Решение по дело №564/2009 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе,взе предвид следното:

С Решение N29/15.05.2009г., постановено по гр.д. N 918/2008г., Кърджалийският районен съд еосъдилМ. - Р. М. М. от гр.К., да отстъпи собствеността и предаде на Н. Н. С. от с.гр. владението на следните недвижими имоти, построени в имот с пл.сн. № 2377 в кв.56 по ЗРП на гр.К., одобрен през 1980г., при граници на имота: пл.сн. № 2376, ул."Ч.с.", ул. Р.", и улица, а именно; на 1/11 ид.част от тютюнев склад на два етажа със застроена площ от 120 кв.м., находящ се в гр.К., ул."Ч.с." №1, заедно със мястото върху което е построен складът, ведно с 1/11 ид.част от втория етаж на сграда със застроена площ от 80 кв.м., находящ се в гр.К., ул. Р.", заедно с 1/11 ид.част от 1/ 2 идеална част от мястото с площ от 80 кв.м. върху която е построена сградата.

С решението съдът е отменил НА №8, том II, рег. №6863, нот. дело №855/2004г. на нот. К.Димитров, с район на действие - РС гр.К., с който ответникът по делото М.- Р. М. М. е бил признат за собственик по давностно владение на процесните недвижими имоти, построени в имот с пл.сн. № 2377 в кв.56 по ЗРП на гр.К., одобрен през 1980г., при граници на имота: пл.сн. № 2376, ул."Ч.с.", ул.Р.", и улица, а именно: на тютюнев склад на два етажа със застроена площ от 120 кв.м., находящ се в гр.К., ул.”Ч.с." №1, заедно с мястото, върху което е построен склада; ведно с втория етаж на сграда със застроена площ от 80 кв.м., находящ се в гр.К., ул.Р.", заедно с 1/2 идеална част от мястото с площ от 80 кв.м., върху която е построена сградата, в размер на 1/11 идеална част от имотите. М. - Р. М. М. е осъден да заплати на Н. Н. С. направените от него разноски по делото в размер на 560 лева.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът М. - Р. М. М., който Ч. пълномощника си го обжалва. Сочи, че решението е неправилно. Излага подробни съображения. Моли да се отмени първоинстанционното решение и предявеният иск да се отхвърли като неоснователен и недоказан. Претендира деловодни разноски за двете инстанции. В съдебно заседание се представлява от А.М., който поддържа жалбата.Оспорва насрещната въззивна жалба и я счита за неоснователна.

Н. Н. С. е депозирал насрещна въззивна жалба. В същата твърди, че решението на районния съд било "частично"; следвало НА №8, том II, рег.№6863, НД №855/2004г. на нот. К.Димитров, с район на действие - РС гр.К. да бъде отменен изцяло, тъй като било установено, че ответникът не упражнявал самостоятелно владение на имота в продължение на повече от 10 години. Оспорва жалбата, подадена от М. - Р. М. М.. Моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд и да уважи изцяло исковата му претенция. Претендира деловодни разноски за двете инстанция.

Пред въззивната инстанция са представени нови доказателства, с оглед извършения доклад и дадените от съда по реда на чл.146, т.4 от ГПК указания.

Окръжният съд, по повод и във връзка с подадените жалби и наведените оплаквания, констатира следното:

Жалбите са подадени в срок, от лица, имащи интерес от обжалването, поради което са допустими. По същество съдът съобрази следното:

Съдът е сезиран с искова молба, предявена от Н. Н. С. от гр.К.. Твърди се със същата, че ищецът е собственик на недвижим имот, построен в имот с пл.сн. № 2377 в кв.56 по ЗРП на гр.К., одобрен през 1980г., при граници на имота: пл.сн. № 2376, ул."Ч.с.", ул.Р.", и улица, а именно: 1/11 ид.част от тютюнев склад на два етажа със застроена площ от 120 кв.м., находящ се в гр.К., ул. "Ч.с." №1, заедно с мястото, върху което е построен склада, ведно с 1/11 ид.част от втория етаж на сграда със застроена площ от 80 кв.м., находящ се в гр.К., ул.Р.", заедно с 1/ 11 ид.част от 1/ 2 идеална част от мястото с площ от 80 кв.м., върху което е построена сградата. Ищецът сочи, че е придобил собствеността въз основа на договор за продажба с нот.акт№ 17, том II, рег.№ 2303, н.дело № 281/ 2004г. Твърди се, че ответникът владеел целия имот без основание, като се снабдил с нотариален акт за собственост по давностно владение върху него - НА № 8, том II, дело № 855/ 2004г. на нот.К.Димитров. С това свое действие ответникът оспорвал правото му на собственост върху 1/11 ид.части от имота. Иска се съдът да осъди ответника М. М. М. да предаде владението на 1/11 идеални части от имот, построен в имот с пл. сн. № 2377 /две хиляди триста седемдесет и седем/ в квартал 56 /петдесет и шест/ по ЗРП на гр.К., одобрен през 1980г., при граници на имота: пл. сн. № 2376 /две хиляди триста седемдесет и шест/; ул. "Ч.с."; ул. Р.; и улица, а именно: 1/11 /една единадесета/ идеална част от Тютюнев склад на два етажа със застроена площ 120 кв.м., находящ се на ул. "Ч.с." 1, в гр. К., заедно с мястото, върху което е построен склада, ведно с 1/11 /една единадесета/ идеална част от втория етаж на сградата със застроена площ 80 /осемдесет/ кв.м. находящ се на ул. "Ч.с." и ул. Р." в гр. К., с 1/11 /една единадесета/ идеална част от 1/2 /една втора/ идеална част от мястото с площ 80 /осемдесет/ кв. м., върху което е построена сградата. Иска се също Нотариален акт за собственост на недвижим имот по давностно владение № 8, том II, рег. № 6863, дело 855 от 26.08.2004г. на нотариус Калин Димитров, регистриран в нотариалната камара под № 020 да бъде обезсилен /отменен/ на основание на чл. 537, ал. 2 от ГПК.

От събраните по делото доказателства безспорно се доказва, че страните имат общ наследодател, а именно – Х.С.Н. /починал на 07.07.1958г./, на наследниците на който на 02.07.1992г. със Заповед ╣ 351/02.07.1992г., издадена от община К., на основание Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти е постановено да се предаде процесния недвижим имот, находящ се на ул.”Ч.с.” №1 в гр.К.. С протокол за въвод във владение на недвижим имот от 21.07.1992г. наследниците на Х.С.Н. са въведени във владение на имота.

На 06.04.2004г. с НА за продажба на недвижим имот №17, том 2, рег.№ 2303, дело № 281 от 2004г. С. Сюлейманов Махмудов, син на Бахрие Халилова Махмудова /дъщеря на общия наследодател Х.С.Н./ продал на внука си Н. Н. С. свой съсобствен имот, придобит по наследство, а именно - 1/11 ид.част от тютюнев склад на два етажа със застроена площ от 120 кв.м., находящ се в гр.К., ул. "Ч.с." №1, заедно със мястото върху което е построен склада, ведно с 1/11 ид.част от втория етаж на сграда със застроена площ от 80 кв.м., находящ се в гр.К., ул.Р.", заедно с 1/ 11 ид.част от 1/ 2 идеална част от мястото с площ от 80 кв.м., върху което е построена сградата.

На 26.08.2004г. с НА №8, том 2, рег.№6863, нот.дело №855 от 2004г. на нотариус К.Димитров, за собственост на недвижим имот по давностно владение, М. – Р. М. М. е признат за собственик по давностно владение на УПИ № 51 по кадастралната карта на гр.К., одобрена със Заповед № 30-5-54/16.07.2003г. на Изп.директор на АК, с идентификатор 40909.106.051, находящ се на ул.Р." №17, с площ от 277 кв.м., ведно с двуетажна сграда, със смесено предназначение, състояща се от три отделни входа, на първия приземен етаж откъм ул."Ч.с.", първият от които е стълбищна клетка за жилището на втория етаж, намиращо се над магазина, вторият вход е стълбищна клетка "за второто жилище на втория етаж, с клозет и две складови помещения на първия приземен етаж, тютюнев склад на първи приземен етаж с вход от ул."Ч.с." със застроена площ от 148,50 кв.м., и с вътрешно стълбище за тютюневия склад на втория етаж и избеното помещение под него с полезна площ от 63 кв.м., със застроена площ на първия приземен етаж от 215 кв.м., и граници на същия: север- магазин на Софка Кеворк Килкиян, изток- имот № 52 на Стойо Кичков, запад- ул."Ч.с.", и юг- имот №50 /междублоково пространство/, със застроена площ на втория етаж от 277кв.м., представляваща площта на целия имот, състоящ от две жилища и тютюнев склад, от които първото се състои от три стаи, коридор и кухня, а второто- от две стаи и кухня, при застроена площ на тютюневия склад от 148,50 кв.м., при граници на втория етаж; граници на същия; север- ул.Р.", изток - Стойо Кичков, запад- ул."Ч.с.", и юг- междублоково пространство.

От заключението на вещото лице Веска Димитрова се установява, че имотът, описан в първия нотариален акт е идентичен и представлява идеална част от имота, описан във втория нотариален акт. Заключението на вещото лице не се оспорва от страните и се възприема от съда изцяло.

От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че през 1997-1998г. в имота бил извършен ремонт от св.М. Юсеин, който бил нает за това от друг наследник на Х.С.Н., а именно, от Ш./Ш.Ш.Х. –л.32 от гр.д.№918/2008г. на РС-К./. Материалите за ремонта ги носели Ш. и Н., а плащането извършвал Ш.. Според показанията на св.М.Ю., отв.М. М. също правил ремонт в процесния имот и това станало около 2000 година. Свидетелят му превозвал във връзка с този ремонт черна хартия от гр.Пловдив. От показанията на свидетелите А.А. и Й.К. се установява, че през 1992-1993г. ответникът по иска М. наел св.Али да направи зидарията на имота, и да извърши ремонт на покрива му; св. К. твърди, че може би през 1999г. М. извършил ремонт на къщата.

Пред настоящата инстанция е разпитан св.А., от показанията на който се установява, че ремонт на процесната къща е бил извършен през 1998г. и то от Ш.Ш., който по това време живеел в Турция. Ш. отсядал у Н.С., баща на ищеца Н. С.. Ремонтът бил извършен от Ш. с помощта на Н.. А М. само идвал в имота и си отивал; той не бил извършвал ремонтни дейности в него. Свидетелят твърди, че по това време всеки ден бил в имота, тъй като също помагал за извършването на ремонта. Докато бил жив Ш.Ш., според свидетеля това било до 2004г., Ш. живеел в имота, когато си идвал в България. След смъртта му, свидетелят забелязал, че в къщата светят лампи. Попитал М. М. кой живее там, а последният му отговорил, че имало поставени хора там да живеят.

При така събраните по делото доказателства настоящата инстаÝция намира предявеният иск по чл.108 от ЗС за основателен и доказан. Искът по чл. чл.537 ал.2 от ГПК - за отмяна изцяло на нотариален акт № 8, том II, рег. № 6863, нот. дело № 855/ 2004г. на нот. К.Димитров, с район на действие - РС гр.К., е частично основателен до размера на процесните 1/11 идеални части от имотите, доколкото никой не може да предяви повече права, отколкото притежава.

Ищецът се легитимира като собственик на претендираните от него идеални части от процесните имоти на базата на нотариален акт за продажба на имот от 06.04.2004г. Ответникът се легитимира като негов собственик изцяло, на основание нотариален акт от 26.08.2004г., издаден по обстоятелствена проверка, с оглед придобиването на имотите по давностно владение и наследство. Тъй като нотариалният акт, съставен по обстоятелствена проверка в качеството си на охранителен акт се ползва с оборима доказателствена сила, всяко друго лице, на което се противопоставя доказателствената сила на НА по обстоятелствена проверка, може да доказва, че титулярът на този НА не е собственик. Именно това предпоставя правния интерес на ищеца от воденето на настоящия иск по чл.108 от ЗС.

От доказателствата по делото се установява, че в процесния недвижим имот /земя и сграда/ никой от съсобствениците му не е живял повече от 10 години. Извършването на ремонтни дейности в него, и то от различни лица, не доказва владеене и своене на имота от страна на ответника по иска М. М. за период от 10 или повече години. Тези дейности, извършени от ответника, следва се приемат като действия по запазване на имота, но не и такива по демонстриране намерение за своене на същия.

Ето защо, настоящата инстанция споделя напълно изводите на районния съд, че ищецът е собственик на 1/11 ид.части от процесните имоти, които към настоящият момент се владеят и ползват от ответника по иска, поради което последният следва да бъде осъден отстъпи собствеността и предаде владението им на ищеца.

Следва на основание чл.537 ал.2 от ГПК, да бъде отменен НА № 8, том II, рег. № 6863, нот. дело № 855/ 2004г. на нот. К.Димитров, със район на действи е- РС гр.К., в частта му, с която ответникът по иска М.- Р. М. М. е бил признат за собственик по реда на чл.438 от ГПК, по давностно владение на процесиите имоти в размер на 1/ 11 ид.част от същите.

Като е постановил съдебен акт в този смисъл, първоинстанционният съд се е произнесъл правилно и законосъобразно, поради което атакуваното решение следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото, и с оглед претенциите на страните за деловодни разноски за тази инстанция, същите следва да останат в тяхна тежест така, както са направени.

Водим от изложеното, и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение N 29/15.05.2009г., постановено по по гр.д.N 918/2008г. по описа на Кърджалийския районен съд.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на Република България в едномесечен срок от съобщението до страните за изготвянето му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.