Р Е Ш Е Н И Е
Номер: 108 09.07.2021 Град Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският административен съд, в публично заседание
на първи юли две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН
МАРИНОВ
при
секретаря Ралица Вълчева, като разгледа
докладваното от съдията Марин Маринов административно
дело № 125 по описа за 2021, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 145 – 178 от Административно процесуалния кодекс
(АПК ) във вр. с чл.
във вр. с чл. 172 ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по
жалба на
Я. Д. М. от гр. И., ул. *** № **, чрез
пълномощник адв. К. Т. от АК - Добрич, срещу Заповед № 21-0355-000029 от 18.03.2021 год.
на Началника на РУ Тервел към ОДМВР – Добрич, с която на оспорващия е наложена принудителна административна
мярка по чл. 171, т.2А, б. „б” от ЗДвП ”Прекратяване на регистрацията на ППС” за срок
от 365 дни. Оспорващият твърди, че
заповедта е незаконосъобразна, тъй като
в диспозитива на
административният акт не било посочено,
че се налага срещу МПС, какъв вид, марка и с какъв регистрационен номер. В
съдебно заседание се сочи, че липсват доказателства за компетентността на
административния орган, издал оспорената заповед, както и че липсвало корелация
между фактическите и правни основания в
оспорената заповед – нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. По същество
жалбоподателят не отрича да е извършил описаното в оспорената заповед
административно нарушение. Твърди, че за един ден са му съставили няколко
АУАН и че с тяхното съставяне е
постигната целта на закона и не е необходимо да се налага процесната ПАМ. Счита
мярката за прекомерна и моли съда да
съобрази и разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Оспорващият иска съдът да отмени
оспорената заповед, а като алтернатива да намали срока на мярката до 6 месеца.
Ответната по жалбата страна - началника на РУ Тервел към ОДМВР
Добрич в писмено становище оспорва
жалбата като неоснователна и излага подробни доводи за нейната законосъобразност.
Съдът, като обсъди становищата на страните,
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност приема за установено
от фактическа страна следното:
На 17.03.2021
год. младши автоконтрольор от РУ Тервел
към ОДМВР – Добрич е съставил срещу оспорващия акт за установяване на
административно нарушение № GA 283448 от 17.03.2021 год. за нарушение на чл. 5, ал.
3, т. 1, предл. 1 от ЗДвП.
Въз основа на така съставения акт за установяване на
административно нарушение началникът на РУ Тервел към ОДМВР Добрич , е издал
заповед за прилагане на ПАМ с № 21-0355-000029 от 18.03.2021 год., с която на
основание чл. 171, т. 2а б. „б” от ЗДвП е наложил на оспорващия принудителна
административна мярка „Прекратяване на регистрацията на ППС” за срок от 365 дни като отнел 2 бр. регистрационни табели с № ** **** ** и е
разпоредил да се отнеме свидетелството за регистрация на МПС част II. Като фактическо основание за издаване на оспорената
заповед административният орган е посочил, че на 17.03.2021 год. младши автоконотрольор от РУ Тервел към ОДМВР
– Добрич е съставил срещу Я. Д. М. с ЕГН ********** от гр. И. акт за установяване на административно
нарушение № GA 283448 от 17.03.2021 год. за това, че на 17.03.2021
год. около 23:08 часа в с. Орляк, на ул. „Първа” , на изхода на селото в посока
с. Зърнево, като водач на личния си автомобил „Фолксваген Кади” с регистрационен № ** **** **, управлява след употреба на алкохол с
концентрация на алкохол 1.01 промила,
установено чрез издишания от водача въздух с техническо средство „Алкотест 7510 Дрегер, с фабричен № ARBA 0074, редовно
тариран, при което на водача е издаден
талон за изследване 0049280. Административният орган е приел, че с така
описаното деяние водачът е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта
над 08. На хиляда до 1,2 на хиляда, с което е нарушил чл. 5, ал. 3, т. 1,
предл. 1 от ЗДвП.
Към административната преписка е приложена справка за нарушител на името на оспорващия,
в която е посочено, че от 2000 год. до сега срещу оспорващия са съставени 44
акта за установяване на административни нарушения, от които 13 акта през последните пет години и са му
издадени 43 наказателни постановления, от
които през последните пет години 12 влезли в сила наказателни постановления.
От същата справка е видно, че срещу
оспорващия са издадени от 2009 год. до сега 41 фиша за налагане на глоби за
извършени нарушения на ЗДвП, а през 2020 год. срещу него са издадени 6 заповеди
за налагане на ПАМ по ЗДвП.
Жалбата, като подадена от надлежна страна, в
предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК срок
и срещу индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване,
съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, е процесуално допустима.
Оспорената
заповед е издадена от компетентен орган – началника на РУ Тервел към ОДМВР
Добрич, съобразно правомощията му,
произтичащи от разпоредбата на чл. 172 ал. 1 във вр. с чл. 165 от ЗДвП, заповед № 8121з-1524 от 09.12.2016 г. на
Министъра на вътрешните работи и заповед № 357з-815 от 01.04.2017 год. на
началника на ОДМВР Добрич, служебно известни на съда / виж Решение № 10 от
15.01.2018 г. на АдмС - Добрич по адм. д. № 618/2017 г. и Решение № 14611 от 27.11.2018 г. на ВАС по
адм. д. № 2264/2018 г., I отд. / Ето защо твърдението на оспорващия, че
оспорената заповед е издадена от некомпетентен орган е неоснователно и
недоказано.
Същата е в
писмена форма, съгласно чл. 59, ал. 1 от АПК и съдържа реквизитите, посочени в
алинея 2 на същата разпоредба. Заповедта е мотивирана, съгласно изискването на
чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. В нея са изложени конкретни фактическите основания, въз основа на които е
наложена принудителната административна мярка. Дали тези мотиви са основателни и съответстват на материалния закон, е въпрос на материалноправната
законосъобразност на оспорената заповед.
При издаването ѝ не са допуснати съществени
нарушения на административно-производствените правила. Твърдението на
оспорващия, че в диспозитива на заповедта не е посочено вида на МПС и номера е
неоснователно. В диспозитива на заповедта ясно са посочени видът на
мяркат, нейният срок, както и номерата
на регистрационните табели на пътното превозно средство. Не е необходимо да се
посочва видът на МПС или марката, тъй като
регистрационните номера индивидуализират МПС.
Заповедта съответства и на материалния закон. Съгласно
разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. „б” от ЗДвП на собственик, който управлява моторно превозно
средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда се прекратява
регистрацията на пътното превозно средство за срок от 6 месеца до една година
Следователно фактическото основание за налагане на
принудителната административна мярка по чл. 171,т. 2а, б. „б” от ЗДвП на
собственика на МПС е да е
управлявал същото с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда
От събраните по
делото доказателства се установява несъмнено, че на 17.03.2021 год. около 23 часа в с. Орляк, на ул. „Първа” , на изхода на
селото в посока с. Зърнево, оспорващият М. е управлявал личния си автомобил
„Фолксваген Кади” с регистрационен № ** **** ** с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда,
в случая с 1.01 на хиляда. Това е
установено с акт за установяване на административно нарушение, който като редовно съставен има формална
доказателствена сила, до доказване на противното, съгласно разпоредбата на чл. 189,
ал. 2 от ЗДвП. Този факт не се оспорва
от жалбоподателя М. Именно за установеното с АУАН № GA 283448 от 17.03.2021 год. нарушение, описано в
оспорената заповед, е издадено и НП № 21-0355-000139 от 30.03.2021 год. на РУ Тервел при ОДМВР Добрич, с което оспорващия е наказан на основание чл. 174,
ал. 1, т. 2 от ЗДвП с глоба от 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС ма
срок от 12 месеца, като НП е влязло в сила на 30.04.2021 год., съгласно справката от
картона на оспорващия в АИС – МВР, приложена към делото.
След като описаните в чл. 171, т. 2а, б. „б”
фактически обстоятелство са били налице към 18.03.2021 год., когато е
издадена оспорената заповед, то материално правните предпоставки за налагане
на предвидената в тази норма ПАМ са били
налице, поради което издадената заповед
за налагането ѝ се явява законосъобразна.
Не е налице несъответствие между фактическите и
правните основания в оспорената заповед. Фактическите основания, описани в
оспорената заповед правилно са подведени
под нормата на чл. 171, т. 2а, б. „б” от ЗДвП.
Оспорената заповед е и в съответствие с целта на
закона. Съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗАНН случаите, когато могат да се
прилагат принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги
прилагат и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване,
се уреждат в съответния закон или указ. Разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. „б”
от ЗДвП е императивна. При наличието на предвидените в нея предпоставки
административният орган е длъжен да наложи посочената в нея ПАМ. Той действа в
условията на обвързана компетентност. Нормата не предвижда различни мерки, от които органът да
избира най-благоприятната, с която се постига целта на закона. След като
административният орган при издаване на оспорената заповед е приложил
единствената предвидена в закона възможност и е приложил правилно материалния
закон, то не е налице и нарушение на принципа за съразмерност, провъзгласен в чл. 6
от АПК.
Неоснователно е искането на оспорващия за намаляване
на срока на наложената ПАМ. От доказателствата по делото е видно, че същият е
наказван десетки пъти за нарушение на ЗДвП. Налагани са му многократно ПАМ,
предвидени в ЗДвП и е очевидно, че същите не са постигнали целите, посочени в
чл. 22 от ЗАНН. С оглед представените от АНО доказателства за извършени от
оспорващия предходни нарушения на ЗДвП съдът намира, че е доказано основанието
за налагане на максималния предвиден в закона срок на процесната ПАМ.
Неоснователно е и искането на оспорващия да се вземе
предвид фактът, че за един ден са му били съставени няколко АУАН. Следва да се
посочи, че принудителните административни мерки по своята правна природа не са
наказание за извършено административно нарушение или престъпление. Те имат
различна от административното наказание
и от наказанието по НК цел – сравни разпоредбите на чл. 12 от ЗАНН и чл.
36, ал. 1 от НК с чл. 22 от ЗАНН. Те се налагат за
предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за
предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. ПАМ се налагат с
индивидуален административен акт в
административно производство по реда на ЗДвП и АПК, докато административните
наказания и наказанията за извършено престъпление се налагат съответно в административнонаказателно производство по
реда на ЗДвП и ЗАНН и в наказателно
производство по НПК.
С оглед на това
позоваването на оспорващия на разпоредбата на чл. 28,1 б. „а” от ЗАВНН е
неоснователно.
По изложените съображения съдът намира, че оспорената
заповед е валиден административен акт и не са налице основанията, посочени в
чл. 146 от АПК, изискващи неговата отмяна, поради което оспорването, като
неоснователно, следва да се отхвърли.
Мотивиран така, съдът на основание чл. 172, ал. 2 от АПК
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването
на Я. Д. М. с ЕГН ********** от гр. И., ул. *** № ** , срещу Заповед № 21-0355-000029 от
18.03.2021 год. на Началника на Районно управление Тервел към Областна дирекция на МВР – Добрич.
Решението не подлежи
на обжалване.
Съдия: /п/