№ 12151
гр. С., 10.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря ГАБРИЕЛА КР. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20221110167940 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.45 от ЗЗД от Г. В. Р.,ЕГН
**********,с адрес гр.С.,кв.“Д.“ ул.“ГГ.п.“ № 2А,против Л. С. А.,с адрес
гр.С.,ул.“В.“ №,с искане за осъждане на ответницата да заплати сумата от
5000 лева – обезщетение за неимуществени вреди,считано от деня на
увреждането – на 02.12.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди,че е ръководител на танцов състав „Др. огън“ с над 40
години професионален опит като към настоящия момент обучава около 50
деца в различни възрастови групи. Сочи се,че през м.07.2022 г. ищецът завел
група от деца за участие в международен фолклорен фестивал,а някои от
децата били придружавани от родителите си. Твърди се,че ответницата А.
придружавала своята дъщеря А.,но през цялото време на престоя имала
претенции и пречела на работата на ищеца,поради което след завръщането на
групата в С. ищецът помолил ответницата да отпише детето си от
заниманията. В исковата молба се сочи,че на 02.12.2022 г. във вайбър група,в
която са включени родителите и децата ответницата отправила към ищеца
обвинения,които са клеветнически и обидни и засегнали достойнството и
доброто име на ищеца. Ищецът твърди,че започнал да изпитва срам и
тревожност,което наложило посещение при психолог,сънят му бил
нарушен,поради което претендира сумата от 5000 лева,предявена частично от
сума в размер от 10000 лева. Ищецът моли съда да постанови решение,с което
да уважи исковата претенция.
В срока за подаване на писмен отговор е депозиран такъв от
ответницата А. със становище за недопустимост на иска,а ако бъде възприет
за допустим – за неговата неоснователност. Сочи се,че употребените изрази
не са нито обидни,нито клеветнически,а ответницата е проявила смелост да
предпази други жени,които биха могли да бъдат атакувани от ищеца Р.
вербално или физически. Твърди се,че негативното отношение на ищеца Р.
1
към детето А. се е породил от отказа на майката ищецът да има определени
отношения с майката. Ответницата изтъква,че употребените изрази не са нито
обидни,нито клеветнически,поради което не може да бъде присъдено
обезщетение за вреди. Ответната страна моли съда да постанови решение,с
което да отхвърли исковата претенция.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
Представено е текстово съобщение от Л. А..
Установява се,че на 26.10.2022 г. Л. А. е поискала от настоятелството на
Народно читалище „Св.Св. К. М.“ обяснения за причините за отстраняване на
нейната дъщеря от школа по народни танци с ръководител Г. Р..
С отговор изх.№ 15/02.12.2022 г. на Л. А. е отговорено,че
настоятелството не разглежда лични взаимоотношения.
Според психологическо становище за психичното състояние на Г. В. Р.
от 15.12.2022 г.,изготвено от „Психея консулт“ЕООД Г. Р. има тревожно-
депресивна симптоматика,което нарушава нормалното му взаимодействие в
социална среда и се отразява негативно на семейните и личните му
взаимоотношения,поради което е необходимо интензивно психотерапевтично
лечение.
Представена е психологическа консултация от Център за работа с деца
М. от 06.03.2023 г.,според която А. А. получава психологическа помощ
веднъж седмично.
Установява се,че Център за работа с деца М. издава служебна бележка
на А.Л. А. за извиняване на отсъствие от учебни занятия поради провеждане
на психологическа консултация на 13.02.2023 г.
Приет е договор за съвместна дейност от 01.12.2022 г.,сключен между
НЧ „Св.Св. К. М.“ и „Др. огън“ЕООД с ръководител Г. В. Р..
Установява се от представената диплома от Академия за музикално и
танцово изкуство – Пловдив,че Г. В. Р. има специалност българска народна
хореография.
От приетото заключение по изслушаната съдебно-психологична
експертиза се установява,че по анамнестични сведения се установява,че Г. Р.
е бил тревожен и депресивен,към настоящия момент няма данни за наличие
на депресия и тревожност като клинична изява,ако е наличен стрес проявите
на стрес са с продължителност около шест месеца,според експертното
заключение ищецът изпитва в по-висока степен негодувание и гняв,които са
стенични емоции,а не обида и огорчение като астенични емоции и са в
основата на депресията и тревожността,към момента на изготвяне на
експертното заключение няма завишени нива на
стрес,тревожност,депресия,към момента на изследването Г. Р. е в добро
психично състояние.
В хода на производството са събрани гласни доказателства – от разпита
на свидетелката ММ. се установява,че нейната дъщеря посещава танцовия
състав,а с Л. А. се запознали на лагера. Според свидетелката ММ. преди
2
отпътуване за С. Л. товарела багажа на своята кола и на висок глас започнала
да говори в трето лице за Г. – „той ще ми казва,че съм се държала по някакъв
начин,той ще ми казва,че съм лош родител“ и тогава Г. се обърнал към нея и
попитал Л. какво иска да каже. Според свидетелката ММ. Л. обяснила,че са й
казали,че според думи на Г. Л. е лош родител и не се грижи за своите деца. От
показанията на свидетелката ММ. Л. била в агресивна фаза и свидетелката
заедно с нейния съпруг се отдалечили,защото се получавал личен конфликт.
Свидетелката ММ. депозира показания,че след случката първо заминала Л.,а
Г. се качил в автобуса с децата и бил разтревожен,а според разказаното от
дъщерята на свидетелката по време на пътуването на Г. му прилошало.
Разпитана в съдебно заседание,свидетелката ММ. депозира показания,че във
вайбър групата на състава Л. пуснала дълго съобщение,в което се съдържали
неистини – според свидетелката ММ. Г. е изказвал мнение,че детето на Л. се
справя много добре. От показанията на свидетелката ММ. се установява,че Г.
не е носил ракия на лагера и свидетелката не е видяла да има закачки от
страна на Г. с Л.. Свидетелката ММ. депозира показания,че по време на лагера
Г. е пиел бира,свидетелката не е виждала Л. да носи бира на Г.,а й е направил
впечатление начинът,по който Л. се обръщала към Г. – Ж. в присъствието на
съпругата на Г.. От показанията на свидетелката М. се установява,че познава
Г. от дете,а с Л. се познават от пет години,защото Л. й е служител. От
показанията на свидетелката М. се установява,че са пътували до летен лагер
на танцовия ансамбъл,където се настанили в стая с Л. и двете деца. Според
показанията на свидетелката М. Г. пиел ракия и на обяд,както и изпращал Л.
да му вземе бира като според свидетелката М. поведението на Г. към Л. не
било много окей и дори веднъж Г. влязъл в стаята им. Според показанията на
свидетелката М. по време на провежданите разходки детето на Л. чуло Г. Р. да
казва,че Л. е безотговорна и не може да си гледа децата. От показанията на
свидетелката М. се установява,че пред хотела Г. казал А. повече да не
посещава заниманията и след това А. получила психологичен срив. От
показанията на свидетелката М. се установява,че след връщане в „Д.“ децата
разказали какво се е случило на лагера и председателя на читалището
поискала от Л. да подаде жалба,за да бъде отстранен Г. от
ансамбъла,свидетелката сочи,че написаното от Л. отговаря на
истината,нейното дете все още посещава танцовия състав. Разпитана в
съдебно заседание,свидетелката М. е казала,че със съпруга й са спонсорирали
читалището и танцовия състав чрез предоставяне на храна,а за едно пътуване
до Турция съпругът й поел всички разходи освен транспорта. Свидетелката
М. е депозирала показания,че съпругата на Г. е била на лагера,на свидетелката
не е известно вайбър съобщението да е коментирано от родителите. От
показанията на свидетелката Р. – Н. се установява,че нейното дете посещава
танцовия ансамбъл,свидетелката е казала,че лагерът е протекъл много
приятно с изключение на инцидент,който я изненадал като инцидентът
започнал с обвинение от г-жа А. към Г. Р.,че я е обидил като казал,че не е
добра майка. Според свидетелката Р. – Н. по време на пътуването Р. бил
притеснен. От показанията на свидетелката Р. – Н. се установява,че когато
прочела съобщението във вайбър групата се учудила,защото Г. Р. бил много
отговорен към децата по време на провеждане на лагера и не е видяла да е
употребявал алкохол освен да пие бира. Според показанията на свидетелката
Р. – Н. родителите на децата имат доверие на ръководителите на ансамбъла –
3
Г. Р. и неговата съпруга като след написаното съобщение другите майки нито
са питали свидетелката дали написаното е вярно,нито е имало коментари.
Свидетелката Р. – Н. е казала,че не знае защо детето на г-жа А. не посещава
репетиции,след публикуване на съобщението във вайбър групата неговата
съпруга водила няколко репетиции сама. Свидетелката Р. – Н. е депозирала
показания,че чрез написаното се уронва престижа на преподавателя,на
свидетелката не е известно дали Г. е влизал в стаята,където е била настанена
г-жа А.. От показанията на свидетелката Д. се установява,че познава Л. от
сладкарница „Мая“,където е клиент и пазарува четири или пет пъти
годишно,свидетелката била поръчала сладки за Димитровден и тогава се
обадили по телефона на Л. и тя се разстроила и помолила свидетелката да я
закара до бул.“Ч.в.“. Според показанията на свидетелката Д. отишли до
училището и детето излязло разстроено и треперещо. Свидетелката Д.
разбрала от Л.,че поради възникнал конфликт между нея и треньора детето
било изгонено публично от ансамбъла и се влошило състоянието му като
започнало да получава паник атаки. Според показанията на свидетелката Д.
тя не е виждала детето на Л. А. друг път,не знае дали Л. А. има друго дете,не е
близка с Л. А..
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Уважаването на иск с правно основание чл.45 от ЗЗД е обусловено от
доказване,че на ищеца са причинени вреди,ответната страна е извършила
действия или е допуснала бездействие,вследствие на които се нарушава
принципът да не се вреди на другиму,между деянието и вредоносния резултат
да съществува причинна връзка по начин,по който вредите не биха
настъпили,ако не беше осъществено деянието. Съгласно чл.45,ал.2 от ЗЗД е
установена оборима презумпция за наличието на вина на дееца,което
означава,че ответната страна следва да докаже,че са налице
обстоятелства,изключващи отговорността й.
В настоящия случай ищецът Р. претендира обезвреда за
вреди,възникнали вследствие употребени думи и изрази в текстово
съобщение,което е качено във вайбър група на танцов състав,който
ръководи,а именно „искал нещо от дама“,“не спря да се закача“,“винаги
миришел на алкохол“,“винаги е нервен,защото му липсва пиенето“,“започна
да крещи пред мен пред хотела“ като между страните не съществува спор,че
ответницата А. е публикувала съобщението в този вид и не се оспорва,че е
употребила тези изрази,а по същество спорът между страните е дали тези
думи и изрази могат да ангажират отговорността на ответницата. Съдът
възприема като неоснователен доводът на ответницата чрез процесуалния й
представител в подадения писмен отговор,че искът е недопустим,а ако бъде
възприет за допустим е неоснователен,защото употребените думи и изрази
обективно не отговарят на съставомерно деяние обида или клевета. На първо
място,преценката дали искът е допустим съдът реализира при наличието на
изложени твърдения,че е осъществено непозволено увреждане,а въпросът
дали са реализирани материалноправните предпоставки за уважаване на иска
е въпрос по съществото на спора. На второ място,следва да бъде отчетено,че
по реда на чл.45 от ЗЗД се претендира реализиране деликтна отговорност на
ответната страна като понятието деликт е по-широко спрямо понятието
4
престъпление и деликт е както деяние,което осъществява от обективна и
субективна страна състав на престъпление,така и деяние,което макар
формално да не осъществява състав на престъпление представлява
неправомерно такова,насочено към възникване на вреди за друго лице.
Софийският районен съд приема,че е доказано,че на ищеца Р. са причинени
вреди,в която насока възприема показанията на свидетелката Р. – Н.,че
непосредствено след качването на съобщението във вайбър групата ищецът
не е водил няколко репетиции,а единствено съпругата му е водила
същите,както и отчете,че според заключението по съдебно-психологичната
експертиза може да бъде възприето,че м.12.2022 г. ищецът е изпитвал
тревожност,а впоследствие изпитва гняв и негодувание. Софийският районен
съд приема,че твърденията,че ищецът Р. има неприемливо отношение към
жените и че ищецът има проблеми с алкохола представляват такива,които
влияят на самооценката на личността,както и на оценката на околните за тази
личност,поради което такива твърдения принципно биха могли да обосноват
ангажиране на деликтната отговорност на ответната страна. В тази насока
следва да бъде отчетено,че според установената съдебна практика деликтната
отговорност се ангажира,когато са употребени думи или изрази,които засягат
честта и достойнството,а не може да бъде ангажирана за изразяване на
мнения или съждения,които не подлежат на преценка за вярност и които
отразяват субективното становище на своя автор. Софийският районен съд
счита,че от обективна страна употребените думи и изрази не представляват
мнение на ответницата А.,а описват ищеца Р. в неблагоприятна светлина –
като човек,който има зависимост от алкохола,поради което ако не бъде
доказана истинността на тези твърдения,ответницата А. отговаря за вреди.
Софийският районен съд приема,че в хода на производството не са
представени доказателства,които да позволяват да бъде възприето,че по време
на провеждане на летен лагер на танцовия състав,ръководен от ищеца Р.
ищецът е имал неуважително отношение към жена от групата или е
злоупотребявал с алкохол по начин,който да влияе върху поведението му като
го прави нервен. В тази насока следва да бъде отчетено,че свидетелските
показания на свидетелите са противоречиви,но съдът приема,че следва да
бъдат кредитирани показанията на свидетелките ММ. и Р. – Н. като
последователни,отразяващи непосредствените им
впечатления,кореспондиращи помежду си,докато показанията на
свидетелката М. не следва да бъдат възприемани,тъй като от една
страна,частично се явяват изолирани спрямо другите събрани доказателства,а
и от друга страна,следва да бъде отчетено,че свидетелката М. има известна
заинтересованост от изхода на производството по смисъла на чл.172 от ГПК
като се явява работодател на ответницата,а и депозира показания,че има
финансови взаимоотношения – спонсорство чрез храна с читалището и
танцовия ансамбъл. Отделно от това,за да счете,че следва да бъдат възприети
показанията на свидетелките Р. – Н. и ММ.,съдът взе предвид,че
първоначално с писмена молба до настоятелството на читалището
ответницата А. поставя за обсъждане единствено въпроса за причината
дъщеря й А. да бъде отстранена от танцовия състав,без да поиска разглеждане
на въпроси относно поведение на ръководителя на ансамбъла,докато
впоследствие в съобщение до вайбър групата за първи път са изложени
обстоятелства,каквито в първоначалната молба до настоятелството липсват.
5
Съдът приема,че следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелките
ММ. и Р. – Н. и предвид обстоятелството,че техните деца участват в танцовия
ансамбъл,ръководен от ищеца Р. и според съда се явява житейски нелогично
и неправдоподобно ако ищецът е имал неприемливо поведение, свързано със
злоупотреба с алкохол,при положение,че ищецът Р. е отговарял за децата от
танцовия състав по време на провеждане на лагера, тези свидетелки да
депозират показания в полза на ищеца и показания,които изцяло отричат
твърдяното от ответницата А.. Същевременно свидетелските показания на
свидетелките ММ. и Р. – Н. относно това,че ответницата А. потърсила
обяснения от ищеца Р. относно твърдения,че е лоша майка кореспондират с
показанията на свидетелката М. в частта,в която детето А. казало,че чуло Р.
да обяснява,че Л. А. е безотговорна като родител. С оглед това,че ответницата
не е успяла да проведе доказване относно верността на твърденията си при
условията на пълно доказване съдът счита,че исковата претенция е доказана
по основание. Съдът намира,че доколкото не са предявени насрещни
искове,съдът не следва да обсъжда представените доказателства относно
състоянието на ответницата и нейното дете,тъй като предметът на
производството е очертан с предявената с исковата молба искова претенция.
Когато се претендира обезщетение за неимуществени вреди,съдът определя
размера на обезщетението по справедливост при съобразяване критериите по
чл.52 от ЗЗД,защото неимуществените вреди нямат количествена оценка.
Съдът намира,че следва да бъде уважена исковата претенция за сумата от
1500 лева,а за разликата до пълния претендиран размер от 5000
лева,предявена като частичен иск от 10000 лева искът подлежи на
отхвърляне. За да приеме,че искът следва да бъде уважен за сумата от 1500
лева,съдът отчете,че ищецът Р. е изпитал тревожност,а впоследствие гняв от
написаното,взе предвид,че съобщението във вайбър групата е могло да стане
достояние на всяко от лицата,включени в тази вайбър група,в това число на
деца от танцовия състав,без да има данни твърденията в съобщението да са
станали достояние на по-широк кръг лица. Същевременно при определяне
размера на обезщетението съдът отчете,че за ищеца не са настъпили трайни
психологични проблеми – според експертното заключение психологичното
състояние на ищеца Р. е стабилно,а и от показанията на свидетелката Р. – Н.
се установява,че отношението на родителите към ищеца Р. не се е променило
след публикуване на текстовото съобщение във вайбър групата. Така
мотивиран,съдът намира,че размерът на обезщетението следва да бъде
определен на 1500 лева,в която насока следва да бъде отчетено и
обстоятелството,че с уважаването на иска се постига резултат на обезвреда за
лицето,чиито чест и достойнство са засегнати,ведно със законната
лихва,считано от 02.12.2022 г. на основание чл.84,ал.3 от ЗЗД до
окончателното изплащане на вземането.
При този изход на делото и като съобрази,че и двете страни
претендират присъждането на съдебноделоводни разноски съдът намира,че
следва да бъдат присъдени такива в полза на ищеца в размер от 165 лева
съдебноделоводни разноски като предвид липсата на представени
доказателства за размера на уговореното и заплатено адвокатско
възнаграждение такова не следва да бъде присъждано. Съдът приема,че в
полза на ответницата следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в
размер от 560 лева като счита,че възражението за прекомерност на
6
адвокатското възнаграждение е основателно в частта за разликата над 800
лева до претендирания размер от 1200 лева при съобразяване фактическата и
правна сложност на казуса и наличието на проведени две съдебни заседания.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Л. С. А.,ЕГН **********,с адрес гр.С.,кв.“Д.“ ул.“В.“ № да
заплати на основание чл.45 от ЗЗД на Г. В. Р.,ЕГН **********,с адрес
гр.С.,кв.“Д.“ ул.“ГГ.п.“ № 2А сумата от 1500 ( хиляда и петстотин ) лева
обезщетение за неимуществени вреди,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от 02.12.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането,като отхвърля иска,предявен от Г. В. Р. против Л. С. А. в частта за
разликата над 1500 лева до пълния претендиран размер от 5000
лева,предявена като частичен иск от 10000 лева.
ОСЪЖДА Л. С. А.,ЕГН **********,с адрес гр.С.,кв.“Д.“ ул.“В.“ № да
заплати на основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на Г. В. Р.,ЕГН
**********,с адрес гр.С.,кв.“Д.“ ул.“ГГ.п.“ № 2А,сумата от 165 ( сто
шестдесет и пет ) лева сторени съдебноделоводни разноски.
ОСЪЖДА Г. В. Р.,ЕГН **********,с адрес гр.С.,кв.“Д.“ ул.“ГГ.п.“ №
2А да заплати на основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.3 от ГПК на Л. С.
А.,ЕГН **********,с адрес гр.С.,кв.“Д.“ ул.“В.“ №, сумата от 560 ( петстотин
и шестдесет ) лева заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7