№ 34901
гр. София, 22.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско
дело № 20251110137831 по описа за 2025 година
Съдът намери, че следва да съобщи на страните писмения доклад по делото по реда на
чл. 312, ал. 1, т. 2 ГПК:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове от К. П. Г. срещу „.“ ЕАД с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, чл. 344, ал. 1, т. 2 и чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ, за
отмяна на уволнение извършено със заповед № .г. на изпълнителния директор и
председателя на Съвета на директорите на ответника за прекратяване на трудовото
правоотношение на ищцата на основание чл.328, ал. 2 КТ; да се възстанови служителят на
заемната до уволнението длъжност – . при „.“ ЕАД и да се осъди работодателят да и заплати
сумата от 22 725.42 лева – обезщетение за оставане без работа за периода от 01.05.2025 г. до
01.11.2025г.
В исковата молба и молба от 09.07.2025г се твърди, че ищцата Г. се е намирала в
трудово правоотношение с ответното дружество, като с подписване на допълнително
споразумение е била назначена на длъжност . при „.“ ЕАД. Сочи се, че брутното трудово
възнаграждение на ищцата било 3787.57 лева. Поддържа се, че на 02.05.2025г на ищцата е
връчена заповед № .г. за прекратяване на трудовото и правоотношение на основание чл. 328,
ал. 2 КТ и предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение, като не бил спазен
срока за предизвестие и за това и била заплатено обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ, без да е
посочен размер на платената сума. Изтъква се, че за да е законосъобразно прекратяването на
трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 2 КТ следва да са налице няколко
кумулативно дадени предпоставки, за които се твърди. Ищцата оспорва прекратяването на
трудовото и правоотношение с твърденията, че заеманата от нея длъжност не представлява
по своя характер част от „ръководството на предприятието“ по смисъла на § 1, т.3 КТ,
независимо че в наименованието е включено понятието „ръководител“. Подчертава се, че
съгласно длъжностната и характеристика същата не е имала ръководни функции, а чисто
организационни, в които обаче не се включват правомощия за възлагане на задачи и
упражняване на контрол по отношение на всички или част от служителите в дружеството.
1
Твърди се, че ищцата е нямала правомощия да уволнява служители, да ги глобява при
неизпълнение на задълженията им или да ги стимулира финансова, както и да прави
подобни предложения към ръководството на предприятието. Ето защо счита, че функциите и
е била единствено да съблюдава изпълнение на поставените задачи на служителите от
ръководството на дружеството. С оглед изложеното се изтъква, че ръководни функции са
имали служителите, които структурно са разположени над нейната длъжност – директор
поделение, заместник-директор, борд на директорите. Като аргумент в насока застъпената
теза ищцата изтъква, че изискванията на заеманата от нея длъжност са служителят да има
само 1 година стаж по специалността, което било несъответно на сериозността на една
ръководна длъжност. Във връзка с извършването на преценка дали дадена длъжност е част
от ръководството на предприятието ищцата се позовава и на съдебна практика. Като
основание за отмяна на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение ищцата
изтъква и, че лицата подписали процесната заповед не са имали правомощия за това, тъй
като същите нямат сключени договори за управление с кмета на .. Ищцата счита, че е налице
нарушение на нормата на чл. 24, ал. 8 от Наредбата за реда за учредяване и упражняване на
правата на общината в публичните предприятие и търговски дружества с общинско участие
в капитала. Във връзка с това твърди да са налице нарушения регламентираната процедура
по възлагане на управлението на предприятието. Ищцата излага твърдения и, че не
съществува бизнес план на новите управители на ответника, което също било основание за
незаконосъобразност на прекратяване на трудовото и правоотношение. От ищцата се твърди
и, че е налице нарушение при връчването на заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение, тъй като работодателят не бил съобразил, че същата към момента на
връчване на процесната заповед е ползвала отпуск по болест. Моли се исковете да бъдат
уважени, като в нейна полза се присъдят и сторените по делото разноски.
Ответникът в срока за отговор по чл. 131 ГПК оспорва предявените искове, като счита
същите за неоснователни. Не се оспорва наличието на трудово правоотношение с ищцата
съгласно сключен трудов договор и допълнителни споразумения към него, както и че
същото е било прекратено с процесната заповед на основание чл. 328, ал.2 КТ. Изтъква се, че
всички предвидени в чл. 328, ал. 2 КТ предпоставки за прекратяване на трудовото
правоотношение на ищцата са били на лице. Изрично се подчертава, че от длъжностната
характеристика на ищцата е видно, че същата е изпълнявала ръководни, организационни и
контролни функции, поради което Г. е била служител от ръководството на предприятието по
смисъла на §1, т. 3 КТ. Във връзка с това се цитира и съдебна практика, като подчертава, че
нормата на чл. 328, ал. 2 КТ се прилага дори и за служители, които са пряко подчинение на
ръководителя на предприятието в управленската структура. Сочи се, че изпълнителният
директор на дружеството работодател изцяло разполага с потестативното право по чл. 328,
ал. 2 КТ без значение за какъв срок е сключеният с него договор за управление.От
съществено значение според ответника е обстоятелството, че е налице сключен договор за
управление с ръководителя на предприятието, чието изпълнение е започнало и уволнението
на ищцата е осъществено в срок до 9 месеца от датата на сключване на договора. Застъпва се
становището, че е ирелевантно дали новото ръководство изпълнява своя нова бизнес
2
програма или чужда бизнес програма, а е достатъчно при сключване на новия договор за
управление да има бизнес план в предприятието. Подчертава се и, че ищцата не се ползва от
закрилата по чл. 333 КТ, доколкото основанието за прекратяване на трудовото и
правоотношение не е сред лимитативно изброените в цитираната норма. Във връзка с
изложените фактически твърдения от ищеца ответникът разяснява, че . е едноличен
собственик на капитала на дружеството-работодател и съобразно законовите изисквания е
СОС е взел решение на 11.07.2024г. за освобождаване на членове на съвета на директорите
на „.“ ЕАД и за назначаване на нови, като е допуснато и предварително изпълнение.
Подчертава се, че е имало подадена жалба единствено срещу допуснатото предварително
изпълнение, която е била оставена без уважение. Предвид това на 02.08.2024г. в Търговски
регистър били вписани новият изпълнителен директор и новият председател на Съвета на
директорите, а на 05.08.2024г. от тях са сключени и договори за възлагане на управлението.
Релевирано е и възражение за прихващане на заплатената сума за обезщетение по чл. 220,
ал. 1 КТ в размер на 3459.47 лева. По така изложените доводи моли за отхвърляне на
предявените искове. Претендира разноски.
По исковете с правно основание чл. 344, ал.1, т. 1 и т. 2 КТ в тежест на ищеца е да
докаже съществувало между страните трудово правоотношение, което е прекратено. Тези
факти не се оспорват от ответника.
В тежест на ответника е да докаже следните предпоставки: наличие на трудово
правоотношение между страните, което е прекратено с процесната заповед на основание чл.
328, ал. 2 КТ; възлагане от работодателя на управлението на предприятието чрез сключване
на нов договор за възлагане на управлението; от започване на изпълнението на договора до
момента на прекратяване на трудовото правоотношение да са изтекли не повече от девет
месеца; заеманата от служителя длъжност да има характер на ръководна, както и спазване на
правилата за предварителната закрила в случай, че същите са приложими /с оглед
твърденията на ищцата за ползване на отпуск по болест/.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ ищцата твърди да е
останала без работа в резултат от незаконното уволнение за процесния период, като в нейна
тежест е да докаже изгодния за нея факт - че е останала без работа за сочения период /ал. 1/,
че оставането без работа е в причинна връзка с уволнението, както и размера на брутното
трудово възнаграждение, получено за последния пълен отработен месец преди уволнението.
На основание чл. 146, ал. 2 ГПК указва на ищцата, че не е ангажирала
доказателства за оставането си без работа за период след 25.06.2025г. /подаването на
исковата молба към която е приложен препис от трудова книжка/
С оглед релевираното възражение за прихващане с платено обезщетение по чл. 220,
ал. 1 КТ в тежест на ответника е да докаже, че е заплатил обезщетение на ищцата на
основание чл. 220, ал. 1 КТ и че същото е в размер на 3459.47 лева.
С оглед становището на ответника и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК
безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване са обстоятелствата, че между
страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищцата е заемала
3
длъжност . при „.“ ЕАД, което правоотношение е било прекратено със Заповед № .г. на
основание чл. 328, ал. 2 КТ. Не се оспорва и, че ответникът е заплатил на ищцата
обезщетение по чл.220, ал. 1 КТ /без да е признат до момента размера на платеното/.
По доказателствените искания:
Към исковата молба и към отговора са представени писмени доказателства, които са
допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда
правен спор, поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото.
По искането на ищцата по чл. 190 ГПК за задължаване на ответника да представи
изрично изброени документи, съдът намира, че същото следва да бъде оставено без
уважение, доколкото тези документи са представени с отговора на исковата молба.
Следва да бъде уважено искането на ищцата за допускане на съдебно-счетоводна
експертиза за установяване на размера на обезщетението по чл. 225 КТ, като поставеният
въпрос бъде преформулиран от съда, а именно след запознаване с представените по делото
доказателства и след извършване на проверка в счетоводството на ответната страна да даде
отговор на въпроса: „Какъв е размерът на брутното трудово възнаграждение за последния
пълен отработен месец на ищцата при ответника преди прекратяване на трудовото
правоотношение?
Следва да бъде отложено произнасянето на съда по искането на ответника за
допускане на съдебно-счетоводна експертиза за установяване извършено плащане на
обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ в размер на 3459.47 лева и да се предостави възможност на
ищцата да заяви дали оспорва размера получаната сума.
Така мотивиран и на основание чл. 312, ал. 1, т. 2, вр. чл. 146 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА разглеждането на делото в открито съдебно заседание на 14.10.2025 г.
от 10:45 часа, за когато да се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото
определение, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба, ведно с
приложенията към него.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата за задължаване на ответника да
представи описаните в исковата молба документи.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза по искане на ищеца по
преформулирана от съда задача, а именно след запознаване с представените по делото
доказателства и след извършване на проверка в счетоводството на ответната страна да даде
отговор на въпроса: „Какъв е размерът на брутното трудово възнаграждение за последния
пълен отработен месец на ищцата при ответника преди прекратяване на трудовото
правоотношение?“, при депозит в размер на 300 лева, от бюджета на съда.
4
НАЗНАЧАВА за вещо лице ., който незабавно да бъде уведомен за поставената му
задача.
УКАЗВА на ищцата К. Г. на основание чл. 145, ал. 1 ГПК, че следва да посочи в
едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение дали оспорва
твърдението, че е получила от ответника сумата от 3459.47 лева, представляваща
обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ за неспазено предизвестие.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ответника за допускане на съдебно-
счетоводна експертиза след изслушване становището на ищеца.
УКАЗВА на страните, че в едноседмичен срок от получаване на определението
могат да вземат становище по доклада и да предприемат съответните процесуални действия,
включително представяне на доказателства и оспорване на представените такива с отговора
на исковата молба, като в противен случай губят възможността да сторят това по-късно
съгласно 312, ал.2 ГПК.
ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация с помощта на Центъра за
спогоди и медиация към Софийски районен съд – за контакти: Мариана Николова, Мария Г.
- тел. 02/8955 423.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5