Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №21

 

гр. Сливница, 19.08.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

РАЙОНЕН СЪД- гр. СЛИВНИЦА, III^-ти състав, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕВЕНА ВЕЛИКОВА

                                                           

при секретаря Паулина Велкова, като разгледа докладваното от съдията н.а.х.д. № 791 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и следващите ЗАНН.

Образувано е по жалба на Г.К. /Hanna Kolisnichenko/, гражданин на Украйна, родена на *** г., с адрес ***/210, срещу наказателно постановление № 4379а-67/29.11.2018 г., издадено от Георги Паунов Георгиев- началник на ГПУ Калотина, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2000,00 лева на основание чл. чл. 53 ЗАНН и чл. 48, ал. 1, т. 3 ЗЧРБ за нарушение на чл. 34, вр. чл. 23, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ.

В жалбата са изложени твърдения за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление, доколкото жалбоподателката не е извършила твърдяното нарушение. Сочи се, че според всички печати в нейния паспорт общият брой дни на пребиваване в Република България в периода от 26.03.2018 г. до 31.10.2018 г. е бил 74 дни, поради което не е нарушена разпоредбата на чл. 34, вр. чл. 23, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ, като престоят й напълно отговаря на изискванията за краткосрочно пребиваване. Към жалбата е представено и заверено копие на паспорт за задгранично пътуване FM470129, изд. на 26.03.2018 г.

В проведеното публично съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява и не изпраща представител.

Процесуалният представител на въззиваемата страна оспорва жалбата, като развива подробно доводите си в представените по делото писмени бележки.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (наказателното постановление е било връчено на представител на жалбоподателя на 10.12.2018 г., видно от извършеното на гърба му отбелязване, а жалбата е подадена в РС- гр. Сливница на 17.12.2018 г.), до съответния родово и местно компетентен съд (съобразно изложените в АУАН фактически твърдения), от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност, с оглед което жалбата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

На 31.10.2018 г., около 20.00 часа, жалбоподателката Г.К. /Hanna Kolisnichenko/, гражданин на Украйна, родена на *** г., се намирала на ГКПП-Калотина на трасето за излизане от страната.

На жалбоподателката била извършена проверка от служителите на пункта- свидетелите М.Б.М., Х.Л.С. и К.К.К., в хода на която било проверено какъв е престоят на лицето в Република България.

Вследствие на извършената проверка свидетелят М.Б.М., на длъжност командир на отделение при ГКПП Калотина, ГПУ Калотина, съставил на жалбоподателката в присъствието на свидетелите при установяване на нарушението- Х.Л.С. и К.К.К., АУАН № 4379а-67 от 31.10.2018 г. за това, че на 31.10.2018 г., около 20.00 часа на ГПКК Калотина, за  излизане от страната, с лек автомобил марка „Алфа Ромео“, с български регистрационни табели № СВ 8939 МА, се е явило лицето Г.К. /Hanna Kolisnichenko/, родена на 14.12.21990 г. в Украйна, с паспорт № FM470129, издаден на 26.03.2018 г., като при извършване на гранична проверка се е установило, че същото е пребивавало в страната 115 дни при разрешено краткосрочно пребиваване до 90 дни в рамките на всеки 180-дневен период от датата на влизането в страната съгласно чл. 23, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ, с което е превишил престоя си с 25 дни- нарушение по чл. 34 ЗЧРБ. АУАН бил предявен на лицето за запознаване, като след съставянето му съдържанието му било съобщено на жалбоподателката на разбираем за нея език, за което били съставени два броя протоколи от 31.10.2018 г., с който жалбоподателката била уведомена още да се яви в 30-дневен срок, считано от третия ден след съставяне на АУАН, на ГКПП Калотина за връчване на наказателно постановление. В акта жалбоподателката направила възражение, че общото количество дни на пребиваването в България е преброено на двата паспорта, а не на един.

Въз основа на така съставения АУАН Георги Паунов Георгиев- началник на ГПУ Калотина, оправомощен да издава НП въз основа на Заповед рег. № 4078з-939/15.11.2018 г. на директора на РДГП Драгоман и Заповед № 8121з-817/09.07.2015 г. на министъра на вътрешните работи, издал наказателно постановление № 4379а-67/29.11.2018 г., за това, че на 31.10.2018 г., около 20.00 часа на ГПКК Калотина, за  излизане от страната, с лек автомобил марка „Алфа Ромео“, с български регистрационни табели № СВ 8939 МА, се е явило лицето Г.К. /Hanna Kolisnichenko/, родена на 14.12.21990 г. в Украйна, с паспорт № FM470129, издаден на 26.03.2018 г., като при извършване на гранична проверка в АИС- ГК се е установило, че лицето е пребивавало в страната 115 дни при разрешено краткосрочно пребиваване до 90 дни в рамките на всеки 180-дневен период от датата на влизането в страната съгласно чл. 23, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ, с което е превишил престоя си с 25 дни- нарушение по чл. 34, вр. чл. 23, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ, поради което и на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 48, ал. 1, т. 3 ЗЧРБ му наложил административно наказание „Глоба“ в размер на 2000,00 лв.

Наказателното постановление било връчено на Владислав Гургуров, в качеството му на пълномощник на жалбоподателката.

По делото е представено справка за пътуване на лице- чужд гражданин, от която се установява, че жалбоподателката многократно е влизала и излизала през границата на Р. България, като си е служила с издадените й три документа за самоличност- док. EP095408, док. FE151425 и док. FM470129, и трите издадени в Украйна. Видно от същата справка (макар и да не става ясно как има излизане на 01.08.2018 г. и на 15.09.2018 г. без в този времеви отрязък да има влизане), се установява, че в периода от 30.04.2018 г. до 31.10.2018 г. жалбоподателката е престояла на територията на Р.България общо 116 дни.

Изложената фактическа обстановка се установява от съвкупния анализ на събраните в хода на делото доказателства и доказателствени средства, а именно: писмените доказателства- АУАН № 4379а-67 от 31.10.2018 г., два броя протоколи от 31.10.2018 г., Заповед рег. № 4078з-939/15.11.2018 г. на директора на РДГП Драгоман, Заповед № 8121з-817/09.07.2015 г. на Министъра на вътрешните работи, два броя удостоверения съответно рег. № 407800-233 от 24.01.2019 г. и рег. № 407800-234 от 24.01.2019 г., копие от украински паспорт на жалбоподателя № FM470129 и пълномощно, както и от гласните доказателствени средства- показанията на свидетелите М.Б.М., Х.Л.С. и К.К.К..

Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства, приобщени от съда на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като същите са пряко относими към предмета на доказване по делото и са издадени от длъжностни лица в кръга на функциите им.

Съдът се позова и на показанията на свидетелите М.Б.М., Х.Л.С. и К.К.К., доколкото същите изложиха последователно вътрешно непротиворечиво възприетите от тях факти.

 При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, засягащ в голяма степен правата и интересите на физическите и юридически лица. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка, съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в АУАН или наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон, като в този смисъл на контрол подлежи и самият АУАН.

В настоящия случай съдът намира, че наказателното постановление е незаконосъобразно, тъй - като в производството по установяване на административно нарушение, а също и във стадия по издаване на наказателно постановление, са допуснати съществени процесуални нарушения, които са ограничили в значителна степен правото на нарушителя да разбере защо е ангажирана административнонаказателната му отговорност.

На първо място, съдът намира, че при издаване на АУАН и НП е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, доколкото, както в АУАН, така и в НП липсва надлежно описание на извършеното от жалбоподателя нарушение. От АУАН и НП не става ясно кога и къде е било извършено констатираното едва на 31.10.2018 г., нарушение. Даденото описание (в което дори липсват фактически твърдения за времето и мястото на извършване на деянието, а се съдържат само такива за времето и мястото на установяване на извършеното нарушение) е бланкетно и в този си вид прегражда възможността на жалбоподателя да разбере защо именно е била ангажирана административнонаказателната му отговорност, като за това сочи и направеното от жалбоподателката възражение в АУАН, още повече, съобразявайки, че жалбоподателя разполага с повече от един документи за самоличност, а в АУАН се сочи само този с № FM470129, издаден на 26.03.2018 г.. В допълнение следва да се посочи, че даденото в АУАН и НП описание на нарушението не съответства и на посочената като нарушена материалноправна норма на чл. 34 ЗЧРБ, предвиждаща задължението на чужденеца да напусне страната до изтичане на разрешения срок за пребиваване, която предполага да бъдат въведени и съответни фактически твърдения, че лицето не е напуснало страната до изтичане на разрешения срок, а не, че същият е бил превишен, доколкото само такова описание на нарушението би било съответно и на санкционната норма по чл. 48, ал. 1, т. 3 ЗЧРБ, предвиждаща санкция за чужденците, останали в страната след изтичане на срока за пребиваване. Надлежното описание на нарушението предполага контролният орган и АНО да посочат от фактическа страна, че на лицето е бил разрешен съответен срок на пребиваване, респ. че лицето пребивава краткосрочно на територията на България считано от определена дата, като в рамките на разрешения му срок не е напуснало страната, а е останало на територията на Република България дори и след изтичане на срока за пребиваване, като в този смисъл нарушението, което е формално такова, се явява извършено в първия ден след изтичане на разрешения срок за пребиваване и ненапускането на територията на Р. България, който ден е различен от деня на установяване, че лицето е нарушило разпоредбата на чл. 34 ЗЧРБ. В АУАН и НП липсват такива фактически твърдения, което от своя страна води и до нарушение на чл. 42, т. 4 и чл.  57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, което от своя страна също се явява самостоятелно основание за отмяна на атакуваното НП.

Посочените нарушения на разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН водят до незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление, като обстоятелството, че в периода от 30.04.2018 г. до 31.10.2018 г. жалбоподателката е престояла на територията на Р.България общо 116 дни, е ирелевантно, първо защото е недопустимо едва въззивната инстанция да въвежда фактите, касаещи извършеното административно нарушение и второ, защото допуснатите процесуални нарушения осуетяват напълно ангажирането на административнонаказателната отговорност на жалбоподателката. Следва да се отбележи, че при правилно изясняване на фактическата обстановка и по-конкретно времето и мястото на извършване на деянието вероятно би се достигнало и до друг извод за местната компетентност по смисъла на чл. 59, ал. 1 ЗАНН.

С оглед на всичко изложено до тук, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно следва да бъде изцяло отменено.

По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1, предл. 3-то и чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 334, т. 2 и чл. 336 НПК, Районен съд- гр. Сливница

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 4379а-67/29.11.2018 г., издадено от Георги Паунов Георгиев- началник на ГПУ Калотина, с което на Г.К. /Hanna Kolisnichenko/, гражданин на Украйна, родена на *** г., с адрес ***/210, е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2000,00 (две хиляди) лева на основание чл. чл. 53 ЗАНН и чл. 48, ал. 1, т. 3 ЗЧРБ за нарушение на чл. 34, вр. чл. 23, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – София област на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета АПК в 14-дневен срок, считано от получаване на съобщението за изготвянето му.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните!

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: