Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 23.11.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
Наказателно отделение, ХІІІ-ти въззивен състав, в открито заседание на двадесет и шести октомври
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА БОРИСОВА
Членове: МИЛЕН МИХАЙЛОВ
РОСИ
МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря Камелия Стоянова, като се запозна с докладваното
от съдия Михайлов ВНЧХД № 3496 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на глава
ХХІ НПК.
С Присъда № 305169 от 18.12.2019,
постановена от СРС, НО, 105-ти състав по НЧХД № 2629/2018 г. съдът е ПРИЗНАЛ
подсъдимият А.И.С. ЗА НЕВИНОВЕН в това, че на 14.06.2017г. около 12.00 ч. в гр.
София, ж.к. *********, междустълбищното пространство в съучастие като
съизвършител с Е.И.С. чрез нанасяне на удари с ръце, блъскане, дърпане,
причинил на М.Г.С. лека телесна повреда, изразяваща се във временно
разстройство на здравето без опасност за живота, поради което и на основание
чл. 304 от НПК го е оправдал по обвинението, внесено и поддържано с частната
тъжба за престъпление по чл. 130 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 вр. ал. 1 от НК.
Със същата присъда съдът е осъдил
ЧТ М.Г.С. на основание чл.190, ал.1 от НПК, да заплати направените разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 250лв. /двеста и петдесет лева/ на подсъдимия
А.И.С., както и сумата от 5.00лв. /пет лева/ държавна такса за издаване на
изпълнителен лист, платими по сметка на Софийски Районен Съд, а разноските за
изготвената СМЕ на частната тъжитЕ.остават за нейна сметка.
Срещу така постановената присъда
е постъпила Въззивна жалба от М.Г.С., с която се иска отмяна на присъдата и
признаване на подсъдимия за виновен.
Постъпило е и Допълнение към
въззивната жалба, в което се сочи, че присъдата е неправилна, а от
доказателствата по делото категорично се доказва виновността на подсъдимия.
Сочи се, че инкриминираните наранявания били получени от пострадалата, след
като същата е била блъсната от подсъдимия и се е ударила в парапета. Прави се и
разбор на свидетелските показания в тази връзка. В заключение отново се иска
отмяна на присъдата и осъждане на подсъдимия.
Преди разглеждане на делото в
открито съдебно заседание са постъпили писмени възражения от защитника на
подсъдимия А.И.С. – адв. В.П., в което се оспорва основателността на подадената
въззивна жалба и допълнението към нея. Прави се разбор на събрания доказателствен
материал, въз основа на който се стига до извод, че подсъдимият С. не е
осъществил състава на престъплението по чл. 130, ал. 1 и ал. 2 от НК. Въз
основа на изложеното моли съдът да остави без уважение въззивната жалба на ЧТ С.
и да потвърди изцяло атакуваната първоинстанционна присъда.
В открито съдебно заседание по
делото ЧТ С. не се явява, представлява се от повереника си – адв. Н.Н., който
поддържа Въззивната жалба и Допълнението към нея. Оспорва подадените Писмени
възражения Не прави доказателствени искания и няма такива за отвод.
Подсъдимият С. не се явява,
представлява се от защитника си – адв. П., който поддържа подадените от него
Писмени възражения. Същият оспорва Въззивната жалба и Допълнението към нея. Не
прави доказателствени искания и няма такива за отвод.
В хода по същество адв. Н.
допълва, че получените от ЧТ телесни увреждания са единствено вследствие на
оказаната върху нея сила от подсъдимия С., който блъскайки я по стълбите,
причинил нейното падане и получаване на описаните травматични увреждания. Моли
подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение.
В своята защитна пледоария адв. П.
препраща към изложените съображения в Писмените възражения. Акцентира върху
обстоятелството, че твърденията на ЧТ, описани в тъжбата, не се подкрепят от
събрания и проверен доказателствен материал. Прави кратък разбор на
свидетелските показания, като в заключение моли първоинстанционната присъда да
бъде потвърдена като правилна.
Съдът, като обсъди доводите във
Въззивната жалба и Допълнението към нея, доводите, изложени в Писменото
възражението срещу жалбата, както и тези изложени в съдебно заседание от
страните, и след като провери изцяло правилността на атакуваната присъда намира следното:
Подсъдимият А.И.С. е роден на ***
г., в гр. Б., с постоянен адрес ***, българин, български гражданин. Същият е с
добри характеристични данни, с полувисше образование, с чисто съдебно минало,
семейно и трудово ангажиран, с ЕГН: **********.
Свидетелката Е.С. – съпруга на
подсъдимия С., и майка ѝ свидетелката Г.Ф. притежавали съсобствен
апартамент, находящ се в гр. София, ж.к. *********, ет. *******. Те взели
решение да продадат имота, тъй като той вече бил необитаем, поради което
трябвало да изнесат собствените си вещи и той да бъде подготвен за огледи.
На 14.06.2017г. около 12.00 часа в
изпълнение на взетото решение свидетелките Е.С. и Г.Ф., заедно със свидетелката
Г. С. – дъщеря на Е.и А. С. и с подсъдимия С., отишли в горепосочения
апартамент и започнали да събират и опаковат в кашони своите вещи. Опакованите
вече предмети те пренасяли посредством асансьора, за които те не били заплащали
необходимите такси. Асансьорът се намирал между петия и шестия етаж на
междуетажна площадка.
Докато качвали част от кашоните в
асансьора, те би забелязани от частната тъжитЕ.М.С., която била домоуправител
на входа от 08.02.2017 г. Тъй като входните такси за апартамент № 15, вкл. тези
за ползване на асансьора, не били заплатени ЧТ С. се опитала да възпрепятства
свидетелката Е.С. и подсъдимия С. да използват асансьора. Докато подсъдимият С.
бил в асансьора, подреждайки багажа, а свидетелката Е.С. била пред него,
задържайки асансьорната врата с тялото си, се появила ЧТ С., която се
възпротивила на използването на асансьора под претекст, че на са платили
дължимите такси. ЧТ С.говорела на висок тон, а свидетелката Е.С., се стараела
да не обръща внимание на поведението на М.С., като продължавала да придържа вратата
на асансьора и да подава кашони на подсъдимия. Осъзнавайки, че не реагира на
словесните ѝ нападки, ЧТ С. започнала да удря вратата на асансьора и да
говори по-силно, след което блъснала в областта на гърдите свидетелката С.. Последната
залитнала назад към вратата на асансьора, изпуснала част от кашоните и си
ударила главата в ръба на асансьорната врата, а ЧТ продължила да говори на
висок тон и започнала да рита падналите кашони.
Подсъдимият С., намирайки се в
асансьора, видял какво се случило пред него. Той излязъл от асансьора, хванал
ЧТ С. за раменете, извъртял я, като я отдръпнал от съпругата си и я обърнал към
парапета на стълбите. При тези действия М.С. залитнала, без да падне, след
което слязла надолу по стълбите. В резултат на тези действие на подсъдимия не
са причинени травматични увреждания на частната тъжителка.
След така развилата се конфликтна
ситуация свидетелката Е.С. се качила при майка си и дъщеря си, които
междувременно поради създалия се шум били излезли от апартамента и възприели
случилото се. Трите изчакали подсъдимият С. да пренесе натоварения багаж, след
което всички си тръгнали от адреса.
От Заключението на изготвената по
делото съдебномедицинска експертиза № П-88/19 спрямо ЧТ С. се установяват
следните травматични увреждания – малко, ограничено по площ кръвонасядане по
гръбна повърхност в средната трета на дясната предмишница и ограничен по площ
травматичен оток по дланна повърхност на дясната ръка, в областите на
проекциите на предкитковите кости, причинили болка и страдание. Установено е,
че описаните травматични увреждания са причинени от две отделни травматични
въздействия на твърди тъпи предмети по механизъм на удар с или върху такива.
Липсата на регистрирани увреждания в срещуположна на регистрираните части област,
налага извод, че уврежданията не са причинени по механизъм на притискане –
стискане с ръце.
От Заключението на
съдебномедицинска експертиза № П-35/19 спрямо свидетелката Е.С. се установяват
следните травматични увреждания – травматичен оток на ограничена площ в лявата
тилно-теменна област на главата и контузия с ограничено по площ кръвонасядане в
областта на лявата гърда, в горно-вътрепния ѝ квадрант, причинили болка и
страдание. Според заключението травмите са причинени от действие на твърди тъпи
предмети от две отделни травматични въздействия и много добре отговарят да са
получени от блъскане с ръце в гърдите и последвал удар във вертикално
разположена плоскост зад лицето.
Описаната по-горе фактическа обстановка настоящата инстанция прие въз
основа на събраните и анализирани в тяхната съвкупност доказателства и
доказателствени средства, а именно:
Гласни: обясненията на подсъдимия А.И.С., показанията на свидетелите Е.С., Г.С., Г.
С., Р.П., Н.Г.и В.Д..
Писмени: справки за съдимост на подсъдимия, съдебномедицинско удостоверение №
423/2017г. от УБМАЛ „Александровска“ ЕАД, лист за преглед на пациент в КДБ/СО №
017702/14.06.2017г., съдебномедицинско удостоверение № 19/2017г. от специалист
съдебен лекар д-р И.Л., протокол от проведено Общо събрание на ЕС от 08.02.2017г.,
договор за покупко-продажба на жилище, удостоверение за наследници, нотариален
акт за покупко-продажба, разписка; както и Заключения на съдебномедицинска
експертиза № П-35/19 и съдебномедицинска експертиза № П-88/19 – и двете
изготвени от вещо лице д-р Ц.Г..
Гореизложената фактическа
обстановка по същността си кореспондира с установената от първоинстанционния
съд, който не е допуснал процесуални нарушения при формиране на вътрешното си
убеждение, тъй като е обсъдил всички доказателствени материали, без някои от
тях да са били подценени или игнорирани за сметка на други и не са допуснати
логически грешки при обсъждането им. Интерпретацията на доказателствените
източници, направена в мотивите на първоинстанционната присъда, е вярна и се
споделя от настоящата въззивна инстанция. От друга страна контролираната
съдебна инстанция е положила старателни процесуални усилия да селектира
достоверните части на гласните доказателствени средства, като в тази насока
изискванията на чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК са изпълнени в максимална
степен. Контролът за достоверност на свидетелските показания е осъществен на
базата на обективна съпоставка помежду им и с оглед цялостната доказателствена
съвкупност, както и въз основа на внимателно изследваната тяхна
вътрешнологическа последователност. В заключение може да се обобщи, че СРС е
извършил самостоятелен и внимателен анализ на събрания доказателствен материал,
интерпретирал го е според действителното му съдържание, поради което в
процесуалната дейност на съда няма никакви пропуски.
Настоящата инстанция при
собствения анализ на събрания доказателствен материал констатира, че същият е еднопосочен
касателно обстоятелствата, че ЧТ С. към инкриминираната дата е била
домоуправител на блок бл.********, гр. София, което се установява по
категоричен начин от протокол за Общо събрание на ЕС от 08.02.2017г. Няма спор
между страните, а и доказателствата в тази насока са еднопосочни, че апартаментът
№ 15, находящ се в гр. София, ж.к. *********, ет. *, към инкриминирания момент
е бил съсобственост на свидетелите Г.Ф. и Е.С. и на лицето Н.И.В./дъщеря на Г.Ф./,
както и че същите били взели решение за продажба на имота. В тази насока освен
гласни доказателства са събрани и редица писмени такива – договор за покупко-продажба
на жилище, удостоверение за наследници, нотариален акт за покупко-продажба.
Доказателствената съвкупност е еднопосочна и относно възникналия на
инкриминирания ден между ЧТ С., от една страна, и свидетелката Е.С. и мъжа
ѝ подсъдимия А.С., конфликт по повод използването на асансьора от
последните, тъй като не били заплащани входните такси.
Спорните моменти касаят
действията на подсъдимия С. по повод вече възникналия конфликт с ЧТ С.. В тази
връзка настоящата инстанция напълно споделя решението на контролирания съд да
се довери изцяло на показанията на свидетелите Г.Ф., Е.С. и Г. С.. Посочените
гласни доказателствени средства са анализирани по отделни и съвкупно,
съпоставени са с останалия доказателствен материал, въз основа на което първата
инстанция е достигнала до правилни изводи относно липсата на тенденциозност.
Въззивната инстанция напълно споделя направената преценка за достоверност и
обективност на показанията на посочените по-горе трима свидетели, тъй като същите
добросъвестно споделят своите субективни възприятия от инкриминирания ден. Наличието
на несъществени разминавания между споделеното от тях, както правилно е отбелязал
и първоинстанционният съд, не може да обуслови тяхната недостоверност. Напротив
точно обратното – всяка една от тях депозира своя разказ така, както е
възприела събитията, като и трите са еднопосочни, че ЧТ С. е проявила агресия
спрямо подсъдимия С. и жена му С. поради неплатени входни такси, в резултат на
което тя е бутнала свидетелката Е.С. в гърдите. Показанията са категорични, че
вследствие на този удар Е.С. си е ударила главата в асансьорната врата, което
се потвърждава от медицинското удостоверение и съдебномедицинската експертиза.
Видно от последната спрямо Е.С. са установени следните травматични увреждания:
травматичен оток на ограничена площ в лявата тилно-теменна област на главата и
контузия с ограничено по площ кръвонасядане в областта на лявата гърда в
горно-вътрешния ѝ квадрант. Установените травматични увреждания са
причинени от действия на твърди тъпи предмети от две отделни травматични
въздействия. Посоченият механизъм на възникване от вещото лице напълно отговаря
на описания от свидетелите Е.С., Г. С. и Г.Ф..
На следващо място, противно на
застъпеното в Допълнението към въззивната жалба, нито една от свидетелките Е.С.,
Г. С. и Г.Ф. не твърди частната тъжитЕ.да е паднала, а изрично посочват, че подсъдимият С.
само я е отместил, тя е залитнала, но се е хванала за парапета и не е падала. Свидетелките
са еднопосочни по отношение на така предприетите действия от подсъдимия. Така
изложените твърдения косвено се подкрепят от приетата СМЕ спрямо ЧТ С.. Видно
от заключението на вещото лице на ЧТ С. са причинени две травматични увреждания
от две отделни травматични въздействия на твърди тъпи предмети по механизма на
удар с или върху такива предмети. Подсъдимият С. не е упражнил такава сила
върху ЧТ С., нито тя е паднала вследствие на действията на подсъдимия, в
резултат на които биха могли да бъдат причинени установените травматични
увреждания. Допълнителен аргумент в тази насока е обстоятелството, че
подсъдимият С. е хванал ЧТ С. за раменете и я е отместил, т.е. оказаното
въздействие от него спрямо ЧТ не съответства по местоположение на установените
травматични увреждания.
Гореизложеният анализ мотивира
съдът да се довери изцяло на показанията на свидетелите Г.Ф., Е.С. и Г. С..
Споделеното от тях взаимно се допълва, като разгледани съвкупно показанията им
разкриват един високо информативен, логичен и последователен разказ относно
събитията на инкриминирания ден. Показанията им търпят и надлежна проверка при
съпоставката с останалия доказателствен материал, поради което съдът намира, че
същите не са тенденциозни и пресъздават обективно обстоятелствата, касаещи
предмета на доказване. Ето защо, настоящата инстанция не се съгласи и с
изложения превратен анализ на показанията на трите свидетелки в Допълнението
към въззивната жалба. Посоченото от обвинението, че Г.Ф. и Г. С. всъщност
потвърждават, че ЧТ С. е паднала не кореспондира със съдържанието на
доказателствените източници. Поради това възражението, че техните показания
подкрепят обвинителната теза и посредством тях се доказва виновността на
подсъдимия С., следва да се разглеждат като неоснователни.
Съдът не може да се съгласи и с
предложения прочит в Допълнението към въззивната жалба на показанията на
свидетелката П.. Въззивната инстанция не констатира, сочените от частното
обвинение показания на свидетелката П. да подкрепят изложената фактическа
обстановка в частната тъжба. Макар и П. да посочва, че е станала очевидец на
конфликтната ситуация, нейните показания стоят изолирано на фона на по-горе
кредитираните гласни доказателствени средства. Нито един от останалите
свидетели очевидци не твърди, че Е.С. е проявила агресия спрямо ЧТ С.. Отделно
от това свидетелката посочва, че не подсъдимият С., а жена му Е.С. е ударила ЧТ
С.. Съмнение относно достоверността на показанията на П. и относно твърдението,
че е станала очевидец, буди и обстоятелството, че същата не е видяла подсъдимия
С. на междуетажната площадка. Безспорно се установява, че последният е бил в
асансьора и виждайки проявената агресия спрямо съпругата му, е излязъл да
предотврати същата. В тази насока са показанията на роднините на подсъдимия,
които въпреки заинтересоваността им от изхода не делото не прикриват, че той се
е намирал на местопроизшествието, целейки да го оневинят. Ето защо, правилно
първоинстанционният съд не се е доверил на показанията на П. в обсъжданата
част, поради което те не могат да докажат виновността на подсъдимия С. така,
както се претендира от частното обвинение. Последният извод се подкрепя от още
едно обстоятелство, а именно фактът, че П. в нито един момент от своя разказ не
споделя ЧТ С. да е паднала на стълбите, а само да е била отметната към тях.
Изложените съображения водят до извод за частично кредитиране на показанията на
свидетелката П. единствено относно твърденията ѝ, които намират опора в
останалия доказателствен материал.
Следващите възражения на частното
обвинение, че обвинителната теза се подкрепя от показанията на свидетеля Н.Г.,
също следва да се разглеждат като неоснователни. Свидетелят Г.освен че не е бил
очевидец на случилото се, пресъздава информация, споделена му от ЧТ С., поради
което неговите показания се явяват източник на производни доказателства. По
отношение характера на този вид доказателства съдебната практика е константна,
че същите не могат да подменят първичните такива. В конкретния случай по делото
са събрани редица първични доказателства, изводимо от показанията на Е.С., Г.Ф.
и Г. С.. Нито един от посочените свидетели не твърди ЧТ С. да е паднала на
стълбите, нито тя да е била блъскана и обиждана, поради което съдът не се
довери на опосредената информация, споделената от Г.. Неговите показания не
могат да подкрепят обвинителната теза и поради факта, че същият твърди, че лице
от женски пол е бутнало ЧТ С., макар и то да остава изолирано и недоказано. В
останалата част относно съществуващ конфликт от инкриминираната дата,
показанията на Г.кореспондират с доказателствената съвкупност.
Не на последно място, въззивният
съд се довери на обясненията на подсъдимия С.. Отчитайки тяхната двойствена
природа, както и правилата за доказателствената тежест по чл. 103, ал. 1 – ал.
3 НПК, настоящата инстанция намира, че обясненията на С. не се опровергават от
останалия събран и проверен по делото доказателствен материал. Изложеният от
него разказ относно инкриминираните събития е последователен и логичен, като
намира подкрепа в показанията на свидетелите Е.С., Г. С. и Г.Ф.. Ето защо,
подобно на първата инстанция и съдът в този си състав кредитира обясненията на С.
като годно доказателствено средство.
В заключение въззивната инстанция
намира изложените възражения касателно доказателствения анализ, направен от
първата инстанция, за изцяло неоснователни, тъй като предложения прочит от
частното обвинение на събрания и проверен по делото доказателствен материал не
съответства на действителното му съдържание и по своето същество представлява
превратно тълкуване на доказателствата по делото.
На
база така събраната по делото доказателствена съвкупност първоинстанционният
съд е стигнал до единствения верен извод, че обвинителната теза не е доказана
по безспорен и категоричен начин, поради което изводите на контролирания съд за
оправдаване на подсъдимия С. са законосъобразни и обосновани.
На първо място, въззивната
инстанция се съгласява с правните изводи на районния съд, че по делото не се
установява по безспорен и конкретен начин, че подсъдимият С. е бутнал ЧТ С., в
резултат на което тя е паднала. Всички налични доказателства сочат, че
подсъдимият С. единствено я е хванал за раменете и я е отместил и по никакъв
начин не я е удрял, като в резултат на тези негови действия ЧТ не е паднала.
На следващо място, безспорно се
установяват две телесни увреждания спрямо ЧТ С. – ограничено по площ
кръвонасядане по гръбна повърхност в средната трета на дясната подмишница и
ограничен по площ оток по дланната повърхност на дясната ръка. Същевременно не
може да бъде доказан механизмът на причиняването на посочените телесни
увреждания така, както е описан в частната тъжба. Вещото лице, изготвило заключението
на СМЕ спрямо ЧТ С., аргументирано посочва в открито съдебно заседание, че дърпане
на ръка предполага елемент на стискане и равномерен натиск от двете страни, в
резултат на което би следвало да са налице кръвонасядания и от двете страни. В
случая е констатирано такова само върху дланната повърхност на дясната ръка.
Следователно не се доказва описаното в тъжбата твърдение за дърпане и стискане
на дясната ръка на тъжителката. В този ред на мисли по-правдоподобни звучат
показанията на свидетелката Е.С., която посочва, че тъжителката е удряла по
вратата на асансьора, вследствие на което е възможно причиняването на травматично
увреждане по дланта на дясната ръка. По отношение на другото установено
ограничено по площ кръвонасядане по гръбна повърхност в средната трета на
дясната подмишница на ЧТ С., вещото лице също е заключило, че то може да бъде
причинено при удар с или върху твърди тъпи предмети. Извършеното от подсъдимия С.
спрямо ЧТ движение, хващайки я за раменете, извъртайки я, като я отдръпнал от
съпругата си и я обърнал към парапета на стълбите, не е от характер да причини
установеното увреждане. Неговите действия, нито са насочени към мястото, на
което е установена травмата, нито могат да се окачествят като удар, т.е. няма
кинетична енергия, която би могла да причини кръвонасядането.
Гореизложеното води до извод, че
не се установява механизмът, описан в тъжбата, на причиняване на установените
телесни повреди. Липсва и причинно-следствена връзка между реализираните от
подсъдимия С. действия – хващане за раменете и отместване на една страна, и
установените травматични увреждания на ЧТ С..
Недоказаността на всички изброени
елементи обуславят несъставомерността от обективна страна на вмененото деяние
на подсъдимия С., поради което остава безпредметно обсъждането на останалите съставомерни
елементи от обективна и субективна страна, вкл. дали деянието е извършено в
съучастие със свидетелката Е.С..
По изложените съображения Въззивната
жалба и Допълнението към нея следва да бъдат оставени без уважение, като неоснователни
и неподкрепени от възприетата от двете инстанции доказателствена съвкупност.
Първоинстанционният съд законосъобразно е достигнал до своя извод за
несъставомерност на деянието и е признал подсъдимия А.И.С. за невиновен в
извършване на престъпление по чл. 130 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 вр. ал. 1 от НК и
го оправдал на основание чл. 304 от НПК.
С оглед съвпадението на крайните
изводи на двете съдебни инстанции, въззивният съд приема, че обжалваният
първоинстанционен съдебен акт е обоснован и законосъобразен и като такъв следва
да се потвърди. Присъдата е постановена при безспорно и коректно изяснена
фактическа обстановка, без да са допуснати нарушения на процесуалните правила и
на материалния закон, които да налагат отмяната или изменението на присъдата.
Така мотивиран и на основание чл.
338 вр. чл.334, т .6 от НПК Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 305169 от 18.12.2019, постановена от СРС, НО, 105-ти състав по
НЧХД № 2629/2018 г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.