Решение по дело №17/2020 на Районен съд - Трън

Р Е Ш Е Н И Е

№ …../24.06.2020г., град Трън

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Трънски  районен съд, втори състав в публично съдебно заседание на деветнадесети юни  две  хиляди и двадесета година  състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР СИМЕОНОВ

 

При участието на секретар Г А като разгледа докладваното от съдията  НАХД № 17 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл. 59 и следващите от ЗАНН

            Образувано е по жалба на Т.М.Й., с ЕГН: **********, с адрес: ***, против Наказателно постановление № **-****-******/25.03.2020г. на Началник сектор ПП към ОДМВР Перник, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, чл. 178 ал.1 т.2 предл.2-ро от ЗДвП,  му е наложено административно наказание „глоба” общо в размер на 2000лв., за извършено административно нарушение на разпоредбата на чл.146 ал.1 от ЗДвП.

В жалбата си въззивника сочи, че издаденото наказателно постановление № **-****-******/25.03.2020г. на Началник сектор ПП към ОДМВР Перник е незаконосъобразно, тъй като не е съгласен с фактическите констатации по наказателното постановление, и че са налице процесуални нарушения по издаване на наказателното постановление.

След като прецени обжалваното постановление, с оглед обстоятелствата посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, Трънски районен съд на основание чл. 14 и 18 от НПК прие за установено от фактическа страна следното:

На 17.02.2020г. към 13.50ч. в община Трън, на път втори клас № 63, на разклона при с.Вукан. / км. 50+500/с посока на движение от гр.Трън към с.Стрезимировци свидетелите Д.И.Ч. и Н.В.Н. като служители на ОД на МВР-Перник извършили проверка по КАТ спирайки лек автомобил „Ф. г.“ с рег.№ ***. Установили, че водача управлява автомобил, в  който е монтирана АГУ, но това не е отразено в СРМПС част втора от документите на колата. Констатирали, че въпросния лек автомобил е собственост на Й. Й.М. с ЕГН: **********. Автомобила бил управляван от въззивника Т.м.Й.. Св.Д.Ч. съставил АУАН № ******/17.02.2020г.  серия GA Св. Ч. описал в акта като нарушение: „На 17.02.2020г. в 13.50ч. в община Трън, на път II-63 с посока на движение към с.Стрезимировци управлява лек автомобил „Ф. г.“ с рег.№ ***, собственост на Й. Й.М., с ЕГН: **********, като при извършена проверка врайона на км.50+500 / разклона за с.В./ се установи, че МПС е с видоизменена конструкция. В багажника на автомобила е мантирана газова уредба, която не е вписана в СРМПС част втора с № *********, във връзка с чл.15, ал.1 т.8 от Наредба I-45/24.03.2000г., с което виновно е нарушил чл.146 ал.1 от ЗДвП - Без да спазва установения ред, комплектува с основни агрегати от различни модели или изменя конструкцията на МПС,. Св.Ч.  предоставил акта на въззивника, който подписал АУАН, а в графата за възраженията, отбелязал, че няма такива, след което се подписал. Като свидетел се подписал и св.Н.Н..

 

         По наказателното постановление :

    Въз основа на така съставения акт  Началникът на сектор ПП при ОД на МВР-Перник, упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018 година на Министъра на вътрешните работи на Република България е издал наказателно постановление № **-****-******/25.03.2020г., с което на основание чл. 53 от ЗАНН, чл. 178 ал.1 т.2 предл.2 от ЗДвП и наложил на Т.М.Й. административно наказание „глоба” в размер на 2000лв.  

   В описанието на нарушението в наказателното постановление е посочено, че „На 17.02.2020г. в 13.50ч. в община Трън, на път II-63 с посока на движение към с.Стрезимировци управлява лек автомобил „Ф. г.“ с рег.№ ***, собственост на Й. Й.М., с ЕГН: **********, като при извършена проверка в района на км.50+500 / разклона за с.В./ се установи, че МПС е с видоизменена конструкция. В багажника на автомобила е мантирана газова уредба, която не е вписана в СРМПС част втора с № *********, във връзка с чл.15, ал.1 т.8 от Наредба I-45/24.03.2000г., с което виновно е нарушил чл.146 ал.1- без да спазва установения ред, комплектува с основни агрегати от различни модели или измена конструкцията на МПС, от ЗДвП.“

Горната фактическа обстановка се установява от  показанията на разпитаните  по делото свидетели Д.И.Ч. и Н.В.Н., както и от приложените писмени доказателства. Няма индиция за заинтересованост  от  страна на свидетелите Д.Ч. и Н.Н., които поддържат  изцяло и в пълен обем констатациите, изложени в акта за установяване на административно нарушение.

При постановяване на решението си съдът се запозна и с всички, приложени по административно наказателната преписка  писмени документи и тези, събрани в хода на съдебното следствие.

      Въз основа на АУАН  GA № ****** от 17.02.2020г.  началника на сектор ПП при ОДМВР-Перник издал процесното НП с  № **-****-******/25.03.2020г. против Т.М.Й., с ЕГН: **********, с адрес: ***, според  констативно-съобразителната част на същото, като в последната наказващият орган е възприел, съответно и възпроизвел изцяло фактическите обстоятелства съдържащи се  АУАН, както и дадената правна квалификация с позоваването на нарушените законови разпоредби- чл.146 ал.1 от ЗДвП, поради което и  на чл. 53 от ЗАННи чл. 178 ал.1т.2, предл.2 от ЗДвП,  му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2000лв.НП е редовно връчено – лично на 13.04.2020г.

 

             От правна страна:

           Съдът, на основа императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

             Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение по чл. 59, ал.2 от ЗАНН. Поради това жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество е  тя се явява основателна по следните причини:

         Материалната компетентност на Началник сектор Пътна полиция към ОДМВР-Перник,  като АНО да издава НП за нарушения по ЗДвП не се оспорва. Изложената фактическа обстановка, приета за безспорно установена от съда и съвпадаща с изложената в АУАН, се доказва от събраните гласни доказателства - показания на св.Ч. и св.Н., както и от писмените такива – находящи се в приетата административно-наказателна преписка. Съдебният състав даде вяра и кредитира изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели, които дават сведения, почиващи на формирани непосредствено, лични възприятия, липсват противоречия между тях и другите доказателствени източници. Същите са пряко относими към фактическото деяние и откриването на нарушението, поради което и при липсата на индиции за предубедеността на свидетелите, не се намериха основания те да не бъдат кредитирани като обективно верни. Настоящото производство е от административно-наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и НП, и дали е извършено от него виновно. В тежест на административно -  наказващия орган (по аргумент от чл. 84 ЗАНН, във връзка с чл. 83, ал. 1 НПК), тъй като именно той е субектът на административно-наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение, и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител (така и ППВС № 10/1973 г.). Това произтича и от разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, който препраща към НПК, а съгласно чл. 14, ал. 2 НПК, обвиняемият (в случая нарушителят) се счита за невиновен до доказване на противното. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на административно-наказателното преследване. В тази насока, настоящият състав намира за необходимо да очертае разликата между "неправилно" и "незаконосъобразно" НП. Когато в хода на административно-наказателната процедура са били нарушени установените законови норми относно съставянето и реквизитите на акта и НП или същите са били съставени или издадени от некомпетентни за това органи, то издаденото НП следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, независимо дали има извършено административно нарушение (нещо повече - в този случай съдът не е необходимо да се произнася по същество относно извършването на административно нарушение). Следва също така да се отбележи, че съдът следи служебно относно спазването на процесуалните норми по издаване на НП и спазването на сроковете за реализиране на административно-наказателната отговорност. В случай, че при издаването на наказателното постановление са спазени съответните процесуални правила (т. е. има законосъобразно издадено НП), но в хода на съдебното производство по обжалване на НП административно наказващият орган не успее да докаже извършването на нарушението или авторството на нарушителя, то НП следва да бъде отменено, като неправилно. Когато НП е законосъобразно издадено (спазени са процесуалните норми и компетентността на органите) и е правилно (доказано е извършването на нарушението и авторството на дееца), но наложеното наказание не съответствува на тежестта на нарушението, НП ще следва да бъде изменено (в съответствие с нормата на чл. 63 ЗАНН).

Наказателното постановление е издадено в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 ЗАНН.

Нормата на чл. 146, ал. 1 ЗДвП е бланкетна и препраща към посочената в същата Наредба № Н-3 от 18.02.2013 г. за изменение в конструкцията на регистрираните пътни превозни средства и индивидуално одобряване на пътни превозни средства, регистрирани извън държавите-членки на ЕС, или друга държава-страна по споразумението за европейското икономическо пространство, издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, която е в сила от 01.03.2013 г. Самата норма съдържа две алтернативи на промени без преминаване през съответния регламентиран в Наредбата ред: комплектоване с основни агрегати  от различни модели на МПС или изменение на конструкцията на МПС. Самото алтернативно изброяване без конкретизацията е нарушение на процесуалните правила, което води до ограничаване правото на защита на въззивника. Съгласно чл. 3 от цитираната наредба, изменение в конструкцията на ППС е: 1. всяка процедура по промяна в техническите данни на ППС, посочени в свидетелството му за регистрация или в конструктивни или технически характеристики на ППС, които са заложени от производителя по време на неговото производство или които са били одобрени по реда на наредбата; 2. добавянето на системи, компоненти, отделни технически възли и оборудване.

В оспореното наказателно постановление, както и в АУАН, не е посочено, в какво се изразява промяната на конструкцията и не е конкретизиран нормативният акт, където е регламентиран реда и начин за изменение в конструкцията на регистрираните превозни средства, който ред и начин е приет за нарушен. Това е довело до липса в наказателното постановление на всички обективни елементи от обективна страна на състава на това нарушение, което е довело и до нарушаване правото на защита на наказаното лице от една страна, а от друга лишава въззивната инстанция от възможността да извърши дължимата проверка във връзка с правилното приложение на материалния закон.

На следващо място приложената санкционна разпоредба на чл. 178, ал. 1, т. 2, пр. 2 ЗДвП предвижда административнонаказателна отговорност за лице, което без да спазва установения ред, комплектува с основни агрегати от различни модели или изменя конструкцията на моторно превозно средство, поради и което субект на административнонаказателна отговорност по този текст може да бъде лицето, извършило изменение в конструкцията на автомобила без да спази законоустановения ред или собственикът на същото. Видно от обстоятелствената част на АУАН и НП, собственикът на моторното превозно средство е не жалбоподателят, а различно лице – Й. Й.М., а жалбоподателят само и единствено е управлявал автомобила. Нито в АУАН, нито в НП се съдържат фактически твърдения че именно жалбоподателят е лицето, извършило изменението в конструкцията на процесното МПС. Отделно от това, отговорността на жалбоподателя, според текстовото изписване на нарушението, е ангажирана не затова, че е извършил промените по МПС, а затова, че "управлява МПС, чиято конструкция е изменена без съответното за това разрешение". Както нормата на чл. 146, ал. 1 ЗДвП, така и санкционната разпоредба на чл. 178, ал. 1, т. 2, пр. 2 ЗДвП не предвиждат ангажирането на административнонаказателна отговорност за управление на МПС, чиято конструкция е изменена, а за самото изменение на конструкцията, в хипотезите на чл. 3 от Наредба № Н-3 от 18.02.2013 г., което от своя страна води до текстово описание на нарушението, което не сочи на съставомерно деяние, за което да бъде ангажирана отговорността на нарушителя със санкцията по чл. 178, ал. 1, т. 2, пр. 2 ЗДвП, защото управлението на МПС, което е с изменена конструкция не е наказуемо според дадената от административнонаказващия орган правна квалификация на деянието.

За пълнота така формулираното административно-наказателно обвинение не е и доказано: необходимо е било след като е констатирано от разпитаните свидетели по делото наличие на АГУ в автомобила, без това да е отбелязано в контролния талон органите на ПП да установят кой, кога и по какъв начин е извършил монтирането на уредбата за движение на автомобила на нефтен газ, което е щяло да индивидуализира и нарушителя, а не този който е управлявал въпросния автомобил. Следва да се отбележи, че твърдяното нарушение  на Наредба I-45/24.03.2000г. цифрово означено в АУАН и преповторено в обжалваното НП, а именно по чл.15 ал.1 т.8 е отменено / т. 8 е отменена с ДВ бр. 47 от 2019 г., в сила от 1.07.2019 г.); Действително преди 01.07.2019г. е съществувала разпоредба на т.8 касаеща хипотезата на монтирана допълнително АГУ/ „при изменение в конструкцията на регистрирано превозно средство - удостоверение за изменение в конструкцията, издадено по реда на наредбата по чл. 146, ал. 1 ЗДвП;  когато изменението в конструкцията на превозното средство представлява монтиране на уредба, позволяваща работата на двигателя с втечнен нефтен газ или сгъстен природен газ, се представя удостоверение за първоначална проверка на уредбата, издаден по реда на наредбата по чл. 148, ал. 1 от Закона за движението по пътищата;“/. 

      По изложените съображения съдът намира, че следва да отмени изцяло атакуваното НП като неправилно и незаконосъобразно.

      Жалбоподателят е претендирал да му бъдат присъдени разноски по делото. Същият е заплатил адвокатски хонорар в размер на 400 лева. Адв.А.К.Д. от САК е извършил процесуално представителство на жалбоподателя по делото. Ответникът е направил възражение за прекомерност на платеното възнаграждение в размер на 400 лева, предвидено като възможност в разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, вр. чл. 144 АПК. С оглед изхода на спора, на основание  чл. 143, ал. 1 АПК, искането е основателно, но до размера на определения в Наредбата за адвокатските възнаграждения хонорар, действаща по време на сключване на договора за правна помощ, като на жалбоподателя следва да се присъдят сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение в общ размер на 370 лв. 

      С оглед на изложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН съдът

Р  Е  Ш  И

 

      ОТМЕНЯ Наказателно постановление № **-****-******/25.03.2020г. на Началник сектор ПП към ОДМВР Перник, с което на Т.М.Й., с ЕГН: **********, с адрес: *** на основание чл. 53 от ЗАНН, чл. 178 ал.1 т.2 предл.2-ро от ЗДвП,  му е наложено административно наказание „глоба” общо в размер на 2000лв., за извършено административно нарушение на разпоредбата на чл.146 ал.1 от ЗДвП.

     ОСЪЖДА ОДМВР-Перник да заплати на Т.М.Й., с ЕГН: **********, с адрес: *** направените по делото разноски в размер на 370 лева /триста и седемдесет лева /.

   РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд - Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на АПК.

                       

РАЙОНЕН СЪДИЯ :