Р Е Ш Е Н И
Е
№ 25.03.2021
год. гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Старозагорски
административен съд, шести състав на девети март две хиляди двадесета
и първа година в открито съдебно заседание, в състав
Председател: Михаил Русев
Секретар Зорница Делчева като разгледа
докладваното от съдията Михаил Русев адм. дело №707 по описа за 2020 год., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс вр. с чл.124 от Закона за държавния служител.
Образувано е по жалба на Д.Р.Д. ***
против Заповед №Ц1015-23-133 от 02.11.2020
год. на Директора на ТП на НОИ гр. Стара Загора, с която на Д. –
държавен служител, заемащ длъжността „старши експерт по осигуряването“ в Сектор
„Краткосрочни плащания“ в отдел „Краткосрочни плащания и контрол“ в ТП на НОИ Стара
Загора и на основание чл.90, ал.1 от ЗДСл във връзка с чл.89, ал.2, т.5 от същия
закон е наложено дисциплинарно наказание „забележка”.
В жалбата се твърди че заповедта е
незаконосъобразна, тъй като е издадена при допуснати процесуални нарушения и
при неправилно приложение на материалния закон и неспазване изискванията за
форма и съдържание. Изложени са доводи, че не е изпълнено изискването на чл.93
от ЗДСл дисциплинарно наказващия орган преди налагане на дисциплинарното
наказание да изслуша държавния служител. Не отрича че в хода на проверката са
му изискани писмените обяснения във връзка с подаденото възражение на служители
от НОИ по повод случката на 19.08.2020 год., но в която той самият не е
участвал. От изложеното в заповедта може да се направи извод, че не е налице
извършено дисциплинарно нарушение, а е наказан за това, че е бил в компанията
на колегата си Г.П.Г.. Не е ясно за какво точно му е ангажирана отговорността
от самата заповед, което я прави немотивирана. Жалбата се поддържа от адв. Д.К..
По подробно изложени съображения се иска отмяна на Заповед №Ц1015-23-133 от 02.11.2020
год. на Директора на ТП на НОИ Стара Загора и присъждане на направените
разноски съгласно представен списък.
Ответникът по жалбата - Директор на ТП на НОИ Стара Загора, не
се явява и не се представлява, като е депозирано становище от ст. юрисконсулт Т.К.
в качеството й на процесуален представител на Директора на ТП на НОИ Стара
Загора, за неоснователност на жалбата.
Въз основа на приложените по делото доказателства,
съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Жалбоподателят
Д.Р.Д. заема длъжността „старши експерт по осигуряването“ в Сектор
„Краткосрочни плащания“ в отдел „Краткосрочни плащания и контрол“ в ТП на НОИ Стара
Загора към дата на издаване на оспорената заповед.
На
19.08.2020 год. е подадено възражение с вх.№Ц1042-23-1 до Директорът на ТП на
НОИ гр. Стара Загора, подписано от служители на ТП на НОИ Стара Загора, в което
е описано агресивното и нецензурно поведение на служителите Г.Г. и Д.Д. –
жалбоподател в настоящето производство. Според изложеното в жалбата, поведението
им е водило до ненормална обстановка за работа, тормоз на всички служители и
страх. Възражението е по повод поведението на г-н Г. на 19.08.2020 год., когато
е направил скандал в приемната в стая 8, пред служителите Г., Д. К., В. Т.и Л. В..
По
повод на това възражение се е събрала комисията по разглеждане на сигнали за
нарушения на КПС в НОИ, чиито правила за дейност са утвърдени със заповед
№Ц1015-23-75/21.07.2020 год. на Директора на ТП на НОИ Стара Загора в състав З.К.
– Началник отдел „Административен“, Т.К. – старши юрисконсулт в отдел
„Административен“, Р.С.– началник отдел „Краткосрочни плащания и контрол“, С.М.–
Началник отдел „Пенсии“ и Н.Ц.– финансов контрольор /лист 148-149 от делото/.
Първото заседание на комисията е било на 25.08.2020 год. /лист 13 - 16/, като
същата е заседавала след това и на следните дати: 26.08.2020 год. /лист 17-18/;
01.09.2020 год. /лист 74-76/ и 09.09.2020 год. /лист 78 – 79/. На така
проведените заседания е била изисквана писмена информация от служителите
подписали възражението, съответно тази информация е била предоставена в
указаният срок и е приложена по делото. В хода на проведената проверка и въз
основа на установените факти, комисията е излязла със свой доклад /лист 80 –
83/, в който е изразено становище, че са налице достатъчно данни за извършено дисциплинарно
нарушение от страна на Д.Д. по чл.89, ал.2, т.5 от Закона за държавния
служител. Този доклад е бил предоставен на Директора за сведение, който с
резолюция от 14.09.2020 год. е изразил съгласие със становището на комисията.
Цялата преписка е била изпратена на Инспектората на НОИ с писмо
изх.№Ц-1042-231#75/16.09.2020 год., получено на 18.09.2020 год. /лист 132-133/.
Към преписката е приложен и доклад на Директора на ТП на НОИ Стара Загора
изх.№Ц-1042-231#74/16.09.2020 год. /лист 136-139/. След извършена проверка,
инспектората на НОИ е одобрил направеното предложение за ангажиране на
дисциплинарната отговорност на Г.Г. и Д.Д. за нарушение на Кодекс за
поведението на служители от НОИ. Същият не е приложен по делото, но е
обществено достъпен на сайта на Националния осигурителен институт - https://www.noi.bg/images/bg/about/documents/KPS2020.pdf
. На Д. е връчено писмо изх.№Ц1042-23-1#79/22.10.2020 год., с което му е дадена
възможност за представяне на писмени обяснения във връзка с образуваното
дисциплинарно производство на основание чл.89, ал.1 и ал.2, т.5 от Закона за
държавния служител, връчена на същата дата /лист 143/. На следващата дата е
изготвен и протокол за изслушването му /лист 142 от делото/.
Въз
основа на проведената проверка е издадена и оспорената в настоящето
производство Заповед №Ц1015-23-130/02.11.2020 год. на Директора на ТП на НОИ
Стара Загора, с която на Д.Р.Д. е наложено дисциплинарно наказание „забележка“,
съгласно разпоредбата на чл.90, ал.1, т.1 от ЗДС по повод извършено виновно
нарушение на служебните му задължения визирани в чл.89, ал.2, т.5 от ЗДС.
По
делото са приети като доказателства документите включени в преписката по
издаване на оспорения акт, длъжностна характеристика и др. документи събрани в хода
на дисциплинарното производство.
Оспорването
е направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения 14
дневен срок (заповедта е връчена в условия на отказ на Д. на 03.11.2020 год., а
той е подал жалбата си на 16.11.2020 год.), против акт, подлежащ на съдебно
обжалване и контрол за законосъобразност, поради което е допустимо.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съгласно чл.97, ал.1 от ЗДСл дисциплинарното наказание се налага с
мотивирана писмена заповед на дисциплинарно наказващия орган, а този орган съгласно
чл.92 е органа по назначаването, освен в случаите по чл.6, ал.2 и ал.3 от
закона. Директорът на ТП на НОИ Стара Загора няма качество на орган по
назначаване спрямо служителите в ръководеното от него поделението. Със Заповед
№1016-40-97/01.02.2017 год. на Управителя на НОИ, изменена със Заповед
№1016-40-432/04.05.2017 год., същият е възложил на директорите на териториалните
поделения на НОИ правомощията си на дисциплинарно наказващ орган при спазване
на ограниченията по чл.92, във връзка с чл.6, ал.3 от ЗДСл и на орган за
налагане на дисциплинарни наказания по реда на глава девета, раздел III от
Кодекса на труда на основание чл.192 от КТ. Следователно Заповед №Ц1015-23-133
от 02.11.2020 год. Директорът на ТП на НОИ Стара Загора за налагане
дисциплинарно наказание на „старши експерт по осигуряването“ Д.Р.Д. е издадена
от материално и териториално компетентен орган.
Заповедта е
издадена в писмена
форма, но е постановена при неспазване на
императивно регламентираните изисквания по чл.97, ал.1 от ЗДСл досежно
съдържанието и задължителните реквизити на акта и при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила.
Съгласно
разпоредбата на чл.97, ал.1 от ЗДСл, дисциплинарното наказание се налага с
мотивирана писмена заповед на дисциплинарно наказващия орган, като в т.1 – т.7
на посочената норма по императивен начин са регламентирани реквизитите, които е
необходимо да съдържа заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. В
чл.97, ал.1, т.4 и т.5 от ЗДСл е предвидено, че в заповедта задължително следва
да бъдат посочени описание на извършеното от държавния служител нарушение,
датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено,
както и доказателствата, които го потвърждават и служебните задължения, които
са били виновно нарушени. Законовото въвеждане на тези изисквания за
съдържанието на акта за налагане на дисциплинарно наказание не е самоцелно.
Смисълът на императивните изисквания на специалната норма на чл. 97, ал.1, т.4
и т.5 от ЗДСл е да бъдат посочени всички съставомерни от обективна и субективна
страна елементи на деянието /неговото съдържание; формата на вината, време,
място и обстоятелствата, при които е извършено/, по начин, даващ възможност да
се направи индивидуализация на дисциплинарното нарушение т.е заповедта следва
да съдържа описание на всички обстоятелства, които имат значение на релевантни
юридически факти и обосновават наличието на виновно поведение, квалифицирано
като дисциплинарно нарушение по смисъла на някоя от хипотезите на чл.89, ал.2
от ЗДСл. Това от една страна е от значение за съдебния контрол за материална
законосъобразност на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание - дали и
доколко с фактически установеното и описано в акта по надлежния ред деяние
/действие или бездействие/ на наказаното лице се осъществява определен
нормативно регламентиран състав на дисциплинарно нарушение – т.е за правилното
приложение на материалния закон при определяне съставомерността на деянието,
неговата правна квалификация и съответствието на наложеното наказание с
извършеното нарушение по критериите на чл. 91 от ЗДСл. На следващо място чрез
императивното изискване за конкретизация на нарушението се гарантира законосъобразното
упражняване на предоставената на административния орган дисциплинарна власт и
съответно се обезпечава правото на защита на държавния служител, привлечен към
дисциплинарна отговорност, в съдържанието на което се включва и правото му да
знае точно какво дисциплинарно нарушение се твърди че е извършил, за да може да
организира защитата си в пълен обем.
В случая в оспорената заповед липсва изискуемото се
от закона описание на нарушението, за които на Д.Д. е наложено дисциплинарно
наказание „забележка“, по начин че то да бъде индивидуализирано и конкретизирано.
Видно от съдържанието на обжалвания административен акт, в обстоятелствената му част се съдържат общи твърдения
за грубо и арогантно поведение на работното място, употреба на псувни,
истерични крясъци, както в стая 329, така и по коридора на ет.3 в
административната сграда на ТП на НОИ Стара Загора. Конкретно наведени факти и
описание на нарушението не е налице. Доколкото повод за налагането на
наказанието е подадено възражение от страна на служителите от ТП на НОИ, по
повод на възникнал конфликт на 19.08.2020 год., то най-малкото следваше да се
посочи и тази дата, както и да се опише конкретното поведение на
жалбоподателят. В конкретния случай това не е сторено. Напротив, в приложените
към преписката доказателства и обяснения на служителите, се установява, че на
тази дата не е налице каквото и да е неправомерно поведение от негова страна.
Това се установява и от прегледаният запис в съдебно заседание, приложен по
делото, от който се установява, че на тази дата Д. слиза по стълбите и излиза
от сградата на НОИ, но не влиза в стая 8, нито се установява каквото и да е
били друго негово арогантно поведение. Не посочването на дата на извършване на
дисциплинарното нарушение не дава възможност и за съдебен контрол относно
спазването на сроковете за налагане на дисциплинарното наказание, визирани в
чл.94, ал.1 от Закона за държавният служител.
Липсва каквато и да е била индивидуализация и
описание на извършени от жалбоподателя нарушения - не е посочено конкретно в
какво се изразява грубото му и арогантно поведение на работното място – дата,
година, не е посочено кога е употребявал псувни и спрямо кого, кога е произвел
истерични крясъци в стая 329 и по коридора на ет.3 в административната сграда
на ТП на НОИ Стара Загора и т.н. Без необходимата съпоставка със съответно на
тази деятелност изискване за нейното осъществяване, обвинението е немотивирано
по смисъла на чл.97, ал.1, т.4 и 5 от ЗДСл.
Действително, възможно е мотивите към акта да бъдат
изложени и отделно от него, в приобщен към преписката документ на подпомагащ органа
служител или помощен орган /в този смисъл е Тълкувателно решение №16/1975 год.
на ОСГК на ВС и безпротиворечивата съдебна практика на административните
съдилища и ВАС на РБ/. В случая обаче ясни и конкретни мотиви не могат да бъдат извлечени и от доклада
на комисията, както и този на Директора на ТП на НОИ Стара Загора, тъй като същите почти изцяло са идентични със
съдържащите се в оспорената заповед констатации.
Разпоредбата на чл.89 ал.1 от ЗДСл предписва
налагане на наказание на държавен служител, нарушил виновно служебните си
задължения. Такова служебно задължение е предвидено в чл.28, ал.1 от ЗДСл - при
изпълнение на служебните си задължения и в обществения живот да има поведение,
което да не уронва престижа на държавната служба и да съответства на Кодекса за
поведение на служителите в държавната администрация (КПСДА). Според чл.14 от
КПСДА - в отношенията си с колегите, включително при използването на
информационни и комуникационни технологии, служителите в държавната
администрация проявяват уважение и коректност, като не допускат поведение,
което накърнява достойнството и правата на отделна личност или създава
враждебна или обидна среда, чл.33 от Кодекса за поведение на служителите в НОИ
– служителите на всички равнища общуват помежду си спокойно, любезно и
възпитано, като е недопустимо използването на повишен тон или обидни
квалификации спрямо друг служител, или провокиране на конфликтни ситуации.
Неспазването на правилата на Кодекса за поведение
на служителите в държавната администрация са посочени в чл.89, ал.2, т.5 от ЗДСл като дисциплинарни
нарушения. Дисциплинарното наказание
„забележка” в случая е наложено за извършено от Д.Д. виновно нарушение на чл.89
ал.2, т.5 от ЗДСл - неспазване на правилата на Кодекса за поведение на
служителите в държавната администрация. Доколкото в заповедта не е посочено,
кога жалбоподателят се е държал арогантно, отправял обиди, възпроизвеждал
истерични крясъци. Поради това съдът намира за недоказано, че Д.Д. е нарушил
задължението си при изпълнение на служебните си задължения да спазва кодекса.
Заповедта е издадена при липса на допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обуславят
отмяната й на това основание.
В случая няма никакви мотиви като основание за
квалифицирането на конкретни деяния /действия и/или бездействия/ на Д. като
дисциплинарни нарушения по смисъла чл.89, ал.2 от ЗДСл, вкл. посочената от
органа точка 5 от разпоредбата.
Липсата
на мотиви в какво се изразяват дисциплинарните нарушения, при какви
обстоятелства са извършени и времето на тяхното извършване съставлява
съществено нарушение на нормативно регламентираното съдържание и изискванията
за законосъобразност на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание и
основание за отмяна на обжалвания административен акт по см. на чл.146, т.2 от АПК във връзка с чл.97, ал.1, т.5 и чл.91 от ЗДСл. Допуснатото от
дисциплинарнонаказващия орган нарушение възпрепятства извършването на проверка
за материалната законосъобразност на заповедта /налице ли е конкретно виновно
поведение на държавния служител, съставляващо дисциплинарно нарушение по смисъла
на чл.89, ал.2, т.5 от ЗДСл. и съотв. съществуват ли материалноправните
предпоставки за упражняване от органа на предоставената му от закона
компетентност/ и накърнява правото на защита на санкционираното лице.
Предвид гореизложеното
съдът намира, че неспазването на императивните изисквания на чл.97, ал.1, т.4 и
т.5 от ЗДСл, опорочават изцяло производството по реализиране на дисциплинарната
отговорност и обжалваната заповед за налагане на дисциплинарно наказание по т.1
на чл.90 ал.1 ЗДСл, следва да бъде отменена като незаконосъобразна.
С оглед
изхода на делото искането на жалбоподателя за присъждане на направените по
делото разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.143, ал.1 от АПК ТП
на НОИ Стара Загора бъде осъдена да заплати на Д.Р.Д. сумата от 600.00 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за един адвокат, договорено и
заплатено съгласно договор за правна защита и съдействие №833 от 12.11.2020 год..
Водим от горните мотиви и на
основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският
административен съд,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Д.Р.Д.
*** Заповед №Ц1015-23-133 от 02.11.2020 год. на Директора на ТП на НОИ Стара
Загора, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА ТП
на НОИ Стара Загора, представлявано от Директора Димитър Василев Щерев да
заплати на Д.Р.Д., ЕГН ********** *** сумата от 600.00 /шестстотин/ лева,
представляваща направените от жалбоподателя разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: