Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 381/2.3.2020г. Година
2020 Град Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд тридесет и осми състав
На двадесет
и седми февруари Година две хиляди и
двадесета
В публичното
съдебно заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: РОСИЦА ШКОДРОВА
като разгледа докладваното от Председателя наказателно административен
характер дело номер 293 по описа за две хиляди и двадесета година.
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП №23-0000624/25.11.2019г. на Началник ОО ”АА” в ГД
„АИ“ гр. Варна, с което на Д.С.И. е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 1500 лв
на основание чл.93в ал.17 т.1 от Закона за автомобилните превози.
ОСЪЖДА Д.С.И., ЕГН ********** да заплати на РД „АА“ – Варна,
на осн. чл.27е от Наредба за правната помощ
направените по делото разноски за възнаграждение на юристконсулт
в размер на 120 / сто и двадесет/ лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че мотивите
са изготвени.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
МОТИВИ: Производството е образувано по жалба на Д.С.И.
против НП на административно наказващият орган.
В жалбата си въззивника
сочи на незаконосъобразност на наказателното постановление. Счита за
нарушени чл.42 т.3,4,5 и 6 и чл.57 ал.1
т.5,6 и 10 от ЗАНН.
В допълнителна молба изразява становище, че е неясно дали се касае за едно
или няколко нарушения.Липсват данни за осъществен превоз за посочения период,
поради което е следвало да се проведе разследване по реда на чл.52 ал.4 от ЗАНН
или да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Процесуален представител на въззиваемата страна оспорва жалбата.
По същество моли НП да бъде потвърдено, а жалбата отхвърлена като
неоснователна. Претендира юристконсултско
възнаграждение.
След преценка на събраните по делото
доказателства съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 15.08.2019г. служители към ОО “АА”
Варна, сред които св. Ц., извършвали рутинни проверки на водачи, осъществяващи
обществени превози. КПП „Изворско“ било устроено на главен път гр. Добрич- гр.
Варна, на територията на гр. Варна.
Междувременно по същия пътен участък се движел въззивника,
който управлявал товарен автомобил „Даф“ с рег. №Х2100КА, собственост на „Бамзи-1“ ООД.
Около 09,20 часа на въззивника бил подаден сигнал
да преустанови движението си , след което служителите на АА пристъпили към проверка. По време на проверката от страна на
служителите на АА били поискани документите на въззивника.
Установено било, че превозното средство е оборудвано с аналогов тахограф, като при проверката на документите на въззивника не били представени тахографски
листи за период от 13.08.2019г.;13.00 часа до 15.08.2019г – 03.15 часа.
След като констатирали горното, срещу въззивника И.
бил съставен акт за установяване на административно нарушение. В съдържанието
на акта били описани установените факти, и била посочена правна квалификация на
извършеното нарушение. В графата за възражения въззивника
не вписал такива.
По АНП били приложени удостоверения за дейности и тахошайба.
Впоследствие на 25.11.2019г. било издадено НП, видно от съдържанието на
което административно наказващия орган изцяло е възприел фактическата
обстановка, описана в акта за установяване на административно нарушение. На
описаното нарушение била дадена правна квалификация по регл.165/2014г.
и въззивника бил санкциониран на осн.
чл.93в ал.17 т.1 от Закона за автомобилните превози.
Горната фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото
доказателства - показанията на разпитаният в с.з. свидетел Ц. и приложените по административонаказателната преписка и делото писмени
доказателства.
От приложения тахографски
лист е видно, че за периода 13.08.2019г.-15.08.2019г. водачът е бил на
разположение на дружеството, поради което и правилно е било прието, че същия не
се е намирал в почивка.
След служебна проверка на двата
документа съдът констатира, че и актосъставителя и административнонаказващият орган са изпълнили задълженията
си, произтичащи от ЗАНН - акта за установяване на административно нарушение е
бил съставен в тримесечния срок от откриване на нарушителя; спазен и тридневния
срок за възражения по АУАН; наказателното постановление е издадено в
шестмесечния преклузивен срок за издаването му. И
акта за установяване на административно нарушение и съставеното наказателно
постановление съдържат всички реквизити, изискуеми се от чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Административно наказващия орган
правилно, въз основа на събраните по административно наказателната преписка
доказателства, е направил извод, че и извършено административно нарушение като
правилно е определена правната му квалификация. При определяне на
административното наказание правилно е преценена приложимата санкционна норма
на ЗАвП и наказанието е било определено правилно по
вид и размер.
По отношение доводите, наведени от въззивника, съдът прецени тяхната неоснователност , предвид
на следното :
Въззивника
счита за нарушени чл.42 т.3,4,5 и 6 и
чл.57 ал.1 т.5,6 и 10 от ЗАНН.
Съдът не констатира да са допуснати
сочените нарушения, доколкото в съдържанието на АУАН се съдържат дата и място
на нарушението, описанието му , както и обстоятелствата на извършването му.
Посочени са конкретните нарушени законови разпоредби, а нарушителя е бил в
достатъчна степен индивидуализиран посредством трите си имена, ЕГН и адрес.
В НП нарушението е описано в пълнота, както и са посочени обстоятелствата на извършването му. Посочени
са конкретните нарушени законови разпоредби, както и факта, че НП подлежи на обжалване
в 7- дневен срок пред съответния Районен съд по местоизвършване
на нарушението.
В допълнителна молба се изразява становище, че е неясно дали се касае за
едно или няколко нарушения.
Съдът не констатира да е налице подобна неяснота, доколкото от АУАН и НП се
извежда осъществен състав на едно административно нарушение, за което и въззивникът е бил санкциониран.
Счита се, че липсват данни за осъществен превоз за посочения период, поради
което е следвало да се проведе разследване по реда на чл.52 ал.4 от ЗАНН или да
се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Както беше отбелязано по- горе, от приложения по преписката тахографски лист се установява, че за периода въззивникът е бил в позиция „на разположение“, поради което
и правилно е било прието, че следва да съхранява и представя за проверка тахографски листи за периода от 13,00 часа на 13.08.2019г.
, от когато е последното удостоверение, издадено от гр. Харманли.
Предвид констатираното противоречие
правилно не е било кредитирано последващото
удостоверение от 15.08.2019г. , издадено в гр. Добрич.
Съдът намери, че правилно от страна на наказващия орган не е била приложена
хипотезата на чл.28 от ЗАНН, тъй като конкретния случай не показва занижена
степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи от този вид и в
този смисъл правилно е било прието, че въззивникът
следва да бъде санкциониран за извършеното административно нарушение.
Като взе предвид гореизложеното,
съдът намери, че следва да потвърди
наказателното постановление като правилно и законосъобразно.
С решението си съдът присъди направените по делото разноски за
възнаграждение на юристконсулт.
Водим от горното,
съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: