№ 692
гр. София, 15.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Величка Борилова
Членове:Зорница Гладилова
Мария Райкинска
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно търговско дело
№ 20231001000304 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение № 1368/05.12.2022 г. по т.д.№ 382/2022 г., СГС, ТО, VI-20 състав е
осъдил „Глория - 2001“ ООД, „МКМ - трейд“ ЕООД, „МКМ - БГ груп“ ЕООД и „ТК
Рувитекс индъстри“ ЕООД да заплатят солидарно на „ОББ Факторинг“ ЕООД, на основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 121, ал. 1, пр. 2 ЗЗД сумата от
79 195.35 лв., представляваща непогасената част от продажната цена по фактура №
354/03.08.2017 г., издадена от „МКМ БГ“ ЕООД (н.), вземането по която е цедирано
съгласно договор за факторинг от 17.05.2016 г., сключен между „ОББ Факторинг“ ЕООД и
„МКМ БГ“ ЕООД (н.), ведно със законната лихва от 23.02.2022 г. до погасяването , на
основание чл. 86 ЗЗД вр. чл. 121, ал. 1, пр. 2 ЗЗД сумата от 22 416.64 лв., представляваща
лихва за забава за периода 22.02.2019 г. – 22.02.2022 г., както и на основание чл. 78, ал. 3
ГПК сумата от 11 264.48 лв. разноски.
Срещу това решение е подадена въззивна жалба от „Глория - 2001“ ООД,
което моли то да бъде отменено и предявеният иск да бъде отхвърлен. Поддържа, че съдът
неправилно бил приел, че не е било необходимо спазването на договорно установения
между страните ред и начин на уведомяване на „Глория - 2001“ ООД за извършеното
прехвърляне на вземания от „МКМ БГ“ ЕООД (н.) на „ОББ Факторинг“ ЕООД. Съдът не
бил отчел императивния характер на разпоредбата на чл.99, ал.3 от ЗЗД. Страните по
договора за факторинг били предвидили фактически състав от действия, с изпълнението на
които да се приеме, че платецът редовно и валидно е бил уведомен от доставчика за
прехвърлянето на вземането. Изпълнението на задълженията на страните по договора за
факторинг било предпоставка за изпълнението на задълженията на „Глория - 2001“ ООД
1
към „ОББ Факторинг“ ЕООД. Съдът не съобразил, че вземането по всяка фактура било
предмет на отделна цесия в рамките на договора за факторинг. За целта се съставяли,
изпращали и получавали три отделни писма – първото уведомително от доставчика „МКМ
БГ“ ЕООД (н.) до платеца „Глория - 2001“ ООД, че вземането е прехвърлено на фактора
„ОББ Факторинг“ ЕООД. Второто – от доставчика „МКМ БГ“ ЕООД (н.) до фактора „ОББ
Факторинг“ ЕООД, че е изпратил писмо и е уведомил платеца „Глория - 2001“ ООД за
прехвърлянето на вземането по посочената в писмото фактура и третото - потвърдително
писмо от платеца „Глория - 2001“ ООД до фактора „ОББ Факторинг“ ЕООД, че е получил
писмото от доставчика „МКМ БГ“ ЕООД (н.), че вземането е прехвърлено и приема да
заплати стойността на конкретно посочената в писмото фактура на фактора, а не на
доставчика. След изпълнението на този фактически състав доставчикът изпраща писмено
искане до фактора за авансово заплащане на стойността на фактурата, вземането по която е
било прехвърлено, а факторът заплаща на доставчика процент от стойността на фактурата
съгласно лимита за плащанията на вземанията към съответния платец. Този принцип на
работа бил спазван от „МКМ БГ“ ЕООД (н.) до издаването на фактура № 3000354/03.08.2017
г. За тази фактура платецът „Глория - 2001“ ООД не получил уведомително писмо, че
вземането по нея е прехвърлено на „ОББ Факторинг“ ЕООД. Писмото с дата 03.08.2016 г. не
било получавано от „Глория - 2001“ ООД Следователно от страна на въззивника не било
получено уведомлението по реда на чл. 99 ЗЗД, че вземането по конкретната фактура има нов
кредитор. За фактура № 3000354/03.08.2017 г. въззивникът не изпратил писмо за
потвърждение до въззиваемата страна, защото не е получил уведомителното писмо,
приложено към исковата молба. Фактическият състав на тази конкретна цесия бил
незавършен, поради което и въззивникът не бил в неизпълнение на задълженията си, а
„МКМ БГ“ ЕООД (н.) било в неизпълнение на задължението си по договора да уведоми
въззивника, че вземането по фактурата е прехвърлено. При липса на уведомяване за цесията
и след предявяване от страна на „МКМ БГ“ ЕООД (н.) на фактурата за плащане, „Глория -
2001“ ООД упражнило правото си на прихващане с насрещното, ликвидно и изискуемо
вземане към „МКМ БГ“ ЕООД (н.). Поради това не било възникнало задължение за „Глория
- 2001“ ООД за плащане на стойността на фактурата към „ОББ Факторинг“ ЕООД.
Стойността на фактурата била 98 684.14 лв., като „МКМ БГ“ ЕООД (н.) и „Глория - 2001“
ООД прихванали свои насрещни, ликвидни и изискуеми вземания до размера на сумата от
79 195.35 лв. Разликата до пълния размер на фактурата от 19 488.79 лв. въззивникът е превел
на въззиваемата страна съгласно посочената във фактурата банкова сметка, съгласно
нареждането за плащане на „МКМ БГ“ ЕООД (н.). В текста на фактурата била посочена
една и съща банкова сметка IBAN: ******** както като сметка на „МКМ БГ“ ЕООД (н.) в
горния десен ъгъл на фактурата, така и като сметка за превеждане на сумата съгласно печата
върху фактурата. На това основание „Глория - 2001“ ООД било задължено да преведе
остатъка по фактурата, след прихващането, а именно сумата от 19 488.79 лв. по посочената
от МКМ банкова сметка.
Въззивникът поддържа, че съдът неправилно приложил разпоредбата на чл.99,
ал.3 от ЗЗД. Поддържа, че за разлика от договора за цесия, с който се прехвърлят
съществуващи вземания, с договора за факторинг се прехвърляли основно бъдещи, все още
невъзникнали към датата на сключването му вземания. В рамките на договора за факторинг
страните по него сключвали много отделни цесии, след като дадено бъдещо вземане
възникне и стане реално и изискуемо. Предмет на отделните цесии били вземанията по
всяка фактура, издадена от доставчика на платеца. Факторът не ставал автоматично титуляр
на вземанията, възникнали след датата на сключване на договора за факторинг, а едва след
тяхното цедиране. За всяка отделна цесия следвало да се приложат законовите разпоредби
на чл.99, ал.3 ЗЗД относно уведомяване на длъжника за наличието на нов кредитор.
Разпоредбата на чл.99, ал.3 ЗЗД възлагала на страните по цесията да уредят свободно /чл. 9
ЗЗД/, реда за уведомяване на длъжника за извършената цесия. ЗЗД не предвиждал изрично
определен ред за уведомяване, а оставя това на страните по цесията. Страните по договора
за факторинг са изброили изрично действията и съставените документи, които представляват
фактическия състав на всяка отделна цесия и извършването, на които удостоверява
2
извършването на всяка отделна цесия с разпоредбата на чл.1, ал.5. Редът за уведомяване и
прехвърляне на вземанията бил уреден в текстовете на ал. 15-20 от раздел II Общи условия.
Факторът плащал на доставчика след като предварително е получил потвърдителното писмо на
платеца, че е уведомен за извършеното прехвърляне. В процесния случай „МКМ БГ“ ЕООД (н.)
не били уведомили „Глория - 2001“ ООД за прехвърляне на вземането по фактура №
3000354/03.08.2017 г. По тази причина „Глория - 2001“ ООД не е изпратило писмо за
потвърждение към фактора. В случая „ОББ Факторинг“ ЕООД по свой избор и на свой риск е
платило на доставчика „МКМ БГ“ ЕООД (н.) без предварително да получи потвърдителното
писмо от „Глория - 2001“ ООД или без уведомление по чл.99, ал.3 от ЗЗД за цесията.
Въззивникът счита, че съдът неправилно определил и размера на иска.
Присъдената сума не отговаряла на действителните отношения между страните. В исковата
молба ищецът посочил, че на 04.08.2017 г. превел на „МКМ БГ“ ЕООД (н.) сумата 56 941.63
лева, а не претендираната сума от 79 195.35 лв, тъй като към датата на превеждане на
авансовото плащане на 04.08.2017 г. лимитът на плащанията на „ОББ Факторинг“ ЕООД
към „МКМ БГ“ ЕООД (н.) относно платецът „Глория - 2001“ ООД бил 57 178.47 лева. В
исковата молба било посочено, че „Глория - 2001“ ООД заплатило към ищеца сумата
19 488.79 лева по фактура № 3000354/03.08.2017 г., което плащане не било приспаднато при
формирането на исковата сума. Ако въобще „ОББ Факторинг“ ЕООД било претърпяло
вреда, нейният размер бил разликата между сумите 56 941.63 лева и 19 488.79 лева или
37 542.84 лева.
Въззиваемият „ОББ Факторинг“ ЕООД оспорва въззивната жалба. Поддържа,
че „Глория - 2001“ ООД било трето за договора за факторинг лице и по отношение на него
важи изискването да бъде уведомен от цедента за цесията. Уговорената в договора за
факторинг процедура по уведомяване на платеца за станалото прехвърляне на вземането по
конкретна фактура била процедура за добрия ред в отношенията между фактора, доставчика
и платеца. Неспазването на тази процедура не се отразявала на прехвърлителния ефект на
цесията, при положение че имено цедентът – доставчикът „МКМ БГ“ ЕООД (н.) уведомил
длъжника за станалото прехвърляне в съответствие с правилото на чл. 99, ал. 3 ЗЗД. По
фактура № 3000354/03.08.2017 г. било извършено частично плащане, което показвало, че
„Глория - 2001“ ООД не само било уведомено, но и признало, че е било уведомено за
станалото прехвърляне. Дори да се приеме, че „Глория - 2001“ ООД не е получило
уведомителното писмо от 03.08.2017 г., същото е получило фактура № 3000354/03.08.2017
г., на която бил поставен щемпел, че вземането е прехвърлено в полза на „ОББ Факторинг“
ЕООД с изрично отбелязване, че плащането по тази фактура следва да бъде извършено по
банкови сметки на „ОББ Факторинг“ ЕООД, поради което фактическият състав на
прехвърлянето на вземането по фактурата бил завършен. След като платецът е уведомен за
извършеното прехвърляне на вземането по фактура № 3000354/03.08.2017 г., той дължи
плащане на остатъка от сумата по фактурата, вземането по която е прехвърлено. Съдът
законосъобразно приел, че форма за уведомяването на длъжника по цесията, съгласно чл.99,
ал.3 ЗЗД, не е предвидена, поради което уведомяването ще изпълни своя ефект на
противопоставимост по какъвто и начин да е извършено, стига цесията да е била узната от
длъжника и в конкретния случай такова уведомяване се съдържа в получената от длъжника
фактура, в която изрично е посочено, че вземането е прехвърлено на ищеца. По отношение
на присъдения размер въззиваемият поддържа, че сумата от 79 195.35 лв. представлява
разликата между стойността, за която е издадена фактура № 3000354/03.08.2017 г. в размер
на 98 684.14 лв., вземането по която е прехвърлено на „ОББ Факторинг“ ЕООД и платената
от „Глория - 2001“ ООД на „ОББ Факторинг“ ЕООД сума по тази фактура на 23.02.2018 г., в
размер на 19 488.79 лв., в изпълнение на задължението на получателя на доставката да
плати на кредитора, на който е прехвърлено вземането. Цената, която „ОББ Факторинг“
ЕООД е платило за прехвърлянето на вземането, няма каквато и да било връзка с размера на
прехвърленото вземане, тъй като факторът плаща до 85% от вземането по фактурата, но не
3
повече от оставащия по договора за факторинг лимит. Когато лимитът по договора за
факторинг бил изчерпан, плащането по конкретната фактура се извършвало до размера на
лимита, съобразно договореното между фактора и доставчика, съобразно уговореното в чл.
2, ал. 1 от договора за факторинг, но самото вземане за извършената доставка по фактурата
се прехвърля винаги изцяло. Каква част от цената на вземането е прехвърлена е въпрос на
вътрешни отношения между фактора и доставчика и не се отразява по никакъв начин на
размера на вземането, което е прехвърлено.
Въззивният съд като обсъди представените по делото доказателства и
доводите на страните в приложение на разпоредбата на чл.269 от ГПК, намира за установено
следното:
Първоинстанционното производство е образувано по предявени от „ОББ
Факторинг“ ЕООД срещу „Глория - 2001“ ООД, МКМ - трейд“ ЕООД, „МКМ - БГ груп“
ЕООД и „ТК Рувитекс индъстри“ ЕООД искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл.
327, ал. 1 ТЗ вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 121, ал. 1, пр. 2 ЗЗД. Ищецът е поддържал, че в качеството
си на фактор сключил с „МКМ БГ“ ЕООД (н.) в качеството му на доставчик и с ответниците
„МКМ - трейд“ ЕООД, „МКМ - БГ груп“ ЕООД като съдлъжници договор за факторинг №
А00196/17.05.2016 г., по силата на който доставчикът му прехвърлил възмездно свои
настоящи и бъдещи вземания по фактури с отложено плащане, издадени срещу посочени в
приложение към договора платци. В чл.1, ал.2 и ал.3 от договора бил уговорен реда за
прехвърляне на вземанията. Извършването на авансово плащане по търговски фактури с
отложено плащане от страна на фактора се считало за приемане на прехвърлянето на
вземанията по тези фактури съгласно чл.1, ал.4 от договора. Задължение на доставчика било
да извести писмено платеца на всяко едно вземане по всяка една фактура за извършеното
прехвърляне на вземания в полза на фактора „ОББ Факторинг“ ЕООД като изрично впише
във всяка фактура, че задължението за плащането й в деня на падежа се изпълнява чрез
превод в полза на фактора на фактурираната сума. Договорът бил сключен при общи
условия. Доставчикът следвало да уведоми платците за прехвърлянето на вземанията срещу
тях, а също така се задължил да отговаря солидарно за задълженията им. С анекс от
25.08.2016 г. в дълга на доставчика по договора за факторинг встъпил и ответникът „ТК
Рувитекс индъстри“ ЕООД. Към договора били сключени подробно описаните в исковата
молба допълнителни споразумения. В приложение № 13 към договора като платец на
доставчика било посочено „Глория - 2001“ ООД като по отношение на него било уточнено,
че издаваните на този ответник фактури са с отложено плащане до 90 дни и гратисен период
30 дни, при максимален процент на авансово плащане – до 85% от стойността на фактурата.
С писмо-уведомление от 20.07.2016 г. „МКМ БГ“ ЕООД (н.) уведомило „Глория - 2001“
ООД , че следва да погасява всички свои задължения след тази дата чрез плащания към
фактора „ОББ Факторинг“ ЕООД като цесионер. На 03.08.2017 г. била издадена фактура №
354/03.08.2017 г. на стойност 98 684.14 лв. с падеж 01.11.2017 г., обективираща продажба на
щапелни влакна, по която „ОББ Факторинг“ ЕООД предоставило на доставчика авансово
плащане в размер от 56 941.63 лв. Доставчикът „МКМ БГ“ ЕООД (н.) изрично уведомил
платеца за цедиране на вземането по фактурата и на 23.02.2018 г. платецът извършил
частично плащане в полза на ищеца в размер от 19 488.79 лв. Друго плащане по тази
фактура не последвало, като платецът „Глория - 2001“ ООД уведомил фактора „ОББ
Факторинг“ ЕООД, че остатъкът от задължението по процесната фактура бил изцяло
погасен чрез прихващане, извършено със задължения на доставчика „МКМ БГ“ ЕООД (н.).
Ищецът поддържа, че с оглед извършената преди това цесия прихващането не е могло да
породи погасителен ефект и поради това платецът, доставчикът и солидарните длъжници
дължали остатъка от фактурираната цена, а именно – сумата от 79 195.35 лв. Поискал е от
съда да осъди да я заплатят солидарно, ведно с лихва за забава, която за периода 22.02.2019
г. – 22.02.2022 г. възлизала на 22 416.64 лв. Претендира също законна лихва от предявяване
на иска до погасяването и съдебни разноски.
4
Ответникът „Глория - 2001“ ООД с отговора на исковата молба е заявил, че
оспорва исковете, тъй като не бил надлежно уведомен за цедиране на вземането по фактура
№ 354/2017 г. Условията на договора за факторинг и общите условия изисквали да се
изпратят три уведомления (потвърждения) за всяко отделно вземане: от доставчика до
платеца и до фактора, както и от платеца до фактора, каквито не били отправени за
вземането по горепосочената фактура. Поддържа, че поради липса на уведомяване погасил
чрез прихващане с насрещни задължения на доставчика към него като разликата до пълния
размер на фактурата от 19 488.79 лева превел на ищеца по банковата сметка, посочена във
фактурата. В евентуалност оспорва размера на претендираната главница, като твърди, че
извършеното от ищеца в полза на доставчика плащане било в размер от 56 941.63 лв. и от
тази сума следвало да се приспадне и стойността на частичното плащане в размер от
19 488.79 лв. Въз основа на изложеното ответникът моли съда да отхвърли предявените
искове и да му присъди разноски.
Ответниците „МКМ - трейд“ ЕООД, „МКМ - БГ груп“ ЕООД и „ТК Рувитекс
индъстри“ ЕООД“ не взимат становище по исковете. Не претендират разноски.
По делото е представен договор за факторинг № А00196/17.05.2016 г., по
силата на който „МКМ БГ“ ЕООД (н.) в качеството си на доставчик на стоки с отложено
плащане се е съгласило да прехвърли на „ОББ Факторинг“ ЕООД, в качеството му на
фактор всички свои вземания по фактури за извършени доставки срещу платци, посочени в
приложения към договора. Прехвърлянето се извършва срещу цена, дефинирана в раздел I
от договора, определена като разлика между номиналната стойност на прехвърленото
вземане и извършеното от фактора в полза на доставчика авансово плащане по съответната
фактура. Уговорено /чл.1, ал.2 и ал.3/, че вземанията да се прехвърлят в момента на
възникването им, като извършването на авансово плащане от фактора в полза на доставчика
обективира съгласието на ищеца да придобие конкретното вземане. Доставчикът е задължен
да впише в издаваната от него фактура, че задължението следва да се изпълни в полза на
фактора по посочената банкова сметка. Съгласно чл. 1, ал. 6 от договора доставчикът „МКМ
БГ“ ЕООД (н.) се е задължил да отговаря за събираемостта на прехвърлените вземания,
като на основание чл. 2, ал. 4 е поел солидарна отговорност за погасяване на задълженията
на платците по фактурите. В чл.6, ал.4 от договора е посочена банковата сметка в лева на
„ОББ Факторинг“ ЕООД - банкова сметка в лева IBAN ********.
Договорът е сключен при Общи условия /Раздел ІІ от договора/, в които с чл.
3, ал. 18-20 от е предвидено да се извършат следните изрични уведомления за всяка
конкретна цесия: от доставчика към платеца – за извършената цесия, от доставчика към
фактора – за потвърждаване на извършената цесия и от платеца – за потвърждаване
получаването на уведомлението на доставчика. С чл. 3, ал. 15-17 от Общите условия е
предвидено, че доставчикът следва да изпрати до платеца общо уведомление относно
прехвърляне на всички бъдещи вземания. Предвидено е писмено потвърждаване от
съответния платец на получаването на уведомлението и потвърждаване по чл.99, ал.3 от
ЗЗД от доставчика до фактора прехвърлянето на всички настоящи и бъдещи вземания на
доставчика към платеца.
С чл.28 от договора и с Допълнително споразумение № 1/25.08.2016 г. „МКМ -
трейд“ ЕООД, „МКМ - БГ груп“ ЕООД и „ТК Рувитекс индъстри“ ЕООД са поели
солидарна отговорност за задълженията на доставчика към фактора, произтичащи от
процесния договор.
С Приложение № 13 към договор за факторинг № А00196/17.05.2016 г.
страните по договора за факторинг са приели „Глория - 2001“ ООД за платец, вземанията на
доставчика към когото ще бъдат авансирани от фактора до 85 % от стойността на
съответната фактура с период на отложено плащане 90 дни и гратисен период 30 дни.
5
В изпълнение на чл. 3, ал. 15-17 от Общите условия на 20.07.2016 г. „МКМ
БГ“ ЕООД (н.) изпратило до платеца „Глория - 2001“ ООД общо уведомление относно
прехвърляне на всички бъдещи вземания, считано от фактура № 123/2016 г., чието
получаване не се оспорва от платеца.
Не се спори между страните и видно от издаденото удостоверение от „ОББ“
АД, че след получаването му „Глория - 2001“ ООД е извършвало многократни плащания в
полза на „ОББ Факторинг“ ЕООД като от приетите потвърдителни писма се установява, че
за част от погасените вземания „Глория - 2001“ ООД е изпратило до „ОББ Факторинг“
ЕООД изрични потвърждения за получаване на уведомление за конкретната цесия.
Представена е фактура № 3000354/03.08.2017 г., издадена на 03.08.2017 г. от
„МКМ БГ“ ЕООД (н.) към „Глория - 2001“ ООД, обективираща търговска продажба на
щапелни влакна на стойност от 98 684.14 лв. Върху фактурата е отбелязано, че вземането е
прехвърлено в полза на „ОББ Факторинг“ ЕООД и е посочено, че плащането е дължимо по
банкова сметка в лева IBAN ********. Фактурата и представената с нея стокова разписки са
подписани от представител на купувача „Глория - 2001“ ООД.
С искане за авансово плащане, входирано на 04.08.2017 г. „МКМ БГ“ ЕООД
(н.) е поискало от „ОББ Факторинг“ ЕООД да заплати аванс в размер 83 881.52 лева по
фактура № 3000354/03.08.2017 г., издадена към платец „Глория - 2001“ ООД.
Видно от представеното платежно нареждане от 04.08.2023 г. сумата от
56 941.63 лв. е преведена от „ОББ Факторинг“ ЕООД към „МКМ БГ“ ЕООД (н.),
потвърждавайки по този начин, че приема прехвърлянето на вземането по фактура №
354/2017 г.
Представено е удостоверение изх. № ИД-539-2022/10.01.2022 г., с което „ОББ“
АД удостоверява, че титуляр на банкова сметка в лева IBAN ******** е „ОББ Факторинг“
ЕООД, /което е посочено и в чл.6, ал.4 от договор за факторинг № А00196/17.05.2016 г./,
като по тази сметка сметка в периода от 02.09.2016 г. до 23.02.2018 г. са постъпили
плащания с наредител „Глория - 2001“ ООД, съгласно приложението към удостоверението.
Последното отбелязано плащане в размер 50 000 лева е плащане по фактура 350 и 354.
Това плащане се установява и от представеното преводно нареждане от
23.02.2018 г. за извършен превод на сумата 50 000 лв. по фактури 350 и 354 от „Глория -
2001“ ООД към получател „МКМ БГ“ ЕООД (н.) по банкова сметка в лева IBAN ********.
По делото е представено уведомление от 03.08.2017 г., с което „МКМ БГ“
ЕООД (н.) в качеството си на доставчик уведомява „Глория - 2001“ ООД в качеството на
платец по фактура № 3000354/03.08.2017 г. за прехвърлянето на вземането по фактурата на
„ОББ Факторинг“ ЕООД. Липсват доказателства за получаване от платеца на подписаното
от доставчика на 03.08.2017 г. уведомление по утвърдения с договора образец относно
извършената цесия.
Представено е споразумение за прихващане от 28.02.2018 г., сключено между
„Глория - 2001“ ООД и „МКМ БГ“ ЕООД (н.), с което е погасено задължението на „Глория -
2001“ ООД към „МКМ БГ“ ЕООД (н.) в размер 79 195.35 лева по фактура №
3000354/03.08.2017 г. с насрещни вземания на платеца по две фактури, едната от които е
издадена в деня на подписване на споразумението.
Представен е отговор на покана за плащане, с който на 29.10.2019 г. „Глория -
2001“ ООД е уведомило „ОББ Факторинг“ ЕООД, че не му дължи плащане поради
прихващането на задължението с насрещни задължения на „МКМ БГ“ ЕООД (н.).
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
I./ По иска с правно основание чл.99, ал.1 от ЗЗД във вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД.
6
Ищецът извежда своята материална легитимация на носител на процесните
вземания от сключения с „МКМ БГ“ ЕООД (н.) договор за факторинг № А00196/17.05.2016
г.
Съгласно Допълнителните разпоредби на ЗКПО, §1, т.11, факторингът е сделка
по прехвърляне на еднократни или периодични парични вземания, произтичащи от доставка
на стоки или предоставяне на услуги, независимо дали лицето, придобило вземанията
/фактор/ поема риска от събирането на тези вземания срещу възнаграждение.
Договорът е двустранен, възмезден и дългосрочен и съдържа елементи на
цесия и договор за услуга. Прехвърлянето на вземанията се оформя по реда на чл.99 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да прехвърли
своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това.
В доктрината и в съдебната практика договорът за цесия се дефинира като такъв, при който
се осъществява промяна в облигационната връзка чрез промяна на активната страна в нея,
или това е договор за отстъпване на едно вземане от досегашния му носител на едно трето,
чуждо на тази връзка лице. Договорът за цесия се определя още като каузален, неформален и
консенсуален, като прехвърлянето на вземането може да бъде уговорено като възмездно или
безвъзмездно. С постигането на съгласие между страните, вземането преминава от цедента
върху цесионера, т. е последният придобива вземането в състоянието, в което то се е
намирало към същия момент, заедно с акцесорните му права – чл. 99, ал. 2 ЗЗД. По
отношение на длъжника цесионният договор няма действие, докато цесията не му бъде
съобщена от цедента – чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Съобщението до длъжника обаче не е елемент от
фактическия състав, който поражда действие между страните по договора, поради което
вземането преминава върху цесионера със самото му сключване. По делото е установено, че
договора е съобщен на длъжника.
Ищецът поддържа, че по силата на договора за факторинг и допълнително
извършеното цедиране от страна на „МКМ БГ“ ЕООД (н.), е носител на вземането по
фактура № 3000354/03.08.2017 г., обективираща действително продажбено отношение, по
което купувачът „Глория - 2001“ ООД е поел задължение към „МКМ БГ“ ЕООД (н.) за
заплащане на продажна цена в размер от 98 684.14 лв.
По делото не се спори и от представените писмени доказателства се
установява, че продавачът „МКМ БГ“ ЕООД (н.) е изпълнил задължението си по фактура №
3000354/03.08.2017 г. като е доставил стоките по фактурата. Липсват твърдения и
доказателства договорът за продажба, инкорпориран в процесната фактура да е бил развален
след изпълнението му от страна на продавача или действието му да е било прекратено.
Продавачът по фактура № 3000354/03.08.2017 г. „МКМ БГ“ ЕООД (н.) с
искане № 1394/04.08.2017 г. е поискал от ищеца „ОББ Факторинг“ ЕООД, на основание
сключения договор за факторинг, да му бъде заплатена сумата 83 881.52 лева като е посочил,
че прехвърля вземането по тази фактура в размер 98 684.14 лева на ищеца. Ищецът е превел
авансово сумата 56 941.63 лева
С превода на сумата 56 941.63 лева като аванс по искане № 1394/04.08.2017 г.
в полза на „МКМ БГ“ ЕООД (н.), ищецът е изразил съгласието си да придобие вземането на
доставчика срещу платеца по фактура № 3000354/03.08.2017 г. С това е изпълнен
фактическия състав по прехвърляне на вземането от страна на цедента „МКМ БГ“ ЕООД
(н.) към фактора-цесионер „ОББ Факторинг“ ЕООД. По отношение на длъжника-ответник
цесионният договор е произвел действие след съобщаването на цесията от цедента – чл. 99,
ал. 4 ЗЗД. В тази връзка ответникът е възразил и във въззивната си жалба отново се е
позовал на доводите, че не е надлежно уведомен за цесията, тъй като не бил изпълнен
предвидения в договора за факторинг ред за неговото уведомяване.
7
Въззивният съдът напълно споделя становището на първоинстанционния съд,
че възражението на въззивника-ответник е неоснователно. Договорът за факторинг е
сключен между ищеца, в качеството му на фактор и „МКМ БГ“ ЕООД (н.), в качеството на
доставчик и създава облигационна връзка между тях. Предмета на договора, правата и
задълженията, предвидени в него касаят неговите страни и обвързват тях, а не трети за
договорното правоотношение лица, какъвто е въззивника-ответник. В договора страните са
предвидили ред за удеводмяване, включително и на длъжниците на „МКМ БГ“ ЕООД (н.), в
качеството му на доставчик, но този предвиден ред обвързва и действа единствено в
отношенията между ищеца и „МКМ БГ“ ЕООД (н.). Въззивникът-ответник е трето за
договора за факторинг лице и не може да черпи от него нито права, нито задължения. По
отношение на него се прилагат правилата за договора за цесия при прехвърлянето от страна
на „МКМ БГ“ ЕООД (н.), в качеството му на доставчик на ответника по конкретна фактура
на вземането по тази фактура. Следователно изискването съгласно чл.99, ал.4 от ЗЗД е да
бъде уведомен от цедента - „МКМ БГ“ ЕООД (н.). Законът не изисква спазването на някаква
определена форма за това уведомяване и следователно е подходящ всеки начин на
уведомяване, който е довел до узнаването на цесията от страна на ответника и той би довел
до противопоставимост на цесията на ответника – същият ще бъде обвързан от нея.
Във фактура № 3000354/03.08.2017 г. е посочено изрично, че вземането по нея
е прехвърлено в полза на „ОББ Факторинг“ ЕООД като са посочени и сметките, по които
може да бъде извършено плащането. Фактурата е получена от „Глория - 2001“ ООД, поради
което въззивният съд приема, че дружеството-ответник е уведомено от досегашния си
кредитор, че задължението към него е прехвърлено на „ОББ Факторинг“ ЕООД.
Ищецът е посочил, че вземането по фактурата е било предмет на частично
плащане и прихващане за остатъка от сумата, което прихващане обаче твърди да не е
произвело ефект. По делото е представено споразумение за прихващане между доставчика
по фактура № 3000354/03.08.2017 г. и ответника , сключено на 28.02.2018 г., с което част от
вземането по нея в размер 79 195.35 лева е прихванато с вземания на ответника към „МКМ
БГ“ ЕООД (н.) по две фактури. Остатъка от вземането по фактура № 3000354/03.08.2017 г.,
видно от платежно нареждане от 23.02.2018 г. е преведен на „МКМ БГ“ ЕООД (н.), който е
посочен като получател на превода.
За да бъде валидно осъществено прихващането на цедирано вземане между
длъжника и цедента/предишния кредитор, разпоредбата на чл.103, ал.3 от ЗЗД изисква
длъжникът да не се е съгласил с прехвърлянето на вземането. Съгласно чл.103, ал.3 от ЗЗД
ако длъжникът се е съгласил с прехвърлянето на вземането, той не може да прихване
задължението си срещу свое вземане към предишния кредитор.
Следователно, за да прецени дали прихващането е валидно извършено, съдът
следва да отговори на въпроса дали ответникът е изразил съгласие с цесията на вземането
по фактура № 3000354/03.08.2017 г.
Въззивният съд не счита, че с извършеното плащане на сумата 19 488.79 лева,
представляваща остатъка от вземането по фактура № 3000354/03.08.2017 г. след
извършеното прихващане на другата част от сумата по тази фактура, ответникът е заявил
своето съгласие с цесията. В платежното нареждане, с което е преведена сумата като име на
получател на плащането е посочено „МКМ БГ“ ЕООД (н.), което означава, че изричната
воля на ответника е парите да бъдат преведени на неговия предишен кредитор – цедента по
процесния договор за цесия. Действително в платежното нареждане като сметка на „МКМ
БГ“ ЕООД (н.) като банкова сметка на получателя е посочена банкова сметка в лева IBAN
********, за която по делото е установено, че принадлежи на ищеца. Това обаче се явява
логично с оглед обстоятелството, че във фактура № 3000354/03.08.2017 г. като сметка на
доставчика „МКМ БГ“ ЕООД (н.) е посочена именно тази сметка - банкова сметка в лева
IBAN ********. Логично е при изпълнение на задължението по тази фактура купувачът по
нея да преведе парите на доставчика по посочената от самия доставчик като негова банкова
8
сметка във фактурата. Следователно с платежното нареждане от 23.02.2023 г. е направено
изрично волеизявление за заплащане именно към стария кредитор „МКМ БГ“ ЕООД (н.).
Допълнителен аргумент, че това не представлява предварително дадено съгласие е
обстоятелството, че споразумението за прихващане по мнение на настоящия състав е
предхождащо извършения паричен превод. Твърденията на ищеца са, че с този превод
сумата, която е преведена в погашение на задължението по фактура № 3000354/03.08.2017 г.
е 19 488.79 лева. Задължение в такъв размер /19 488.79 лева/ по фактура №
3000354/03.08.2017 г. е останало дължимо едва след като със вземането по тази фактура в
размер 98 684.14 лева е извършено прихващане срещу насрещни задължения на „МКМ БГ“
ЕООД (н.) към ответника в общ размер 79 195.35 лева по фактура 8635/28.02.2018 г. /в
размер 46 107.22 лева/ и по фактура 79/31.05.2017 г. /в размер 33 088.13 лева/. Тъй като
сумата 19 488.79 лева е била останала като дължима сума по фактура № 3000354/03.08.2017
г. след осъщественото вече прихващане, е логично именно тази останала дължима по
фактурата сума да е преведена. Извършения след прихващането превод не може да се
тълкува като приемане на цесията, което да препятства вече осъщественото прихващане.
В случая е без значение как са се развивали отношенията между страните по
повод предишни фактури, касаещи други доставки. Както бе посочено по-горе по
отношение на длъжника за всяка отделна доставка се прилагат законовите разпоредби на
договора за цесия и съответно съгласието с извършената цесия от гледна точка на
извършеното прихващане следва да се обсъжда единствено с оглед вземането по фактура №
3000354/03.08.2017 г.
Предвид изложеното въззивният съд не споделя становището на
първоинстанционния, че по делото е установено, че ответникът, в качеството му на длъжник
по фактура № 3000354/03.08.2017 г., се е съгласил с цедирането на вземането по нея. Такова
съгласие не е изявено, тъй като частичният превод то тази фактура е направен след
прихващането на взаимни задължения. По тази причина извършеното прихващане е
породило своя ефект. Задължението по фактура № 3000354/03.08.2017 г. е погасено чрез
прихващане, поради което искът е неоснователен.
Поради неоснователността на иска относно главното вземане е неоснователен
и този относно акцесорното му вземане за обезщетение за забава.
При тези изводи първоинстанционното решение, в частта по обективно
съединените искове, предявени срещу „Глория - 2001“ ООД е незаконосъобразно и следва
да бъде отменено като вместо него въззивният съд следва да постанови друго, с което да
отхвърли предявения иск.
Поради неоснователността на иска относно главното вземане е неоснователен
и този отновсо акцесорното му вземане за обезщетение за забава.
За пълнота на изложението въззивният съд следва да се произнесе и по довода
във въззивната жалба, касаещ размера на вземането, който намира неоснователен по
следните съображения:
Сумата от 79 195.35 лв. представлява разликата между стойността, за която е
издадена фактура № 3000354/03.08.2017 г. в размер на 98 684.14 лв., вземането по която е
прехвърлено на „ОББ Факторинг“ ЕООД и платената от „Глория - 2001“ ООД на „ОББ
Факторинг“ ЕООД сума по тази фактура на 23.02.2018 г., в размер на 19 488.79 лв., в
изпълнение на задължението на получателя на доставката да плати на кредитора, на който е
прехвърлено вземането. Цената, която „ОББ Факторинг“ ЕООД е платило за прехвърлянето
9
на вземането, няма каквато и да било връзка с размера на прехвърленото вземане, тъй като
факторът плаща до 85% от вземането по фактурата, но не повече от оставащия по договора
за факторинг лимит. Когато лимитът по договора за факторинг бил изчерпан, плащането по
конкретната фактура се извършвало до размера на лимита, съобразно договореното между
фактора и доставчика, съобразно уговореното в чл. 2, ал. 1 от договора за факторинг. С
извършената цесия вземането за извършената доставка по фактурата е прехвърлено в
неговата цялост. Каква част от цената на вземането е прехвърлена е въпрос на вътрешни
отношения между фактора и доставчика и не се отразява по никакъв начин на размера на
вземането, което е прехвърлено.
Предвид изложеното въззивният съд намира, че решението следва да бъде
частично отменено като исковете предявени спрямо „Глория - 2001“ ООД следва да бъдат
отхвърлени.
По отношение на разноските по делото:
При този изход на спора, отговорността за направените от страните разноски,
включително и тези, направени от ответника-въззивник е на ищеца-въззиваем, който следва
да бъде осъден да заплати на въззиваемия както разноските във въззивното производство –
2032.24 лв. държавна такса и 3600 лева възнаграждение за адвокат, така и тези, направени в
първата инстанция в размер 4 284 лева адвокатско възнаграждение.
Воден от изложеното съставът на Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1368/05.12.2022 г. по т.д.№ 382/2022 г. В ЧАСТТА, с
която, СГС, ТО, VI-20 състав е осъдил „Глория - 2001“ ООД да заплати солидарно с „МКМ -
трейд“ ЕООД, „МКМ - БГ груп“ ЕООД и „ТК Рувитекс индъстри“ ЕООД, на „ОББ
Факторинг“ ЕООД, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ вр. чл. 99 ЗЗД и чл.
121, ал. 1, пр. 2 ЗЗД сумата от 79 195.35 лв., представляваща непогасената част от
продажната цена по фактура № 354/03.08.2017 г., издадена от „МКМ БГ“ ЕООД (н.),
вземането по която е цедирано съгласно договор за факторинг от 17.05.2016 г., сключен
между „ОББ Факторинг“ ЕООД и „МКМ БГ“ ЕООД (н.), ведно със законната лихва от
23.02.2022 г. до погасяването , на основание чл. 86 ЗЗД вр. чл. 121, ал. 1, пр. 2 ЗЗД сумата от
22 416.64 лв., представляваща лихва за забава за периода 22.02.2019 г. – 22.02.2022 г., както
и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 11 264.48 лв. разноски И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ОББ Факторинг“ ЕООД срещу „Глория - 2001“
ООД искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ вр. чл. 99 ЗЗД и чл.
121, ал. 1, пр. 2 ЗЗД за осъждането й /солидарно с „МКМ - трейд“ ЕООД, „МКМ - БГ груп“
ЕООД и „ТК Рувитекс индъстри“ ЕООД/ да му заплати сумата от 79 195.35 лв.,
представляваща непогасената част от продажната цена по фактура № 354/03.08.2017 г.,
издадена от „МКМ БГ“ ЕООД (н.), вземането по която е цедирано съгласно договор за
факторинг от 17.05.2016 г., сключен между „ОББ Факторинг“ ЕООД и „МКМ БГ“ ЕООД
(н.), ведно със законната лихва от 23.02.2022 г. до погасяването , на основание чл. 86 ЗЗД вр.
чл. 121, ал. 1, пр. 2 ЗЗД сумата от 22 416.64 лв., представляваща лихва за забава за периода
22.02.2019 г. – 22.02.2022 г.
ОСЪЖДА „ОББ Факторинг“ ЕООД да заплати на „Глория - 2001“ ООД на
основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата 5 632.24 лева разноски във въззивното производство.
10
ОСЪЖДА „ОББ Факторинг“ ЕООД да заплати на „Глория - 2001“ ООД на
основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата 4284 лева разноски в първоинстанционното
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен
съд в 1-месечен срок от съобщаването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11