Р
Е Ш Е Н И Е № 757
гр. Пловдив, 25.05.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, VІ гр. състав, в закрито съдебно
заседание на 25.05.2016г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОРИС ИЛИЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
ПОЛИНА БЕШКОВА
БОЖИДАР КЪРПАЧЕВ
разгледа докладваното от съдията Бешкова гр. д. № 1219 по описа на
съда за 2016 г.
и взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 435
и сл. ГПК.
Постъпила е жалба Вх. №
15686/19.05.2016г от ОПТЕЛА АД ЕИК ********* – длъжник по изп. д. № 20168260405605
по описа на ЧСИ Ангел Ангелаков рег. № 826, район на действие – ОС - Пловдив,
против отказ за редуциране на претендирано от взискателя заплатено адвокатско
възнаграждение, обективиран в т. ІІ от Постановление за разноски от 31.03.2016г.
В жалбата се излагат
доводи за неправилност на обжалвания отказ на ЧСИ, който се иска да бъде
отменен, а адвокатското възнаграждение – намалено. Претендират се разноски.
Ответната страна по
жалбата – Н.С.И. /взискател в изпълнителното производство/, не изразява
становище.
В
писмените си мотиви
по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният
изпълнител изразява становище за неоснователност на жалбата.
Пловдивски окръжен съд, като взе
предвид доводите в жалбата и данните по делото, намира следното:
Жалбата е подадена от легитимирано
лице /длъжник в изпълнителното производство/, в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК,
срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител по смисъла на чл. 435
ал. 2, предл. последно ГПК /отказ да се намали като прекомерно платеното от
взискателя адвокатско възнаграждение/. По отношение обжалваемостта на
постановения акт следва да се посочи, че, както се приема в Определение №
403/01.12.2008г, постановено по ч.гр.д. № 1762/2008г на ВКС, V гр.о. и
представляващо задължителна съдебна практика, за длъжника е открита безусловно възможността да обжалва постановлението на
съдия-изпълнителя за разноските, респективно
отказа му да се произнесе по искането за намаляването им. Доколкото в случая
такова произнасяне е налице и именно то е обект на обжалване, жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
За образуване на изпълнително дело минималното адвокатско възнаграждение е
в твърд размер от 200 лв /чл. 10, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения/, като за процесуално представителство,
защита и съдействие на страните по изпълнителното дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на кредитора се доплаща
възнаграждение в размер на 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 .
В случая няма спор, че
възнаграждението по чл. 10, т. 2 от Наредбата е дължимо, тъй като взискателят е
представляван от адвокат, който е извършвал процесуални действия в
изпълнителното производство и с оглед на интереса съобразно размера на
вземането по изпълнителния лист възлиза на сумата от 163.70 лв.
Спорът е относно
дължимостта на възнаграждение по чл. 10 т. 1, доколкото в случая се касае до продължаване
по реда на § 3 от ПЗР на ЗЧСИ на действията по висящо изпълнително дело пред
ДСИ, а не до образуване на ново дело пред ЧСИ.
Според съда и в този
случай възнаграждение в твърд размер от 200 лв по чл. 10 т. 1 от Наредбата се
дължи, тъй като молбата, с която ЧСИ е сезиран и въз основа на която е
образувано изп. д. № 20168260405605 по описа на ЧСИ Ангел Ангелаков, изхожда от
адвокат с приложено към нея пълномощно. На практика със сезиралия ЧСИ акт се
пристъпва към принудително събиране на вземането по изпълнителен лист с всички
законни последици от това. В рамките на това изпълнение от страна на взискателя
и/или съдебния изпълнител ще се извършват типичните за едно изпълнително
производство действия, които поради безрезултатността на производството пред
ДСИ са прехвърлени на ЧСИ, но на общо основание такса за образуване на изп. д.
№ 20168260405605 се дължи.
Следователно в случая
минималният размер на адвокатското възнаграждение е 363.70 лв, като е
договорена и изплатена сумата от 500 лв, която с оглед на действителната
фактическа и правна сложност на делото не може да обоснове прекомерност на
хонорара. Изп. д. № 20168260405605 по описа на ЧСИ е образувано на 01.09.2014г,
като и до настоящия момент производството не е прекратено – едва на 18.04.2016г
е извършено разпределение на постъпилите суми, които обаче не са в резултат на
доброволно плащане в срока за това, а последица от множество предприети способи
за принудително изпълнение, в които е участвал и пълномощникът на взискателя. Така
напр. още с молбата си за продължаване на делото от ЧСИ процесуалният представител
на взискателя е поискал извършването на опис, оценка и продажба на движими вещи
на длъжника, които е индивидуализирал по вид и местонахождение; сключвани са
спогодби за разсрочено плащане; подал е молба за продължаване на изпълнителните
действия срещу длъжника поради неизпълнение на задължението му за разсрочено
плащане; поискал е извършването на опис, оценка и продажба на недвижим имот на
длъжника, както и изискването на справка от НАП за банковите сметки на
длъжника, като едва с тази молба на ЧСИ е възложено извършването на всички
изпълнителни действия да окончателно събиране на дължимите суми. Публичната
продан на имота е обявена и насрочена, но не се е състояла поради междувременно
постъпване на дължимите суми и отпадане на необходимостта от провеждането й.
Продължителността на изпълнителното производство и необходимостта от извършване
на действия по него са резултат от проявената
пасивност на длъжника, която не може да обоснове извод за прекомерност
на платеното от взискателя адвокатското възнаграждение.
Ето защо, жалбата е
неоснователна и ще се остави без уважение.
По изложените
съображения съдът
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба Вх. №
15686/19.05.2016г от ОПТЕЛА АД ЕИК ********* – длъжник по изп. д. № 20168260405605
по описа на ЧСИ Ангел Ангелаков рег. № 826, район на действие – ОС - Пловдив,
против отказ за редуциране на претендирано от взискателя заплатено адвокатско
възнаграждение, обективиран в т. ІІ от Постановление за разноски от
31.03.2016г.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: