Р Е Ш Е Н И Е
№ 155/21.3.2023г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПАЗАРДЖИК,
Х-ти състав, в открито заседание на първи март две
хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ВЕСЕЛКА
ЗЛАТЕВА
2.
МАРИЯ КОЛЕВА
при участието на секретаря Радослава Манова и участието на
прокурора Георги Кацаров, като разгледа докладваното от съдия Колева к.а.н.
дело № 101 по описа за 2023 г., и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационната жалба на „Ади
2018“ ЕООД, със седалище с. Вълкосел, обл. Благоевград, подадена чрез
процесуален представител адвокат Й.Б., срещу Решение № 68/19.12.2022 г. по
а.н.д. № 109/2022 г. на Районен съд – Пещера, с което е изменено Наказателно
постановление № 13-2200250/05.08.2022 г. на директора на Дирекция „Инспекция по
труда“ – Пазарджик, с което на дружеството на основание чл. 416, ал. 5 във вр.
чл. 414, ал. 3 Кодекса на труда КТ) му е наложена имуществена санкция в размер
на 1 800 лв., като е намален размерът на 1 500 лв. Релевирани са доводи за
неправилност на обжалваното решение, по които се претендира отмяната му.
Ответникът – директорът на Дирекция „Инспекция по
труда“-Пазарджик, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно
заседание. Не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик, взел
участие в настоящото производство, дава заключение за неоснователност на
касационната жалба.
Административен съд – Пазарджик, Х-ти състав, приема
касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице, в срока по
чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - неоснователна, по следните
съображения:
Производството пред районния съд е образувано по жалбата на „Ади
2018“ ЕООД срещу Наказателно постановление № 13-2200250/05.08.2022 г. на
директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик, с което на посочено
правно основание чл. 414, ал. 3 от КТ на дружеството е наложена имуществена
санкция в размер на 1 800 лв., за нарушение на чл. 62, ал. 1 във вр. чл. 1, ал.
2 КТ. Прието е за установено, че при извършена проверка на 24.06.2022 г. на
обект „Рехабилитация на Републикански път II-37-Пазарджик - Пещера – Батак в
участъка на км 128+366 до км 160+675" (Полагане на бордюри), находящ се в
землището на с. Радилово, обект с СPS координати 42.10186 N, 24.29813 Е, лицето
М. Х. Б. е заварено да работи като отсича и кастри дървета без сключен писмен
трудов договор. Нарушението е установено на 29.06.2022 г. в ДИТ-Пазарджик при
прегледа на фирмената документация, когато от дружеството не е предоставен сключен
трудов договор в писмена форма с лицето. Също така при извършена справка по ЕГН
на лицето М. Х. Б. в Информационната система на ИА ГИТ - регистър трудови
договори, органите не са установили наличие на подадено уведомление за сключен
трудов договор между „АДИ 2018" ЕООД и М. Х. Б., а уведомление за сключен
трудов договор между М. Х. Б. и дружеството „Нанси Текс" ЕООД, ЕИК
*********.
За изясняване на фактите по делото, районният съд е събрал
административнонаказателната преписка, изслушал e показанията на свидетелите и
е допуснал и приел по делото съдебно-почеркова експертиза. За да потвърди
наказателното постановление е приел, че атакуваният акт е издаден от
компетентен орган в кръга на делегираните му правомощия, без при това да са
допуснати съществени нарушения на процесуални правила, нито противоречие с
материалния закон. Посочил е, че от представената декларация по чл. 402, ал. 1,
т. 3 от КТ и съответстващите си и непротиворечиви показания на св. М. се
установява, че към момента на проверката на служителите на ДИТ-Пазарджик лицето
е полагало труд при „АДИ 2018“ ЕООД, без за това да е бил надлежно оформен,
съобразно изискванията на чл. 62, ал.1 от КТ, писмен трудов договор. Посочил е,
че обстоятелството, че жалбоподателят не се занимавал с дърбодобив е
ирелевантно в конкретния случай, доколкото възлагането на конкретна трудова
дейност е в прерогаривите на работодателя. Съдът е изложил мотиви и за
неприложимостта на чл. 28 ЗАНН като е приел, че наказващият орган не е изложил
мотиви относно размера на наложеното наказание в размер над предвидения в
закона минимум и е намалил наложената имуществена санкция на 1500 лева,
взимайки предвид, че нарушението е извършено за първи път и че няма данни да са
настъпили други вредни последици.
Постановеното решение е правилно.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на
оспореното решение като се излагат аргументи за недоказаност на вмененото на
дружеството нарушение по смисъла на чл. 62, ал. 1 КТ. При постановяване на
обжалваното решение районният съд не е нарушил процесуалните правила относно
събирането на допустимите и относими към спора доказателства, и е попълнил
делото с такива, установяващи наведените като спорни в производството пред него
факти. Въз основа на приобщения доказателствен материал по делото, Районен
съд-Пещера е установил правилно спора от фактическа страна и е достигнал до
обосновани правни изводи за законосъобразност на обжалваното наказателно
постановление. В решението си инстанцията по същество е изложила аргументи,
които се споделят изцяло от настоящата касационна инстанция, поради което и на
основание чл. 221 АПК, съдът препраща към тях.
Наведеното и пред настоящата касационна инстанция възражение,
че по делото не е установено Б. да е упражнявал трудова дейност по поръчка на
жалбоподателя, е неоснователно. От представените по делото писмени
доказателства, напълно кореспондиращи със свидетелските показания на св. М., се
установява, че лицето е заварено от контролните органи да престира работна
сила. По делото е приета без възражения от страните съдебно-почеркова
експертиза, която по категоричен начин установява, че положеният подпис за „Работник/служител“
и за „Запознат със съдържанието на декларацията“ в Декларация с дата 24.06.2022
г. са изпълнени от лицето М. Х. Б.. Според чл. 180 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК частни документи, подписани от лицата които са ги издали, съставляват
доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези
лица. Обстоятелството, че декларацията по чл. 402 КТ е попълнена от св. М. под
диктовката на Б. не влияе на формалната доказателствена сила на представения
документ. Истинността на документа не е оспорена по реда на чл. 193 ГПК, във
връзка с чл. 144 АПК и по делото не е установено, че материализираното в него
изявление не отразява волята на лицето, което го е подписало.
Първоинстанционният съд в оспореното решение правилно е приел,
че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати
съществени нарушения на производствените правила, водещи до невъзможност на
нарушителя да разбере за какво нарушение е привлечен към административно
наказателна отговорност. Неоснователно е и твърдението на касатора, че
протоколът за извършена проверка не е връчен надлежно, доколкото същият е
подписан от П. Б., с пълномощно от управителя на дружеството – Е. Б., с което е
упълномощен да извършва всякакви правни действия от името на дружеството и да
го представлява пред всички физически и юридически лица.
По изложените съображения съдът приема, че решението е
правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения, представляващи
касационни основания за неговата отмяна. Въз основа изяснена фактическа и
правна обстановка, при съобразяване с релевираните в спора факти и обсъждане на
доводите на страните, районният съд е издал правилно решение, съобразено с
приложимия материален закон, което следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК във вр. чл.
63в ЗАНН, Административен съд – Пазарджик, Х-ти състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 68/19.12.2022 г. по АНД № 109/2022 г.
на Районен съд – Пещера.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/
2. /п/