Решение по дело №54207/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 5705
Дата: 31 март 2025 г.
Съдия: Мария Иванова Иванова Ангелова
Дело: 20231110154207
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 октомври 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 5705
гр. София, 31.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА

АНГЕЛОВА
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА АНГЕЛОВА
Гражданско дело № 20231110154207 по описа за 2023 година
Предявен е конститутивен иск за отмяна на уволнението извършено със Заповед
от 01.08.2023 год. – чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и осъдителни искове с правно основание чл.
225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 35 214 лв., представляваща обезщетение за
оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за периода от 01.08.2023г. до
01.02.2024 год., с правно основание по чл. 224, ал. 1 от КТ за сумата от 545,95 лева,
представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2 работни дни
за работни дни за 2023 год.
Ищецът-Ц. В. П. твърди, че между нея и ответника е съществувало трудово
правоотношение, по силата на което е заемала длъжността „Мениджър доставка на
услуги“, което е било прекратено със Заповед за прекратяване на трудов договор от
01.08.2023 год., на основание чл. 328, ал.1, т.2 от КТ. Твърди, че е незаконосъобразно
уволнена, тъй като не е налице реално съкращаване на щата, че не е извършен подбор,
както и че трудовите функции на заеманата до уволнението длъжност продължават да
се осъществяват от други служители. Моли уволнението да бъде признато за незаконно
и да бъде отменено, ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 35 214 лв.,
представляваща обезщетение за оставане без работа, за периода от 01.08.2023г. до
01.02.2024 год. и сумата от 545,95 лева, представляваща обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск за 2 работни дни за 2023 год., ведно със законната лихва,
считано от предявяване на исковата молба и направените по делото разноски.
Ответникът-„ДТТБ“ ЕАД в законоустановения едномесечен срок, е
1
депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете, като излага подробни
аргументи, че уволнението е законосъобразно извършено, като е налице съкращаване
на щата, отразено в новото щатно разписание, че решението за съкращаване на трите
щатни бройки е взето от компетентен орган. Излага аргументи, че доколкото и трите
щатни бройки за заеманата длъжност са съкратени, то не е било необходимо
извършването на подбор. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 12.09.2019 г. между „ИБ“ ЕАД и Ц. В. П. е сключен трудов договор, по
силата на който ищцата е заемала длъжността “Мениджър доставка на услуги”. С
Допълнително споразумение към трудов договор от 31.03.2023 год. ищцата се е
съгласила да заема длъжността „Мениджър програми“.
Видно от решение обективирано в Протокол от 13.07.2023 год. в ответното
дружество са съкратени 3 позиции на длъжност „Мениджър програми“.
Със Заповед №1361/13.07.2023 год. и във връзка с решение от 13.07.2023 год. е
утвърдено ново щатно разписание на длъжностите в „ДТТБ“ ЕООД, в сила от
01.08.2023 год.
На 14.07.2023 год. до Ц. П. е изпратено писмо по електронна поща от
представител на работодателя, с което я уведомява за предстоящото преструктуриране,
респ., че заеманата от нея длъжност ще бъде премахната, като й предлага да заеме
длъжността „бизнес анализатор“, което няма да рефлектира и върху получаваното от
нея възнаграждение.
На 14.07.2023 год. Ц. П. отговаря на писменото предложение, като моли
договорът й да бъде прекратен, тъй като не е съгласна да заема длъжността „бизнес
анализатор“.
На 17.07.2023 год. на Ц. В. П. е връчено предизвестие за прекратяване на трудов
договор, на основание чл. 328, ал.1, т.2 от КТ, считано от 01.08.2023 год.
Със Заповед №1314/31.07.2023 год., на основание чл. 328, ал.1, т.2 от КТ
трудовото правоотношение с Ц. В. П. е прекратено.
Видно от щатно разписание от месец август 2023 год. длъжността „мениджър
програми“ не фигурира.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
По иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ.
В чл. 328 от КТ са посочени изчерпателно основанията, при наличието на които
2
работодателят може да прекрати трудовия договор с предизвестие отправено до
работника или служителя. Актът, с който се прекратява трудовото правоотношение
трябва да е в писмена форма. Предвидената форма и законоустановеност на
основанията за прекратяване на трудовото правоотношение представляват гаранция на
защитените от закона права на работниците или служителите.
С атакуваната Заповед трудовото правоотношение между ищеца и ответника е
прекратено на основание чл. 328, ал.1, т. 2 от КТ – поради съкращение в щата.
Работодателят изрично е посочил в заповедта основанието за прекратяване на
договора, като в конкретния случай законодателят не въвежда изискване да се излагат
подробни фактически и правни съображения за това.
Законосъобразността на прекратяването на трудовото правоотношение поради
съкращаване в щата предполага да налице решение за съкращение на съответната
щатна бройка, решението да е взето от компетентния за това орган, към момента на
уволнението да е налице фактическо премахване на съответната трудова функция, като
уволнението трябва да следва или да съвпада с датата, на която е извършено реалното
и фактическо съкращение в щата.
Ищцата не оспорва, че промяната в длъжностното разписание и атакуваната
заповед са издадени от компетентен орган. Видно е, че решението за съкращаване на
всички щатни бройки за длъжността „мениджър програми“ е взето преди момента на
прекратяване на трудовото правоотношение.
На следващо място основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ в
хипотезата "съкращаване на щата" се преценява винаги с оглед заеманата от
уволнения работник или служител конкретна трудова функция. То е приложимо само
когато съкращаването на щата е реално - т. е., когато не само е премахната длъжността
като щатна бройка, но и когато трудовата функция е престанала да съществува като
съществено съдържание на отделна длъжност. Когато част от трудовите задължения на
премахнатата длъжност са запазени в новосъздадена длъжност, но са комбинирани с
нови съществени за тази длъжност трудови задължения, които предполагат и нови
различни квалификационни изисквания за заемането й, съкращаването на щата също е
реално.
Реално съкращаване на щата е налице и когато, при запазване общата численост
на персонала, се закриват щатни бройки за определени длъжности и се откриват нови
щатни места за длъжности, с различни трудови функции, както и при трансформация
на длъжности.
Когато се преценява реалността на съкращаването, преценката за идентичност
на трудовите функции се извършва с оглед естеството на възложената работа. Изводът
за идентичност не може да се изведе нито само от наименованието на длъжността,
нито от механично сравнение на трудовите задължения по длъжностна характеристика.
3
Едни и същи трудови задължения по длъжностна характеристика могат да съдържат
същностни различия в зависимост от съответната длъжност; от йерархичното й място
в структурата на работодателя; от предмета на дейност и организацията на
предприятието. За установяване на различие между присъщите трудови функции на
длъжности по щатното разписание на работодателя не е задължително да са
представени длъжностни характеристики за тях. Такива може и да не са съставени,
това не се отразява на валидността на трудовото правоотношение, не се отразява също
и на законността на уволнението, ако щатът действително е съкратен. От естеството на
възложената работа следва дали при едновременно закриване и създаване на
длъжности е налице реално съкращаване на щата, като естеството на работата може да
се установява с всички доказателствени средства.
Съкращаване на щата е налице и при запазване или даже увеличаване на бройки
по щатното разписание, когато се съкращават определени длъжности и същевременно
се създават нови не само по наименование, но и по същност на извършваната работа.
По въпроса налице ли е съкращаване на щата в случай на закриване на заеманата
длъжност и създаване на нейно място на нова, в трудовите функции на която са
включени част от трудовите функции на закритата длъжност, но са предвидени и
съществени нови трудови функции, е даден положителен отговор и с постановеното по
реда на чл. 290 ГПК решение № 154 от 27.04.2011 г. по гр.д. № 1279/2010 г. III г. о.
Установява се от приетите по делото доказателства, че длъжността на ищцата е
заличена от щатното разписание.
За установяване на трудовите функции на длъжностите „мениджър програми“ и
„бизнес анализатор“ са ангажирани гласни доказателства в лицето на Вяра Славева
Ангарева, служител в ответното дружество и заемаща длъжността „тийм лидер на
бизнес анализатори“. В същите свидетелят сочи, че след проведени разговори с
колеги, които след съкращаване на заеманата от ищцата длъжност, са заели
длъжността „бизнес анализатор“ е разбрала, че изпълняват същите дейности, които са
изпълнявали като „мениджър програми“, като в голяма част има припокриване на
двете позиции. Съдът приема, че в производството не се установи по безспорен начин,
цялостно припокриване в основните задължения на двете длъжности, тъй като и от
свидетелските показания се установяват и други функции, поради което приема, че не
е налице длъжност с функции идентични с тези на ищеца, макар и наименувана по
различен начин.
Съгласно чл.329 КТ при съкращение в щата работодателят има право на подбор
и може в интерес на производството или службата да уволни работници и служители,
длъжностите на които не се съкращават, за да останат на работа тези, които имат по-
висока квалификация и работят по-добре. Съгласно ТР № 3/2011г. ОСГК на ВКС
извършването на подбор е елемент от субективното потестативно право на уволнение
4
на работодателя в хипотезата на чл.328, ал.1, т.2 КТ и преценката кой от служителите
има повисока квалификация и работи по-добре подлежи на съдебен контрол в
производството по иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, който обхваща
законосъобразното приложение на критериите по чл.329 КТ. Упражняване правото на
подбор и преценката на критериите по чл.329 КТ не е въпрос на целесъобразност, а на
законосъобразност. За това и възможността да бъде разширен кръга на работниците и
служителите, към които може да се насочи правото на уволнение е установена от
закона с определянето обсега на подбора длъжности, които са близки или сходни със
съкращаваните. При съкращаване в щата на единствена щатна длъжност,
работодателят има правото да уволни съответния работник или служител, заемащ тази
длъжност, или да направи подбор между него и други заемащи близка или сходна
длъжност. При задължителност на подбора, работодателят преценява какъв да бъде
обсега на същия-между работници и служители, чиито длъжности се съкращават или в
по-широк кръг чрез включването и на работници и служители, заемащи близки или
сходни длъжности. В случая са е премахната длъжността „Мениджър програми“, а
както беше посочено по-горе в прозивдстовот не бяха ангажирани доказателства
изпълняваните задължения по длъжностна характеристика да се покриват в пълен
обем или тяхна съществена част с функциите на други служители. От изложеното
следва, че налице реално съкращаване в щата.
Още повече, че няма спор в производството, че на ищцата е предложено да бъде
преназначена на длъжността „бизнес анализатор“, което предложение тя е отказала.
Предвид изложеното, предявеният иск с правно основание чл. 344, ал.1, т. 1 от
КТ е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл. 344, ал.1, т. 3 от КТ
Предпоставка за уважаване на предявения иск за заплащане на обезщетение за
оставане без работа е незаконност на уволнението. Доколкото настоящата съдебна
инстанция намира, че уволнението е извършено законосъобразно и не е отменена
заповедта, с която е прекратено трудовото правоотношение, то този иск се явява
неоснователен без да е необходимо да се изследват другите елементи от фактическия
състав на правото на възстановяване и право на обезщетение.
По иска с правно основание чл. 224 от КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 224, ал. 1 от КТ при прекратяване на трудовото
правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за
неизползувания платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава
за трудов стаж. Размерът на това обезщетение се определя съобразно правилата на чл.
177 от КТ, а именно той се изчислява от полученото среднодневно брутно трудово
възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ прекратяването на
трудовото правоотношение, през който работникът или служителят е отработил най-
5
малко 10 работни дни. В случая ответникът е ангажирал доказателства, че е платил
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 10 работни дни-видно от фиш
№///////.2023 год. От страна на ищцата, обаче не са ангажирани доказателства относно
размера на претенцията й-колко са дните неизползван платен годишен отпуск, поради
което съдът приема, че искът е неоснователен.
По разноските
На основание чл. 78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника сторените в производство разноски в размер на 4000 лева, съразмерно с
отхвърлената част от претенциите.Съдът намира, че не е налице прекомерност на
адвокатското възнаграждение, тъй като е съобразено с цената на предявените искове,
както и с фактическата и правно сложност на делото.
Воден от горното

РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Ц. В. П., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.
/////////. против «ДТТБ» ЕАД, ЕИК ///////, със съдебен адрес: гр. /////////, искове с правно
основание чл. 344, ал.1, т. 1 от КТ – за отмяна на Заповед № 1314/31.07.2023 год., с
която е прекратено трудовото й правоотношение на основание чл. 328, ал.1, т. 2 от КТ,
с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ за заплащане на
сумата от 35 214 лева (тридесет и пет хиляди двеста и четиринадесет лева),
представляваща обезщетение за оставане без работа за периода 01.08.2023 год.-
01.02.2024 год. и с правно основание чл. 224, ал.1 от КТ за сумата от 545,95 лева
(петстотин четиридесет и пет лева и деветдесет и пет стотинки), като
неоснователни.
ОСЪЖДА Ц. В. П., ЕГН ********** да заплати на «ДТТБ» ЕАД, ЕИК ///////, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 4000 лева (четири хиляди лева),
представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6