Номер 135506.11.2020 г.Град В.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – В.V състав
На 13.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина И. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
Секретар:Доника З. Христова
като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско
дело № 20203100502151 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 49005/22.07.2020г. на „Енерго - Про
Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. ****, В. Таурс – Г,
чрез пълномощника адв. Веселина Маринова, срещу решение № 2745 от 30.06.2020г.,
постановено по гр.дело № 15038/2019г. на ВРС, 18-ти състав с което е прието за установено,
че И. Д. И. , ЕГН ********** от гр. В., ул. „**** не дължи на „Енерго-про продажби" АД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.В., В. Тауърс -Г", бул."*****, сумата
от 1904,08 лв., представляваща стойността на начислена ел. енергия за периода 10.11.2017г.
до 10.08.2018г., за партида с аб. № ********** и клиентски № **********, с адрес на
потребление: гр. В., ул. „****, на основание чл.124, ал.1 ГПК.
В жалбата е изложено становище за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на обжалваното решение, като постановено в разрез със събрания
доказателствен материал. Сочи се, че е налице правно основание за възникване на вземането
за потребена ел. енергия, на основание чл.50 от ПИКЕЕ вр. чл.200, ал.1 от ЗЗД. Отправеното
искане е да се отмени изцяло обжалваното решение и да се постанови друго, с което да се
отхвърли исковата претенция, както и за присъждане на направените съдебно – деловодни
разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата,
в който е изложено становище за неоснователност на оплакванията срещу решението, което
намира за правилно и законосъобразно в обжалваните му части. Претендира се присъждане
на направените съдебни разноски пред въззивната инстанция.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен иск с правно основание чл.124,
ал.1 от ГПК от И. Д. И. срещу „Енерго- Про Продажби” АД за приемане за установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 1904,08 лв.,
представляваща стойността на начислена ел. енергия за периода 10.11.2017г. до 10.08.2018г.,
1
за партида с аб. № ********** и клиентски № **********, с адрес на потребление: гр. В.,
ул. „****.
В исковата молбата ищецът твърди, че е потребител на ел. енергия, по силата на
договорни отношения с ответното дружество за продажба на електроенергия. Сочи, че след
извършена корекция на сметка, е начислена допълнително процесната сума за плащане.
Твърди се, че не дължи същата, като сочи незаконосъобразност на корекционната процедура
по ПИКЕЕ, оспорва констатациите при проверката. Моли за присъждане на сторените по
делото съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил отговор от ответната страна, с който
се оспорва предявения иск. Твърди се, че титулярът на партидата е в договорни отношения с
ответника по повод доставката и продажбата на ел.енергия, а ползваният от него електромер
е присъединен към ел.мрежата. Излага, че е извършена проверка на средството за измерване
от служители на „Електроразпределение Север” АД, при спазване на изискванията на
ПИКЕЕ, при което е констатирано, че е налице вмешателство. Изпратено е на БИМ, където е
установена ел.енергия в тарифа 1.8.0. Поради това е изготвена корекция по чл. 50 от
правилата на ПИКЕЕ и е начислена процесната сума. Моли исковата претенция да бъде
отхвърлена като неоснователна. Претендира за присъждане на сторените по делото съдебно-
деловодни разноски.
С обжалваното решение е уважен предявения отрицателен установителен иск.
Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на
събраните доказателства, в предметните предели на жалбата, приема за установено от
фактическа страна следното:
От констативен протокол от 10.08.2018г. се установява, че на посочената дата, при
проверка на СТИ на обекта на ищеца, с кл. № ********** и аб. № ********** и адрес на
потребление гр. В., ул. Антон Франгя № 24, е констатирано, че СТЕ не е в класа си на
точност.
Представен е протокол от БИМ от 14.08.2018г., съгласно който е установено, че СТИ
не позволява софтуерно четене, а действително потребената ел.енергия се разпределя в
сумарната тарифа 1.8.0. – 017140.9квт.
Представена е справка за корекция за периода 10.11.2017г. до 10.08.2018г., съгласно
която е начислено количество електроенергия от 10140квтч., разделено на два подпериода.
Издадена е и фактура, обективираща задължение в размер на 1904,08лв. на ищеца за
обекта и за периода, посочени по-горе.
Изготвена е по делото съдебно–техническата експертиза. СТЕ установява, че
количеството ел.енергия по корекцията е получена като от отчетената ел.енергия от
сумарния регистър 1.8.0. е извадена ел.енергията, отчетена по дневна и нощна тарифа 1.8.1.
и 1.8.2. Вещото лице сочи, че ел.енергия от сумарния регистър 1.8.0. е преминала през СТИ,
както и че манипулацията се състои в претарифиране на СТИ. Стойността на ел.енергията е
изчислена по цена за технологични разходи. Не е известно кога е извършено
вмешателството, нито може да се установи дали процесната ел.енергия е натрупана за
процесния период.
Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността
2
на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ
ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е
действително, произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск е
надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.
За уважаването на предявения отрицателен установителен иск е необходимо
ответникът да докаже факта, от който произтича вземането му, а ищецът - възраженията си
срещу вземането, поради което отрича съществуването на спорното право, т.е фактите,
които изключват, унищожават или погасяват спорното право.
Безспорно между страните е, че ищецът е потребител на ел. енергия по смисъла на
ОУ и че страните са обвързани от валидно облигационно правоотношение, основано на
договор за продажба на ел. енергия. От събраните доказателства по делото се установява, че
СТИ отговаря на изискванията за точност при измерване на ел. енергия, а фактурираните
количества ел. енергия са остойностени правилно.
В чл. 50 от ПИКЕЕ /в редакцията му към датата на процесната проверка/ е
предвидена възможност за корекция при несъответствие между данните за параметрите на
измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до
неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия, т.е.
при разлика в данните от паметта на електромера и данните в отчетните регистри на
доставчика. В случая се установи, че начислената сума представлява стойност на доставена
и потребена на обекта ел. енергия, която не е била фактурирана, тъй като при редовния
месечен отчет се снемат показанията само на откритите регистри на СТИ. Горното е
установено при извършването на проверката и на метрологична експертиза, чрез използване
на специален софтуер, показващ стойностите на скритите регистри, при която е
констатирана неотчетена ел. енергия по скрития регистър 1.8.0. Липсват данни за
показанията на сумарния регистър 1.8.0 към датата на монтажа на СТИ, както и към датата
на проверката, от които да се направи извод за отчетена в повече от енергията по двете
визуализирани тарифи.
На следващо място следва да се съобрази, че разпоредбите на чл. 1-47 и чл.52–56 от
ПИКЕЕ, регламентиращи процедурата по установяване на неточното измерване, както и
последиците при констатирано такова, са отменени с решение № 1500 от 6.02.2017г. на ВАС
по адм. д. № 2385/2016г. (обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017г.). С решение № 13691 от 08.11.2018г.
на ВАС по адм. д. № 4785/2018г. /обн. ДВ, бр.97/23.11.2018г./ са отменени и останалите
разпоредби на ПИКЕЕ /чл.48-чл.51/, регламентиращи корекционните процедури. На
основание чл. 195, ал. 1 във вр. чл. 194 от АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за
отменен от деня на обнародването на съдебното решение. В конкретния случай, проверката
е извършена на 10.08.2018г. Следователно, липсва нормативна уредба, регламентираща
процедура по извършване на проверки за метрологична, функционална и техническа
изправност на СТИ и тяхното документиране.
С оглед изложеното съдът намира, че ответникът не е установил основанието на
претенцията си, а именно, че ищецът му дължи сумата от 1904,08 лева, претендирана като
стойността на начислена без правно основание електроенергия за периода от 10.11.2017г. до
10.08.2018г., което обуславя извод за основателност на предявената претенция.
Предвид съвпадението на правните изводи на двете инстанции решението на ВРС
следва да бъде потвърдено.
Съобразно отправеното искане и на основание чл.78, ал. 3 от ГПК въззивникът следва
да заплати на въззиваемия сторените разноски пред настоящата инстанция, които
3
представляват 370 лв. адвокатско възнаграждение.
Воден от горното съставът на Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2745 от 30.06.2020г., постановено по гр.дело №
15038/2019г. на ВРС, 18-ти състав с което е прието за установено, че И. Д. И. , ЕГН
********** от гр. В., ул. „**** не дължи на „Енерго-про продажби" АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.В., В. Тауърс -Г", бул."*****, сумата от 1904,08 лв.,
представляваща стойността на начислена ел. енергия за периода 10.11.2017г. до 10.08.2018г.,
за партида с аб. № ********** и клиентски № **********, с адрес на потребление: гр. В.,
ул. „****, на основание чл.124, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. ****, В. Тауърс – Г да заплати на И. Д. И. , ЕГН ********** от гр. В., ул.
„**** сумата от 370 лв. /триста и седемдесет лева/, представляваща разноски пред
въззивната инстанция, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4