№ 1538
гр. Варна, 30.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на втори
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. Атанасов
Деница Добрева
при участието на секретаря Жасмина Ив. Райкова
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно гражданско
дело № 20223100501809 по описа за 2022 година
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Община Варна, с адрес: гр.Варна, бул.“Осми
Приморски полк“ №43, представлявана от кмета И.Н.П., действаща чрез юрисконсулт М.Б.,
против Решение №1881/12.06.2022г. по гр.д.№16822/2021г. на PC Варна, с което е уважен
предявеният от Застрахователна компания “Лев Инс“ АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, бул.“Симеоновско шосе“ №67А, представлявано от М.М.-Г.
и П.Д., действащи чрез юрисконсулт Н.Г., иск с правно основание чл.410 от КЗ като е
осъден жалбоподателя, да заплати сумата от 1227.19лв., представляваща изплатено от
ищцовото дружество застрахователно обезщетение по застраховка “Каско“, обективирана в
Застрахователна полица №93001810057927, валидна от 14.07.2018г. до 13.07.2019г., по
Щета №0003-1261-18-451599, за нанесени материални щети на л.а.“БМВ Х3“, с рег.
№******, в следствие от ПТП настъпило на 14.08.2018г. по вина на ответника, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда-
24.11.2021г. до окончателното й изплащане.
В жалбата се излага, че решението на РС Варна е незаконосъобразно, неправилно и
необосновано. Поддържа се, че неправилно съдът е приел за установени елементите на
фактическия състав по чл.410, ал.1, т.2 от КЗ във вр. с чл.49 и чл.45, ал. 1 от ЗЗД. Оспорва се
факта, че процесният автомобил е попаднал в необезопасена и несигнализирана по
нормативно установения ред дупка на пътното платно, в резултат на което, е получил
1
материални вреди. Оспорва се и че е налице виновното поведение на Община Варна,
изразяващо се в бездействие, което да се намира в пряка причинна връзка с ПТП и
нанесените материални вреди. Поддържа се, че ангажираните по делото доказателства не са
достатъчни да се установи механизма на процесното ПТП, настъпването на вредите и
неизправността на пътния участък. В тази връзка се оспорва доказателствената стойност на
представеният протокол за ПТП, като се сочи, че същият не е годен да установи, че причина
за инцидента, е необезопасена дупка на пътното платно. Сочи се, че въпросният констативен
протокол не установява настъпването на застрахователното събитие-ПТП, а възпроизвежда
изявление на лице, направено пред орган на власт в рамките на неговата компетентност.
Сочи се още, че протоколът има стойност на косвено доказателство за твърдените от
ищцовата страна обстоятелства и не се ползва с обвързваща доказателствена сила за
механизма на ПТП, тъй като произшествието не е реализирано в присъствието на
длъжностното лице. Твърди се, че доказателствената сила на протокола за ПТП, не обхваща
направените от длъжностното лице, въз основа на констатираните факти, изводи за наличие
или липса на вина на водач на МПС, участващ в ПТП, тъй като това излиза извън обхвата на
удостоверителното изявление относно възприет от съставителя на протокола факт, поради
което ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи доказателствена
тежест на установяването му посредством ангажирането и на други доказателства.
Поддържа се, че в случая не е проведено пълно доказване на факта на настъпване на ПТП,
неговият механизъм и произтеклите вреди. На следващо място се поддържа, че не са
ангажирани и доказателства за скоростта на движение на автомобила към момента на
попадане в дупката, както и дали тази скорост е била съобразена със състоянието на пътя и
на превозното средство, с интензивността на движението и с метеорологичните особености,
обстоятелства, при доказването на които биха настъпили различни правни последици.
Относно изготвеното по делото заключение на съдебно-техническа експертиза се поддържа,
че същото съдържа принципно становище за възможния механизъм на събитието, като се
базира единствено на доказателства, представени от застрахователя. Сочи се, че вещото
лице е отговорило на въпроси за обстоятелства, които не е възприело лично и за които е
ползвало данни от документи представени от ищеца, които нямат материална
доказателствена сила. В заключение се поддържа, че ищецът не е установил с надлежни
доказателствени средства механизма на настъпване на ПТП, настъпилите вреди и дали
същите са в пряка причинна връзка с настъпилото вредоносно деяние, съответно че
претенцията се явява недоказана.
В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата страна, е депозирала отговор на въззивната
жалба, с който се поддържа становище за нейната неоснователност. Оспорват се доводите на
жалбоподателя за неправилност на атакуваният съдебен акт и за недоказаност на
претенцията, като се поддържа, че в съвкупност събраният по делото доказателствен
материал установява, че виновното бездействие на служители на ответника, е довело да
настъпване на вредоносния резултат. Твърди се, че по делото е безспорно установено, че
ответникът не е изпълнил вменените му по закон задължения за поддръжка по пътя и
настъпилото ПТП, е в пряка причинно-следствена връзка с това неизпълнение. Сочи се, че
2
протоколът за ПТП, е официален свидетелстващ документ за всички факти и обстоятелства,
възприети от длъжностното лице в рамките на неговата компетентност и като такъв следва
да бъде кредитиран напълно, в който смисъл е трайно установената съдебна практика. Сочи
се, че съставения от контролния орган протокол за ПТП, чието съдържание е законово
заложено в Приложение към чл.3, ал.1 от Наредба 13-41/09г., се съставя от длъжностно лице
/служител на МВР/ в кръга на неговите служебни задължения и съставлява официален
документ по смисъла на чл.179 от ГПК, който се ползва не само с обвързваща съда
формална доказателствена сила относно авторството на материализираното в него изявление
на съставителя, но и с материална доказателствена сила относно самото удостоверено
волеизявление. Твърди се, че процесното ПТП, е посетено на място от компетентните
органи на Пътна полиция, в следствие от което последните непосредствено, са възприели
фактите и обстоятелствата около настъпване на произшествието. Твърди се, че с
неоспореното заключение на автотехническата експертиза, е установен механизма на ПТП,
както и причинно следствената връзка между настъпилото ПТП и щетите по процесния
автомобил. Ето защо се моли за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на
съдебни разноски за въззивната инстанция.
В съдебно заседание жалбоподателя, не изпраща представител и не изразява
становище.
Ответника по жалбата, чрез постъпила писмена молба от пълномощник, поддържа
становището се за правилност и законосъобразност на атакуваното решение, респективно за
неоснователност на жалбата. Претендира деловодни разноски.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Предявен е иск с правно основание чл.410, ал.1, т.2 от КЗ във вр. с чл.49 и чл.45, ал.1
от ЗЗД за осъждане на Община Варна да заплати на ЗК “Лев Инс“ АД, сумата от 1227.19лв.,
представляваща изплатено от застрахователят обезщетение по Щета №0003-1261-18-451599,
за нанесени материални щети на л.а.“БМВ Х3“, с рег.№******, в следствие от ПТП,
настъпило на 14.08.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда-24.11.2021г. до окончателното й изплащане.
Твърди се в исковата молба, че за гореописаният инцидент е настъпил по време на
движение в гр.Варна по ул.”Народни будители” /до кръста/, като автомобила е преминал
през несигнализирана и необезопасена неравност /дупка/ на пътното платно, вследствие на
което блъснал пътен знак ”С 4-3”, съответно е претърпял материални щети-скъсана предна
лява гума, деформирани предна лява джанта, калник преден ляв, врата предна лява и
амортисьор преден ляв. Сочи се, че за настъпилото пътно-транспортно произшествие от
органите на полицията е съставен Протокол за ПТП №1656975/14.08.2018г. Твърди се, че по
повод настъпило застрахователно събитие, пред ищеца е образувана Щета №0003-1261-18-
451599 по имуществена застраховка ”Каско” на МПС, със срок на валидност от 14.07.2018г.
до 13.07.2019г. Твърди се, че при извършения оглед на застрахования автомобил с рег.№
******, са констатирани щети, за което са съставени опис, експертиза и оценка, според
3
които размерът на дължимото застрахователно обезщетение е 1207.19лв. Твърди се, че от
определеното обезщетение, застрахователя е удържал непогасената и дължима премия по
застраховка ”Каско” за втора, трета и четвърта вноска в размер на 553.86лв., като остатъкът
в размер на 653.33лв. е изплатен на собственика на увреденият автомобил на 03.10.2018г.
Поддържа се, че ответната община има задължение да осигури безопасно движение по
пътната мрежа, респективно че като не е обезопасила и обозначила процесния пътен
участък, носи отговорност за претърпените вреди в резултат от недостатъците на пътното
платно. Поддържа се още, че с оглед изплатеното застрахователно обезщетение и на
основание чл.410, ал.1 от КЗ във вр. с чл.49 ЗЗД, с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне срещу причинителя
на вредата. Ето защо се претендира се осъждане на ответника да заплати процесната сума,
ведно със законна лихва върху нея, считано от депозиране на исковата молба в съда.
С постъпилият отговор на исковата молба, се поддържа становище за
неоснователност на иска, като се твърди, че не са доказани елементите на фактическия
състав по чл.410 от КЗ във вр. с чл.49 от ЗЗД и по-конкретно за съществуването на
препятствия по пътния участък, както и за наличието на причинна връзка между
настъпилите щети по автомобила и дупката на пътното платно. Оспорва се
доказателствената стойност на приложения към исковата молба протокол за ПТП, който не
се ползва с формална и материална доказателствена сила за изявленията, направени пред
съставилото го длъжностно лице в рамките на неговата компетентност, респективно не
може да установи механизма на настъпилото ПТП и пряко настъпилите вреди. Сочи се, че е
възможно вредоносният резултат да се дължи на поведението и несвоевременната реакция
на водача на МПС, поради неспазване на изискванията на чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП.
Оспорва се и валидността на уведомлението за настъпило застрахователно събитие,
респективно възможността да се ангажира отговорността на общината, като са развити
подробни съображения. Ето защо се моли за отхвърляне на претенцията и присъждане на
разноски.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели
на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и
правна страна, следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да се разгледа по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличието на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки. По отношение на неправилността на първоинстанционния
съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл.269, ал.1, изр.2 от ГПК, въззивният съд е
4
ограничен от посочените в жалбата оплаквания за неправилно формираните изводи от съда.
В разглеждания случай оплакванията на въззивника-ответник в първоинстанционното
производство, съставляват оспорване на изводите на първоинстанционния съд за доказаност
на факта на настъпване на ПТП, неговият механизъм и причинно следваната връзка с
произтеклите вреди. Въпросното оспорване, не съставлява новонаведено възражение или
фактическо твърдение, поради което следва да бъде разгледано по същество.
Уреденото в чл.410, ал.1, т.2 от КЗ право, по своя характер е регресно и
суброгационно право. Ето защо ищеца, по иск с такава квалификация, в хода на
производството, следва да установи, при условията на пълно и главно доказване, наличието
на валидно към датата на деликта застрахователно правоотношение и заплащане на
застрахователно обезщетение, в изпълнение на задълженията си по застрахователно
правоотношение, в полза на пострадалия. На следващо място следва бъдат установени
елементите от фактическия състав на деликта, а именно противоправно поведение,
увреждане, причинна връзка между тях, като в разглеждания случай отговорността на
ответника е обективна /безвиновна/, по реда на чл.49 от ЗЗД, в качеството му на възложител
на работа на трето лице, от чиито действия или бездействие, като пряка и непосредствена
последица, са настъпили имуществени вреди.
По делото не е налице спор, а и от приетите доказателства се установява, че към
датата на процесното ПТП лек автомобил “БМВ Х3“, с рег.№******, е бил застрахован при
ищцовото дружество по имуществена застраховка ”Каско” на МПС, както и че участъка от
пътя, на който е настъпил инцидента, е собственост на Община Варна. Понастоящем не е
налице спор и относно размера на претърпените вреди и изплащането на застрахователното
обезщетение в полза на застрахованият пострадал.
Спора се концентрира около факта, доказан ли е твърденият от ищецът механизъм на
настъпване на процесното ПТП, съответно причинната връзка между претърпените вреди и
бездействието на ответника по поддръжката и осигуряването на безопасността на пътното
платно в участъка, където е настъпил инцидента.
В приетия по делото заверен препис от Протокол за ПТП №1656975/14.08.2018г.,
който е издаден от служител на IV РУ при ОД на МВР-Варна, след посещение на мястото на
инцидента, е отразено, че на посочената дата около 10.05 часа в гр.Варна на ул.”Народни
будители”, л.а.“БМВ Х3“, с рег.№****** е преминал през несигнализирана и необезопасена
неравност /дупка/ на пътното платно, вследствие от което е блъснал поставеният на пътното
платно пътен знак ”С 4-3”, съответно е претърпял материални щети-скъсана предна лява
гума, деформирани предна лява джанта, калник преден ляв и врата предна лява.
От заключението на назначената САТЕ, което се кредитира от съдът като
компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че уврежданията по
процесният автомобил, могат да бъдат получени по посоченият в протокола за ПТП и
твърдян от ищеца начин, както и че сумата за отстраняване на уврежданията по средни
пазарни цени възлиза на 2300.35лв.
5
Съвкупният анализ на посочените доказателства, налага извод, че процесното ПТП, е
настъпило в резултат от преминаване на застрахованият автомобил през необозначена и
необезопасена дупка на пътното платно. В този смисъл доводите на ответника, че не е
проведено пълно и главно доказване на този факт, основани на оспорване на
доказателствената стойност на протокола за ПТП, са неоснователни. Протокола за ПТП се
съставя от длъжностно лице /служител на МВР/ в кръга на неговите служебни задължения и
съставлява официален документ по смисъла на чл.179 от ГПК, който се ползва с обвързваща
формална доказателствена сила, както относно авторството на материализираното в него
изявление на съставителя, така и с материална доказателствена сила относно самото
удостоверено волеизявление. В случая не са оспорени автентичността на протокола /акта/ за
ПТП, удостоверителната компетентност на актосъставителя или реда, по който е съставен
документа. Ето защо материалната доказателствена стойност на протокола не е оборена и тя
следва да се зачете, респективно следва да се приеме, че фактите са се осъществили така,
както е отразено в него. Още повече, че съдържанието на протокола кореспондира със
заключението на вещото лице, според което естеството на щетите отговаря на описаният в
същия механизъм на ПТП.
Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя за неправилност на атакуваното
решение, поради липсата на събрани доказателства за скоростта на движение на автомобила
към момента на попадане в дупката, както и дали тази скорост е била съобразена със
състоянието на пътя и на превозното средство, с интензивността на движението и с
метеорологичните особености, обстоятелства, при доказването на които биха настъпили
различни правни последици. По своят характер въпросните оплаквания съставляват
възражение за съпричиняване на вредоносният резултат и като такова те подлежат на
доказване от страната, която е направила възражението. В случая това е ответника-
жалбоподател и след като тежестта да докаже съпричиняването, е негова той не може да се
позовава на липсата на доказване.
С оглед горното, настоящия състав на съдът намира за установено, че застрахованият
при ищеца автомобил е увреден, в резултат от процесният инцидент, който е настъпил по
вина на служители на общината, които не са изпълнили задължението си да поддържат
пътният участък в изправно състояние и да сигнализират незабавно за препятствията по
него, в това число за съществуващи неравности по пътната настилка.
В заключение се налага извод, че като е достигнал до извод за основателност на
претенциите на ищеца, първоинстанционния съд, е постановил правилно и законосъобразно
решение, което следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото и с оглед направеното от въззиваемият искане, на
основание чл.78, ал.8 от ГПК в негова полза, следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение, което според материалният интерес и правната сложност на делото, съдът
определя на 150лв.
Воден от горното, съдът
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1881/12.06.2022г. постановено по гр.д.№16822/2021г.
по описа на Районен съд Варна.
ОСЪЖДА Община Варна, с адрес: гр.Варна, бул.“Осми Приморски полк“ №43,
представлявана от кмета И.Н.П., да заплати на Застрахователна компания “Лев Инс“
АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Симеоновско
шосе“ №67А, представлявано от М.М.-Г. и П.Д., сумата от 150лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7