Р Е Ш
Е Н И Е
Гр. Карлово, 08.04.2021 година
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
КАРЛОВСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори наказателен състав в публично съдебно заседание на осемнадесети февруари две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Анна Донкова- Кутрова
с
участието на секретаря Стефка Атанасова, като разгледа НАХД № 502 по описа на
Карловски районен съд за 2020 година, докладвано от съдията, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ,
раздел V от ЗАНН.
С наказателно постановление № 20-0281- 000730/31.07.2020
година на Началника на сектор ОП при РУ на МВР К., на Ф. Д.Г., роден на ***г. в И., на основание
чл. 174 ал. 1 т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер
на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за
нарушение на чл. 5 ал. 3 т. 1 от ЗДвП, както и са отнети на основание Наредба №
Iз-2539 на МВР 10 контролни точки за нарушението, както
и на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в
размер на 20 лв. за нарушение на чл. 147 ал. 1 от ЗДвП.
Недоволен от наказателното
постановление е останал жалбоподателят и е депозирал жалба срещу него пред съда
в законоустановения 7-дневен срок. Счита, че наказателното постановление е неправилно
и незаконосъобразно, излага конкретни съображения. Моли наказателното
постановление да бъде отменено. В съдебно заседание, чрез процесуалния си
представител, поддържа жалбата.
Ответната по жалбата страна – Р.н.М.К. редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата е подадена в срок, срещу
подлежащ на съдебен контрол акт, поради което и допустима.
Разгледана от съда е основателна.
След като обсъди събраните по делото
гласни доказателства чрез разпита на актосъставителя Б.Н.,
ангажирания от жалбоподателя свидетел И.А. и приложените и приети писмени
такива – протокол за проверка на преминали последваща проверка анализатори на
алкохол в дъха, справка от Централна база КАТ, 3 бр. заповеди, АУАН, талон за
изследване, обяснения, съдът намира за
установено следното:
На 31.07.2020 г. след
участие в ПТП с управлявания от него автомобил
Фолксваген Пасат с рег. № *****в
гр. К., ул. „ Л.Б.“ до № *, което
напуснал, жалбоподателят, който бил чужд
гражданин, бил повикан в РУ на МВР К. където бил изпробван за наличие на алкохол в кръвта с
техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с № ARВА 0091, което отчело 0.54 на хиляда в издишания въздух. Тъй като Д.Г. не
владеел нито говоримо, нито писмено, български език, комуникацията между него и
полицейските служители се провеждала от неговата спътница, която превеждала.
Бил издаден талон за медицинско изследване с удостоверен отказ да го получи и
непосочен друг начин за изследване на алкохолната концентрация. Свидетелят Н. заявява, че придружителката на
водача не е била назначена като преводач, но й е била разяснена наказателната
отговорност, не може да каже дали точно е осъществила превода. Автомобилът не
бил преминал технически преглед.
За
констатираното при проверката срещу жалбоподателя от актосъставител
Н., надлежно упълномощен да съставя актове за установяване на административни
нарушения по ЗДвП, съгласно заповед № 8121з-515/14.05.2018г., бил съставен акт
за установяване на административно нарушение № 629100/31.07.2020г., в който нарушенията
са квалифицирани като такива по чл. 5 ал. 3 т. 1 от ЗДвП и чл. 147 ал. 1 от ЗДвП.
Възоснова на съставения АУАН компетентният
орган, Началникът на сектор ОП при РУ на МВР К. е издал атакуваното наказателно
постановление, с което на жалбоподателя на основание чл. 174 ал. 1 т. 2 от ЗДвП
е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 5 ал. 3 т. 1 от ЗДвП, както и са отнети на основание Наредба № Iз-2539 на МВР 10 контролни
точки за нарушението, както и на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл. 147 ал.
1 от ЗДвП.
След като анализира събраните доказателства и взе в
предвид възраженията и аргументите изложени в жалбата, съдът следва да провери
изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно постановление. Съдът
намери, че същото страда от съществени пороци, касаещи задължителното му
съдържание, поради което е незаконосъобразно и следва да бъде отменено само на
това основание, без да е необходимо да се изследва въпроса дали жалбоподателят
действително и виновно е извършил вмененото му във вина нарушение.
При съставяне на акта за установяване на
административно нарушение и издаване на наказателното постановление следва да
бъдат спазени задължителните изисквания, визирани в разпоредбите на чл. 42 и
чл. 57 от ЗАНН, като по отношение на датата, мястото, обстоятелствата по извършване
на нарушението, описанието на нарушението, правната квалификация и
индивидуализиращите белези на нарушителя същите следва да си кореспондират, а
не следва да се налице неясноти или противоречия. Такива съдът констатира
относно индивидуализиращите белези на нарушителя, задължителен реквизит както
на акта, така и на наказателното постановление. Съгласно разпоредбата на чл. 57
ал. 1 т. 4 от ЗАНН наказателното
постановление трябва да съдържа собственото, бащиното и фамилното име на
нарушителя и точния му адрес, единен граждански номер. В случая нарушителят е индивидуализиран в
процесното наказателно постановление единствено с имена, дата и държава на
раждане Не са посочени адресът му, нито коректен домунт за
самоличност или друг заместващ го документ, по който да бъде индивидуализиран.
Заразлика от АУАН, в наказателното постановление е посочено СУМПС със съвсем различен
номер, което налага извода за липса на индивидуализация в необходимата степен
на субекта на отговорността, условие за
редовност и законосъобразност на наказателното постановление и в този смисъл
основание за отмяна на последното, независимо, че в ходана
административно-наказателното производство извършване на нарушението по чл. 5ал. 3 т. 1 от ЗДвП беше безспорно установено
от показанията на разпитаните свидетели и приобщените писмени доказателства.
Съдът намира за несъставомерно вмененото нарушение на
жалбоподателя по чл.147 ал.1 от ЗДвП. В съставения АУАН и в издаденото въз
основа на него наказателно постановление е възприета една и съща фактическа
обстановка- автомобилът не е преминал в срок технически преглед. Видно от
доказателствата по делото, автомобилът не е негова собственост, а на друго
лице, жалбоподателят, на който е ангажирана отговорността, е бил ползвател,
управлявал е същото по време на проверката. Съгласно разпоредбата на чл. 147
ал. 1 от ЗДвП регистрираните моторни превозни средства и теглените от тях
ремаркета и пътните превозни средства, с които се извършват превози с
атракционна цел, с изключение на пътните превозни средства на поделенията на
въоръжените сили, и пътните превозни средства с животинска тяга, подлежат на
задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им изправност.
Условията и редът за извършване на прегледа на превозните средства, с
изключение на самоходните машини, колесните трактори с максимална конструктивна
скорост, ненадвишаваща 40 km/h, и ремаркетата, теглени от тях, се определят с
наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията
съгласувано с министъра на вътрешните работи. Специалният състав на чл. 181 т.
1 ЗДвП предвижда носене на административнонаказателна отговорност за
собственика на МПС, който не го представи в законоустановения срок за
технически преглед. В настоящия случай, М. не е собственик на автомобила,
поради което и за същия не съществува задължение да го представя на технически
преглед. Последното е важимо и предвид обстоятелството, че за извършването на
такъв технически преглед е необходимо представяне на определени документи,
които притежават единствено собствениците на ППС. Освен изложеното следва да се
има предвид още, че нормата на чл. 147 ал. 1 от ЗДвП не вменява конкретно
задължение на определено лице, а регламентира, че регистрираните и теглените от
тях ремаркета подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на
техническата им изправност. Предвид липсата на изрично предвидено в ЗДвП
задължение за водач на МПС, на което не е собственик, да го представя на
технически преглед, съдът намира, че е недопустимо на същия да се налага
наказание по общата санкционна норма на чл. 185 от ЗДвП. Внимателния прочит на
текста на чл. 147 ал. 1 от ЗДвП не дава отговор на въпроса чие е задължението
да предостави МПС на технически преглед, като сравнителното тълкуване на тази
диспозитивна правна норма със санкционната такава на чл. 181 от ЗДвП навежда на
извода, че задължението по чл. 147 от ЗДвП е на собственика на автомобила.
Лицето, посочено като нарушител в акта и НП, не отговаря на изискването да бъде
извършител на административно нарушение по чл. 147 ал. 1 от ЗДвП, доколкото не
е собственик на МПС. Жалбоподателят не е субект на административно наказателна
отговорност за неспазване на задължението за представяне на ППС на технически
преглед.
С оглед
горното, съдът намира, че НП следва да бъде отменено.
Разноски не са претендирани и не се присъждат.
По изложените мотиви КАРЛОВСКИ РАЙОНЕН СЪД
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № 20-0281- 000730/31.07.2020 година на Началника на сектор ОП при
РУ на МВР К. с което на Ф. Д.Г., роден
на ***г. в И., на основание чл. 174 ал. 1 т. 2 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 5 ал. 3 т. 1 от ЗДвП,
както и са отнети на основание Наредба № Iз-2539 на МВР 10 контролни точки за
нарушението, както и на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл. 147 ал. 1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред
Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МТ