№ 54
гр. Пловдив , 14.05.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на четиринадесети май, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Надежда И. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка А. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно частно
търговско дело № 20215001000278 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „С.Е.Д.М.“ООД-в несъстоятелност,с
ЕИК ......,подадена чрез управителя на дружеството В. Н. Г.,против
определение №260304 от 12.02.2021 г.,постановено по т.д.№825/2020 г. по
описа на Окръжен съд-Пловдив,ТО,XVI-ти състав,с което е върната исковата
молба и производството по делото е прекратено.
В частната жалба е изразено становище,че обжалваното определение е
неправилно,като за обосноваване на това становище са развити подробни
аргументи.Жалбоподателят изразява несъгласие с мотива на съда,съдържащ
се в обжалваното определение,че исковете са недопустими поради липса на
надлежна представителна власт в лицето на ищеца.В тази връзка е изразено
несъгласие и с довода на съда,че след откриване на производството по
несъстоятелност органите на ЮЛ могат да го представляват само в изрично
посочените от закона хипотези,като от момента на решението по чл.630 от ТЗ
органите загубват процесуалната си представителна власт.Жалбоподателят
счита,че и след настъпване на последиците по чл.711,ал.1,т.3 от ТЗ органите
на дружеството могат да извършват лично и/или чрез упълномощено от тях
1
лице всички процесуални действия,които не са изрично предоставени от
закона на синдика.Счита още,че решенията на ОСС на „К.“ООД от 09.12.2020
г.,които се атакуват като нищожни и при условие на евентуалност-като
незаконосъобразни с предявените по делото искове,не касаят масата на
несъстоятелността на „С.Е.Д.М.“ООД /н/,поради което не би следвало
правото на иск да бъде упражнявано от синдика на дружеството,чиито
правомощия се ограничават до запазване и управление на масата на
несъстоятелността и охраняване интересите на кредиторите.Затова счита,че
управителят на „С.Е.Д.М.“ООД /н/ притежава надлежна представителна власт
и е активно процесуално легитимиран да предяви иск по чл.74 и чл.75 от
ТЗ.На база поддържаните в частната жалба аргументи,е поискано да бъде
отменено определение №260304/12.02.2021 г.,постановено по т.д.№825/2020
г. по описа на ОС-Пловдив,с което производството по делото е
прекратено,като заедно с това се върне делото за разгледане пред
първоинстанционния съд.
Препис от частната жалба е връчен на синдика на „С.Е.Д.М.“ООД-в
несъстоятелност,с ЕИК ......-А.Т. и от същата в посоченото й качество е
подаден в законния срок отговор на частната жалба.В същия синдикът
изразява становище,че частната жалба е неоснователна и моли да бъде
потвърдено обжалваното определение,с което производството по горното
дело е прекратено.Счита,че процесните искове засягат масата на
несъстоятелността на „С.Е.Д.М.“ООД и за предявяването им несъстоятелният
длъжник няма самостоятелна компетентност,респективно не може да ги
предяви чрез своите органи,а в тази насока окръжният съд правилно и
законосъобразно е анализирал фактическата и правна обстановка.И въз
основа на поддържаните в отговора доводи,съдникът А.Т. моли да бъде
потвърдено обжалваното определение,с което е прекратено производството
по делото.
Пловдивският апелативен съд провери допустимостта на частната
жалба,както и допустимостта и законосъобразността на обжалвания акт във
връзка с оплакванията на частния жалбоподател,прецени обстоятелствата по
делото и намери за установено следното:
Частната жалба е редовна,подадена е в срок от процесуално
2
легитимирана страна,имаща правен интерес да обжалва конкретното
определение,а и самото определение е акт на съда,подлежащ на инстанционен
контрол.С оглед на това частната жалба е процесуално допустима и подлежи
на разглеждане по същество.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
По т.д.№825/2020 г. по описа на ОС-Пловдив,ТО,XVI-ти състав са
предявени от „С.Е.Д.М.“ООД-в несъстоятелност с ЕИК ...... в качеството му
на съдружник в „К.“ООД с ЕИК .... искове за прогласяване нищожност на
решения,взети от общото събрание на съдружниците на ответното дружество
„К.“ООД с ЕИК .... на датата 09.12.2020 г. поради неспазване на
предвидената в чл.137,ал.5 във вр. с ал.4 от ТЗ форма на
протокола,обективиращ решенията /липсата на нотариално удостоверяване на
съдържанието и на подписите на съдружниците/ и при условията на
евентуалност-искове за отмяната на същите решения по реда на чл.74 от ТЗ
поради противоречие с повелителни разпоредби на закона и устава на
дружеството.Исковата молба е подадена от дружеството-ищец чрез неговия
управител В. Н. Г..
В обжалваното определение №260304 от 12.02.2021 г. съдът е
констатирал,че към момента на подаване на ИМ е било открито производство
по несъстоятелност спрямо дружеството-ищец /с решение №553 от 07.03.2019
г.,постановено по т.д.№3864/2018 г. на Софийски апелативен съд/ и с оглед на
това обстоятелство е прието,че в производството по делата на дружеството-
ищец то следва да се представлява от синдика,респективно-последният следва
да завежда нови дела от негово име.Но тъй като в случая исковата молба е
подадена не от синдика,а от управителя на дружеството-ищец,то
първоинстанционният съд е приел,че същата е подадена от лице без
представителна власт.В тази връзка са изложени и аргументите,че след
откриване на производство по несъстоятелност органите на юридическото
лице могат да представляват последното само в изрично посочените от закона
/чл.635,ал.3 от ТЗ/ хипотези-в производството по несъстоятелност,както и в
производствата по чл.621а,ал.2,чл.649 и чл.694 ТЦ.Изложен е и довода,че от
момента на решението по чл.630,ал.1 ТЗ органите на длъжника загубват
процесуалната си представителна власт по отношение на всички съдебни
3
производства,с изключение на очертаните в разпоредбата на чл.635,ал.3 от
ТЗ,която не следва да се тълкува разширително.Наред с това е прието,че
заварените към датата на откриване на производството по несъстоятелност
членствени правоотношения също са част от масата на несъстоятелността и
зашитата на тези права и свързана с предприятието на длъжника,поради което
на основание чл.658,ал.1,т.7 ТЗ исковете за защита на членствени права се
предявяват от синдика като представител на дружеството с открито
производство по несъстоятелност.На база тези аргументи съдът е приел,че
исковете са недопустими поради липса на надлежна представителна власт в
лицето на ищеца и след като /след изрични указания на съда/ исковата молба
не е потвърдена от постоянния синдик на дружеството-ищец,то последната
следва да бъде върната,а производството по делото-прекратено.
Обжалваното определение е правилно.От фактическа страна е вярно
констатирано от окръжния съд,а и не се оспорва от дружеството-частен
жалбоподател,че към момента на подаване на исковата молба по горното
първоинстанционно дело,спрямо същото дружество има открито
производство по несъстоятелност.Това е и видно от вписаните в Търговския
регистър към Агенция по вписванията и публично достъпни данни за същото
дружество,касаещи общия му статус.При наличието на тези фактически
данни,съотнесени към процесния случай и преценени ведно с
обстоятелството,че процесните искове са предявени от несъстоятелното
дружество чрез управителя му,се налага извода,че същите искове са
недопустими,както е приел и първоинстанционния съд в обжалваното
определение,тъй като исковете са предявени чрез лице без надлежна
представителна власт спрямо дружеството-ищец.Или,казано с други думи,в
случая правото на иск по чл.124 във вр. с чл.137,ал.5 от ТЗ и чл.74 от ТЗ от
страна на обявеното в несъстоятелност дружество „С.Е.Д.М.“ООД е
ненадлежно упражнено чрез неговия управител.Това е така,защото с
откриване на производството по несъстоятелност органите на длъжника
загубват процесуалната си представителна власт по отношение на всички
съдебни производства,с изключение на очертаните в разпоредбата на
чл.635,ал.3 ТЗ,а съгласно изричната разпоредба на чл.658,ал.1,т.7 от ТЗ
синдикът е този,който има правомощието да завежда дела от името на
длъжника.Общото правило в такава ситуация е,че несъстоятелният длъжник-
4
юридическо лице се представлява от синдика,а нормата на чл.635,ал.3 от ТЗ
е изключение и регламентира ограничени представителни права на органите
на длъжника,като те могат да извършват процесуални действия от името на
длъжника само в производството по несъстоятелност,ако се касае за
действия,които не са предоставени изрично на синдика,а могат да извършват
и действия по обжалване на решението за откриване на производство по
несъстоятелност и за обявяване в несъстоятелност.Правомощията на органите
на длъжника се запазват и в производствата по чл.621а,ал.2,чл.649 и чл.694
ТЗ,отново ако се касае за действия,които не са изрично предоставени на
синдика.Извън такива случаи несъстоятелният длъжник-юридическо лице се
представлява от синдика.
Наред с това,на основание чл.658,ал.1,т.7 ТЗ,след откриване на
производството по несъстоятелност в правомощията на синдика е да участва
по делата на предприятието на длъжника.А предприятието на длъжника по
силата на легалната дефиниция на чл.15 ТЗ включва съвкупността от
права,задължения и фактически отношения.В масата на несъстоятелността се
включват всички имуществени права на длъжника,които имат паричен
еквивалент и заварените към датата на откриване на производството по
несъстоятелност членствени правоотношения също са част от масата на
несъстоятелността /в този смисъл решение №70 от 19.06.2020 г. на ВКС по
т.д.№24142018 г.,I т.о.,ТК/.Несъстоятелният длъжник,когато той е участник в
други търговски дружества /както е в случая/,разполага с предвиденото в
чл.74 ТЗ право на защита на членственото правоотношение,респективно-на
правото да иска прогласяване нищожността на взети от общото събрание на
дружеството решения,като и тази защита е свързана с и произтича от
членственото правоотношение.А исковете,насочени към защита на
членственото правоотношение на несъстоятелния длъжник,са свързани с
неговото предприятие и затова на основание чл.658,ал.1,т.7 от ТЗ такива
искове се предявяват от синдика му.
Предвид горните съображения,крайният извод,който се налага е,че в
конкретния случай исковете на „С.Е.Д.М.“ООД е следвало да бъдат
предявени чрез синдика на дружеството,а не чрез управителя му,както е
сторено.В тази връзка,приемайки че ищецът не е надлежно представляван по
подадената искова молба,първоинстанционният съд с разпореждане от
5
07.01.2021 г. е указал на ищеца в едноседмичен срок от получаване на
съобщението с писмена молба да потвърди чрез синдика си А.Т. извършените
без представителна власт процесуални действия по подаване на исковата
молба.В определения срок обаче такова потвърждаване не е
извършено.Предвид това и с оглед липсата на надлежна представителна власт
спрямо дружеството-ищец на лицето,чрез което е подадена исковата молба
/управителя на дружеството/,правилно е прието от първоинстанционния
съд,че процесните искове са недопустими и затова исковата молба подлежи
на връщане,а образуваното въз основа на нея съдебно производство подлежи
на прекратяване.
В частната жалба се поддържа аргумента,че акта на съда за
назначаването на синдика А.Т. не е окончателен и влязъл в сила,тъй като
същият акт е обжалван и производството по обжалването му не е
приключило,а тези обстоятелства не били съобразени от първоинстанционния
съд и това обуславя необоснованост на обжалваното определение.Това
възражение е неоснователно.Поначало акта на съда за назначаване на синдик-
временен или постоянен,подлежи на незабавно изпълнение,а обжалването на
същия акт не спира изпълнението му.При това положение и при извършване
на преценката чрез кой синдик се представлява несъстоятелният длъжник,са
от значение вписванията в търговския регистър досежно синдика на същия
длъжник.В случая,както настоящият съд констатира при извършената в
търговския регистър служебна проверка по партидата на „С.Е.Д.М.“ООД,А.Т.
е вписана като синдик на дружеството към момента на подаване на
процесната искова молба и продължава да е вписана като такава и към
настоящия момент.Затова именно тя се явява синдика,чрез който дружеството
би следвало да се представлява в конкретното производство.Затова правилно
първоинстанционният съд е дал указания на ищеца именно чрез синдика А.Т.
да потвърди извършените без надлежна представителна власт процесуални
действия по подаване на исковата молба.
С оглед на всичко изложено по-горе,настоящият съд счита за правилен
крайният постановен с обжалваното определение резултат,съгласно който
исковата молба е върната,а производството по делото е прекратено поради
недопустимост на процесните искове.По тези съображения настоящият съд
намира разгледаната частна жалба за неоснователна,а обжалваното с нея
6
определение-за правилно.Като такова същото следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №260304 от 12.02.2021 г.,постановено по
т.д.№825/2020 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив,ТО,XVI-ти състав,с което
е върната исковата молба,подадена от „С.Е.Д.М.“ООД-в несъстоятелност,с
ЕИК ...... чрез управителя му В. Н. Г., и производството по делото е
прекратено.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в
едноседмичен срок от съобщаването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7