№ 44587
гр. С-я, 13.12.2023 г.
С-ЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20231110104806 по описа за 2023 година
Подадени са четри молби представителите на ответниците в исковото по чл.
248 ГПК с искане да се измени решението в частта за разноските.
Нормата на чл. 248, ал. 1 ГПК овластява съда, постановил решение, да го измени или
допълни сам в частта за разноските.
Молбите са подадени в преклузивния срок по същата норма. Има представен списък
на разноски по чл. 80 ГПК, поради което са допустими.
Разгледани по същество, молбите са неоснователна.
По отношение на искането да се при присъди отделно възнаграждение за защита по
заповедното и по исковото съдът приема, че същото е неоснователна по следните
съображения: съгласно задължителната съдебна практика - Определение № 45 от
23.01.2019г. по ч.т.д. № 3074/2018г. по описа на I търг. отделение на ВКС, разноски във
връзка с възражение по чл. 414 ГПК не следва да се присъждат, тъй като същото не се
постановява в самостоятелно състезателно производство, а е само предпоставка за
предявяване на материалното право на кредитора по исков път, в което исково производство
длъжникът следва да изчерпи възраженията си за неоснователност на иска. Законът изрично
освобождава длъжника от задължението да мотивира възражението си, поради което и
доколкото защитата му в исковото производство по реда на чл. 422 ГПК би била напълно
аналогична, няма основание да бъде възмездяван двукратно за едно и също нещо.
В този смисъл ако един адвокат е подал възражение по заповедното, но друг е
представлявал в исковото производство същия длъжника и този адвокат е от същата
адвокатска кантора то се дължи само едно възнаграждение на адвоката в исковото, тъй като
иначе би се допуснала очевидна злоупотреба с право, което е забранено в чл. 3 ГПК и
заобикаляне на закона, а именно на чл.78, ал.1 ГПК, която разпоредба предвижда, че се
дължат разноски в производството само за един адвокат.
1
По отношение искането за присъждане на хонорар за всеки иск съдът приема, че
същото е неоснователна по следните съображения: съгласно задължителната практика на
ВКС, която настоящия състав споделя: Определение № 60345 от 11.10.2021г. по ч.гр.д. №
3103/2021г. по описа на III гр. о. и Определение № 10 от 13.01.2020г. по ч.гр.д. №
4908/2019г. по описа на III гр. о. се възприема разбирането, че размерът на адвокатското
възнаграждение следва да се определи върху общия материален интерес по делото, а не
за всеки иск по отделно. В същия смисъл е и Определение № 29 от 20.01.2020 г. по ч.т.д.
№ 2982/2019г. по описа на II търг . отделение на ВКС, в което е направено и
разграничение, че когато с една искова молба са предявени от един ищец срещу определен
ответник в обективно кумулативно съединение оценяеми искове, интересът, върху който
следва да се определи минималният размер на адвокатското възнаграждение, е сборът от
цената на всички искове.
Това становище с аргумент за по-силно основание важи и в заповедното
производство, доколкото там възражението не се изисква да се мотивира и не става въпрос
за иск, а за претенция, поради което изобщо разпоредбата от Наредбата е неприложима. В
заповедното съдът е присъдил на всеки адвокат дължимото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. за оказана безплатна правна помощ в заповедното производство.
Съобразно ниската фактическата и правна сложност на заповедното дело и извършените от
адвоката процесуални действия /които се изчерпват с възражение срещу издадената на
заповед за изпълнение/, съдът намира, че възнаграждението следва да бъде определено на
200 лева, който е минималният размер, предвиден в чл. 6, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, доколкото това действие не е
сред изрично предвидените в Наредбата случаи, поради което то следва да бъде определено
съгласно пар. 1 от допълнителните разпоредби - по аналогия. В този смисъл задължителната
съдебна практика - Определение № 102 от 14.03.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 2481/2021 г., I
т. о., като повече не се дължи.
Съдът е присъдил разноски съобразно изложените аргументи, поради което молбите
за изменение в частта за разноските са неоснователни.
Частично основателна е молбата да се намалят разноските присъдени в тежест на Х. и
М., тъй като за част от исковете не са дали повод за завеждането им .
Така мотивиран, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ молби с вх. № 339043, вх. 339070, вх. № 339091, вх. 339115, всички от
27.11.2023 г., за изменение в частта за разноските по чл. 248 ГПК на Решение от 02.11.2023
г. по гр.д № 4806/2023 г. на СРС.
ИЗМЕНЯ Решение от 02.11.2023 г. по гр.д № 4806/2023 г. на СРС в частта за
разноските, като НАМАЛЯВА присъдените разноски в тежест на М. В. Й., с ЕГН:
********** и Х. В. Й., с ЕГН: ********** да платят на „Т-Я С-Я” ЕАД, ЕИК ***, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ОТ общата сумата 550 лв., разноски в исковото производство
НА общата сума от 343,33 лв., разноски в исковото производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред С-йския градски
съд.
Съдия при С-йски районен съд: _______________________
3