РЕШЕНИЕ
№ 416
гр. Бургас, 30.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря КАПКА АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно
наказателно дело № 20242120200587 по описа за 2024 година
., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на ЕТ „И. - И. М.“ с ЕИК: *********,
срещу Електронен фиш № *********, издаден от Агенция „Пътна Инфраструктура“, с който
за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. с чл. 179, ал.
3б ЗДвП, на едноличния търговец е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 2500
лева.
С жалбата се иска отмяна на ЕФ поради нарушения на материалния закон и допуснати
процесуални пороци при ангажиране на отговорността на едноличния търговец. Самата
жалба е подадена от Е. М. и М. М.. След допълнително изискани от съда и представени
доказателства се установява, че подателите са деца и наследници на едноличния търговец,
който е починал на 29.11.2020 г., както и че те са поели управлението на търговското му
предприятие.
В открито съдебно заседание жалбоподателят не изпраща представител. В писмено
становище жалбата се поддържа по изложените в нея доводи.
За административнонаказващия орган се явява юрисконсулт Д., която на първо място
изтъква доводи за недопустимост на жалбата, като подадена от нелегитимирано лице. Под
евентуалност пледира за оставяне на жалбата без уважение. В писмени бележки
процесуален представител на АНО доразвива доводите си.
1
Съдът, след като се запозна с материалите по делото, намира, че процесната жалба се
явява недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане, а производството по
нея следва да се прекрати, поради следните причини:
От събраните доказателства се установява, че санкционираният субект е ЕТ „И. - И.
М.“ с ЕИК: *********, който е починал на 29.11.2020 г. Няма спор, че дейността на
едноличния търговец може да продължи до смъртта му. Настъпването на смъртта има
последиците на правопрекратяващ юридически факт. То обуславя прекратяването на
правосубектността на едноличния търговец. Това прекратяване настъпва по силата на самия
факт на смъртта, без необходимост от предприемането на други правни действия. Смъртта
обаче не води до автоматичното заличаване на вписания едноличен търговец от търговския
регистър, доколкото чл. 60, ал. 2 ТЗ дава възможност наследниците да поемат
предприятието, като запазят неговата фирма. Тази възможност обаче не е универсална. В
този смисъл да се поеме предприятието, означава съставляващото го имущество да бъде
свързано с действената сила на нова личност - физическо лице - търговец. Това може да бъде
постигнато, ако търговското предприятие остане изцяло в патримониума на едно лице, а не
да бъде поделено и раздробявано между различните наследници. Доколкото едноличният
търговец има само индивидуална персонализация, предприятието може да бъде поето
само от едно лице - един от наследниците. Според разпоредбата на чл. 60, ал. 2 ТЗ
запазването на фирмата, използвана от наследодателя - едноличен търговец, е възможно
само ако бъде запазен имущественият интегритет на предприятието. Това не би могло да се
осъществи, ако която и да е част от това единство - имуществото или фирмата, бъде обект на
разпределяне между наследниците. Отделените от цялостта обекти или права не
представляват търговско предприятие по смисъла на закона. Затова евентуалното отделяне
на която и да е имуществена част от предприятието води до невъзможност да се изпълни
изискването на закона - да бъде запазено предприятието в неговото единство заедно с
фирмата, под която е упражнявана дейността. Посоченото означава, че при наличие на
повече от един наследник или заветник с конкуриращи се права изпълнението на
предвиденото в чл. 60, ал. 2 ТЗ условие е възможно само ако преди това бъде извършена
доброволна или съдебна делба, или по надлежния ред бъдат признати правата на поемащия
(Така Решение от 9. VII. 2007 г. по в. ф. д. № 231/2007 г. на ВтАС).
Евентуалното съвместно поемане на предприятието от всички или от някои (но
повече от един) от наследниците не дава възможност предприятието да продължи
съществуването си в досегашната правноорганизационна форма - като едноличен
търговец. Търговският закон допуска само индивидуална, но не и колективна
персонализация на едноличния търговец. Това обуславя правната невъзможност дейността
му да бъде продължена от повече от едно лице (Решение № 491 от 22.07.2005 г. на ВКС по
гр. д. № 119/2005 г., I г. о).
Нещо повече – съгласно чл. 60, ал. 3 ТЗ - в случаите на чл. 60, ал. 2 ТЗ - към фирмата
трябва да се добави името на новия собственик, а по силата на чл. 60, ал. 4 ТЗ -
прехвърлянето се вписва в търговския регистър.
2
В случая освен, че видно от събраните доказателства – двамата наследници на
едноличния търговец твърдят, че са поели съвместно предприятието му, което както стана
дума е юридически недопустимо, то и твърдяното поемане по никакъв начин не е отразено в
Търговския регистър, чрез добавяне на името на новия собственик и чрез отразяване на това
„правоприемство“ в партидата на търговеца в ТР (л. 42-43).
Поради всичко казано по-горе съдът счита, че подателите на жалбата - Е. М. и М.М.
не са процесуално легитимирани да представляват ЕТ „И. - И. М.“ с ЕИК: *********, а от
там – подадената от тях жалба е процесуално недопустима и следва де се остави без
разглеждане, а производството по делото следва да се прекрати.
Доколкото основанията за прекратяване са констатирани от настоящия състав след
приключване на съдебното следствие, то и актът, с който производството се прекратява
следва да е решение, макар да носи всички белези на определение. Съдът изрично
подчертава, че наименованието на съдебния акт по никакъв начин не се отразява на неговата
правна същност и не препятства възможността на страните за защита срещу него, поради
което и срокът за обжалване следва да е седемдневен, съгласно чл. 230 АПК.
Така мотивиран Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по НАХД № 587/2024 г. на РС-Бургас, поради
недопустимост на жалбата.
РЕШЕНИЕТО на основание чл. 230 АПК подлежи на обжалване с частна жалба в 7-
дневен срок от съобщаването му пред Административен съд – гр. Бургас.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на АНО и на подателите на жалбата на
посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3