Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 198 05.08.2020
г.
гр.Разград
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Разградският районен съд
На осми юли две
хиляди и двадесета година
В открито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕЛИ
ГЕНЧЕВА
Секретар Даринка Димитрова
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдията
Гр.д. №168/2020 г.
Производството е с правно
основание чл.422 от ГПК.
Депозирана
е искова молба от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А Париж срещу К.М.В. с която са предявени искове за
установяване, че ответникът дължи на ищеца сумата 4 597,35 лв. главница по
договор за паричен кредит, 2 244,33
лв. възнаградителна лихва и
сумата 474,40 лв. обезщетение за забава и законната лихва от датата на
заявлението, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. Иска и присъждане на направеното в настоящото и в заповедното производство
разноски. Твърди, че между страните по делото на 16.08.2017 г. е сключен
договор за паричен кредит за сумата 5000 лв., както и договор за закупуване на
застраховка на стойност 1344 лв., че с част от тези средства – 1032,44 лв. е
рефинансирано старо задължение на ответника, че 150 лв. са удържани като такса
ангажимент, а останалите 3 792,56 лв.
са преведени по сметка на ответника, че
ответникът е поел задължението да върне сумата ведно със съответните
разходи на 48 месечни вноски по 199,12
лв., като 26,72 % бил годишния
лихвен процент, а 33,02 % годишния
процент на разходите, че ответникът е преустановил плащането на вноските на 20.06.2018 г., като до този
момент бил платил 9 вноски, че вземането е станало предсрочно изискуемо поради
неизпълнението на задължението на ответника, както и че размерът на неплатените
вноски е 4597,35 лв. главница и 2244,33
лв. възнаградителна лихва, а за периода от 20.07.2018 г. до 11.10.2019 г. е
начислил и обезщетение за забава. Обосновава допустимостта на установителния
иск с издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№2091/2019 г., която е връчена
на длъжника при условията на чл.47 от ГПК. В условията на евентуалност
предявява осъдителни искове за същите суми.
Исковата
молба е връчена на ответника в хипотезата на чл.44, ал.1, изр. посл. ГПК.
Същият не е депозирал отговор в срока по чл.131 от ГПК. В о.с.з. същият
признава задължението и заявява, че към настоящия момент има трудности, поради
което не може да го плаща.
Съдът,
след като взе предвид становищата на страните, като прецени събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа страна следното: Между „Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД и ответника К.М.В. е сключен договор за потребителски
кредит, отпускане на потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта PLUS-15165189 на 16.08.2017 г.
Размерът на отпуснатия кредит е 5000
лв. Страните са договорили
такса ангажимент от 175 лв. и застрахователна премия 1344 лв.
Общата дължима сума е 9557,76 лв. при годишен
процент на разходите от 33,02 % и 26,72 % лихвен процент. Уговорено е изплащане на кредита на 48 месечни вноски всяка по 199,12 лв. Последната
погасителна вноска е с падеж 20.08.2021 г. В договора изрично е записано, че с подписа си
кредитополучателя удостоверява, че е получил сумата по договора по банкова
сметка.
***а –
с.Я., общ.Р.,ул.*. В раздел удостоверявания на този договор е посочено
задължението на кредитополучателя да уведоми кредитора при промяна на адреса, месторабота,
телефон и др. При сключването на договора на ответникът е попълнил кратък
медицински въпросник за приемане за застраховане и му е издаден и сертификат за
застраховане, подписал е общи условия към застраховка „защита на плащанията“,
както и Стандартен европейски формуляр.
Според
извлечението от сметка ответникът е платил първите девет вноски по кредита по 199,12 лв. или общо сумата 1792,08 лв. С
тези суми са погасени задължението за главница и за лихва за съответния месец и
по 28 лв. главница застраховка за кредит.
Към
исковата молба е приложена последна покана от ищеца до ответника, в която е
посочено, че кредитът се обявява за предсрочно изискуем.
Със заявление от 25.10.2019 г.
ищецът е поискал и по ч.гр.д.№2091/2019 г. РС Разград е издал заповед срещу
ответника за сумите 34 597,35 лв. главница по договор за потребителски
кредит, 2244,33 лв. договорна лихва за периода 20.06.2018 г. – 20.08.2021 г. и 574,40
лв. лихва за забава за периода 20.07.2018 г. – 11.10.2019 г., ведно със
законната лихва от датата на заявлението, както и законна лихва върху
главницата от 24.10.2019 г.
Не са представени доказателства
сумата да е платена въз основа на договора за застраховка.
Анализът
на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:
Предявените установителни
искове са допустими, тъй като действащата към настоящия момент редакция на
чл.415 от ГПК предвижда след като е издадена заповед за изпълнение и има
подадено възражение от длъжника, заявителят да предяви вече установителен, а не
осъдителен иск за сумата, която му е присъдена със заповедта за изпълнение.
Разгледани
по същество, трите установителни иска са неоснователни, тъй като по делото не
бяха представени доказателства за разваляне на договора поради неизпълнение на
длъжника преди датата на подаване на исковата молба. Представено е писмо за
такова прекратяване на договора, но липсват доказателства същото да е връчено
на длъжника или поне да е направен опит за такова връчване на адреса на
ответника. Следователно към датата на подаване на заявлението – 29.10.2019 г.
договорът за заем е бил валиден и задължението на ответника е съществувало като
такова за изпълнение на части, така както е било уговорено.
Предявеният
иск за заплащане на сумата 4 957,35 лв. главница е основателен и доказан.
Между страните е бил сключен договор за кредит, ответникът е получил сумата,
предмет на договора и е спрял плащането
на уговорените вноски за погасяване на вземането. Това неизпълнение е дало
право на ищеца да прекрати /развали договора и той е направил това с подаването
на настоящата искова молба, към която е приложил и изрична покана за плащане.
След това прекратяване цялата главница по кредита е станала изискуема и
ответникът дължи нейното заплащане.
Предявеният
иск за заплащане на договорна лихва в размер на 2 244,33 лв. е частично
основателен и доказан. Договорът за паричен кредит е възмездна сделка и
уговорената договорна лихва е цената на получената услуга, а именно
възможността за известен период от време заемателят да ползва сумата, след
което да я върне. Разпоредбата на чл.19, ал.4 от Закона за потребителският
кредит урежда максималният процент на годишния процент на разходите, а именно
пет пъти размера на просрочените задължения в левове и във валута, определена с
постановление на МС на Република България.
С
Постановление на Министерския съвет №426/18.12.2014 г. за определяне размера на
законната лихва по просрочени парични задължения този размер е регламентиран
като основният лихвен процент, определен от Българска народна банка в сила от
01.01., съотв. 01.07. на текущата година плюс 10 процентни пункта. Този основен
лихвен процент на 01.01.2017 г. е определен на 0%, респ. законната лихва е в
размер на 10%. Следователно максималния годишен процент на разходите, определен
в съответствие с разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК е 50%, поради което
уговорената договорна лихва при ГПР от 33,02 % е в рамките на посочената такава
от закона, поради което длъжникът дължи нейното заплащане, след като е била
изрично уговорена в сключения от него договор.
Договорната
лихва се дължи само за периода на действие на договора – т.е. до 31.01.2020 г.,
когато е подадена исковата молба. Ето
защо искът следва да бъде уважен до размера на 1620,71 лв. – т.е. дължимата за периода от 20.06.2018 г.,
когато е първата неплатена вноска до 31.01.2020 г., когато е подадена исковата
молба, с която договорът за кредит е обувен за предсрочно изискуем. В
останалата част досежно сумата 623,62 лв. искът следва да бъде отхвърлен, тъй
като след развалянето на договора за кредит длъжникът дължи връщането на
непогасената главница ведно със законната лихва за забава.
С оглед основателността на главния
иск, основателен се явява и акцесорния такъв за установяване на задължението за
заплащане на обезщетение за забава, тъй като задължението за връщане на заетата
сума е срочно такова, дължимо на части и след изтичане на срока за изпълнение
на осн. чл.86 от ЗЗД се дължи и обезщетение за забава върху съответната
просрочена вноска. Това обезщетение следва да бъде изчислено само на база
просрочените вземания и е в размер на 207 лв. /съответно за 10-та вноска –
24,84 лв., за 11-та – 24,78 лв., 12-та – 23,07 лв., 13-та – 21,35 лв., 14-та –
19,69 лв., 15-та – 17,98 лв., 16-та -14,02 лв., 17-та – 12,55 лв., 18-та –
11,08 лв., 1-та – 9,74 лв., 20-та – 8,27 лв., 21-ва – 6,84 лв., 22-ра – 5,37
лв., 23-та – 3,95 лв., 24-та – 2,47 лв. и 25-та 1 лв./ При изчисляването е
съобразен периода, за който се претендира обезщетението за забава – от
20.07.2018 г. до 11.10.2019 г.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК
ответникът следва да заплати на ищеца направените в настоящото производство
разноски съразмерно на уважената част от исковете, а именно 155 лв. и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Предвид неоснователността на установителните
искове ответникът не дължи на ищеца заплащане на разноските, направени от
него по ч.гр.д.№2091/2019 г.
Воден от гореизложеното,
Разградският районен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
ИСКОВЕТЕ, предявени от „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А. Париж“ с рег.№********* срещу К.М.В., ЕГН ********** *** за установяване на задължения в размер на
сумите 4597,35 лв. главница по договор за потребителски заем, 2244,33 лв.
възнаградителна лихва и 574,40 лв. законна лихва за периода 20.07.2018 г. – 11.10.2019 г., за
които е издадена заповед за изпълнение №4300/28.10.2019 г. по ч.гр.д.№2091/2019
г.
ОСЪЖДА К.М.В.,
ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж“ с рег.№********* чрез БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България, ЕИК *********, вписан в търговския регистър на
Агенцията по вписванията със седалище гр.София и адрес на управление гр.София,
п.к. 1766, ж.к.“Младост 4“, Бизнес парк София, сгр.14 сумата 4597,35 лв. /
четири хиляди петстотин деветдесет и седем лева и тридесет и пет стотинки/
главница по кредит PLUS-15165189 от 16.08.2017 г., обявен за предсрочно изискуем, ведно със законната лихва от 31.01.2020
г., сумата 1620,71 лв. /хиляда шестстотин и двадесет лева и седемдесет и една
стотинки/ възнаградителна лихва по договора и сумата 207 лв. /двеста и седем
лева / обезщетение за забава за периода 20.07.2018 г. – 11.10.2019 г. и ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ за заплащане на
възнаградителна лихва в останалата му част до първоначално предявения размер от
2244,33 лв. и за заплащане на обезщетение за забава до
първоначално предявения размер от 474,40 лв. като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА К.М.В., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А. Париж“ с рег.№********* чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България, ЕИК *********, вписан в търговския регистър на Агенцията по
вписванията със седалище гр.София и адрес на управление гр.София, п.к. 1766,
ж.к.“Младост 4“, Бизнес парк София, сгр.14 сумата 155,00 лв. / сто петдесет и
пет лева / разноски по делото и 100 лв. / сто лева / юрисконсултско възнаграждение, съразмерно
на уважената част от иска.
Решението
подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След
влизане в сила на решението делото да се докладва на съдията докладчик по
ч.гр.д. №2091/2019 г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: