Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260359 / 19.07.2021 година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Първи граждански състав
На двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и първа година
В публичното заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар Ваня Кирева
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова
Гражданско дело номер 2796 по описа за 2020
година; взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.498 ал.3, вр. чл.432, вр. чл.493
ал.1 т.1 пр.І, вр. чл.477 ал.1 от Кодекса за застраховането КЗ/; от К.Д.М. с
ЕГН ********** ***; против „ЗД Бул Инс" АД с ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление в гр.София, р-н Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87,
представлявано от изпълнителните директори С.С.П. и К.Д.К..
Ищцата твърди, че
на 24.04.2020 г. в гр. Хасково настъпило пътнотранспортно произшествие /ПТП/, в
следствие на което тя пострадала. За пътния инцидент бил съставен констативен
протокол за ПТП с пострадали лица от 24.04.2020 г., по описа на ОДМВР-Хасково,
в който било отразено, че спрямо „Участник 1" - А.Ж.Б. е взето
административно-наказателно отношение и му е съставен АУАН № 204259/24.04.2020
г. Процесното ПТП настъпило при следния механизъм: На 24.04.2020 г., около
11:20 ч., в гр. Хасково, в ж.к. „Орфей" до комплекс „Веспрем" и кафе
„Флоренте", Б. като водач на лек автомобил /л.а./ марка „**", модел „**",
с peг. № ****, при извършване на маневра „движение на заден ход", не се
убеждава, че пътят зад превозното средство е свободен, удря стоящата до
тротоара пешеходка – ищцата, която пострадала в следствие на така настъпилата
злополука. Непосредствено след инцидента, ищцата била откарана по спешност в
„МБАЛ -Хасково" АД, където след извършени й прегледи, изследвания и рентгенографии,
лекарите й поставили окончателна диагноза - Contusio corporis et femoris sin.
Видно от съдебномедицинско удостоверение № 150/08.05.2020 г., издадено от
съдебен лекар, ищцата се оплаквала от болки в ударените места и силни болки в
областта на кръста. След извършения преглед лекарят й поставил диагнозата:
„контузия на лявото бедро"; „контузия в областта на кръста, протичаща с
болки". Описаните увреждания били причинени от действието на твърд, тъп
предмет и можели да бъдат получени вследствие на автомобилна травма, по начина,
времето и при обстоятелствата, описани по - горе. Било причинено разстройство
на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. На 11.05.2020 г. ищцата
посетила неврохирург, видно от издадено медицинско направление с поставената
диагноза: Contusio pelvis. В резултат на преживяното ПТП, здравословното
състояние на ищцата се влошило, което дало отражение и върху психиката й.
Вследствие на изживения шок, тя се оплаквала от понижено настроение,
тревожност, връщане към спомена за злополуката, нарушения на съня и вниманието,
налагало й се да приема сънотворни медикаменти и хранителни добавки. Видно от
констативния протокол за ПТП с пострадали лица, който в тази си част бил
официален свидетелстващ документ, виновният за процесното ПТП водач попадал в
кръга на лицата, чиято отговорност за причинени вследствие на ПТП вреди, се
покривала от застраховката „Гражданска отговорност" на автомобилистите,
сключена с ответника по застрахователна полица № BG/02/119001321582, валидна от
13.05.2019 г. до 12.05.2020 г. На основание чл.380 ал.1 от КЗ, на 11.05.2020 г.
ищцата подала заявление до застрахователя на виновния водач – ответното
дружество, завеждайки претенция за изплащане на застрахователно обезщетение, за
претърпените от нея неимуществени вреди. Въпреки, че предвиденият в чл.496 ал.1
от КЗ 3- месечен срок изтекъл на 11.08.2020 г., ответникът и до момента не бил
определил и не изплатил по доброволен ред обезщетение за претърпените от ищцата
неимуществени вреди. Ето защо, на основание чл.432 ал.1, вр. чл.498 ал.3 от КЗ,
за нея бил налице правен интерес, да претендира по съдебен ред изплащане на
застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди,
вследствие на процесното ПТП, пряко от застрахователя на виновния водач – от
ответника.
Предвид
изложеното, ищцата иска, съдът да постанови решение, с което да осъди ответника
да й заплати застрахователно обезщетение в размер на 2 000 лв. за претърпените
от нея неимуществени вреди, в резултат на ПТП, настъпило на 24.04.2020 г.,
ведно със законната лихва от 12.08.2020 г. – денят, следващ датата, на която за
ответника изтекъл 3-месечният срок за доброволно произнасяне по щетата, до окончателното
изплащане; като й присъди и направените по делото разноски; с посочен начин на
плащане – чрез пощенски запис на адреса й. Това искане се поддържа в открито
съдебно заседание от пълномощник – адвокат на ищцата, който претендира и
присъждане на адвокатско възнаграждение с ДДС, по реда на чл.38 ал.1 т.2 от
ЗАдв. Възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника
на ответника.
Ответникът депозира отговор на исковата молба в законоустановения 1-месечен
срок по чл.131 ал.1 от ГПК, като оспорва предявения иск изцяло по основание и
размер. Искът бил недопустим, на основание чл.498 ал.3 от КЗ, тъй като
претенцията не била предявена за доброволно уреждане пред ответника, а
приложените копия на бланки не били входирани при него. Не оспорва наличието на
валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност" на автомобилистите за процесния л.а. „***" с peг. № ****,
но липсвал деликт. Ответникът оспорва механизма на ПТП, недоказан от
приложените доказателства, като съставеният по случая констативен протокол за
ПТП не се ползвал с материална доказателствена сила за настъпване на ПТП. Така
не можел да се направи извод, кой от участниците е действал противоправно и неприложима
била презумпцията за вина по чл.45 ал.2 от ЗЗД. Ответникът възразява, че
водачът на посочения л.а. нямал вина за ПТП, събитието било случайно /чл.15 от НК/ за него, като той нямал обективна възможност да предвиди и предотврати
настъпването на вредите. Той не допуснал нарушения на правилата за движение по
ЗДвП. Налице било съпричиняване на вредите, по смисъла на чл.51 ал.2 от ЗЗД,
т.к. с поведението си самата пострадала създала предпоставки и условия за
настъпването на инцидента и произтеклите от него вреди. Тя в значителна степен
завишила риска от собственото си увреждане, като нарушила нормативно установените
правила за движение на пешеходци, като не се е движила по тротоара или банкета
на пътното платно в противоположната посока на движение, а съгласно
констативният протокол за ПТП е стояла до тротоара – чл.108, чл.113 и чл.32
ал.2 от ЗДвП. Така тя се поставила в опасност, без да положи необходимата грижа
за безопасността си, и в зона с ограничена видимост за водача на автомобила,
когато това не е било безопасно. Ответникът оспорва ищцовите твърдения, че в
резултат на процесното ПТП ищцата е претърпяла цитираните в исковата молба
телесни повреди - по вид и степен, като оспорва те да са в негов резултат. В
представената медицинска документация не били описани никакви травми.
Ответникът оспорва съдържанието на представеното съдебно- медицинско
удостоверение, което не отразявало действителното правно положение, още повече,
че било издадено на 08.05.2020 г., а коментирало документ от 11.05.2020 г.
Оспорва още, евентуално получените в следствие на ПТП увреждания на ищцата да
са довели до продължителни болки и страдания, дължащи се на предходни заболявания
на ищцата или от други събития. Оспорва, оздравителният процес да е бил
продължителен, а в случай че се установил такъв, то той бил в следствие на
поведението и неспазване на лекарските предписания от страна на ищцата, както и
на несвързани с процесното събитие предходни заболявания, които нямат връзка с
ПТП. Оспорва твърденията за изживян стрес и душевни страдания на ищцата, а в
случай, че такива се установят, те били резултат от лабилна психика и
предходната й обремененост. Ответникът оспорва иска и по размер, като силно
завишен и несъобразен с трайно установената практика на съдилищата за
обезщетения за подобен род вреди и на принципа на справедливостта по чл.52 от ЗЗД. При определяне на обезщетението, следвало да бъдат взети предвид следните
обстоятелства: липсата на данни за травматични увреждания, бързото
възстановяване в обичаен порядък, липсата на настъпили усложнения и липсата на
трайни или пожизнени последици за здравето на ищцата. Ответникът оспорва
претенцията за лихва за забава, т.к. не дължал такава, доколкото ищцата въобще
не го била сезирала с претенция за изплащане на обезщетение по чл.380 от КЗ.
Съгласно ал.3 от същия текст, непредставянето на данни за банковата сметка от
страна на пострадало/ увредено лице имало последиците на забава на кредитора по
отношение на плащането, като застрахователят не дължал лихва.
Предвид изложеното, ответникът иска отхвърляне на предявения иск изцяло,
като неоснователен и недоказан; или евентуално да се намали размера на
обезщетението. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
на пълномощника на ищцата. Тези искания се поддържат от негов пълномощник –
адвокат в представени от него писмени становища по делото. Ответникът не
изпраща процесуален представител в открито съдебно заседание.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено следното:
Като писмено
доказателство по делото се представи и прие констативен протокол за ПТП с
пострадали лица от 24.04.2020 г. относно посетено ПТП от дежурен ПТП при ОД на
МВР – същия ден, около 11,20 ч. в гр. Хасково, комплекс „Веспрем”, до кафе
„Флоренте”. Видно от него, настъпило е ПТП между МПС л.а. марка „***",
модел „**", с peг. № ****, собствен на Р. Д. Б., управляван от А.Ж.Б.,***,
със застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника по
полица № 02/1190001321582, валидна до 12.05.2020 г.; и ищцата като пешеходец, която е пострадала. За получени
от ищеца увреждания, в протокола за ПТП се сочат – натъртване от ляво в
областта на таза, освободена за домашно лечение. В протокола се сочат още
обстоятелствата и причините за ПТП - водачът на л.а., на посоченото място, при
движение на заден ход, удря стоящата до тротоара пешеходка, в следствие на
което реализира ПТП. Срещу виновния за ПТП-то водач Б. е бил съставен АУАН №
204259/ 24.04.2020 г., според отбелязване в протокола, който съдържа и схема на
ПТП. Наличието на посочената застраховка се установява и от представената по делото относно същия л.а. – проверка от електронната
страница на Гаранционен фонд за сключена застраховка „Гражданска отговорност“
към дата 24.04.2020 г. На името на ищцата е представеният по делото лист за
преглед на пациент в Спешно отделение с № 5218, постъпила на 24.04.2020 г. в 13,20
ч. и напуснала същия ден в 14 ч. Поставена й е диагноза в нечетлив вид, като в графите
анамнеза и обективно състояние има отразявания отново в нечетлив вид, като е
съобщила, че е пострадала при ПТП, назначени са й били рентгеното изследване и
ПКК. На името на ищцата е представеното съдебномедицинско
удостоверение № 150/20 от 08.05.2020 г., издадено й от съдебен лекар. В него се
сочи, че на 24.04.2020 г. към 11ч. тя е била блъсната от автомобил на заден ход
,като се оплаква от болки в ударените места и силни болки в областта на кръста.
Според коментирания лист за преглед в СО, налице била контузия на тялото и
лявото бедро, а според рентгеново изследване от 24.04.2020 г. – без особености.
Консултация с неврохирург с амб. № 17/11.05.2020 г. показала травма на кръста и
ляво бедро. След запознаване с тази медицинска документация, съдебният лекар е
дал заключение за наличие на контузии на лявото бедро и в областта на кръста,
протичащи с болки. Тези увреждания били причинени по механизъм на действие на
твърд тъп предмет и можели да се получат при автомобилна травма, по начина,
времето и при обстоятелствата, описани в предварителните сведения. Причинено
било разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
Цитираната консултация на ищцата с неврохирург бе представена по делото. В нея
се сочи, че в деня след ПТП се появило насиняване на мястото на травмата – лява
половина на таза и ляво бедро, като при прегледа ищцата се оплаквала от болка на
тези места, като назначени са били обезболяващи. От дата 11.05.2020 г. е
представеното по делото заявление от ищцата до ответника, с приложено
уведомление – необходими документи, като го е уведомила за процесното ПТП и е
приложила процесните констативен протокол и съдебно – медицинско удостоверение.
В уведомлението са посочени и имена на служителя на ответното дружество, приел
документите на 11.05.2020 г., за което има положени негови два подписа, за
всеки един от представените му документи.
По делото се събраха и гласни доказателства, по искане и на двете страни, в
присъствието на двете вещи лица, а именно – чрез разпита на свидетелите Николай
Пенков Х., посочен от ищцата, и А.Ж.Б., посочен от ответника. Св. Х.живее с
ищцата на съпружески начала, като при процесния инцидент е бил заедно с нея на
мястото на ПТП. Било в пика на пандемията, около 11 часа, в края на месец
април. Отишли да си платят сметките в комплекс „Веспрем“, кв. «Орфей» в гр.
Хасково, където трябвало да изчакат и да стоят отпред пред „ИзиПей“, на
разстояние от останалите около 8-9 човека. Свидетелят бил прегърнал ищцата през
рамо и двамата били до бордюра на зелена площ, без да влизат в нея, т.к. ги
предупредили, че същия или предния ден пръскали за кърлежи. Там по принцип било
паркинг, а бордюрът бил висок около 20 см, за да не се качват автомобили. Стояли
с лице към „ИзиПей“, зад гърбовете им бил бордюрът и зелената площ. Тогава те
видели, че л.а. „***” се движи назад, но помислили, че ще спре - маневрата била нито да паркира, нито нищо, по
принцип колите обръщали там и тръгвали. Доближил се много до тях. В последния
момент св. Х.видял, че няма да спре и няма как да избягат назад, при което вдигнал
крака си, за да защити К., която била до него, и така докоснал колата. Тогава
ищцата не била ударена. Водачът на л.а. слезнал от колата и поискал обяснение,
защо му ритат колата, развикал се, а свидетелят се опитвал да му обясни
ситуацията. Отново се качил на л.а., дал с ряз напред, засилил се назад и ги ударил.
Ищцата била ударена от лявата страна на тялото си около бедрото, без да пада на
земята, т.к. свидетелят стоял между нея и бордюра и я държал. Водачът на л.а.
слезнал, след което си тръгнал, отвел спътницата си и се върнал. Св. Х. извикал
полиция. Веднага на место ищцата изпитала силна болка и отишла да седне в
колата им, след което отишли в Бърза помощ. Тя нямала открита рана, само
вътрешни болки - трудно ставала и трудно се обслужвала, особено първите няколко
дни я обслужвал свидетелят. Наложило се спешно да се преместят на първия етаж
на жилището им, където били тоалетната и банята. Приемала обезболяващи. Тя имала
болки в кръста и все още имала такива, например когато е студено, но вече много
по-леки. Травмата физически не се задържала много, за около месец и половина
вече си ходела по-спокойно, след първата седмица или две започнала да става и
да си ходи спокойно до тоалетна. Ищцата работела заедно със св. Х., който бил
представител на чужденци в Европа и пътувал много. Тогава трябвало да пътува,
но отложил пътуването си. К. била в процес да си изкара шофьорска книжка, но в
момента я било страх, да се вози в автомобил. Махнали задните седалки, имало
само предни, за да превъзмогне този стрес. През м.09. двамата изгубили дете и
гинекологът казал, че е от някакъв стрес. Те нямали други деца. Около две
седмици след инцидента отишли до представителство на ответника. На жената,
която ги приела там, бил починал мъжът същия ден. Тя пуснала документите им и
им дала копие от формулярите. На показана му от вещото лице снимка, св. Х.отбеляза
в открито съдебно заседание пред съдебния състав точното място, където са се намирали
с ищцата при инцидента-неподвижни, както и посоката на движение на процесния
л.а. към тях.
Св. Б. е водачът на процесния л.а. „***” и описва датата и часа на
инцидента, при който бил заедно със съпругата си. Видял, че пред офиса за
плащане на сметки до комплекс „Веспрем” имало много хора, около 15 човека чакали
ред, били с маски и влизали един по един. Св. Б. искал да паркира, понеже там
спирали много коли и нямали място да излизат. Като давал назад видял, че точно
до колата има хора. Слязъл и ги помолил да се дръпнат, за да може да паркира.
Те се дръпнали на известно разстояние. Качил се в колата и продължил да паркира,
при което явно станал инцидентът. Свидетелят не усетил да е ударил някого, не видял,
т.к. му пречели възглавниците на облегалките на задните седалки на колата. След
като слязъл, видял, че е станало нещо – св. Х.му казал, че е ударил жената с
него, без тя да е падала, двамата стояли един до друг. Не може да каже, дали
жената и мъжът са стояли на едно място или са се движели, защото трудно се
виждало. Обадили се някъде, тръгнали да си вадят медицинско. Св. Б. откарал
жена си в къщи, след което се върнал на мястото на инцидента и изчакал
полицаите, които отишли да гледат снимки от камери. Съставили му акт за
нарушение, че пракира неправилно. Актът излезнал след шест месеца и свидетелят
не го бил обжалвал. На показана му от вещото лице снимка, св. Б. отбеляза в
открито съдебно заседание пред съдебния състав точното място, където са се
намирали ищцата и св. Х.при инцидента – на зелена площ, както и посоката си на
движение с процесния л.а. към тях.
За цялостното изясняване на
фактическата обстановка по делото, по искане и на двете страни, съдът назначи и
изслуша съдебно-медицинска и съдебно-автотехническа експертизи, чиито заключения
приема като компетентно и безпристрастно дадени. Вещото лице - лекар е
коментирало в заключението си горепосочените писмени медицински доказателства,
а така също е извършило и преглед на ищцата на 16.03.2021 г., при който е
констатирал, че тя е клинично здрава. Сочи отразената в листа за преглед на
ищцата в СО диагноза като – контузия на тялото и лявото бедро, с опорно–
двигателен апарат без травматични изменения. В следствие на процесното ПТП,
ищцата получила следните травми: контузии на тялото, таза, кръста /лумбалния
отдел на гръбнака/ и на лявото бедро; и четирите лекувани с аналгетична терапия
и покой, с период на оздравяване за първата и четвъртата от две седмици, а за
останалите – три седмици. Вещото лице е
категорично, въз основа на данните по представените медицински докементи, че
получените при ищцата увреждания се намират в пряка причинно-следствена връзка с
процесното ПТП. Пострадалата нямала предходни заболявания, които биха утежнили
състоянието й и биха удължили лечебния процес. Уврежданията били от групата на
леките телесни увреди и не търпяли усложнения. При разпита си в открито съдебно
заседание, вещото лице допълва, че в случая ищцата изцяло е възприемала
ситуацията, което било истински стрес, а не например ако пострадал е изпаднал в
кома и няма спомен за случая. Според резултатите от рентгеновите изследвания в
Спешно отделение, които не се давали на пациента, а оставали в архив - нямало
травма, която да е фрактура, счупване, разместване, луксация в определена зона.
Съдебният лекар направил прегледа няколко дни по-рано, а е дал информация,
която по-късно дава неврохирургът. Причината за това било, че когато съдебният
лекар трябва да уточни диагноза и неща, които са важни за него, той започвал
експертизата, спирал я и насочвал пострадалия в определена клинична форма и
след като се даде отговорът, той завършвал заключението си. Това била технологията
за изготвяне на заключението.
Вещото лице – инженер се е запознало с материалите по
делото, в т.ч. и с гласните доказателства, извършило е оглед и допълнителни
проучвания, изготвило е онагледяващи схема и снимки. То потвърждава сочения от
ищцата и от протокола за ПТП механизъм на настъпване на инцидента. В опит да
паркира в зоната зад комплекс „Веспрем”, водачът на л.а. при извършване на
маневра „заден ход” е предизвикал удряне на пешеходката – ищцата, която стояла
с партньора си до бордюра около затревения остров. Л.а. потеглил на заден ход
срещу нея, докато тя е била в обхвата на страничните и вътрешното му огледала.
Водачът на л.а. не е спазил забраната за спиране на л.а. в зоната на действието
на знаците В27 и Т18.1. Предприемайки маневра „заден ход” от паркирано
състояние, той не изпълнил чл.25 ал.1 от ЗДвП. Вещото лице сочи, че на мястото
на ПТП няма хоризонтално маркирана сигнализация за пешеходна пътека, нито
предупредителни пътни знаци А18, предупреждаващи за преминаване на пешеходци,
или предписващи знаци Д17 „пешеходна пътека”, указващи наличие на пешеходна
пътека тип „зебра”. Мястото на ПТП било до бордюра на затревения остров пред
кафене и пред каса на Easy Pay, където нямало тротоар. Преминаването от северния тротоар до касите можело
да се осъществи най-безопасно със спиране до източния край на острова, преди
пресичането на платното до входа, като тротоарът до входа бил 0,6 м и не
позволявал престой на хора. Ищцата чакала заедно с други хора и партньора й,
намиращ се от дясната й страна, с погледи на юг към касата. Маневрата заден ход
на л.а. била извършена по направление изток – запад, по което рядко се движели
автомобили и при наблюдение в напречна посока, възможно било да остане
незабелязана или невъзприета. Експертизата сочи, че след като веднъж водачът е
слезнал от колата и е предупредил, че ще паркира на забранено със знак място, чакащите
преценили, че той е запознат с разположението на събраните на мястото около 15
човека и не са очаквали, че маневрата ще бъде несъобразена с реалната ситуация.
При скорост от 10 км/ч /2,78 м/сек/, маневрата била осъществена за 2,1 секунди.
На пешеходката била нужна повече от 1 сек, за да възприеме опасността и то в
последната фаза на маневрата, чак след което е можела да вземе решение за начин
на реакция. Тя имала три възможности и трябвало да избере най-безопасната – да
пресече платното на юг /за около 3 сек/ или на север /за около 3,5 сек/ или да
се премести на повдигнатата затревена площ /да около 2 сек/. Тези възможности
пред нея можели да се реализират, след възприемане на опасността и времето за
реакция – над 2 сек, колкото е продължила маневрата странично от нея. Липсвал
тротоар между двете платна пред касата и кафенето, както и върху затревения
остров. Всички чакащи през касата, в т.ч. и ищцата, били в зоната на локалното
платно, където нямало обособен тротоар, освен пред вратата на касата – широк
0,6 м. Възможност да се възприеме опасността
възникнала в последната фаза на маневрата, когато л.а. повторно, въпреки че
водачът му е бил вече запознат с обстановката, рязко е потеглил назад към
чакащите на опашка хора. Л.а. изминал цялото разстояние за 2 сек, време колкото
било необходимо на пешеходката да осъзнае и възприеме опасността, но не и да
има възможност да реагира. При разпита си в открито съдебно заседание вещото
лице уточнавя, че от посочените три възможни решения за ищцата, тя била
ограничена от намиращия се отдясно на нея св. Х.и бордюра до него, както и от
процесния л.а. от лявата си страна, който малко преди това застрашил нейната зона
и тя не е очаквала, че това ще се повтори. Ето защо и предвид времето за
придвижване на л.а., за нея било невъзможно да избере от тези възможности за
реакция.
При така
установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи по
основателността на предявения иск:
Нормата на чл.432 ал.1 от КЗ
регламентира прякото право на увредения, спрямо когото застрахованият е
отговорен, да иска обезщетението от застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност". Увреденото лице може да предяви претенцията
си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл.496
от КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с
размера на определеното или изплатеното обезщетение /чл.498 ал.3 от КЗ/. В
настоящия случай съдът намира, че са налице всички изискуеми законови
предпоставки за това, ответникът да заплати на ищцата застрахователно обезщетение за
претендираните в настоящото производство претърпени от нея неимуществени вреди,
настъпили от процесното ПТП. Преди всичко, съдът намира за неоснователно
първото възражение на ответника, че искът бил недопустим, на
основание чл.498 ал.3 от КЗ, тъй като претенцията не била предявена за
доброволно уреждане пред ответника, а приложените копия на бланки не били
входирани при него. Действително, представеното от ищцата нейно заявление до
ответника от дата 11.05.2020 г. за процесното застрахователно събитие не
съдържа вх.номер. Приложено към него обаче е уведомление – необходими документи
за завеждане на щета и изплащане на застрахователно обезщетение, което съдържа имена
на служителя на ответното дружество, приел документите на 11.05.2020 г., за
което има положени негови два подписа, за всеки един от представените му два документа
- процесните констативен протокол и съдебно – медицинско удостоверение. Това
писмено доказателство не бе оспорено от ответника по законоустановения за това
ред, а и данните по него се потвърдиха от събраните по искане на ищцата гласни
доказателства. Св. Х., съжителстващ на съпружески начала с нея, посочи че около
две седмици след инцидента отишли до представителство на ответника. На жената,
която ги приела там, бил починал мъжът същия ден. Тя пуснала документите им и
им дала копие от формулярите. Обстоятелството, дали тази служителка на
ответника действително е входирала документите на ищата и ги е придвижила по
установения за това ред в дружеството, не могат за бъдат възложени в
доказателствена тежест на ищцата, нито тя следва да търпи негативни последици
от евентуалното неизпълнение на тези задължения. Ето защо, настоящият правен
спор подлежи на разглеждане по същество. Не е спорно по делото, а и от събраните писмени
доказателства се установява, че към датата на процесното ПТП 24.04.2020 г. гражданската
отговорност на водача на л.а. марка „***", модел „***", с
peг. № ****, управляван от разпитания по делото като свидетел А.Ж.Б., е била покрита от ответника в настоящото
производство по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, а именно – по застрахователна полица, валидна до 12.05.2020 г. Обект на застраховане по тази застраховка е гражданската отговорност на
застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването
на МПС, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство
или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата /чл.477 ал.1 от КЗ/. Не са спорни по делото фактите относно датата, мястото и участниците в
процесното ПТП, както и обстоятелството, че ответникът не е заплатил на ищцата
никакво обезщетение, след като на 11.05.2020 г. тя е
подала до ответника заявление за това. Основните спорни въпроси са, при какви конкретно обстоятелства е
възникнало процесното ПТП, при какъв механизъм и по чия вина, налице ли е
причинно-следствена връзка между претендираните увреждания и твърдяното виновно
поведение на водача на л.а., в какъв обем и какви по вид са настъпилите за
ищцата увреждания. След съвкупния анализ на събрания по делото доказателствен
материал, съдът приема за доказана ищцовата теза за механизма и обстоятелствата
по настъпването на ПТП. Установи се, че инцидентът е станал на 24.04.2020 г.,
около 11,20 ч. в гр. Хасково, комплекс „Веспрем”, до кафе „Флоренте”, между МПС
л.а. марка „***", модел „**", с peг. № ****, управляван от св. Б., и ищцата като пешеходец и пострадала. За случая е бил съставен протокол за
ПТП от същата дата от дежурен ПТП при ОД на МВР, посетил произшествието. В
протокола се сочат, както претърпените от ищцата телесни увреждания, така и
обстоятелствата и причините за ПТП - натъртване от ляво в областта на таза,
освободена за домашно лечение; като водачът на л.а., на посоченото място, при
движение на заден ход, удря стоящата до тротоара пешеходка, в следствие на
което реализира ПТП. За случая на водача на л.а. е бил съставен АУАН, въз
основа на който е била ангажирана и административно– наказателната му
отговорност, като не е обжалвал издаденото му наказателно постановление, според
собствените му показания пред съда. Даните по протокола, представен от ищцата, макар и формално оспорени от
ответната страна, се подкрепиха, както от показанията на св. Х., партньор на
ищцата и присъствал на инцидента, и св. Б., водачът на процесния л.а., така и
от заключенията на назначените по делото съдебни автотехническа и медицинска
експертизи. От така кредитираните от съда доказателства, по категоричен начин
по делото се установи механизмът на настъпване на процесното ПТП. Доказа се, че
в опит да паркира в зоната зад комплекс „Веспрем”, в
нарушение на поставените там знаци В27 и Т18.1, както и на чл.25 ал.1 от ЗДвП; водачът
на л.а. при извършване на маневра „заден ход” е предизвикал удряне на
пешеходката – ищцата, която стояла с партньора си до бордюра около затревения
остров. Л.а. потеглил на заден ход срещу нея, докато тя е била в обхвата на
страничните и вътрешното му огледала. Св. Б. е предприел тази маневра, въпреки
че непосредствено преди това е слезнал от л.а., видял е на место ситуацията от
множество чакащи на разстояние един от друг клиенти на каса за плащане на
сметки, в т.ч. и лично ищцата и св. Х., намиращи се непосредствено зад
автомобила му, въпреки което не се е съобразил с това. Същевременно след това
слизане на водача на л.а., ищцата и партньорът й са преценили, че той вече е
запознат с разположението на хората там и не са очаквали, че маневрата ще бъде
несъобразена с реалната ситуация. От заключението на автотехническата
експертиза се установи още, че ищцата на практика е нямала възможност да
предотврати удара на колата в нея, респ. настъпването на собствените си
увреждания. От една страна, времето й за реакция, съпоставено със скоростта на
движение на л.а., е било недостътчно. От друга страна, тя е била ограничена в
действията си от намиращия се отдясно на нея св. Х.и бордюра до него, както и
от процесния л.а. от лявата си страна, който малко преди това застрашил нейната
зона и тя не е очаквала, че това ще се повтори. На место е нямало и тротоар, на
който тя безопасно и на разстрояние от останалите, предвид извънредното
положение в страната ни по това време, да може да изчака реда си, като този
пред самата каса бил широк едва 0,6 м. Неоснователно в тази връзка е ответното
възражение, че ищцата е допринесла за инцидента и за настъпването на вредните
последици за нея. В пряка причинна връзка от това противоправно и виновно, съгласно необорената по делото презумпция на чл.45 ал.2 от ЗЗД,
деяние на водача на л.а. е настъпило и процесното ПТП, по смисъла на §1 т.47 от ДР на ППЗДвП. В резултат на същото ищцата е получила телесни и
психически увреждания, несъмнено предизвикали болки, страдания и неудобства,
представляващи по своя характер причинени й неимуществени вреди. За обезвредата им, виновният причинител/ деликвент, носи
гражданска отговорност да заплати обезщетение, за да ги поправи (чл.45, чл.51 ал.1 и чл.52 ЗЗД). Гражданската отговорност на
виновния в случая водач на МПС за причинените от него неимуществени вреди на ищцата,
вследствие на телесно увреждане, е покрита от ответното дружество /чл.493 ал.1
т.1 пр.І от КЗ/, предвид на което предявеният иск се явява доказан в своето
основание. По делото нито се възразява, нито се доказа, отговорността на
ответника за тези вреди да се изключва на някое от основания по чл.494 от КЗ.
Съобразно нормата на чл.52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се
определя по справедливост. При определяне размера на неимуществените вреди
следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които ги обуславят, като
характера на увреждането, начина на извършване на деянието, обстоятелствата,
при които е извършено, причинените морални страдания и пр. /Постановление на
Пленума на ВС № 4/23.12.1968 г./. Следва да се преценят вида и тежестта на
причинените телесни и психични увреждания, продължителността и интензитета на
претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало
ли се е до разстройство на здравето и медицинската прогноза за неговото
развитие /решение № 69/18.03.2014 г. по гр.д. № 4686/ 2013 г. на ВКС, ІV г.о./. Съобразявайки тези указания, съдът
взема предвид, че се касае за 30-годишна и клинично здрава към датата на
инцидента млада жена, получила травматичните увреждания по описания подробно
по-горе механизъм. Непосредствено след инцидента тя е била прегледана в Спешно
отделение, където направена й била и рентгенова снимка, а по-късно
освидетелствана от съдебен лекар и консултирана с невролог. От представените по
делото медицински документи на нейно име и заключението на съдебно –
медицинската експертиза се установява, че ищцата е получила следните травми:
контузии на тялото, таза, кръста /лумбалния отдел на гръбнака/ и на лявото
бедро; и четирите лекувани с аналгетична терапия и покой, с период на
оздравяване за първата и четвъртата от две седмици, а за останалите – три
седмици. Вещото лице е категорично, че тези увреждания се намират в
пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Пострадалата е нямала
предходни заболявания, които биха утежнили състоянието й и биха удължили
лечебния процес; като ответните възражения за обратното са изцяло неоснователни
и недоказани. Уврежданията й са от групата на леките телесни увреди и не търпят
усложнения. В случая ищцата изцяло е възприемала ситуацията по настъпването на
ПТП, което представлява за нея стрес. И до момента тя изпитвала страх, да се
вози в автомобил. Неоснователни и недоказани са и ответните възражения, че изживеният
стрес и душевни страдания на ищцата всъщност били резултат от лабилна психика и
предходната й обремененост. Така при определяне размера на
обезщетението за неимуществените вреди, претърпени от ищцата при процесното
ПТП, съдът взе под внимание всички подробно описани по-горе по вид и интензитет
телесни травми на млада жена; болките и страданията при непосредственото
претърпяване на увреждането – неочаквано и непредизвикано, в градска среда, изчаквайки
до затревен остров в зоната на локалното платно, където нямало обособен тротоар; стресът и притеснението от настъпилите травматични
увреждания, а и от опасността от възможните по-тежки такива, вследствие на удар
на пешеходец от движещ се л.а.; безпомощното състояние на ищцата, но и
непосредственото присъствие на съжителстващия с нея на съпружески начала мъж,
на когото е разчитала и който й е оказал незабавна първа помощ; болките и
страданията й при възстановяване от травмата, подробно описани по-горе;
естеството на травмите, представляващи леки такива и краткия период на пълното
им възстановяване единствено с покой и аналгетици, липсата на падане от удара,
както и на по-сериозни увреждания - без травма, която да е
фрактура, счупване, разместване, луксация в
определена зона или открита рана; негативното отражение
на травмата върху ежедневието на пострадалата, както и безспорното им негативно
отражение върху психиката, спокойствието и самочувствието й, макар и за кратък
период от време. Съдът не дава вяра на показания на св. Х.в частта им, че едва
след около месец и половина ищцата ходела по-спокойно и чак
след първата седмица или две започнала да става и да си ходи спокойно до
тоалетна, като до тогава той я обслужвал. От една страна, показанията на този
свидетел са силно пристрастни, предвид близките му отношения с ищцата; а от
друга, в тази им част останаха неподкрепени от останалия доказателствен
материал. Недоказани останаха и твърденията на ищцата за това, че нарушени били сънят
и вниманието й, което налагало да приема сънотворни медикаменти и хранителни
добавки. Соченото от св. Х.обстоятелство, че през м.09. двамата изгубили дете и гинекологът казал, че е от някакъв стрес; е
ирелевантно за настоящия правен спор, доколкото ищцата не претендира
обезщетяването и на такива конкретно вреди от процесното ПТП. Предвид изложеното и с оглед нормите на справедливостта, съдът приема, че
сумата от общо 1 600 лв. за претърпените от ищцата от инцидента травми ще бъде
в състояние да възмезди претърпените от нея неимуществените вреди – болки и
страдания. До този размер искът следва да се уважи, а за разликата до пълния му
предявен размер от 2 000 лв. – следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Акцесорният иск е основателен и доказан и като
такъв следва да се уважи. За претендирания период от време,
считано от 12.08.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, ответникът дължи
на ищцата и законната лихва за забава върху главницата; на основание чл.429
ал.3, вр. чл.493 ал.1 т.5 и чл.429 ал.2 т.2 КЗ. Тези лихви застрахователят
дължи не за собствената си забава, а за забавата на застрахования делинквент, с
оглед функционалната обусловеност на отговорността на застрахователя от
отговорността на делинквента. Съгласно посочените законови текстове, застрахователят
дължи на увреденото лице лихвите за забавата на застрахования по застраховка
„Гражданска отговорност”, считано от по-ранната дата на уведомяване на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от застрахования
делинквент или от увреденото лице, вкл. чрез предявяване от последното на
застрахователна претенция, стига лихвите да са в рамките на лимита на
отговорност на застрахователя, определен от размера на застрахователната сума.
В случая, предвид гореизложените съображения, съдът приема, че ответникът е бил
уведомен за застрахователното събитие на 11.05.2020 г. с предявяване на
застрахователната претенция от увреденото лице - ищцата, поради което за горецитирания
претендиран период застрахователят дължи законна лихва за забава върху
застрахователното обезщетение за неимуществени вреди. В този смисъл е и решение
№ 167/ 30.01.2020 г. на ВКС, ТК, II- ро отделение, по т. дело № 2273/
2018 г., поставеноте в производство по чл.290 от ГПК. Неоснователно в тази
връзка е ответното възражение, че приложение следвало да намери чл.380 ал.3 от КЗ, т.к. непредставянето на данни за банковата сметка от страна на пострадало/
увредено лице имало последиците на забава на кредитора по отношение на
плащането, като застрахователят не дължал лихва.
Ответникът следва да бъде осъден /чл.78 ал.1, вр. чл.80 от ГПК/, да заплати
на ищцата деловодни разноски, съобразно уважения размер на иска и размера на
доказаните по делото разходи от нейна страна /80 лв. за държавна такса и 300
лв. за вещи лица/, а именно – да й заплати сумата от 304 лв.
Ищцата следва да бъде осъдена /чл.78 ал.3 и ал.8 от ГПК/, да заплати на
ответника деловодни разноски, съобразно отвърления размер на иска и размера на
доказаните по делото разходи от негова страна /300 лв. за вещи лица и 444 лв.
за адвокат/, а именно – да му заплати сумата от 148,80 лв. Длъжимото адвокатско
възнаграждение, съдът определи, като сподели ищовото възражение за неговата
прекомерност, според фактическата и правна сложност на делото и предвид
действително извършените от процесуалния представител на ответника действия в
настоящия процес. Ето защо и на основание чл.78 ал.5 от ГПК, вр. вр. чл.7 ал.2
т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, вр. § 2а от ДР на същата; съдът намали размера му до
горепосочената сума от 444 лв., с ДДС.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокатското дружество,
представлявало ищцата, сумата от 410,40 лв., с ДДС, представляваща възнаграждение
за осъщественото от него процесуално представителство, защита и съдействие по
настоящото дело, определено според уважения размер на иска и по правилата на
чл.38 ал.2, вр. ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата, вр. чл.2 ал.2, вр. чл.7
ал.2 т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, вр. § 2а от ДР на същата. Изцяло неоснователно в тази връзка е
ответното възражение за прекомерност на заплатения от ищеца адвокатски хонорар,
доколкото такъв не е бил заплащан, а е определен от съда, според
горепосоченото.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА
„ЗД Бул Инс" АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в ****,
представлявано от изпълнителните директори С.С.П. и К.Д.К.; ДА ЗАПЛАТИ
на К.Д.М. с ЕГН ********** ***; СУМАТА от 1 600 лева, представляваща обезщетение
за претърпените от нея неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат от
претърпените от нея увреждания – контузии на тялото, таза, кръста /лумбалния
отдел на гръбнака/ и на лявото бедро; поради настъпило
пътнотранспортно произшествие на 24.04.2020 г., около 11,20 ч. в гр. Хасково,
до комплекс „Веспрем” и кафе „Флоренте”, между МПС лек автомобил марка
„Опел", модел „***", с peг. № ****, управляван от А.Ж.Б., и ищцата
като пешеходец; за което е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали
лица от същата дата; ведно със
законната лихва от 12.08.2020 г. до окончателното изплащане; както и сумата
от 304 лв. за деловодни разноски;
като искът за разликата до пълния му предявен размер от 2 000 лв.; ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА К.Д.М. с ЕГН ********** ***" АД с ЕИК ********* сумата от 148,80 лв. деловодни разноски.
ОСЪЖДА
„ЗД Бул Инс" АД с ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на Адвокатско дружество ***, с код по Булстат ***, със
седалище и адрес на управление в гр. ***********, представлявано от управителя адвокат К.К.Г.,
с личен номер **********, с адрес на кантората в ********* - СУМАТА от 410,40 лева, с ДДС, представляваща адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните – на ел. пощи на адвокатите им от л.2 и
л.23, като им се изиска незабавно потвърждание, а при липса на такова – делото
да се докладва.
СЪДИЯ :/п/ не се чете
Вялно с оригинала!
Секретар: Г.А.