№ 17668
гр. София, 24.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20231110106944 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
В срок са постъпили искания от ищеца Н. Н. и от ответника ********* по
чл. 248 ГПК за изменение на Решение № 18456/09.11.2023 г. по гр.д. №
6944/2023 г., СРС, 166 състав в частта относно разноски.
Ищецът поддържа, че не е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК и моли
да бъде изменено решението като му бъдат присъдени сторените разноски по
делото.
Ответникът твърди, че са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК,
като моли да бъде допълнено решението като му бъдат присъдени сторените
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът по направените искания по чл. 248 ГПК намира следното:
Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК, в срока за обжалване, а ако решението е
необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане
на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта
му за разноските.
Съгласно законодателната уредба /чл. 80 ГПК/, страната, която е
поискала присъждане на разноски, представя на съда списък най-късно до
приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен
случай, тя няма право да иска изменение на решението в частта му за
разноските. Със задължителните разяснения в т. 2 от Тълкувателно решение
№ 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 на ОСГТК на ВКС е прието, че
1
представянето на списък по чл. 80 ГПК е процесуална предпоставка от кръга
на абсолютните за развитие на производството по изменение на решението в
частта му за разноските. Съгласно т. 8 от същото тълкувателно решение,
липсата на представен списък по чл. 80 ГПК в хипотезата, при която съдът не
се е произнесъл по искането за разноски не е основание да се откаже
допълване на решението в частта му за разноските.
С Решение № 18456/09.11.2023 г. по делото, съдът е приел, че са налице
кумулативните предпоставки за приложението на чл. 78, ал. 2 ГПК, поради
което не е присъдил разноски в полза на ищеца , но не се е произнесъл по
искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК гласи, че ако ответникът с поведението
си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се
възлагат върху ищеца. Според приетото в решение № 185 от 29.05.2014 г. на
ВКС по гр. д. № 5196/2013 г., IV г. о., преценката за това дали тези
изисквания са изпълнени е винаги конкретна с оглед фактите по делото и
проверката се извършва от съда, разглеждащ спора по същество, като за
възлагането на разноските в тежест на ищеца е без значение неговото
поведение, а това на ответника.
Видно от изпълнителното дело №1264/2012 г. по описа на ЧСИ М., с рег.
№ ***, считано от образуването на изпълнителното дело - 13.06.2012 г.,
********* /**********/ не е подавало молби за извършване на изпълнителни
действия, не е обжалвало постановлението за прекратяване на
изпълнителното дело от 18.04.2022 г., нито е поискало връщане на оригинала
на изпълнителния лист. Не се установяват действия, които да представляват
повод за завеждане на делото от страна на ищеца Н. Н. през 2023 г.
Същевременно в срока за отговор, подаден чрез системата за сигурно
електронно връчване /ССЕВ/, ответникът ********* е признал иска, т.е. не го
е оспорил. С отговора, ответникът е отправил искане за присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение. ССЕВ е система, която
позволява изпращане и/или получаване и съхраняване на електронни
документи за/от публични органи, физически и юридически лица.
Комуникацията чрез системата за е-връчване е еквивалент на класическия
метод за доставка на писма и е в съответствие с чл. 43 от Регламент (ЕС) №
910/2014, и чл. 26, ал. 2 и, ал. 4 от Закона за електронното управление (ЗЕУ).
2
Съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЕУ подаването и връчването на документи по
електронен път се удостоверява с копие от електронния запис за
изпращането, съответно изтеглянето, съхранен в система за сигурно
електронно връчване, поддържана от Министерство на електронното
управление. Съгласно чл. 43, т. 2 от Регламент (ЕС) № 910/2014, данните,
изпращани и получавани чрез използване на услуги за електронна
препоръчана поща, се ползват от презумпцията за цялост на данните, за
изпращане на тези данни от идентифицирания изпращач, тяхното получаване
от идентифицирания получател и за точност на указаните чрез
квалифицираната услуга за електронна препоръчана поща дата и час на
изпращане и получаване на данните.
Отново чрез ССЕВ на 18.09.2023 г. в 17:10 ч. , ответникът е подал молба,
че поддържа отговора на исковата молба и прави искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, която макар да е докладвана на съдебния
състав след приключване на съдебното заседание е подадена на 18.09.2023 г. в
17:10:10 ч. Съгласно чл. 102б, ал. 1 ГПК съдилищата са длъжни да приемат
процесуални действия в електронна форма, а съгласно чл. 62, ал. 4 ГПК
електронното изявление, с което се извършва процесуално действие, се смята
за получено от съда, до който е адресирано, с постъпването му в ССЕВ – в
случая на 18.09.2023 г., 17:10:10 ч. преди провеждане на съдебното заседание,
насрочено на 19.09.2023 г. Следователно в срок преди съдебното заседание е
потвърдено подаването на отговор на исковата молба.
Съдебната практика приема, че логиката на чл. 78, ал. 2 ГПК сочи
необходимост от овъзмездяване на ответник, който не оспорва правото на
ищеца нито извънсъдебно, нито в хода на процеса. В този смисъл
Определение № 50063 от 19.10.2023 г. на ВКС по ч. т. д. № 1568/2022 г., I т.
о., ТК, Определение № 381/2023 г. по ч. т. д. № 645/2023 г. Ето защо съдът
приема, че са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК, поради което
ищецът дължи претендираните от ответника разноски за юрисконсултско
възнаграждение, определени на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП в
минимален размер от 50 лева.
Предвид изложеното и на основание чл. 248 ГПК съдът следва да
допълни решението си в частта на разноски, като осъди ищеца да плати 50
лева за юрисконсултско възнаграждение.
3
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА Решение № 18456/09.11.2023 г. по гр.д. № 6944/2023 г., СРС,
166 състав в частта на разноските, като ОСЪЖДА Н. И. Н., ЕГН **********
да заплати на *********, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:
/адрес/ сумата от 50 лева (петдесет лева), представляваща юрисконсултско
възнаграждение в исковото производство пред СРС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане с вх. № 356831/12.12.2023г. по чл.
248 ГПК, подадено от Н. Н. за изменение на Решение № 18456/09.11.2023 г.
по гр.д. № 6944/2023 г., СРС, 166 състав в частта на разноските.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4