Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 31.01.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, ІІ Е въззивен състав, в закрито заседание на тридесет и първи януари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. АДРИАНА АТАНАСОВА
като
разгледа ч. гр. д. № 12396 по описа
за 2019 година, докладвано от съдия
Иванка Иванова и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 ГПК сл.
Постъпила е жалба от длъжника Г.Ц.М. срещу
постановление от 20.08.2019 г. по изп. д. №
20128610402885 по описа на ЧСИ Д.В., с което о отказал да прекрати
производството по посоченото изпълнително дело. Излага съображения, че
обжалваното постановление е незаконосъобразно, тъй като ЧСИ Д.В. не е
съобразил, че изпълнителното производство е образувано на 15.10.2012 г., а
извършените валидни процесуални действия са следните: на 11.02.2014 г. са
наложени запори върху банковата му сметка, а на 18.05.2015 г. са наложени
отново запори върху банкови сметки. Твърди, че това е последното извършено по
делото изпълнително действие, поради което са налице предпоставките на чл.433,
ал.1,т.8 ГПК. Съгласно ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.
д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, за разлика от исковия процес бездействието на
кредитора със съдебно потвърдено вземане, пред когото са отворени вратите на
изпълнителното производство, бездействието на кредитора има правно значение,
като за неговото развитие, така и за давността. Нова давност започва да тече и
с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В изпълнителния
процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа –
да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен, или да не
действа -0 да не иска нови изпълнителни способи. В правната доктрина и
съдебната практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на
изпълнителното производство поради т. нар.- „перемпция“
настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи с
постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на
съответните правно релевантни факти. Искането да бъде приложен определен
изпълнителен способ представлява юридически факт, прекъсващ давността, но само
когато е уважено от съдебния изпълнител и действието е предприето, т. е.
необходимо е да са налице кумулативно и двете действия, за да породят
придадения им прекъсващ давността ефект. В случая във връзка с първоначалния
посочен от взискателя изпълнителен способ – запор
върху банковите сметки на длъжника, на 11.02.2014 г. и на 24.04.2015 г. са
наложени запори върху банкови сметки на длъжника. След това в продължение на
повече от 2 години не са предприети никакви последващи
действия от съдебния изпълнител за принудително изпълнение, поради което не е
налице прекъсване на давността. Същата се прекъсва с искане на взискателя за извършване на изпълнително действие, така и с
предприемането на такива действия от съдебния изпълнител, като двете действия
имат самостоятелно правно значение относно давността, но съществуват в тясна
връзка помежду си и едното не би могло да породи прекъсващо давността действие
без наличие на другото. След последното изпълнително действие, извършено на
18.05.2015 г. не са извършени други изпълнителни действия, поради което
производството по делото е прекратено. Следващото изпълнително действие е
извършено на 24.04.2019 г., когато производството е било прекратено на
основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Моли съда да отмени обжалвания отказ на ЧСИ Д.В.
за прекратяване на производството по делото и да постанови прекратяване на
изпълнителното производство, като му присъди сторените по делото разноски.
В срока по чл.436, ал.2 ГПК не е постъпило писмено
възражение от взискателя „БАНКА ДСК“ ЕАД.
ЧСИ Д.В. не е депозирала мотиви по реда на чл.436,
ал.3 ГПК.
Съдът, след като взе предвид
изложените в жалбата съображения, мотивите на съдия – изпълнителя, както и
съдържащите се в изпълнителното дело писмени доказателства, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е депозирана в срока по чл.436, ал.1 ГПК, като
същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
Изпълнителното производство е образувано по молба на
„БАНКА ДСК“ ЕАД срещу Л.Т.И., Г.Ц. М.и Ц.С.С., въз основа на издаден на 15.06.2012 г. изпълнителен
лист за солидарно заплащане на сумата от 26 034, 32 лв. – главница,
3 101, 72 лв. – лихва за забава за периода 25.07.2011 г. – 10.05.2011 г.,
1 221, 42 лв. – санкционна лихва за периода 23.11.2011 г. – 10.05.2012 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.05.2012 г. до
изплащане на вземането, както и сумата от 1 360, 72 лв. – разноски по
делото, от които: 607, 15 лв. – държавна такса и 752, 57 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
На 15.10.2012 г. на длъжниците
е връчена покана за доброволно изпълнение.
На 27.01.2014 г. до РС- гр. Своге е изпратено запорно съобщение, получено 31.01.2014 г., за налагане на
запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Л.Т.И..
На 27.01.2014 г. са изпратени запорни
съобщения до банки за налагане на запор върху сметките на длъжника Г.Ц.М..
С писмо от 14.02.2014 г. „Райфайзенбанк (България)“
ЕАД е уведомил ЧСИ Д.В., че е наложен запор на банковите сметки на Ц.С.С., но Г.Ц.М. не е клиент на банката.
С постановление от 15.05.2015 г. изпълнителното
производство е прекратено спрямо длъжника Л.Т.И..
На 15.05.2015 г. ЧСИ Д.В. е изпратил запорни съобщения до банки за задълженията на останалите
двама длъжници.
На 21.05.2015 г. е постъпило писмо, изх. №
252254/19.05.2015 г. от „Банка ДСК“ЕАД, с което уведомява ЧСИ Д.В., че и
двамата длъжника имат разкрити разплащателни сметки, като запорът е наложен.
С писмо от 19.05.2015 г. „ОББ“ АД е уведомил ЧСИ Д.В.,
че е наложен запор върху сметка на Ц.С.С., но в нея
липсват авоари, както и че Г.Ц.М. не е клиент на банката.
На 23.06.2015 г. е вписана възбрана върху недвижим
имот на длъжника Ц.С.С.
На 27.04.2016 г. взискателят
е депозирал молба до ЧСИ Д.В. да наложи възбрана на открит имоти, които са собственост
на длъжниците.
С писмо от 07.01.2016 г. „Банка“ ДСК е уведомила ЧСИ Д.В.,
че сметката на Г.М. е служебно закрита, тъй като ползването на сметката е било
преустановено от клиента в продължение на 12 и повече месеца.
През м.10.2017 г. взискателят
е отправил искане до ЧСИ Д.В. да наложи възбрани на открити имоти, собственост
на длъжниците, както и да наложи запори на
дружествени дялове, собственост на длъжниците.
На 21.03.2019 г. е отправено същото искане до ЧСИ Д.В..
На 08.05.2019 г. НОИ – ТП София-град, Дирекция „Пенции“ са уведомили ЧСИ Д.В., че съгласно запорно съобщение от 24.04.2019 г. е наложена удръжка на
пенсията на Г.Ц.М., в размер на 285, 85 лв. месечно в полза на взискатлея, считано от 01.06.2019 г., при спазване на
чл.446 ГПК.
В хода на изпълнителното производство ЧСИ Д.В. е
изпращал множество запорни съобщения до редица банки,
както и са извършвани справки относно притежаваното от длъжника движимо и
недвижимо имущество на длъжниците.
С молба от 15.07.2019 г. Г.Ц.М. е отправил искане до
ЧСИ Д.В. за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433,
ал.1, т.8 ГПК.
С обжалваното постановление ЧСИ Д.В. е отказал за
прекрати изпълнителното производство.
При така
установената фактически обстановка, съдът приема следното от правна страна:
Нормата на чл.435, ал.2, т.6 ГПК регламентира правото
на длъжника да обжалва отказа на съдебния изпълнител да прекрати или да
приключи принудителното изпълнение.
За да е налице регламентираното в нормата на чл.433,
ал.1, т.8 ГПК основание за прекратяване на принудителното изпълнение, следва взискателят да не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години. Правно релевантният момент, считано от
който се изчислява установеният в посочената норма 2 – годишен срок, е последното
отправено от взискателя искане до съдията –
изпълнител за извършване на изпълнително действие.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР №
2/26.06.2015 г., по тълк. д. № 2/2013 г. на ВКС,
ОСГТК, т.10, прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция“ настъпва по силата на закона, а съдебният
изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване,
когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.
При извършване на преценка кое е последното
изпълнително действие, следва да се съобразят разясненията, дадени с
горепосоченото тълкувателно решение, че прекъсва
давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя и или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя
съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор
или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране
или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични
суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни
действия и съответно не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др. Разяснено е също така, че при
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на
всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително
действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен
изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е
длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се
прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Ищецът няма нужда да поддържа висящността
на исковия процес, но трябва да поддържа със свои действия висящността
на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването
на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ
(извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач,
отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като
иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови
изпълнителни способи.
В случая в изпълнителното производство участват двама
длъжника. Доколкото жалбата изхожда само от единия от тях, следва да се
преценят действията, насочени спрямо него, за събиране на вземанията, за които
е издаден изпълнителен лист.
По делото се установи, че към 19.05.2015 г. в „Банка
„ДСК“ ЕАД е запорирана сметката на жалбоподателя.
Жалбоподателят поддържа, че до 24.04.2019 г. не са извършвани други
изпълнителни действия по делото, поради което след изтичане на 2 години от
19.05.2015 г. изпълнителното поризовдство е
прекратено на разглежданото основание за това.
По делото се установи, че на 27.04.2016 г. взискателят е депозирал молба до ЧСИ Д.В. да наложи
възбрана на открити имоти, които са собственост на длъжниците,
в това число и на жалбоподателя. По този начин същият е сезирал съдия –
изпълнителя с искане за прилагане на нов изпълнителен способ спрямо жалбоподателя,
с цел събиране на вземанията, за които е образувано изпълнителното действие. С
това свое действие взискателят е проявил необходимата
активност, за да поддържа висящността на
изпълнителното производство, което от своя страна се явява пречка за прекратяване
на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК – взискателят е поискал извършване на изпълнителни действия в
разглеждания 2 – годишен период от налагане на запора върху банковите сметки на
жалбоподателя в „Банка ДСК“ ЕАД.
Преди изтичане на 2 – годишния срок от отправяне на
искането за извършване на конкретни изпълнителни действия - на 27.04.2016 г., взискателят е депозирал молба до ЧСИ Д.В. да наложи
възбрана на открит имоти, които са собственост на длъжниците.
Също така през м.10.2017 г. взискателят е отправил
искане до ЧСИ Д.В. да наложи възбрани на открити имоти, собственост на длъжниците, както и да наложи запори на дружествени дялове,
собственост на длъжниците. Чрез тези свои действия взискателя е отправил искане до ЧСИ Д.В. за повтаряне на
неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи.
Ето защо към дата на налагане на запор върху секвестируемата част от пенсията на жалбоподателя –
08.05.2019 г., не е налице бездействие от страна на взискателя
в продължение на 2 години. Същият регулярно е сезирал ЧСИ Д.В. с искания за
повтаряне на неуспешните изпълнителни действия, както и за прилагането на нови
изпълнителни способи. Следва да се отбележи, че релевантно за разглежданото
основание за прекратяване на изпълнителното производство е взискателят
да не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2
години, а не съдебният изпълнител да не е извършил конкретни изпълнителни
действия. С оглед на това оплакванията в тази насока на жалбоподателя се явяват
неоснователни
По изложените съображения съдът счита, че законосъобразно ЧСИ Д.В. е
отказал с обжалваното постановление от 20.08.2019 г. да прекрати изпълнителното
производство. Ето защо жалбата се явява неоснователна и като такава следва да
се остави без уважение.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба, депозираната
от длъжника Г.Ц.М., ЕГН **********, с адрес ***, ж. к. „******, срещу
постановление, съдържащо се в съобщение изх. № 22184/20.08.2019 г. по изп. д. № 20128610402885
по описа на ЧСИ Д.В., рег. № 861 на КЧСИ, с район на действие СГС, с което е
отказано прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, като неоснователна.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.