Решение по дело №90/2024 на Административен съд - Кюстендил

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на З. С. С. от [населено място], чрез адв. Е. Й., против решение № 8/09.01.2024 г., постановено по а.н.д. № 1490/2022 г. по описа на Районен съд – [област], с което е потвърдено наказателно постановление № 312/02.12.2022 г., издадено от директора на Регионална дирекция по горите – [област], с което на касатора, на основание чл. 270 от Закона за горите (ЗГ) е наложена "глоба" в размер на 50 (петдесет) лева, за нарушение на чл. 128, ал. 12 от ЗГ във връзка с чл. 14б, ал. 3 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на оспореното решение като постановено при нарушение на закона и допуснато съществено нарушение на процесуалните правила – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Иска се отмяната му. Претендират се разноски.

Ответната страна - директорът на Регионална дирекция по горите – [област], чрез процесуалния си представител гл. юрк. Й. Х., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Заключението на представителя на Окръжна прокуратура – [област] е за неоснователност на касационната жалба.

Настоящият състав на Административен съд – [област], като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

Административнонаказателната отговорност на З. С. С. е ангажирана за това, че на 03.10.2022 г. в землището на [населено място], [община], в качеството си на собственик и ползвател на товарно превозно средство с рег. № [рег. номер] транспортира дървесина, придружена от превозен билет № 6669/00071/03102022/152316, без да е осигурил непрекъснато функциониране на GPS устройството монтирано на превозното средство. Според наказващия орган, с това деяние С. е нарушил чл. 148, ал. 12 от ЗГ и с процесното наказателно постановление му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева, на основание чл. 270 от ЗГ.

За да постанови оспореното решение, районният съд е формирал извод, че вмененото на дееца нарушение е безспорно доказано както от обективна, така и от субективна страна, същото е квалифицирано правилно, а в производството по установяването и санкционирането му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът е приел още, че при определяне на наказанието по вид и размер правилно е приложен законът.

Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Съображенията за това са следните:

Според посочената като нарушена разпоредба на чл. 148, ал. 12 от ЗГ, товарните превозни средства, транспортиращи дървесина и недървесни горски продукти, както и мобилните обекти по чл. 206, трябва да бъдат снабдени с изправни и функциониращи устройства за позициониране и проследяване на движението им (GPS). Редът за предоставяне на достъп до информацията за движението на превозните средства се определя с наредбата по ал. 11. Разпоредбата визира задължението за снабдяване на товарните превозни средства и мобилните обекти с GPS устройства.

В изпълнение на законовата делегация по чл. 148, ал. 11 от ЗГ е приета Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, според чл. 14б, ал. 1 от която товарните превозни средства, транспортиращи дървесина и недървесни горски продукти, както и мобилните обекти по чл. 206 от ЗГ, трябва да бъдат снабдени с изправни и функциониращи устройства за позициониране и проследяване на движението им (GPS устройства). Субектът на задължението за снабдяване с GPS устройства на превозните средства и мобилните обекти се извежда от ал. 3 на чл. 14б от посочената Наредба, според която собствениците/ползвателите на товарни превозни средства и мобилни обекти по чл. 206 от ЗГ са длъжни да осигуряват непрекъснато функциониране на GPS устройството, както и достъп до информацията от него.

Посочената в наказателното постановление норма на чл. 270 от ЗГ е обща и предвижда, че за други нарушения на този закон и на подзаконовите актове по прилагането му наказанието е глоба от 50 до 500 лева, съответно имуществена санкция в размер от 100 до 1000 лева, ако не е предвидено по-тежко наказание. За да бъде приложена посочената разпоредба, следва да е налице нарушение на разпоредба, вменяваща задължение/забрана за привлеченото към административнонаказателна отговорност лице.

В конкретния случай, настоящият състав на Административен съд – [област] намира, че въззивният съд, с оглед на предмета на доказване по делото – елементите от състава на административното нарушение, не е събрал всички допустими от закона, относими към предмета на делото и необходими за изясняване на спорните обстоятелства, писмени доказателства. Липсват данни чия собственост е товарното превозно средство. Не са налице доказателства, че С. е собственик на процесното превозно средство или негов ползвател, като за да е такъв, следва да е вписан в свидетелството за регистрация, съгласно чл. 4, ал. 3 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. От съдържанието на разпоредбата на чл. 14б, ал. 3 от цитираната Наредба № 1, става ясно, че задължението за осигуряване непрекъснато функциониране на GPS устройството тежи върху собственика или ползвателя на товарното превозно средство. Както бе посочено по делото липсват данни обаче чия собственост е превозното средство, а водачът на същото не следва да бъде възприеман като негов ползвател само поради факта, че го е управлявал. Като не е събрал необходимите доказателства, въззивният съд не е установил правилно релевантните факти, съответно е извел несъответстващи на събраните доказателства правни изводи.

По гореизложените съображения, касационната инстанция намира, че въззивният съд е постановил неправилно решение, постановено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Съдебното решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, като при новото разглеждане следва да се съберат относимите за спора доказателства, след което да се анализират и формират правни изводи.

По исканията за разноските направени в касационната инстанция следва да се произнесе Районен съд – [област] при новото разглеждане на делото, съобразно чл. 226, ал. 3 от АПК, приложим на основание чл. 63в от ЗАНН.

Водим от изложеното и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – [област],

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 8/09.01.2024 г., постановено по а.н.д. № 1490/2022 г. по описа на Районен съд - [област].

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – [област].

Решението е окончателно.