Р Е Ш Е Н И
Е
№ 4669/19.11.2018г.,
гр.Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XXХІІІ-ти състав, в публично заседание на 19.10.2018г.,
в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА
при
секретаря АТАНАСКА ИВАНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.дело №
1820 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова претенция, с правно основание чл.108 от ЗС, ПРЕДЯВЕНА ОТ Н.Д.Д. ЕГН **********,***; А.Д.Д. ЕГН
**********,***, двамата, действащи чрез
пълномощника си адв.С.В.Ш., член на ХАК, Съдебен адрес за връчване на книжа: гр. Варна, бул. ***;
Ю.Т.П. ЕГН **********,***; Д.Б.С. ЕГН
**********,*** 13, двамата действащи чрез
пълномощника си, адвокат К.Н., член на САК, с адрес на кантората:
гр.София, ***СРЕЩУ В.А.Б.
ЕГН **********, с адрес: ***, ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕ, с което да се ПРИЕМЕ ЗА
УСТАНОВЕНО ПО ОТНОШЕНИЕ на
В.А.Б., че Ю.Т.П.
и Д.Б.С. са собственици на по 1/4(една четвърт) идеална част (или
общо на 1/2 идеална част) от
Поземлен имот, находящ се в град Варна, Община Варна,
област Варна, район ***, с идентификатор ***по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-73/23.0б.2008г. на
Изпълнителния Директор на АГКК, последно изменение със Заповед
18-6609/25.08.2015г.
на Началника на СГКК-Варна, с трайно предназначение на територията: земеделска,
с номер по предходен план ***, при съседи: поземлени имоти с
идентификатори ********************, с площ от 1 428 кв. м., попадащ в имот с пл. № ***
по кадастралния план от ***.
на кв."***", гр. Варна, с площ от 2412 кв.м., както и да СЕ ПРИЕМЕ ЗА
УСТАНОВЕНО ПО ОТНОШЕНИЕ на В.А.Б., че на основание наследствено правоприемство
Н.Д.Д. и А.Д.Д., са
собственици на по 1/8
(една осма) идеална част всеки от тях, а Ю.Т.П. на 6/8 (шест
осми) идеални части от находящите се в поземлен имот
с идентификатор ***два самостоятелни обекта с
идентификатори ***, с площ от 18 кв. м.
и ***с площ от 19 кв. м. по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със заповед № РД-18-73/23.06.2008г. на
Изпълнителния Директор на АГКК, последно изменение: няма, с начин на трайно
предназначение: хангар, депо, гараж, стар идентификатор: няма, номер по
предходен план: няма, и ДА СЕ ОСЪДИ ОТВЕТНИКА ДА
ПРЕДАДЕ НА ИЩЦИТЕ - Н.Д.Д., А.Д.Д., Ю.Т.П. и Д.Б.С.
ВЛАДЕНИЕТО на гореописания поземлен имот с идентификатор ***,
ведно с изградените в него два самостоятелни обекта с идентификатори *** и ***.2,
в съответствие с притежаваните от ищците идеални части, както следва:
1.
1/2
(една втора)
идеална част от поземлен имот с идентификатор ***, 1/8 (една осма) идеална част от
самостоятелен обект с идентификатор *** и 1/8 (една осма) идеална част от
самостоятелен обект с идентификатор ***на Н.Д.Д.;
2.
1/8 (една
осма) идеална част от самостоятелен обект с идентификатор *** и 1/8 (една осма) идеална част от самостоятелен обект с
идентификатор ***на А.Д.Д.;
3.
1/4
(една четвърт)
идеална част от поземлен имот с идентификатор ***, 6/8 (шест осми) идеални части от
самостоятелен обект с идентификатор *** и 6/8 (шест осми) идеални части от
самостоятелен обект с идентификатор ***на Ю.Т.П.;
4.
1/4
(една четвърт)
идеална част от поземлен имот с идентификатор ***на Д.Б.С..
Ищците основават исковата си
претенция на следните фактически твърдения, обективирани
в обстоятелствената част на исковата молба: С договор за покупко-продажба, обективиран
в нотариален акт № ***от 20.10.1942г. на нотариус при Варненски областен съд, А.Т.Д.е
закупил недвижим имот (хавра), находящ
се съгласно доказателствен акт за собственост в град
Варна, във варненските лозя, в м. „***" с площ от 2 500 (две хиляди и
петстотин) кв.м., а съгласно актуална скица с площ от 1 428 кв.м., при съседи
на имота, съгласно доказателствен акт: А.А., Н. Б., П.К., път и дере, който имот е със стар планоснимачен номер № ***, включващ поземлен имот с
идентификатор ***и част от имот с идентификатор ***, находящ
се в град Варна, Община Варна, област Варна, район „***" по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-73/23.06.2008г. на
Изпълнителния Директор на АГКК, последно изменение със Заповед
18-6609/25.08.2015г. на Началника на СГКК-Варна, трайно предназначение на
територията: земеделска, номер по предходен план ***, при съседи: поземлени
имоти с идентификатори ********************.
С
договор за дарение, обективиран в нотариален акт № ***.
на нотариус при Варненски Народен съд, А.Т.Д.е прехвърлил 1/2 (една втора)
идеална част от гореописания имот на дъщеря си Е.А.Д..
Съгласно
удостоверение за наследници, издадено от Столична община, район „Младост"
от 23.10.2017г., след смъртта си Е.А.Д. е оставила като свои наследници ищците Н.Д.Д. и А.Д.Д..
С
решение № 1702 от 28.04.2016г., по гр. дело № 10130/2015г. на VIII с-в на
Варненски районен съд, влязло в законна сила на 03.07.2017г., е прието за
установено по отношение на ответника В.Б., че Н.Д.Д.
и А.Д.Д. са собственици на по 1/4 (или общо 1/2
идеална част) идеална част от Поземлен имот с идентификатор ***по КККР,
одобрени със заповед № РД-18-73/23.06.2008г. на Изпълнителния Директор на АГКК,
последно изменение със Заповед КД-14-03-1305/27.05.2011г. на Началника на
СГКК-Варна, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с номер по
предходен план ***, при съседи: поземлени имоти с идентификатори ********************,
с площ от 1 428 кв. м., попадащ в имот с пл. № *** по кадастралния план от ***.
на кв."***", гр. Варна, с площ от 2 412 кв.м., който поземлен имот е
идентичен с описания по - горе имот, закупен от ...
С
договор за дарение, обективиран в нотариален акт № ***.
на нотариус К.И., с per. № ***на Нотариалната камара,
А.Д.Д. е прехвърлила собствената си 1/4 (една
четвърт) идеална част от гореописания имот на ищеца Н.Д. и по този начин,
последният е станал собственик на общо 1/2 (една втора) идеална част от имота.
Тоест, материално-правната легитимация на ищеца Н.Д. произтича от наследствено правоприемство, съдебно решение по гр. д. №10130/2015г. на
ВРС и договор за дарение № 93/2017г. от 22.11.2017г. на нотариус с per. № ***на НК.
С
договор за дарение, обективиран в нотариален акт № ***.
на нотариус при Варненски Народен съд, А.Т.Д.е прехвърлил другата 1/2 (една
втора) идеална част от закупения от него и подробно описан по-горе поземлен
имот, на съпругата си З.Т.Т.
Ищецът
Д.Б.С. е собственик на 1/4 (една четвърт) идеална част от гореописания поземлен
имот, като нейната материално -правна легитимация произтича от договор за
дарение, обективиран в нотариален акт № ***. на
нотариус при Варненски Народен съд, по силата на който К.И. й е дарила 600 кв.
м. идеални части, представляващи 1/2 (една втора) идеална част от собствената й
1/2 (една втора) идеална част от имота, целият с площ от 2 500 кв. м.
Ищецът
Ю.Т.П. е собственик на останалата 1/4 (една четвърт) идеална част от гореописания
поземлен имот, на основание наследствено правоприемство,
тъй като съгласно удостоверение за наследници изх. № УГ01-6341 от 07.09.2016г.
на Столична община, област София, район „Красно село", е единствен
наследник на К.И..
Със
Заповед № 679 от 27.03.1976г. на Председателя на ИК на Варненски Народен Съвет,
за предвиденото по застроителния и регулационен план
на гр. Варна мероприятие: „Училище за слепи" е отчуждена в полза на
държавата част от имот с план. № ***, сега с идентификатор ***. По този повод
СД „Изграждане на населените места" при ОНС - гр. Варна с писмо от
24.12.1979г. е поканила К.И. да се яви в съответната служба, за да й бъде
изплатена стойността на отчуждената част от имота, която съгласно оценителния
протокол е в размер на 280 кв. м.
След
извършеното отчуждаване, имотът е придобил площ с размер от 2 200 кв. м., а съгласно
актуална скица е с площ от 1 428 кв. м.
През
1969 г. .. и съпругата му З.Т. са построили в имота две постройки: едната - с
масивна, железобетонна конструкция (бунгало), със застроена площ по данни от
кадастрална схема от 19 кв. м., която са пригодили за живеене, а другата - с
паянтова конструкция, ползвана като склад за стопански инструменти, непригодна
за живеене, със застроена площ по данни от кадастрална схема от 18 кв. м.
Видно
от приложените приходни квитанции на Министерство на финансите, З.Т. е
заплащала дължимия за имотите данък за земя и сгради. Изразходваната
електроенергия е заплащана от нея ежегодно, а не месечно, като за основа са
служили показанията на електромера от предходната година.
След
смъртта на БЗ.Т., ищците са декларирали в местната данъчна служба поземления
имот, ведно с изградените в него постройки и са заплащали дължимите за тях
данъци.
Тъй
като .. и З.Т. са построили двете постройки по време на брака си, последните са
станали тяхна съпружеска общност, съгласно принципа на съпружеската имуществена
общност, въведен със Семейния кодекс от ***.
След
смъртта на .., неговата 1/2 (една втора) идеална част от постройките, съгласно
чл.9, ал.1 ЗН е наследена по равно (по 1/4 идеална част) от съпругата му З.Т. и
дъщеря му Е.А.Д.. Следвателно, З.Т. е придобила право
на собственост на 3/4 (три четвърти) идеални части от постройките, а Е. Д. на
1/4 идеална част от тях.
Предвид
гореизложеното, ищците претендират на основание наследствено правоприемство право на собственост върху двете постройки
при квоти, съгласно чл.5, ал.1 ЗН, както следва: общо 1/4 (една четвърт)
идеална част за Н.Д. и А.Д. и ¾ (три четвърти) идеални части за Ю.П.Т..
През
периода 1996-1997г., ищците са наели строителна бригада за извършване основен
ремонт на постройките. Видно от приложените доказателства (квитанции, „работна
карта" за вида на ремонтните дейности, бележки с количествено-стойностни
сметки на ремонтните дейности), организацията и заплащането на ремонта на
постройките са извършени от Ю.П..
През
1997г., ищците са оградили поземления имот, като за целта Ю.П. *** на мястото
25 бетонни кола, на които е монтирал тЕ. ограда.
През
есента на 1998 год. ответникът, който е първи братовчед на единия от ищците Ю.П.,
е потърсил помощта му. След проведена среща в дома на Ю.П. е станало ясно, че
ответникът е в много тежко положение -без работа, без никакви финансови
средства и без дом. За да му окаже помощ в този труден за него момент, Ю.П. го
е подслонил безплатно в жилището си в София за около половин година.
През
пролетта на 1999г., ответникът е помолил Ю.П. да му помогне да се справи с
незадоволената си жилищна нужда, като му предостави за временно и безвъзмездно
ползване описания по-горе наследствен имот с изградените постройки в него,
докато намери начин да се устрои във Варна.
Ю.П.
е уведомил другите трима съсобственици (ищци по настоящия иск) за молбата на
ответника и преди да го допусне в имота, му е поставил следното условие от
името на съсобствениците, при което те са съгласни да го допуснат в имота и
постройките: В.Б. е длъжен да освобождава постройките и да не възпрепятства
достъпа на ищците в тях и в поземления имот, винаги, когато някой от ищците
пожелае да ги ползва.
Ответникът
Б. е приел условието и го е спазвал до лятото на 2014г., като е осигурявал на
ищците безпрепятствен и постоянен достъп до постройките и поземления имот.
През
м. май 2005г., ответникът Б. е изпратил писмо до Ю.П., към което е приложил
статия от вестник „Позвънете", бр.98, от 26.04.2005 г. Посочената статия
съдържа интервю с началника на Службата по кадастъра - гр.Варна относно
предстоящо изготвяне на кадастралната карта на „Владиславово"
и „***". Видно от съдържанието на писмото, ответникът Б. не оспорва
собственическите права на ищците, нещо повече - сам иска от Ю.П. да му прати
ксерокопия от документация, защото, както сам признава: „тук няма нищо", и
по-нататък: „...за да знаем какво, къде и т.н, граници, съседи и др.
подобни." Пак там, ответникът е направил следния запис „Ако идвате насам и
мислиш, че можеш да си движиш нещата, ти си решаваш. От мен каквото мога да
помогна, ще го направя."
За
пръв път се сочи в исковата молба, че ответникът е отказал да допусне ищците в
поземления имот и в постройките през лятото на 2014г. и това се е случило,
когато Ю.П. е пристигнал със семейството си на почивка, както е правил всяка
година.
В
последствие, ищецът П. е поискал промяна в обхвата на ПИ с идентификатор *** и ***по
КККР на гр. Варна, и е установил наличието на Нотариален акт № 19, вх. per. № 11831 от 29.05.2015г., том 31 на Служба по
вписванията - гр. Варна, с който е признато право на собственост на ответника В.А.Б..
Ю.П.
незабавно е предприел действия по защита на правото на собственост на ищците и
с нотариална покана per. № ***. на нотариус Д.В., per. № *** на НК, връчена лично на ответника, го е поканил
в срок до 17.06.2015г. да освободи имота и постройките, които самоволно е
завзел и държи без правно основание, като се яви на 17.06.2015г. в 10.00 часа,
в кантората на нотариус Д.В. и му предаде комплекта ключове от входната врата
към имота и постройките.
Видно
от Протокол, акт № ***., съставен от нотариус Д.В., В.Б. не се е явил и не е
предал на ищеца Ю.П. ключовете от имота и находящите
се в него две постройки.
Опити
за влизане в имота е имало и от страна на ищците, Н.Д. и А.Д., но те са били
неуспешни, защото входната врата на оградата на имота е била заключена, а в
един от случаите ответникът Б. е отказал да ги допусне с аргумента, че самият
той бил собственик на имота.
Твърди
се в исковата молба, че към момента на завеждане на иска ответникът Б. владее
поземления имот и двете постройки без правно основание и с действията си
препятства достъпа на ищците в тях.
Двама
от ищците - Н.Д. и А.Д., се сочи, че са доказали собствеността си с влязло в
законна сила решение и въпреки това не се допускат в имота и не могат да
упражняват законовите си права на собственици.
Оспорва
се с исковата молба придобивното основание на
ответника, посочено в Нотариален акт № ***. на нотариус Т.М..
Обстоятелствата,
че ответникът владее постройките и поземления имот без правно основание, а
ищците нямат достъп до тях, въпреки, че са собственици, както и снабдяването на
ответника с нотариален акт за собственост върху имота на ищците, се настоява,
че обуславят правния интерес на ищците
от предявяване на настоящия иск.
В срокът за отговор по чл.131 от ГПК, ответникът чрез процесуален представител заявява че оспорва изцяло предявения иск по
чл.108 от ЗС. Оспорва изцяло фактическата обстановка, посочена в исковата
молба. Излага, че не е имал незадоволена жилищна нужда през пролетта на 1999г.,
както се твърди в исковата молба. Представя писмени доказателства, че е имал
месторабота и настанителна заповед за жилище в Асеновград. Това са заповед №
6/25 .III. 1998г. на Община Асеновград и ведомости за месторабота и трудово
възнаграждение за периода: 7.П.1997г. - 10.VIII.1998г., които моли да се
приемат като доказателства. Ответникът
настоява, че е собственик на процесния имот на
самостоятелно придобивно основание - изтекла в негова
полза повече от 10 годишна придобивна давност, за
което е издаден нотариален акт № ***. на „СВ" - гр.Варна. Отправя в тази
връзка искане за допускане на трима свидетели при довеждане, за установяване на
фактическото владение на процесния имот от ответника
за времето от 2003г. до 2015 г. и към настоящия момент, както и обективния и
субективния елемент на владението.
Оспорва
се с отговора авторството на представеното с исковата молба писмо, но във
всички случаи същото се сочи е без правно значение. То е произволна извадка
извън цялостния контекст. Ответникът
сочи, че е извършвал ремонти и строителство в процесния
имот през целия посочен период. Никой от ищците не се интересувал от имота през
този период, дори и след стихийното бедствие през 2014г.
В
с.з., ищците, чрез процесуалните си представители поддържат исковата си
претенция и настояват за уважаването й.
Ответникът,
чрез процесуален представител поддържа тезата си, изложена в отговора, че е
собственик на процесния имот на самостоятелно придобивно основание – изтекла в негова полза певече от 10 годишна придобивна
давност, като в тази връзка настоява за отхвърляне на иска.
Съдът, след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, съобразно чл.235 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Видно
от представен по делото договор за покупко-продажба, обективиран
в нотариален акт № ***от 20.10.1942г. на нотариус при Варненски областен съд, А.Т.Д.е
закупил недвижим имот (хавра), находящ
се съгласно доказателствен акт за собственост в град
Варна, във варненските лозя, в м. „***" с площ от 2500 (две хиляди и
петстотин) кв.м., а съгласно актуална скица с площ от 1 428 кв.м., при съседи
на имота, съгласно доказателствен акт: А.А., Н. Б., П.К., път и дере, който имот е със стар планоснимачен номер № ***.
За
този имот с пл.№ *** по КП от ***., се сочи в заключение на вещото лице инж.Ш.Х.
по дописната и приета като компетентно садена СТЕ, че същия, записан в
разписните листи на .., съвпада с имот с идентификатор ***, идентифициран в нот.акт ***. на нотариус Т.М., както и част от стар имот №***
попада в имот с идентификатор *** с площ 726кв.м.
Видно
от представен договор за дарение, обективиран в
нотариален акт №***. на нотариус при Варненски Народен съд, А.Т.Д.е прехвърлил
1/2 (една втора) идеална част от гореописания имот на дъщеря си Е.А.Д..
С
договор за дарение, обективиран в нотариален акт № ***.
на нотариус при Варненски Народен съд, А.Т.Д.е прехвърлил другата 1/2 (една
втора) идеална част от закупения от него и подробно описан по-горе поземлен
имот, на съпругата си К.И..
Съгласно
удостоверение за наследници, издадено от Столична община, район „Младост"
от 23.10.2017г., след смъртта си Е.А.Д. е оставила като свои наследници ищците Н.Д.Д. и А.Д.Д..
С
решение № 1702 от 28.04.2016г., по гр. дело № 10130/2015г. на VIII с-в на
Варненски районен съд/приложено към настоящото дело/, влязло в законна сила на
03.07.2017г., е прието за установено по отношение на ответника В.Б., че Н.Д.Д. и А.Д.Д. са собственици на по
1/4 (или общо 1/2 идеална част) идеална част от Поземлен имот с идентификатор ***по
КККР, одобрени със заповед № РД-18-73/23.06.2008г. на Изпълнителния Директор на
АГКК, последно изменение със Заповед КД-14-03-1305/27.05.2011г. на Началника на
СГКК-Варна, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с номер по
предходен план ***, при съседи: поземлени имоти с идентификатори ********************,
с площ от 1 428 кв. м., попадащ в имот с пл. № *** по кадастралния план от ***.
на кв."***", гр. Варна, с площ от 2 412 кв.м., който поземлен имот е
идентичен с описания по - горе имот, закупен от ...
Видно
от договор за дарение, обективиран в нотариален акт №
***. на нотариус К.И., с per. №***на Нотариалната
камара, А.Д.Д. е прехвърлила собствената си 1/4 (една
четвърт) идеална част от гореописания имот на ищеца Н.Д. и по този начин,
последният е станал собственик на общо 1/2 (една втора) идеална част от имота.
Тоест, материално-правната легитимация на ищеца Н.Д. произтича от наследствено правоприемство, съдебно решение по гр. д.№10130/2015г. на
ВРС и договор за дарение № 93/2017г. от 22.11.2017г. на нотариус с per. № ***на НК.
Видно
от договор за дарение, обективиран в нотариален акт №
***. на нотариус при Варненски Народен съд, п
К.И. е дарила на ищецът Д.Б.С.
600 кв. м. идеални части, представляващи 1/2 (една втора) идеална част
от собствената й 1/2 (една втора) идеална част от имота, целият с площ от 2 500
кв. м., при което Д.Б.С. е придобила в собственост 1/4 (една четвърт) идеална
част от гореописания поземлен имот.
Ищецът
Ю.Т.П. е собственик на останалата 1/4 (една четвърт) идеална част от
гореописания поземлен имот, на основание наследствено правоприемство,
тъй като съгласно удостоверение за наследници изх. № УГ01-6341 от 07.09.2016г.
на Столична община, област София, район „Красно село", е единствен
наследник на К.И..
Видно
от гореизложеното, ищците Н.Д.Д., А.Д.Д., Ю.Т.П. и Д.Б.С., установяват активната си
материално-правна легитимация на собственици, на основанията, заявени в исковата
молба – наследствено правоприемство и дарение. Следва да
се има предвид, че прехвърлянето от ищцата А.Д.Д. в
полза на ищеца Н.Д.Д. на собствената й 1/4 (една
четвърт) идеална част от гореописания имот, извършено на 22.11.2017г./, обективирано в договор за дарение по нотариален акт № ***.
на нотариус К.И., с per. №***на Нотариалната камара,
не касае притежаваните от нея 1/8 (една осма) идеална част от самостоятелен обект с
идентификатор *** и 1/8 (една осма) идеална част от самостоятелен обект с
идентификатор ***.2, за
които се претендира ревандикация с предявената искова
претенция.
Пасивната
материално-правна легитимация по иска по отношение на ответника е обоснована с обективираното в нотариален акт № ***. на „СВ" -
гр.Варна давностно владение по отношение на процесния имот.
Основателността
на предявения иск е обусловена от установяване на кумулативното наличие на
активна и пасивна материално правна легитимиция на
страните. Собствеността на ищците върху процесния недвижим имот и упражняването на фактическа
власт от ответникът върху този имот без
правно основание са обстоятелствата, които определят изхода от спорното
правоотношение и следва да бъдат установени от ищеца по пътя на главното и
пълно доказване.
При предявен ревандикационен
иск, в тежест на ищците е да докажат две кумулативни предпоставки – че са
собственици на имота и че същият е във владение (респ. държане) на ответника.
В настоящия исков процес ответникът противопоставя на
претенцията на ищците твърдение за свои права, по-конкретно правото на
собственост, придобито от него върху процесния имот
по оригинерен способ – с изтичане на срока на придобивната давност. За да се признае на едно лице право
на изключителна собственост по отношение на един изцяло или отчасти чужд
недвижим имот, нормата на чл. 79, ал. 1 ЗС
установява, че претендиращият несобственик следва да е упражнявал в период
по-дълъг от 10 години фактическа власт по отношение на конкретна вещ, без
противопоставяне от страна на титуляра на правото на
собственост, както и да е демонстрирал по отношение на невладеещите собственици
на вещта поведение на пълноправен собственик, тоест поведение, безсъмнено
сочещо, че упражнява собственически правомощия в пълен обем за себе си.
Разпитани
по искане на ищците са св.В.Д.Я. EГН
********** и св.В.Х. Б.А EГН **********,
и двамата без дела и родствени връзки със страните. Същите в показанията си
сочат, че ищецът Ю.П. е допуснал ответника В.Б. да обитава процесния
имот, което било извършено и със съгласието на другите ищци, тъй като ответника
е бил материално-жилищно затруднен. Договорено е било, че при посещение от
тяхна страна или от семействата им, ответника ще освобождава имота.
Така св.В.Д.Я. EГН **********, НА ВЪПРОСИ НА АДВ. Н. излага следното: „-Това което на мен ми е
известно през 1998 г., ответникът е бил в изключително тежко финансово и
социално положение. Не е имал къде да пребивава, не е имал с какво да се
препитава. И тогава се е обърнал към Ю.П., който го е приютил в дома си в
продължение на 6м. След това със съгласието на другите собственици на процесния имот, го е допуснал да живее там, с уговорката,
че при посещение на тях, семействата им, и който и да е там, вече ще
освобождава имота, което той е правил в продължение на един много дълъг период
от време. Лично съм присъствал няколко пъти в имота до момента в който се
запознах с В. Б. годината е 2015г., до тогава
не съм имал пряк контакт с него.
Единствения ми контакт е било когато съм виждал палатката в която той се изнася
по времето когато другите хора са посещавали имота. Имам снимки от този
период.“
Видно
от представеният отговор по гр.д.№ 10130/2015г. по описа на ВРС, 8-ми състав,
сам ответникът е признал неизгодния за него факт, като е посочил следното: „Тъй
като нямаше къде да живея, със сина си А.В. А. реших да почистя имота и да го
приведа в състояние, позволяващо да се живее в него..“. поради това съдът не възприема за достоверни
доводите на ответника, наведени в представения по настоящото дело отговор по
чл.131 ГПК, с които оспорва да е имал при настаняването си в процесния недвижим имот незадоволена жилищна нужда.
Св.В.Х. Б.А EГН **********, от своя страна НА ВЪПРОСИ НА АДВ.Н., също потвърждава факта, че ответника е
пуснат да живее в имота от Ю. от добри чувства, като излага следното: „-Познавам
Ю.. Познавам неговата леля З.Т., от дете, от както ходя в съседния имот, който е на дядо ми. В
последствие стана на баща ми и сега аз съм наследник единствен на този имот. Аз
съм ходила при госпожа З.Т., познавам нейния съпруг, ходила съм в бункера при
нея на гости. Ние сме се събирали в нашия имот. Преди да почине г-жа Т., майка
ми говори с нея, като съседка и тя каза че е бездетна и един ден ще я унаследи един
племенник от Смолян. Въпросният племенник дойде след една или две години, не
мога да кажа точно и това беше Ю.. Малко след като се появи, той дойде със
съпруга и две малки деца, близначета. Те идваха през лятото със съпругата и
децата, и живееха там. Този имот се намира това е м.“***, мисля, че е техния,
а нашият 17. След известно време се
настани един господин, който беше пуснат от Ю. и се казва В., пуснат да живее,
от хубави чувства, защото Варна е голям град, за да си намери работа, така чух
от съседи. Майка ми е питала защото е
пуснат чужд човек, защото е видяла чужд човек.; НА ВЪПРОСИ НА АДВ.Н.: „-До 2105 г. Ю. идваше всяко лято с децата и
съпругата си, може би за един месец, не знам точно. В този период, когато
идваше В., имаше една палатка в страни към съседа, в която се изнасяше
господина. От един момент Ю. ме видя, дойде при мен да се поздравим и той каза,
че вече има проблем с имота, че имотът му бил отнет от неговия братовчед, това
знам. 2015 г. може би, не знам точно, преди 2-3 години. През този момент Ю. е
влизал без проблемно в имота, летувал е.
Не знам дали е имал проблем до 2015 г. докато стана собственик неговия
братовчед.“
При
изложеното, съдът възприема доводите на ищците, че при допускането му в имота,
ответника е имал качеството на държател, поради което за да се трансформира във
владелец е следвало да демонстрира по отношение на ищците промяната в
намерението си от държател на владелец.
Щом
като ответникът дълги години е допускал в процесния
имот ищците и е освобождавал постройката, която до тогава е заемал, като се е
изнасял на палатка, то действията му не могат да се припознаят като
демонстрация на промяна в поведението му от държател в такова на владелец,
което от своя страна да налага извод за своене на
имота.
Владението
не може да се упражнява тайно по отношение на този, на когото се
противопоставя, защото чрез него трябва да се демонстрира по явен и
недвусмислен начин намерението на владелеца да държи вещта като своя.
Така
в Решение №41 от 26.02.2016г. по гр.д.№4951/2015г. е прието, че ако собственикът на недвижим имот предостави ползването му
на трето лице, упражняваната от последното фактическа власт представлява
държане по смисъла на чл.68,
ал.2 ЗС-налице е основание вещта да се държи не за себе си, а за другиго.
За да се трансформира така установената фактическа власт във владение,
упражняващото я лице следва да манифестира промяната в намерението, с което
държи имота и да противопостави тази промяна на собственика, тъй като за да се
придобие по давност правото на собственост фактическата власт с намерение за своене следва да бъде упражнявана явно.
С Решение №270/20.05.2010г., постановено по гр.д.№1162/2009г. на
ІІ ГО на ВКС, е прието, че след като
веднъж фактическата власт върху имота е установена като държане, колкото и
време да продължи и каквото и да е субективното отношение на държателя, тази
фактическа власт не може да доведе до придобиване на собственост по давност и
само ако държателят промени намерението си и превърне държането във владение, в
негова полза започва да тече придобивна давност, но
за да се приеме, че е налице завладяване, е необходимо промяната в намерението
фактическата власт да се упражнява вместо другиго изключително за себе си,
следва да намери външна проява чрез действия, които недвусмислено да отричат
правата на досегашния собственик или владелец, което следва от изискването
владението да не е установено по скрит начин. Прието е, че в такава хипотеза в
тежест на този, който се позовава на придобивната
давност е да установи, че такава е започнала да тече чрез явна промяна на
държането във владение.
С решение №145/14.06.2011г., постановено по гр.д.№627/2010г. на
І ГО на ВКС, е прието, че общият принцип
на справедливостта изключва скритостта на придобивната
давност, защото не могат да се черпят права от поведение по време, когато
засегнатият собственик няма възможност /поради неведение/ да се брани;
С решение №12/19.02.2014г., постановено по гр.д.№1840/2013г. на
I ГО на ВКС, е прието, че в хипотеза,
при която фактическата власт върху недвижим имот е придобита на правно
основание /сключен договор за заем за послужване по чл.243 ЗЗД/ и липсва уведомяване на собственика за промяна на намерението на
държателя и трансформирането му в недобросъвестно владение, презумпцията по чл.69
ЗС не намира приложение.
Показанията
на разпитаните на страната на ответника свидетели не установиха същия да е
демонстрирал недвусмислено по отношение на собствениците, че счита имота за
свой.
Освен
това, тези показания не установяват по непротиворечив начин периода на
осъществявана от ответника фактическа власт върху имота.
Така
например първият от разпитаните по искане на ответника свидетел М.Х.Д. EГН **********, НА ВЪПРОСИ НА АДВ.Д. излага следното:
„-Познавам В. от 2002-2003 г. Виждал съм го. Работя със сина му. Ходил съм им
на гости, на мястото им в ***, вилната зона. В. живееше там със сина си. Не зная от кога живее там, не мога да кажа.
Не знам точно кога съм го посещавал имота. Още преди бедствието да се случи в ***
съм ходил там, преди 2-3 години, не помня точно. Не знам някой да е посещавал имота, да е имал претенции за ползването
му, да е притеснявал В.. Лятото на месеца веднъж ходя там, зимата не чак
толкова често. Ремонти и строителство по имота извършва В.. След бедствието
имота беше повреден, възстановява го В.,
вдигна ограда, първо се изчисти свлачището което се
получи над постройката, ВИК, ток. Трудът си е негов, лично той си го е правил,
средствата, виждал съм като се купуват някой строителните материали, кабели,
тръби от магазина.; НА ВЪПРОСИ НА АДВ.Н.:
„-Не мога да кажа кое е първото лято, когато съм посещавал имота, 2-3 години
преди потопа през 2014 г., през 2012 г., 2013г., не мога да помня точно. Не
помня точно коя година беше потопа. Не съм виждал лицето /ищеца сочи лицето Ю.П./
в имота. В имота има една барака и нищо друго, орех имаше, бадем. Не съм виждал
палатка. Не ми е известно да е имало
скандали между В. и Ю., поне не знам такова нещо. В. не е споменавал дали
той е собственик. Не съм питал. Не ми е работа дали той е собственик на този
имот.“
Вторият разпитан по искане на
ответника св.И.Г.И EГН **********, НА
ВЪПРОСИ НА СЪДА излага: „Познавам В. от 2001г., там някъде. В една махала
живяхме, аз живях на ул.Вилите №2, в ***, а В. живее там, съсед ми беше. В.
живее в имота, кротък човек. Имотът беше изоставен. В. дойде направи
порта, ограда направи, тоалетна направи, прозорци сменя, горе направи изолация,
то представлява стаичка със салонче той го направи кухня и стаичка. После си
направи други работи. Ние често си ходим, той идва вкъщи и на чаша сме
оставали. От 2001 г., почти всеки месец сме се виждали, даже сме се събирали и
на колата ми е помагал и аз съм му помагал. Той работеше в „Багра“, под моста
„Инжстрой“ на колите, като автомонтьор беше там. От както го познавам той
непрекъснато живее там, не го е напускал
имота. Никой не е живял и никой не е
идвал там. Някое друго лято, съвсем на края, по 5-6 дни идва негов
братовчед за морето, той си живее в София. Тогава
когато идваше братовчед му, В. си излизаше на палатка, отстъпваше му като на
гости. Братовчед му идваше с жена си, две деца близначета, две кучета, В.
излизаше на палатка в двора. Като на гости отстъпваше стаята си от уважение. Не
зная някой да е спорил с В. за имота и
да е имал претенции и той не ми е казал, защото ние си споделяме. Ремонтни и
строителни работи извършваше В., тя
къщата капеше, той горе прави изолации, тоалетни направи. Пак той направи
ремонта след 2014 г. след потопа, почисти имота след потопа, горе покрива
ремонтира, черчеветата смени на прозорците, външна мазилка, ограда направи,
метални колове, мрежа.; НА ВЪПРОСИ НА
АДВ.Н.: „-Аз живея повече от 20 години там. Преди В., абсолютно никой не е
живял в имота, живял е роднина на В., който е починал, имало е някакъв старец,
не го помня, не го знам. Там се събираха деца да пушат, чупеха, трошиха. Когато
братовчед му идваше лятото, не знам да е имало спорове, те сутринта отиват на плажа. За имот не е
имало спорове.“
Посочените
свидетели не установяват по безпротиворечив и
съвпадащ си начин, че ответника е упражнявал фактическа власт върху процесния имот в продължение на 10 години, нито че е своил имота, чрез конкретни действия насочени към
собствениците, показващи несъмнено, че отрича техните права.
Поддържането и ремонтирането на имота, след потопа през 2014г.,
за което говори св.И.Г.И, съдът приема, че представлява израз на задължението
на ответника като ползвател да се грижи
за имота като добър стопанин по смисъла на чл.244 ЗЗД, като го ползва съобразно постигнатото съгласие със собственика,
включително и ремонтирайки и подобрявайки имота според конкретните нужди на
ползването.
Извършването на ремонтни работи и в имота, които сами по себе си
при наличие на уговорка за ползването, не обосновават извод за установяване и
осъществяване на самостоятелна фактическа власт. Както беше отбелязано,
извършването на фактически действия по поддържане и ремонтиране на имота само
по себе си не сочи и на промяна в намерението, с което се упражнява
фактическата власт, тъй като тези действия са извършвани в интерес на
ползващото имота лице.
Предвид
горното, съдът намира, че предявеният ревандикационен иск е основателен.
При
този изход на спора и с оглед отправено искане от ищците за присъждане на
разноски, съответно предвид представените списъци по чл.80 ГПК, ответника
следва да бъде осъден на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати в полза на
ищците сторените от последните съдебно-деловодни разноски.
Ищците
Н.Д.Д. и А.Д.Д. претендират
за присъждане следните разноски: 1600.00лв. адв.възнаграждение
и за двамата, 18.96лв. за вписване на исковата молба, 3,25лв. за СУ, 16.75лв.
за заверени преписи на документи, необходими за вписване на исковата молба,
179,58лв. държавна такса за образуване на делото, 21.00лв. такса за издаване на
скици, 10.00лв., такса за данъчна оценка.
Ищците
Ю.Т.П. и Д.Б.С. претендират за присъждане на следните разноски: 3000.00лв.
адвокатско възнаграждение за двамата, 179,58лв. държавна такса за образуване на
делото, 152.00лв. депозит за вещо лице по СТЕ, 148,25лв. самолетни билети София
– Варна, Варна-София за адвокат. За всички тези разноски е посочено, че са
заплатени от ищеца Ю.П., без да е отправено изрично искане за присъждане само и
единствено в негова полза на разноските, поради което съдът приема, че същите
се явяват дължими едновременно в полза на двамата ищци Ю.Т.П. и Д.Б.С., а
реалното им заплащане от единия от посочените ищци касае техни вътрешни
взаимоотношения, ирелевантни за съда.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.108
от ЗС, по
отношение на ответника В.А.Б.
ЕГН **********, с адрес: ***, че ищците Н.Д.Д. ЕГН **********,*** и А.Д.Д. ЕГН
**********,***, двамата, действащи чрез
пълномощника си адв.С.В.Ш., член на ХАК, Съдебен адрес за връчване на книжа: гр. Варна, бул. ***,
са собственици на по 1/8 (една осма) идеална част всеки
от тях, а Ю.Т.П. на 6/8 (шест осми) идеални части от находящите се в поземлен имот с идентификатор ***два
самостоятелни обекта с идентификатори ***, с площ от 18 кв. м.
и ***с площ от 19 кв. м. по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-73/23.06.2008г. на
Изпълнителния Директор на АГКК, последно изменение: няма, с начин на трайно
предназначение: хангар, депо, гараж, стар идентификатор: няма, номер по
предходен план: няма, както и че ищците Ю.Т.П. ЕГН **********,*** и Д.Б.С. ЕГН
**********,*** 13, двамата действащи чрез
пълномощника си, адвокат К.Н., член на САК, с адрес на кантората:
гр.София, ***са
собственици на по 1/4(една четвърт) идеална част (или
общо на 1/2 идеална част) от
Поземлен имот, находящ се в град Варна, Община Варна,
област Варна, район ***, с идентификатор ***по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед №
РД-18-73/23.0б.2008г. на Изпълнителния Директор на АГКК, последно изменение със
Заповед 18-6609/25.08.2015г.
на Началника на СГКК-Варна, с трайно предназначение на територията: земеделска,
с номер по предходен план ***, при съседи: поземлени имоти с
идентификатори ********************, с площ от 1428 кв. м., попадащ в имот с пл. № ***
по кадастралния план от ***.
на кв."***", гр. Варна, с площ от 2412 кв.м., като ОСЪЖДА ответника В.А.Б. ЕГН **********, с адрес: ***, ДА
ПРЕДАДЕ НА ИЩЦИТЕ Н.Д.Д., А.Д.Д., Ю.Т.П. и Д.Б.С.,
ВЛАДЕНИЕТО на гореописания поземлен имот с идентификатор ***,
ведно с изградените в него два самостоятелни обекта с идентификатори *** и ***.2, в съответствие с притежаваните от ищците
идеални части, както следва:
1/2 (една втора) идеална част от
поземлен имот с идентификатор ***, 1/8 (една осма) идеална част от
самостоятелен обект с идентификатор *** и 1/8 (една осма) идеална част от
самостоятелен обект с идентификатор ***на Н.Д.Д.;
1/8 (една осма) идеална част от самостоятелен обект с
идентификатор *** и 1/8 (една осма) идеална част от самостоятелен обект с
идентификатор ***на А.Д.Д.;
1/4 (една четвърт) идеална част от
поземлен имот с идентификатор ***, 6/8 (шест осми) идеални части от
самостоятелен обект с идентификатор *** и 6/8 (шест осми) идеални части от
самостоятелен обект с идентификатор ***на Ю.Т.П.;
1/4 (една четвърт) идеална част от
поземлен имот с идентификатор ***на Д.Б.С..
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК В.А.Б.
ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ
В ПОЛЗА НА Н.Д.Д. ЕГН
**********,*** и А.Д.Д. ЕГН
**********,***, сумата
от 1849,54лв., представляваща
сбор от сторени съдебно деловодни разноски по делото, както следва: 1600.00лв. адв.възнаграждение и за двамата, 18.96лв. за вписване на
исковата молба, 3,25лв. за СУ, 16.75лв. за заверени преписи на документи,
необходими за вписване на исковата молба, 179,58лв. държавна такса за
образуване на делото, 21.00лв. такса за издаване на скици, 10.00лв., такса за
данъчна оценка.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК В.А.Б.
ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА Ю.Т.П. ЕГН **********,*** и Д.Б.С. ЕГН
**********,*** 13,
сумата от 3479,83лв., представляваща сбор от
сторени съдебно деловодни разноски по делото, както следва: 3000.00лв. адвокатско възнаграждение за
двамата, 179,58лв. държавна такса за образуване на делото, 152.00лв. депозит за
вещо лице по СТЕ, 148,25лв. самолетни билети София – Варна, Варна-София за
адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Варненски окръжен съд, в двуседмичен
срок, считано от съобщаването му на страните.
РЕШЕНИЕТО
да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235,
ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС от настоящето решение да се
връчи на страните, заедно със съобщението за постановяването му, на основание
чл.7, ал.2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: