№ 408
гр. Плевен, 28.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:М.а К. Тодорова Досева
при участието на секретаря МАРИНА Г. ЦВЕТАНОВА
като разгледа докладваното от М.а К. Тодорова Досева Гражданско дело №
20244430103945 по описа за 2024 година
Иск с правно основание основание чл.432, ал.1 КЗ.
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от З.
П. М., ЕГН**********, *** против *** АД, **********, със седалище и адрес
на управление: ***. В нея се твърди, че на 11.11.2023г., в *** в посока язовир,
след р-н. „***“ е настъпило пътно-транспортно произшествие. Твърди, че
виновният за инцидента водач е управлявал МПС марка „***“, модел „***“ с
peг.№ ***. Твърди, че последният се е движил с несъобразена скорост с
пътните условия, като при остър десен завой на мокра пътна настилка загубил
контрол над управляваното МПС и излязъл вляво по посоката си на движение.
В резултат на това настъпил удар с насрещно движещият се в правилната си
пътна лента лек автомобил марка „***“, модел „***“, с peг. №***, управляван
от ищцата. Твърди, че по този начин е настъпило ПТП с материални щети. За
случая е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, издаден
от ОДМВР-Плевен. На виновния водач е издаден и АУАН и в последствие НП.
Твърди, че за управляваното от последния МПС е била сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ с полица BG/02/1 2J00 1739119. валидна до
28.06.2024 г. в ответното дружество. Твърди, че в резултат на деянието е
засегната имуществената сфера на ищцата, като собственото й МПС (лек
автомобил марка “***", модел ***“, peг. №***, рама *** *** е със сериозни
повреди. Твърди, че за настъпилите имуществени щети е изпратена претенция
до ответника с приложени необходими документи. Извършен е оглед и е
създаден нарочен Опис техническа експертиза по щета. Твърди, че съобразно
вътрешните методики и изчисления, ответникът е обявил МПС за тотална
щета и е изплатил на 13.05.2024г. на ищцата сумата в размер на 2938.25 лв.,
1
представляващи според него стойността на претърпените от нея имуществени
вреди. Твърди, че не е съгласна с така определеното от ответника
обезщетение, тъй като не са отчетени редица обстоятелства, сред които
състоянието на МПС при определяне на неговата стойност, както и че
вследствие от ПТП той е следвало да бъде бракуван като тотална щета, което
го прави абсолютно негоден за употреба. Счита, че са налице предпоставките
за ангажиране отговорността на ответника. Твърди, че е възникнало
застрахователно правоотношение, тъй като МПС на виновния водач има
сключена застраховка с Застрахователно дружество „***“ АД. Водачът на
МПС „*** , модел „***" с peг. №*** е виновен за настъпилото произшествие,
доколкото не е съобразил обстановката при движение при предприемане на
маневри. Твърди, че подала заявление до ответното дружество, с което е
образувана щета с № *** за изплащане на обезщетение за претърпени вреди от
ищцата. Твърди, че между тях е водена кореспонденция, след което
ответникът е изплатил сумата в размер на 2938.25 лв., което следва да се
тълкува като извънсъдебно признание на всички факти и обстоятелства по
случая. С това е изчерпан предвидения в закона ред като процесуална
предпоставка за предявяване на настоящия иск. Излага правни съображения за
осъществяване на предпоставките на чл.45 ЗЗД. Твърди, че виновният водач,
посочен по-горе, е имал противоправно поведение - неспазване на
разпоредбите на Закона за движение по пътищата и правилника по
прилагането му, сьгласно които водачите следва да съобразяват и подбират
поведението си на пътя спрямо другите ППС-та, така че да не предизвикат
ПТП. Твърди, че ищцата определя стойността на МПС в общ размер на 8000
лв. От тази сума е извадила преведените от дружеството ответник 2938.25 лв.,
поради което претендира сума в общ размер от 5061.75 лв. Твърди, че има
причинна връзка между поведението и настъпилите вреди, доколкото същите
са пряка и непосредствена негова последица. Вината на водача на МПС марка
„***“, модел „***“ с per. №*** се предполага съгласно оборимата презумпция,
уредена в чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Счита, че застрахователя дължи лихва за забава от
по-ранната дата от тази на уведомяването на застрахователя за настъпилото
застрахователно събитие от застрахования или от увреденото лице. Моли
ответникът да бъде осъден да плати на ищцата сумата от 5061.75 лв.,
представляваща обезщетение за претърпените от З. П. М., ЕГН: **********
имуществени вреди - стойността на МПС (лек автомобил “*** ***“, рег.
№***, рама ******), обявено за тотална щета, поради реализираното ПТП на
11.11.2023г., в *** в посока язовир, след р-н. „***“ от виновния водач на лек
автомобил марка „***”, модел „***“ с рег. М***, застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност“ в ЗД „***” АД, ЕИК: **********, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на уведомяването на
ответното дружество за настъпването на застрахователното събитие, до
окончателното й изплащане. Претендира на основание чл.38, ал.2, т.2 от
Закона за адвокатурата в полза на адвокат С. Н. И. от ВТАК с №*** и
служебен адрес: *** определеното от съда адвокатско възнаграждение при
2
условията на чл.38, ал.2 от ЗА, във връзка с чл.1 от същия текст, във връзка с
чл.36 от ЗА и във връзка с Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, съобразно фактическата и правна сложност на
делото, както и броя на предвидените съдебни заседания в неговия ход.
Претендира направените деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който
оспорва изцяло предявените искове по основание и размер. Не оспорва
наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност” по отношение на МПС „*** ***” с per. № ***. Оспорва иска по
размер. Твърди, че ответникът е платил сумата в размер на 2 938.25лв. на
П.Д.М. преди завеждане на делото, след като е обявил щетата за тотална.
Счита, че с това плащане се е издължил напълно към водача- собственик на
увреденото МПС. Твърди, че претендираната сума не отговаря на
действителната стойност на причинените щети, нито на действителната
стойност на автомобила, а в случаите на тотална щета, от действителната
стойност на автомобила, следва да бъде приспадната стойността на запазените
части. Посочва, че съгласно чл. 390, ал. 2 от КЗ „...тотална щета на моторно
превозно средство е увреждане, при което стойността на разходите за
необходимия ремонт надвишават 70% на сто от действителната му стойност.
Стойността на разходите за необходимия ремонт се определя съгласно
определения способ за обезщетяване въз основа на: 1. Издадена от сервиз
проформа фактура, при възстановяване в натура на вредите, или 2. Експертна
оценка при изплащане на парично обезщетение”. Моли искът да бъде
отхвърлен.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, че при ответника е постъпила молба от З.
М. за уреждане на доброволна претенция за претърпените от нея имуществени
вреди на основание на която и представените документи, на ищеца е заплатена
на дата 13.05.2024г. сумата от 2938,25 лв., на каквато стойност е определен
размера на претърпяната щета.
Не се оспорва от ответника по делото наличието на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност"
на автомобилистите за лек автомобил „***“, модел „***“ с peг.№ *** В този
смисъл се съдържа и признание в отговора на исковата молба.
Видно е от представен Протокол за ПТП от 06.12.2023г., че на
11.11.2023г. около 12:24 часа, в гр. Плевен на общински път местност ***
между лекия автомобил на ищеца - “***", модел ***“, peг. №*** и лек
автомобил „***“, модел „***“ с peг.№ *** е възникнало пътнотранспортно
произшествие с пострадали лица Посочено е, че участник № 1 лек автомобил
„***“, модел „***“ с peг.№ *** при движение с несъобразена скорост с
пътните условия, на остър десен завой на мокра пътна настилка, губи контрол
3
над управляваното МПС и излиза вляво по посоката си на движение и удря
насрещно движещият се участник 2 “***", модел ***“, peг. №***. Настъпва
ПТП с материални щети по МПС и пострадали лица. Посочено е, че по
участник № 2 са установени материални щети цялостна деформация отпред
вляво и встрани в лява колонка.
Не е спорно между страните, че З. П. М. е собственик на лек автомобил
“***", модел ***“, peг. №***.
Не е спорно между страните, и се установява от Платежно нареждане от
13.05.2025г., че ответника е платил на ищеца по процесната щета обезщетение
в размер на 2938,25 лева.
Съдът възприема заключението на приетата по делото съдебно-
автотехническа експертиза като обективно, обосновано, компетентно и
безпристрастно. От него, както и от уточненията му в открито съдебно
заседание се установява, че пазарната стойността на лек автомобил „***“ с
5594 лв. без ДДС или 6713 лв. с ДДС преди датата на ПТП. Получените
стойности са без ДДС. тъй като с използваните методи при оценяване на
машини и съоръжения, се работи без ДДС. Пазарната стойност на
материалните щети на лек автомобил „***“ към датата на събитието е 3814 лв.
без ДДС или 4576 лв. с ДДС. Увредени са: предна броня, основа предна броня,
решетка радиатор, преден капак, преден ляв фар комплект, преден десен фар
комплект,преден ляв калник, лява кора подкалник, предна лява лайсна кант
калник, рамка радиатор, преден ляв подкалник, предно стъкло, уплътнител
предно стъкло, к-т лепило предно стъкло, дек лаисна предно стъкло, предна
лява врата, предно ляво стъкло врата, предна лява странична рамка, преден
десен airbag, арматурно табло, кондензатор, airbag водач, резервоар масло
серво управление радиатор, долен маркуч радиатор, горен маркуч радиатор
допълнителни разходи. Действителната стойност на процесното МПС,
изчислена по пазарен метод е 5810 JIB. без ДДС или 6972 лв. без ДДС със
същите характеристики, вкл. и екстри и могат да се закупят аналог I (3957 лв.
без ДДС или 4748.76 лв. с ДДС) и аналог 3 (4429,02 лв. без ДДС или 5314,82
лв. с ДДС). Стойността на ремонта е по-малка от пазарната стойност. Тотална
щета на моторно превозно средство е увреждане, при което стойността на
разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от действителната му
стойност. Стойността на разходите за необходимия ремонт се определя
съгласно определения способ за обезщетяване въз основа на: 1. издадена от
сервиз проформа фактура - при възстановяване в нату ра на вредите, или 2.
4
експертна оценка - при изплащане на парично обезщетение. Съотношението е
66%, което е по-малко от 70% и лек автомобил „***" е икономически изгоден
да се възстанови до техническото състояние преди произшествието. В
настоящия анализ, обаче не са отчетени спецификите. условията на
различните сервизи, непредвидени разходи, електрически услуги и прочие.
Тъй като процентното съотношение е близко до границата определяща дали
същия може да се възстанови или не, то вещото лице приема, че не е
технически изгодно да се възстанови лек автомобил *** до техническото
състояние преди произшествието. Стойността на запазените части е 3666,59
лв. без ДДС или 4399.91 лв. с ДДС.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните
правни изводи:
Съгласно чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането увреденото лице,
спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при
спазване на изискванията на чл. 380 КЗ. С договора за застраховка
"Гражданска отговорност" застрахователят: 1. се задължава да покрие в
границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат
от застрахователното събитие; 2. може да се задължи да покрие в границите
на определената в застрахователния договор застрахователна сума
отговорността на застрахования за неизпълнение на негово договорно
задължение. В застрахователното обезщетение по ал. 1 се включват и: 1.
пропуснати ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат от
непозволено увреждане; 2. лихви за забава, когато застрахованият отговаря за
тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал. 3. (3) Лихвите за
забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото
лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума
(лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само
лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на
уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на
предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от
5
датите е най-ранна. (чл. 429 КЗ).
Основателността на предявения иск е предпоставена от това по делото
да се установи наличието на непозволено увреждане, настъпило в резултат на
ПТП (противоправно деяние, извършено виновно, от което са причинени
неимуществени и/или имуществени вреди и причинна връзка между тях,
както и да се установи, че е налице договор за застраховка "Гражданска
отговорност", действащ към датата на настъпване на събитието и покриващ
отговорността на причинителя на вредите. Основанието по чл. 432, ал. 1 от КЗ
за ангажиране отговорността на застрахователя включва наличието на валиден
застрахователен договор по застраховка "Гражданска отговорност" между
причинилия увреждането и застрахователя, както и фактите, включени в
състава на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи отговорността на прекия причинител.
Отговорността на застрахователя се реализира чрез заплащане на обезщетение
на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и неимуществени
вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, а също така и лихви за
забава, когато застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане.
Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на
прекия причинител спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Самият институт на непозволеното увреждане включва в своя фактически
състав следните елементи: деяние/действие или бездействие/, вреда,
противоправност на деянието, причинна връзка и вина. Съответно,
фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на
застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото
лице, обхваща следните две групи материални предпоставки(юридически
факти): 1)застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил
имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка
причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и
2)наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за
застраховка "Гражданска отговорност" между делинквента и ответника-
застраховател.
При така предявен иск, ищецът следва да установи, че е извършено
противоправно деяние от водач на застрахован при ответника автомобил, че
това деяние е причинило вреди и те са в причинна връзка с деянието.
6
Между страните не е спорно, а и се установява от гореописаните и
събрани по делото доказателства, осъществяването на елементите на
фактическия състав за ангажиране отговорността на ответника. Същия дори е
заплатил, определеното обезщетение за претърпените вреди.
Спорът между страните е и по отношение на размера на дължимото от
застрахователя обезщетение. Съдът намира, че при изчисляване на дължимото
от застрахователя обезщетение следва да се вземе предвид пазарната стойност
на необходимия ремонт на лекия автомобил, а не начина, указан в Наредба
№24/8.03.2006год. на Комисията за финансов надзор. Тя представлява
указание за изчисляване на размера на щетите на МПС в случаите, когато
обезщетението се определя от застрахователя, на когото не са представени
фактури за извършен ремонт в сервиз. При съдебно предявена претенцията за
заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи
застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към
момента на настъпване на застрахователното събитие съобразно
императивната разпоредба на чл.386, ал.2 КЗ, без да е обвързан да проверява
дали не се надвишават минималните размери по Методиката към Наредба
№24/8.03.2006год. на Комисията за финансов надзор, след като същите не
позволяват възстановяването на имуществото до състояние, в което е било
преди увредата. Поради това, настоящият състав съобразява константната
съдебна практика, че стойността на ремонта (разходи за материали и труд)
следва бъде възможно най-близка до пазарните условия (в този смисъл
Решение № 115/09.07.2009 г. по т.д. № 627/2008 г. на ВКС, ІІ т.о., Решение №
209/30.01.2012 г. по т.д. № 1069/2010 г. на ІІ т.о. на ВКС, Решение №
165/24.10.2013 г. по т.д. № 469/2012 г. на ІІ т.о. на ВКС). В случая за
действителен следва да се приеме размерът на вредите, посочен от вещото
лице по САТЕ.
Според заключението на вещото лице по САТЕ пазарната стойността на
лек автомобил „***“ е 5594 лв. без ДДС. Пазарната стойност на материалните
щети на лек автомобил „***“ към датата на събитието е 3814 лв. без ДДС.
Стойността на ремонта е по-малка от пазарната стойност. Съотношението е
66%, което е по-малко от 70% и лек автомобил „***" е икономически изгоден
да се възстанови до техническото състояние преди произшествието. В
настоящия анализ, обаче не са отчетени спецификите. условията на
7
различните сервизи, непредвидени разходи, електрически услуги и прочие.
Тъй като процентното съотношение е близко до границата определяща дали
същия може да се възстанови или не, то вещото лице приема, че не е
технически изгодно да се възстанови лек автомобил *** до техническото
състояние преди произшествието.
По смисъла на чл. 390, ал. 2 от КЗ тотална щета на моторно превозно
средство е увреждане, при което стойността на разходите за необходимия
ремонт надвишава 70 на сто от действителната му стойност. Стойността на
разходите за необходимия ремонт се определя съгласно определения способ за
обезщетяване въз основа на издадена от сервиз проформа фактура – при
възстановяване в натура на вредите, или експертна оценка – при изплащане на
парично обезщетение.
Действителната стойност по смисъла на чл. 400, ал. 1 от КЗ на л. а. ***
***, рег-№ *** към датата на събитието, съгласно заключението по
автотехническата експертиза е в размер на 5594 лева. Съответно стойността
на разходите за ремонт по средни пазарни цени отново съгласно заключението
на експерта е 3814 лева при средни пазарни цени за труд и материали по цени
на сервизи, с влагане на алтернативни части, към датата на ПТП. Въпреки, че
застрахователят е приел, че е налице тотална щета, видно от заключението на
САТЕ, съотношението между стойността на разходите за необходимия ремонт
не надвишава 70 на сто от действителната му стойност, поради което не е
налице тотолна щета.
Поради изложеното, необходима за обезщетяването на претърпените от
ищцата тези имуществени вреди е в размер на пазарната стойността на лек
автомобил *** ***, рег-№ *** е 3814,00 лева. От представените по делото
доказателства се установи, че на ищцата са заплатени 2938.25 лева, поради
което предявения иск се явява основателен до размер от 875,75 лева /3814,00
лева-2938,25 лева/, за която сума следва да бъде уважен, а за разликата от
875,75 лв. до предявения от 5061,75 лева, искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан. Обстоятелството, че ищецът не е заплатил
претендираната сума за ремонта на процесния автомобил е ирелевантно за
дължимостта на застрахователното обезщетение.
В чл. 497, ал. 1 от КЗ е предвидено, че застрахователят дължи законна
лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е
8
определил и изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати: изтичането
на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл.
106, ал. 3 от КЗ /т. 1/ или изтичането на 3-месечния срок по чл. 496, ал. 1 от КЗ
за произнасяне по извънсъдебната претенция, освен в случаите когато
увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя
по реда на чл. 106, ал. 3 от КЗ /т. 2/. Съгласно нормата на чл. 380, ал. 1 от КЗ,
заедно със застрахователната претенция лицето е задължено да предостави
пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършват
плащанията от страна на застрахователя, освен в случаите на възстановяване в
натура.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответника следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените деловодни разноски съразмерно с уважената
част на претенцията в размер на 69,63 лв. /от 202,47 лв. за ДТ +200 лв. депозит
за ВЛ /.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищеца следва да бъде осъден да заплати
на ответника направените от него деловодни разноски съразмерно с
отхвърлената част на иска за депозит за вещо лице и адвокатско
възнаграждение 1141,24 лева от общо 1380 лв./300 лв. депозит за ВЛ и 1080
лв. за адвокатско възнаграждение/. Възражение с правно основание чл.78, ал.5
ГПК не е направено.
В полза на процесуалния представител на ищеца следва да се определи
възнаграждение за предоставената безплатна правна помощ в размер
съобразно Наредба №1/2004, а именно 800,00 лв. Съдът намира, че нормата на
чл. 7, ал. 2 НВАР определя правила за изчисление на размерите на
адвокатските възнаграждения съобразно материалния интерес, т.е. като сбор
от цената на предявените искове, а не поотделно съобразно цената на
отделните претенции. В този смисъл може да бъде посочено и определение №
60345 от 11.10.2021 г. на ВКС, Трето гражданско отделение, постановено по
ч.гр.д. № 3103 / 2021г., в което, макар и постановено по друг спорен въпрос,
съдът е приел, че възнаграждението на адвоката е единно, като база за
определянето му е единствено материалния интерес по правния спор, а не
броя на предявените искове и броя на ответниците.
Отделно от гореизложеното при определяне на размера на адвокатското
възнаграждение съдът намира, че не е обвързан от определените с Наредба №
9
1 ВАР размери на адвокатски възнаграждения. За да достигне до това
становище съдът съобразява практиката, обективирана в Решение от
25.01.2024г. по C-438/22, Решение от 23.11.2017г. по съединени дела C427/16 и
C428/16, Решение от 05.12.2006г. по обединени дела С- 94/2004 и С-202/2004
на СЕС. Съгласно горното решение делегирането на частноправен субект -
Висшият адвокатски съвет – на правомощия да определя минималните
адвокатски възнаграждения представлява нарушение на правилата за
свободната конкуренция, закрепени в чл.101 и чл.102 ДФЕС. Тази наредба
нарушава правото на ЕС, тъй като очевидно не съответства на критериите,
изведени във въпросното решение, а именно: правоприлагащият орган /съдът/
да има възможност, отчитаики правната и фактическа сложност на делото,
инстанцията, пред която се явява процесуалният представител, и
продължителността на процеса, да се отклони от минимално определения
размер на адвокатските възнаграждения тогава, когато той се явява
несъразмерно висок с оглед реално положения труд и направени разходи от
процесуалния представител, респ. представляваната в процеса страна. Това
разрешение се налага, тъй като правилата на Наредбата не засягат само
потребителя на адвокатска услуга, но и насрещната страна в съдебното
производството доколкото, ако загуби делото, то в нейна тежест ще бъде
възложен размерът на адвокатски хонорар под формата на подлежащи на
възстановяване разноски в производство. По този начин се отнема правото на
съда да съобрази спецификите на конкретното дело и да присъди разумен
размер за направените разноски. Така се нарушава и правото на справедлив
съдебен процес, гарантирано в чл.47 ХОПЕС и съответстващия му чл.6 от
Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Същото се
приема и в останалата практиката на СЕС, например в Решение от 28.07.2016г.
по дело С-57/2015г. Съдът на ЕС съгласно което съответстваща на правото на
ЕС е уредба, която допуска съдът да може във всеки случаи, в които
прилагането на общия режим в областта на съдебните разноски би довело до
резултат, които се счита за несправедлив, да се отклони по изключение от този
режим. Още повече следва да се отчете, че Наредбата е приета от ВАС – орган
на сдружението на адвокатите, действащ в случая като частен икономически
оператор, който е насърчен от Държавата да приема свободно и самостоятелно
обвързващи решения, касаещи правилата на конкуренцията в същия сектор, в
който развиват дейност членовете на сдружението на адвокатите, както
10
изтъква СЕС в решението си. Съдът на ЕС е извел задължение за националния
съд да гарантира пълното действие на нормите на правото на ЕС, като при
необходимост, по собствена инициатива да оставя неприложена всяка
разпоредба на националното законодателство, дори последваща, която им
противоречи, без да е необходимо да изисква или да изчаква отмяната на
такава разпоредба по законодателен или друг конституционен ред - Решение
от 09.03.1978г. по дело 106/1977г. на Съда на ЕО. Така приемат и българските
съдилища в редица свои актове: Решение № 6522 от 22.10.2018г. по в. гр. д. №
1061/2018г. на СГС; Определение № 2514 от 23.05.2018 г. по в.ч. гр. д. №
407/2018г. на ОС- Благоевград; Решение № 95 от 31.05.2018г. на ОС - Добрич
по в.т.д. № 95/2018г. и др. О-е №1371/15.09.2023 г. по в.г.д. № 616/2023 г. по
описа на ПлОС и др./. В настоящия случай, сумата следва да бъде присъдена
съразмерно на уважената част на иска в размер на 138,41 лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, *** АД, **********, със
седалище и адрес на управление: ***, да заплати на З. П. М., ЕГН**********,
*** сумата от 875,75 лева, представляващи обезщетение за претърпени
имуществени вреди от ПТП, настъпило на 11.11.2023 г., причинено виновно от
водача на „***“, модел „***“ с peг.№ ***, застрахован по риска "Гражданска
отговорност" в *** АД, ведно със законната лихва върху обезщетението,
считано от датата на уведомяване на застрахователя до окончателното
изплащане на сумата, като за разликата до пълния предявен размер от
5061,75 лева ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЗК *** АД, **********, със
седалище и адрес на управление: *** да заплати на З. П. М., ЕГН**********,
*** сумата от 69,63 лв. направени по делото разноски.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, З. П. М., ЕГН**********, *** да
плати на *** АД, **********, със седалище и адрес на управление: ***
сумата от 1141,24 лв. деловодни разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал.2 от ЗА, вр. с чл.78, ал.1 от ГПК ***
АД, **********, със седалище и адрес на управление: *** ДА ПЛАТИ на С. Н.
11
И., ВТАК, с № ***, ***, като процесуален представител на Н. З. М., сумата от
138,41 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната по
производството безплатна правна помощ.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Плевенския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
12