Р Е Ш Е Н И Е
№
…….……./……………..2017 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание,
проведено на тринадесети юли две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА Х.
при секретар Светлана Тодорова
като разгледа докладваното от съдия Х.
гражданско дело № 204 по описа за
2017 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявени в условията на обективно кумулативно съединяване искове
от Б.Р.Б., ЕГН **********, с адрес *** и П.И.Г., ЕГН **********, с адрес ***
Освободител № 24, срещу Частна детска градина „Мечтатели“, ЕИК **, със седалище
и адрес на управление **, за осъждане на ответника: да заплати сумата от 5280,00 евро,
представляваща наемната цена по договор за наем сключен на 01.07.2013 г. за
месеците август, септември, октомври и ноември 2016 г.; да заплати сумата от
2118,60 евро неустойка за забава върху дължимият наем за месец август,
септември и октомври за периода от 16.08.2016 г. до 30.11.2016 г.; да заплати сумата
от 99,00 евро неустойка за забава върху дължимият наем за месец ноември за
периода от 16.11.2016 г. до 30.11.2016 г.; да заплати неустойка в размер на 5%
за всеки просрочен ден върху главницата от 5280,00 евро, считано от 01.12.2016
г. до окончателното изплащане на задължението; да заплати сумата от 12 020,06 лева, необходима за
възстановяване на отдадената под наем вещ в първоначалния й вид; да заплати сумата
от 14 000,00 лева, представляваща обезщетение за нанесена вреда от липсата
на мебели в отдадения под наем имот; да върне на ищците наетата вещ – двуетажна
къща от Комплекс за отдих, находяща се в гр. Варна, местност „Приморски парк“,
ул. Свети Никола № 26, пл. № 2055.
В
исковата си молба, ищците излагат твърдения, че са сключили с ответника договор
за наем на 01.07.2013 г., като ответникът не заплатил дължимата наемната цена
за м. август, септември и октомври 2016 г. Ищците установили, че наемателят е
изнесъл движими вещи от наетия имот. Твърди се че наемателят не е изпълнил
задължението си да върне наетата вещ. Излага се, че наемателят е извършил
преустройства в имота, за да пригоди същия за ползване като детска градина,
поради което разходите за възстановяването на имота във вида, в който е
предаден, възлизат в размер на 12 020,06 лева. Твърди, че от имота липсват
движими вещи (мебели и оборудване) на обща стойност 14 000,00 лева.
В
срока по чл. 131 от ГПК, ответникът е депозирал отговор, с който оспорва като недопустими исковете,
основани на твърденията за неизпълнение на договор за наем - за заплащане на
наемна цена и предаване на имота и като неоснователни останалите искове. Твърди
се, че договорът е прекратен на основание чл. 9, ал. 2 и ал. 3 от същия и че
владението върху имота е предадено на 09.09.2016 г. Излага,
че фактическа власт върху имота в момента се упражнява от ищците. Оспорва се
искането за заплащане стойността на движими вещи, отдадени под наем, като се
акцентира, че такива са били предмет на договор за наем, по който ответника не
е страна.
Съдът след като се запозна предявените
искове, материално правните норми, регламентиращи процесните
отношения, становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема
за установено от фактическа страна следното:
Представения
договор за наем от 01.05.2013 г., сключен между ищците и „Марекс
06“ ЕООД, съдът приема за неотносим към предмета на
спора, доколкото ищците, с молба от 05.01.2017 г., са направили изрично
волеизявление, че не поддържат исковете срещу този ответник.
Представен
е договор за наем от 01.07.2013 г., сключен между Б.Р.Б. и Пеко
И.Г., от една страна като наемодател, и Частна детска градина Мечтатели, от
друга страна кат наемател, по силата на който наемодателят е предоставил на
наемателя за временно и възмездно ползване двуетажна къща от Комплекс за отдих
в гр. Варна, местност „Приморски парк“, пл. № 2055, за срок от пет години,
срещу месечна наемна цена в размер на 1200,00 евро.
От
приложен анекс от 26.08.2015 г. се установява, че страните са постигнали
съгласие за промяна на клаузи от договора за наем, като месечната наемна цена е
уговорена в размер на 1100,00 евро, считано от м. ноември 2015 г., като същата
да бъде заплащана за период от три месечни наема, платина от 1-во до 5-то число
на всяко тримесечие.
Представено
е извлечение от изходяща кореспонденция на адв. М.К., насочена до адв. Д.К., която свидетелства за изпратени четири файла.
Приложено
е също писмо, датирано от 03.10.2016 г., с което ищците са отправили искане до
ответника да посочи от коя дата прекратява договора и са поканили същия да
заплати дължимия наем за времето през което е ползван имота, да заплати неустойка
за предсрочното прекратяване на договора, да заплати обезщетение за липсващи
мебели и обезщетение за нанесени вреди в имота.
Представен
е договор за изработка на мебели (с монтаж на място) от 18.04.2005 г., съгласно
който ищците са възложили на „Било“ ООД изработка на мебели – цялостно обзавеждане
за обект къща в гр. Варна, местност „Приморски парк“ 2055. Представено и
приложение № 1 към същия договор.
В съдебно заседание
са събрани гласни доказателства посредством разпита на свидетелите М.Д.В., П.Х.Х., М.В. Б., М. Р.Д.– Д., П.Б.Г..
Показанията на
свидетеля В. пред съда, касаят впечатленията му преди преустройството на имота
за нуждите да детска градина, както и след напускането на наемателите. Сочи, че
когато детската градина се е настанила е изнесла заварените в имота мебели.
Сочи, че имотът е напуснат през м. септември 2016 г., до когато е работил по
трудово правоотношение с ответника и се е грижил за поддръжката на имота.
Свидетелства, че му е оставен ключ от ответника, но не е поемал ангажимент от
името на собствениците да приема ключ.
Свидетелят Х., сочи
че също е собственик на имот, който е бил нает от същия ответник и преустроен
за детска градина. Сочи, че първоначално имотът е нает от фирма „Марекс“, като след получаване на лицензия договорът бил „преподписан“ с детската градина. Излага, че към момента
собствениците нямат достъп до имота.
Свидетелката Б. също
споделя, че знае, че имотът първоначално е нает от друга фирма, която е
предупредила собствениците, че имотът ще се ползва за детска градина, поради
което ще бъдат изнесени съществуващите мебели. Свидетелката сочи, че й е
известно, че ответинка е напуснал имота, но няма
впечатления за състоянието му след това.
От разпита на
свидетелката Д.– Д. се установява, че същата е
работила за ответната детска градина от м. август 2013 г., поради което няма
впечатления за състоянието на имота към датата на отдаването му под наем. Сочи,
че имотът е напуснато от детската градина в началото на м. септември, като
ключове са били предадени на М., който в качеството на градинар и охрана имал
ключове от сградата.
Свидетелката Г.
излага, че е работила в ответната детска градина, като споделя впечатления, че
имотът е напуснат в почивните дни около 6-ти септември.
По делото е прието
заключение на вещото лице инж. Е.Л.В. по допусната съдебно-техническа
експертиза, от окето се установява, че стойността на
ремонтните дейности, необходими за възстановяването на имота във вида, в който
е бил нает е 13 491,61 лева.
Представено е
заключение от вещото лице д-р Н.К.М. по съдебно-икономическата експертиза, в
което е определен размера на дължимата лихва върху главницата от 3960,00 евро
за периода от 16.08.2016 г. до завеждането на исковата молба 02.12.2016 г.,
възлизащ на 2 138,40 евро. Вещото лице сочи, че дължимата лихва върху
главницата от 1320,00 евро, представляваща наем за м. ноември 2016 г., предвид
уговорената неустойка в чл. 9 от договора за наем е в размер на 99,00 евро.
По делото е допусната
и съдебно-оценителна експертиза, по която вещото лице С.Г.П. е изготвила
справка за вещите, описани в Приложение № към договор от 18.05.2005 г., които не
е открила при огледа на имота, както и за тяхната стойност, след съответното
изхабяване, възлизаща в общ размер на 8333,50 лева.
При тази фактическа установеност, съдът извежда
следните прави изводи:
Предявените
искове намират правното си основание в разпоредбите на чл. 232,
ал. 2 от ЗЗД, чл. 92 от ЗЗД и чл. 233 от ЗЗД.
Между страните е
възникнало валидно наемно правоотношение по силата на договор за наем от
01.07.2013 г. с предмет недвижим имот – двуетажна къща за гости от Комплекс за
отдих в гр. варна, местност „Приморски парк“ пл. № 2055, като с подписването му
страните са изразили съгласие със съдържанието му, което не противоречи на
закона и добрите нрави.
По отношение на
наемната цена и начина на заплащането й, страните се сключили анекс на 26.08.2015
г., съгласно който ответника се е задължил да заплаща месечна наемна цена в
размер на 1100,00 евро, която да бъде заплащана за период от три месечни наема,
платима от 1-во до 5-то число на всяко тримесечие, като за начало на първото
тримесечие се счита месец ноември 2015 г.
Съобразявайки
събраните по делото доказателства, съдът приема, че ищецът е доказал
изпълнението на задължението си да предостави на ответника за временно ползване
имота, предмет на договора за наем, поради което за ответникът е възникнало
задължение да заплаща наемната цена в договорените размери и срокове.
Съдът счита за
неоснователно възражението на ответника, че договорът между страните
автоматично е прекратен. Съдът счита за неоснователно възражението на
ответника, че договорът между страните автоматично е прекратен през м. август
2016 г., съгласно чл. 12, ал. 1, б. „Г“ от същия – поради забава с повече от 10
календарни дни на заплащането на дължима наемна вноска. На тази клауза би могла
да се позовава само изправната страна по договора за наем. Твърденията на
ответната страна са, че е предала имота на ищците на 09.09.2016
г. От събраните гласни доказателства също се установи, че ответникът е
продължил да ползва наетия имот до началото на месец септември, т.е. след
датата, на която ответникът счита, че договорът е автоматично прекратен. В
тежест на ответника е да докаже, че в този период е заплащал дължимата по
договора наемна цена, такива доказателства не бяха ангажирани в хода на
процеса. По тези съображения наемателят е неизправна страна по договора за наем
и не би могъл да черпи права от собственото си недобросъвестно поведението,
позовавайки се на автоматично прекратяване на договора, поради неплащане на
наемната цена.
За изправната
страна по договора (наемодателите) е възникнало правото да прекрати договора с
едностранно волеизявление по реда на чл. 12, ал. 1, б. „Г“ от същия. Волеизявление
за прекратяване на договора за наем от страна на ищците, съдът счита, че е обективирано в исковата молба. В представеното писмо от
03.10.2016 г. не се съдържа категорично волеизявление в тази насока, а и няма
данни писмото да е достигнало до ответника – не може да бъде направена
категорична преценка, че писмото е част от прикачените файлове към електронно
писмо, още повече няма данни, че адресата на писмото е пълномощник на ответното
учебно заведение.
По изложените
съображения, съдът приема за основателен предявения иск с правно основание чл.
232, ал. 2 от ЗЗД, за заплащане на дължимата наемна цена за месеците август, септември,
октомври и ноември 2016 г.
Доколкото с анекс от 26.08.2015 г. страните са се
договорили, че дължимата месечната наемна цена е в размер на 1100,00 евро,
дължимата наемна цена за процесния период от четири месеци, възлиза в общ
размер на 4400,00 евро. По делото не са ангажирани доказателства, обосноваващи
задължение на ответника да заплаща наемна цена в по-големи размери от
договорените.
Искът следва да бъде уважен до размера от 4400,00
евро, като за разликата над тази сума до претендирания
размер от 5280,00 евро – да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Уважаването на иска по чл. 232, ал. 2 от ЗЗД, обуславя
основателност на акцесорния иск за заплащане на
неустойка за забава върху дължимата наемна цена, на основание чл. 92 от ЗЗД.
Неустойката
представлява обезщетение за неизпълнението на задължението на наемателя да
заплати в срок наемната цена и претенцията на наемодателите по чл. 92 от ЗЗД е
обусловена от настъпилата изискуемост на задължението. Макар неустойката да е
уговорена като процент от главницата и да се начислява за всеки ден от забава,
по своя характер същата не може да бъде квалифицирана като лихва.
Съобразно
трайната съдебна практика претенцията на ищцовата
страна за присъждане на договорна неустойка за забава по чл. 92 от ЗЗД следва
да бъде индивидуализирана с посочването на размер и период, като са допустими
исковете само и единствено за задълженията с настъпил падеж към датата на
завеждане на исковата молба.
В настоящия
случай, ответникът е изпаднал в забава от падежите на съответните наемни вноски,
определени с договора и анекса към него. Съответно за дължимите наемни вноски
за месеците август,
септември и октомври 2016 г., възлизащи в размер на 3300,00 евро, ответникът е
изпаднал в забава, считано от 06.08.2017 г. Доколкото ищецът е претендирал неустойка
за забава за периода от 16.08.2016 г. до 30.11.2016 г. (108 дни), исковата
претенция е основателна за този период. Размерът на дължимата неустойка за
забава за посочения период, съгласно договореното между страните в чл. 9, ал. 1
от договора за наем се определя по формулата наемна цена, умножена по договорената
неустойка за забава, умножени по броя дни на забава: 3300,00 евро х 0,5% х 108
дни = 1782,00
евро.
По отношение на дължимата наемна цена в размер на
1100,00 евро за месец ноември 2016 г. е претендирана
неустойка за забава за периода от 16.11.2016 г. до 30.11.2016 г. (15 дни).
Размерът на дължимата неустойка за забава за посочения период, съгласно
договореното между страните в чл. 9, ал. 1 от договора за наем се определя по
формулата наемна цена, умножена по договорената неустойка за забава, умножени
по броя дни на забава: 1100,00 евро х 0,5% х 15 дни = 82,50 евро.
Предявените искове, с правно основание чл. 92 от ЗЗД,
следва да бъдат уважени, както следва: за сумата от 1782,00 евро, представляваща
дължима неустойка за забава върху главницата от 3300,00 евро (наем за м.
август, септември и октомври) за периода от 16.08.2016 г. до 30.11.2016 г. и за
сумата от 82,50 евро, представляващ дължима неустойка за забава върху
главницата от 1100,00 евро (наем за м. ноември) за периода от 16.11.2016 г. до
30.11.2016 г., като за разликата до претендираните размери съответно от 2118,60
евро и 99,00 евро.
Задължението за заплащане на неустойка за забава
следва да е налице към момента на предявяването на исковете, като това е и
крайният момент към който може да бъде изчислена дължимата неустойка. Предявеният
иск за присъждане на неустойка за забава за период следващ дата на предявяване
на иска е недопустима, тъй като не е настъпила изискуемостта й. Производството
в таза част е недопустимо и следва да бъде прекратено.
Разпоредбата на чл. 233, ал. 1 от ЗЗД предвижда
задължение на наемателя да върне наетата вещ, след прекратяване на договора за
наем. Под „връщане“ на имота се разбира не само преустановяване на ползването
му от страна на наемателя. За да е налице връща не имота, по смисъла на чл.
233, ал. 1 от ГПК, наемателят следва да осигури на наемодателя достъп до имота
и да му го предаде в състоянието, в което е бил към момента на сключване на
наемния договор. Задължение на наемателя е да предаде ключовете за имота на
наемодателя.
За основателността на иска по чл. 233, ал. 1 от ЗЗД е
необходимо кумулативното наличие на следните предпоставки: наличие на валидно
наемно правоотношение, по което ищецът е предоставил на ответника за временно
възмездно ползване процесния имот срещу заплащане на наемна цена, прекратяване
на наемното правоотношение с едностранно волеизявление от наемодателя, поради
виновно неизпълнение на договорно задължение на наемателя, както и държане на
наетата вещ от наемаеля без правно основание.
Както бе посочено, от събраните по делото
доказателства се установи наличието на валидно наемно отношение между страните,
по което ищците са изпълнили задължението си за предаване на ответника на недвижим имот – двуетажна къща за
гости от Комплекс за отдих в гр. варна, местност „Приморски парк“ пл. № 2055. Наемното
правоотношение е прекратено едностранно от ищците с изрично волеизявление
съдържащо се в исковата молба, поради неизпълнение от страна на наемателя на
задължението да заплащане наемната цена по реда и начина, уговорени между
страните.
С прекратяването
на наемното правоотношение възниква задължение за ответника да върне наетата
вещ. От
свидетелските показания се установи, че ответникът е напуснал имота в началото
на м. септември 2016 г., както и че е предал ключове за имота на М.В., за да
осигурява достъп на трети лица, но същият не е бил овластен
от ищците за приемане на наетата вещ от тяхно име. Изоставянето на имота от
наемателя не може да бъде приравнено на „връщане“ на наетата вещ по смисъла на
чл. 233, ал. 1 от ГПК. По делото не се събраха доказателства ответникът да е изпълнил
задължението си да върне на ищците наетата вещ, поради което искът в тази част
е основателен и следва да бъде уважен.
По делото са събрани доказателства – договор за
изработка на мебели и приложение № 1 към него, установяващи състоянието на
имота, предмет на договора за наем, към 18.05.2005 г., както и договор за наем
от 01.05.2013 г., съпроводен с приемо-предавателен
протокол, установяващ състоянието на имота към посочената в договора дата. Този
договор е сключен с наемател „Марекс 06“ ЕООД, като представител
на това юридическо лице се е подписало за приемането на имота в описания вид.
Договорът за наем с ответника по делото е сключен на
01.07.2013 г. Частна детска градина „Мечтатели“, поради което юридическото лице
е носител на права и задължения само и единствено по този договор. Не се
събраха доказателства за състоянието на имота, както и за наличните в него
обзавеждане и оборудване, към датата на сключване на договора за наем с
ответника – 01.07.2013 г. В чл. 1, ал. 4 от договора страните са се договорили,
че „Имотът ще се ползва за детска градина.“. От събраните гласни доказателства
също се установи, че имотът е бил обзаведен и оборудван като къща за гости
преди отдаването му под наем на фирмата „Марекс“,
която е извършила преустройството на имота в детска градина.
По тези съображения съдът приема за неоснователни
предявените искове за осъждане на ответника да заплати сумата от 12 020,06 лева, необходима за
възстановяване на отдадената под наем вещ в първоначалния й вид, както и сумата
от 14 000,00 лева, представляваща обезщетение за нанесена вреда от липсата
на мебели в отдадения под наем имот.
Съобразно изхода
на спора, ищците имат право на разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
съразмерно на уважената част от исковете, а ответникът, на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК има право да претендира разноски, съразмерно с отхвърлената част
от исковете.
Ищците,
съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК (л. 105), претендират разноски в
общ размер на 4016,78 лв., включващи 1616,78 лв. държавна такса, 400 лв.
депозит за вещо лице и 2000 лв. адвокатско възнаграждение. Извършването на
разноски в посочените размери е доказано със съответните платежни документи. Неоснователното
е възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение с оглед
броя и цената на предявените искове, както и съобразно фактическата и правна
сложност на спора. На основание чл.78, ал. 1 от ГПК, съразмерно на уважената
част от исковете, на ищците следва да бъдат присъдени разноски в размер на
1209,68 лева.
Ответникът, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК (л. 108) претендира разноски в размер на 20 лв. за призоваване на свидетел,
както и присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38 от
Закона за адвокатурата. Разпоредбата на първата алинея на посочения текст
предвижда оказване на безплатна правна помощ на лица, които мат право на
издръжка, на материално затруднени лица, както и на роднини, близки и на друг
юрист. На посочените характеристики отговарят само физически лица. В настоящия
случай договорът за правна защита и съдействие е сключен с юридическо лице,
което не би могло да попада в нито едно от хипотезите, визирани в нормата на
чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата. Ответникът е доказал в производството
извършването на разноски в размер на 20 лева. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски, съразмерно на
отхвърлената част от исковете, възлизащи на 13,98 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Частна детска градина „Мечтатели“, ЕИК
**, със седалище и адрес на управление ** да
заплати на Б.Р.Б., ЕГН **********, с адрес *** и П.И.Г., ЕГН **********, с
адрес *** Освободител № 24, сума в
размер на 4400,00 евро (четири хиляди и четиристотин евро), представляваща
наемна цена по договор за наем, сключен на 01.07.2013 г., за месеците август, септември, октомври
и ноември 2016 г., на основание чл. 232, ал. 2 от ЗЗД, като отхвърля иска за разликата над
4400,00 евро до претендирания размер от 5280,00 евро,
като неоснователен.
ОСЪЖДА
Частна
детска градина „Мечтатели“, ЕИК **, със седалище и адрес на управление ** да заплати на Б.Р.Б., ЕГН **********, с
адрес *** и П.И.Г., ЕГН **********, с адрес *** Освободител № 24, сума в размер на 1782,00 евро (хиляда
седемстотин осемдесет и две евро), представляваща дължима неустойка за забава
върху сумата от 3300,00 евро (дължима наемна цена за м. август, септември и
октомври 2016 г.) за периода от 16.08.2016 г. до 30.11.2016 г., на основание
чл. 92 от ЗЗД, като отхвърля иска до
претендирания размер от 2118,60 евро.
ОСЪЖДА
Частна
детска градина „Мечтатели“, ЕИК **, със седалище и адрес на управление ** да заплати на Б.Р.Б., ЕГН **********, с
адрес *** и П.И.Г., ЕГН **********, с адрес *** Освободител № 24, сума в размер на 82,50 евро (осемдесет
и две евро и петдесет цента), представляваща дължима неустойка за забава върху
сумата от 1100,00 евро (дължима наемна цена за м. ноември 2016 г.) за периода
от 16.11.2016 г. до 30.11.2016 г., на основание чл. 92 от ЗЗД, като отхвърля иска до претендирания
размер от 99,00 евро.
ОСЪЖДА
Частна
детска градина „Мечтатели“, ЕИК **, със седалище и адрес на управление ** да върне на Б.Р.Б., ЕГН **********, с
адрес *** и П.И.Г., ЕГН **********, с адрес *** Освободител № 24, наетата вещ – двуетажна къща от
Комплекс за отдих, находяща се в гр. Варна, местност „Приморски парк“, ул.
Свети Никола № 26, пл. № 2055, след прекратяване на договор за наем от
01.07.2013 г., на основание чл. 233, ал. 1 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск
от Б.Р.Б.,
ЕГН **********, с адрес *** и П.И.Г., ЕГН **********, с адрес *** Освободител №
24, срещу Частна детска градина „Мечтатели“, ЕИК **, със седалище и адрес на
управление ** за осъждане на ответника да заплати сума в размер 12 020,06 лева необходима за
възстановяване на отдадената под наем вещ в първоначалния й вид.
ОТХВЪРЛЯ предявения
иск от Б.Р.Б.,
ЕГН **********, с адрес *** и П.И.Г., ЕГН **********, с адрес *** Освободител №
24, срещу Частна детска градина „Мечтатели“, ЕИК **, със седалище и адрес на
управление ** за осъждане на ответника да заплати сума в размер 14 000,00 лева, представляваща
обезщетение за нанесена вреда от липсата на мебели в отдадения под наем имот.
ПРЕКРАТЯВА производството
по предявения иск от Б.Р.Б.,
ЕГН **********, с адрес *** и П.И.Г., ЕГН **********, с адрес *** Освободител №
24, срещу Частна детска градина „Мечтатели“, ЕИК **, със седалище и адрес на
управление ** за заплащане
на неустойка в размер на 0,5 % за всеки просрочен ден върху главницата от 5280,00
евро, считано от 01.12.2016 г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА
Частна
детска градина „Мечтатели“, ЕИК **, със седалище и адрес на управление ** да заплати на Б.Р.Б., ЕГН **********, с
адрес *** и П.И.Г., ЕГН **********, с адрес *** Освободител № 24, сума в размер на 1209,68 лева (хиляда
двеста и девет лева и 68 ст.), представляваща направени разноски пред ВОС, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА
Б.Р.Б.,
ЕГН **********, с адрес *** и П.И.Г., ЕГН **********, с адрес *** Освободител №
24, да заплатят на Частна детска
градина „Мечтатели“, ЕИК **, със седалище и адрес на управление ** сума в размер на 13,98 лева (тринадесет
лева и 98 ст.), представляваща направени разноски пред ВОС, на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски апелативен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: