Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 24. 09. 2020 год.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Плевенският районен съд, тринадесети граждански състав,
в публичното заседание на единадесети септември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЗАМФИРОВА при
секретаря
Наталия Николова, като разгледа докл***аното от съдията ЗАМФИРОВА
гр. д. № 4979 по
описа за 2019 г. и на основание данните по делото и
закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по подадена
искова молба ***. ***- С. ЕИК/БУЛСТАТ ***, против ***., с посочено правно
основание чл. 415 от ГПК. Съдът е сезиран с искане да постанови
съдебно решение, с което да признае
за установено, със сила на пресъдено нещо, че по отношение на ***., ЕГН **********,
съществуват вземания на *** ***, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление:***, ***, за които са издадени Заповед № ***г. и Изпълнителен лист, издадени по ч. гр.
дело №3333 / 2017 г. по описа на Районен
съд - Плевен, произтичащи от Договор за издаване и обслужване на кредитна карта
от ***. включващи:
740,92лв.-
неизплатена главница по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта от ***.,
ведно със законовата лихва от ***до окончателното изплащане на същата;
410,47лв.-
представляващи договорна лихва за периода от ***. до ***.;
1,20лв.-
лихва за забава за периода от ***. до ***.;
145,97лв.-
заемни такси до ***.,
В срока по
чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор
от ответната страна. Оспорва исковете по основание и размер. Моли да се отхвърлят така предявените
искови претенции, ведно с произтичащите от това правни последици.
В
публичното съдебно заседание:
ИЩЕЦ ***
***– С.– редовно уведомен. Представлява се от ***. ***. с пълномощно. ОТВЕТНИК ***. – представлява се от особен представител
***. ***..
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните,
намира за установено следното:
Безспорно
е, че съдът е издал заповед за
изпълнение, с която е разпоредил ***.,***
ДА ЗАПЛАТИ на кредитора ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, законен представител: *** – Главен изпълнителен директор; ***–
Изпълнителен директор, пълномощник: *** ***,
съдебен адрес:***, сумите: 740,92лв. - главница; 410,47лв. – договорна лихва за
периода от ***. до ***.; 1,20лв. – лихва за забава за периода от ***. до ***.; 145,97лв.
– заемни такси и законната лихва върху
главницата, считано от ***г. до изплащане на вземането, както и разноски по
делото: 25,97лв. – внесена държавна такса и 50 лв. – **** възнаграждение.
Вземането произтича от следните обстоятелства:
Извлечение от счетоводните книги на *** ******към
***; Договор за кредит за издаване и обслужване на кредитна карта ***с
револвиращ кредит за *** от *** г, сключен между длъжника и кредитора.
Предявеният
установителен
иск от е
допустим, тъй като исковата молба е
подадена в законоустановения срок. С разпореждане, постановено по ч. гр. дело по описа на Районен съд - гр.
Плевен е уважено искането на ищеца и е издадена заповед за изпълнение против
длъжника. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.
47, ал. 5 от ГПК, като длъжникът не е открит на постоянния му и настоящ адрес,
а в получената справка от ***- ***Плевен липсват данни за актуални трудови
договори и месторабота, с оглед на което съдията - докладчик е указал, че дружеството може да предяви иск относно вземането си в
едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.
Претенциите
са неоснователни и недоказани, поради следните съображения:
На първо
място, кредитът не е обявен за
предсрочно изискуем по смисъла на т. 18 от ТР 4 / 2013 г. на ОСГТК. С ТР 4 / 2013 г. на ОСГТК на ВКС е
прието, че ***та - кредитор може да иска издаване заповед за изпълнение въз основа на документ
по чл.417 ГПК, след като кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем, поради
неплащане на една или повече вноски. Обявяването на предсрочната изискуемост по
смисъла на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита
целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуем,
включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението
не са били изискуеми. Прието е, че предсрочната изискуемост има действие от
момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този
момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й, като
предпоставките за допускане на незабавно изпълнение са налице, ако получаването
на волеизявлението на кредитора, че обявява кредита за предсрочно изискуем, от
длъжника, предхожда по време подаването на заявление за издаване на заповед за
изпълнение.
В процесния случай не може да се приеме, че тези условия
са налице. Видно от приложените към исковата молба - нотариална покана с рег. №
***, том *, акт: *** от ***г. и Констативен протокол с рег. № ***, том *, акт: ***
от ***. на Нотариус - ***с рег. № *** на *** - нотариалната покана за предсрочна
изискуемост на кредита е връчена на длъжника чрез залепване на уведомление по
реда на чл. 50 ЗННД, вр. чл. 47 ГПК. В Констативния протокол от ***. нотариусът
е удостоверил, че е пристъпил към залепване и пускане в пощенската кутия на
уведомление, след като е посетил адреса
на длъжника, но не го е намерил.
По силата
на чл. 50 от ЗННД, при връчването от нотариуса на нотариални
покани се спазват правилата на чл. 37 - 58 ГПК. Трайната съдебна практика
приема, че в случай на връчване по реда на чл. 50 от ЗННД- чрез залепване, субсидиарно приложение
следва да намерят правилата, уредени в
чл. 47 от ГПК, като залепването е възможно при стриктно спазване на условията и
предпоставките, предвидени в нормата. Когато при първото посещение на посочения
по делото адрес на длъжника връчителят не намери адресата или друго лице, което е
съгласно да приеме съобщението, той трябва да потърси сведения, дали адресатът пребивава там. Ако връчителят
намери сведения било, че ответникът
живее на адреса, било, че от известно
време или никога не е пребивавал там, той трябва да ги удостовери в разписката
към съобщението. При получени сведения, че ответникът не живее на адреса,
връчителят няма защо да го посещава повече. В случаите, при които се установи,
че ответникът пребивава на адреса, връчителят следва да положи усилия да узнае,
по кое време може да бъде намерен там, за да направи следващото посещение
тогава. Ако и при второто посещение не може да се осъществи връчване,
връчителят трябва да направи най - малко още едно посещение, като времето между
първото и последното трябва да е повече от един месец. При последното посещение
връчителят поставя уведомление, като попълва в него датата на поставянето му и
го подписва. Т.е. за да се прибегне до уредения в чл. 47 от ГПК способ за връчване е необходимо лицето да
е търсено поне 3 пъти в рамките на повече от месец и то във време, което е
обичайно за пребиваване на адреса. В този смисъл е Решение № 233 от 03.07. 2014
г, Четвърто гражданско отделение, постановено по гр. дело № 7723 / 2013 г. по
описа на ВКС. Видно от приложения към исковата молба Констативен протокол с
рег. № ***, том *, акт: *** от ***., посещенията на адреса за връчване са
правени на следните дати: ***.- 15 : 40
ч, ***г. - 15 : 18 ч, ***г.- 15 : 34 ч.
Налице е
постоянна практика на ВКС, съгласно която извлечението от счетоводните книги,
въз основа на което кредиторът - *** претендира своето вземане пред длъжника
следва да съдържа достатъчна информация за
вземането - данни за длъжника и кредитора, за договора за банков кредит,
пораждащ вземането /размера на разрешения и усвоения кредит, крайния срок за
погасяване/, за дължимия размер на кредита - главница и лихви, респ. за
непогасения остатък от него, за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита
съгласно уговореното в договора за кредит, причината за предсрочната
изискуемост, като в хипотезата на непогасени вноски следва да е посочено кои
вноски и при какъв падеж не са погасени. Отразените данни в извлечението от
счетоводните книги следва да се преценява във връзка с твърдението кога са
спрели плащанията, кои вноски не са платени и с представените от заявителя
договор за банков кредит и доказателства за уведомяване на длъжника за
обявяване на предсрочната изискуемост. В този смисъл е и практиката на ВКС
/определение № 461 / 28. 06. 2010 г. по ч. т. д. № 272 / 2010 г. на ВКС, ТК, II
т. о., определение № 697/19.11.2009г. по ч. т. д. № 618 / 2009 г. на ВКС, ТК,
II т. o., определение № 264 / 07. 05. 2009 г. на BKC, TK , определение № 231 / 23. 02. 2010 г.
по ч. т. д. № 115 / 2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 693 / 16. 11.
2009 г. по ч. т. д. № 731 / 2009 г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 118 / 24.
02. 2009 г. по ч. т. д. № 25 / 2009 г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 364 /
26. 04. 2011 г. по ч. т. д. № 117 / 2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., определение №
545 / 11. 07. 2011 г. по ч. т. д. № 373 / 2011 г. на ВКС, ТК, II т. о./.
В този
смисъл и изявлението по чл. 60 ал. 2 от ЗКИ трябва да съдържа всички изискуеми
реквизити на извлечението от счетоводните книги. В представената нотариална
покана, за която кредиторът твърди, че е изявление по смисъла на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, също така е видно, че липсва размерът на задължението,
както и конкретизиране на същото по отделни пера. Така направеното извлечение
не съставлява възпроизвеждане на реално съществуващи записвания по счетоводната
сметка, от които може да се проследи движението на средствата по нея и да се
прецени, дали е настъпило твърдяното
неиздължаване на съответните месечни вноски от кредитополучателя и датите на
техните падежи, както и действителния размер на вземането, което прави целият
дълг предсрочно изискуем. Липсва и информация и за платените вноски, за техния
размер, за падежа на който са станали изискуеми. Липсата на произведена в
нотариалната покана информация за кой период от време и в какъв размер
кредитополучателят не е изпълнил задължението си за връщане на кредита, т. е.
кога са спрели плащанията, кои и колко месечни вноски не са платени, поради
което кредитът е обявен за предсрочно изискуем, не може да даде ясна преценка, дали отразеното в извлечението от счетоводните
книги удостоверява изискуемо и подлежащо на изпълнение вземане.
ВКС приема,
че удостоверителният обхват на извлеченията от счетоводните книги трябва да се
изведе от двете дадени в кумулативна връзка основания за издаване заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист, а именно - наличието на редовен от
външна страна документ по смисъла на чл. 417, ал. 1, т. 2 от ГПК и който да удостоверява подлежащо на
изпълнение вземане. Според тази правна норма такива основания са извлеченията
от счетоводните книги, които, според изискванията на ЗСч за редовното им водене
следва да регистрират счетоводните операции в хронологичен ред. Следователно, извлечения от счетоводните записвания трябва
да удостоверяват задължението на кредитополучателя към ***та - данни за
договора за кредит и за движението на погасяването му. Извън тези данни,
счетоводните извлечения трябва да удостоверяват и второто основание за издаване
заповед за незабавно изпълнение, а
именно - подлежащо на изпълнение вземане, което в случая е удостоверяването на
фактите, въз основа на които кредитът е станал предсрочно изискуем - т. е.
извлеченията от счетоводните книги трябва да съдържат и данни, откога длъжникът е изпаднал в забава при
погасяването на две и повече погасителни вноски, за да се счете, че се е
сбъднало условието или по – скоро, за ***та
да настъпи основание да обяви кредита за предсрочно изискуем.
В този
смисъл, доколкото представлява изискуема
предпоставка за обявяване на остатъчната експозиция от кредита за предсрочно
изискуема същите кумулативно дадени условия, удостоверяващи наличие на
действително и изискуемо вземане трябва да се съдържат и в изявлението по чл.
60, ал. 2 от ЗКИ. Нотариалната покана
следва да притежава следните реквизити: Конкретизация
на неплатените вноски, като размер и падеж; Конкретизация на остатъчните вноски
с невъзникнал падеж, като размер и падеж; Конкретизация на останалите вземания,
възникнали към датата на поканата; Данни за договора за кредит и за движението
за погасяването му - платените вноски, като размер, падеж и дата на плащане;
На следващо
място, процесният договор за банков
кредит е търговска сделка с предмет предоставяне финансова услуга, свързана с дейността на
кредитни институции, по смисъла на § 13, т. 12, б. „б" ДР на ЗЗП /в ред.
от 2006 г./ и затова попада под правната уредба на ЗЗП, приложим към процесното
правоотношение и инкорпорирал в себе си нормите на Директива 93/1 З/ЕИО относно
неравноправните клаузи в потребителските договори. Кредитополучателят е
физическо лице, на което по силата на договора е предоставен кредит, който не е
предназначен за извършване на търговска или професионална дейност, поради което
и има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП. При това,
същият се ползва от защитата на потребителите, предвидена в закона. Съгласно
разпоредбата на чл.146, ал. 1 от ЗЗП,
неравноправните клаузи в договорите са нищожни само в случаите, в които те не
са уговорени индивидуално. В конкретният случай, в съдържанието на договора за кредит са налице
неравноправни клаузи, които не са индивидуално уговорени между страните. Същите
са изготвени предварително от ***та и кредитополучателят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им при сключване на договора за банков кредит. Същите са
неравноправни и следва да бъдат счетени за нищожни. В разпоредбата на чл.143 от
ЗЗП е предвидено, че неравноправна клауза в договор, сключен с потребител,
какъвто безспорно е процесният договор, е всяка уговорка в негова вреда, която
не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В
посочената разпоредба е налице изброяване на хипотезите, при които една
уговорка в договора се явява неравноправна, което не е изчерпателно, поради
което и съдът във всеки един случай следва да прецени, дали не са налице общите критерии, дадени в
чл. 143 ЗЗП, дори и клаузата да не попада в нито един от примерно посочените
случаи на т. 1 до т. 17 на цитираната норма. Неиндивидуално уговорените клаузи,
противоречат не само на чл. 146, във вр.
с чл. 143 от ЗЗП, но и на Директива 93 / 13 / ЕИО на Съвета от 05. 04. 1993 г.
относно неравноправните клаузи в потребителските договори, както и на Директива
2005 / 29 / ЕО на Европейския парламент и съвета от 11. 05. 2005 г. относно
нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния
пазар /приети и станали част от българското законодателство със Закона за
защита на потребителя - пар. 13 а, т. 9
и т. 12 от ДР ЗЗП /.
Съгласно
разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД,
предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде
на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането,
както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Съгласно постоянна
практика на ВКС (Тълкувателно решение № 142 – 7 / 11. 11. 1954 г. на ОСГК на ВС
и постановените по реда на чл. 290 ГПК Решение № 156 от 30.11.2015 г. на ВКС по
т. д. № 2639/2014 г., II т. о., ТК и Решение № 137 / 02. 06. 2015 г. по гр. д.
№ 5759 / 2014 г. на ВКС, ГК, III г. о.), за да произведе цесията действие спрямо
длъжника на основание чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД, предишният кредитор (цедентът) трябва да
съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането. Правнорелевантно за
действието на цесията е съобщението до длъжника, извършено от предишния
кредитор (цедента), но не и съобщението, извършено от новия кредитор
(цесионера). С извършената от
цедента *** ******цесия в полза на ищеца
по делото *** ***, вземането на *** ******е
преминало в полза на ищеца по делото като съвкупност, но то би могло да породи
своето действие спрямо длъжника от момента на неговото уведомяване съгл. чл.
99, ал. 4 от ЗЗД от момента на съобщаването му за цесията. Съобщаването за
направената цесия на длъжника до настоящия момент не е извършено, т. к. както
в заповедното производство, така и в исковото,
той е призоваван и уведомяван по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК, чрез
залепване на уведомление. Към датата на подаване заявлението за издаване на заповед за
изпълнение от ищеца *** ***, за него не е било налице изискуемо вземане,
поради ненадлежно и своевременно уведомяване на длъжника за цесията. Съгласно
ТР 4 / 2014 г. по тълк. д. № 4 / 2013 г., ОСГТК, т. 4.г, изр. 3 - 4, когато
частното правоприемство се основава на договор за цесия, прехвърлянето на
вземането следва да е съобщено на длъжника, както и че за издаване на заповед
за изпълнение в полза на неговия частен правоприемник е необходимо последният
да притежава същото качество.
Връчването
на съдебните книжа, ведно с приложеното към тях уведомление за цесията, по реда
на чл. 47, ал. 5 от ГПК в хода на
исковото производство, също не представлява уведомяване на длъжника, а
назначаването на особен представител, който да представлява ответника по делото
има за цел осигуряване на защита на интересите на същия в исковото
производство, съгл. чл. 47, ал. 6 от ГПК, но не води до надлежно уведомяване на
самия длъжник. Действията на процесуалния представител в хода на образуваното
исково производство, не представляват редовно уведомяване на цедента до
длъжника за извършената цесия. Получаването от назначения особен представител
на изявления, които принципно биха довели до промяна в това материално
правоотношение, като например заменянето на предходния кредитор с нов, няма да
произведе този ефект (в този смисъл е решение № 74/27.07.2017 г. по в.т.д. № 154 по
описа за 2017 г. на БАС, решение № 2350 от 7.04.2017 г. на СГС по в. гр. д. №
5905/2016 г. и др.). Въз основа на
горното, може да се приеме, че ищецът по
делото не е носител на вземането и не е имал изискуемо спрямо ответника
вземане, основано на Договор за покупко - продажба на вземания (цесия) от ***г.
Ищецът не е носител на права, произтичащи от Договор за издаване и обслужване
на кредитна карта от *** г, тъй като същият не е надлежно и при условията на чл. 99, ал. 3
от ЗЗД прехвърлен и съобщен, съгласно твърдяната цесия от
***г. между *** ******и *** ***.
Има отклонение от стандарта по чл. 10, ал.1 от ЗПК, съгласно който договорът за
кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и
разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по
вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за
всяка от страните по договора. Съгласно
чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал.1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от ЗПК, договорът за
кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания
води до настъпването на тази недействителност.
На следващо
място, установителните искове са недопустими, поради
следното:
Първоначалният титуляр на вземането е ***,
която заради привилегията на банките по смисъла на чл. 417, ал. 1, т. 2 ГПК, се е снабдила със заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист и е образувала изпълнителното дело под номер ***
по описа за 2017г. на ***- ***. След образуването на изпълнителното дело,
вземането по него е прехвърлено чрез цесия на друг титуляр - ищеца, който обаче
не е банкова институция. Той като цедент не разполага с възможността да
инициира, а още по - малко, да провежда незабавно изпълнение по реда на чл. 417
и следващите от ГПК, при което не може да упражни и право на иск по чл. 422 от ГПК по отношение на вземане, предмет на такава заповед. Няма данни заповедта за
незабавно изпълнение да е обезсилена или да е отменено разпореждането на съда
за допускане на незабавното изпълнение. По въпроса за процесуалните
предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск по
чл. 422 ал. 1 от ГПК в случаите на настъпило универсално или частно
правоприемство след издаване на заповедта за изпълнение и кои са легитимираните страни в
производството, в ТР № 4
/ 18. 06. 14 г. на ВКС, ОСГТК е прието, че при частно правоприемство на
страната на заявителя, основано на договор за цесия, настъпило след издаване на
заповедта за изпълнение, легитимиран да предяви иска по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК, е и цесионерът при спазване на срока по чл. 415, ал.1 ГПК - това е общият принцип. Съгласно т.
4 от ТР № 4 / 18. 06. 14 г. на ВКС,
ОСГТК в хипотезата на чл. 417, т. 2 ГПК,
при която възможността за снабдяване със заповед за незабавно изпълнение въз
основа на извлечение от сметка произтича от особеното качество на кредитора (***,
държавно учреждение, община), то и неговият правоприемник - универсален или
частен - трябва да притежава същото качество, за да получи заповед за незабавно
изпълнение въз основа на издадения в полза на праводателя му документ;
противното би означавало да се заобиколи законът чрез издаване заповеди за незабавно изпълнение в полза на
субекти извън изрично посочените в него, за които законодателят е предвидил
този облекчен ред за събиране на вземанията им. Тъй като производството по чл. 422
от ГПК е продължение на заповедното производство и в него се проверява
възникнало ли е изпълнителното основание, когато вземането произтича от банкова
сделка, за която т. 4 от посоченото ТР изисква специално качество на
кредитора към момента на подаване заявлението, това ограничение за специалното
качество на кредитора следва да се приложи и в исковото производство по чл.422,
ал.1 ГПК, когато заявителят е цедирал
вземането си преди стабилизиране на заповедта за незабавно изпълнение и
издадения изпълнителен лист.
Следователно,
когато заповедта за изпълнение е издадена на *** на основание чл. 417, т. 2 от ГПК, при частно правоприемство на заявителя, основано на договор за цесия,
настъпило след издаване на заповедта за изпълнение, цесионерът, който няма
качество ***, не е легитимиран да предяви иска за установяване на вземането по
реда на чл. 422, ал.1 от ГПК. В това
отношение трайната практика на съдилищата, вкл. ВКС, е последователна, /решение
№ 1 / 01. 02. 2017 г. на ВКС по т. д. № ********* г, TK, 2 г. o, TP №
4 / 18. 06. 2014 г.
Договорът,
от който ищецът черпи права, съставлява комплексен банков продукт, който има
белезите, както на стандартните потребителски кредити - възможност за изначално
усвояване в определен размер и предварително уговорени дати на връщане, така и
тези на револвиращите кредити, типично обслужвани чрез кредитна карта
- изначална неопределеност на размера на
усвояваните от длъжника суми до
определена горна граница (лимит) и на датата на това усвояване, а оттам - и на
дължимата за връщане вноска. Договорът е
недействителен, тъй като в него реално липсва уговорен лихвен процент. В ОУ са
посочени различни начини на олихвяване на заемната сума, в зависимост от
точността на изпълнението, като липсва ясно посочен критерий за приложимост на
различните лихвени проценти, а оттам - и на размера на дължимите за
погасяването суми, който са в пряка зависимост от метода, по който ***та
изчислява лихвения процент. Липсва посочване на последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при
различни лихвени проценти за целите на погасяването.
Поради гореизложеното, следва да се отхвърли така предявената искова претенция от страна
на *** ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, ***, представлявано от *** - Изпълнителен директор и ***- ***,
като неоснователна и недоказана.
Предвид
гореизложеното, искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. При този
изход на делото, разноските по делото се възлагат на ищеца.
Водим от
горното, Плевенският районен съд
Р Е
Ш И:
ОХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 415, по реда на чл. 422, ал. 1 от
ГПК, от ***
***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, п.к. ***, ***, бул. ***№ ***,
етаж **, представлявано от *** - Изпълнителен директор и ***– ***, против ***.,
ЕГН **********,***,
ж. к. ***, чрез назначения особен представител ***. ***. ***,
съдебен адрес:*** за сумите: 740,92лв.
- главница; 410,47лв. – договорна лихва
за периода от ***. до ***.; 1,20лв. – лихва за забава за периода от ***. до ***.;
145,97лв. – заемни такси и законната
лихва върху главницата, считано от ***г. до изплащане на вземането, както и
разноски по делото: 25,97лв. – внесена държавна такса и 50лв. – ***ско възнаграждение.
Решението
може да се обжалва пред ПлОС в двуседмичен срок от получаване обявлението до
страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: