Р Е Ш Е Н И Е
№ 990
25.07.2019
г., гр.Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, Въззивно гражданско
отделение, в закрито заседание на двадесет
и пети юли две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА
МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХОВА
ВИДЕЛИНА
КУРШУМОВА
като разгледа гр.дело № 1463 по описа за 2019г. на Окръжен
съд – Пловдив, VІІ гр.с., докладвано от съдия Виделина Куршумова, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435, ал. 2 и сл. от ГПК.
Образувано по жалба вх. № 20178/01.07.2019г. на ПдОС,
подадена от В.И.Я., ЕГН: ********** с адрес: ***, чрез адв.В.К. - Б.,*** -
длъжника по изп.д.№ 20168230400432 по описа на ЧСИ Мариана Кирова, рег.№ 823 от
КЧСИ, срещу Постановление от 18.02.2019 г., постановено по изп.д.№
20168230400432 от 2016 г. по описа на ЧСИ Мариана Кирова, рег.№ 823 от КЧСИ, с
което съдебният изпълнител е отказал да прекрати изпълнителното производство по
изпълнителното дело. В жалбата се релевира възражението за незаконосъобразност и
неправилност на обжалваното постановление с довода за осъществяване на
предпоставките за прекратяване на изпълнителното производство на основание
чл.60, ал.5 от Закона за кредитните институции, както и се иска отмяната
на постановлението, ведно с
произтичащите от това правни последици.
Ответната страна по жалбата - взискателят „Юробанк България“АД, ЕИК:*********, чрез пълномощника адвокат Х.И. от САК, оспорва жалбата и моли за оставянето й без уважение. Възразява, че в сключения между страните договор за кредит за покупка на недвижим имот HL38460 от 26.06.2008 г. не е налице договорка по чл.24, ал.2, т.1 от Закона за кредитите на недвижими имоти, към която препраща нормата на чл.60, ал.5 от ЗКИ, а длъжниците по изпълнението са се задължили да отговарят пред кредитора с цялото си имущество съгласно чл.133 от ЗЗД, а не само с ипотекирания имот.
Останалите въззиваеми страни не вземат становище
по жалбата.
В мотивите по чл.436, ал.3 от ГПК ЧСИ Мариана Кирова излага подробни доводи срещу
твърденията на жалбоподателите и счита жалбата за неоснователна.
Пловдивският окръжен съд, след като разгледа
становищата и възраженията на страните по делото и след преценка на обжалвания
акт и приложените по изпълнителното дело доказателства, намери за установено
следното:
Изпълнителното производство по изп.дело №
20168230400432 по описа на ЧСИ Мариана Кирова, рег.№ 823 от КЧСИ е образувано
срещу длъжниците В.И.Я., В.Т.В., Й.В.Я., И. С. Я.по молба на взискателя
„Юробанк България“АД въз основа на изпълнителен лист, издаден на 18.01.2016 г.
на основание Заповед за изпълнение № 172/15.01.2016г. по ЧГД № 264/2016 г. по
описа на Районен съд Пловдив. Към молбата на взискателя за образуване на
изпълнителното дело са представени Договор за кредит за покупка на недвижим
имот HL38460 от 26.06.2008 г. с допълнителни споразумения от 20.08.2010 г., 13.12.2011
г., 19.06.2013 г. Представен е и Нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека върху недвижим имот акт № 122, том III, дело № 511 от 27.06.2008 г.на Нотариус Катерина
Антонова, с който длъжниците В.И.Я. и В.Т.В.
са учредили в полза на „Юробанк България“АД договорна ипотека върху притежаван
от тях недвижим имот в гр.Пловдив, ж.к.***, бл.***, вх.В, ет.8, ап.24.
По изпълнителното дело е проведена публична продан
на горепосочения ипотекиран имот за времето от 16.12.2017 г. до 16.01.2018 г.,
от която същият е продаден и е издадено Постановление за възлагане на недвижим
имот от 23.01.2018 г., влязло в законна сила на 09.02.2018 г.
С молба вх.№ 1219/13.02.2019 г. адв.В.К. - Б. като
пълномощник на В.И.Я. е поискала от съдебния изпълнител да прекрати
изпълнителното производство с довода, че кредиторът е удовлетворен на
осн.чл.60, ал.5 от ЗКИ.
С обжалваното постановление ЧСИ Мариана Кирова е оставила без уважение
молбата за прекратяване на производството с мотива, че в императивната
разпоредба на чл.433, ал.1 от ГПК са изброени изчерпателно предпоставките за
прекратяване на изпълнителното производство и в случая не е налице нито една от
тях, както и че въпреки публичната продан предметът на делото не е изчерпан.
Съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2, т.6 от
ГПК длъжникът може
да обжалва отказа на съдебния
изпълнител да прекрати
принудителното изпълнение. В случая
въззивната жалба, инициирала настоящото производство, е подадена в
срок от процесуално легитимирана страна, която има правен интерес от
обжалването, срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител,
поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Основанията за прекратяване на изпълнителното производство са
изчерпателно изброени от законодателя в разпоредбата на чл.
433, ал. 1 от ГПК и сочената от жалбоподателя норма на чл.60, ал.5 от ЗКИ не е предвидена като
основание за прекратяване на изпълнителното производство.
По същество, възражението
на жалбоподателя е за погасяване на дълга по делото при осъществяване на
хипотезиса на правната норма на чл.60, ал.5 от ЗКИ, според която когато договорът
за кредит е сключен при условията на чл. 24,
ал. 2, т. 1 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители,
кредиторът се удовлетворява изцяло и окончателно за вземанията си по кредита с
получаване на сумата от продажбата на имота. Това възражение обаче не подлежи на
разглеждане в изпълнителното производство, тъй като обуславящо за същото е произнасянето
по въпроса за постигнатите между страните договорки в Договора за кредит за покупка на недвижим имот HL38460 от 26.06.2008 г. и по - конкретно дали същият
е сключен при условията на чл. 24, ал. 2, т. 1 от Закона за кредитите за
недвижими имоти на потребители. Съдебният изпълнител е обвързан от изпълнителния
титул и в неговата компетентност не се включва преценката на постигнатите между
страните договорки в изпълнителното основание, въз основа на което е издаден изпълнителния
титул. В случая не е в компетентността на съдебния изпълнител, нито в тази на
окръжния съд в производството по реда на чл.435 и сл. от ГПК, да преценя
клаузите на договора за кредит за покупка на недвижим имот, въз основа на който
е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист по
ЧГД № 264/2016 г. по описа на Районен
съд Пловдив. Възражението за погасяването на дълга на
основание чл.60, ал.5 от ЗКИ доколкото се основава на твърдението за сключване
на Договора за кредит за покупка на недвижим имот HL38460 от 26.06.2008 г. при условията на чл. 24, ал. 2, т. 1 от Закона за кредитите за
недвижими имоти на потребители, както и на факта на продажба на имота, следва
да бъде разгледано в исково производство, в което длъжникът при условията на
пълно и главно доказване да установи предпоставките за погасяване по чл.60,
ал.5 от ЗКИ. В този случай, единствено влязло в сила съдебно решение, ако е в
полза на длъжника по изпълнението, би било основание за прекратяване на
изпълнителното производство на основание чл.
433, т. 7 от ГПК.
Воден от горното настоящият
съдебен състав приема, че отказът на ЧСИ ЧСИ Мариана Кирова да прекрати изпълнителното производство по изп.дело № 20168230400432 по
молба на длъжника В.И.Я. на осн.чл.60, ал.5 от Закона за кредитните институции се явява
законосъобразен. Ето защо жалбата ще бъде оставена без уважение като
неоснователна.
В настоящото производство не се претендират
разноски, поради което такива не се присъждат.
Мотивиран от
горното, Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. №
20178/01.07.2019г. на ПдОС, подадена от В.И.Я., ЕГН: ********** с адрес: ***,
чрез пълномощника адв.В.К. - Б.,***, длъжника по изп.д.№ 20168230400432 по
описа на ЧСИ Мариана Кирова, рег.№ 823 от КЧСИ, срещу Постановление от
18.02.2019 г., постановено по изп.д.№ 20168230400432 от 2016 г. по описа на ЧСИ
Мариана Кирова, рег.№ 823 от КЧСИ, с което съдебният изпълнител е отказал да
прекрати изпълнителното производство по изпълнителното дело, като
неоснователна.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.