Присъда по дело №1783/2022 на Районен съд - Бургас

МОТИВИ към Присъда № 129/02.09.2022 г. по НОХД 1783/2022 г. по описа на РС-Бургас

Производството по делото е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от
БРП срещу Г. Т. П., ЕГН: **********, с който същият е обвинен в това, че на 21.07.2021 г.,
в гр. Созопол, обл. Бургаска, по ул. ***, управлявал моторно превозно средство -
мотоциклет марка ***, с per. № ***, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на
хиляда, а именно 1,69 на хиляда, установено по надлежния ред - с Протокол за химическа
експертиза № 388/07.09.2021 г. на сектор“БНТЛ“ - ОДМВР - Бургас - престъпление по
чл.343б, ал.1 от НК.
Пред съда делото протече по общия ред.
В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно
фактическата обстановка, изнесена в обвинителния акт, позовавайки се на събраните в хода
на производството доказателства. Счита, че подсъдимият следва да бъде признат за виновен
и да му се наложи наказание "Лишаване от свобода" около минимума от 1 година, чието
изпълнение да бъде отложен с изпитателен срок от 3 години, както и да се наложи
кумулативно предвиденото наказание "Глоба" в размер 800лв., както и лишаване от
правоуправление за срок от една година и шест месеца.
Защитниците на подсъдимия – адв.Й. и адв.Д. оспорват така изложената фактическа
обстановка. Намират обвинението за недоказано поради липса на обективни признаци от
състава на престъплението. Правят собствен анализ на доказателствата и предлагат
подзащитният им да бъде оправдан по така повдигнатото обвинение.
Подсъдимият не се признава за виновен и моли да бъде оправдан.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по
отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК,
намери за установено следното:
От фактическа страна:
За времето от 20.00 часа на 20.07.2021 г. до 08.00 часа на 21.07.2021 г. полицейските
служители Г.Д. и П.К., били на работа, като изпълнявали служебните си задължения на
територията обслужвана от РУ Созопол. Във времето след 04.00 часа , на 21.07.2021 г., те се
намирали в гр. Созопол, пл. *** , на кръстовището стар - нов град , когато видели
мотоциклет марка ***, с per. № ***. Водачът на горепосочения мотоциклет минал покрай
полицейския екип и криволичещо продължил движението на МПС, по ул. *** в гр. Созопол.
Полицейските служители се качили в служебния си автомобил и с него последвали
мотоциклетиста, по ул.*** в гр. Созопол, без да го изпускат от поглед. Полицейските
служители подали светлинен и звуков сигнал на водача на моторното превозно средство, за
да спре, което той сторил в района до дом № 8. Управляващ на мотоциклет марка ***, с per.
№ ***, бил подс. Г.П.. Извършващите проверката полицейски служители, при проведения
разговор с П., се усъмнили, че той е употребил алкохол и решили да го тестват. Св. Г.Д.
изпробвал с техническо средство - “Дрегер 7510”, с фабричен № ARDN-0061, който отчел
концентрация на алкохол 1,74 на хиляда в издишания въздух. На подс. Г.П. бил съставен акт
за установяване на административно нарушение, серия GA, № 404204 от 21.07.2021 г. П.
възразил срещу показанията на дрегера и изразил желание да му бъде взета кръвна проба за
изследване, като той бил отведен в Спешен център при „УМБАЛ - Бургас” ЕАД, където това
било сторено от св. А.М., който бил дежурен в спешния кабинет.
Впоследствие при проведен разпит в качеството на обвиняем Г.П. се е възползвал от
възможността да поиска назначаването на допълнителна химическа експертиза на вече
дадената от него кръв, за контролно изследване. Назначена е допълнителна химическа
експертиза за изследване на кръв, за да се докаже наличие или липса на алкохол в
изпратените за изследване проби кръв. В заключението на извършената по досъдебното
производство химическа експертиза № 388/07.09.2021 г. на сектор“БНТЛ“ - ОДМВР - Бургас
1

е установено етилов алкохол в изследваната проба кръв, взети от подс. Г.П., в количество от
1,69 промила.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
доказателствата и доказателствените средства, преценени по отделно и в тяхната
съвкупност, както следва:
От гласните доказателствени средства: от показания на свидетелите Г.Д., П.К., С.С.,
Я.П., А.М. дадени в с.з., както и от прочетените по реда на чл.281 ал.4 вр. с ал.1 т.1 НПК.
От писмените доказателства: СХЕ, справка за съдимост; АУАН, талон за медицинско
изследване; протокол за медицинско изследване; талон за медицински преглед; заповед за
задържане; протокол за техническа проверка; справка от ОДМВР-Бургас.
Съдът кредитира всички гласни доказателствени средства, доколкото ги намира за
безпротиворечиви, последователни и логични. Двамата полицейски служители убедително
пресъздават възприятията си за случая, които напълно кореспондират с описаните по-горе
писмени доказателства, поради което и съдът им се доверява изцяло.Няма как да не се
зачете и доказателствената стойност на АУАН, като отразените в него констатации не са
оспорени и съвпадат с показанията на св. Д. и К.. Показанията на св.С. и П. разкриват
ирелевантни обстоятелства, такива предхождащи и следващи проверката.
Съдът кредитира с доверие и изготвените СХЕ, като обективни и съвпадащи с
останалия доказателствен материал. След като показанията на дрегера са оспорени в
съответствие с Наредба N1/2017г. на подсъдимия е издаден талон за медицинско изследване
и в последствие е дал кръвна проба за изготвяне на нужните експертизи. От контролното
заключение изготвено също по искане на подсъдимия е видно и каква е била
концентрацията на алкохол – 1,69 промила.
Обясненията на подсъдимия са както средство за защита, така и доказателствено
средство, чиято истинност и достоверност следва да бъдат проверени. За съда възниква
задължението да прецени внимателно и задълбочено това доказателствено средство,
успоредно с показанията на останалите свидетели, с другите доказателства и със собствената
логичност и вътрешна убедителност. Следва да се посочи, че обясненията на П. касаещи
главният факт на доказване, а именно употребил ли е алкохол преди да предприеме действия
по управление не се доказаха, напротив противоречат на останалия описан доказателствен
материал, поради което се приеха за защитна теза.
Настоящият състав кредитира и всички събрани писмени доказателства, доколкото
същите са приобщени по предвидения за това ред, не са оспорени по никакъв начин от
страните и напълно кореспондират с вече обсъдените гласни доказателствени средства.
Като цяло в хода на производството не е събран доказателствен материал, който да е
противоречив и който да налага съдът да излага подробни мотиви защо кредитира някои
доказателства за сметка на други.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, за да постанови осъдителна присъда,
съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното
деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед приетата
по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна всички признаци на състава на престъплението по чл. 343б,
ал. 1 НК, за което е предаден на съд.
От обективна страна, изпълнителното деяние на престъплението се изразява в
"управление" на МПС. Съдът счита, че действията на подсъдимия по предвижване на МПС-
то в гр. Созопол, по ул. *** изпълват със съдържание понятието "управление" на МПС по
смисъла на закона. В тази връзка съдът отчита и задължителните указания на ВС, дадени в
т. 2а на ППВС № 1/1983 г., според които понятието "управление", включва всички действия
или бездействия с механизмите и приборите на превозното средство, независимо дали
2

превозното средство се намира в покой или в движение.На следващо място от обективна
страна, няма спор, че мотоциклета, който подсъдимият е управлявал, е "моторно превозно
средство" по смисъла на § 6, т. 11 на Закона за движението по пътищата, доколкото е
снабдено с двигател за придвижване и не е релсово превозно средство. За да бъде престъпно
поведението на подсъдимия, законът изисква управлението на МПС да се осъществява, след
като същият е употребил алкохол и то с концентрация в кръвта си – над 1, 2 на хиляда,
който факт следва да е установен по "надлежния ред".
Надлежен ред за установяване на употреба на алкохол е този, залегнал в Наредба №
1/2017г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от
водачите на МПС. Следователно за да бъде осъществен състава на чл. 343б, ал. 1 от НК се
изисква употребата на алкохол от водача да бъде установена при спазване на изискванията
на Наредба № 1, който ред гарантира обективност и достоверност на резултата. В
конкретния случай се доказа, че след направена проверка с годно и калибрирано техническо
средство се е установило, наличие на алкохол у водача П. в концентрация 1.74 на хиляда. В
този случай Наредбата задължава длъжностното лице от съответната служба за контрол да
издаде талон за медицинско изследване и да придружи водача до медицинското заведение.
След като водача е възразил и спазвайки този ред подсъдимият е бил транспортиран до
МБАЛ-Бургас и му е бил издаден талон за медицинско изследване, като по този начин му е
била дадена възможност да даде кръвна проба. Подсъдимият е дал кръвна проба, като в
последствие са изготвени СХЕ, като контролното заключение е, че концентрацията на
алкохол е 1.69 промила.
Въз основа на приетата по–горе фактическа обстановка, съдът счита, че не са
допуснати нарушения на процедурата по установяване на концентрацията на алкохол от
водача, поради което и настоящият състав приема, че количеството на алкохол в кръвта на
подсъдимия е надлежно доказано, така както е посочено в обвинителния акт.
От субективна страна престъплението е извършено при форма на вина "пряк умисъл"
по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК, доколкото подсъдимият П. е съзнавал общественопасния
характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал
настъпването им. Интелектуалната страна на умисъла обхваща съзнаване от подсъдимия, че
е употребил алкохол, както и че с действията си същият привежда в движение мотоциклета
и го предвижва в пространството, но въпреки това от волева страна подсъдимият е искал да
управлява МПС-то и то след като е употребил алкохол.
По вида и размера на наказанието:
За престъплението, в което подсъдимият беше признат за виновен, законът
предвижда наказание "Лишаване от свобода" за срок от една до три години и "Глоба" от
двеста до хиляда лева, а съгласно чл. 343г, вр. с чл. 343б, ал. 1, вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК
и наказание "Лишаване от право".
При индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия съдът
определи наказанието при прилагане на чл. 55, ал.1 т.1 НК, тъй като намери, че в случая са
налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Това е така, доколкото в
полза на подсъдимия следва да се отчете факта, че към датата на извършване на
престъплението той е бил с чисто съдебно минало, без каквито и да е данни за извършени до
момента противоправни прояви, оказвал е пълно съдействие на полицейските органи и има
примерно процесуално поведение, като не е станала повод за излишно отлагане на делото и
има критично отношение към деянието. Всичко това кара съдът да приеме, че подсъдимия е
лице с ниска степен на обществена опасност, като настоящето деяние е инцидентна проява в
живота му. Отегчаващи отговорността обстоятелства не се констатираха.
С оглед горното съдът счита, че следва да определи наказание от пет месеца
"Лишаване от свобода". Наред с това, съдът счита, че на подсъдимия следва да се наложи и
кумулативно предвиденото наказание "Глоба", като ръководен отново от горните
съображения съдът счита, че конкретния й размер следва да бъде определен на 200 лева.
Съдът счита, че така индивидуализираното наказание в пълнота би могло да постигне целите
3

по чл. 36, ал. 1 НК, като едновременно ще способства за поправянето и превъзпитанието на
П. и наред с това ще му въздейства предупредително и възпиращо. Освен всичко
горепосочено, с така определеното наказание биха се постигнали и целите на генералната
превенция, като се въздейства възпитателно и предупредително и върху другите членове на
обществото.
Съдът счита, че за постигане на горните цели и преди всичко за поправянето на
подсъдимия не е необходимо наложеното наказание да се изтърпи ефективно, доколкото
настоящето деяние се явява изолиран случай в живота на подсъдимия. Налице са и
останалите предпоставки по чл. 66, ал. 1 НК, доколкото към момента на извършване на
деянието подс. П. не е бил осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ
характер, а срокът на наложеното наказание е до три години лишаване от свобода, поради
което и съдът счита, че изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода, следва
да бъде отложено за срок от три години, считано от влизане в сила на настоящата присъда.
Съгласно разпоредбата на чл. чл. 343г, вр. с чл. 343б, ал. 1, вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от
НК – когато признае подсъдимия за виновен, съдът във всички случаи следва да му наложи
и наказание "Лишаване от право". При определяне на конкретния срок, през който той
следва да бъде лишена от това право, съдът отчита от една страна, че до настоящия момент
подсъдимият е бил санкционирана и за друго нарушение по ЗДвП. На следващо място,
съдът отчита, че управлението на МПС след употреба на алкохол, потенциално застрашава
живота и здравето на всички участници в движението. Всичко това кара съдът да приеме, че
времето, през което подсъдимият следва да се лиши от възможността да управлява МПС
следва да е в размер на осем месеца, който срок по мнение на настоящия състав се явява
съразмерен на обществената опасност на извършеното и извършителя.
По разноските:
В тежест на подсъдимия бяха възложени и сторените в хода на ДП и в съдебното
следствие разноски.
По делото няма приложени веществени доказателства, които да налагат произнасяне
от съда.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.
Да се съобщи на страните, че мотивите на присъдата са изготвени.
4

Номер на акта:	129
Дата:	2 септември 2022 г.
Съдия:	Анатоли Йорданов Бобоков

Дело:	20222120201783
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	23 май 2022 г.

Присъда по дело №1783/2022 на Районен съд - Бургас

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите