РЕШЕНИЕ
№___
гр.
Луковит, 26 март 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ЛУКОВИТ, в публично съдебно заседание на
деветнадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАЯ КИРЧЕВА
при
секретаря ИВЕТА ДИМИТРОВА, като разгледа докладваното от съдия КИРЧЕВА гр.
д. № 270 по описа за 2018 г.
на съда и за да се произнесе, съобрази следното:
Иск с правно
основание чл. 45 от ЗЗД и чл. 558, ал. 7 от Кодекса за застраховане /чл. 288,
ал. 12 от Кодекса за застраховане - отм./
Ищецът „Г. Ф.”, гр. С.
твърди в исковата си молба, че на основание чл. 288, ал. 1, т 2, б. „а“ от
Кодекса за застраховането (отм.), сега чл. 557, ал.1, т.2, б. „а“ от Кодекса за
застраховането изплатил по щета № 11-0178/26.03.2013 г. обезщетение за
имуществени вреди в размер на 1440.00 лв. за увреден при ПТП, настъпило на
09.02.2013 г. в с. Торос, л.а. „Фолксваген Пасат“ с ДКН ОВ6796АР, собственост
на Л.В.Й. ***.
Виновен за катастрофата бил ответникът А.М.Ш.,
който управлявайки лек автомобил
"Опел Тигра" с ДКН ОВ 4452 АК, собственост на А. И. А. от с. Торос,
при движение по ул. „Дило Й.“ № 21 с
несъобразена скорост с пътните условия, губи контрол над управлението на
автомобила и се блъска в правомерно паркиралото от дясно извън пътното платно
МПС-2 и така причинява процесното ПТП. В нарушение на чл. 249 вр. чл. 259 от
Кодекса за застраховането (отм), сега чл. 461 вр. чл. 483 от Кодекса за
застраховането, ответникът управлявал увреждащия автомобил без да има за него
действаща задължителната застраховка "Гражданска отговорност" към
датата на ПТП. Ищецът е поканил ответника да възстанови платеното от
Гаранционен Фонд, но и към настоящия момент лицето не е погасило задължението
си.
Моли съда да постанови решение, с
което на основание чл. 45 ЗЗД и чл. 288, ал. 12 от Кодекса за застраховането
(отм), сега чл. 558, ал. 7 от Кодекса за застраховането да осъди А.М.Ш. да
заплати на ищеца исковата сума от 1440.00 лв., представляваща изплатеното от
Гаранционен фонд обезщетение по щета № 11-0178/26.03.2013 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата и направените по делото разноски.
В отговора на исковата молба ответникът
чрез назначения особен представител оспорва иска като неоснователен. Оспорва съдържанието
на представения с исковата молба
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица в частта му относно
обстоятелствата и причините за ПТП. Прави възражение за съпричиняване от страна
на увреденото лице. Прави възражение за погасяване по давност на вземането на
ищеца.
С Определение от 04.06.2019 г. на
основание чл. 219 от ГПК съдът е конституирал като трето лице помагач на страната на ищеца Л.В.Й..
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства и въз основа на закона, достигна до следните фактически и
правни изводи:
От представените писмени
доказателства, обясненията на третото лице помагач Л.В.Й., дадени по реда на
чл. 176 от ГПК, показанията на свидетелите Л. Христов Л. и М.П.В., съдът приема
следното:
Не се спори между страните, а и
видно е от приложения констативен протокол за ПТП с пострадали лица, че на
09.02.2013 г., около 19.50 ч., в с. Торос, обл. Ловеч, ул. "Дило Й."
№21 настъпило ПТП между лек автомобил "Опел Тигра" с рег. № ОВ4452АК,
управляван от ответника А.М.Ш., и лек автомобил "Фолксваген Пасат" с
рег. № ОВ6796АР, собственост на третото лице помагач Л.В.Й.. Протоколът за ПТП е съставен от Л. Х.Л. - към момента на съставянето му на
длъжност мл. автоконтрольор при РУ - Луковит. В протокола като обстоятелства и причини за
ПТП е отразено, че ответникът при движение с несъобразена скорост излиза в
дясно извън пътя и блъска паркиралия извън пътя лек автомобил, собственост на
третото лице помагач, с което създава ПТП. Посочено е, че виновният водач -
ответникът не притежава СУМПС и няма
застраховка "Гражданска отговорност". В протокола са описани видимите
щети по двете МПС, като за автомобила на третото лице помагач е посочено, че е
тотално унищожен. Като пострадали са вписани две лица, едното от които
ответника.
От представената справка от базата данни на
Информационен център към ГФ се установява, че към момента на настъпване на
ПТП-то, управлявания от ответника А.М.Ш. лек автомобил с рег. № ОВ4452АК не е
имал валидна застраховка "Гражданска отговорност" .
По повод
ПТП-то на ответника са съставени два АУАН, въз основа на които са издадени
наказателни постановления, заверени копия от които са приложени по делото.
С НП № 45/13 от 20.02.2013 г. ответника А.М.Ш. е санкциониран за извършени
четири административни нарушения: по чл. 150 от ЗДвП - не притежава
свидетелство за управление на МПС; чл. 20, ал.2, пр. 1 от ЗДвП - при движение с
несъобразена скорост на прав участък от пътя излиза в дясно извън пътя и блъска
отзад паркиралия извън пътя лек автомобил ОВ6796АР, с което създава ПТП със
щети и пострадали; чл. 123, ал.1, т. 2, б. "б" от ЗДвП - като
участник в ПТП не остава на място до пристигането на органите за контрол и
напуска ПТП и чл. 100, ал. 1, т. 2, пр. 1-во от ЗДвП - не представя
свидетелство за регистрация на МПС.
С НП № 46/13
от 18.02.2013 г. на ответника А.М. Ш. на основание чл. 315, ал. 1, т. 1 от КЗ е
наложена глоба в размер на 480 лв. за това, че управлява МПС във връзка с чието
притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
И двете
наказателни постановления са влезли в сила, видно от направеното отбелязване.
Приложено е уведомление за щета от
третото лице помагач от дата 14.02.2013 г. до ищеца Г. ф., с което е
заявено желание за получаване на обезщетение за причинени имуществени вреди.
Изготвен
е доклад по щета № 11-0178/26.03.2013 от ищеца, в който е определено изплащане
на застрахователно обезщетение на третото лице помагач в размер на 1440,00
лева. Представени са и заключителна техническа експертиза по щетата от 19.04.2013 г. и техническа експертиза от
19.04.2013 г. с описание на констатирани вреди от ПТП.
Видно
от приложеното платежно нареждане на 21.05.2013 г. на третото лице помагач е
изплатено обезщетение по щета № 11-0178/13 в размер на 1440,00 лева.
С регресна покана изх. №
ГФ-РП-396/27.06.2017 г. ищецът е поканил ответника да му възстанови изплатеното
от него обезщетение Поканата е получена лично от ответника на 29.06.2017 г.
Изпратена е и покана за плащане от
ищеца, чрез "Еф Ес Джи консултинг"ООД, София, до ответника, като е отразено от куриерска фирма
"Спиди", че пратката е отказана от получателя.
Във
връзка с оспорването от ответника на фактическите констатации, отразени в
констативния протокол за ПТП досежно обстоятелствата и причините за ПТП по
делото са ангажирани гласни доказателства чрез показанията на служителите на
МВР, посетили ПТП - св. Л.Х.Л. и св. М.П.В., и обясненията на третото лице
помагач Л.В.Й., дадени по реда на чл. 176 от ГПК. От гласните доказателства се
установява, че лекият автомобил "Фолксваген Пасат" преди ПТП е бил
паркиран извън пътното платно, върху широк
повече от два метра тротоар, ударът е бил отзад, при удара
автомобилът се отместил на около 9-10 метра, ударил се в дърво и е спрял
между дървото и съседната къща.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл. 288, ал. 1, т. 2, б. "а" от КЗ /отм./,
Гаранционният фонд изплаща по задължителната застраховка "Гражданска
отговорност" обезщетение за имуществени вреди на чуждо имущество, ако ПТП
е настъпило на територията на страната ни и е причинено от МПС, което обичайно
се намира на територията на България, и виновният водач няма сключена
задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите. На основание чл. 288, ал. 12 от КЗ /отм./, след изплащане
на това обезщетение, фондът встъпва в правата на увреденото лице до размера на
платеното. Цитираните норми са аналогични на действащите към настоящия момент
разпоредби на чл. 557, ал. 1, т. 2, б. "а" и чл. 558, ал. 7 от КЗ, обн. ДВ бр. 102/29.12.2015 г.
В тежест на ищеца е да докаже
по делото фактите, пораждащи суброгационното му право: че вследствие на виновно
и противоправно поведение на ответника като
водач на МПС е реализирано ПТП, в резултат на което са настъпили вреди, размера
на вредите, липса на валидно сключен
договор за застраховка „Гражданска отговорност” по отношение на управляваното
от ответника МПС към датата на ПТП, изплащане на обезщетение от ищеца на
увреденото от ПТП лице в претендирания размер.
В случая от събраните
писмени и гласни доказателства се установява, че ответникът е реализирал ПТП,
като на 09.02.2013 г. в с. Торос, на ул. "Дило Й." № 21, управлявайки
л.а. "Опел Тигра" с рег. № ОВ4452АК при движение с несъобразена
скорост излиза в дясно извън пътното платно и блъска паркиралия извън пътното
платно /на тротоара/ лек автомобил "Фолксваген Пасат" с рег. №
ОВ6796АР. От ангажираните гласни доказателства се установява, че обстоятелствата
и причината за ПТП съответстват на отразеното в протокола за ПТП. Не е спорно, че при процесното ПТП ответникът
е увредил лекия автомобил
"Фолксваген Пасат" с рег. № ОВ6796АР, собственост на третото лице
помагач. Констатираните вреди са в причинно-следствена връзка с ПТП. За
процесното ПТП е била ангажирана административнонаказателната отговорност на
ответника. Към датата на ПТП за
управлявания от него лек автомобил "Опел Тигра" с рег. № ОВ4452АК
ответникът не е имал сключен договор за застраховка "Гражданска
отговорност". С оглед на горното и при
наличието на фактическия състав на непозволеното увреждане - противоправни
действия на ответника, вреда, вина и причинна връзка, и изпълнение на
задължението за заплащане на обезщетение от ищеца, на основание горецитираните
разпоредби, съдът приема, че за ищеца се е породило правото на регресен иск
срещу ответника - пряк причинител на увреждането. Това право, с оглед
установените факти, е за заплащане на сумата от общо 1440.00 лв.,
представляваща обезщетение за имуществените вреди /изплатени от ищеца на
пострадалия на 21.05.2013 г./
Неоснователно
е възражението на ответника, че искът е погасен по давност.
Това е така, т.к. вземането, предмет на
регреса, се погасява с общата 5 - годишна погасителна давност по чл. 110 ЗЗД, която започва да тече от момента на
изплащане на застрахователното обезщетение. Плащането от ищеца на увредения в
случая е станало на 21.05.2013 г., при което изпратената по пощата на
21.05.2018 г. искова молба е в рамките на 5-годишния давностен срок.
По
изложените съображения съдът намира, че предявеният иск е основателен, поради
което и следва да бъде уважен.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК, в
тежест на ответника следва да се присъдят направените от ищеца разноски в
размер на 357,60 лв., от които 57,60 лв. представляващи ДТ и 300.00 лв. възнаграждение
за особен представител.
Следва да се изплати на адв. Р.М.,
назначен за особен представител на ответника по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК
възнаграждение в размер на 300.00 лева от внесения от ищеца депозит.
Мотивиран от горното, съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА А.М.Ш.,
ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Г.Ф. гр. С., ул. "Г. И."
№ *, представляван от изпълнителните директори Б. М. и С. С. със съдебен адрес:***
адв. К.К. на основание сумата от 1440,00 лева /хиляда четиристотин и
четиридесет лева./, представляваща изплатеното от Гаранционен фонд по щета
№ № 11-0178/26.03.2013 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба - 21.05.2018 г.. до окончателното й изплащане, както
и направените по делото разноски в размер на 357,60 лева /триста петдесет
и седем лева и 60 ст./.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адв. Р.М. – особен представител на
ответника, назначен по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК, възнаграждение в размер на
300.00 лева от внесения от ищеца депозит.
Решението е постановено при
участието на Л.В.Й., ЕГН ********** *** - трето лице помагач на страната на
ищеца.
Решението може да се обжалва пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: