Р Е Ш
Е Н И Е
№ 262235 18.08.2021 година град Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, ХVІІІ граждански състав, в публично заседание на петнадесети
юли две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРИСТИНА ТАБАКОВА
при участието
на секретаря Радка Цекова
като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 14734
по описа на съда за 2018 г. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от „СНИ - КОМЕРС - 1“ ЕООД, ЕИК
*********, против „ФИТОПОЛИС ЕКО ОЙЛ“ ООД, ЕИК *********, за
осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца следните суми: 1293.60
лева – главница, представляваща неплатена цена на доставената стока по
фактура № **** год. и за сумата 3518.59 лева - договорна неустойка за
забава за периода от 09.12.2017 год. до 09.09.2018 год.; 1000 лева –
главница, представляваща неплатена цена на доставената стока по фактура № ****
год. и за сумата 2720 лева - договорна неустойка за забава за периода от
09.12.2017 год. до 09.09.2018 год.; 1575 лева – главница, представляваща
неплатена цена на доставената стока по фактура № ****
год. и за сумата 3969 лева - договорна неустойка за забава за периода от
28.12.2017 год. до 09.09.2018 год., ведно със законна лихва върху главниците за
периода от предявяването на иска до окончателното им плащане.
В исковата молба се твърди, че на 25.10.2017 год. между ищеца и ответника
бил подписан договор за доставката на 980 кг. шафранка, реколта 2017 год..
пакетирана в 28 бр. чували по 35 кг. всеки един. На 27.10.2017 год. цялото
количество било предадено на представител на ответника и ищецът е фактурирал стоката
с фактура № **** год. (по 1.32 лв. с
ДДС за килограм). Цената е следвало да бъде заплатена с 2 дни гратисен период
от датата на фактурата и с 40 дни разсрочено плащане, като падежът бил
08.12.2017 год. Стоката била предадена с протокол от 27.10.2017 год. По силата
на договора ответното дружество е следвало да заплати цената на стоката в
размер на сумата 1293.60 лева в срок до 08.12.2017 год. (2 дни гратисен период
от датата на фактурата и 40 дни отложено плащане - раздел „Цени и плащане“, т.2
от договора). Цената на стоката не била платена. Съгласно раздел „Цени и
плащане“, т.3 от договора, ответникът дължи неустойка за забава в размер на 1%
дневно върху главницата. За периода от 09.12.2017 год. до 09.09.2018 год. - 272
дни, дължимата неустойка възлизала на 3518.59 лева.
На 25.10.2017 год. между ищеца и ответника бил подписан договор за
доставката на 1000 кг. кориандър, реколта 2017 год., пакетиран в 40 бр. чували,
по 25 кг. всеки един. Ищецът е следвало да предаде на ответника уговореното
количество кориандър, а последният да му заплати цената на доставената стока
общо в размер на сумата 1000 лв. (по 1 лв. за килограм). На 27.10.2017 год.
цялото количество било предадено на представител на ответника и ищецът е
фактурирал стоката с фактура № **** год. По силата на договора ответното
дружество е следвало да заплати цената на стоката в размер на сумата 1000 лв. в
срок до 08.12.2017 г. (2 дни гратисен период от датата на фактурата и 40 дни
отложено плащане - раздел „Цени и плащане“, т.2 от договора). Цената на стоката
не била платена. Съгласно раздел „Цени и
плащане“ т. 3 от договора, ответникът дължи неустойка за забава в размер на 1%
дневно върху главницата. За периода от 09.12.2017 год. до 09.09.2018 год. - 272
дни, дължимата неустойка възлиза на 2720 лева.
На 14.11.2017 год. между ищеца и ответника бил подписан договор за
доставката на 1800 кг. маслодаен слънчоглед, реколта 2017 год., пакетиран в 72
бр. чували, по 25 кг. всеки един. Ищецът е следвало да предаде на ответника
уговореното количество маслодаен слънчоглед, а последният да му заплати цена на
доставената стока общо в размер на сумата 1575 лв. (по 0,875 лв. за килограм). На
16.11.2017 год. ищецът е предал на представител на ответника и фактурирал
продажбата на 1800 кг. маслодаен слънчоглед с фактура №**** год. По силата на
договора ответното дружество е следвало да заплати цената на стоката в размер
на сумата 1575 лв., в срок до 28.12.2017 год. (2 дни гратисен период от датата
на фактурата и 40 дни отложено плащане - раздел „Цени и плащане“, т.2 от
договора). Цената на стоката не била платена. Съгласно раздел „Цени и плащане“
т.3 от договора, ответникът дължи неустойка за забава в размер на 1% дневно
върху главницата. За периода от 28.12.2017 год. до 09.09.2018 год. - 252 дни,
дължимата неустойка възлиза на 3969 лв.
До предявяването на настоящите искове, ответникът не е заплатил цената на
доставените му стоки, въпреки многократните обаждания.
Предвид изложеното, искането е да се уважат предявените искове. Претендират
се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответното дружество
„Фитополис Еко Ойл“ ООД е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените
искове като неоснователни. Твърди, че производствената дейност на дружеството се е
осъществявала изцяло под ръководството на съдружника му Д.Г.Г., който е
организирал производствена площадка в **** на територията на завод „****”,
където били разположени машини и съоръжения за извличане на различни видове
студено-пресовани масла. Машините също били собственост на Г., който
осъществявал изцяло дейността по организиране на производството. Затова счита,
че исковете били неоснователни по отношение на дружеството, тъй като реално
облагодетелствано лице от доставените количества зърно не е дружеството, а Д.Г.,
който от името на дружеството евентуално е получил договореното зърно, но е
произвел и реализирал продукция от свое име и за своя сметка. Дружеството не
било изпаднало в забава, поради липса на реално доставено количество маслодайни
семена по посочените договори и не дължи исковите суми.
Предвид изложеното, искането е да се отхвърлят
предявените искове.
Ответното дружество е направило искане за привличането
на Д.Г.Г., ЕГН: ********** с адрес *** , като трето лице - подпомагаща страна
на ответника и предявява обратен иск срещу него.
Относно предявения обратен иск, „ФИТОПОЛИС ЕКО ОЙЛ“
ООД, твърди, че в периода 25.10.2017 г. до 14.09.2018 г. Д.Г., като отговарящ за
производствената дейност на „ФИТОПОЛИС ЕКО ОЙЛ” ООД, съгласно чл. 16 от
дружествения договор, е използвал получените семена, съгласно трите договора от
25.10.2017 г. със „СНИ КОМЕРС- 1” ЕООД в свой личен интерес, без да ги използва
като производствена суровина за дейността на „ФИТОПОЛИС ЕКО ОЙЛ” ООД, поради
което искането е, ако исковете на „СНИ КОМЕРС- 1” ЕООД бъдат уважени, да бъде
осъден Д.Г. да заплати на„ФИТОПОЛИС ЕКО
ОЙЛ” ООД същите по размер суми. Излага, че в подписания между И. Г. и Д.Г.
дружествен договор от 14.07.2017 г., изменен на 16.11.2017 г., в чл. 12, е
записано задължението за оказване на съдействие на дружеството при
осъществяване на стопанската му дейност, което с оглед описаното поведение на Г.
е неизпълнение на дружествения договор. Според чл. 16 от същия дружествен
договор, изрично било вменено Г. да отговаря за производството на растителна
масла, което си задължение същият не е изпълнил, ощетявайки дружеството с описаните
от ищеца количества семена, в случай, че се докаже, че същите са доставени от
продавача.
С определение №
4087 от 10.04.2019 г. Д.Г.Г. ЕГН: **********, е конституиран като трето лице –
помагач на страната на ответника.
С молба от 24.02.2020 г. третото лице – помагач е
взел становище по предявените от „СНИ - КОМЕРС - 1“ ЕООД, искове. В тази
връзка прави възражение за нищожност на процесните договори за покупко-продажба
на суровини, тъй като в същите не било отбелязано, че ответното дружество е в
процес на учредяване. Затова счита, че не е изпълнена нормата на чл. 69, ал. 1,
изр. второ ТЗ, поради което и договорите били нищожни.
По обратния иск, излага възражения, че същият е
неоснователен. От приложените по делото доказателства – приемо-предавателни
протоколи се установявало, че суровините са получени от И. Г. – управител на
ответното дружество.
Оспорва същите по основание и размер.
Поради изложеното, моли за отхвърляне на
предявените искове.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното от фактическа и
правна страна:
За успешното
провеждане на предявените главни искове, ищецът следва да установи следните правопораждащи
факти, а именно: наличието на действителни облигационни отношения по договори
за продажба, по силата на които е предал на ответника стоките, както и, че за
ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендираните размери. По предявените
искове за неустойка, ищецът следва да установи, че е настъпила изискуемостта на
главните вземания, че е уговорена неустойка, както и нейния размер.
От приетия по
делото като писмено доказателство – Договор от 25.10.2017 г. /л.5/, се
установява, че същият е сключен между „Сни – комерс-1“ ЕООД, като продавач и
„Фитополис Еко Ойл“ ЕООД, представляван от И. Г., като купувач, по силата на
който продавачът продава, а купувачът купува кориандър в полипропиленови чували
40 бр. по 25 кг. – общо 1000 кг., с договорена цена 1 лев за кг. без ДДС. В
раздел ІІ „Цени и плащане“, чл. 2 от договора, е уговорено разсрочено плащане
за 40 дни от датата на фактурата, с гратисен период 2 дни. Според чл.2.1, в
случай, на забава на плащането след уговорения срок, купувачът дължи лихва за
забава в размер на 1% дневно върху неиздължената сума. Договорът е подписан за
купувача „Фитополис Еко Ойл“ ООД от И. Г..
От приетия по делото Приемателно –
предавателен протокол /л.6/, се установява, че „Сни – комерс-1“ ЕООД, е предал
на купувача „Фитополис Еко Ойл“ ООД, 1000 кг. кориандър в полипропиленови
чували 40 бр. по 25 кг. на основание фактура № *** г. на стойност 1000 лева без
ДДС. В същият е посочено още, че протоколът е съставен на основание Договор за
покупко – продажба от 25.10.2017 г. Протоколът е подписан от И.Г. – за купувача
„Фитополис Еко Ойл“ ЕООД.
От приетата по делото Фактура № **** г. /л.10/, се установява, че същата е издадена
с обща стойност 1000 лева без ДДС, с посочен вид на стока „кориандър реколта
2017 г.“ – 1000 кг., с единична цена 1 лв./кг., начин на плащане – по банкова
сметка.
От приетия по
делото като писмено доказателство – Договор от 25.10.2017 г. /л.8/, се
установява, че същият е сключен между „Сни – комерс-1“ ЕООД, като продавач и
„Фитополис Еко Ойл“ ЕООД, представляван от И. Г., като купувач, по силата на
който продавачът продава, а купувачът купува шафранка в полипропиленови чували
23 бр. по 35 кг. – общо 980 кг., с договорена цена 1.10 лев за кг. без ДДС. В
раздел ІІ „Цени и плащане“, чл. 2 от договора, е уговорено разсрочено плащане
за 40 дни от датата на фактурата, с гратисен период 2 дни. Според чл.2.1, в
случай, на забава на плащането след уговорения срок, купувачът дължи лихва за
забава в размер на 1% дневно върху неиздължената сума. Договорът е подписан за
купувача „Фитополис Еко Ойл“ ООД от И. Г..
От приетия по делото Приемателно –
предавателен протокол /л.9/, се установява, че „Сни – комерс-1“ ЕООД, е предал
на купувача „Фитополис Еко Ойл“ ЕООД, 980 кг. шафранка в полипропиленови чували
35 бр. по 28 кг. на основание фактура № **** г. на стойност 1293.60 лева без
ДДС. В същият е посочено още, че протоколът е съставен на основание Договор за
покупко – продажба от 25.10.2017 г. Протоколът е подписан от И.Г. – за купувача
„Фитополис Еко Ойл“ ООД.
От приетата по делото Фактура
№ **** г. /л.7/, се установява, че
същата е издадена с обща стойност 1293.60 лева с вкл. ДДС, с посочен вид на
стока „шафранка реколта 2017 г.“ – 980 кг., с единична цена 1.10 лв./кг., начин
на плащане – по банкова сметка.
От приетия по делото като писмено
доказателство – Договор от 14.11.2017 г. /л.11/, се установява, че същият е
сключен между „Сни – комерс-1“ ЕООД, като продавач и „Фитополис Еко Ойл“ ЕООД,
представляван от И. Г., като купувач, по силата на който продавачът продава, а
купувачът купува маслодаен слънчоглед, реколта 2017 г., в полипропиленови
чували по 25 кг. – общо 1800 кг., с договорена цена 0.875 лев за кг. без ДДС. В
раздел ІІ „Цени и плащане“, чл. 2 от договора, е уговорено разсрочено плащане
за 40 дни от датата на фактурата, с гратисен период 2 дни. Според чл.2.1, в
случай, на забава на плащането след уговорения срок, купувачът дължи лихва за
забава в размер на 1% дневно върху неиздължената сума. Договорът е подписан за
купувача „Фитополис Еко Ойл“ ООД от И. Г..
От приетия по делото Приемателно –
предавателен протокол /л.12/, се установява, че „Сни – комерс-1“ ЕООД, е предал
на купувача „Фитополис Еко Ойл“ ООД, 1800 кг. маслодаен слънчоглед в
полипропиленови чували 72 бр. по 25 кг. на основание фактура № **** г. на
стойност 1575 лева без ДДС. В същият е посочено още, че протоколът е съставен
на основание Договор за покупко – продажба от 14.11.2017 г. Протоколът е
подписан от И.Г. – за купувача „Фитополис Еко Ойл“ ООД.
От приетата по делото Фактура
№ **** г. /л.13/, се установява, че
същата е издадена с обща стойност 1575 лева без ДДС, с посочен вид на стока
„маслодаен слънчоглед, реколта 2017 г.“ – 1800 кг., с единична цена 0.875
лв./кг., начин на плащане – по банкова сметка.
По делото като писмени
доказателства са приети /л.40-50/ - Протоколи от ОС на ответното дружество. От
тях се установява, че на 14.09.2018 г., е проводено ОС на „Фитополис Еко Ойл“
ООД, с участието на съдружниците И. К. Г. и Д.Г.Г., на което са взети решения:
1. да се продадат 50 дружествени дяла по 1 лев всеки, на обща стойност 50 лева
от капитана „Фитополис Еко Ойл“ ООД от Д.Г.Г. на К. В. Д., за сумата от
петдесет лева и 2. да се приеме К. В. Д., като съдружник в дружество „Фитополис
Еко Ойл“. Установява се, че на същата дата – 14.09.2018 г., е проведено ОС на
ответното дружество, с участието на съдружниците И. К. Г. и К. В. Д., на което
са взети решения: да се измени дружествения договор на дружеството, като се
отрази извършеното прехвърляне на 50 дружествени дяла от Д.Г. на К. Д. и 2.
избират втори управител на дружеството – К. В. Д., като се запазва досегашния
управител И. К. Г., като двамата управители ще представляват дружеството заедно
и поотделно. Представен е и Договор за покупко – продажба на дружествени дялове
от 14.09.2018 г., с който Д.Г.Г. продава на К. В. Д., собствените си 50
дружествени дяла от капитала на„Фитополис Еко Ойл“. Видно от Решение № 75 от
01.03.2018 г., постановено по в.търг.дело № 61/2018 г. по описа на Апелативен
съд – Пловдив, е отменен отказът № **** г., постановен от длъжностно лице при
Агенция по впсиванията по заявление по обр. **** г. за вписване на промени във
вписани обстоятелства по партидата на заявителя „Фитополис Еко Ойл“ – промяна
на седалището и адреса на управление на дружеството; заличаване на съдружника
ЕТ „****“ и вписване на нов съдружник Д.Г.. Със същото решение е указано на
Агенцията по вписванията да впише заявените промени. Приложен е и дружествен
договор на ответното дружество, подписан на 14.07.2017 г., изменен на
16.11.2017 г., от който се установява, че съдружници в дружеството са И. К. Г.
и Д.Г.Г..
По реда на чл. 176, ал. 1 ГПК е изслушан Д.Г.Г., който на зададените му
въпроси е отговорил, че господин П. - управител на „СНИ-КОМЕРС - 1“ ЕООД е стар познат на
господин И.Г. – който е другият собственик на „Фитополис Еко Ойл“ ООД. Заявява,
че цялото договаряне и получаване на тези семена било извършено от
господин Г.. Ходили два пъти в София при
господин П.. Сочи, че това което се
претендира от ищеца, за тези три доставки – на слънчоглед, кориандър и
шафранка, е истина. Твърди, че след като прехвърлил дяловете на фирмата, които
господин Г. бил осигурил на другия съдружник, направил протоколи с подписи на
трима човека за наличие на тези семена, когато тръгнал да напуска седалището и
цеха на фирмата. Тези семена, тогава се намирали там, в бившето „***“ на „***.
Заявява, че след това изградил нов цех, на ул. „****. От добра воля взел
семената. Направил протоколи с дата и с трима свидетели, каквото съществува и
какво пренася, защото нищо не било обработено. Това се случило на 08.08.2018 г.
Пренесъл семената на „***“, където бил другия цех на фирма „Булдара М“, където
семената се намирали и до деня на обясненията му. Всичко това направил, защото К.Д.му
е приятел отпреди и не искал да продължи дейността си с Г., с „Фитополис Еко
Ойл“, където е новата фирма на „****. От месец и половина бил изхвърлен, била
сменена ключалката, всички машини и всичко било там. Водели се дела за марка
„Булгара“ и кражба на машини и подобни неща. Заявява, че от момента на
излизането от фирмата, преместил семената на ****, където все още били.
