№ 30777
гр. София, 21.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20241110153688 по описа за 2024 година
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 21.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав в закрито заседание на
двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и петаа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. д. № 53688/2024 г. по описа на
СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда чл. 140 ГПК.
Подадена е искова молба от „Сираков“ ЕООД срещу Д. В. С., като се твърди, че
страните се намирали в трудово правоотношение по силата на трудов договор от 30.10.2023
г. за длъжността „шофьор на товарен автомобил международни превози“. Поддържа, че със
заповед от 15.12.2023 г., основното трудово възнаграждение на ответницата бил повишено в
размер на 933,00 лева. Навежда доводи, че във връзка с изпълнението на трудовото
правоотношение на ответницата бил поверен за управление влекач „Скания“, рег. № ....., но
ответника бил увредил влекача, като имало вреди по челен и десен панел на тавана. Излага
съображения, че увреждането било настъпило на 07.08.2024 г., при извършена маневра от
ответницата преди влизане с влекача в транспортната база, като протокол за ПТП не бил
съставян. Твърди, че стойността на ремонта била в размер на 2433,89 лева. Поддържа, че с
оглед повереното на ответницата имущество и с оглед длъжностната характеристика на
ответницата, същата имало отчетническо качество, като поддържа, че с оглед трикратния
размер на трудовото възнаграждение от същата се претендирала по-малка сума. Инвокира
доводи, че ответницата отговаряла за нанесените вреди по имуществото на работодателя,
който били нанесени при небрежна форма на вина, при изпълнение на трудовите си
задължения. Развива доводи, че била издадена Заповед № ИО-8/06.08.2024 г., за
осъществяването на ограничена имуществена отговорност на ответницата, но същата не
била връчена преди прекратяването на трудовото правоотношение, поради което
отговорността следвало да се реализира по съдебен ред. Прави доказателствени искания за
1
приемането на писмени доказателствени средства. Иска ответницата да бъде осъдена да
заплати претендираната сума, както и сторените деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, като се прави
отвод за недопустимост на претенцията, тъй като към момента на подаването на исковата
молба ответницата нямала качеството на работник или служител, като аргументира, че не е
спазена процедурата по чл. 210 КТ. Поддържа, че в с оглед правилото на чл. 210, ал. 3 КТ, за
да се предяви иск от работодателя е необходимо работникът или служителят писмено да е
оспорил заповедта за реализирането на имуществената отговорност, като в случая заповед
не била връчена, поради което не били налице материалноправно основание за
ангажирането на ограничената имуществена отговорност пред съд, като прави извод за
недопустимост на претенцията. Сочи, че сроковете за реализирането на ограничената
имуществена отговорност са изтекли, като нямал и качеството на отчетник. Отделно от това
развива съображения, че самият работодател е преценил да не в възползва от сроковете
уговорени за прекратяването на трудовия договор, което била негова преценка, но доколкото
срокът бил тримесечен това изцяло следвало да предостави възможност на ищеца да
извърши процедурата по чл. 210 ГПК. Аргументира, че представените по делото
доказателства не отразявали действителното фактическо положение. Прави доказателствени
искания по реда на чл. 176 ГПК, с което управителя на ищца да обясни разминаването на
датите на процесните заповеди и уточнението на исковата молба, като изрично посочи на
коя дата е установи увреждането на влекача, както и да се допусне обяснения от страна на
ответника, както и да бъде задължен ответника да представи всички пътни листове за дата
07.08.2024 г. по отношение на процесния влекач, както и да бъдат допуснато събирането на
гласни доказателствени средства чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане, с
които да се установи, че ответницата не била управлявала процесния влекач на 07.08.2024 г.,
както и как е настъпила съответната вреда твърдяна в исковата молба. Иска отхвърляне на
исковете.
С Определение № 9606/19.05.2025 г., постановено по в. ч. гр. д. № 2877/2025 г. по
описа на СГС е отменено Протоколно определение от 23.01.2025 г., постановено по гр. д. №
53688/2024 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав, с което производството е прекратено
на основание чл. 130 ГПК, поради недопустимост на предявени иск, като делото е върнато
на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.
В правилото на чл. 278, ал. 3 ГПК е предвидено, че определението постановено по
частна жалба е задължително за долустоящият съд, поради което и настоящият съдебен
състав, въпреки логическите грешки и неправилно посочена съдебна практика от въззивният
съд, следва да се съобрази с правосъдната му воля и да разгледа настоящото производство.
С оглед твърденията в исковата молба и отговора на искова молба, съдът намира
следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 210, ал. 3, във
вр. ал. 1 КТ, във вр. чл. 206, ал. 1 КТ.
При така изложените фактически твърдения съдът приема, че за да носи ограничена
имуществена отговорност работникът или служителят за причинени от него вреди следва в
обективната действителност да са се проявили следните материални предпоставки
(юридически факти): 1. работникът или служителят да е изпълнявал трудовите си
задължения при ответника през процесния период; 2. противоправно неизпълнение на тези
трудови задължения, изразяващо се в несъответствие между дължимото и фактическото
поведение на ответника; 3. причиняване на вредоносен резултат; 4. причинно-следствена
връзка между противоправното неизпълнение на трудовите функции и настъпилите
вредоносни последици; 5. виновно поведение на ответника и 6. работодателят да е издал
2
заповед за ангажиране на ограничената имуществена отговорност на служителя, като в 1-
месечния срок служителят да е възразил. Тези обстоятелства трябва да бъдат установени от
ищеца. А ответникът носи доказателствената тежест да установи пълно и главно, че е
заплатил дължимото възнаграждение или не е възразил срещу издадената заповед.
Съдът намира, че следва да допусне представените към исковата молба писмени
доказателствени средства, тъй като са допустими, относими и необходими за разрешаването
на правния спор предмет на делото.
По отношение доказателствените искания на ответника а допускане събирането на
доказателства по реда на чл. 176 ГПK, съдът намира, че искането по отношение искането на
управителя на ищеца, искането макар и неточно формулирано е процесуално допустими, но
е не необходимо в една си част, а в другото неотносимо, поради което трябва да бъде
оставен без уважение. Досежно доказателственото искане да се предостави възможност на
ответницата да даде обяснения същото е процесуално недопустимо, тъй като не отговаря на
изискванията на чл. 176 ГПК – т. е. наличието на въпроси с „да“ и „не“ от страна. А самите
обяснения в положителната си част не са нищо друго освен твърдения, а не доказателствени
средства, извън отрицателните такива касаещи признания по смисъла на чл. 175 ГПК.
Следователно искането трябва да бъде оставено без уважение.
С оглед доводите на страните, съдът намира, че предвид възможността да се отдели
спорното от безспорното, то в първото о. с. з. по делото трябва да се произнесе по
направеното доказателствено искане на ответника за допускане събирането на гласни
доказателствени средства – арг. 143 ГПК.
Така мотивиран, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 29.09.2025 г. от 10:30 ч., за
която дата и час страните, в това число ТЛП, да бъдат призовани, като на ищеца се връчи
препис от отговора на искова молба и приложенията на ответника, като съдът им указва
най-късно до първото по делото заседание да вземат становище във връзка с доклада по
делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния спор,
предмет на делото!
ДОПУСКА на основание чл. 146, ал. 4 ГПК всички приложени към исковата молба
писмени доказателствени средства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на ответника по реда на чл.
176 ГПК.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ИЗЯСНЯВА на ищеца, че ответникът може да поиска прекратяване на делото и
присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако
той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата
молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните.
3
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4