М О
Т И В И
към решение по НАХД № 590/2018
год. по описа на РС-Самоков
Самоковската
районна прокуратура е внесла в Самоковския районен съд постановление за освобождаване от
наказателна отговорност на М.М.С. ***– обвиняем по ДП № 234/2018 год. на
РУ-Самоков, пр.пр.№ 581/2018 г. с налагане на административно наказание .
С постановлението се твърди ,че на 13.05.2018 год.
около 12.00 часа в гр.С., по ул.”Б.” е управлявал моторно превозно средство –лек
автомобил марка „С. И.”,с регистрационен номер № .., в срока на изтърпяване на
принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелство за
управление на моторно превозно средство –Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка –ЗППАМ № ..год. на Началника на РУ-Самоков към
ОДМВР-София,влязла в сила на 16.03.2017 год.-престъпление по чл. 343в, ал.3 от НК и се обосновава ,че са налице предпоставките на чл.78а от НК.
В съдебно заседание прокурорът не се явява и не взема
становище по постановлението.
Обвиняемият се явява лично и със защитника си адв.А.Ж..Обвиняемият
дава обяснения .Заявява ,че не извършил деянието, за което му е повдигнато
обвинение за престъпление по чл.343в,ал.3 от НК.Твърди ,че не е управлявал
автомобила и че няма такъв автомобил и че на инкриминираната дата не е спиран
от полицейските органи за проверка.
Адв.Ж. –защитник на обвиняемия поддържа ,че същият не
е извършил деянието,за което му е повдигнато обвинение,както и че същото е
несъставомерно и е изложил съображения за това.Поддържа още ,че на са събрани
доказателства ,че обвиняемият е управлявал процесния автомобил.
Съдът ,като обсъди събраните по делото доказателства
,приема за установено от фактическа страна следното:
Свидетелите Л.Б.Г. и М.Л. . работели като полицаи в
РУ-Самоков.Същите били на работа за времето от 08.30 часа до 20.30 часа на
13.05.2018 год. и изпълнявали служебните си задължения на територията на гр.С.,
като осъществявали контрол по охрана на обществения ред.В тази връзка
извършвали проверка на лица и автомобили.
Около 12.00 часа свидетелите Г. и Б. пътували със
служебния автомобил по ул.”Б.”,в посока кв.”В.”, а пред тях в същата посока се
движел лек автомобил марка „С. И.”, с рег.№ ...Автомобилът се движел надолу по
ул.”Б.” в посока И. шосе.След подаден светлинен и звуков сигнал от свидетелите Г.
и Б., автомобилът спрял на паркинга пред ресторант „К. къща”, на ул.”Б.”.При
проверката същите установили ,че автомобилът се управлявал от обвиняемия М.М.С..Той
представил необходимите документи за автомобила ,но не представил за проверка
свидетелството си за управление на моторно превозно средство.С него в
автомобила пътувала и жена му.
Свидетелите Г. и Бонов се обадили за съдействие на
автопатрул 400,в който участвали свидетелите Й.И.А.,който работел като младши
автоконтрольор в РУ-Самоков и С.П.К.-***.Било констатирано, че автомобилът е
собственост на друго лице.Обвиняемият бил отведен в РУП-Самоков.Съставен му бил
АУАН от свидетеля Й.А., затова че отказал да бъде тестван с тест-дрегер за
употреба на наркотични вещества.
От показанията на свидетелите Л.Г. и М. Б. се
установява ,че след спиране на автомобила след подадения светлинен и звуков
сигнал ,от шофьорското място излязъл обвиняемият М.С..Той управлявал автомобила.Автомобилът
е спрян за рутинна проверка.Свидетелите Г. и Б. заявяват ,че не са получавали
обаждания от техни колеги да спрат обвиняемия С. за проверка.
Свидетелите извършили справка в оперативната дежурна
част в РУ-Самоков, от която се установило ,че спрямо обвиняемия М.С. имало
издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № ..,
издадена на 28.02.2017 год. и била връчена на С. на 01.03.2017 година
Началникът на РУ-Самоков издал заповедта на основание чл.171,т.1,б.”б” от ЗДвП,
затова че на 28.02.2017 година М.М.С. *** лек автомобил под въздействието на
наркотични вещества –кокаин.На основание чл.22 от ЗДвП на обвиняемия М.С. била
наложена принудителна административна мярка –санкция по чл.171,т.1,б.”б” от ЗДвП- временно отнемане на свидетелството му за управление на моторно превозно
средство до решаван на въпроса за отговорността ,но не повече от 18 месеца.
От показанията на свидетеля К.С.Б. се установява,че не
си спомня да е присъствал на проверка ,извършена на обвиняемия от органите на
РУ-Самоков на 13.05.2018 година между 12.00 ч. и 13.00 ч. около „К. къща” в
гр.С..Заявява ,че не си спомня на същата дата около 12.00 -12.30 часа да е
виждал обвиняемия М.С. в района на паркинга на „К. къща”, както и други негови
колеги в този район.
Свидетелят Л.Г. заявява ,че не си спомня на
инкриминираната дата ,час и място да е виждал К.Б..
В обясненията си обвиняемият М.М.С. заявява ,че на инкриминираната
дата 13.05.2018 година бил заедно с жена си и детето си и още един приятел,
който управлявал автомобила.Взели детето от детска градина и решили да се
отбият в ресторант „К. къща” и да обядват.Спрели на паркинга на ресторанта.Там
имало паркиран полицейски автомобил и спряла още една патрулна полицейска
кола.Влезли в ресторанта да обядват.След тях влезли още двама полицаи ,с които
майката на подсъдимия С. има граждански дела.Подсъдимият казал да си тръгват и
в същия момент полицаите ги последвали. Подсъдимият твърди ,че полицаите започнали да се заяждат с
тях.Питали го дали има книжка ,кой управлява автомобила.С. отговорил ,че той не
шофира автомобила.Сочи ,че го питали дали той е управлявал автомобила ,тъй като
другите полицаи /без да посочва имена/ казали ,че той е управлявал
автомобила.Подсъдимият заявил ,че колата не е негова и документите са вътре в
автомобила.
По делото е установено ,че с присъда №.. от
11.10.2017година по НОХД № 535/2017 год. по описа на РС-Самоков,съдът е признал
М.М.С. за виновен в извършван на престъпление по чл.343б,ал.3 от НК,извършено
на 28.02.2017 год. и го е осъдил на „лишаване от свобода” в размер на една
година ,което е отложил с изпитателен срок от три години на основание чл.66 от НК.Присъдата е обжалвана пред Софийски окръжен съд ,където е образувано ВНОХД №
156/2018 год.С решение от 26.06.2019 год. Софийски окръжен съд е изменил
присъдата на първоинстанционния съд по НОХД № 535/2017 год. на РС-Самоков в
частта ,с която на подсъдимия М.М.С. е наложено наказание „лишаване от свобода”
за срок от една година и глоба в размер на 500 лева ,като на основание
чл.66ал.1 от НК изпълнението на наказанието „лишаване от свобода4 е отложено за
срок от три години и на основание чл.343г от НК му е наложено наказание
„лишаване от право да управлява МПС” за срок от осем месеца ,като на основание
чл.78,ал.1 и ал.4,вр.чл.2,ал.2 от НК го освобождава от наказателна отговорност
за извършеното престъпление по чл.343б,ал.3 от НК с налагане на административно
наказание „глоба” в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от осем месеца и е потвърдил присъдата в останалата й част.Решението е
окончателно и е влязло в сила на 26.06.2019 година.
Заповедта за
прилагане на принудителна административна мярка № .., издадена на 28.02.2017
год. е била връчена на С. на 01.03.2017 година и е влязла в сила на 16.03.2017
година.Заповедта е обжалвана от М.М.С. пред Административен съд –София област.С
определение № 656 от 25.07.2017 год. влязло в сила на 25.08.2017 год. по
административно дело № 429/2017 год. по описа на АССО ,е оставена без
разглеждане .На 12.03.2019 година по делото е постъпила частна жалба срещу
определението на АССО,постановено на 25.07.201 год.Пред ВАС е образувано административно
дело № 13314/2019 год.,което е било насрочено за 04.05.2020 год. Към момента
няма данни дали има влязъл в сила съдебен акт.
Горната фактическа обстановка се установява от
събраните по делото писмени и гласни доказателства:показанията на свидетелите Л.Г.,М.
Б.,Й.А. ,С.К., К.Б. ,обясненията на обвиняемия М.М.С. ,както
и събраните по делото писмени доказателства.
Съдът кредитира показанията на свидетелите Л.Г., М. Б.,Й.А., С.К.,като последователни, логични и
безпротиворечиви и кореспондиращи със събрания по делото доказателствен
материал и същевременно те са устойчиви във времето относно значимите за
решаване на делото факти и са в корелация помежду си.В тези показания не са
налице никакви съществени противоречия, същите са достоверни,като в тях
обективно и правдиво са възпроизведени възприетите от свидетелите факти, които
са относими към предмета на доказване по делото.В показанията си посочените
по-горе свидетели възпроизвеждат обстоятелства, възприети от тях лично и
непосредствено и касаещи именно факта на извършване на деянието, време и място
на осъществяването му, авторството, механизма на деянието и конкретното
своеобразие на обстоятелствата, при които е било извършено то.В този смисъл
показанията на посочените свидетели установяват обективната страна на престъплението-фактът,
че обвиняемият С. е управлявал моторно превозно средство -лек автомобил в срока
на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на
свидетелство за управление на моторно превозно средство–Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка –ЗППАМ № 17-0338-000136/28.02.2017год. на Началника
на РУ-Самоков към ОДМВР-София.
Безспорно се установява авторството на извършеното
деяние от показанията на свидетелите Г. и Б., а именно ,че обвиняемият С. е
управлявал процесния автомобил „С. И.”, с рег.№ .. по ул.”Б.” в гр.Самоков и е
спрян за проверка със звуков и светлинен сигнал.От показанията им се установи
,че след като е спрял автомобила на паркинга на ресторант „К. къща” в
гр.Самоков, от шофьорското място е излязъл обвиняемият С..
Съдът не кредитира обясненията на обвиняемия М.С. ,тъй
като те представляват единствено негова защитна позиция и не кореспондират с
нито едно писмено доказателство по делото.
При така установената
фактическа обстановка, съдът стигна до следните правни изводи.
От събраните писмени и гласни доказателства безспорно
се установи, че обвиняемият М.М.С. *** е извършил престъплението ,за което е
обвинен по чл.343в, ал.3 от НК,като на 13.05.2018 год. около 12.00 часа в
гр.Самоков, по ул.”Б.” е управлявал моторно превозно средство –лек автомобил
марка „С. И.”,с регистрационен номер № .., в срока на изтърпяване на
принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелство за
управление на моторно превозно средство –Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка –ЗППАМ № ../28.02.2017год. на Началника на РУ-Самоков към
ОДМВР-София, влязла в сила на 16.03.2017 год.
Престъплението по чл.343в, ал. 3 от НК е формално, на
просто извършване и за неговата съставомерност и довършеност е необходимо и
достатъчно единствено управлението на МПС в срока на изтърпяване на
принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство, като не е необходимо да са настъпили
други общественоопасни последици.
За да бъде престъпно поведението на
обвиняемия, законът изисква управлението на МПС да се осъществява в срока на
изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на
свидетелство за управление на моторно превозно средство.В конкретния случай и
този признак от обективна страна е налице, доколкото видно от приложените по
делото писмени доказателства,че обвиняемият М.М.С. е управлявал моторно превозно средство - лек
автомобил марка „С. И.”,с
регистрационен номер № .. в срока на изтърпяване на
принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство, наложена със Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № ../28.02.2017год. на Началника на
РУ-Самоков към ОДМВР-София , връчена му лично на
01.03.2017 год.
От субективна страна престъплението е
извършено при форма на вина „пряк умисъл” по смисъла на чл. 11, ал.2 НК,
доколкото обвиняемият М.М.С. е съзнавал общественопасния характер на деянието
си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им.Интелектуалната
страна на умисъла обхваща съзнаване от обвиняемия, че не бива да управлява МПС,
тъй като търпи принудителна административна мярка за временно отнемане на
СУМПС, както и че с действията си привежда в движение лекия автомобил и го
предвижва в пространството, като от волева страна обвиняемият е искал да
управлява МПС-то и то именно в срока на забраната, наложена му с процесната ЗПАМ.
Обществената опасност на този вид престъпления се
обуславя от непосредствения обект на засягане.Това са обществените отношения,
свързани с безопасността на транспорта, транспортните средства и съоръжения, и
здравето, и живота на хората.
При определяне на
наказанието ,съдът съобрази следното:
Налице са предпоставките
на чл.78а от НК за освобождаване от наказателна отговорност на обвиняемия и
налагане на административно наказание –глоба в размер от хиляда до пет хиляди
лева.За извършеното от обвиняемия престъпление по чл.343в,ал.3 НК е предвидено
наказание лишаване от свобода от една до три години и глоба.М.М.С. е
пълнолетен, престъплението по чл.343в,ал.3 НК е умишлено, обвиняемият не е
осъждан/ реабилитиран/ и от престъплението няма настъпили съставомерни
имуществени вреди.
При определяне на размера
на наказанието съдът съобрази характеристичните данни на обвиняемия,неговата
процесуална активност,невисоката обществена опасност, както и налагани
наказания за извършени административни нарушения по ЗДвП..При наличие на
смекчаващи вината обстоятелства ,съдът намира ,че следва да определи на
обвиняемия М.М.С. глоба в минимален размер от 1000 лева ,с което ще се
постигнат и целите на наказанието.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