По делото е прието и не е оспорено
заключение на съдебно – счетоводна експертиза, което съдът
кредитира изцяло като компетентно и обективно изготвено. Вещото лице
установява, че процесните три фактури № **** г. на обща стойност 1293 лева,
фактура № **** г. на стойност 1000 лева и фактура № **** г. на стойност 1575
лева, са осчетоводени в счетоводствата на ищеца и на ответника. Вещото лице
установява, че в счетоводството на ответника, са осчетоводени първите две
фактури на 01.11.2017 г., а третата – на 01.12.2017 г., като задълженията за
плащане са отразени по кредита на счетоводна сметка 401 – Доставчици по
партидата на „Сни – Комерс -1“ ЕООД. Относно суровината по фактура № **** г.,
вещото лице сочи, че суровината е заприходена по дебита на счетоводна сметка
302- Материали, аналитична сметка 000005-Шафранка на стойност 1078 лева /980
кг. по 1.10 лв. за кг./, като няма данни за вложени в производство или
продадени количества шафранка за 2017 г. Относно суровината по фактура № ***
г., вещото лице сочи, че суровината е заприходена по дебита на счетоводна
сметка 302- Материали, аналитична сметка 000006-Кориандър на стойност 1000 лева
/1000 кг. по 1.00 лв. за кг./ Сочи, че на 31.12.21017 г. е изписано част от
количеството за производство на масла – 4.02 кг. на стойност 4.02 лева, като
счетоводното записване е с пояснение „вложени материали в произведената
продукция“, като към 31.12.2017 г. по счетоводни данни на ответника „Фитополис
Еко Ойл“ ООД наличното количество кориандър е 995.98 кг. на обща стойност
995.98 лева. Относно суровината по фактура № **** г., вещото лице сочи, че суровината
е заприходена по дебита на счетоводна сметка 302- Материали, аналитична сметка
000007-Слънчоглед на стойност 1575 лева /1800 кг. по 0.875 лв. за кг./, като
няма данни за вложени в производство или продадени количества слънчоглед за
2017 г. Посочило е също, че до 16.11.2017 г. наличното количесто слънчоглед е
90 кг. по 0.35 лв. за кг. на обща стойност 31.50 лева. Към 31.12.2017 г. по
счетоводни данни на ответника „Фитополис Еко Ойл“ ООД наличното количество
слънчоглед е 1890 кг. на обща стойност 1606.50 лева.
От съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено следното:
Приетите по делото Договори за продажби от
25.10.2017 г. и Договор за продажба от 14.11.2017 г., както и приложените към
тях приемо-предавателни протоколи, са подписани от ищцовото и от ответното
дружество. Същите са подписани за ответното дружество – купувач, чрез
представляващия управител И.К. Г.. Договорите и протоколите индивидуализират
отношенията и уговорките между страните, носят подписи за ищеца – продавач и за
ответника – купувач, които не са оспорени откъм авторство.
Ето защо и съдът, приема, че
между страните по делото, са възникнали облигационни правоотношения по
търговски продажби от 25.10.2017 г. и 14.11.2017 г., по силата на които, ищецът
„Сни – Комерс-1“ ЕООД, в качеството му на продавач, е предал на ответното
дружество „Фипотолис Еко Ойл“ ООД, следните стоки: 1000 кг. кориандър, с
уговорена цена 1 лева/кг., 980 кг. шафранка, с уговорена цена 1.10 лв./кг. и
1800 кг. маслодаен слънчоглед, при уговорена цена 0.875 лева/кг.
От служебно направена справка в Търговския
регистър, по партидата на ответното дружество „Фитополис Еко Ойл“ ООД, се
установява, че дружеството е вписано на 27.07.2017 г., с управител и
представляващ И.К. Г., а съдружници към този момент - И.К. Г. и Д.Г..
Установява се още, че на 25.09.2018 г. е вписана промяна по партидата на
дружеството, като същото се представлява
и управлява заедно и поотделно от И.К.Г. и К. В. Д., както и, че
съдружници в същото са И.К. Г. и К. В. Д.
Следователно, към датата на сключване на процесни
договори за продажба от 25.10.2017 г. и 14.11.2017 г. е било вече учредено и
вписано на 27.07.2017 г. ответното дружество
„Фитополис Еко Ойл“ ООД, което се е представлявано само от управителя И.К.
Г..
Ето защо и съдът намира за неоснователно
възражението на третото лице – помагач, че процесните търговски продажби, са
недействителни, тъй като не било указано, че ответното дружество е в процес на
учредяване, съобразно императивната разпоредба на чл. 69 ТЗ. Както се посочи и
по-горе, към датите на процесните продажби ответното дружество не е било в
процес на учредяване, а вече е било учредено и вписано.
Безспорно по делото се установи, че между ищцовото
дружество и ответното дружество са подписани договори за продажби от 25.10.2017
г. и 14.11.2017 г., както и, че стоките – предмет на договорите са предадени на
ответното дружество.
Тези факти се потвърждават, както от представените договори и двустранно
подписаните приемо – предавателни протоколи, така и от заключението на вещото
лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза. Това се потвърждава и от
обясненията на Д.Г., който заявява, че заедно с И.Г. са ходили до С., за да
уреждат сделките с управителя на ищцовото дружество.
От заключението на вещото лице по
изготвената съдебно-счетоводна експертиза, прието като обективно, компетентно
дадено и неоспорено от страните, се установява, че в счетоводството на „Фитополис
Еко Ойл“ ООД, процесните фактури са осчетоводени като възникнали задължения към
доставчика „Сни – Комерс – 1“ ЕООД, както и, че суровините са заприходени по
дебита на ответника. Съгласно търговския характер на сделката и разпоредбите на чл. 182 ГПК и чл. 55 ТЗ, редовно
водените счетоводни книги служат за установяване на търговски сделки между търговци. Съгласно
трайната практика на ВКС, така извършените счетоводни операции от ответното
дружество представляват признание на задължението и доказват неговото
съществуване и размер. Следва да се приеме, че от момента на осчетоводяването
на процесните фактури ответното дружество е било известено за сделката, по повод на която те са били издадени, и предвид липсата на данни за
противопоставяне, следва да се приеме, че са приели извършените по нея престации от страна на
ищеца и предложената от него цена за килограм суровини.
Ето защо, съдът приема, че между страните са възникнали действителни валидни облигационни
правоотношения по договори за търговска продажба, съответно на 980 кг.
шафранка, по 1.32 лева с ДДС/за кг., на обща стойност 1293.60 лева; на 1000 кг.
кориандър,по 1 лева без ДДС/за кг., на обща стойност 1000 лева и на 1800 кг.
маслодаен слънчоглед, по 0.875 лв./за кг., на обща стойност 1575 лева, по
силата на които ищецът е изпълнил своето задължение като е предал стоките на
ответното дружество и за него е възникнало правото да получи продажната
цена.
Видно от
договорите за продажба, е уговорено разсрочено плащане за 40 дни от датата на
фактурата, с гратисен период 2 дни. Следователно, за доставените
количества шафранка и кориандър, падежът
за заплащане на продажната цена, е настъпил 42 дни след издаването на фактурите
№ **** г., т.е. на 08.12.2017 г., а за доставеното количество маслодаен
слънчоглед – 28.12.2017 г. (42 дни след издаването на фактурата № **** г.).
Ответното дружество не представи доказателства
да е заплатило продажните цени по процесните продажби, а това са все
обстоятелства, които то трябва да установи при условията на пълно и главно
доказване. Нещо повече, ответното дружество, дори не твърди, че е заплатило
същите.
С оглед на изложеното, съдът намира, че предявените искове за заплащане на
продажните цени на доставените стоки по процесните фактури, са основателни.
Относно претенциите за неустойки, съдът намира следното:
Съгласно уговореното в Раздел „Цени и плащане“, чл. 2.1. от Договорите от
25.10.2017 г. и от 14.11.2017 г., в случай, на забава на плащането след
уговорения срок, купувачът дължи лихва за забава в размер на 1% дневно върху
неиздължената сума.
Съдът е длъжен, дори и без възражения от страните, да извърши служебна
проверка за действителността на клаузата за неустойка.
Процесната договорна неустойка е такава за забава на изпълнение на
задължението на купувача за заплащане на договорената продажна цена, в уговорения
срок. Неустойката е уговорена като задължение на купувача - търговец, при
неизпълнение на договорената престация за заплащане на продажната цена по
договора. Поради което и спрямо този търговец не може да се обсъжда дали такава
неустойка би се явила „прекомерна” или не; т.е. договорената в случая неустойка
за забава не би се явила нищожна само с оглед договорения от страните размер.
Освен това, функциите на тази неустойка се явяват обезпечителни, обезщетителни,
както и особено - санкционни, което е допустимо по отношение на търговеца,
който поначало, следва да е по-силната страна при сключване на договора, и за
който не е имало пречка свободно да договаря съгласно чл. 9 ЗЗД и със знание за
възможните последици от неизпълнение на своите задължения, вкл. заплащане на
договорената неустойка за забава. Самият купувач също може да ограничи размера
на неустойката, след като се стреми в срока по договора да заплати договорената
продажна цена. Предвид изложеното, съдът приема, че с надлежното си поведение
по договора купувачът е бил в състояние на ограничи размера на дължимата
неустойка за забава при своевременно заплащане на продажната цена, което той не
е сторил, при което и следва да носи отговорност за договореното, съгласно чл.
20 ЗЗД.
В случая, съдът приема, че не е
нищожна клаузата за неустойка в търговския договор. Преценката за нищожност на
неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки
конкретен случай и то към момента на сключване на договора. В тази насока и Решение № 88 от 22.06.2010 г. на ВКС по т. д.
№ 911/2009 г., I т. о., ТК. В настоящия случай, купувачът - търговец е
имал възможността към момента на сключване на договора да прецени размера на
неустойката за забава, както и е имал възможността по време на изпълнение на
договора да ограничи размера на заплащаната от него неустойка за забава като
изпълнява надлежно задълженията си.
Ето защо и съдът приема, че уговорените в
договорите от 25.10.2017 г. и 14.11.2017 г. неустойки при забавено плащане на продажната
цена не са нищожни на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД.
Предвид уважените размери на предявените главни искове, съдът намира, че
дължимата неустойка по договор от 25.10.2017 г. за доставка на шафранка, за
периода от 09.12.2017 г. (деня, следващ датата на падежа) до 09.09.2018 г.,
върху главницата 1293.60 лева, възлиза на 3518.59
лева; дължимата неустойка по договор от 25.10.2017 г. за доставка на
кориандър, за периода от 09.12.2017 г. (деня, следващ датата на падежа) до
09.09.2018 г., върху главницата от 1000 лева, възлиза на 2720 лева; дължимата неустойка по договор от 14.11.2017 г. за доставка
на слънчоглед, за периода от 29.12.2017 г.(деня, следващ датата на падежа) до
09.09.2018 лева, върху главница 1575 лева, възлиза на 3969 лева.
Ето защо и, съдът
намира, че предявените искове за заплащане на неустойка по договорите са изцяло
основателни.
По обратните искове:
Предвид уважаването на
предявените главни искове е налице сбъдване на процесуалното условие за
разглеждане на обратните искове срещу Д.Г.Г..
Обратните искове за заплащане на
сумата в общ размер на 14076.19 лева, за която ответното дружество е осъдено по
основните искове, представляваща цените на закупените стоки, ведно с договорна
неустойка, се основават на твърдението, че вземайки/получавайки за себе си тези
стоки, ответникът по обратния иск – Д.Г., е причинил вреда на дружеството в
размер на исковата сума.
Съдът намира, че предявените обратни
искове са неоснователни, поради следното:
На
първо място, задължението за заплащане
на цената на закупената стока по валиден договор за покупко-продажба не
съставлява вреда, тъй като срещу нея възниква правото на купувача да получи
закупената стока. Задължението за заплащане на цената на стоката
от дружеството-купувач, не е свързано и не произтича само и единствено от
фактическото получаване на стоката. Според разпоредбата на чл.
327, ал.1 ТЗ, купувачът е длъжен да плати цената при предаване на
стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е
уговорено друго. От приетите по делото договори, между страните се установява,
че задължението за плащане е възникнало за купувача - 42 дни след получаване на
фактурите, които падежи са настъпили. Освен това фактурите са били надлежно
осчетоводени в счетоводството на купувача. Последното обстоятелство безспорно
се установява от приетото по делото заключение на съдебно – счетоводна
експертиза. Следователно и задължението за заплащане на договорна неустойка за
забава също не е обусловено от получаването на стоката, а от неизпълнението за
плащане на цената.
На следващо място, от събраните по
делото доказателства не се установи и другото, релевирано в подкрепа на обратния иск твърдение, че
ответникът Г. е получил стоката за себе си.
От събраните по реда на чл. 176,
ал. 1 ГПК обяснения на Д.Г.Г., се установява, че процесните семена са били в
склада на ответното дружество „Фитополис Еко Ойл“ ООД, находящ се в двора на
бившето „****“ на „****, като изрично заявява, че от 08.08.2018 г. пренесъл семената в новоизграден цех,
находящ се на ул. „****, където бил другия цех на фирма „Булдара М“, където
семената се намирали и до деня на обясненията му.
Следователно, от признанията на
ответника, се установява единствено, че първоначално семената са били доставени
и складирани в стария склад на дружеството - находящ се в двора на бившето „********“
на „********“, като впоследствие той е преместил семената в новоизградения
склад, находящ се на ул. *****************, и те и понастоящем се намирали там.
Действително, ответникът не е уточнил чия собственост е този склад, но от
логическото тълкуване на посочените от ответника отлики „стар – нов“, съдът
извежда, че този новоизграден склад също принадлежи на дружеството „Фитополис
Еко Ойл“ ООД. По делото не са ангажирани доказателства, от които да се направи
извод, че се касае за склад на друго дружество, свързано с ответника или негова
лична собственост. Независимо от това, дори хипотетично да се приеме, че
ответникът по обратния иск Г. е задържал стоките – предмет на договорите за
покупко-продажби, то той дължи връщането на стоките, но не и стойността им,
освен ако не ги е потребил, повредил или отчуждил, каквито твърдения въобще не
са наведени от ищеца по обратния иск.
На следващо място, неоснователно е и
позоваването на ищеца по обратния иск, на чл. 16 вр. чл. 12 от Дружествения
договор на „Фитополис Еко Ойл“ ООД от 14.07.2017 г., изменен на 16.11.2017 г.,
които уговорки касаят задължения на съдружника, чието неизпълнение в случая не
е установено.
Безспорно по делото се установи, че Д.Г. е бил
съдружник в ответното дружество „Фитополис Еко Ойл“ ООД, от 27.07.2017 г. до
14.09.2018 г., когато е продал дружествените си дялове на К.Д., последния е
приет за съдружник на мястото на Д.Г., а Г. е заличен като съдружник.
Според чл. 12 от дружествения договор, всеки
съдружник е длъжен да оказва съдействие на дружеството при осъществяване на
стопанската му дейност, в съобразно чл. 16 от същия, в осъществяването на
дейността на дружеството, съдружниците разпределят личния си принос в
дружеството по следния начин: Д.Г. ще отговаря за производствените технологии
на растителни масла, а И.Г. за намирането на доставчици и пазар за
произведената продукция.
