Решение по дело №696/2024 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл.63в ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 323 от 25.06.2024 г., постановено по анд № 20244430200772/2024 г., Районен съд – Плевен е изменил Наказателно постановление № 15-2400062 от 22.03.2024 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Плевен, с което на „МиМБ Експрес“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Оборище, [улица], представлявано от М. В. Н., с [ЕГН], в качеството му на работодател, на основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.413, ал.2 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева за нарушение по чл.52, ал.1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд и чл.2, ал.1 на Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“, като е намалил размера на същата на 1500 лв. Имуществената санкция е наложена на дружеството за това, че при извършена проверка на документите в периода 31.01.-12.02.2024 г. е установено, че е нарушено трудовото законодателство, като не е извършена задължителна застраховка на риска „трудова злополука“ на работещо в обекта лице, заето и осигурявано в дейност с КИД: 53.20 „Пощенски и куриерски дейности“, а именно на Р. К. И., [ЕГН], работещ в дружеството със сключен трудов договор № 4506 от 14.11.2023 г. на длъжност „Шофьор куриер“. Нарушението е извършено на 15.11.2023 г. в гр.Плевен, към който момент е следвало за горецитирания работник да бъде сключена застраховка за риск „трудова злополука“.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от „МиМБ Експрес“ ООД, чрез адвокат Я. С., която счита същото за незаконосъобазно и неправилно. Намира, че неправилно Районен съд – Плевен е приел, че дружеството, в качеството му на работодател, е извършило посоченото в НП нарушение, и е намалил наложената имуществена санкция само в размер на 1500 лева. Според касатора първоинстанционният съд не е съобразил представения като доказателство по делото Добавък № 3 към застрахователната полица, от която е видно, че посоченият служител е бил застрахован за риск „трудова злополука“, считано от 06.12.2023 г. Счита още, че районният съд неправилно е преценил, че не са налице предпоставките на чл.415в от КТ за ангажиране на отговорност за маловажно нарушение, както и наличието на предпоставките по чл.28 от ЗАНН. Сочи, че липсват мотиви защо приетото нарушение не представлява „маловажен случай“, а единствено е посочено, че това е така, т.к. нарушението е формално. Моли касационната инстанция да има предвид, че от това нарушение не са причинени вреди. Твърди, че пред предходната инстанция не са ангажирани доказателства за наложени наказания на дружеството с влязло в сила наказателно постановление по ЗЗБУТ или Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“, така че са налице смекчаващи отговорността обстоятелства, което води до по-ниска степен на обществена опасност на нарушението в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. Твърди, че при маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН не се налага наказание, а разпоредбата на чл.415в от КТ обосновава приложението на привилегирован състав на нарушение, при което се налага имуществена санкция в значително намален размер, което в случая не е направено. На последно място счита, че изменената имуществена санкция в размер на 1500 лева е силно завишена и определена в противоречие с изискванията на чл.415, ал.1 от КТ, т.к. в случая не са налице никакви вредоносни последици, нито е създадена обществена опасност, която да мотивира налагането на такава висока санкция. В заключение моли съда да отмени изцяло решението като неправилно и незаконосъобразно.

От Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Плевен е депозиран писмен отговор чрез старши юрисконсулт П. Ч., която оспорва подадената касационна жалба, като счита същата за неоснователна, недоказана и необоснована, а решението на въззивния съд – за правилно и законосъобразно. Твърди, че са налични доказателства, че към момента на приключване на проверката Добавък № 3 към застрахователната полица не е представен и тъй като проверката се извършва по документи, а в Дирекция „Инспекция по труда“ – Плевен не са представени доказателства, че има сключена застраховка за лицето, водещият проверката инспектор правилно е достигнал до извод, че няма сключена застраховка „трудова злополука“ и е съставен АУАН. Споделя изводите на първоинстанционния съд, че настоящият случай не може да се квалифицира като маловажен по реда на чл.415в от КТ, т.к. за да е налице маловажност по смисъла на закона следва да са изпълнени кумулативно двете предпоставки: нарушението да е отстранено веднага след установяването му и да не са произтекли вредни последици за работници и служители. Твърди, че в случая нарушението не е отстранено след установяването му – в Дирекция „Инспекция по труда“ – Плевен не са представени доказателства в тази насока. Моли съда да потвърди решението.

В съдебно заседание касаторът не се представлява, депозирал е молба с вх.№5542/2.10.2024 год., с която моли да бъде уважена касационната жалба.

В съдебно заседание ответникът, Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Плевен, не се явява и не се представлява. Депозирана е Молба с вх.№5549/2.10.2024 год., в която се моли да се остави без уважение касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че при извършена проверка по документи в периода 31.01-12.02.2024 г в Дирекция „Инспекция по труда" на „МиБМ Експрес" ООД гр. София, било установено, че „МиБМ Експрес" ООД гр. София, в качеството му на работодател е нарушил трудовото законодателство, като не е извършил задължителната застраховка за риска "трудова злополука" на работещите в обекта лица, заети и осигурявани в дейност с КИД: 53.20 «Пощенски и куриерски дейности», а именно на Р. К. И. [ЕГН], работещ в дружеството със сключен трудов договор №4506/14.11.2023 г на длъжност «Шофьор куриер». Със заповед № РД-06-44 от 22.11.2022 г. за определяне на Коефициент на трудов травматизъм по икономически дейности за прилагане през 2023 г, коефициентът на трудов травматизъм за икономически дейности с код по КИД 53. - «Пощенски и куриерски дейности» е определен на 1,26 (за 2023 г) - по- висок от средния за страната - 0,64. (А със Заповед РД-06-12/15.11.2023 г - определен на 1,08 за 2024 г - по-висок от средния за страната 0,63). С изисканите документи на 22.01.2024г. била представена застрахователна полица № 580000117423/29.05.2023 г. (в т.ч. Добавък 1 и Добавък 2 от 25.09.2023 г) със срок на валидност от 29.05.2023г. до 28.05.2024г. за групова застраховка «задължителна трудова злополука» за общ брой 495 застраховани лица и със заверен списък от застрахователя към полицата и към добавъците, като в нито един от тях не фигурирало лицето Р. К. И., [ЕГН] на длъжност «Шофьор куриер». Проверяващите приели, че жалбоподатят „МиБМ Експрес" ООД гр. София, с ЕИК: ********* в качеството му на работодател е осъществил нарушение по чл. 52, ал.1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ДВ бр.40/2007г. и чл.2, ал. 1 на Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“ (ДВ бр. 15/2006г., последни изм. и доп.) на 15.11.2023г. в гр. Плевен, към който момент е следвало за горецитирания работник да бъде сключена застрахова за риск „трудова злополука".

Констатациите на проверяващите били изложени в съставения на 12.02.2024 година против „МиБМ Експрес" ООД гр. София, АУАН №15-2400062, съставен в присъствието на упълномощено лице - Е. И. А. и подписан без възражения, като същата е дала писмени обяснения по чл. 402, ал.1, т.2 от КТ съгласно които фирма „МиБМ Експрес" ООД гр. София има сключена полица застраховка трудова злополука за всички служители и че нарушението, описано в АУАН№ 15-2400062 е допуснато поради това, че анексите към полица за добавяне и премахване на лица се прави на тримесечен период. Въз основа на АУАН било издадено и оспореното НП, в което е възпроизведена идентична с описаната в АУАН фактическа обстановка и с което на „МиБМ Експрес” ООД - гр. София, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 413, ал.2 от КТ била наложена имуществена санкция в размер на 2000,00 (две хиляди) лева за нарушение по чл. 52, ал.1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ДВ бр.40/2007г.,. и чл.2, ал.1 на Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“ (ДВ бр. 15/2006г., последни изм. и доп.).

Въззивният съд изложил мотиви, че описаната в АУАН и възпроизведена в атакуваното по съдебен ред наказателно постановление фактическа обстановка се подкрепя от приобщените към доказателствената съвкупност по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства, и от показанията на актосъставителя Д. И. Й. и свидетеля Б. А. Н., които съдът приел с доверие като логични, убедителни, непротиворечиви и изцяло съответстващи с приобщените към доказателствената съвкупност по делото писмени доказателства. От същите съдът установил, че през периода от 31.01.2024г. до 12.02.2024г. извършили проверка по представени им на 22.01.2024г. от „МиБМ Експрес" ООД гр. София документи, сред които били застрахователна полица от месец май 2023г., валидна до месец май 2024 година заедно с Добавък 1 и Добавък 2, включващи списък на застрахованите лица и в нито един от тези списъци не било вписано името на Р. К. И., работещ на длъжност “Шофьор куриер“ в дружеството-жалбоподател.

Съдът приел, че касаторът има качеството „работодател“ по отношение на Р. К. И., по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, като взел предвид Трудов договор№4506/14.11.2023г. Изложил съображения, че разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите за риска "трудова злополука" сочи, че на задължително застраховане подлежат работниците и служителите, които извършват работа в основната и спомагателната дейност на предприятия, принадлежащи към икономическа дейност с трудов травматизъм, равен или по-висок от средния за страната. Нормата на чл. 52, ал. 1 и, ал. 2 от ЗЗБУТ предвижда, че работещите, които извършват работа, при която съществува опасност за живота и здравето им, се застраховат задължително за риска "трудова злополука" за сметка на работодателя при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет, като при определяне на условията и реда се отчитат осъществяваната икономическа дейност на предприятието и средното за страната ниво на коефициентите за честота и тежест на трудовите злополуки. Съдът направил извод, че приложените по преписката документи установяват, че изпълняваната от работника Р. К. И. дейност за работодателя „МиБМ Експрес" ООД гр. София е в категория персонал "Оператори на машини, съоръжения, транспортни средства“, за която със Заповед РД-06-44 от 22.11.2022 г. за определяне на коефициент за трудов травматизъм по икономически дейности за прилагане през 2023 г. от МТСП, е предвиден коефициент за трудов травматизъм 1.26 (за 2023г.)-по висок от средния за страната -0,64., а със Заповед РД-06-12/15.11.2023г. - определен на 1,08 за 2024г.-по-висок от средния за страната 0,63. От анализа на тези норми направил извод, че за заемащия съответната длъжност работник Р. К. И. работодателят е следвало да сключи застраховка за риска "трудова злополука" и за периода от 29.05.2023г. до 28.05.2024г., но това задължение не е било изпълнено към периода на извършване на проверката по документи, а именно от 31.01.2024г. до 12.02.2024 година. Дължимата застраховка е била сключена в последствие по арг. на приложения на стр. 6 в делото Добавък 3, представляващ неразделна част от Списък с информация за промените в броя на застрахованите лица по полица 580000117423 за времето от 29.05.2023г. до 28.05.2024г., който под номер 46 в списъка на новопостъпили служители през срока на действие на застрахователния договор е вписано лицето Р. К. И., за когото е отразено, че е назначен на длъжност на 14.02.2024 година (датата на отпечатване на Добавък 3). За безспорно с оглед на приобщеното към доказателствената съвкупност заверено копие на Трудов договор №4506/14.11.2023 година обстоятелство съдът приел, че лицето Р. К. И. заема длъжност „Шофьор, куриер“ в „МиБМ Експрес" ООД гр. София от 15.11.2023 година, поради което счел, че правилно наказващият орган е преценил, че към тази дата за лицето е следвало да има сключена задължителна застраховка за трудова злополука и това е датата на нарушението. Затова приел за съставомерно извършено вмененото на дружеството деяние.

За неоснователни съдът приел наведените от дружеството твърдения, че в обхвата на Застрахователна полица №580000117423 попадат всички работници или служители, заемащи длъжности, подлежащи на задължително застраховане и поради това, без същият да е включен в списък към застрахователната полица, за работника Р. К. И. следва да се счита за налична валидна застраховка за риска "трудова злополука". Документът, удостоверяващ сключването на валидна застраховка за риска "Трудова злополука" за всеки съответен период от действието на договора между работодател и застраховащ, е застрахователната полица и в отнасящата се за процесния период от 29.05.2023г. до 28.05.2024 г. полица №580000117423 е отразено, че се застраховат работници и служители, съгласно списък, неразделна част от полицата, при което става ясно, че единствено лимитативно изброените в списъка лица, са застраховани, а работникът Р. К. И. не фигурира в първоначалните списъци към тази полица и е бил включен в последствие след приключване на проверката, а именно на 14.02.2024 година. Изложил съображения, че съгласно допълнение на чл.8(4) от Общите условия за задължителната застраховка на работниците и служителите за риска „Трудова злополука“, застраховащият е длъжен до 30 дни след изтичане на всяко тримесечие, считано от датата, посочена за начало на договора (в случая 29.05.2023г.) да предоставя на застрахователя уведомление под формата на справка за включените в застраховката нови лица, за отпадналите от застраховката лица и промяна в застрахователната сума през съответното тримесечие, като за последното тримесечие застраховащият е длъжен да изпрати справката до 15 дни преди края на застрахователната полица. Т. е. в случая, след като лицето Р. К. И. е бил назначен на длъжност „Шофьор, куриер“ на 15.11.2023г. то дружеството жалбоподател е следвало да уведоми застрахователя за това до 29.12.2023г., когато е изтекъл 30-дневният срок от второто тримесечие на договора за групова застраховка за риска „Трудова злополука“.

За неоснователни приел и оплакванията че деянието съставлява маловажен случай, доколкото същото е формално и не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други случаи от същия вид.

Съдът, след като отчел, че в обжалваното наказателно постановление липсват каквито и да било мотиви досежно размера на наложеното наказание от една страна и от друга това, че нарушението е първо за дружеството с оглед липсата на доказателства за наличие на предходни влезли в сила наказателни постановления за нарушения на трудовото законодателство, счел, че така наложеното наказание е прекомерно завишено и дори наказание, наложено в минимален размер ще постигне целите както на специалната, така и на генералната превенция, предвидени в нормата на чл. 12 от ЗАНН, поради което намалил размера на наложеното наказание имуществена санкция от 2000,00 (две хиляди) лева на 1500,00 (хиляда и петстотин) лева.

Според касационната инстанция постановеното от въззивния съд решение е неправилно.

Търговското дружество е санкционирано на основание чл. 413, ал. 2 от КТ за нарушение на чл. 52, ал. 1 от ЗБУТ във връзка с чл. 2, ал. 1 от Наредбата за задължителното застраховане на работници и служители за риска трудова злополука, а съвкупната и последователна преценка на доказателствата обосновава правни изводи за осъществено административно нарушение, както правилно е приел и въззивният съд.

Съставът на посочената разпоредба е специален и визира нарушения на правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, а конкретната нарушена разпоредба на трудовото законодателство е на чл. 52, ал. 1 от ЗБУТ, която вменява задължение на работодателя задължително да застрахова работещите, които извършват работа, при която съществува опасност за здравето им. Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредбата "На задължително застраховане подлежат работниците и служителите, които извършват работа в основната и спомагателната дейност на предприятия, принадлежащи към икономическа дейност с трудов травматизъм, равен или по-висок от средния за страната. "

От събраните по делото доказателства е безспорно, че наказаното дружество има качеството на работодател по отношение на Р. К. И. [ЕГН], работещ в дружеството по сключен трудов договор №4506/14.11.2023 г на длъжност «Шофьор куриер». Със заповед № РД-06-44 от 22.11.2022 г. за определяне на Коефициент на трудов травматизъм по икономически дейности за прилагане през 2023 г, коефициентът на трудов травматизъм за икономически дейности с код по КИД 53. - «Пощенски и куриерски дейности» е определен на 1,26 (за 2023 г) - по- висок от средния за страната - 0,64. (А със Заповед РД-06-12/15.11.2023 г - определен на 1,08 за 2024 г - по-висок от средния за страната 0,63). Няма спор, че към датата на сключване на трудовия договор -14.11.2023 год. и към датата на постъпване на работа на Р. И.-15.11.2023 год., по отношение на този новоназначен работник в дружеството, не е имало сключена застраховка "трудова злополука".

Предвид горното наказващият орган обосновано и правилно е приел, че е извършено административно нарушение на посочените разпоредби и е наложил съответната санкция, до какъвто правилен извод е достигнал и въззивният съд.

В процесния случай въпросът за вината се явява ирелевантен, предвид обстоятелството, че отговорността на жалбоподателя е обективна и безвиновна касае неизпълнени задължения към държавата /арг. от чл. 83 ЗАНН/.

Въззивният съд правилно е констатирал, че протеклите фази на административнонаказателното производство по установяване на административно нарушение и по налагане на административно наказание не са опорочени поради допуснати съществени процесуални нарушения, а отговорността на дружеството е ангажирана правилно.

Неправилно, обаче АНО е приел, че в конкретиката на казуса разпоредбата на чл. 415в от КТ не може да намери приложение. По делото безспорно е доказано, че на 6.12.2023 год. е издаден Добавък 3 към застрахователна полица №580000117423, към съществуваща застраховка „Трудова злополука“, като в списъка към този добавък, е включено и лицето Р. К. И.. Въпросният добавък е издаден от съответното застрахователно дружество, не е оспорен и съдържащите се в него обстоятелства не са оборени. Т.е. нарушението е отстранено още преди датата на съставяне на АУАН, макар и доказателства затова да не са били представени пред наказващия орган, а едва с жалбата против издаденото НП. След като нарушението е било отстранено веднага след извършването и от него не се твърди и не са представени доказателства, да са произтекли вредни последици за работника, по отношение на когото по-късно от датата на сключване на трудовия му договор с работодателя е сключена застраховка „Трудова злополука“, са налице предпоставките за приложение на чл.415в от КТ. По изложените съображения касационната инстанция приема, че оспореното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което атакуваното НП следва да бъде изменено, като наложената имуществена санкция бъде намалена на 100 лева на основание чл. 415в от КТ.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 323 от 25.06.2024 г., постановено по НАХД № 20244430200772/2024 г. на Районен съд – Плевен и вместо него ПОСТАНОВИ:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 15-2400062 от 22.03.2024 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Плевен, с което на „МиМБ Експрес“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Оборище, [улица], представлявано от М. В. Н., с [ЕГН], в качеството му на работодател, на основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.413, ал.2 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева за нарушение по чл.52, ал.1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд и чл.2, ал.1 на Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“, като, на основание чл.415в от КТ, НАМАЛЯВА размера на същата на 100 /сто/ лева.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.