Р Е Ш Е
Н И Е І-60
град Бургас
,14.04. 2020 година
Бургаският
окръжен съд , гражданска колегия ,
в публично заседание
на
.................единадесети март…………………..през
две
хиляди и двадесета година , в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ :Пламена Върбанова
Мл.с.Марина Мавродиева
при секретаря Ани Цветанова като разгледа
докладваното
от..съдията М.Карастанчева.в.гр.д. № 1578 по описа
за 2019 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното :
Делото е висящо пред настоящата
инстанция след отмяната с решение №
137/11.10.2019 г. по гр.д. № 4409/2018 г. по описа на ВКС на
постановеното по в.гр.д. № 553/2018 г. на БОС въззивно решение .Образувано
е било по въззивната жалба на Е.Н.Х. *** против решение № 11/24.01.2018 г., постановено
по гр. д. № 722/2016 г. по описа на РС-Айтос, с което е уважен предявения от А. Н. А. , с постоянно местоживеене в Р. Т. , , съдебен адрес Бургас, ул.
"Сливница" № 31, ет. 1, чрез адв. Тасков,
иск по чл. 42, б. "б", вр. чл. 25, ал. 1 ЗН против Е.Н.Х. , като е прогласена нищожността на саморъчно завещания
от 19.04.2016 г. на Н. М. К., ЕГН **********, починал на 25.04.2016 г. в гр. А., вписано в
Служба по вписванията към РС-Айтос с № 104
т. 4 дело № 1679/2016 г. г., тъй като ръкописният текст не е написан от
завещателя. С решението Е. Х. е осъдена да заплати на ищцата сумата от 1530. 32 лв. за разноски по делото.
Въззивницата изразява
недоволство от постановеното решение, като счита същото за неправилно,
незаконосъобразно и необосновано, постановено при нарушения на процесуалния
закон, тъй като районният съд се е произнесъл без да съобрази всички налични
доказателства и материали по делото, както и съдебно-графологични
експертизи, поотделно и в тяхната съвкупност. Посочено е, че съдът е извършил
незаконосъобразни действия в хода на производството, свързани с отстраняване на
важни доказателства за сравнителен материал по делото, в частност
съществуващата "тетрадка" на наследодателя К., както и разписка от същия, представени по делото и
разгледани от в. л. Сариев в изготвената от него СГЕ. Според въззивницата, доказателствата по делото, включително и
тези, събрани по изготвените съдебно-графологични
експертизи са разгледани и обсъдени от съда фрагментарно, а не в съвкупност, в
следствие на което е налице необоснованост на фактическите изводи на районния
съд и решението му не е мотивирано. Счита се за неправилен извода на АРС, че
липсват образци от ръкописен текст и не може да бъде направена идентификация на
изпълнителя на ръкописните текстове в двата документа (изследвани от тройната
експертиза), макар за същите да е доказано от вещите лица, че са подписани от
наследодателя, а освен това тройната експертиза не е ползвала за изследването
си сравнителния материал "тетрадка" и пътен лист по делото, което
компрометира заключението като непълно и невсеобхватно. В тази връзка се
посочва, че от всички текстови материали по делото се доказва, че са изписани
от едно и също лице, включително и тези, които лично изхождат от наследодателя
и са доказано подписани от него (разписката по делото), което е достатъчен
белег на достоверност на сравнителния материал. Поради това, според въззивницата изводите на съда, че за сравнителен материал
следва да се използва само ръкописен текст, който изрично е подписан от
наследодателя, противоречат на съдебната практика, за което се цитират решения
на ВКС. Посочва се също, че докладът на делото е бланкетен и съдът не е
разпределил правилно доказателствената тежест за страните, като по този начин
доказателственият процес е опорочен. В заключение, въззивницата
счита за неправилен извода на АРС, че завещанието е неавтентично, като
констатациите му в обжалваното решение са необосновани и не кореспондират със
събрания доказателствен материал, разгледан и изследван в неговата съвкупност.
Неправилно и незаконосъобразно са присъдени в цялост и разноски на ищцата, тъй
като по делото не е представен списък по чл. 80 ГПК, както и доказателства за
заплащане на суми, които да бъдат присъдени. Моли въззивния
съд да отмени първоинстанционното решение и вместо него да постанови друго, с
което да отхвърли исковите претенции като неоснователни, като по отношение на
евентуалния иск по чл. 30 ЗН се моли да бъдат взети предвид възраженията в
писмения отговор на исковата молба. Претендират се направените по делото
съдебни разноски и адв. възнаграждение.
2.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен
отговор от въззиваемата страна А.А., чрез
пълномощника й адв. Тасков, в който са
изложени подробни съображения за неоснователност на въззивната
жалба. Посочва се, че установената по делото липса на сравнителен материал се
дължи не само на липса на "нотариални документи", но и на проявената
процесуална пасивност на ответницата, която въпреки многократно дадената й
възможност не е представила и не е поискала събирането на нито един документ,
който да съставлява достоверен сравнителен материал. В тази връзка се излагат
подробни доводи за неоснователност на възраженията на въззивницата
за необоснованост на обжалваното решение. Оспорват се и възраженията във въззивната жалба за неправилно разпределена доказателствена
тежест от съда, тъй като същият изрично е указал на ответницата, че тежестта на
доказване се носи от нея. За безпредметни се считат възраженията по евентуалния
иск по чл. 30 ЗН, тъй като по същия съдът не се е произнасял, предвид
уважаването на главния иск. Възразява срещу доказателствените искания на въззивницата и счита, че не следва да бъдат допускани от въззивния съд, като излага съображения. Моли съда да остави
без уважение въззивната жалба като неоснователна и да
потвърди решението на АРС като правилно и законосъобразно. Не са направени
доказателствени искания.
Въззивната жалба е подадена
в двуседмичния срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и от легитимирано лице, което има
правен интерес от обжалването, поради което същата е допустима и следва да бъде
разгледана по същество. С оглед дадените от върховната инстанция задължителни
указания на осн.чл.
294 от ГПК при повторното гледане на делото от настоящата инстанция е била назначена
повторна тройна графическа експертиза
за разрешаването на спора по
автентичността на саморъчното завещание ,предмет на оспорване ,вещите
лица по която при изготвяне на заключението са работили върху целия сравнителен материал ,представен
по делото ,включително и по оспорените сравнителни образци/представената по
делото „тетрадка“,на която е изписано името на наследодателя К.;разписката за
получена от завещателя сума
,предоставена от ответницата и плик
,в който саморъчното завещание е било
предоставено за съхранение от нотариус;пътен лист /.Доколкото съдът е приел ,че няма пречка
задачата да бъде поставена за изпълнение на вещите лица по назначената от
първоинстанционния съд тройна съдебно-почеркова
експертиза ,настоящият съд е счел ,че допълнителното заключение следва да бъде
изготвено именно от тези три вещи лица ,които при отговор на поставените
въпроси относно автентичността на
оспореното завещания да работят върху целия сравнителен материал ,представен
по делото.
Бургаският окръжен съд, като
взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства
и съобрази разпоредбите на закона, както
и задължителните указания на върховната инстанция ,дадени в постановеното по
реда на чл. 290 от ГПК отменително
решение,приема за установено следното:
Производството по гр. д. № 722/2016 г. по
описа на РС-Айтос е образувано по исковата молба на А. Н. А. , с която са предявени
евентуално съединени искове против Е. Н. Х. , като главният иск е с
правно основание чл. 42, б. "б", вр. чл. 25, ал. 1 ЗН – за обявяване
за нищожно на саморъчно завещание от 19.04.2016 г., вписано в Служба по
вписванията гр. Айтос с вх. № 3740/26.08.2016 г., акт № *, том *, д. № */2016 г.,
с което наследодателят Н. М. К., починал на 25.04.2016
г., е завещал на Е. Х. цялото си имущество, а евентуалният иск е с
правно основание чл. 30 ЗН – за намаляване на извършеното завещателно
разпореждане до размера на притежаваната от ищцата запазена част от 1/3 от
наследствената маса.
По делото е безспорно, а и от представеното
удостоверение за наследници № 1837/12.05.2016 г. е видно, че наследодателят Н.
М. К., починал на
25.04.2016 г., е оставил след смъртта си за свои законни наследници двете си
дъщери А. Н. А.. (ищцата) и
Е. Н. Х. (ответницата). Не се спори,
че наследодателят е бил в граждански брак с лицето С. Р. Х., който е бил
прекратен с развод през 1992 г.
В исковата молба
се твърди, че към момента на смъртта си наследодателят К. е притежавал следното
имущество: 1/. Двуетажна масивна жилищна сграда, със ЗП от 35 кв. м., в
землището на гр. А., извън регулационния план, построена върху поземлен имот с
пл. № 670 по кадастралната карта на ЗЗП "Провадийско шосе", с площ на
поземления имот от 895 кв. м., при описани граници, съгласно нотариален акт № */2013 г. на нотариус № 324 в района на APC; 2/.
Поземленият имот с пл. № 670 по кадастралната карта на ЗЗП "Провадийско
шосе", върху който е изградена описаната по-горе сграда, с площ на имота
от 895 кв. м., при описани граници, придобит чрез договор за покупко-продажба
от Община Айтос; 3/. 1/2 ид. ч. от "дворно
място, съставляващо имот пл. № 1099, кв. 36 пo плана
на гр. А., цялото с плoщ от 225 кв. м., пpи описани граници, заедно с построените в него жилищна
сграда, навес и всички останали постройки и насаждения", закупен от
наследодателя и лицето С. Р. А.с нотариален акт № */1978г. на АРС.
Със саморъчно завещание от 19.04.2016 г. (л.
9) бащата на страните Н. М. К. е завещал на ответницата Е. Н. Х. всичките си свои движими
вещи и недвижими имоти на територията на Р България, пари, влогове и
ценности, които притежава към момента на смъртта си. Саморъчното завещание е
вписано в Служба по вписванията гр. Айтос на 26.08.2016 г., вх. рег. № 3740,
акт № *,т.*,дело №
1679/2016 г.
Ищцата твърди, че
това завещание е нищожно, тъй като не е написано от наследодателя и не е
подписано от него, поради което моли съда да обяви неговата нищожност. При
условията на евентуалност, ако съдът приеме, че завещанието е валидно и е
породило своите правни последици, ищцата твърди, че с процесното
универсално завещателно разпореждане се накърнява нейната запазена част от
наследството в размер на 1/3, с която се иска същото да бъде намалено.
С депозирания в срока по чл.
131 ГПК писмен отговор ответницата Х. е оспорила твърденията на ищцата за нищожност
на саморъчното завещание с твърдението, че същото е написано и подписано от
наследодателя. Относно евентуалния иск по чл. 30 ЗН ответницата е заявила, че
същият е частично основателен единствено по отношение на посоченото
наследствено имущество, посочено в исковата молба по т. 1 – двуетажната масивна
жилищна сграда в гр. Айтос с площ от 35 кв. м. и по т. 2 – поземления имот с
пл. № 670 по кад. карта на ЗЗП "Провадийско
шосе" с площ от 895 кв. м., върху който е изградена горната сграда, като е
признала, че относно това наследствено имущество запазената част на ищцата е в
размер на 1/3. По отношение на недвижимия имот по т. 3 от исковата молба – имот
пл. № 1099, кв. 36, ведно с построената в него жилищна сграда..., ответницата
твърди, че същият не е бил собственост на завещателя към момента на откриване
на наследството, а е нейна лична собственост, дарен й от майка й С. Р. Х.,
на която имотът е бил възложен в дял по силата на съдебна спогодба за делба по
гр. д. № 1160/1993 г. по описа на АРС, при заплащане от нейна страна на парично
уравнение на дела на бившия й съпруг. Поради това ответницата счита, че към
момента на откриване на наследството този имот не е бил в патримониума
на наследодателя и не следва да бъде приобщен към наследствената маса.
В тази връзка, ответницата е представила издадена от
наследодателя "разписка" (л. 84) за това, че същият е получил от С. Р. парите
за дела му от къщата, за която твърди, че е написаната и подписана от него.
Разписката е оспорена от ищцата като неистински документ, като от заключенията
и на трите извършени пред районния съд съдебно-графологични
експертизи е установено, че подписът в документа е изпълнен от наследодателя К., поради което следва да се приеме, че разписката е
истински, автентичен документ.
За установяване
автентичността на саморъчното завещание от 19.04.2016 г. са извършени и приети от първоинстанционния съд две единични съдебно-графологични експертизи и една тройна експертиза.
Извършена и приета е и съдебно-техническа експертиза относно стойността на
наследствената маса към момента на откриване на наследството.
С обжалваното решение
първоинстанционният съд е приел, че ответницата не е доказaла
автентичността на завещанието, извършено в нейна полза, като въпреки
разпределената доказателствена тежест и конкретните указания на съда не са
събрани категорични доказателства в полза на защитното твърдение на
ответницата, че саморъчното завещание на наследодателя К. е автентично.
Посочено е, че многократно при допускане на експертизите на почерка съдът е
указвал на ответницата, че следва да представи или да посочи от къде вещото
лице може да се снабди с достоверен и достатъчен по количество материал за
нуждите на експертизата, но въпреки това, при условията на пълно и главно
доказване ответницата Х. е успяла да докаже единствено, че подписът под
саморъчното завещание е положен от наследодателя. В тази връзка е прието, че
заключението на в. л. Р. и на тройната съдебно-почеркова
експертиза, съгласно които ръкописният текст в Разписка и Саморъчно завещание
са написани от едно и също лице, не е достатъчно, за да обоснове автентичността
на документа като написан от наследодателя. Предвид това, районният съд е
приел, че завещанието е неавтентично, т. к. като не е установено по категоричен
начин същото да е написано oт завещателя, поради
което предявеният иск пo чл. 42, б. "б",
вр. чл. 25, aл. 1 ЗН е уважен като основателен и
саморъчното завещание е прогласено за нищожно.
Предвид
уважаването на главния иск за нищожност на завещанието, районният съд не е
разгледал предявения евентуален иск по чл. 30 ЗН за намаляване на завещателното
разпореждане и за възстановяване на запазената част на ищцата.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, а по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. При тази служебна
проверка, настоящата инстанция намира, че постановеното от БРС решение е
валидно и допустимо.
С оглед релевираните
във въззивната жалба оплаквания и след самостоятелна
преценка на доказателствата по делото, имайки
предвид и дадените в отменителното решение на
Върховния съд задължителни указания , Бургаският окръжен съд
намира, че първоинстанционното решение е неправилно, по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 42, б. "б" ЗН,
за да е валидно и да породи правни последици, саморъчното завещание следва да отговаря на изискванията на чл. 25, ал. 1 ЗН – да е
изцяло написано ръкописно от завещателя, да съдържа означение на датата на
съставянето му и да е подписано от него, като подписът трябва да е поставен
след завещателните разпореждания. Липсата на която и да е от горните
предпоставки обосновава нищожност на завещанието на основание чл. 42, б.
"б" ЗН.
Спорният по
делото въпрос е дали саморъчно завещание от 19.04.2016 г. е написано от
завещателя и дали е подписано от него. За установяване на тези обстоятелства в
първоинстанционното производство са извършени и приети три експертизи – две
единични и една тройна съдебно-графологични
експертиза.
И в трите графологични
експертизи е дадено категорично становище от вещите лица, че подписът в
саморъчното завещание от 19.04.2016 г. е изпълнен от Н. К., поради което въззивният съд няма да се спира на заключенията в тази им
част.
Относно изписването от
завещателя на ръкописния текст на завещанието първата единична експертиза е
категорична, че завещанието е написано от него, докато втората единична и
тройната експертизи не дават отговор на този въпрос поради липса , според
вещите лица, на достоверни образци от ръкописен текст, изписан от
наследодателя.
В първата единична експертиза
са използвани следните сравнителни образци от почерк и положени подписи от
наследодателя К..: почерк от ръкописно изписани текстове в лична тетрадка през
1967-69 г. /приложена към заключението/; почерк от ръкописно изписан текст от К.
в разписка за получена сума за дела от къщата /л. 84 от първоинстанционното
дело/; почерк от ръкописно изписан текст върху плик, с който К. предал
завещанието за съхранение при нотариус /приложен към експертизата/; почерк,
отразен в два положени подписа в протокол от 12.10.1994 г. за съдебна
делба-спогодба /л. 54/; почерк, отразен в положен подпис за „купувач“ в договор
№ ../17.03.2015 г. за покупка от [община] на земеделска земя /л. 11/; почерк,
отразен в положени подписи в заявление-декларация за получаване на 2 бр. лични
карти от 2000 г. и от 2010 г. /приложени към заключението/. При извършеното
изследване на почерка в завещанието и на почерка в сравнителните образци вещото
лице е констатирало съвпадения по посочени общи и частни графически признаци,
които съвпадения са характерни, индивидуални, устойчиви, повтарящи се и в
своята съвкупност и взаимно разположение са достатъчни за извода, че са
идентични помежду си, т. е. са изписани от едно и също лице - наследодателя на
страните К.. По тези съображения становището на експерта е, че ръкописният
текст в саморъчно написаното завещание е изписан от наследодателя.
Това заключение е било оспорено от ищцата. Оспорването е прието от
първоинстанционния съд за основателно, поради което е допусната повторна
единична експертиза с указание да се ползват за сравнителен материал попълвани
от наследодателя документи пред нотариус, пред органите на МВР, пред общината и
общински служби, или документи, попълвани пред работодател или пред НОИ. По
този начин за новото изследване е изключен ползваният от първото вещо лице
сравнителен материал с изключение на делбения протокол от 12.10.1994 г .
Втората единична експертиза не е изследвала ръкописния текст на завещанието и
не е дала отговор на въпроса дали същият е изписан от наследодателя. Посочено
е, че поради непредставяне на достоверен сравнителен материал от ръкописен
почерк на лицето не е възможна идентификацията на същия. Въпреки това в
съдебното заседание вещото лице е заявило, че е изследвало текста в сравнение с
подписите, тъй като транскрипцията е буквена, и е установило сходство в начина
на изписване на ръкописния текст и подписите, но това е само сходство, което е
крайно недостатъчно дори за вероятно заключение като графичен материал. За
извършване на тройната експертиза първоинстанционният съд указал на експертите
да се снабдят с достоверен сравнителен материал от ОД на МВР, структурите на
РУ, [община] и МБАЛ А.. В експертизата е посочено, че автентични достоверни
образци от ръкописен текст на наследодателя не са представени от страните по
делото, поради което не може да бъде извършена идентификацията на изпълнителя
на ръкописните текстове в саморъчното завещание и в разписката. При
сравнителното изследване на почерка в завещанието и в разписката експертите са
установили съвпадения в посочени общи и частни признаци, които съвпадения са
устойчиви и трайни и образуват идентификационна съвкупност, достатъчна за
извода, че почеркът в разписката и в саморъчното завещание е идентичен, т. е.
ръкописните текстове в двата документа са написани от едно и също лице. Въпреки
констатирането на горните съответствия, тройната експертиза не е отговорила на
спорния по делото въпрос - дали ръкописният текст на завещанието е изписан от
наследодателя. В конкретния случай, при наличието на три заключения, даващи
различен отговор (всъщност има отговор само от първата единична експертиза, а
останалите две експертизи не са се ангажирали с такъв) на основния спорен
въпрос по делото дали саморъчното завещание от 19.04.2016 г. е автентично –
написано саморъчно от завещателя, и при категоричната установеност от трите
експертизи на подписването на завещателното разпореждане от наследодателя, въззивният съд е назначил нова тройна съдебно – графологична експертиза ,която да ползва целия приложен
сравнителен материал ,за да се разреши основният спор дали текстът на завещанието е написан от завещателя.
В отменителното решение на Върховния касационен съд се сочи
:“Осигуряването на сравнителен материал /”образци за сравнително изследване” по
смисъла на пар. 1, т. 5 от ДР на Наредба №
2/29.06.2015 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите
лица/ е в тежест на лицето, ползващо се от завещанието /решение №
821/19.11.2010 г. по гр. д. № 1906/2009 г. на ВКС, І-во г. о./.
При спор относно автентичността на завещанието най-често се използват т. н.
„свободни” сравнителни образци - такива, които са съставени независимо от
възникналия между страните правен спор /не са съставени с оглед на процеса/.
Такива могат да бъдат писма, записки, дневници и др. п. В теорията се приема,
че тъй като при тях няма елементи на умишлено изменение на почерка, те са
твърде подходящи за използване в качеството на сравнителни образци. Няма
изискване сравнителният материал да е от официален
5.
документ /решение
№ 256 от 30.10.2014 г. по гр. д. № 3196/2014 г. на ВКС, I-во г. о./ или да
материализира изявление, направено пред държавен орган, за да се приеме, че
същият е автентичен. Когато възникне спор относно автентичността на
сравнителния материал простото твърдение на имащата интерес от това насрещна
страна, че сравнителните образци - обект на изследване, не изхождат от
завещателя, не е достатъчно да внесе съмнение в заключението на експертизата;
оспорващият сравнителния материал следва да проведе насрещно доказване, като е
достатъчно същото да бъде непълно, като представи друг сравнителен материал, за
който по категоричен начин може да се приеме, че е изготвен от завещателя, и
който да бъде съобразен от вещото лице и от съда, за да разколебае изводите във
връзка с автентичността. В този смисъл е утвърдената съдебна практика: решение
№ 171 от 18.06.2009 г. по гр. д. № 6412/2007 г. на ВКС, I-во г. о., решение №
60 от 23.04.2013 г. по гр. д. № 693/2012 г. на ВКС, II-ро г. о., решение № 256
от 30.10.2014 г. по гр. д. № 3196/2014 г. на ВКС, I-во г. о. Преди да постави
задачата на графичната експертиза, съдът следва да уведоми страните кой
сравнителен материал счита за достоверен и защо. В случай, че насрещното
доказване не е проведено успешно, следва да се стъпи на оспорения сравнителен
материал, който да бъде изследван от вещото лице…..
За разрешаване на спора по автентичността на саморъчното завещание вещото лице
С. е изследвало няколко документа, представляващи сравнителен материал, сред
които тетрадка, която ползващата се от завещанието ответница е предоставила на
вещото лице, разписка, представена от нея по делото, и плик, в който
саморъчното завещание е било предоставено за съхранение при нотариус /копие от
него е приложено към заключението на вещото лице/. По отношение на разписката
за получена от завещателя сума е било установено, че тя е подписана от
завещателя, а заплащането на сумата, за което този документ е бил съставен, е
установено от показанията на свидетелката Й.
К./л. 89 от първоинстанционното дело/. Установено е и това, че почеркът
в разписката и в саморъчното завещание е идентичен, т. е. ръкописните текстове
в двата документа са изпълнени от едно и също лице според заключението на
тройната графична експертиза. Експертът Р., изготвил втората единична
експертиза, е взел предвид и факта, че транскрипцията на подписа на завещателя
е буквена, поради което е изследвал текста в сравнение с подписите на сравнителните
образци, при което е установил сходство в начина на изписване на ръкописния
текст и подписите /според изявленията му в съдебното заседание на л. 224 от
първоинстанционното дело/. Възраженията, с които е оспорена автентичността, а
оттам - и достоверността на тетрадката, разписката и на плика, в който е било
поставено саморъчното завещание, не са подкрепени с никакви доказателства, т.
е. твърдението, че тези образци не изхождат от завещателя, не е доказано. По
отношение на останалите документи, изследвани от вещите лица по трите
експертизи, не са наведени възражения, а представените с молба вх. №
3092/07.06.2017 г. заявление и пътен лист /л.л.
145-147 от първоинстанционното дело/ не са били обект на изследване.
Съобразно с тези данни по делото следва да се приеме, че насрещното доказване
във връзка с достоверността на сравнителния материал е неуспешно, поради което
е неуспешно и оспорването на същия. Ето защо не е имало основание оспорените
образци за сравнително изследване да бъдат изключени от предмета на изследване
от вещите лица по втората единична и тройната експертизи. Крайният извод на въззивния съд в този смисъл е правилен. Това от своя страна
обаче е налагало въззивният съд да допусне изслушване
на нова експертиза, при искане във въззивната жалба в
този смисъл, като възложи на вещото лице при изготвяне на заключението да
работи върху целия сравнителен материал, тъй като не е доказана неговата
недостоверност. Като не е процедирал по този начин, въззивният
съд е допуснал съществено процесуално нарушение, довело до неправилност на
обжалваното решение……………………………………………………………..“
Представената от
ответницата "разписка" е оспорена от ищцата като неистински документ,
което оспорване е неуспешно проведено, тъй като по делото е категорично
установено и от трите графологични експертизи, че
"разписката" е подписана от наследодателя, поради което като частен
документ същата удостоверява, че направените в нея изявления изхождат от
наследодателя К. (чл. 180 ГПК). Пликът, в който е било поставено завещанието е
бил оставен на съхранение при нотариуса от наследодателя и върху него саморъчно
е изписано името му, обстоятелства заявени от експерта Сариев в съдебното
заседание. А що се отнася до т. нар. "тетрадка", следва да се отбележи, че и неподписаният частен
документ, какъвто в случая е "тетрадката" може да бъде доказателство
за целите на изследването, като съдът преценява доказателствената му сила
свободно, по вътрешно убеждение и с оглед на всички данни по делото (в този
смисъл – Решение № 211/ 06.01.2014 г. по гр. д. № 388/2012 г. на ВКС, ІІ г.
о.), поради което неоснователен е довода на ищцата, възприет и от районния съд,
че "тетрадката" не съставлява "документ" по смисъла на чл.
178 ГПК и не следва да бъде част от сравнителния материал по делото. Отделно от
това, съдебната практика на ВКС е постоянна в становището, че простото
оспорване, че сравнителните образци, които са били обект на изследване, не
изхождат от завещателя, не е достатъчно да внесе съмнение в заключението на графологичната експертиза, като при оспорване на
сравнителния материал, оспорващата го страна следва да представи други
доказателства, които да бъдат съобразени от експерта, за да се разколебаят
изводите му по този въпрос. Да се приеме, че завещанието не е автентично,
поради спор относно автентичността на представения сравнителен материал
означава във всеки случай простото оспорване на представените образци от
имащата интерес от това страна да е достатъчно основание да се приеме, че
завещанието е нищожно, без да е проведено насрещно доказване от оспорващата
образците страна. В горния смисъл са Решение № 60/23.04.2013 г. по гр. д. №
693/2012 г. на ВКС, ІІ г. о., Решение № 123/07.04.2014 г. по гр. д. № 2393/2013
г. на ВКС, ІV г. о., които се споделят и от настоящата инстанция. А в конкретния
случай, от страна на ищцата не са били представени каквито и
6.
да било доказателства, които
да се ползват от вещото лице с оглед оспорването от нея на сравнителния
материал, поради което АРС неправилно е изключил и малкия наличен такъв материал
по делото и по този начин неоснователно е ограничил изследванията на вещите
лица по втората единична и тройната графологични
експертизи, задължавайки ги да ползват единствено документи от ОДМВР, Община
Айтос, НОИ и т. н
При тази фактическа обстановка настоящият съдебен състав е назначил
нова тройна съдебно-почеркова експертиза ,вещите лица
по която да дадат заключение по основния спорен въпрос по делото / а именно да
се установи дали текстът на завещанието е саморъчно написан от наследодателя К./,ползвайки
целият сравнителен материал от името на наследодателя ,представен по
делото и описан по-горе.Експертизата е
била изготвена от вещите лица Н.Р.,Щ.Н. и
Д.А. и в крайна сметка заключението на вещите лица е категорично ,че
буквено-цифровия ръкописен текст на
завещанието ,предмет на експертизата , е изписан от лицето Н. М.К.,както и от
него е положен подписът под текста на завещанието .При проведеното сравнително
изследване между почерка,отразен в буквено-цифровия ръкописен текст на
завещанието ,обект на експертизата и почерка ,отразен в ръкописните
текстове-сравнителни образци ,са установени съществени съвпадения на характеризиращи ги общи графически
признаци на почерка ,а също и в частните
,по-характерни варианти ,които вещите лица подробно описват в
заключението си .Вещите лица са категорични ,че
посочените съвпадания в общите и частните графически признаци на почерка са характерни
,устойчиви -индивидуални и образуват идентификационна съвкупност ,която
дава основание да се направи извод ,че буквено-цифровия ръкописен текст ,посочен като обект на
експертизата , е изписан именно от лицето Н. М. К. . Следва да се има предвид също, че до тези изводите са
стигнали вещите лица и от втората единична експертиза на в. л. Р. и
тройната експертиза на вещите лица Б., В. и В., но поради неправилното им
ограничаване от районния съд за ползване на сравнителен материал, вещите лица
не са се ангажирали с конкретно становище и не са отговорили на спорния въпрос
– дали текста в завещанието е написан от завещателя, като са приели, че липсват
автентични достоверни образци от ръкописен текст на наследодателя.
Районният
съд не е взел предвид, че ищцата не е представила доказателства, от които да се
наложат други изводи, тъй като оспорването й на сравнителния материал е само
формално, без да е установила с относими
доказателства, че образците не изхождат от наследодателя, а от друго лице. В
тази връзка неоснователно, нелогично и неправдоподобно е твърдението на ищцата, че завещанието е написано от
трето лице при полагане на усилия за наподобяване почерка на завещателя, при
положение, че не е проведено и насрещно доказване за подобен извод.
Предвид изложените съображения, с оглед категоричното
заключение на назначената от настоящия
съд нова тройна графологична експертиза , с което кореспондират и втората
единична и тройната графологична експертиза пред районния съд относно съществените съвпадения на общите и
частни графични признаци в ръкописните текстове на "разписката" и
"завещанието", както и относно факта, че завещанието подписано от
завещателя, въззивният съд намира, че съвкупният
анализ на заключенията на вещите лица и останалите ангажирани по делото писмени
доказателства водят до извода, че саморъчното завещание от 19.04.2016 г., с
което наследодателят на страните К. е
завещал цялото си имущество на дъщеря си – ответницата Е. Х., е написано и подписано от завещателя,
поради което е автентично, действително и е породило правно действие. В случая
не е установено нарушение на разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗН, поради което
предявеният иск по чл. 42, б. "б" ЗН е неоснователен и недоказан и
следва да се отхвърли.
Ето защо, поради несъвпадане изводите на
настоящата инстанция с тези на районния съд, постановеното от АРС решение, с
което иска за нищожност на завещанието е уважен, следва да бъде отменено като
неправилно и незаконосъобразно, като се постанови ново решение по съществото на
спора, с което иска по чл. 42, б. "б" ЗН се отхвърли като
неоснователен.
С оглед отхвърлянето на
главния иск, настоящият въззивен съд следва да
разгледа предявения при условията на евентуалност иск по чл. 30, ал. 1 ЗН, по
който първоинстанционният съд не се е произнесъл (чл. 271, ал. 2 ГПК).
Безспорно е по делото, че страните А.А. и Е. Х. са наследници по закон – дъщери на Н. К., починал на 25.04.2016 г.
Ищцата в качеството си на наследник по закон е предявила иск по чл. 30, ал. 1 ЗН за възстановяване на запазената й част от наследството на наследодателя и за
намаляване на извършеното от него завещателно разпореждане, с което е завещал
със саморъчно завещание на ответницата цялото си движимо и недвижимо имущество.
В исковата молба се твърди, че към момента на
смъртта си наследодателят е притежавал следното имущество: 1/. Двуетажна
масивна жилищна сграда, със ЗП от 35 кв. м., в землището на гр. А., извън
регулационния план, построена върху поземлен имот с пл. № 670 по кад. карта на ЗЗП "Провадийско шосе", с площ на
поземления имот от 895 кв. м., при описани граници, съгласно нотариален акт 191/2013 г. на нотариус № 324 в района на APC; 2/.
Поземленият имот с пл. № 670 по кад. карта
7.
на ЗЗП "Провадийско шосе", върху който е изградена описаната
по-горе сграда, с площ на имота от 895 кв. м., при описани граници, придобит
чрез договор за покупко-продажба от Община Айтос; 3/. 1/2 ид.
ч. от "дворно място, съставляващо имот пл. № 1099, кв. 36 пo плана на гр. А., цялото с плoщ
от 225 кв. м., пpи описани граници, заедно с
построените в него жилищна сграда, навес и всички останали постройки и
насаждения", закупен от наследодателя и лицето С. Р. А.с
нотариален акт № 34, том 3,д.№ 598/1978 г. . на АРС.
По делото са представени
писмени доказателства относно съдържанието на наследствената маса, останала
след смъртта на Н. К., приета е и
съдебно-техническа експертиза за остойностяване на имуществото му към момента
на откриване на наследството, които в случая са неотносими,
по изложените по-долу съображения.
Със саморъчно завещание от 19.04.2016 г.
бащата на страните Н. М. К. е завещал на ответницата Е. Н. Х. всичките си
свои движими вещи и недвижими имоти на територията на Р. България, пари, влогове и
ценности, които притежава към момента на смъртта си.
С оглед съдържанието на завещанието и изразената от
наследодателя воля, въззивният съд приема, че е
налице универсално (общо) завещание по смисъла на чл. 16, ал. 1 ЗН в полза на
ответницата, която е и наследник по закон на завещателя.
Съгласно чл. 28, ал. 1 ЗН, когато
наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може със
завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява
тяхна запазена част от наследството, а според ал. 2 на същата норма – частта от
наследството вън от запазената част е разполагаемата част на наследодателя, с
която същият може да се разпорежда. Размерите на запазените части на
наследниците са уредени в разпоредбата на чл. 29, ал. 1 ЗН, според която
запазената част на низходящи (вкл. и осиновените), когато наследодателят не е
оставил съпруг, е: при едно дете или низходящи от него – 1/2, а при две и
повече деца или низходящи от тях – 2/3 от имуществото на наследодателя.
Съгласно чл. 30, ал. 1 ЗН,
наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на
тази част, защото наследодателят се е разпоредил изцяло или частично със своето
имущество с направени завещания или дарения, може да иска намаляването им, за
да бъде възстановена неговата запазена част. За да се определи разполагаемата
част, както и размерът на запазената част на наследника, се образува
наследствена маса от всички имоти, които са принадлежали на наследодателя в
момента на смъртта му, по правилата на чл. 31 ЗН. В настоящия случай, тъй като процесното завещание е универсално, не следва са се
образува наследствена маса по чл. 31 ЗН.
По този въпрос е налице постоянна практика на
ВКС по чл. 290 ГПК, която се споделя от настоящия състав, изразена в Решение №
25/12.02.2016 г. по гр. д. № 4119/2015 г. на ВКС, І г. о., Решение №
55/26.04.2016 г. по гр. д. № 6020/2015 г. на ВКС, ІІ г. о., Решение №
14/24.04.2014 г. по гр. д. № 1398/2013 г. на ВКС, ІІ г. о., Решение №
25/07.03.2014 г. по гр. д. № 4215/2013 г. на ВКС, І г. о., Решение № 367/12.12.2012 г. по гр. д. № 155/2012 г. на ВКС, І г. о., в която
е прието, че когато правото на запазена част от наследството е накърнено с
универсално завещание, при предявен иск за намаляване на такова завещание, не
се образува наследствена маса по чл. 31 ЗН, а намалението следва да се извърши
направо в дробна част, съответстваща на запазената част на наследника по закон,
определена по правилата на чл. 29 ЗН. Остойностяването на разполагаемата и
запазената част, както и на разпореденото имущество се извършва по реда на чл.
31 ЗН само когато е завещана определена вещ или вземане, т. е. само при завет и
ако в наследството са останали и други имущества, от които претендиращото лице
може да получи съответната част за допълване на запазената му част, както и ако
се извършва приспадане на направени в негова полза дарения или завети, за които
също се приема, че допълват запазената му част. В тази връзка, касационната
инстанция приема, че тъй като при универсалното завещание, завещателят се е
разпоредил с цялото или с дробна част от цялото си имущество, остойностяване на
масата по чл. 31 ЗН не е необходимо, тъй като всички имущества, права и
задължения на наследодателя се включват в завещателното разпореждане и след
смъртта му не остават свободни имущества, от които правоимащите лица по чл. 28 ЗН биха могли да получат онова, което съставлява тяхната запазена част от
наследството. Поради това, въпросът какви конкретни имущества е притежавал
наследодателя към момента на смъртта си и в какъв обем са неговите права е
ирелевантен за преценката дали наследодателят е накърнил запазената част от
наследството на наследника и е неотносим към
преценката за основателността на иска по чл. 30, ал. 1 ЗН.
С оглед цитираната съдебна практика и тъй като в
случая завещателят К. се е разпоредил в полза на ответницата с цялото си
имущество, т. е. налице е универсално завещание, по делото не следва да се
образува наследствена маса по чл. 31 ЗН и намаляването трябва да се извърши в
дробна част, съобразно разпоредбата на чл. 29, ал. 1 ЗН. Ищцата А. А. и ответницата Е. Х. са наследници по закон на завещателя,
призовани към наследяване, като негови дъщери, поради което съгласно
разпоредбата на чл. 29, ал. 1 ЗН, когато наследодателят не е оставил съпруг,
запазената част на низходящите при при две и повече деца е 2/3 от имуществото
на наследодателя.
8.
Следователно в настоящия
случай при две деца запазената част на ищцата е в размер на 1/3 част от
наследственото имущество. След извършеното от наследодателя завещателно
разпореждане не е останало свободно имущество за разпределяне, поради което ищцата
не може да получи полагащата й запазена част от наследството именно по причина
съставеното от наследодателя универсално завещание. Ето защо, от самия характер
на завещанието като универсално разпореждане с цялото му движимо и недвижимо
имущество на наследодателя за след смъртта му, следва извода за факта на
накърнената запазена част на ищцата А. Н. А. в размер
на 1/3 част от имуществото на наследодателя й. В този случай възстановяването
на запазената част не е обусловено от определянето на наследствена маса,
доколкото по делото не се твърди за извършено в полза на ищцата дарение или
завет, което трябва да бъде прихванато. Поради това и тъй като искът по чл. 30,
ал. 1 ЗН е самостоятелно предявен и не е съединен с иск за делба, при която съделителите следва да докажат принадлежността на делбеното
имущество към наследствената маса, то в конкретния случай съдът не следва да
проверява дали посоченото в исковата молба имущество е принадлежало на
наследодателя към момента на смъртта му, поради което събраните в тази връзка
по делото писмени и гласни доказателства и съдебно-техническа експертиза не
следва да се обсъждат от настоящата инстанция, тъй като са неотносими.
В този смисъл е Решение № 367/12.12.2012 г. по гр. д.
№ 155/2012 г. на ВКС, І г. о., съгласно което при универсално завещание
въпросът за конкретното имущество, което е притежавал наследодателя към момента
на смъртта си и обемът на неговите права не е относим
към основателността на иска по чл. 30, ал. 1 ЗН, тъй като запазената част е накърнена
с универсално завещание и намаляването трябва да се извърши в дробна част,
съобразно разпоредбата на чл. 29 ЗН, като в производството по чл. 30, ал. 1 ЗН
се определя само запазената част на наследника, упражнил правото си по този
ред, а начинът на възстановяване – в натура или чрез заплащане на стойността на
запазената част и обемът на наследствената маса следва да бъдат разрешени
допълнително. Ето защо и в настоящия случай, възстановяването следва да се
извърши с 1/3 част, съгласно чл. 29, ал. 1 ЗН, съставляваща размера на
запазената част на ищцата от наследството на Н К. С тази част следва да се
намали извършеното от наследодателя К. универсалното завещателно разпореждане от
19.04.2016 г. в полза на ответницата, без да се изследва въпроса кои са
наследствените имущества, дали същите са принадлежали на завещателя към момента
на смъртта му и каква е тяхната стойност.
Предвид изложените съображения предявения иск
по чл. 30, ал. 1 ЗН следва да се уважи, като на това основание се възстанови
запазената част на ищцата А. Н.
А. в размер на 1/3 от наследството на баща й Н. М. К., накърнена със саморъчно универсално завещание от 19.04.2016 г. в
полза на Е. Н. Х. , като завещанието същото се намали с 1/3 ид. част.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 11/
24.01.2018 г., постановено по гр. д. № 722/2016 г. по описа на Районен съд –
Айтос, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Н. А. , ЕГН **********, с постоянно
местоживеене в Р. Т., съдебен адрес Бургас, ул. "Сливница" № 31, ет.
1, чрез адв. Тасков, против Е. Н. Х. , ЕГН **********, с адрес *** , иск с правно основание чл. 42, б. "б",
вр. чл. 25, ал. 1 ЗН за прогласяване нищожност на универсално саморъчно
завещание от 19.04.2016 г., написано и подписано от завещателя Н. М. К.,ЕГН **********, починал на 25.04.2016 г., в
полза на Е. Н. Х. , ЕГН **********, вписано в
Служба по вписванията към РС-Айтос с № 104,т.4,д.
№ 1679/2016 г..
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл.
30, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1 ЗН запазената част на А. Н. А. , ЕГН **********, в размер на 1/3 ид.
ч. от наследството на баща й Н.
М. К.,ЕГН
**********,починал на 25.04.2016 г., като намалява с 1/3 ид.
ч. универсално саморъчно завещание от 19.04.2016 г., направено от Н. М. К.,ЕГН **********, починал на 25.04.2016 г., в
полза на Е. Н. Х. , ЕГН **********, вписано в
Служба по вписванията към РС-Айтос с № 104,т.4,д.
№ 1679/2016 г..
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.