От една страна, в цитираните разпоредби, на
които се позовава ищецът по обратния иск, не е предвидена отговорност на
съдружниците. Единствено в чл. 13 от дружествения договор, е посочено, че отговорността
на съдружниците се ограничава до размера на дяловото им участие в капитала на
дружеството.
Тази отговорност, обаче, се отнася
за случай на процес на ликвидация на дружество от двама съдружници, който се
осъществява за срока на ликвидацията от назначения ликвидатор и прекратилите
членството си съдружници, които вече не участват в него, като техните
взаимоотношения са само и единствено с уреждане на имуществените отношения от
напускането им. Тези взаимоотношения изрично са уредени в чл. 97, ал. 2 ТЗ и те
са различни от разпределяне на останалото след ликвидацията имущество по чл.
271 ТЗ.
От друга страна, уреждането на имуществените отношения с прекратилия
членството си съдружник лежат на друга плоскост от отношенията в процеса на
ликвидация. Напусналият съдружник излиза от дейността на дружеството и оставя
изпълнението на ликвидацията на ликвидатора. Единственото му взаимоотношение е
получаването на стойността на дружествения си дял, който зависи от дела му в
имуществото на дружеството въз основа на счетоводния баланс - както при
капиталовото дружество с ограничена отговорност. Останалите отношения него
повече не го касаят, като и разпределението по чл. 271 ТЗ, впоследствие се извършва само между съдружници
- останали членове на дружеството.
Нещо повече, ползването на дружествени
пари за задоволяване на лични нужди представлява облагодетелстване на
съдружника за сметка на дружеството, поради което той дължи връщане на парите
на другия съдружник, след като
дружеството е ликвидирано и заличено в търговския регистър, какъвто не е
настоящия случай.
Предвид изложеното, съдът намира, че предявените обратни искове, са
неоснователни, поради което и ще се отхвърлят.
Относно
разноските:
С оглед изхода на спора и на
основание чл. 78, ал.1 ГПК в полза на ищеца, следва да се присъдят разноски.
Ищецът е представил доказателства
и претендира разноски в общ размер от 2673.06 лева, 573.06 лева – за държавна
такса и 2100 лева – заплатено адвокатско възнаграждение, които следва да му се
присъдят изцяло, в тежест на ответника
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ФИТОПОЛИС ЕКО
ОЙЛ“ ООД, ЕИК *********, да заплати
на „СНИ- КОМЕРС – 1“ ЕООД, ЕИК *********, следните суми: сумата от 1293.60 лева /хиляда двеста деветдесет и три лева и шестдесет стотинки/ – главница,
представляваща неплатена цена на доставената стока по фактура № *** г.; сумата
от 3518.59 лева /три хиляди
петстотин и осемнадесет лева и петдесет и девет стотинки/ - договорна неустойка
за забава за периода от 09.12.2017 г. до 09.09.2018 г.; 1000 лева /хиляда
лева/ – главница, представляваща неплатена цена на доставената стока по
фактура № **** г.; сумата 2720 лева /две хиляди седемстотин и двадесет
лева/- договорна неустойка за забава за периода от 09.12.2017 г. до
09.09.2018 г.; 1575 лева /хиляда петстотин седемдесет и пет лева/ – главница,
представляваща неплатена цена на доставената стока по фактура № *** г.; сумата 3969 лева /три хиляди
деветстотин шестдесет и девет лева/ - договорна неустойка за забава за
периода от 28.12.2017 г. до 09.09.2018 г., ведно със законна лихва върху
главниците за периода от предявяването на исковата молба в съда – 12.09.2018 г.
до окончателното им плащане, както и сумата 2673.06 лева /две хиляди шестстотин седемдесет и три лева и
шест стотинки/ - разноски за
настоящото производство.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ФИТОПОЛИС ЕКО ОЙЛ“ ООД, ЕИК *********, против Д.Г.Г.,
ЕГН **********, обратни искове за осъждането му да заплати сумата от 1293.60 лева – главница, представляваща неплатена цена на доставената
стока по фактура № **** г.; сумата от 3518.59
лева - договорна неустойка за забава за
периода от 09.12.2017 г. до 09.09.2018 г.; 1000 лева – главница, представляваща
неплатена цена на доставената стока по фактура № **** г.; сумата 2720 лева -
договорна неустойка за забава за периода от 09.12.2017 г. до 09.09.2018 г.;
1575 лева– главница, представляваща неплатена цена на доставената стока по фактура № ***
г.; сумата 3969 лева - договорна неустойка, за забава за периода от 28.12.2017
г. до 09.09.2018 г., като неоснователни.
Решението по главните искове е
постановено при участието на Д.Г.Г., ЕГН **********, като трето лице – помагач на страната на ответника „Фитополис Еко
Ойл“ ООД, ЕИК *********.
Решението може да се обжалва пред
Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/ К. ТАБАКОВА
Вярно с оригинала.
Р.М.