения си
размер след изменението.
При този изход на делото и
на основание чл. 78 ал. 1 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца деловодни разноски за депозит за вещо лице съразмерно уважената
част от исковите претенции в размер на 120 лв. Съобразно
изхода на делото и на основание чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.3, предложение второ
ЗА ищеца следва да бъде осъден да заплати на адв.П.П. адвокатско
възнаграждение. Съгласно чл.38, ал.2 ЗА
съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата
по чл. 36, ал. 2, който предвижда, че размерът на възнаграждението се определя
в договор между адвоката и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и
обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия
адвокатски съвет размер за съответния вид работа. По делото са предявени
уважени в предявения си размер два иска, всеки от които оценяем, и при
съобразяване на действащата към момента норма на чл.7, ал.2, т.1 и т.2, както и
чл.5, т.2 и чл.2, ал.5 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, минималния размер съобразно предявените искове
е 645.50 лв. която сума следва ответника да бъде
осъден да заплати на ищеца. Доколкото
размерът на възнаграждението се определя от съда, а не е заплатено от ищеца,
възражението на ответника за прекомерност на адв. хонорар не е релевантно и не
следва да се разглежда.
На
основание чл. 78 ал. 6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на Плевенския районен съд държавна такса върху цената на уважения иск в
размер на 116.00лв.
Воден от
горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА, на основание чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1, вр.чл.187 от ЗМВР,
Г.д. „Н.п.“***, представлявана от ***, ДА ЗАПЛАТИ на М.К.И., ЕГН **********, сумата 1649.97лв. - неизплатено
възнаграждение за положен извънреден труд, след превръщане на нощните часове
към дневни за периода 01.02.2017г. –
31.12.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на завеждане на делото – 31.01.2020г. до окончателното ѝ заплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.86 ЗЗД, Г.д. „Н.п.“***,
представлявана от ***, ДА ЗАПЛАТИ на
М.К.И., ЕГН **********, сумата от 237.84лв., представляваща
лихва за забава за периода от 01.04.2017г. – 31.01.2020г. върху неизплатеното
възнаграждение за извънреден труд от 1649.97лв.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Г.д. „Н.п.“***, представлявана
от ***, ДА ЗАПЛАТИ на М.К.И., ЕГН **********, направени по делото разноски в
размер на 765.50 лв.
ОСЪЖДА, на основание
чл.78, ал.6 от ГПК, Г.д. „Н.п.“***, представлявана от ***, да
заплати по сметка на Плевенския районен съд, разноски в размер на 116.00лв.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: