№ 9533
гр. София, 25.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:М.С.Д.
при участието на секретаря Е.Е.Д.
като разгледа докладваното от М.С.Д. Гражданско дело № 20211110131625
по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК.
Предявени са от ищеца „/фирма/” ЕАД обективно кумулативно
съединени установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл.
9 ЗПК вр. чл. 240 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване
съществуването на вземане спрямо ответника У. Н. Р. за сумата от 400 лв.,
представляваща главница по Договор за паричен заем № ......... от 27.03.2019 г.
сключен с „/фирма/“ ООД, ведно със законна лихва от 07.01.2021 г. до
изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 70,16 лв. за периода от
26.04.2019 г. до 22.12.2019 г. и мораторна лихва в размер на 19,31 лв. за
периода от 23.12.2019 г. до 22.12.2020 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 25.01.2021г. по ч.
гр. д. № 867/2021 г. по описа на СРС, 166 състав.
Ищецът „/фирма/” ЕАД твърди, че на 27.03.2019 г. ответникът е
сключил Договор за паричен заем № ......... с „/фирма/“ ООД, по силата на
който на ответника е предоставен потребителски кредит в размер на 400 лв.
срещу задължението да го върне ведно с възнаградителна лихва и такса за
експресно обслужване на девет месечни погасителни вноски, всяка в размер
на 78,86 лв., с краен падеж на последната- 22.12.2019 г. Посочва, че
ответникът е извършил плащания по кредита в размер на 150 лв. Поддържа,
че придобил процесните вземания по силата на Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 01.12.2016 г., за което длъжникът е надлежно
уведомен чрез уведомление от ищеца, за което бил упълномощен изрично от
цедента. Сочи, че вземането не е погасено до този момент. Моли съда да
уважи предявените искове. Претендира присъждане на разноски в
1
заповедното и исковото производство.
Ответникът У. Н. Р. е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131
ГПК, с който оспорва предявените искове по основание. Не оспорва
твърдението, че между ответника и „/фирма/“ ООД е бил сключен Договор за
паричен заем № ........./27.03.2019 г., по силата на който на ответника е
отпуснат потребителски кредит в размер на 400 лв. и последният е извършил
плащания в размер на 150 лв. Оспорва вземанията да са надлежно
прехвърлени на ищеца по силата на договор за цесия. В условия на
евентуалност релевира възражение за нищожност на клаузите за акцесорните
вземания по договора за заем, тъй като същите са неравноправни, с оглед
което моли да бъде приспадната от стойността на главницата платената сума
в размер на 150 лв. Моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен.
Претендира присъждане на разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
относими доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа
и правна страна:
За основателността на предявените искове по чл. 9 ЗПК вр. чл. 240 ЗЗД
вр. чл. 99 ЗЗД в тежест на ищеца е при условията на пълно и главно доказване
да установи по делото сключването на договор за кредит между ответника и
третото лице, включително клаузите от договора да са индивидуално
уговорени или да не нарушават значително равновесието между страните и не
накърняват добрите нрави, изискуемостта на претендираната част от
кредитните задължения и изпадането в забава за тяхното заплащане, както и
валидното прехвърляне на кредитните задължения в негова полза и
уведомяването на ответника за това прехвърляне.
Страните не спорят, поради което и с приетия доклад по делото са
обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че
между ответника У. Н. Р. и „/фирма/“ ООД е бил сключен Договор за паричен
заем № ........./27.03.2019 г., по силата на който на ответника е отпуснат
потребителски кредит в размер на 400 лв. и последният е извършил плащания
в размер на 150 лв. Видно от разпоредбите на договора за кредит –
задълженията по същия са с настъпил падеж на 22.12.2019 г.
Процесният договор представлява договор за потребителски кредит по
смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК, тъй като с него заемодателят се е задължил да
предостави на ответника заем, съгласно уговорените параметри и условия.
Като такъв за него важат допълнителните изисквания за действителност,
предвидени в ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на
чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът
за потребителски кредит е недействителен. В настоящият случай не се спори,
а и от събрания по делото доказателствен материал се установява, че
договорът за потребителски кредит е сключен в писмена форма на хартиен
носител по ясен и разбираем начин, всички елементи на договора се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт, който според
настоящия състав е не по-малък от 12 и е предвидена възможност за отказ от
2
сключения договор. Процесният договор за потребителски кредит съдържа
информацията, посочена в т. 9 и т. 10 на чл. 11 ЗПК – посочен е годишният
лихвен процент – 40,32 %,, ГПР – 49,50 % и общата сума, дължима от
потребителя, изчислена към момента на сключване на договора.
Принципно няма пречка страните по договор да уговарят заплащане на
възнаградителна лихва над размера на законната лихва от 10 %, изчислена
като основен лихвен процент на БНБ + десет пункта надбавка, като тяхната
свобода на договаряне не е ограничена от разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗЗД.
Преценката дали тази уговорка е нищожна поради противоречие с добрите
нрави следва да се извърши въз основа на конкретните данни по делото
(решение№ 61/21.10.2015 г., т. д. № 894/2014 г. на I т. о. на ВКС). Поради
това и съдът намира, че уговорката в процесния договор не противоречи на
изискването за добросъвестност, присъщо на нормалните договорни
правоотношения и равнопоставеността на съконтрахентите. Към датата на
сключване на конкретния договор за кредит (27.03.2019 г.) е намирал
приложение Законът за потребителския кредит (редакция изм. ДВ. бр.17 от 26
Февруари 2019г.), поради което е била в сила разпоредбата на чл. 19, ал. 4
ЗПК, съгласно която годишният процент на разходите не може да бъде по-
висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България. Видно от процесния договор е, че страните са се съгласи
годишният процент на разходите да е в размер на 49,50%, т.е. същият е в
рамките на законоустановения размер и не противоречи на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Предвид изложеното съдът намира, че сключеният между страните
договор не се явява нищожен. Следва да се посочи, че дори и някоя от
неговите клаузи да е нищожна, то по аргумент от чл. 146, ал. 5 ЗЗП
нищожността на клаузи в договора не води до нищожност на целия договор,
ако той може да се прилага и без тези клаузи. Посоченото правило
представлява националната правна норма, определяща изискванията по чл. 6,
§ 1 на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5.04.1993 г. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори за създаване на уредба,
съгласно която неравноправните клаузи следва да не са обвързващи за
потребителя и съответно, че договорът продължава да действа за страните по
останалите условия, когато може да се изпълнява и без неравноправните
клаузи. Съдът счита за неравноправни клаузите в договора, установяващи
задължение за кредитополучателя да заплати неустойка за неизпълнение на
договорна задължение за обезпечение и такса за експресно разглеждане, но
такива не се претендират в настоящия случай и не влекат като последица
нищожност на целия договор.
От приложения към делото Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения (цесия) от 01.12.2016 г. и Приложение № 1 от 02.03.2020 г. към
него е видно, че процесните вземания са цедирани от заемодателя „/фирма/“
ООД в полза на заявителя ищец „/фирма/” ЕООД. Такава възможност е
предвидена в чл. 3, ал. 1, т. 1 от Договора. По отношение на длъжника
прехвърлянето на вземането има действие от деня, когато му бъде съобщено
от предишния кредитор /чл. 99, ал. 4 ЗЗД/. Правнорелевантно за действието
3
на цесията е съобщението, извършено от цедента. В случая по делото са
представени доказателства, че цедентът е упълномощил цесионера да
извърши това съобщаване от негово име. От представените доказателства не
се установява уведомленията да са достигнали до длъжника, в установената
трайна съдебна практика /в този смисъл Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д.
№ 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о., Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. №
1711/2013 г. на ВКС, І т. о., и Решение № 78/09.07.2014 г., постановено по т.
д. 2352/2013 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. /, е възприето становището, че поради
отсъствие на специални изисквания в закона за начина, по който следва да
бъде уведомен длъжникът за извършената цесия, то надлежно уведомяване е
налице и тогава, когато уведомлението е връчено на длъжника като
приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си
за изпълнение на цедираното вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса
и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на
уведомлението, макар и като приложение към исковата молба на цесионера,
следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед
императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК. Предвид изложеното съдът
приема, че ответникът е надлежно уведомен за цесията с връчване на препис
от исковата молба и приложенията към нея, сред които е и уведомлението за
цесията. Следва да се посочи, че съобщаването на длъжника за извършеното
прехвърляне на вземането има значение единствено с оглед
противопоставимост на евентуално изпълнение на задължението към цедента
от страна на длъжника, който дори и надлежно уведомен не може да се
противопостави на прехвърлянето на вземането (а дори да се приеме, че на
ответника не е било съобщено извършеното прехвърляне на вземането, това
не води до недействителност на договора или до опорочаване на
прехвърлителното действие на договора). В този смисъл задължителната
съдебна практика Решение № 50 от 19.03.2019 г. по гр. д. № 3438 / 2018 г.,
ВКС, IV г.о.
Предвид всичко изложено настоящият съд намира, че по
производството се установява, наличието на валидно облигационно
правоотношение по договор за паричен заем, както и, че вземанията по
процесния договор са цедирани на „/фирма/“ ООД, за което прехвърляне
ответникът е надлежно уведомен. Безспорно е настъпил падежа на
задължението на заемополучателя да заплати отпуснатата главница в размер
на 400,00 лева и уговорената договорна лихва в размер на 70,16 лева за
периода на договора 26.04.2019 -22.12.2019 г.
Не се спори, че преди завеждане на делото от ответника са извършени
плащания по договора в размер на 150 лева. Доколкото същите са отнесени за
погасяване на недължими суми по приети за неравноправни клаузи от съда,
следва да се съобрази нормата на чл. 76, ал. 2 ЗЗД. Поради изложеното
предявения иск за главница се явява частично основателен до сумата от
339,47 лева, а за горницата над посочената сума до пълния предявен размер
следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Предявените искове за
договорна лихва и за мораторна лихва за забава също следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни – надлежно заплатени преди завеждане на
4
делото, които суми неправно са били отнесени от кредитора по недължими
вземания.
При този изход на спора и двете страни имат право на разноски. В
съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и
по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото
производство.
Предвид изрично направеното искане в тази насока в полза на ищеца
следва да се присъдят разноските съобразно представения списък по чл. 80
ГПК, в размер на 25,00 лева – платена държавна такса в заповедното
производство и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева –
определено от съда възнаграждение съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП
вр. чл. 26 от Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване
извършените действия, материалния интерес, фактическата и правна
сложност на делото. Съобразно уважената част от исковете в тежест на
ответника следва да се присъди сумата от 52,02 лева – разноски в
заповедното производство. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец)
има право на направените от него разноски в исковото производство в размер
на 25,00 лева – платена държавна такса в исковото производство и
юрисконсултско възнаграждение определено от съда в размер на 100 лева
съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за
заплащане на правната помощ, при съобразяване извършените действия,
материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото. Съобразно
уважената част от исковете в тежест на ответника следва да се присъди
сумата от 86,69 лева – разноски в исковото производство.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на направените
разноски в заповедните и исковото производства съобразно отхвърлената част
от претенциите. В полза на адв. М.П. следва да се присъди възнаграждение за
процесуално представителство за оказана безплатна правна помощ в
заповедното производство размер на 50 лева съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл.
38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. В Наредба № 1 за
минималните адвокатски възнаграждения не е уредена хипотезата на
подаване на възражение по чл. 414 ГПК, но на основание на § 1 от ДР на
Наредбата следва размерът да се определи по аналогия. Подаването на
възражение в заповедното производство се извършва в съответна бланка
утвърдена от Министъра на правосъдието, ето защо за извършените от
адвоката действия по изготвянето му, по аналогия следва да намери
приложение разпоредбата на чл. 6, т. 5 от Наредбата № 1, а именно
възнаграждения за изготвяне на книжа и молби, чиито минимален размер е 50
лева. Съобразно отхвърлената част се дължи сумата от 15,32 лева. В полза на
адв. М.П. следва да се заплати възнаграждение за процесуално
представителство за оказана безплатна правна помощ исковото производство
в размер на 300 лева съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2
от Закона за адвокатурата вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съобразно
отхвърлената част се дължи сумата от 91,94 лева.
5
Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на Софийски
районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 9
ЗПК вр. чл. 240 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД, че У. Н. Р., ЕГН **********, с адрес
/населено място/ ДЪЛЖИ на „/фирма/” ООД, ЕИК .........., със седалище и
адрес на управление: /населено място/ сумата от 339,47 лева, представляваща
главница по Договор за паричен заем № ......... от 27.03.2019 г. сключен с
„/фирма/“ ООД, ведно със законна лихва от 07.01.2021 г. до изплащане на
вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 25.01.2021г. по ч. гр. д. № 867/2021 г. по
описа на СРС, 166 състав като ОТХВЪРЛЯ предявените искове по чл. 422
ГПК вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 240 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
главница за горницата над посочената сума до пълния предявен размер от
400,00 лева, за договорна лихва в размер на 70,16 лв. за периода от 26.04.2019
г. до 22.12.2019 г. и мораторна лихва в размер на 19,31 лв. за периода от
23.12.2019 г. до 22.12.2020 г. като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА У. Н. Р., ЕГН **********, с адрес /населено място/ ДА
ЗАПЛАТИ на „/фирма/” ООД, ЕИК .........., със седалище и адрес на
управление: /населено място/ на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 52,02
лева – разноски в заповедното производство и сумата от 86,69 лева –
разноски в исковото производство пред СРС.
ОСЪЖДА „/фирма/” ООД, ЕИК .........., със седалище и адрес на
управление: /населено място/ ДА ЗАПЛАТИ на адвокат М.И. П., САК, ЕГН
**********, със служебен адрес /населено място/ на основание чл. 78, ал. 3
ГПК вр. чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата сумата от 15,32 лева –
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в заповедното
производство и сумата 91,94 лева – адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ в исковото производство пред СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6