Р
Е Ш Е Н И Е
416
/ 19.2.2020г.
гр. Перник, 19.02.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, III-ти състав, в публичното съдебно
заседание, проведено на двадесет и трети януари, две хиляди и двадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА
при участието на секретаря Лили Добрева, като
разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 05614 по описа на съда за
2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Районен съд – гр. Перник е сезиран с
отрицателен установителен иск, предявен от Е.И.Т., с ЕГН: ********** и с адрес: ***, чрез
пълномощника й адв. А.Ц. – ПАК, срещу „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, с ЕИК: *********
и със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Лозенец”, ул. „Хенрик
Ибсен” № 15, ет. 6-7, с който се иска да бъде установено в отношенията между
страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 3000,73 лева, представляваща главница по
Договор за предоставяне на банков кредит от 26.01.2004г., за която сума в полза
на ответника по настоящото дело е издаден изпълнителен лист от 27.09.2010г. по ч. гр. д. № 7956/2010г. по описа на ПРС.
В предоставения от разпоредбата на чл. 131 ГПК едномесечен срок, ответникът е депозирал писмен отговор, в който признава
иска по основание и размер, като се съгласява, че възможността за принудително
удовлетворяване на вземането му е погасена по давност.
В съдебно заседание, проведено на 23.01.2020г.,
ответникът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. С нарочна
молба от 22.01.20202г. същия поддържа изложеното в писмения му отговор. Ищецът,
чрез процесуалния му представител, пледира за постановяване на решение по реда
на чл. 237 ГПК, с оглед направеното от ответната страна признание на иска.
След
като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК,
Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По
допустимостта:
Предявен
от страна на ищеца е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 вр. чл. 439 ГПК, който съдът намира за
допустим, респ. дължи произнасяне по него.
По
основателността:
В депозирания от ответника писмен
отговор на исковата молба, последният е заявил, че признава изцяло предявения
иск по основание и размер, като не оспорва обстоятелството, че правото му на
принудително удовлетворяване на процесното вземане е погасено с изтичане на
петгодишния давностен срок.
С
оглед горното, съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 237 ГПК, а
именно: ответникът признава исковете, ищецът е направил искане за постановяване
на решение при признание на иска, признато е право, с което страната може да се
разпорежда и признатото право не противоречи на правилата на закона или на
морала. Признатите искове се подкрепят от всички писмени доказателства по
делото, поради което и съдът намира, че следва да бъде признато за установено
че ответникът дължи на ищеца процесните суми.
Предвид
гореизложеното и на основание чл. 237 ГПК настоящият състав намира, че искът е
основателен и следва да бъде уважен, като на основание чл. 237 ал. 2 ГПК съдът
не следва да излага мотиви за това.
По разноските:
Предвид уважаване исковите претенции
на ищеца, право на разноски има само той. Същия е доказал такива в размер на
570,02 лева, от които: 450.00 лева за адвокатско възнаграждение и 120.02 лева –
държавна такса.
В
писмения отговор на ответника, последния е направил възражение за прекомерност
на платения адвокатски хонорар.
Съгласно
чл. 78 ал. 5 ГПК, по искане на страна, съдът може да намали присъдените
разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно действителната фактическа и
правна сложност на делото, но присъденият размер не може да е под минималния
предвиден такъв в чл.36 ЗА.
Съгласно
т. 3 от Тълкувателно решение № 6/2013г. ОСГКТ, основанието по чл. 78 ал. 5 ГПК
се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и
фактическата и правна сложност на делото. При намаляване на подлежащо на
присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78,
ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004
г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата
наредба минимален размер.
Съобразно
разпоредбите на Наредба № 1/09.07.2004
г. минималните размери на адвокатското възнаграждение за правните услуги на адвоката на ищеца за предявения
отрицателен установителен иск в исковия процес е в размер на 440.00 лева,
поради което и съдът намира, че възражението на ответника е неоснователно. Предвид
изложеното, съдът намира, че следва да осъди ответника да заплати на ищеца сумата
от 450.00лв., представляваща направени в исковото производство разноски за
адвокатско възнаграждение.
С
оглед гореизложеното и на основание чл. 237 ГПК, Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по иск, предявен от Е.И.Т., с ЕГН: ********** и с адрес: ***, срещу
„Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, с ЕИК: ********* и със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н „Лозенец”, ул. „Хенрик Ибсен” № 15, ет. 6-7, че Е.И.Т.
НЕ ДЪЛЖИ на ответното дружество сумата от 3000,73
лева, представляваща главница по Договор за предоставяне на банков кредит от
26.01.2004г., за която сума в полза на ответника по настоящото дело е издаден
изпълнителен лист от 27.09.2010г. по ч. гр. д. № 7956/2010г. по описа на ПРС, поради погасяване правото на принудително
удовлетворяване на вземането по давност.
ОСЪЖДА
„Фронтекс
Интернешънъл” ЕАД, с ЕИК: ********* и със седалище и адрес на управление: гр.
София, р-н „Лозенец”, ул. „Хенрик Ибсен” № 15, ет. 6-7, ДА ЗАПЛАТИ на Е.И.Т., с ЕГН: ********** и с адрес: *** сумата от 570,02 лева, представляваща направени
по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: